февр. 02 2015

От Гуанджоу до Янгшуо. На колело. (1): Гуанджоу – Джюлонг

Днес Домоседа ще ни вози с „традиционен“ китайски транспорт – колело – из южен Китай. Приятно четене:

От Гуанджоу до Янгшуо. На колело.

част първа

Гуанджоу – Джюлонг

КитайциFrom China 2012: Cycling Guangxi

Въпросът е, ако бетонният ти мост не е завършен и си го укрепил временно с бамбукови конструкции, как си прекарваш през него стадото панди? Видяхме един такъв мост по пътя. Близо до ферибота, с който пресякохме Западна река. Догодина, ако е завършен, на велосипедистите ще им се отнеме преживяването ферибот. Както на нас ни се отнеха първите 8 км от маршрурта. Миналата година било тих междуселски асфалтов път. Тая година е стореж на гигантска дига и хич не идва да поколоездиш по него.

По-нататък минахме покрай приказно красиви пейзажи на потънали в нещо между мараня и смог села, задушавани между строежите на диги, шосета и мостове и бумващи в териториалната си експанзия градове, където асфалтовите двулентови шосета с локални платна и зелени ивици са готови, което не значи, че всички участници в движението, безмоторнни рикши, маломощни моторни селскостопаснки машини, тип косачка, и лимузини се съобразяват с препоръчвана с хоризонтална маркировка посока на движението на съответното платно. Демек – хвърлиха ни на дълбокото в градското движение на

Южен Китай

КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Наби ми се в главата рефренът на песничката Communist China на гламрокаджийската група Japan, макар и да е писана във велосипедната епоха.

Крайна цел за деня беше приказно красивият природен парк с езера и стръмни зъбери, извисяващи се над повърхността, край град Жаочинг. Класическо китайски пасторално идиличен пейзаж, познат от графичните свитъци на династиите Цин, Мин, Шин и Джин. Лафът „приказно красив“ за китайски градове го пусна един юзър от БГ-пътеписните форуми. Ходил в Шен Жен и от нямане на нищо забележително, се задоволил с бира Tsingtao. И аз, но в Жаочинг местното пиво е Pabst Blue Ribbon 11%, from Millwaukee since 1844.

КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Бях пристигнал в

Хонконг

няколко дни по-рано по обяд.

ХонконгFrom Hong Kong 2012

Обяда – два вида пелменчета (единят с лют сос) и пържена рибка с подравки, го хапнах още на летището. Намерих се настанен в чиста килийка с клозетче, но почти без прозорец (почти, защото прозорче към вентилационна шахта, от която се носеше дъх на готвено с чесън все пак имаше).

Това е в един 16-етажен блок на една от главните търговски улици в Каулун – Нейтън роуд. По етажите на сградата има най-различни хостели и къщи за гости на стегнат бюджет. Тоест – една сграда играе нещо като цялата улица Кой Сан в Банкок. На входа, разни индийци се опитват да те примамят на други места, а на аснасьорите – един за четните и един за нечетните етажи – се реди опашка с разпоредител в униформа и с бели ръкавици.

Реших да не ходя на острова тоя път, а

да поразуча по-добре Каулун

Бях прочел, че има изложба на монети и банкноти в историческия музей, та си го избрах за първа цел. И както му се зарадвах, че е отворен чак до 7 вечерта, така и за малко да пропусна изложбата, защото се увлякох в етнографско-историческата експозиция за всичко хонконгско от праисторията през опиумните войни и японската окупация до днес. И сълзите на семейството на последния губернатор Крис Патън, оттеглящи се от острова с кралската яхта Британия, ги има в кадър. Колекцията книжни и звонкови пари е добра.

Бях забравил (или не бях се замисклял), че Bank of China вече е равноправен играч заедно с HSBC и Chartered Bank на пазара на книжните пари от HK$20 нагоре. 10-те долара ги печата държавата (по-точно – автономният окръг). Лично аз изръсих солиден брой банкноти и от трите банки, плюс още малко в безналични операции за екипировка, биричка, пържени нудъли с говеждо и подлютени скариди. Ммм.

