ян. 29 2015

Хърватия (4): Трогир

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Трогир. Хърватската част от пътуването започнахме с Дубровник и центъра му, продължихме със Сплит, а  днес сме в Трогир

Приятно четене:

Хърватия

част четвърта

Трогир

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Трогир

Уцелихме приказно хотелче не точно в Трогир, а още по-добре – в Мастринка. Мастринка се намира на остров Чиово (otok Čiovo), а този остров, дето никога не го бях чувала, се намираше на един мост разстояние от Трогир. Едни от най-ранните заселници на Трогир и Чиово били гърци от Сиракуза в Сицилия. Те кръстили днешен Тригор „Tragurion” – „козият остров”, а Чиово – “Voua” – «стадо говеда” В по-късни времена Чиово бил островът на… прокажените, но това научих едва в София. То пък и по-рано да го знаехме – все тая. Минали времена, карай! Сега тук народът идва на плаж.

Пристигнахме по светло и Трогир ме спечели на секундата. Побързахме да си отидем на острова, да се настаним в Мастринка, да се освежим, да пазаруваме неотложни неща и да отидем в Трогир на вечерна разходка. Разходката започна точно преди залеза.

Трогир, Хърватия Трогир, Хърватия Трогир, Хърватия Трогир, ХърватияТрогир, ХърватияИзглед към Трогир откъм остров Чиово (снимките са от следващата сутрин)

 Трогир, Хърватия

каналът, който отделя Трогир от сушата и кулата «Сан Марко» в далечината

Ръмеше вече, но все още не пречеше да се върви. Първата линия, която гледа към нашия остров и която отвежда до марината, е просторна, с два реда палми.

Trogir, Хърватска

При това в Трогир палмата си расте от само себе си, както се казва. За палмите в Черна гора навремето някой ми беше казал, че са късно нововъведение, май от времето на соца. Но тук е различно заради мекия климат.

Трогир, Хърватия

Доминиканската църква в Трогир

Трогир, Хърватия

Трогир, Хърватия

„Света Варвара” е най-старата запазена църква в Трогир (XI век)

Намерихме една сладурска пицария близо до църквата «Св. Варвара». Много готино място, пък и пиците им бяха вкусни. По едно време заваля като в Индия през мусонен период, но това направи вечерта особено романтична по някакъв начин. Ние си седяхме под навеса на кръчмата, весело ни беше и гледахме как тясната уличка все повече заприличва на поток. След някакво неопределено време дъждът почти спря и тръгнахме към колата. Всъщност това беше и единственото ни прекосяване на площада при църквата «Свети Лоренцо» – тази с най-високата и невероятна камбанария. Строена е почти пет века и затова първото ѝ ниво е в романски стил, следващото – в готически, а третото – в ренесансов.

Трогир, Хърватия

Една полу-успешна нощна снимка на църквата „Свети Лоренцо”

Трогир е мъничко градче – компактно, бяло, симпатично. Островчето, на което се намира, е свързано със сушата чрез мостове. След гръцките основатели на града дошли римляните, после венецианците, французите, австрийските, италианците, немците. Венецианците са били тук след 1420 година. Венецианският лъв обаче е бил свален от всички обекти след първата световна война, когато Трогир бил присъединен към първата Югославия от 1918, в която влизат сърби, хървати и словенци. Едва след вписването му в ЮНЕСКО през 1997 година било препоръчано историческите символи да се върнат обратно по местата им.

Днес Трогир е скъпичко място, каквито са впрочем и другите далматински градове, но варианти има, дето е думата. А пък заплатите на хърватите били като българските. От една година са в Европейския съюз, но вече плачат и се оплакват наляво-надясно…

Прибрахме се в хотела в Мастринка късно. Обсъдихме набързо програмата за утрешния ден – посещение на Плитвичките езера и преспиване някъде в този район. Щяхме да напуснем крайморския път и да пътуваме по магистралата. Жалко за Шибеник и за Задар, но нищо – следващия път! Към Пераст на Которския залив и към Трогир определено имах много хубави чувства. Те бяха моите фаворити от досегашното скитане. Букнахме стаи под наем в Селище Дрежничко – на двадесетина километра от Плитвичките езера.

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Трогир – на картата:

Трогир


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version