ян. 27 2015

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (4): Капернаум

Пътешествието на Галина из Израел продължаваме с Капернаум. Обиколката ни в района на Кинерет в Израел започна с Армагедон и продължи през Бет Алфа и Бет Шеан , за последно бяхме в Назарет, а днес сме в Капернаум и околността.

Приятно четене:

Капернаум

част четвърта от

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус

Ден втори – продължение

 Галилейско езеро

Автобусът се носи стремглаво към Кинерет. Неусетно се спущаме все по-надолу и все по-далече в подморското ниво. Спираме се на отметка минус 210 метра на брега на най-любимото езеро на всеки израелец. Уж Кинерет е море, а липсва необятният солен простор. В основата сме на Голанските възвишения, високи едва 1000 метра, а там някъде е и буферната зона със Сирия.

 Голански възвишения

Всъщност Кинерет е съвременното название,

а в еврейските първоизточници и по древните карти четем: „Галилейско море”, понеже е разположено на източната граница на долината Галилея; „Твериадско езеро”, заради най-големия град край него – Тверия; „Генисаретско море”, по названието на крупния риболовен център – кибуц Гиносар.

Наричат го „море”, за да го възвеличат, но то си е една изящна чаша прясна вода с размери: дължина 21 км, ширина 12 км, дълбочина 50 м и площ 167 кв км Вероятно древните евреи са били в силно поетично настроение, когато са давали име на това езеро. Две са любимите имена в Израел – Ерусалим, на града, отъждествяващ религията и държавността, и Кинерет, свързано с водата и чара на природата. За нито едно от другите морета на страната – Средиземно, Солено и Червено – няма написана толкова поезия и не са изпети толкова песни. Кинерет означава „лютня”, тъй като формата на езерото наподобява този любим народен инструмент, на който са свирили още славният цар Давид и жреците в храма. В наши дни трактовката е малко по-различна. Кинерет има формата на цигулка, което означава и формата на женско тяло и това по само себе си вече е повод за допълнителни поетични изблици от твърде сантименталното по природа еврейство.

 Галилейско езеро

За израелския ландшафт около Кинерет не са характерни ярките контрасти. Той е плавен и зелен, син от морето, черен от вулканичните скали в северната част, сив от бръчките на планините или жълт и напечен от слънцето. Продължихме пътешествието си в посока град Тверия и на петдесет километра от града пейзажът изведнъж се измени. Край магистралата растяха олеандри и вездесъщите кактуси, тук и там се редуваха лозя, портокалови и бананови гори. Могъщите маслинови дървета бяха покрити с набръчкана кора и възли, извити и сгънати от времето. Кипарисите, като възклицателни знаци, маркираха селските имения, скрити зад сенките на палми и вечноцъфтящи бугонвилии. Възможно е там – в прохладата на дърветата и вилите и до днес да живеят далечните потомци на онези, които са видели и разговаряли с Него.

Това бяха мислите ми на път за

Тверия

край любимото на Христос, а вече и на мен, езеро-море Кинерет. Всъщност по Негово време градът бил все още малко, скромно село. Малко по-късно, през 18-тата година след новата ера, Ирод Антипа, син на Ирод Велики, построил там своята столица и я назовал в чест на римския император Тиберий. На избора му повлияли двата бликащи и до днес термални извора, носещи известното име „Хамей Тверия” (минерални бани Тверия). Те и днес успешно лекуват радикулит, ревматизъм, кожни и нервни заболявания. Още тогава тези места привличали много болни хора, включително и от западните империи – Гърция и Рим.

Галилейско езеро Галилейско езеро

Тук Христос е проповядвал и лекувал, а пътищата Му на състрадателен и отзивчив лечител с отворено за хората сърце често спирали в Тверия и поклонниците Му били стотици.

