февр. 10 2015

Алхамбра (Гранада, Испания)

Днес Мишо ще ни води на разходка из Алхамбра в испанската провинция Гранада (уточнявам, защото и в Калифорния има една, която няма нищо общо в случая 😉
Приятно четене:

Алхамбра, Гранада

Гранада, Испания

Толкова е голяма следата, която мюсюлманският свят е оставил в Испания, че и до ден днешен можем да различим нейни остатъци в разговорника, имена на градове, реки, предмети… използвани в кастилският език. Андалусия известна в миналото си като Ал Андалус, чиято етимология според повечето историци от превод на арабски произлиза от Земята на Вандалите, е една от автономните области на Испания, намираща се в южната и част, както и най-гъсто населената – с близо 9 милиона жители. Когато споменавме тази област със силно изявен арабски и северноафрикански стил, придобит от повече от 7 вековно присъствие и управление от тяхна страна, няма начин да не отбележим някои от градовете като Кордоба,Севиля, Кадис, Ронда, Нерха, Малага, Хаен… и разбира се Гранада – днешната тема. Това са места в които се отличава типичната арабска архитектура, култура, традиции, гастрономия и т.н. И когато говорим за всичко това нека не забравяме, че приноса на маврите, както и арабите в този аспект е огромен-да не оставаме на страна философията,математиката, астрономията, медицината и т.н и т.н. донесени и усъвършенствани от тях. Испанеца обаче от своя страна успява да съхрани всичко това, да го усвои, да го „преработи“ в свой стил и да ни го покаже в днешният му вид. И ето ни един пример – Алхамбра от Гранада вчера и днес.

Нека се опитаме да си представим едно пътешествие към тези земи, подобно на това, което ни представя Уошингтън Ървинг в Разказите си за Алхамбра, но не толкова романтично и не толкова сложно, колкото може да ни го нарисува този автор феномен, на чийто творби между другото се възхищавам. Ще пробвам да Ви покажа този монумент, така както го разбирам и така както го виждат моите очи, превръщайки го във виртуален разказ. Разбира се за Алхмабра може да се разказва с дни или години, защото историите или легендите за нея са хиляди.
Представете си един типичен летен ден в Испания, рано сутрин, когато слънцето изгрее над хоризонта, чайките и техните свади както винаги за къшче хляб, хората, които излизат, за да направят всекидневната си разходка по плажа, а във въздуха се усеща миризмата на море…Ние, които успяваме да се заредим с положителна енергия от цялата тази атмосфера потегляме от Малага за Гранада, с желание да видим по-скоро този пълен със загадки свят наречен АЛХАМБРА. Намираме се в Андалусия, а когато говорим за нея трябва да споменем моретата от маслинови насаждения, които се виждат по тези земи, както и зехтина типичен за този район, който можеш да купиш на всяка спирка по магистралата или магазин в града.

До Гранада имаме около два часа път,

по време на който можем да се насладим на невероятните пейзажи, които се сменят пред нас непрекъснато, като филмова лента. Когато спрем и слезем от автобуса за кратка почивка дробовете ни се напълват с чистият въздух, характерен за терена и можем да усетим силната миризма на маслина. Та ние се изкачваме лека по лека към Гранада, над повече от 690 м. надоморска височина , разположена в полите на известната планина Сиера Невада. По пътя минаваме през Лоха, град в който има около 46 извора с минерална вода, известен и с каньоните си наречени „Адът на Лоха“. До него се намира и местността на Рио Фрио, където се отглеждат в развъдници над 70 000 есетри, които снасят хайвер типичен за района. Приближавайки Гранада, минаваме до Фуенте Бакерос – родният град на Федерико Гарсия Лорка – поет и драматург убит по време на гражданската война в Испания. След което виждаме и Санта Фе, лагер основан от Католическите крале Изабел и Фернандо, по-късно превърнат в град. Тук между другото се подписва капитулацията на последното Назирско кралство в Алхамбра, водено от Боабдил, между него и Кастилските и Арагонски владетели, както и договрът с Христофор Колумб, преди да потегли за Индиите през 1492 година.
И ето ни вече

влизаме в Гранада

и можем да се насладим на неповторима гледка, а тя е градът и неговият фон – Сиера Невада. До около май месец върховете на планината са покрити със сняг, а в града е жега. Само до тук си даваме сметка, че си заслужава напълно това пътуване, а все още не сме видяли и най-интересното…
Започваме едно изкачване с автобуса по един хълм наречен Сабика, минавайки преди това през един от най-старите квартали на Гранада наречен Албайсин, който ни изумява с типичната си андалуска архитектура. Неговите тесни улички, взети от медината (стар град на арабски) на мюсюлманският свят, но вече украсени с прозорци, цветя,красиви порти и бели стени са пример за традицията на маврите пуснала корени в този вълшебен и различен свят.

