мар. 12 2009

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (5): Гори и троглодитският град Уплисцикхе

Продължаваме с пътуването на Росица из Грузия и Турция. Вече четохме началото Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1), бяхме в Трабзон и Батуми, Рустави и Телави. и Тбилиси Днес ще продължим с Гори. Приятно четене:

Гори и троглодитският град Уплисцикхе

част пета

Гори

На следващата сутрин се отправяме към родния град на Сталин — Гори. Гори не е основна цел на пътуването. Оттам ще вземем маршрутка за троглодитския град Уплисцикхе.

Спираме за кратко пред родния дом на бащата на народите. Малката къщичка изглежда още по-малка отколкото е, защото е обградена от внушителни колони, крепящи масивен покрив, чиято функция е да предпази къщето от лоши атмосферни влияния, но също и да му придаде внушителност. Отсреща е личният влак на властелина.

Родният дом на Джугашвили

музеят на Сталин тези колони крепят покрива на „саркофага„- дом

Отсреща е музеят на Джугашвили — тежък, богат, с разкошни фрески и орнаменти по каменния корпус. Самият той никога не го бил виждал, така се твърди. На една от близките пейки мързеливо стоят или дежурят полицайчета. Приближават се към нас и аз а-ха да се изплаша, че правя нещо нередно, когато чувам, че те се интересуват къде ще ходим и дали не могат да ни извикат такси — наш човек, приятел, братовчед, сигурен човек Любезно отказваме тази помощ и без голямо усилие се отправяме към мястото, от което трябва да вземем маршрутка за Уплисцикхе.

Ето „авенюто“, по което минаваме:

Гори — модерният град след промените…

В града има площад с още един паметник на Сталин и именно на този площад само след два месеца гледахме по телевизията ями от бомби.

Тръгваме за троглодитския град. Пътуващите ни разпитват къде отиваме, ние пък разбираме от тях, че маршруткта ще ни остави в село Квакхврели и после ще трябва да трамбоваме пеша до скалите. Грузинците си говорят нещо помежду си, шофьорът се провиква, че ще ни „метне“ точно пред обекта. Никой не се сърди, че се отклонява от обичайния маршрут, онзи дава мръсна газ и след минутки сме пред входа на троглодитите.

Уплисцикхе

Това е гърбът на нашата маршрутка

Плащаме таксата и започваме катеренето. Вълнението е огромно. Катерим се по скални „улици“, по които някога са се изкачвали мулета, коне, пък може би и камили, натоварени със скъпоценна (не само от коприна) стока.

Как ви се струва уличката, а?

Това място е било брънка от величавия път на коприната — спирка за нощуване, отмора и молитви. Под сегашната християнска черква някога е имало зороастрийски храм.

Каквато и да е вярата — все тук са се молели всички

В една от „залите“ на селището чуваме гласовете ни да отекват неимоверно — акустиката е такава, че напомня за най-майсторски конструираните древногръцки театри. Изкачили сме се доста високо — под нас се открива невероятна гледка към течащата долу река. Посетителите не са много, има всички условия да си разиграваме сценки от миналото, да си описваме на глас керваните и вярванията на съвременниците на това малко чудо.

залата с акустиката гледка към реката

Връзката с Каспийско море, с Баку и с Персия тук се усеща много ясно. Припомням си храмовете на огъня, които само преди половин година видях в Азербайджан. Оставяме се на въображението си и бавно се спускаме по обратния път.

Довиждане, троглодитски град!

Какви са тези тайнствени символи?

Семейство, тръгнало на гости на баба и дядо, ни качва на стоп в раздрънкания си микробус. Настроението е повече от добро, разделяме се с целия род, снимаме се за спомен и продължаваме към автогарата на Гори.

Сбогуване в Квакхврели…

Вечеряме в Тбилиси, разхождаме се до припадък и се прибираме да спим. Емо е силно впечатлен от обилното вечерно осветление. Следващият ден е последен на грузинска територия. Посвещаваме целия предиобяд на прословутите бани на Тбилиси, за които Пушкин е написал, че едва ли на света има нещо по-прекрасно от тях.

Тбилиските бани

Централният вход на баните

Детайли от входа

Още детайли

Това са думите на поета Пушкин

Невероятно е да се види подобно нещо — мозайки, разкош и великолепие в източен стил. Припомням си Омаядските джамии в Алепо и Дамаск. Емо не закъснява да ме попари, като ми казва, че онова, което е в Самарканд, Бухара и Исфахан, било къдеее-къде по-разкошно, великолепно и внушително. Питайте ме какво четох и какви картинки гледах месеци след връщането ни от Грузия!

За още малко разкош ще покажа и прословутите грузински балкони, които в Тбилиси очевидно са намерили най-съвършената си форма.

Продължението:

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (6): Довиждане, Тбилиси! Добре дошли в Кайзери!

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (5): Гори и троглодитският град Уплисцикхе”

  1. […] Започнахме с нея в Турция, за последно я оставихме в Гори, Грузия. Днес за последно ще разгледаме Тбилиси […]

  2. ангел каза:

    хмммм, вече месец живея и работя в г.Гори,…….една седмица прекарах в хотела „Tiflis View“ в Тбилиси точно до тези бани и така не се навих да видя какво има вътре.По-скоро ми заприличаха на турски бани и знаейки репутацията им, докато си го помислих и се отказах:) 🙂 За Тбилиси и Грузия мога да допълня ,че освен Тбилиси и Каваказ другото е пунта мара(сори за израза).При население от около 4.5 млн. души , 1.5млн живеят в столицата,а това е приблизително 1/3 от населението…..представете си другаде какво е? Обикаляйки грузинско-осетинската граница сам се натъквал на села от по 5 къщи, където къщите са повече от хората……:)
    Абе то да взема и аз да напиша по-нататък по пълен разказ за приключенията ми тук,….ама то ще е за 1 месец тук,а какво остава за другите 11 месеца които ме чакат 🙁 🙁

  3. Стойчо каза:

    Ангеле, още ли не си го написал? 😉 Пиши и пращай, ще му се израдваме много

  4. ангел каза:

    Здравейте всички в този прекрасен сайт!
    Обещавам да публикувам по нататък и аз нещичко за Грузия , но не искам да се ангажирам със срокове и обещания поради заетостта ми тук, покрай работата по стабилизиране на региона след войната!

  5. […] в скалите пещери, гледка, която с нещо ни напомни за троглодитското село Уплисцикхе в Грузия. Маршрутката спря точно на новия мост над реката Тигър […]

Leave a Reply


Switch to mobile version