Днес на територията на лечебния комплекс има своеобразен музей – старинна синагога от ІІ – ІІІ век, ориентирана не към Ерусалим, а към Кинерет – на изток, като църква. Предполага се, че този период бил преходен – от синагога към църква – и властвал малко преди абсолютния „бум” на християнството ІІІ – V век. Впоследствие, през VІІІ век, зданието било преустроено, разширено и обърнато към столицата. Имало е колони, делящи го на три части. Запазилите се там мозайки са свежи и изразителни и днес. В първия и втория сектор преобладават сложни мозаечни плетеници и съчетания на геометрични фигури, а в централната част талантливият майстор си е позволил любопитни волности. Виждаме огромен кръг със знаците на зодиака и слънце в средата. Елементите на мозайката представляват различни текстове от Тора и фигурите на годишните времена във вид, на хора. Всичко това не се вписва в традиционната представа за синагога и в забраните да се изобразяват човешки лица, както и астрологични знаци, които еврейските канони считали за демонични. Но няма съмнение, че пред удивения ми поглед е точно синагога с две разклонени менори, а между тях – Святая Светих и два лъва, пазещи светинята, както и яма (гниза) за запазване на свитъците Тора, четени по време на служба. След реконструкцията бил положен нов подиум, а с цел запазване на мозайките го издигнали на един метър върху система от подпори.

В музея – реставрирана лодка на 2000 години

В музея – реставрирана лодка на 2000 години

Продължавам по стъпките на Христос по светите места, където е правил чудеса, доказвайки на учениците Си и на всички последователи, че за Господ невъзможни неща няма, а само силната любов към Него и Сина Му могат да променят нещата от живота. Съмнението, недоверието, колебанието само отслабват духа на човека, пречат на концентрацията на енергията му и оттам идват слабите резултати, а очакваният успех е далеч.

Тук, край серните извори на Тверия, Той излекувал хиляди нещастни хора. Някои догматици, вземайки под внимание болните, идващи при Него, смятат, че те идвали тук, за да използват лечебните свойства на горещите извори, а Христос само довършвал лечението им, като с мощното Си биополе постигал положителен резултат.

Може би е било така, а може би не, но аз никога не съм била привърженик на толкова схоластичен начин на мислене. Вярвам в хубавите приказки от добрите стари Библейски времена, в истинските чудеса на света и в романтичната максима: дойдох, видях, повярвах.

Воден от безкрайната Си любов към дребнавото, грешно човечество, Христос шества около Кинерет, в Галилея, и проповядва, учи, лекува и напътства. И се започва безкрайният списък на излекуваните хора. В своите писания четиримата Евангелисти с много топлота и твърде подробно разказват не само за Неговото житие и за учението Му, но и за лечителските Му подвизи.

Ето пълният списък на описаните в Евангелските разкази изцеления на:

  • сина на Капернаумския царедворец – Йоан (4:43-54);
  • слугата на стотника – Лука (7:1-10), Матей (8:6-13);
  • бесноватия в синагогата – Марк (1:21-28), Лука (4:31-37);
  • тъщата на Симон – Марк (1:29-31), Лука (4:38-39);
  • много болни – Матей (8:16-17), Марк (1:32-34), Лука (4:40-41);
  • разслабените в Капернаум – Матей (9:1-8), Марк (2:1-12), Лука (5:17-26) и Витезда – Йоан (5:1-17);
  • сухоръкия – Матей (12:9-13), Марк (3:1-5), Лука (6:16-11);
  • кръвоточивата болна – Марк (5:22-43), Лука (8:40-56);
  • двамата слепци – Матей (9:27-31);
  • слепците в Иерихон – Матей (20:29-34), Марк (10:46-52), Лука (18:35-43);
  • немия бесноват – Матей (9:32-34);
  • слепия във Витсаида – Марк (8:22-26);
  • множеството народ при Генисаретското езеро – Матей (15:29-31);
  • прокажения – Матей (8:2-4), Марк (1:40-45), Лука (5:12-16);
  • бесноватите в Гадеринската страна – Матей (8:28-34), Марк (5:1-20), Лука (8:26-39);
  • болни в Генисаретската страна – Матей (14:35-36), Марк (6:54-56);
  • дъщерята на хананейката – Матей (15:21-28), Марк (7:24-30);
  • глухонемия – Марк (7:31-37);
  • бесноватия глухоням слепец – Матей (12:22-23), Лука (11:14);
  • бесноватия лунатик – Матей (17:14:21), Марк (9:14-29), Лука (9:37-43);
  • слепородения – Йоан (9:1-41);
  • прегърбената от 18 години жена в синагогата, в събота – Лука (13:10-17);
  • болния от красник – Лука (14:1-24);
  • десетте прокажени – Лука (17:11-19).
  • А най-невероятните чудеса Той прави при възкресяването сина на Наинската вдовица – Лука (7:11-17);
  • на Иаировата дъщеря – Марк (5:22-43), Лука (8:40-56);
  • на Лазар – Лука (11:1-46).

