Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Трогир. Хърватската част от пътуването започнахме с Дубровник и центъра му, продължихме със Сплит, а  днес сме в Трогир

Приятно четене:

Хърватия

част четвърта

Трогир

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Трогир

Уцелихме приказно хотелче не точно в Трогир, а още по-добре – в Мастринка. Мастринка се намира на остров Чиово (otok Čiovo), а този остров, дето никога не го бях чувала, се намираше на един мост разстояние от Трогир. Едни от най-ранните заселници на Трогир и Чиово били гърци от Сиракуза в Сицилия. Те кръстили днешен Тригор „Tragurion” – „козият остров”, а Чиово – “Voua” – «стадо говеда” В по-късни времена Чиово бил островът на… прокажените, но това научих едва в София. То пък и по-рано да го знаехме – все тая. Минали времена, карай! Сега тук народът идва на плаж.

Пристигнахме по светло и Трогир ме спечели на секундата. Побързахме да си отидем на острова, да се настаним в Мастринка, да се освежим, да пазаруваме неотложни неща и да отидем в Трогир на вечерна разходка. Разходката започна точно преди залеза.

Изглед към Трогир откъм остров Чиово (снимките са от следващата сутрин)

каналът, който отделя Трогир от сушата и кулата «Сан Марко» в далечината

Ръмеше вече, но все още не пречеше да се върви. Първата линия, която гледа към нашия остров и която отвежда до марината, е просторна, с два реда палми.

При това в Трогир палмата си расте от само себе си, както се казва. За палмите в Черна гора навремето някой ми беше казал, че са късно нововъведение, май от времето на соца. Но тук е различно заради мекия климат.

Доминиканската църква в Трогир

„Света Варвара” е най-старата запазена църква в Трогир (XI век)

Намерихме една сладурска пицария близо до църквата «Св. Варвара». Много готино място, пък и пиците им бяха вкусни. По едно време заваля като в Индия през мусонен период, но това направи вечерта особено романтична по някакъв начин. Ние си седяхме под навеса на кръчмата, весело ни беше и гледахме как тясната уличка все повече заприличва на поток. След някакво неопределено време дъждът почти спря и тръгнахме към колата. Всъщност това беше и единственото ни прекосяване на площада при църквата «Свети Лоренцо» – тази с най-високата и невероятна камбанария. Строена е почти пет века и затова първото ѝ ниво е в романски стил, следващото – в готически, а третото – в ренесансов.

Една полу-успешна нощна снимка на църквата „Свети Лоренцо”

Трогир е мъничко градче – компактно, бяло, симпатично. Островчето, на което се намира, е свързано със сушата чрез мостове. След гръцките основатели на града дошли римляните, после венецианците, французите, австрийските, италианците, немците. Венецианците са били тук след 1420 година. Венецианският лъв обаче е бил свален от всички обекти след първата световна война, когато Трогир бил присъединен към първата Югославия от 1918, в която влизат сърби, хървати и словенци. Едва след вписването му в ЮНЕСКО през 1997 година било препоръчано историческите символи да се върнат обратно по местата им.

Днес Трогир е скъпичко място, каквито са впрочем и другите далматински градове, но варианти има, дето е думата. А пък заплатите на хърватите били като българските. От една година са в Европейския съюз, но вече плачат и се оплакват наляво-надясно…

Прибрахме се в хотела в Мастринка късно. Обсъдихме набързо програмата за утрешния ден – посещение на Плитвичките езера и преспиване някъде в този район. Щяхме да напуснем крайморския път и да пътуваме по магистралата. Жалко за Шибеник и за Задар, но нищо – следващия път! Към Пераст на Которския залив и към Трогир определено имах много хубави чувства. Те бяха моите фаворити от досегашното скитане. Букнахме стаи под наем в Селище Дрежничко – на двадесетина километра от Плитвичките езера.

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Трогир – на картата:

Трогир

Related posts:

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (2): От Задар през Сплит към Макарска Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола Балкански багри с венециански оттенък(1) От тук до Венеция – балкански пътепис През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част) До Хърватска и обратно Моята вълшебна хърватска приказка (3): От Сплит към Трогир и Плитвишките езера Хърватия (1): Дубровник Хърватия (3): Сплит – дворецът на Диоклециан

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Доминиканска църква, Света Варвара, Свети Лоренцо, Трогир, Хърватия