ян. 23 2015

Извън сезона из Гърция (1): Атина и Епидавър

Гърция е интересно място не само през лятото – днес Анжело ще и разведе на една подробна екскурзия из древностите на южната ни съседка. Започваме с Атина – приятно четене:

Гърция извън сезона

част първа

Атина и Епидавър

По ред причини тази година не можахме да използваме като друг път Великденските или септемврийските празници за да излезем извън страната. Затова, когато нашите приятелки от „Валден Тур“ ни предложиха да посетим Гърция, не се колебахме много:

  • Тръгването беше от Стара Загора. В много случаи отпътуването от друг град е проблематично поради лошите връзки на обществения транспорт, а оставената за няколко дни кола с „чужда“ регистрация си е направо покана към криминалния контингент;
  • Не бяхме ходили на юг от линията Тасос – Корфу, а програмата ни обещаваше точно това;
  • Времето на провеждане – лятната лудница вече е свършила, а коледната истерия още не е започнала. Това ни обещаваше, че няма времето ни да минава в задръствания и блъскане в тълпите други туристи;
  • Екскурзиите на „Валден Тур“ винаги са перфектно организирани, така че всяко пътуване е наистина удоволствие;
  • Агенцията е един от немногото български оператори, които наемат ЛИЦЕНЗИРАН екскурзовод за цялата екскурзия, а не някой местен смокльо, който за 5 минути да измрънка „беседа“ за обект, за който може да се говори за цял ден;
  • Допълнителен бонус бе, че екскурзовод ще бъде Йоанис, с който вече бяхме ходили на Тасос. Млад, ерудиран, много приятелски настроен и стремящ се да даде възможно най-пълна информация и да отговори на всички въпроси;
  • Цената беше повече от приемлива. „Валден Тур“ винаги ни е давала повече и по-интересни обекти при съизмеримо заплащане.
Галя и Йоанис - гаранция за отлично преживяване

Галя и Йоанис – гаранция за отлично преживяване

Ден първи

Тръгнахме вечерта, като идеята беше да посрещнем утрото в Атина. За съжаление част от групата бяха „ватенки“, поне по поведение, от ТЕЦ-овете, които още до границата изпразниха няколко шишета ракия. Шегите и закачките в стил „наш’та маса поздравява ваш’та маса“ очертаваха едно мно-о-го дълго пътуване, но после „героите“ се поумориха и нещата се нормализираха. Такива са, за жалост, рисковете на груповите пътувания – спътниците ти да са хора по анцузи, които закусват с бира. И това по никакъв начин не зависи от доброто желание или професионализма на организаторите!

Посред нощ спряхме в Кавала да вземем Йоанис и след няколко почивки пристигнахме, леко недоспали и поуморени, в Атина. Започнахме с панорамна обиколка, при която екскурзоводът ни информираше за историята на Гърция, Атина, както и за това, което се очаква да видим. Минахме край Арката на Адриан – триумфална aрка, построена през 131 г. от римския император Адриан и разделяща стария гръцки град от новото римско селище (GR-10557 Athens, Leoforos Vasilissis Amalias; 37.970180, 23.731979), край храма на Зевс, който с размерите си е превъзхождал Партенона на Акропола, строен е много векове и е завършен едва при Адриан през 132 г. (GR-10557 Athens, Leoforos Vasilissis Amalias; 37.969284, 23.733084; 2€) и спряхме при

старият Олимпийски стадион,

изграден през 1895 г. на същото място, където се е намирал античният стадион от 4 век пр. Хр. на Лицидий и е използван за първите съвременни Олимпийски игри. Стадионът „Панайтинайкос“ („всички атиняни“) първоначално се е състоял от две успоредни части, през римския период (144 г. – Херодот Атик) се изгражда дъговидния свързващ елемент, а през 19 в. са поставени мраморните елементи за I олимпийски игри през 1896 г. Стадионът може да побере до 70 000 посетители и оттук има прекрасен изглед към Националната градина и Акропола. От малкия контейнер, работещ като информационен център, успяхме да закупим 5 сувенирни монети за нашата колекция: „Арка на Адриан“, „Акропол“, „Партенон“, „Бегачи“ и „Стадион „Панайтинайкос“. Монетите не бяха „голи“, а в индивидуална пластмасова кутийка и затова бяха с цена 4 € всяка.