Отдалече край шосето виждаме село Мигдал – както се твърди, родното място на Мария Магдалина – жената, която Той излекувал от седемте бяса. Лука педантично уточнява: (8:2) „…Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса…”.

Но Йоан описва и друг случай, нямащ нищо общо с лечението, а с великото Му състрадание към човечеството (8:4-11):„…рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?…Той се поизправи и им рече, който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея….А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг…и остана Иисус сам с жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус и рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус и рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.”

Така той спасил живота на красивата блудница, а тя станала Негов ревностен последовател.

(((((((((())))))))))

Автобусът отброява равномерно километрите си на север и все пó на север с един едва забележим, но постоянен десен завой по брега на Кинерет. Редят се идилични крайморски пейзажи или древни синагоги и църкви, съперничещи си по красота и старинност, построени върху още по-древни основи. Те се сменят пред погледа ми и аз пътешествам възторжено по стъпките на Христос.

 Галилейско езеро

Отиваме в село Табха, в превод – „седемте извора”

И наистина тук, в северозападната част на крайбрежието на Кинерет, е единственото място, където от земята извират едновременно седем пълноводни извора. Именно тук са се случили няколко от най-важните библейски събития, свързани с Иисус Христос.

Най-популярното от тях е чудото за умножаването на хлябовете и рибите. Библията разказва как Иисус дошъл тук, за да се помоли в самота и потърси духовно уединение след смъртта на Йоан Кръстител. Но след Него дошли и учениците Му, а след тях и много хора с единствената молба за изцеление. Цял ден Той лекувал и проповядвал, а надвечер се оказало, че всичките 5000 човека трябва да бъдат нахранени не само с духовна, но вече и с материална храна. Христос се обърнал към апостолите: „…дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби… А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи – дванайсет коша.” Лука (9:13-17).

Камъкът, служил за маса на мястото на чудото, станал олтар на всички издигнати църкви все на това място. Първата била построена през 350-тата година от евреи християни, които ревностно съхранили и предавали от поколение на поколение легендите за пребиваването на Иисус в Табха. След стотина години тя била преустроена във византийска църква, чийто олтар, за разлика от олтара на първата вече бил насочен на изток. През следващите десетилетия църквата с име „Умножаването на хлябовете и рибите” е украсена с прекрасна мозайка, която в рамките на Израел е една от най-красивите, изработена от египетски майстори. Представлява изящна кошница с хлябове и две риби, симетрично разположени от двете и страни, а в страничните галерии изображенията са на грациозни водоплаващи птици и крайбрежна блатна растителност.

 Кинерет, Израел

След нападението на персите през 614 година всичко това е сринато до основи и 1300 години лежи зарито в пепел и пясък, но не и в забрава. През 1932 година немски археолози, изследвайки старинни предания и древни карти, откриват и възстановяват светинята. Съвременната базилика е просторна немска, католическа бенедиктинска църква. Собственост е на бенедиктинското абатство „Дормицио” със седалище в Ерусалим, което притежава тук и пансион за инвалиди, както и лагер за младежки богомолски групи.

 Кинерет, Израел

Тук, в Галилейската долина, около благите води и разкошната природа на древното езеро Кинерет, младият Христос намира уединение, душевен покой и вглъбение, медитира, общувайки със Своя Създател, разгръща Своята мисия, Своето жизнено предназначение на земята. Тук способностите Му за чудеса набират скорост и с всяка изминала година концентрират Божествената енергия в Него. Но нищо не е самоцелно, а подчинено на великата истина, че само силната вяра в Господа и респективно в собствените сили е в състояние да преодолеят делничните, не толкова глобални проблеми.

Като доказателство за това, Евангелистите разказват как Иисус вървял по водата, а Петър, поради недостатъчно силната си вяра, не успял. Марк (6:45-53); Йоан (6:15-21) и Матей (14:25-31): ”И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва , извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?…”

Аналогични са случаите, когато Той с воля, вяра и светла сила укротява бурята в морето. Матей (8:24-27); Марк (4:37-41) и Лука (8:22-25) разказват подробно за това.

