февр. 16 2015

Рио де Жанейро (1): Olà Rio!

Светът е такъв днес, че провеждащият се в момента карнавал в Рио едва ли интересува някого, но това не значеи, че ние няма да отидем до най-големия град в Бразилия. Наш водач ще бъде Атанас.

Приятно четене:

Рио де Жанейро

част първа

Olà Rio!

Paris Charles de Gaulle Airport е добре уредено летище, с много информация за терминалите и гейтове, както и за влакове и автобуси за града. Разполагахме със седем часа и решихме да се отправим към града…

Париж

ни посрещна мрачен и студен. Което не ме изненада като за края на март. Започнахме обиколката от Нотр Дам, разхождахме се по Сена, мостът с катинарите, стигнахме до Лувъра, но като видяхме опашката се отказахме да чакаме за да влезем. Продължихме към Айфеловата кула, а от там с метрото към Сакре кьор. Успяхме да се поизморим и намръзнем много сериозно. Добрата новина беше, че хванахме happy hour в една кръчмичка под Монмартър и се възползвахме максимално за малкото време, което ни оставаше преди да поемем обратно към летището. Отпочинали, стоплени и с приповдигнато от биричката настроение се отправихме към летището. Съвсем на време и без никакви проблеми минахме в международната зона, а малко по-късно бяхме на самолета и ни очакваха близо 11 часа полет. Но преди това вкусна вечеря и чашка френско червено вино…

Кацнахме в

Рио де Жанейро

към 6:30 сутринта в неделята на католическия Великден. Летището е user friendly – валута може да се смени още на излизане от Arrivals, но има и малък клон на друга банка на първия етаж. Банкоматите са на третия етаж. На удобно място се намира и туристическото бюро, откъдето може да получите всякаква информация за Рио и Бразилия, както и карта на града.

Има много киоски за таксита, но отвън има спирка на автобусите за центъра и зона Сул /Ипанема, Копакабана…/. Цените са съответно 10 и 12 реала. В Рио градския транспорт е много добре уреден. Номерата на автобусите не са важни, защото винаги пише и крайната дестинация, както и по-известните междинни спирки. Ако човек не се ориентира къде трябва да слезе може да помоли шофьора за помощ. Но аз добре се ориентирах по картата, която си взех от летището.

Ние слязохме на

Театро Мунисипал

Страхотна сграда в сърцето на Рио. Построена е в началото на XX в. „вдъхновена“ от Парижката Опера. От там се придвижихме към океана. По улиците все още нямаше много хора и коли, всичко изглеждаше чисто и подредено. Топлината и влагата ми навяваха уютни спомени за Южна Азия. Но след толкова истории за престъпността в Рио бях нащрек и се оглеждах подозрително.

Театро муниципал, Рио де Жанейро

Театро муниципал

Спряхме да починем на пейка пред

Министерството на финансите

Сред поучителните послания на отсрещната стена ясно се открояваше едно за парите, предполагам не случайно разположено на това място.

Министерство на финансите, Рио де Жанейро

Пред Министерство на финансите

Скоро се озовахме близо до пристанището. Оттам се откри гледка към залива и моста Rio-Niteroi Bridge дълъг 13,290 м – най-големият в Южното полукълбо. На близо беше Историческия музей, който все още беше затворен затова разходката продължи към Santos Dumont Airport, а после, минавайки през малък парк покрай залив с много яхти, стигнахме в началото на

плажа Фламенго

Паркът до плажа Фламенго, Рио де Жанейро

Паркът до плажа Фламенго,

Време беше за кратка почивка, първо топване в Атлантика /макар и само до колене/, и разбира се първата бразилска бира. Пред нас се извисяваше Sugar Loaf. Лифтовете до върха сновяха непрекъснато, но първо ни предстоеше изкачване на Корковадо…

Хапнахме и решихме да продължим с разходката, но вече в посока мястото, където щяхме да отседнем. Намерихме вярната улица благодарение на едно момиче, което забеляза колко „умно“ гледаме карта и прояви самоинициатива да помогне. Дори извади от деколтето си един смартфон, провери прогнозата за времето и препоръча да се възползваме пълноценно от следващите 2 дена.