ХонконгFrom Hong Kong 2012

По препоръка на продавачката на билети избрах хонконгският влак да ме прехвърли в

Гуанджоу,

а не китайският. Нямам оплаквания. За 3 евро отгоре получаваш широк фотьойл в първа класа с гледка от втория етаж. Комфорт.После таксито от източната гара до хотела в центъра ми излезе колкото повече от половината от билета. Но беше лимузина лексус с кожени седалки. Нормалните таксита за простосмъртни китайци май се взимали от изхода на вътрешните линии (и от двете страни паспортният контрол е на гарите, а не с проходящи граничари по вагоните). Хвърлих раницата, прегледах картата на града в google maps за ориентация, опитах да си запаметя едно маршрутче и излязох да го прогоня. Хотелът се оказа добре избран в историческия център.

Гуанджоу, КитайFrom China 2012: Guangzhou

На юг тръгва ул.Пекинска, която си минавала по това трасе от няколко династии. Има изложени през археологичски прозорци няколко слоя плочници. Сега е пешеходна търговска.

Консуматорщината на мравуняка китайци около мене е завладяваща

Градът се оказва, че диша във врата на Шанхай по брой на населените, а провинцията вече била минала 100-те милиона. Не е толкова лъснат и изтънчен обаче. Дъха на повече бедност сред бума. И ми се струва, че по-малко от хората по стъргалото пазаруват от най-модните маркови стоки. Зяпат, но после свиват към базарите по метростанциите за нещо по-евтино китайско.

Аз се гостих с евтини (6 юана, при положение, че едно еспресо е 29) пелменчета в едно точно такова народно (колегата Пешо би казал „гнусно“). Където се оправяш с жестове и показвания, стига изобщо някой да ти обърне внимание. Като ми обърнаха, ме сложиха на кръгла табуретка срещу сърбаща супа с нудъли дама, която се втрещи с колко много лют сос си омазвам пелменчетата. Ами нали за това са го сложили на масата.

Хванах метрото (с цената на дълга опашка за жетонче) за две спирки на север към

Мемориалната зала на др.Сун Ятсен

др.Сун Ятсен – Гуанджоу, Китай From China 2012: Guangzhou

Тамам в самолета си бях опреснил общата култура, че

Гуанджоу

е играл ключова роля в революцията от 1911. Тая зала е строена като осмоъгълен китайски храм и за разлика от по-младата си сестра в Тайпе вътре не е да има само паметник и почетен караул, ами си е салон със сцена-президиум и няколко хиляди (на око) места. Играла е символична роля при подписването на японската капитулация, а после маоисткият режим, у който има приемственост в оценката на д-р Сун Ятсен като положителен герой от историята, я е наследил и си е правил разни конгреси и други комунистически сборища с бурни аплодисменти и ставане на крака.

Злобата на месеца в китайската политика

от високо ниво е, че уволнили Първия секретар Бо, апаратчик на 62 годни, син на баща – основател на Китайската народна република – и на майка – жертва на културната революция, който бил единственият кандидат за Политбюро със западен стил на поведение и строене на имиджа си. От рода на, че давал пресконференции, без да чете отговорите на върпосите. Западните наблюдатели (Time например) идея си нямат обаче какво е преляло чашата. Толкова покрита и задкулисна е китайската висша политика.

Гуанджоу, КитайFrom China 2012: Guangzhou

Открити са изобретенията, иновациите и рационализациите им в света на масовия спорт. Изобретили са хибрид между федербал и джитбол (за всички с голям номер на ЕГН-то: джитболът е игра с топка, много наподобяваща волейбол, но с крака. Никага не е наблюдавана извън училищен двор – бел.Ст.) Играе се с пера, но без хилки, а с ритане във въздуха. Забавно е за наблюдаване късен следобед в Народния парк.

Китайци – Гуанджоу, КитайFrom China 2012: Guangzhou

В 19 часа се събрахме групичката във фоайето и Франк, водачът, сиянчанин, ни заведе на вечеря в някакъв специализиран в една от малцинствените кантонски кухни ресторант. Ту джа. Май са едни от изселените покрай строителството на Язовира на Трите Клисури.Пиршество на кръгла маса. Точно, каквото обичам и за каквото съм винаги готов да разглеждам Китай в група. Задушени патладжани, говеждо със зеленчуци, лук и(!) чесън, свинско с целина, пържени октоподчета с броколи, бъркани яйца с домати (такова не бях ял по тая част на света), църцорещ зелен фасул. Двама от компанията решиха да експериментират с вино и бяха веднага наказани. С бутилка „Великата стена“, реколта 1992, изветряла още миналия век. Ние, патилите, си караме на биричка Tsingtao.