А неочакваните вълшебства с щастлив край съвсем точно доказват на учениците Му, че Той е човек с особена закваска. Това изплисква вълни на уважение, страхопочитание, но и бездънна вяра в правотата Му. Едно от доказателствата за Неговите нетрадиционни способности са пълните с риба мрежи след нощния неуспешен улов. Лука (5:5-7): „Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.”

 Кинерет, Израел

Чудесата поддържат вярата, но вярата не се опира само на чудеса! Човешката природа показва, че ако на някого, за да вярва, му е достатъчен самият факт, то на други е необходимо редовно напомняне във вид на свой или чужд мистичен опит.

Ето така, лекувайки, напътствайки, помагайки и учейки хората Иисус на дело укрепва вярата и надеждата в Спасителя човешки. „…Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.” Лука (4:15)

И се понасят през вековете легенди и предания – животоописания на

Иисус Христос, писмено оформени от Светите евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан и други книжници, написали Книга №1 сега по разпространение в света – Библията – Новия Завет.

Бил ли е Той само невероятно талантлив психолог, умел народен лечител, мъдър идеолог със собствена теория за живота, личност с мощен енергиен заряд и възможности за внушение, непредубеден праведник и още нещо? Съществуват и такива разбирания за личността на Богочовека Иисус Христос. Неоспорим факт е, обаче, че именно Неговата концепция за живот днес е най-разпространената в съвременния цивилизован свят и има безкраен брой съмишленици.

(((((((((())))))))))         (((((((((())))))))))

 Капернаум

Малко преди да стигнем най-северната точка на езерото, отиваме в

Капернаум – с древно, а и настоящо име Квар Нахум

Счита се, че тук е погребан живелият през VІІ век преди новата ера пророк Нахум ха-Елкоша. Той е и Наум Елкосянина, авторът на „Пророчествата на Ниневия”. Впрочем къде е сега гробът на древния мъдрец никой не знае, но това не пречи на града да привлича стотици туристи. Заслугата е съвсем на другиго.

Капернаум, Израел

Всеизвестна е фразата: „Неведоми са пътищата Господни”. А Матей продължава да разказва (4:13): „…и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталинови.” (това са два от дванадесетте рода, дошли с Моисей и населявали северната част на Кинерет).

Всъщност Капернаум е основан преди 2500 години, но едва през І век той започнал да процъфтява, благодарение на удобното му местоположение на древния път между Сирия и Египет, на границата на владенията на Ирод Антипа. Това превърнало града в митнически пункт на Римската империя с голям гарнизон легионери. Плодородните земи наоколо позволявали да се отглеждат маслини, пшеница и ечемик, а тихите заливи били пълни с риба.

Но Капернаум станал известен със съвсем друг улов – духовно-религиозен. Лука също потвърждава (4:31-32): „…и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.” Ненапразно Евангелистите наричат Квар Нахум „Неговият град”. Тук, край благите сини брегове, Учителят среща единия от първите Си ученици и най-ревностен последовател – Симон. Вижда го, навярно, че се връща от риболов уморен и измъчен, с дребна риба в мрежата и казва на него и на брат му да оставят други да ловят рибите и да дойдат с Него. „…и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.” Матей (4:19) Убеждава ги, че трудът за правото дело е много по-възвишено и благородно занятие, преименува Симон в Петър (на гръцки език – камък). След това, странствайки по начупения, вулканичночерен и каменлив бряг наоколо, Иисус Христос среща и следващите свои ученици – Филип, Иаков, Йоан и Матей.

Капернаум станал център на проповедническата дейност на Иисус. Тук, в местната синагога, Той не само учил хората как да живеят праведно, но и извършил множество чудеса, излекувайки стотици безнадеждно болни хора. Независимо от това, жителите на Капернаум не му повярвали, изгонили Го от синагогата и Той провидял Божия гняв над града. Днес болшинството богомолци искрено вярват (не без помощта на всезнаещите екскурзоводи), че именно в бялата и красива синагога – основен обект на туристическата обиколка, Христос е изрекъл присъдата си, според Матей (11:23): „И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до ден днешен да остане; но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе”.