Алхамбра – Гранада, Испания

Оставяйки квартала и вече изкачвайки се по хълма към Алхамбра, пред нас се появяват отвори на пещери, които ни подсказват, че зад външните врати поставени на входа им живеят хора. Странно, но факт. Издават ги също така килими и одеяла изкарани на вън, за да съхнат или проветряват. Вътре са обзаведени, като всяка една къща…та дори и някои от тях са снабдени с ток, а санитарният възел е отвън. За тях знаем, че голяма част от хората обитавали тези места са били изгонени от тук още по времето на Франко, под предлог, че имало опастност от срутване, но по-късно пак били заселени.

Около тези „планински жилища“ виждаме огромно пространство засадено с кактуси (типични за Андалусия и Северна Африка) наречени ЧУМБОС или Чумбиос. Плодът е покрит с бодли, но когато успееш да ги махнеш и го обелиш, мога да Ви гарантирам, че е невероятно вкусен и сладък. В Мароко този кактус го използват за естествени огради на терени, заради вкусният му плод и за екстракт от семките, който се използва в козметиката и казват, че бил много скъп. Другото, което ни прави впечатление е червеникавият цвят на почвата.

Едни от хипотезите за

етимологията на думата Алхамбра

са следните: на арабски Ал хамра, което означава ЧЕРВЕНАТА или червеникавата. Някои историци твърдят, че името произлиза от това, че се е строяла през ноща и осветена с факли, наблюдавана от далече е имала червеникав цвят (въпреки, че някои казват, че е била бяла…) Други свързват името с Мухамед Ибн Назир (Мухамед I), първият Назирски владетел, който успява да завладее Гранада през 1238 година и започва създаването на един проект наречен АЛХАМБРА. Той е бил познат като Ибн Ал Ахмар или преведено – синът на червеникавият, заради червената му брада – от там и названието. Но има още една теория доста на място и тя е че за строенето на този комплекс е използван материал директно от почвата, която както вече споменах е червеникава – конгломерат от пясък, камък и глина, който смесен с вода и поставен в предварително построени кофражи създава тези големи защитни стени и то… цвят охра.
Виждайки тази червеникава почва, този хълм с отвори на различни пещери, неговите кактуси наречени чумбос, както и натрупването на гъста растителност от която преобладават пинос (иглолистни растения), бугенвилея (известна като боганвия), портокалови дръвчета и т.н., си даваме сметка, че сме близо до мястото което е определно като едно от чудесата на света….

Алхамбра

Алхамбра – Гранада, Испания

Слизаме от автобуса развълнувани и малко объркани. Какво точно е АЛХАМБРА? Как бихме я определили? Как можем да я разберем? Тълпите събрани пред нас желаещи колкото е възможно по-скоро да влязат, да разгъдаят и почувстват тази енигма, ни стряскат от начало, но въпреки това успяваме да минем бързо. Прави ни впечатление строгите проверки, които се осъществяват от страна на обслужващият персонал. Но все едно…вече сме вътре и можем да започнем да „четем“ АЛХАМБРА. Защо казвам –

да четем Алхамбра?

Историята започва през 1238 година, когато горе споменатият Мухамед I успява да завладее Гранада и влизайки през една от портите на града наречена порта Елвира, е приет с радост и възторг от местните, които го наричат победителят на Алах. Той обявява, че няма друг победител освен Алах, като тази фраза може да се прочете на много места в самата Алхамбра, ставайки и нейна емблема. Целият комплекс е като една книга. Всички знаем, че една от основните декорациии в арабският свят е калиграфията. Цитати от КОРАН или стихове и истории украсяват цяла Алхамбра, написани в арабските стилове – Nasj или Kufi от известни за времето писатели като Ибн Ал Хатиб или Ибн Замрак, които и придават един неуписуем блясък и неповторим стил. Важното разбира се е съдържанието на текста и за това бих искал да покажа един пример, базиран на една поема написана някъде в Алхамбра…
Аз съм жена
с празнични дрехи
надарена с прелест и перфектност.
Виж този съд с вода
и ще разбереш за богатството от истини,
които образуват моите думи…

За това казвам, че четем Алхамбра !!! На всякъде се пише по нещо, разказва се за нещо, представя се нещо… Разбира се текста написан на класически арабски е много трудно да се преведе дословно, много трудно могат да се намерят думи които да ни нарисуват точното му съдържание.