Китайци – Гуанджоу, КитайFrom China 2012: Guangzhou

Франк е уверено-патриотичен водач, който веднага успя да ни обясни, че в наши дни не Китай има нужда от Хонконг, а Хонконг – от Китай и че е крайно време блудният Тайван да се прибере в семейството.Самият той е от Сиан и не разбира кантонезки. И в Сиан си имали местен говор, но той много държал синът му от малък да научи мандарин гладко.

Така и не разбрах какво е математическото очакване за брой идеограми, зазубряни по класове и курсове в подрастваща възраст и кога се очаква капацитетът ти да се запълни (по слухове от китайски колеги – 2000 йероглифа е нормативът за дипломиране в университет. Т.к. Немската езиковата гимназия в София дава 8000 думи на чужд език (4000 – до края на подготвителен, и още толкова – до 11/12-и клас), зададох въпроса „А какво правите, когато видите непознат йероглиф?“ – „Търсим в речника“ беше отговорът. Но може и да се лъжа, т.к.разговорът се водеше на китайско-балкански английски, в който числата 20 хиляди и 2 хиляди може да са били сгрешени – бел.Ст.) Стандартът се бил вдигнал многократно с реформите на Дън Сяопин. Преди него, за да си намериш жена било необходимо да имаш неща с колела – часовник, шевна, машина и велосипед. Следвала епохата на трите златни неща – пръстен, обици и огърлица, а в наше време – кола (за предпочитане ферари), апратамент (за предпочитане с гледка към езеро) и кредитна карта (за предпочитане без лимит).

Съвременната университетска младеж никакъв интерес не проявявала към каквото се опитвали да я научат възрастните. Само за мода и нови джаджи си приказвали. Държал лекция на студенти по туризъм и никой нито един въпрос не задал. А Биргит, като видя как изглежда Гуанджоу, ме пита как съм се оправял в Пекин с … 10-те милиона велосипеда. Което било стих от песничка отпреди Дън Сяопин. А аз съм бил в Пекин чак след Олимпиадата!

Жаочинг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Франк ни разправя и за значението на фъншуй врачките в Китай. Самият той не си харесвал името, защото било птица, пък той бил роден в годината на вола (1973), а волът нямало къде да пасе в небето. Опитал се да си го смени, ни бюрокрацията била голяма. Пробвал приятески – с популяризация на новото име, обаче това държало дикиш само една година и после приятелите му се върнали към старото. Мао били заклет фъншуянин, обаче мавзолея му го построили, баш където не трябва – на централната ос. Оттам последвал и фъншуй съвет да се вдигне пилонът със знамето по-високо от мавзолея. Голямата звезда на знамето били комунистите, а малките – работниците, селяните, войниците и … бизнес хората. А интелигенцията пак я няма никаква.

Жаочинг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

В Жаочингобиколих, колкото можах, за отпуснатите ми три часа парка около Седемте звездни тепета. Или са тепетата на седемте звезди. Човек никога не е сигурен за китайски фрази, минали (чрез китайски преводач) през английски.

Какво значи Modern Women Hospital –

болница за модерни жени или модерна болница за жени? Или – друго. Тепетата са щръкнали сред езерата, високи 40-50 метра, може и повече, островърхи, варовикови образувания, обрасли със зеленина и увенчани почти задължително с беседка с подгънати нагоре стрехи на най-високата точка и множество наколни беседки в езерото край тях. Пейзаж като от класическа китайска литография. Или банкнота.

 

 

Жаочинг, Китай

From China 2012: Cycling Guangxi

Допълнение към беседките са бараките за продаване на семки, кокосови орехи, зелен чай и билети за лодки или детски кътове, чиито стрехи не са подгънати. С лодка, плоскодънна,

влязох в Двойната пещера.

Метър да се вдигне нивото и ще се получи полусифон. Но дотогава, навеждайки се от седнало положение към трюма, можеш да се промъкнеш и да позяпаш осветените с най-ярки, като за детска градина (или лунапарк в Приморско от соца), цветове кухини и образувания.