И наистина – в началото на VІІ век градът бил разрушен от персите. От тук избягали и християни, и евреи, а на тяхно място се заселили новите владетели на Палестина – арабите мюсюлмани. Но общо взето през следващите 12 века Капернаум представлявал тъжна пустиня с разхвърлени остатъци от предишни строежи.

Днес за ненаситните и любознателни богомолци руините в Капернаум се делят на две части: участък, принадлежащ на Францисканската църква – с разкопки, финансирани от италианското правителство, и участък на Гръцката православна църква – с разкопки, приключили преди 20 години. Влизаме на територията на резервата „Капернаум”, включен в числото на израелските национални паркове. Ахваме от учудване поради драстичното различие пред нас. На разстояние 50 метра една от друга се извисяват две ритуални сгради – на църква и на синагога – от две коренно различни епохи с разлика от 17 века помежду им.

На входа, – потънала в зеленина и цветя, е достолепната сграда на францисканския манастир, който има собствен кей и прекрасно аранжирана градина и стопанисва светилището. Във вътрешния двор е отредено почетно място на бронзовата статуя на Свети Петър с ключовете на небесното царство в ръка. А зад нея в стил „модерен” се издига съвременната монументална църква „Свети Петър” – с форма на правилен осмоъгълник, вдигната на колони над три археологични пласта.

В краката на Свети Петър

В краката на Свети Петър

Първият е така наречената „инсула” – остатъци от жилищен квартал с датировка І век преди новата ера – ІV век след новата ера. Счита се, че там е бил домът на Петър и това се потвърждава от надпис на арамейски, гръцки и латински езици. Христос често е гостувал на Своя ученик, още повече, че домът на Петър бил в съседство с главната градска синагога. На макета той представлява няколко малки стаи, изградени от плет и кирпич, разположени около централен двор, който впоследствие бил покрит с лек покрив и многократно възстановяван. Тук учените са намерили многобройни фрагменти от светилници и надписи: „Иисус”, „Месия”, „Господ” и „Петър”. Съществени изменения на този дом били направени през ІV век, когато към него пристроили допълнителни помещения и го оградили от съседните здания с внушителна ограда. Вторият пласт е първата византийска църква „domus ecclesia”. А третият е ортогонална византийска църква от V век, разрушена вероятно от персийското нашествие. Днес над древното светилище се издига едноименната стилна обител „Свети Петър”. Любопитно е да се знае, че и древният дом, и византийската църква, и тази съвременна катедрала са планирани във форма на правилен осмоъгълник. Една от задачите на новото здание е предпазването на древностите от неблагоприятните последствия на климата.

Но как изглежда тази съвременна базилика? Както всички францискански светилища – строго, скромно и просторно. Украсена е с първите християнски символи – риби, морски вълни, рибарски мрежи, лодка, които са намек за професиите на Петър и на други апостоли. Гордост са четирите икони, дело на италиански майстори. Сюжетите са: посещението на древния дом от Иисус Христос и Мария, пребиваването на Иисус в дома на Неговия ученик, проповедите на Петър, разпятието на Спасителя. Олтарът на църквата е украсен с мозайка на тема: падане на манната небесна по време на четиридесетгодишното скитане на евреите по Синайската пустиня и нахранването на народа с пет хляба и две риби. На стената зад олтара – думите на Иисус от проповедите, произнасяни в Капернаум: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.” Йоан (6:35)

Кинерет, Израел

Централната част на храма и стълбищните перила са богато орнаментирани с бронзови ковани решетки и вплетени християнски символи. До входа скромна паметна плоча уточнява, че катедралата е построена от израелската строителна фирма „Солел боне”. Осветена е през 1990 година и в чест на това събитие главата на римокатолическата църква Йоан Павел ІІ изрича специално послание, чийто текст също е на стените на храма. Масивните бетонни колони държат като че ли във въздуха монументалната сграда и създават приятно усещане за въздушност и лекота.

От Кинерет повява прохлада и отприщеният поглед с уважение се обръща към другия молитвен дом – Бялата синагога.

Пръв открил фрагменти от нея през 1838 година американският учен Едуард Робинсон, а сериозни изследвания са започнати едва през 1905 година под ръководството на немски археолози. Оттогава територията на синагогата е във владенията на францисканския орден, така че монасите провеждат тук обширни археологически разкопки вече повече от сто години.

