февр. 09 2015

От Гуанджоу до Янгшуо. На колело. (2): От Джюлонг до Янгшуо

Днес ще продължим с велосипедното приключение на Домоседа из южен Китай. Миналия път въртяме педали от Гуанджоу до Джюлонг, днес ще минем етапа до Янгшуо. Приятно четене:

От Гуанджоу до Янгшуо. На колело.

част втора

От Джюлонг до Янгшуо

Навлязохме в същинската зона на тепетата. Престанахме да ги броим. И китайците разчитат да не сме ги преброили, защото хем ни канят да идваме от другия край на света да им се любуваме, хем ги ползват за строителен материал. А на огромни билбордове за добре дошли новозаселници ни обещават да превърнат и малкото останали оризови ниви измежду тях в жилищни квартали от светлото бъдеще.

КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Което не е съвсем пристигнало в тоя си събърбан вид в

малкото градче Джюлонг

С една улица като в Дивия Запад, дълга километър-два. И една странична, на която между не най-благополучните дюкани се издига мраморният много(пет?)етажен партиен дом.

Джюлонг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Хотелчето ни

също е на пет етажа. От скорострелно строените. Чисто и лъскаво, но кухо откъм услуги и архитектурна мисъл. Първата стая, която ми предложиха изобщо нямаше прозорец, макар откъм фасадата да личеше, че други имат. Просто на това място на архитекта му хрумнало да раздвижи фасадата с петно без прозорец.

Изпросих си друга, като разчитах, че всички останали имат и се надявях на гледка. Да, ама не. Прозорецът е в банята, спалнята е тъмна. Добре поне, че се отваря, че да влиза външен въздух. Сещам се за хотела от същото поколение в Драч (в Албания – бел.Ст.), където водопроводът минаваше спираловидно през стаите и всеки можеше да спре водата на всички. И някой я беше спрял.

Пещерата на Голямото Броколи, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Пещерата на Голямото Броколи

е проходно геологично образование за разглеждане от плоскодънен каик. Рядко местенце, без визуална полюция от квадратни ръждясващи на стихиите грозотоии, дело на човешка ръка. Която си живее живота и движи бизнеса в тях.

След пещерата точно това и правихме – размотавахме се в групичка по улицата и половина да огледаме разнообразието от местни бизнеси и занимаваките на търговците, когато няма клиенти. Примерно да цакат карти на вързано.

Китайци, Джюлонг – КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Стана ясно, че фул бие петорка от една боя, но по-нататък логиката в играта ни се изплъзна.

Проблемът на етичната фотография в тази страна е, че ако действаш неетично и снимаш хора, без да питаш, се правят, че не са забелязали, без да протестират. Но ако попиташ, най-често отказват. В групичка предразполагането на обектите за полуетична фотография (когато от няколко разменени усмивки си „подразбрал“, че няма проблеми) става някак си по-лесно от от позиция на индивидуален чужденец с фотоапарат. Освен с шивачките на машина, които са универсално недружелюбни.

Китайци, Джюлонг – КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

На 7 април поставих скромен личен рекорд – 98 км колоездене, вкл. две незначителни баирчета. Последните някоко километра почна да се усеща как ми се взима здравето на задните части и почват да реагират и на най-малката фугичка в асфалта, който си е възфугест почти по цялото трасе, но още повече при навлизане в града.

Янгшан

Трябвало да има пагода отдясно. Да изплезиш език, докато се покаже на хоризонта и си кажеш „стигнах“. А то не си и съвсем стигнал, защото те чакат още няколко километра на градско плюс една подла стръмнинка от главната улица на нивото на реката до главния вход на

хотела

Който е чистак нов в стил източноазиатки ексцесивен соц-класицизъм. Огромно фоайе, облицовано с фалшив мрамор, с още по-огромни фотьойли, тапицирани с фалишива кожа, полилеи с хиляди висулки от фалшив кристал и рецепция, за фон на която е избран живописен пейзаж на група тепета в карстова местност. Същия карстов пейзаж, по който бяхме минали по селските пътища и който е „вдъхновявал поколения китайски поети и художници“. Да, ама е на изживяване.

КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Вярно, че тук и там можеш да хванеш в изолиран кадър орач с вол, а в далечината китайски храм с традиционен покрив с подвити стрехи. При изключителен късмет може да го хванеш и без сложна система електопроводи на преден, среден и заден план. Но повечето села са с домове – ръбести и почернели от тропическите стихии. Страховитите фабрики за строителни материали и машини подяждащи варовиковите тепета са неделима част от пейзажа. Точно каквото очаквах и каквото търсех.

КитайциFrom China 2012: Cycling Guangxi

Извеждам закономерност, че

участниците в движението са държат колегиално

един към друг и, въпреки че тенденцията е по-скъпите превозни средства да получват предимство, ако идват изотзад се съборазяват с твоите планове или най-малкото оповестяват присъствието си пибипка. Колкото са по-тежки, се движат по-бързо, като скоростта на големите камиони (фура, рус.) изключва всякаква възможност за намаляване да се направи път на товарен велосипед. Или куче.

За един ден имах

две случки с кучета,

едната с полумъртви, тоест – насмалко умрели, тръгнали да се гонят точно между колите. Хубаво, че бяха коли, а не тирове, че можаха да намалят, а да не свият аварийно точно към мене. И една с мъртво – деряха го за вечеря в едно дюкянче в Янгшан. Иначе кучетата в Китай генетично демонстрират абсолютно безразличие към колоездачите. Много добре!

Куче, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

На кулинарния фронт

днес ни се падна обяд с обедно компле (lunch box, англ.) от месено-зеленчукова комбинация с оризче в малко градче и поредното пиршество с шест ястия за вечеря в Янгшан. Бъшка, че Биргит беше купила и торта за рождения ден на Франк и възкресение на Христос (по западния календар). Цветница (по източния календар) се случи дъждовен ден за избиване на километри път и стотици метри денивелация. И за песните и пляските на народите.

Народни танци, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Явно са неизбежни в туристическата продуцкия на XXI век.

Племето яо

Черни сукмани с прости шевици, къси полички за момичетата, бермуди за момчетата. Червени шапки под формата на пръстен за момчетата, през които им стърчи темето и ако са чувствителни към външния си вид, биха могли да допълнят фейса си с коса, вързана на кукуригу.

Танците и мелодийките

им са на елементарно читалищно средноевропейско ниво. Единственият по-интересен е, като скачат през в ритъм променящи се препятсвтия от бамбукови стъбла, през които ако стъпят накриво или не в крак, рисукват да им се приклещи глезенът и да станат за смях. Не стъпиха.

Че и нашият Джон, който иначе не близава алкохол, близна (буквално) яовско оризово вино, та като се разрипа между тия ми ти бамбуци, не мож’ го озаптиш. А не можеш и един виц да кажеш на спокойствие – Греъм и Джейн са едно поколение преди мене, а Джон е компютърен гийк с когото не сме съвсем на една честота нито на тема компютри, нито на тема смешки. Биргит е christianity freak и дума не дава да се продума, ако ще звучи богохулно. Чете вдъхновяващи истории за съвременни (имало и такива!) мисионерки, които в Хонконг само с молитва успели да се справят с най-загнилото гнездо на наркомания и низка похот. Тя затова и били избрала да дойде на Великден в Китай, а я чакала някаква доброволческа християнска (или християнизираща) мисия в Уганда. Обаче щом безобидните китайски хлебарки я наплашиха до истерия, как ще се справи с насекомната среда в Африка, е трудно да се предскаже.

КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Wow в какъв бивак се озовахме на следващата вечер

Само за правоимащи номенклатурчици. В градче от мащаба на Жюланг (оня с едната улица), но с огромен градски съвет, широки булеварди и язовирче с вилички. Едната от които е за нас. След като се бяхме нагледали на Венеции на изтока, обърнали фасадите си към вонещи на хилядолетна гнилоч водни площи, горе-долу както си представям оригиналната Венеция да е изглеждала по време на средновековна чума, това ми се стори като неземен мираж. После се разбра, че градчето си има и стара, нормална част за живеене на нормални хора с нормална, чаршия, дюкяни и средностатистическа хигиена. На масата за вечеря тоя път първо за сезона явление направи Бамбукът!