Stadium

адрес: GR-11635 Athеns, Vassilеos Constantinou (Βασιλέως Κωνσταντίνου)

GPS: 37.969509, 23.739364

тел.: + 30 210 752 2984-6

факс: + 30 210 75 26 386

email: 
info@panathenaicstadium.gr

web: http://www.panathenaicstadium.gr

Дворец Запион, Атина

Минахме край двореца Запион (37.971381, 23.736652), построен за Олимпийските игри. В него е подписан договорът за присъединяване към ЕС и после се отправихме към

Парламента,

някогашният дворец на първия гръцки крал Ото на площад „Синтагма“ („Площад на конституцията“). Строителството му започва на 06.02.1836 г., а Ото и Амалия влизат в новопостроения си палат на 25.07.1843 г. Кралицата възлага на френския специалист Франсоа Луи Баро да проектира градините и те са завършени в края на 1840 г. След детронирането на Ото през 1862 г. дворецът става седалище на новия крал Георг I през 1863 г. Два унищожителни пожара, през 1884 и 1909 г., повреждат сградата и кралската резиденция е преместена. Балканската, Първата световна и Гръко-турската войни не позволяват да се отделят средства за ремонта ѝ. След 1913 г. крал Константин I ползва сграда на ул. „Херодот Атик“, която и досега е официална резиденция на Президента на републиката. След приемането на много бежанци от Мала Азия през 1922-23 г. парите не достигат и първите стъпки за възстановяване на двореца се правят едва през 1928 г., когато е решено да се издигне Паметника на незнайния войн. От 1935 г. досега тук заседава Парламентът на Гърция. Всяка неделя от 12 часа индивидуални посетители могат да разгледат сградата след предварително записване.

Около кралския дворец са построени много сгради, принадлежали на имотни граждани и царедворци. Съседен е Нумизматичният музей, принадлежал някога на Хайнрих Шлиман, а по диагонал – известният хотел „Great Britain”, построен през същата 1843 г., който е приютявал Френската археологическа школа от 1856 до 1874 г.

 Гръцки гвардейци

На всеки кръгъл час има церемония по смяна на караула. “Хореографският” спектакъл е въведен след 1923 г.

Hellenic Parliament

адрес: GR-10563 Athens, Syntagmatos

GPS: 37.975284, 23.736974

тел.: +30 210 3692429, +30 210 3692106 (пон-чет, 9:00 to 16:00 за посещения)

Следващата ни спирка бе

Новият музей на Акропола,

проектиран от швейцарско-гръцки колектив (Michalis Fotiadis Bernard & Tschumi) и открит на 20 юни 2009 г., който предизвиква смесени чувства. Докато у едни от посетителите изчистеният дизайн и „стерилната“ обстановка са еретично отклонение от класицизма, у други те предизвикват възторг. Факт е, че музеят започва още под открито небе. Стъклени подове разкриват автентичните улици, мозайки и основи на древния град още преди входа му. Голямата зала на приземния етаж представя резултатите от археологическите разкопки, извършвани по склоновете на хълма на Акропола. На първия етаж, скулптури и останки от архаичния период са окъпани в идеална светлина. Това е мястото, където ще намерите най-легендарните кариатиди, без една (открадната и изложена в Британския музей!). Най-горният етаж е точно копие на Партенона. Оргиналите на всички фризове, скулптури и барелефи (освен тези в Британския музей) са на съответните си места. През прозорците може да се види хълма на Акропола и Партенона.