Алхамбра – Гранада, Испания

Алхамбра е привилегия за всеки един имал възможността да я посети, защото тя не е само архитектура, но и гнездо на една култура,знания, религия събрани в едно в продължение на векове, а какво по интересно от това да можеш да се докоснеш до него…

13248 Alhambra, Ciudad Real, Испания

Денят става много горещ в Гранада през летните сезони, но ние успяваме да се скрием под сянката на образуваната растителност около и в Алхамбра. Както обясних в първа част от тази тема след като пристигнахме в огромният комплекс започваме нашата визита, отправяйки се към

Хенералифе – лятната резиденция на султаните

Прави ни впечатление спокойствието, което цари, тишината, която властва над вековните камъни, изпълваща съзнанието със загадки и въпроси. То обаче бива нарушено от звука на фотоапаратите на снимащите туристи, които се трупат един през друг с цел да увековечат момента. Една от магиите на това място, която пленява всеки посетител, трудно или почти невъзможно за описване е букетът от аромат, който се лее във въздуха създаден от различни растения отглеждани в градините на Хенералифе. Нека уточня, че в Алхамбра са засадени около 160 вида растителност, а представете си само в топлият слънчев ден как приятният смесен мирис, създаден от разцъвнали рози, боганвии, лилии, кипариси, портокалови дръвчета и какво ли още не, омайва мозъка, опитвайки се да определи произхода на това ухание. И на цялата тази атмосфера задължително трябва да добавим фонтаните с румолящата вода, поставени във всеки един кът на този рай.

Алхамбра – Гранада,Испания

Споменах, че Хенералифе е построен, като лятната резиденция на султаните, намираща се извън огражденията на Алхамбра. И понеже е бил най-близко да нея, го е определяло като мястото, където владетелите често са се оттегляли, за да могат да починат от динамичният, а и понякога стресиращ начин на живот в палатите намиращи се зад стените на този монумент.

Алхамбра – Гранада,Испания Алхамбра – Гранада,Испания

Характерен със своите овощни градини, султанската резиденция се издига над останалото, за да ни представи една прекрасна переспектива, подсказвайки ни трудно разбираемата структура на този грандиозен проект.

Алхамбра – Гранада,Испания

До този момент все още се намираме извън съоръженията на Алхамбра, наслаждавайки се на Хенералифе, но е редно да разберем как се създава този грандиозен проект, за да можем да го разберем и усетим по-добре.

На първо място трябва да разберем, че Алхамбра е защитено с кули, стени и различни по-големина порти място, вътре в което всеки един султан според времето през което е управлявал, строи и престроява палати, градини, джамии, бани (хамам), акуедуктос (канали). Но разбира се не само султани, защото след завземането на Гранада от Католическите крале през ХV век, се изграждат църкви на мястото на джамии, а и малко по-късно техният внук Карл Велики заповядва строенето на дворец, разрушавайки част от мюсюлмански палати в самата Алхамбра. Това е и причината да отркием непоследователността възникнала в правенето на тези конструкции, която въпреки този хаос им придава специален чар.

Алхамбра – Гранада,Испания

След разпадането на Кордобският Халифат,

цялата територия владяна до този момент от Халифите (929-1031), се разделя на тайфи. Съществувала е една династия – Зириди, която е служила на диктатора Алманзор-регент на младият наследник на все още крепящият се Халифат- Хишам II (XI век). Тези наемници успяват да се отделят след разединението през ХI век, създавайки тайфата на Гранада, а по-късно и на Малага. Смята се че на хълма Сабика, на който е построена Алхамбра е имало преди това основи на крепост, построена от Зиридите. Когато Мухамад I от Назирската династия влиза като победител в Гранада 1238г. (разказвахме за него в миналата част) той решава да построи на същото място една огромна цитадела, която да го пази от набезите на християните, които вече са започнали РЕКОНКИСТАТА (възвръщането на териториите завладяни от мюсюлманите от страна на испанците). Започва строежа на Алказабата (защитено място, където е живял управника и негови войни) използвайки като материал почвата богата на глина и тъй като ситуацията с войните е изисквала бързо изграждане на крепост, това е било може би и една от причините да се работи през ноща (споменахме, че етимологията на думата Алхамбра (една от тях) идва от Ал хамра- червеникавата, строена нощем и осветена от факли, които и давали този цвят). Една от първите структури издигнати е кулата Вела 26,80 м висока, която е имала за цел да внуши страх и респект към населението – „Ето ние сме тук големи, могъщи, за да Ви пазим, но не забравяйте, че сме тези, които управляват…“