А на другия ден видяхме слънчице за 6 минути, заседнахме на свлачище за 6 часа и открихме сушена риба в патладжана! А от оризовото вино, съхранявано с умрял питон в дамаджаната, никой не се осмели да си поръча.

Оризово вино, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Жонгшан

според брошурката бил забележителен с липсата на туристи. Ей, Богу, вярно е. Няма и за цяр.

Жонгшан, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

И наистина в това има някакъв чар. Анонимен китайски град сред море от оризища и тепета. Проблемът беше, че

вече цяла седмица не бях нагрубил нито един китаец,

а то е част от задължителната програма в Китай, защото китайците много ги мразят тия работи (както се разправяше в Оня виц). Греъм вече се беше разписал с повишаване на тон на домакинката на снощния хотел заради някаква хавлия. А от мене го отнесе рецепционистката на хотела в Жонгшан, след като два пъти се разкарах до 12-тия етаж и не можах да си вляза в стаята. Оказа се, че трябвало да се държи пластмасовата карта на точно определно разстояние от бравата, което обаче е различно от нула. Вика се етажен експерт с униформа да те посвети в цаката.

Zhongshan, Guangdong, Китай

Действието се развива след 10 вечерта, та замалко да изпусна работното време на супермаркета, че да заредя с кифлички за закуска. По-добре да го бях изпуснал, защото фурната работеше до по-късно, а там кифличките са по-добри. Затова пък гледах сеир – хванаха в крачка крадци. Момчета с вид да са в малките гимназиални класове. После Франк уточни, че летвата за смъртно наказание при кражба била 30 000 юана (3 000 евро), но малолетните не ги ловяло. Ловяло ги обаче публично порицание и за тях, и за родителите, а от теорията знаем, че публичен срам е най-ужасна мъка като за седмото дъно на китайското пъкло.

КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Достигнахме фазата, при която рутината на обикалянето с велосипед из Южен Китай започна толкова да ми се услажда, че даже не ми се искаше да свършва. Но се наложи. Навъртяхме последните 80 км сред оризища и тепета. Даже на едно място забелязахме оцеляла къща с неправоъгълест силуиет и – о, чудо – слънцето се смили да я огрее точно за мене. Видяхме и една кола (ван) обърната в канавката, ще рече, че и в тая страна, където разминаването, задминаването и решаването на предимство, става по интуиция, нежели по правила, маркирани с боя на асфалта или тенекиени знаци, такива неща стават. Хоризонталната маркировка е абсолютно прозрачна за китаеца. По никакъв начин не се отразява на съзнанието му.

Янгшуо, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Франк усети, че

предпочитаме да обядваме китайско,

а не сандвич с фъстъчено масло и спряхме на едно крайпътно. Запомнящо се с ниските масички, още по-ниските столчета (Греъм едва се справи със задачата да поседне) и ангажираността в игра на … хм, нещо като домино, но с китайски плочки … на обядващите на съседната маса.

На такива места стилът на сервиране е „обяд в кутия“. От ония стиропорените, дето принц Чарлз ходи чак в Уругвай да ги хока, че ги произвеждали масово и замърсявали планетата. Или май природозащитниците го бяха хокали него, че в Уругвай не нахокал, когото трябва. Ориз и нещо, най често – някакво месо и някакъв зеленчук. А за подправка извадих лютивите говежди хапки и лютивото тофу, което си носех за противоотрова срещу фъстъчено масло.

Янгшуо, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Пристигнахме в

Янгшуо –

туристическият център на всичко свързано с реки, тепета, пещери, кални бани, минерални извори, риболовуващи корморани в провинция Гуандун. Имахме самочувствието да гледаме от високо на останалите туристи, стоварени с влакове и рейсове.