Тя, Бялата синагога, макар и останала до наши дни в доста руинизиран вид, е красива и богато инкрустирана. Счита се, че е най-голямата от всички, намерени в Галилея. Построена е на основите на по-древна синагога, в която най-вероятно е проповядвал Христос.

 Кинерет, Израел

Последните изследвания показват, че била построена на границата на ІІІ и ІV век и рязко се отличавала от гъсто обкръжаващите я жилищни постройки от местния вулканичен черен базалт. Тя изпъквала с белотата си, изградена с големи, светли, добре обработени варовикови блокове, явно донесени от далече. Непонятно е по какъв начин тези каменни блокове с внушителни размери са били рязани, превозвани, монтирани, припасвани и споявани почти с точност до милиметър. И днес не може да се вмъкне между тях даже игла. Отвън сградата била украсена с изпъкнали релефни колони, завършващи с изящни капители, напомнящи твърде много архитектурата на Ерусалимския Храм.

Отвън липсвал характерният за обществените сгради площад – не го позволявал гъсто застроения квартал. Да се влезе можело само непосредствено от улицата – от южна страна, като се изкачвали няколко стъпала и се достигал тесен подиум. Зданието било ориентирано на юг, в посока към Ерусалим, и по размери било много по-голямо от повечето църкви през този период. А това бил именно византийският период на налагане на християнството и на строеж предимно на църкви. Била е типична двуетажна базилика – в руините и отчетливо се забелязват признаците на още един етаж.

И друго несъответствие учудва съвременника: вратите на синагогата били ориентирани на юг, към Ерусалим, но вътре няма даже и намек за „бима” – подиум за равина. Няма и апсида за свещения шкаф със свитъците Тора. Всичко това говори, че тази синагога е от ранния период. Късните, като по правило, са строени от необработени камъни с местен произход и имат мозаечен под. А по време на служба, колкото и странно да изглежда, хората стояли с лице към входа, понеже именно южната стена била по посока на столицата. Затова и там, вероятно, е стояло възвишението със свещения шкаф (арон).

Този, който влезел вътре, попадал в зала, разделена на три части от колони под формата на буквата „П”. Днес на две от тях са монтирани посвещения, адресирани към спонсорите, спомогнали за възстановяването и към археолозите, открили тази красота за съвременниците. До западната и източната стени се намирали каменни скамейки за богомолците. А от източна страна – помещение, ползващо се за склад. Вътрешните колони са много интересни – вдлъбнати под ъгъл така, че ако се направи напречен разрез, се получава сърце. Завършват с прекрасни капители от каменна дантела. Подът е настелен с квадратни плочи и под него, за голямо учудване и радост, старателните археолози открили тайник с 13 хиляди византийски монети от края на ІV и началото на V век.

 Кинерет, Израел Кинерет, Израел

            Синагогата, освен огромна, била и скъпо украсена. На една от вратите има богат каменнорезбован фриз, щедро орнаментиран с каменни цветя и декоративни елементи. Въпреки влажния климат и скоротечното време до днес са се запазили изображения на колесница, пренасяща ковчега на Светия Завет, и символика с типично еврейски мотиви – рог, менора, а в геометричната плетеница на украсата са вмъкнати шестолъчни звезди, макар че тогава в тях не е бил влаган този смисъл, който те имат сега. Отчетливите, стилни релефи на йонийските капители и днес възхищават с изяществото си. Възниква въпросът: Защо тази бяла синагога е по-голяма от църквата в съседство и по-богато украсена? Може би постройката не е била синагога, а градско обществено здание, в което под един покрив са се намирали синагога и църква? Възможен е и друг вариант в съдбата и: римският император Юлиян Отстъпник специално да е построил тази синагога в периода на царстването си: 360 – 364 година. Той се е отличавал с голяма любов към евреите, а те го наричали „герой”. А може би тази голяма и красива синагога била построена през далечния ІV век по богомолско – туристически съображения, специално в стил „ранна”, за да бъде подобна на старата и обикната от Христос, в която Той е проповядвал.