В края на неочаквано и “безсрамно” дългата улица беше гарата откъдето тръгва влакчето за Корковадо. Някъде там беше и нашият хостел, който намерихме след кратка консултация с туристическата полиция.

Посрещна ни усмихнато момиче със значителен брой татуировки по всички видими части от тялото. Гледах невярващо нескопосано нарисуваната русалка на ръката й. Предполагам, че някой ден ще даде луди пари за заличаване на тези недоразумения… Иначе беше свежа, усмихната и малко ми напомняше за Пипи.

Настанихме се в хубава стая с много огледала, достатъчно пространство, голяма спалня, собствен санитарен възел и самостоятелен вход откъм двора. На разположение имахме и кухня, а в нашата част от двора разполагахме с пейка, маса със столове, хубав изглед към квартала с малко сгради, скрити сред много зеленина.

Дворът на хотелчето, Рио де Жанейро

Дворът на хотелчето

Без да губим повече време се отправихме към влакчето за

Корковадо

Хълмът Корковадо е с височина 710м. и често го наричат планина. Намира се в националния парк „Тижука“, който пък е разположен в сърцето на Рио и представлява тропическа гора с много екзотични растения и животни. На върха на Корковадо е

статуята на Христос Спасителя,

която беше нашата крайна цел. Дотам се стига с влакче или автомобил. Четох някъде, че има и пешеходен маршрут, но така и не го видях.

Христос Спасителят, Рио де Жанейро

Христос Спасителят

В крайна сметка се качихме на влакчето. Пътува се около 25 минути, но малко преди върха нашето се счупи и загубихме доста време докато се опитваха да го поправят. В крайна сметка не успяха и се наложи да чакаме още за да дойде друго влакче и да продължим нагоре.

Корковадо - Parque Nacional da Tijuca - Alto da Boa Vista, Рио де Жанейро - Рио де Жанейро, Бразилия

Пристигнахме на последната гара, след което се качихме на асансьор, който ни вдигна почти до платформата на статуята. Тя е впечатляваща със своите почти 40м. височина и е едно от новите 7 чудеса на света…

Рио де Жанейро Рио де Жанейро

Слънцето се готвеше да се скрие зад близките хълмове покрити с тропическа растителност, а лъчите му правеха океана искрящ. Градът беше пред нас като на длан – различавахме стадиона Маракана, Мостът Рио-Нителрой, Захарната бучка, кварталите Копакабана, Ипанема, Леблон…

Рио де Жанейро Рио де Жанейро

Когато си тръгвахме влакчето се напълни под носовете ни, но след като всички се настаниха се оказа, че има още 2 места. Така успяхме да слезем по на време долу, напазарувахме и се прибрахме в хотела. Там вечеряхме на двора, докато наоколо падаше тропическата нощ. Силите ми стигнаха за една малка бира, а след това се добрах до леглото. Затворих очи и многобройните впечатления от дългия ден се сляха в едно усещане за спокойствие и хиляди усмивки.

На другата сутрин се събудих от звъненето на телефона ми още в 3:30ч. местно време. По родните ширини работния ден беше започнал с пълна сила, а аз бях забравил да си изключа телефона. Бързо поправих грешката, закусихме и се насладихме на по чаша горещо бразилско кафе. Разучили добре схемите на градския транспорт се отправихме към

Ботаническата градина,

която беше сравнително наблизо. На входа ни посрещна любезна госпожа, която ни даде карта на парка и ни обясни откъде е най-добре да започнем обиколката.

Ботаническата градина, Рио де Жанейро

Ботаническата градина

Едно от любимите ми неща, когато съм в чужбина е да посещавам паркове и градини. Наслаждавам се на красотата, спокойствието и реда без да разбирам много от ботаника. Тук всичко бе много поддържано – алеи, поляни, екзотични храсти и дървета. Започнахме с японската градина, която беше символ на хармония – пътеки, покрити с камъчета, изкуствени езерца, рекички, мостчета… След това се насладихме на различни видове палми, дървета със странни плодове, бамбуци, всевъзможни храсти, трънки и глогинки. В езерцата плуваха водни растения и цветя, от които най се впечатлихме от

Виктория регия —

най-голямото водно растение в света достигащо диаметър над 2 метра . Различни части на парка бяха посветени на растения, намиращи приложение в медицината, на разнообразни форми на алое, ананаси, кактуси… в крайна сметка прекарахме часове сред спокойствие и прохлада.