Това е друг свят в сравнение с всичко, видяно досега, а контрастът с Жонгшан от миналата вечер е може най-силно крещящ. Заведения за всякакви вкусове, включително суши-барове, пицарии, немски бирарии. Барове с жива музика, където младежи свирят кавъри на всичко най-горещо от китайската поп-сцена, агенции за речни круизи, скално катерене, проникване в пещери. Бели хора! Не са мнозинство сред туристите, както би били на аналогично място в Индокитай, но присъствиетто им е значително. Морето от туристи са си, разбира се, китайците и общо взето заведенията, целещи се в западния или шанхайския юпи-турист са групирани една идея по-встрани от заведенията целещи се в туристически групи, съставени по профсъюзна линия. По стъргалото стържат и едните, и другите, и разликата в облекло и отношение толкова бие на очи, че е даже комично.

From China 2012: Cycling Guangxi

Пристигането в Янгшуо имаше психологически ефект на прерязана финална лента. Имаше вариант за още един ден колоездене, но предпочетох да се отделя от колоездачите и влея в основния поток туристи, като си направя една

разходка с псевдобамбукова лодка по река Ли

до съседно селце. Взех си за компания момичето от агенцията, което ми продаде билета. Обеща да ми бъде гид в селцето за 20-те минути престой. Не, че имаше нужда, и не, че знаеше английски на приемливо разговоримо ниво. Но пък много сладко се усмихваше и ме черпи една парена бухтичка. По същата река според рекламни фотоси в хотела се е возил (или просто и се е любувал от брега/моста) Ричард Никсън, президент на САЩ в началото на 70-те.

Река Ли – Янгшуо, КитайFrom China 2012: Cycling GuangxiФранк даде прощалната вечеря

в някакво фюжън заведение за бели, аранжирано в хипстер-революционен стил (ще рече – и Че Гевара е тук, и тумбестите кубински коли, а също и Мао Дзедун на млади години). Патката я готвят с протокалов сос, а пилето – панирано като шницел (впоследствие нарязан на хапки) – с лимонов. На биричката, особено на малките бутилчици Цингтао, са и се вдигнали котировките в пъти от селото до града. Биргит много държеше да чуе от мене, че програмата ми за Великден включва и ходене на църква. Потвърдих, но предпочетох да не убивам всичко детско у нея, уточнявайки, че ходя заради шоуто. Което точно на Великден и точно в най-близката до нас църква с руско име и златни кубета очаквам да е най-прекрасно. Костюмирани в сърма и коприна чичковци с бради и митри ще пеят нещо на средновековен език. Но ще пеят добре! Също и хорът.

КитайциFrom China 2012: Cycling Guangxi

Хванах някакво микробусче за летището в Гуилин. Същата категория пътища, като през последните, но видяна вече от друга гледна точка. Опитваше се да се движи бързо, но някакви велосипедистчета ни се мотаеха в краката и ни принуждаваха да забавяме и да ги заобикаляме дълбоко в насрещното. Сещам се за Джером К.Джером и дребните лодките по Темза, които били благосоловия или проклятие в зависимост дали се возиш на някоя от тях или на параходче, което се опитва да си проправи път.

На летището забърсах една плюшена панда за подарък. Цяло стадо, се опасявах, че ще ми изяде бамбука.

Д.14

(Действието се развива по Великден 2012)

Илюстрации:

Хонконг

Hong Kong 2012

Гуанджоу

China 2012: Guangzhou

С велосипед към Янгшуо

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “От Гуанджоу до Янгшуо. На колело. (2): От Джюлонг до Янгшуо”

  1. vladimir1974m2 каза:

    strahoten pytepis, mnogo blagodaria, ima li o6te…

  2. домосед каза:

    Може и да има 🙂
    Тъкмо заминавам да обикалям с колело Бирма.

  3. […] От Гуанджоу до Янгшуо. На колело. (2): От Джюлонг до Янгшу… […]

Leave a Reply