Музей на Акропола

„Френската“ плитка е измислена в древна Елада

Британците не са единствените виновници за вандалското разбиване на храмовете и отмъкването на всичко ценно. Ранните християни също смятат оцелелите векове наред статуи за срамни и ги разбиват и унищожават. В краткия си филм, направен за новия музей, известният гръцки режисьор Коста Гаврас показва как християните унищожават някои скулптури – две кратки секунди, които предизвикват такова възмущение, че филмът не е прожектиран няколко дни (официалната версия, според управлението на музея, е, че някои от посетителите са били ужасно шокирани)1.

Музей на Акропола, Dionysiou Areopagitou 15, Athina 117 42, Гърция

Годините чакане на политическо решение за откраднатите артефакти, както и напразните надежди за връщане на важна част от изгубеното наследство на Атина създават огромни очаквания в гръцкото население. Макар и спорен като решение, вече легенда сам по себе си, новият музей на Акропола е все още гореща тема. Във всеки случай, трябва да се види от всеки, който е посетил гръцката столица.

Снимките не са разрешени във всички зали на музея, а там, където е разрешено – без светкавица! За съжаление, пред нас имаше някаква италианска група и затова на повечето ни снимки на преден план е ръката на „разговарящ“ италианец!

В магазина за сувенири намерихме нова монета с изображението на Акрополския заек, паспортирана. Не ни се даваха 7 €, но нали сме почнали да ги събираме…

The Acropolis Museum

адрес: GR-11742 Athens, Dionysiou Areopagitou 15

GPS: 37.968455, 23.728525

тел.: +30 210 9000900

web: http://www.theacropolismuseum.gr

email: info@theacropolismuseum.gr

работно време: апр-окт: 8:00-16:00 (пон); 8:00-20:00 (вт-чет); 8:00-22:00 (пет); ноем-март: 9:00-17:00 (пон-чет); 9:00-22:00 (пет); 9:00-20:00 (съб-нед); 24 и 31 дек: 9:00-15:00, затворен: 1 ян, Великден, 1 май, Коледа

цена: 5 €; безплатно 25 март, 18 май (Международен ден на музеите), 28 окт

След музея се отправихме към

Акропола,

който не е единственият, но най-известният и най-добре запазен акропол в Гърция. Поради значимостта си за гръцката история, именно този е наричан накратко Акрополът (с главна буква). Представлява плосък скален връх, издигащ се на 150 м над морското равнище. Гръцката дума „Akropolis” означава „град върху хълм”. Датира още от Микенската епоха и се смята, че на него е бил разположен дворец на управника, който не е точно цар.

В 447 година пр.н.е. по инициатива на Перикъл на Акропола започва ново строителство. Това е т. нар. „Златен век“ в историята на Атина. Работата е под ръководството на прочутия скулптор Фидий, който е имал единен художествен замисъл за целия ансамбъл. Архитекти са били Иктин и Каликрат.

Вдясно се намира Одеонът на Херод (Ирод) Атик (Ἡρώδης ὁ Ἀττικός, Lucius Vibullius Hipparchus Tiberius Claudius Atticus Herodes Marathonios), който е побирал около 5 000 души. Основната разлика между амфитеатъра и одеона е в това, че одеонът има покривна конструкция. Херод, въпреки че е построил много обществени сгради с лични средства (вкл. стадион в Атина, театър в Коринт, стадион в Делфи, бани в Термопили, акведукт в Канузий в Италия и екседра (или нимфеон) в Олимпия), не е бил много обичан от населението. Тогава, както и сега, плебсът предпочитал пари „на ръка“.