Виктория Регия, Рио де Жанейро

Виктория Регия

Следващата спирка беше близкият мол, където сменихме пари и обиколихме малко магазини. Седнахме в пицария на една от главните улици и тихо наблюдавахме живота край нас. А след това беше време за плаж. Минахме през Леблон и спряхме на

Ипанема

Нямаше много плажуващи, но за сметка на това непрекъснато минаваха разни хора, които се опитваха да ни продадат напитки, неща за ядене, хавлии, кърпи, бански… или просто искаха пари. Повечето мъже стояха прави – сами или на групички, гледаха океана или си говореха. Други държаха сърфове под мишница. Погледите им не пропускаха преминаващите момичета. Жените от своя страна, лежаха на кърпите си, от време на време се изправяха, почистваха пясъка от телата си, правеха кратки разходки, колкото да намокрят крака в океана, но се правеха, че не забелязват перчещите се мъжаги наоколо.

Плаж Ипанема, Рио де Жанейро

Ипанема (Цък на снимката за повече детайли 😉

Скоро дойде време да се ориентираме към спирката, откъдето хванахме автобус, на който му отне цяла вечност да мине през задръстванията на Ипанема, Копакабана и Ботафого, и по тъмно да ни остави близо до „вкъщи“.

Рано сутринта на следващия ден вече бяхме на улицата пред хотела и чакахме таксито, което момичето на рецепция обеща да ни уговори. Повече от 10 минути не се появи никой и се наложи да се придвижим до входа на гарата за Корковадо, където имаше стоянка. Вдъхващ доверие чичко ни качи за летището. Опитахме да си говорим, но нито той разбираше английски, нито ние португалски, така че сведохме комуникацията до учтиви усмивки.
Пристигнахме 2 часа преди полета, но имаше такава опашка на чек-ина, че определено се притесних дали няма да си останем без водопади. В крайна сметка ни пуснаха с приоритет на отделно гише и скоро бяхме на гейта за излитане.

Прекачвахме полети на Коритиба

Имахме малко време да запълним – хапване, пийване, размотаване… Малко преди полета отидох до сервизното помещение и като се върнах мястото ми бе заето. Таня пуснала една жена и едно момиченце на местата до нея. Жената ни чу, че говорим и ни поздрави на български. Дори и на това далечно място намерихме други българи. И те бяха тръгнали за водопадите.

От летището хванахме автобус за 2-3 спирки и скоро бяхме в хотела. Дадоха ни стая с тераса откъм пътя, но ги помолих да ни я сменят с изглед към градината. Беше около 3 и половина следобед, но входът на комплекса с бразилската част на

водопадите Игуасу

беше на 500 метра и все още имахме шанс да ги разгледаме в рамките на деня. Някои хора кацат сутринта, разглеждат ги за 2-3 часа и вечерта са обратно в Рио. Ние, обаче, бяхме предвидили 3 дена в района, като плановете ни включваха и посещение на Аржентинската част на водопадите, на Суидад дел Есте в Парагвай, ВЕЦ Итайпу, както и разходка в град Фос до Игуасу.

Пропуснахме Парка с птиците, който беше наблизо. Бяхме гледали такива неща в други тропически краища на света. Без да губим повече време платихме билети и

влязохме в Iguaçu National Park

Входът е на малко повече от десетина километра от самите водопади. За да стигнем дотам се качихме на туристическо автобусче. Хванахме си места на втория етаж и се наслаждавахме на гледката.

Автор: Атанас Черкезов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Бразилия – на картата:

Бразилия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Рио де Жанейро (1): Olà Rio!”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Много добре, тъкмо и аз за това си мислех тези дни, как ли е в Рио по време на карнавала, посъбрал съм малко пари ( не знам дали ще стигнат- вие ще подскажете ли колко пари трябват за един човек за една седмица,колкото да се потопи в атмосферата за карнавала), А дали имате още снимки някъде качени?

  2. Бале каза:

    Много интересно!

Leave a Reply


Switch to mobile version