Двойната пещера – Жаочинг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Отбих се също в

Коридора на Хилядате Поеми – друга пещера,

по стените на която са издялани безброй текстове, предполагаемо поеми и предполагаемо на възраст 1000 години. Минах през един будистки остров и се качих до Храма на Тримата Таоистки Императори на седловина между двете връхчета на една от канарите. Много приятно. Много китайско. А автентично?Автентична е публиката. Особено тези, които в ерата на айфоните и айпадовете, се разхождат с надут транзистор в пазарска чанта. Или в джоба на анцуга. Колкото по-възрастен индивидът, толкова повече разнасящата се мелодия е асоцируема с културната революция и ерата на Големия Скок Напред. По-младите се придържат към поп и попфолк.

Златни рибки – Жаочинг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Придвижихме с колелата до другата половина на парка –

планината Дингу,

североизточно от града. Докато си хапвахме поредната палитра кантонезки специалитети на кръгла маса в подножието и, Франк ни разясни колко популярна, здравословна и възпитателна е практиката, бебетата да се гледат и разхождат през деня без пелени, а с цепнати панталони, за да се научат от малки да дисциплина при удовлетворяването на биологичните нужди. Като част от процедурата била тихо подсвиркване, за да се създаде инстинкт като у кучето на Павлов. Зевзеците-тийнейджъри само това чакали. Любима шега на публично място били да подсвирнеш тихичко край гушнала бебето си майка. Примерно стояща на опашка за нещо. Шансовете да я напикае на секундата били огромни.

Стана дума за

националната регулация семействата да имат само по едно дете

Имало вратички. Етническите малцинства имали право на две, а селяните от народността хан имали право на второ, ако първото е момиче, но чак след 4 години. По традиция техните на момчето поемали сватбените разноски.

Чак на това идване в Китай се усетих какво ми е било подсъзнателно чоглаво в семейната атмосфера в Китай. Именно, че всички семейства, които срещаш, например в парковете, имат едно дете. Някак си, ако ги видиш трима на мотопед е нормално. За четвърти няма място. Но в кола има, а регулацията наказва точно средната класа, която по друг параграф е окуражавана да си купува автомобили, за предпочитане Made in China (даже и да са от европейска марка).

Всъщност това е доста тъжна картинка. Поколения деца, които са несъмнено глезени и нямат понятие какво е брат и сестра. А и, не знам как им излиза аритметиката, но прирастът на населението в Китай продължава да е положителен. За разлика от Бразилия например, където според National Geographic от прекомерно гледане на сапунени опери за всички класи еднакво изпаднало от мода да имаш повече от едно дете.

Жаочинг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

В планината се съревновавахме по пътеките с градска младеж на токчета и с пътнически електрокарчета. Единствената истинска горска пътека минава покрай едно водопадче с нарочно подредени за снимки камъни-стъпенки във вирчето пред него.

Главната атракция е триножното котле от няколко човешки боя. Броят на драконите сред орнамените бил девет, а от това, заедно с факта, че драконът е символ на Китай, произлизала импликацията, че мястото е от особена важност. Със сигурност някоя фъншуй врачка е била консултирана за точното разположение. Сега можеш да си купиш обвити в червено жетончета за късмет и сбъдване на желания и да ги хвърлиш в котела. През час-два се вадят стълби и нарочни хора се качват, прехвърлят в котела и ги събират обратно.

Жаочинг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Бизнесът с костенурките

в 5-вековния будистки храм надолу по алеята е още по-изтънчен. Ако си купуваш от църквата благовонни пръчици, ги изгарящ като дарение и това не подлежи на рециклиране. Костенурките са водни и лежат в клетки, по-точно – мрежи. Срещу пет пари (или колкото там) получаваш правото да „освободиш“ някоя и да я пуснеш в храмовото шадраванче. Докато отговорникът за легена не я улови отново в мрежата.

Жаочинг, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Ако ти липсва веселба в Китай, достатъчно е да се вгледаш в преведените на английски надписи. Хората си играли да ти правят услуга с тия преводи, а ние им се подиграваме, ама нейсе. Едно от малкото без правописни грешки предупреждаваше, че Forest fire prevention is everyone’s responsibility. Хубаво, обаче картинката показваше … зачеркнат плувец.