През 437 г. пр.н.е. започва изграждането на Пропилеите – монументалният вход към Акропола. Те са завършени през 432 г. пр. н.е. Построени са от архитекта Мнесикъл. Главният вход към Пропилеите е бил увенчан с шест величествени, високи близо девет метра колони, от които сега е запазена само една. Състоят се от две крила – южно, по-голямо, и северно, значително по-малко. От ляво към портика на Пропилеите е била прилепена прочутата атинска Пинакотека – първата в света картинна галерия, в която са се съхранявали картините на прочути атински художници от класическия период на древногръцкото изкуство. Тези картини са имали митологични сюжети, рисувани са върху дъска и са представлявали в повечето случаи дар за богинята. От дясната страна на Пропилеите се издига и до днес изящен храм на Нике Аптерос (Безкрилата Победа). Той е завършен между 421 и 415 г. пр. н.е. в чест на победата над персийските нашественици.

Най-голямата постройка на Атинския Акропол е Партенонът. Това е храм на богинята Атина, наречена „партенос“ (παρθένος, девица). Храмът бил построен в по-ранно време, но бил разрушен от персите през 480 г. пр. н.е. по време на Гръко-персийските войни. През 454 г. пр. н.е. касата на Първия атински морски съюз е била пренесена от о. Делос в Атина. Създаването на Партенона е било част от целта на Перикъл – Атина да придобие водещо място не само във военната и икономическата област, но и в областта на религията и изкуството. Колоните на Партенона са в дорийски стил, като са леко наклонени навътре. Основата, върху която са поставени, е с лека дъговидност. Всичко това прави храма не строг, а ефирен, без да отнема от внушителността му.

Вляво от Партенона се намира по-малък йонийски храм, наречен Ерехтейон, който подслонява няколко божества. Това са Атина Полиас и Посейдон, а също така и Хефест, херосите Бутес и Кекропс. В Ерехтейона се съхранявал ксоанона (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята Атина, пред който денонощно е горял огън. Там била и свещената маслина на богинята, а също и соленият извор, който Посейдон направил с тризъбеца си при спора с Атина за покровителството на града.

Акропола, Атина

Прочутите кариатиди (девойки от Кария) на храма

Срещу Акропола се намира Скалата на Марс. Оттук апостол Павел проповядвал на атиняните.

Acropolis

адрес: GR-11851 Athens, Dionissiou Areopagitou

GPS: 37.971389, 23.726667

тел.: +30 210 9238175

e-mail: aepka@culture.gr

web: http://monumentsathenes.com/acropole.htm

цена: 12 €/3 € (билетът важи и за др. обекти)

работно време: 8:00-19:00; 8:30-17:00 (сеп-юни)

След посещението на Акропола се настанихме в хотела, в който щяхме да нощуваме 2 вечери. Golden City е разположен в старата част на града, на 10-15 мин. пеша от Акропола и Археологическия музей. Хотелът е чист, добре решен. Стаите са малки, но напълно достатъчни за туристи, които цял ден ще бъдат по музеите. Интернетът е що-годе добър. Закуската в ресторанта, разположен на покрива, е достатъчно разнообразна и вкусна. На терасата можете да си „изпушите“ кафето с гледка към покривите на Атина. Асансьорът е сравнително малък и не може да поеме туристопотока, но вдясно от стълбището има друг, вероятно служебен, прикрит зад огледало, и някои по-инициативни се възползвахме от него. И тук, и в другите хотели, в които отседнахме следващите дни, енергоспестяващата система работи с чипкарти или радиожетони, така че няма как да оставите батериите да се зареждат докато сте извън стаята.

Athens Golden City Hotel

адрес: GR-10438 Athens, Marni 46

GPS: 37.986439, 23.725313

тел.: +30 210 5226571 -5

факс: +30 210 5233851

email: info@goldencity.gr

web: http://www.goldencity.gr

wi-fi: безплатно, парола: golden4free

Успяхме малко да си починем и излязохме на разходка. Хотелът се намира в Плака (Πλάκα) — най-старият квартал на Атина, разположен в подножието на северния и източния склон на Акропола. Вероятно датира още от времената, когато хълмът престава да бъде място за живеене и придобива само ритуално значение. Много здания имат основи от античните времена, въпреки че фасадите им са построени през 18 век. Улицата „Адриан“ (Adrianou), водеща на север от Арката на Адриан, е най-старата улица в Атина.