Дългият туристически ден вече преваля, жегата се уталожва и изведнъж неочаквано прозрачният въздух трепва от бистър камбанен звън. Откъде ли, при толкова синагоги наоколо и католически църкви, за които камбаната не е емблематичната връзка с Бога? Сребърни, чисти звуци се леят, мелодично се издигат и снишават и ехото на отсрещните планини ги повтаря и потретва. Тези звуци ме свариха неподготвена и аз трепнах от учудване и носталгия. Нещо ми подсказа, че именно това усещане ми бе липсвало и сега се беше появило в точното време на подходящото място. Тук, в кадифените топли гънки на планината, край спокойната синева на Галилейското езеро, сред буйната, свежа зеленина, в красивата бяла синагога с каменни фризове отново се бе завърнал Спасителят. Лентата на времето се бе завъртяла мълниеносно в обратна посока и ми бе предоставила уникалния шанс да чуя и усетя неуловимото Му присъствие. Беше неповторимо! Вековете вече нямаха значение, провидението Му за Капернаум бе изиграло ролята си през изтеклите столетия и сега духът Му се бе завърнал за тези, които Го признават и обичат дълбоко в сърцето си.

 Кинерет, Израел

 Покачих се на едно строително скеле, за да погледна отвисоко и проумея източника на тези благи, неземни звуци. Романтичният пейзаж, който се откри пред мен, беше наистина достоен за четката на художник. На фона на синеещите се планини и тъмните вечерни води на езерото, на високия бряг, само на километър разстояние, бе кацнала една прекрасна снежнобяла гръцка православна църквичка с множество искрящо розови, малки и големи куполи с бели кръстове над тях. Отдалеч приличаше на елегантен макет. Бисерният камбанен звън на вечерната служба нежно се лееше и покриваше с благодат всичко и всички. Слушах с премаляла от жажда душа и не исках идилията да свърши…

(((((((((())))))))))

 Кинерет, Израел

Безкрайният ден продължи още малко с вечерната служба в крайморската църква параклис „Първосвещеник Свети Петър” или „Менса Кристи” (Масата на Христос). Тя е долу, до самите води на Кинерет. Построена е от францисканската католическа общност през 1943 година на основите на древен византийски храм. В скалите са изсечени стъпала, водещи до водата, където, според преданието, Той обичал да стои и да съзерцава езерото. Сега модернистична скулптурна група изобразява възкръсналия Христос, явил се за трети път на Своите ученици. Целият параклис е оловносив на цвят, понеже е построен от местния вулканичен камък, но, разчертан от белите линии на спойващата варова смес, изглежда монолитно. А вътре, „уловена“ с много вкус и естетика, струи светлина: и от стъклописните прозорци, и от скромния олтар с богато резбован кръст, и от цветните барелефи, и от искрящобелите апсиди и тавани.

 Кинерет, Израел Кинерет, Израел Кинерет, Израел

Този храм обозначава мястото, където Иисус, вече възкръснал, отново идва при любимците Си. „След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море.” Иоан (21:1) Камъкът в центъра на залата е именно масата, на която са се хранили. Точно тогава Христос издига Симон–Петър в сан на върховен апостол и го задължава да Му служи предано с поръчението: „паси Моите агънца” – Йоан (21:15) и „паси Моите овци” – Йоан (21:16,17). За втори и трети път Христос възлага на Петър това сериозно поръчение. Първият път е в Кесария Филипова – Матей (16:13-23), далеч преди Голгота и Възкресението Му, когато Иисус се обръща към Симон, на когото е дал ново име – Петър, и произнася знаменитата Си фраза, че на неговия стабилен дух и авторитет Той ще изгради новата вяра. Награждава го с духовна мощ и го задължава да бъде Негов праволинеен последовател, изграждащ и утвърждаващ в очите на хората християнската религия. А тук, в „Менса Кристи”, Учителят за първи път след Своето Възкресение повтаря поръката Си именно Петър да стане Негов приемник и продължител на делото.

 Кинерет, Израел

Вечерно тайнство, удължени сенки, стаена светлина, хлад, песен на щурци, мек плисък на вода, приглушен шепот на молитви за прослава на Господа, бавен уталожен канон, натежали клепачи и усещане за спряло време, мир и спокойствие за душата! Сън и в съня бродене по безкрайните полета на въображението, срещи с древни личности, полъх на светла вечност, досег с небитието!

Невероятна магия!

Продължанието:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (5): Голанските възвишения

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (4): Капернаум”

Leave a Reply


Switch to mobile version