Китайски надписFrom China 2012: Cycling Guangxi

С повишена трудност беше разгадаването на фразата Sun swimming department на една от указателните табели за атракции. Оказва се, че сочела към басейн, в който се бил къпал д-р Сун Ятсен. Само аз и Лайъл се престрашихме

да вечеряме с … печени гълъби

Цялата тръпка от пътешестването в екзотични страни зад високи езиковии бариери си е заминала! Сега като не знаеш нешо как да си го поискаш, примерно люти чушки, питаш translate.google и получения отговор показваш на келнерката. Работи!

Китайски надписFrom China 2012: Cycling Guangxi

Следваше цял ден въртене на педали в условия на плътен, но топъл, тропически дъжд.

Оризище, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

 

Тайфунът минавал покрай градчето, в което се целим утре. Всъщност сутринта се осмелихме да си покажем носа от минибусчето само аз, Лайъл и Джон. А то беше по-пасторалния етап. Селца, оризища, селски пазари, аромат на свински домисили (Биргит се представи с професия domicile manager). Прогизваш, но се радваш на всеки километър! Поне аз, но не видях и другите двама да се цупят. Следобед поутихна и всички яхнаха колелата, но вече беше една идея по скучно.

Последните поне 12 от 70-те км бяха по натоварен автопът. Но пак имаше къде да наблюдаваме как се сАди оризо по хилядолетния начин (приведен през кръста във вода до колене), докато отвъд шосето никнат високи квадратни конструкции за обитаване или служене с бяла якичка за две седмици до ключ.

Оризище, КитайFrom China 2012: Cycling Guangxi

Хотелът ни в

Чингян

е точно такава конструкция. С всички удобства, включително преведена на ангийски брошура с несъществуваши удобства от рода на „сауна“, „бар“ и „ресторант в западен стил“. Има и параграф Survival, който съдържа инсрукциите какво да се прави при пожар. Чингюан е абсолютно анонимен китайски град от XXI век. Пейзажът от прозореца на хотела би могъл да е в кой да е съседен, а и не непосредствено съсъден. Не си и играхме да търсим забележителности. Хвърлихме си по един душ и излязохме на вечеря в съседното ресторантче, като по моя идея наблегнахме на печените бутчета от гъска и патка. Отделно,че имаше гъби, парени зарзавати, сладко-горчиви свински ребърца, патладжани с говеждо и стъргани картофи. Китайците кога са открили картофа, след като не са открили Америка (Или май я бяха открили, но забравили да я колонизират)? И Марко Поло има алиби да им е издал тайната, предвид че не е доживял откриването на Америка с повече от два века.

Китайска хранаFrom China 2012: Cycling Guangxi

Франк взе, че се разболя. Ненаситил се на климатици и настинал. Целия път го прекара легнал в бусчето, даже не си показа носа да слезе на обяд. За късмет днес беше къс ден. 41 км, вкл. разходката от

Джюлонг

до пещерата след обяд. Джон спука гума в някакъв момент, минути след което го застигна камион, от който слезе човек и му смени колелото. Това е, което свидетелстваха струпалите се сеирджии, друг път невидели. А на нас защо никой не спира да ни помага, като пукнем гума?

Jiulong, Garze, Sichuan, Китай

Аз пък замалко не изхвърлих едно момче, 10-12 годишно, с колело тип балканче в канавката, секунди след като го бях изпреварил и учтиво си бяхме разменили по едно „хелоу“. Защото ми хрумна да спра внезапно, за да снимам други деца. Сеирджите отговориха като ехо „сори!“ Съвсем като в Африка.

КитаецFrom China 2012: Cycling Guangx

Продължението:

От Гуанджоу до Янгшуо. На колело. (2): От Джюлонг до Янгшуо

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “От Гуанджоу до Янгшуо. На колело. (1): Гуанджоу – Джюлонг”

  1. Бале каза:

    Аз съм „юзър от БГ-пътепсните форуми“. Много добро! 😀

  2. домосед каза:

    Ти си! 🙂

  3. vladimir1974m2 каза:

    О, много добър пътепис, с нетърпение очаквам продължението:) и повече снимки, ако може.

  4. […] Домоседа из южен Китай. Миналия път въртяме педали от Гуанджоу до Джюлонг, днес ще минем етапа до Янгшуо. Приятно […]

Leave a Reply