Името Плака не се споменава до Войната за независимост (Гръцката революция 1821-1832). Районът е наричан „турската махала“, Аликоку (Alikokou), Контито (Kontito), Кандали (Kandili) или според имената на местните църкви. Предполага се, че Плака идва от арнаутското Pliak, означаващо „стар“, т.е. „Стара Атина“ и започва да се използва от времето на крал Ото.

Първата асоциация на нощна Плака е с арабския квартал на Брюксел – Андерлехт. Същите внушителни сгради в неокласически стил, същите криминално изглеждащи мургави лица, надзъртащи от сутерените. Бяхме предупредени от българи, живеещи в Атина, че кварталът е опасен вечер. Потвърждение за това бяха и засилените полицейски патрули – не видяхме самотен полицай, а групи от 3-4 души. През 60-те години на 20 век започва изселването на местните към други части на града, изтласкани от прииждащите имигранти. В тесните улички са разположени много таверни, магазинчета за сувенири и типичните за подобни квартали бакалии ПМА („при местния арабин“).

Нощна Плака, Атина

Нощна Плака

Допълнителен проблем са крайно недисциплинираните шофьори. Някакво девойче на „матаретка“ се опита да ме сгази на пешеходната пътека, но явно прецени, че съм по-голям от нея, ведно с моторчето, така че се задоволи с гневна тирада. Отговорих ѝ подобаващо – разбрахме се по балкански. На сутрешния разбор попитах Йоанис за местните закони за движението и по-специално за забраната на тегличи на колите, което се тиражира в БГ. Вече бях проверил съветите, които посолствата (американско, белгийско, британско) дават на пътуващите и никъде не бях срещнал такава забрана. С Йоанис стигнахме до извода, че пътната полиция по принцип е с нетрадиционна сексуална ориентация и всички глоби и издевателства са по-скоро балканска специфика.

Предложено ни беше посещение на местна таверна, но решихме, че ще ни дойде в повече и след разходката се прибрахме в хотела да опънем старите си кокали.

Ден втори

Възможностите за деня бяха две – самостоятелна програма в града или целодневна екскурзия до областта Арголида на Пелопонеския полуостров. От Йоанис разбрахме, че такъв тур с по-кратка програма може да се поръча и от Атина за около 80 €/човек, а при Галя реално платихме 4 пъти по-малко!

Първата ни спирка бе при

Коринтския канал,

който спестява около 700 км обиколка през бурното Средиземно море на корабите, около 11 000 годишно, желаещи да преминат от Йонийско в Адриатическо море.

В древността между Коринтския и Сароническия заливи е съществувал „диолк“ (δια – път и χολκος – тегля, дърпам) – павиран път с коловози, а корабите са се разтоварвали и пренасяли от единия залив до другия. Според археологически разкопки е построен около 7 век пр. н.е., по времето на Периандър, тиранин на Коринт. Градът е бил един от най-богатите в древността, като е осигурявал необходимата инфраструктура за това транспортно съоръжение. Втората причина за богатството на Коринт са местните находища на висококачествена бяла глина, от която са се изработвали много съдове (амбалаж), необходими при превоза на стоки. Коринт е осигурявал за моряците и някои „помощни“ услуги. Хетерите са носели сандали с издълбан на подметката надпис „следвай ме“, който се отпечатвал в пясъка при невинните разходки на труженичките. Явно бизнесът е вървял добре, за да се принуди апостол Павел в Първото си послание до коринтяните да отдели специална глава (7) на сексуалните отношения и брака.

Тук са се провеждали на всеки 2 години т.нар. Истмийски игри. Коринтяните са били организатори и арбитри на състезанията, но сред всички посетители атиняните заемат привилегировано място. Игрите са се провеждали през пролетта. По време на игрите свещеното примирие не се спазвало така строго както при Олимпийските игри, но се знае, че в своя разгар са временно прекратени Пелопонеските войни (431 — 404 пр. н.е.). Освен спортни, са се провеждали и музикални състезания. Докато в Олимпия победителят носи венец от дива маслина, тук той е от елови клонки.