Алхамбра – Гранада,Испания

В самото посещение на комплекса няма как да се започне визитата от тук, но аз ще прескоча за момент останалото и ще се насоча към тази част. В тази зона някак си е по трудно да се скриеш на сянка, а и склоновете и стълбите по които трябва да се изкачваме, за да не изпуснем нищо са малко по-тежки, но все пак успяваме. И ето че панорамата, която се прожектира пред нас си заслужаваше изпитанието. Първо минаваме през военният квартал, който макар и реставриран ни създава една представа за това как е бил структуриран – всичко необходимо за живота в него – къщи,фурни, складове,улици, бани и т.н.

Алхамбра – Гранада,ИспанияВоенният квартал на Алказаба

В тази част има няколко кули, а в една от тях е живял султана. Четириетажни, те са служили както за покои, така и като тъмница или складове за хранителни продукти. Това обаче е началната фаза на Алхамбра, която не би била толкова важна ако не се спомене и проблемът с водата, който е съществувал. Задава се въпросът от къде да се докара този жизнено важен фактор в съоръженията на Алказаба? Без нея този проект би бил безсмислен.
В този район се намира реката Даро, която обаче не може да се изкачи на хълма Сабика, където е разположена Алказабата. Инженерите на Мухамад I създават план, базиран на събиране на течащата вода в направен от тях язовир на няколко км. от цитаделата, като копаят канали, които минават около възвишенията или през тунели, за да насочат водата. По този начин използвайки силата на гравитацията на реката събрана, както се обяснява по-горе, отклонявайки я от маршрута и чрез изкопаните канали, успяват да я качат до Алказабата. Също така се строят по-късно Алхибес (вид цистерни) в които се събира дъждовната вода, както и част от отклонената река (като резерва), поставена в басейни над Хенералифе. В случай на суша се пускат чрез акуадуктос към Алхамбра. Много често чуваме да се казва, че арабите са били добри строители на канализационни системи – ето го и примера.
С това инженерите на Мухамад I успяват да решат един витален проблем, отклонявайки маршрута на цяла една река, за да снабдят Алказабата с вода. От този момент на там Алхамбра започва един процес на развитие, растеж, който ще се съхрани в течение на векове, за да можем да го оценим и до днес.
Предстои ни да посетим палатите изградени през вековете, където можем да разчетем мотиви и калиграфия украсяващи ги, богати на символизъм, защото както казах и преди Алхамбра ни говори, а ние трябва само да се опитаме да я чуем и разберем. Чак тогава можем да усетим красотата на това вълшебно място.

Автор: Мишо Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания

   Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Алхамбра (Гранада, Испания)”

  1. Konstantin Kostovski през Facebook каза:

    Х в испанският не се чете 😛

  2. Даже се чете Алямбра 😉 Но май не си прочел пътеписа – вътре пише защо е АлХамбра 😉

  3. Konstantin Kostovski през Facebook каза:

    Мне, после като имам безжичен, че инак едва зарежда.
    Алямбра не съм чувал никой да я нарича, ама ще изчакам да прочета първо.;-)

  4. Ани Лолева каза:

    Страхотен разказ! С нетърпение чакам продължението!

  5. Е, аз от един испанец го знам за Алямбрата

  6. Здравейте. Относно коментарите за правилното произношение на български за името Алхамбра – на испански се пише Alhambra – но h не се произнася и се чува, като Аламбра. На арабски се произнася като Ал Хамра или Ал Хамбра.

  7. На испански се пише Alhambra, но h не се чете и за това се произнася, като Аламбра. На арабски е Ал Хамра или Ал Хамбра. В никакъв случай не е алямбра с Я (ако беше с Я щеше да се пише, като Al llambra с две LL, а това е абсолютно НЕ точно). В случая въпросният „испанец“ Ви е подвел. 🙂 В разказа съм обяснил в ЕТИМОЛОГИЯТА на Алхамбра или Аламбра. Не се чете като АЛЯМБРА- това е ГРЕШНО. Скоро ще пусна втора част и може да обясня по-подробно тези детайли.

  8. […] или “Няма по-голямо наказание от това да бъдеш сляп и да не можеш да видиш Алхамбра… ” Замръзнах. Как е възможно един човек на толкова […]

Leave a Reply