По времето на Нерон се прави опит за прокопаване на канал – около 3 000 роби-евреи (по др. източници 6 000) трябвало да прокопаят връзката между двете морета. Естествено, не успели2. Въпреки, че основната му роля е търговска, той е използван и при военни операции. Филип II Македонски и Октавиан Август са едни от пълководците, които са прехвърляли флотите си през провлака. През средновековието корабите са вече по-големи и военното значение на провлака замира. Последно е документирано, че през 868 г. византийският пълководец Никита Орифас нарежда да прекарат цялата му флота от сто дромони в светкавична операция; това обаче може да не е станало точно през диолка, а на друго удобно място.

 Коринтски канал, Гърция

Каналът е прокопан между 1881 и 1893 година. Проектиран е от унгарските инженери Ищван Тюр и Бела Герстер, участвали преди това в строежа на Панамския канал. Първият кораб преминава през канала на 25 юли 1893 г. Дължината на канала е 6343 м, широчината – 21-25 м, а дълбочината на водата – 8 м. Каналът е на морското равнище и няма шлюзове. Стените му са от естествен произход, главно седиментни скали и варовик. Височината им достига 75 метра, най-ниската точка на мостовете е 63 метра над водното равнище. Като туристическа атракция мостовете се използват и за бънджи скокове.

Следващата ни фотопауза бе на наблюдателна площадка над

Сароническия залив

(залив Сароникос, Σαρωνικός κόλπος), който е най-големият залив на Егейско море. Тук е източният край на Коринтския канал. В северната част на залива е най-голямото гръцко пристанище – Пирея. В залива се намира групата на Сароническите острови, най-познат за нас от които е Саламин(а), където през 490 г. пр. н.е. гърците разбиват персийската флота (битката при Термопилите дава време на Атина и др. полиси да се организират), станала преломен момент в Гръко-персийските войни.

Саронически острови

Сароническите острови (на преден план – рибарници)

Следващата спирка в екскурзията беше

Епидавър

и по-точно не самият град, а Асклепионът, намиращ се на около десетина километра от града. Вярва се, че тук е роден сина на Аполон Асклепий – най-значимият лечител в древността. В светилището се стичали за изцеление хора от всички краища на Древна Гърция, които преспивали в специални спални помещения, където в съня им самият бог Асклепий ги съветва какво точно трябва да направят, за да си възстановят здравето. Предполага се, че са се използвали слаби наркотици, които да „подпомогнат“ божествената мисъл. В близост до Епидавър се намират минерални извори, които вероятно също са се използвали за лечение.

Над медицинския комплекс се намира най-добре запазеният античен театър в Гърция, използван за драматични представления, за церемониални пиршества, за къпане и за състезания по борба. Той е създаден по проект на Поликлет Млади от Аргос през 4 век пр. н.е. и е предвиден за около 6 300 души. През 3 век пр. н.е. е разширен, като вече може да поеме до 13 000 зрители. Театърът е разделен на 12 сектора, а в средата е кръглата площадка – „орхуме“ (ορχούμαι, танцувам -> оркестър). Осцениумът (сцената) е с 14 дорийски колони, между които е разпънат рисувания на платно декор. По римско време първоначалните 34 реда за зрителите са увеличени с още 21. Първият ред е с „ергономични“ мраморни седалки, по-широки от другите. Вероятно това са били „ложите“, местата за по-високопоставените зрители. Има и специална запазена „ложа“ за бог Дионисий, който духовно присъства на всички представления.

От театъра се отваря прекрасна гледка към комплекса и долината, което е и разликата с римските амфитеатри – природните красоти са част от преживяването. Театърът възхищава със своята невероятна акустика, която позволява почти идеална чуваемост, без усилватели, на всяка произнесена дума от сцената до всички зрители, без значение на тяхното място. Йоанис на няколко пъти прави забележка на екскурзоводите на другите групи, защото от вокалните експерименти на туристите често не можехме да чуем обясненията му.

Епидавър, амфитеатър

Всяка дума, произнесена в центъра на театъра, се чува от всички зрители

Театърът се използва и до днес, без реставрация или някакво допълнително укрепване, за концерти и др. културни мероприятия. През лятото се провежда прочутия Епидавърски фестивал.

Над театъра, на 430 м надморска височина, се намира светилището на Аполон Малеатас (Ἀπόλλων Μαλεάτας).

Има предположения, че част от статуите на храма са дело на самия Фидий. Тук могат да се видят най-добре запазените коринтски капители в цяла Гърция.

Светилището на Асклепий е в списъка на Юнеско за световното наследство от 1988 г.

Sanctuary of Asklepios at Epidaurus

GPS: 37°35’46.0″, 23°04’45.0″ (37.596111, 23.079167)

тел.: +30 27530 22009

факс: +30 27530 23234

web: http://odysseus.culture.gr/h/3/eh351.jsp?obj_id=2374

цена: 6/3 € (за дни с безплатен достъп проверете в Мрежата)

раб. време: 8:00-15:00

Продължението:

Извън сезона из Гърция (2): Микена, Нафплио, Метеора и Катерини

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

1Пример за силата на религията в Гърция: В Съветите на НАТО и ЕС не се отчитат националните и религиозни празници, с изключение на тези на страната-домакин, Белгия, за да се осигури равнопоставеност на страните-членки. Въпреки това единствено гръцките делегации напускат заседанията по Великденските празници и по този начин блокират решенията, тъй като кворумът трябва да е 100%.

2Най-краткият виц: евреин-миньор

Други разкази свързани с Атина – на картата:

Атина


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Извън сезона из Гърция (1): Атина и Епидавър”

  1. Крум Божиков каза:

    Интересно ми е дали има премии за тази реклама. Малко е дразнещо човек като чете нещо, през два реда да има неща от сорта на: Потеглихме за еди къде си, благодарение на офертата, предложена ни от еди коя си фирма. Мисля че това е сайт за пътеписи и така се казва, а не реклама.ком

  2. Стойчо каза:

    Не, няма. Приемам го за полезна информация, доколкото не е прекалено. В случая е под тази граница за мене.

  3. vladimir1974m2 каза:

    До Крум Божиков- Ти прочети какво ти предлага пътеписа като информация, а после критикувай автора.Ако не са ти написали хората Джи пи ес координатите на посещаваните обекти, хотели и забележителности, дали ще можеш да си ги намериш сам…Със сигурност ще има да се луташ повече от колкото да разглеждаш…Няма значение кой е туроператора,важното е какво е предложил…А сега си представи, че автора тук беше решил да си запази всичко това като спомен само за себе си…И никъде да не го сподели…Днес в Гърция е ден за избори. Да не стане така, че отново да се ограничи туристопотока натам…

  4. Стойчо каза:

    Оооо, според мене Гърция рязко може да стане евтина дестинация 😉

  5. Hm това на снимка не е ли Галя от една туристическа фирма в Стара Загора????

  6. Доколкото съм чел пътеписа 😉 Ама вътре си пише, де 😉

  7. Да след като го прочетох , разбрах хихихи Галя наистина е супер

  8. Name каза:

    Инфото е много и полезно. GPS координатите са малко различни но не е фатално. Може да е и от точността на апарата. Цените са доста различни, в смисъл сега са по-високи.

  9. angie_bg каза:

    Данните за цените са актуални към ноември 2014. GPS координатите са или от официалните сайтове на обектите, или от GSM апарат, което донякъде обяснява разликите.
    А.

Leave a Reply


Switch to mobile version