Отдавна не бяхме ходили в Сирия, подозирам, че скоро няма и да ни се случи, но днес ще продължим поредицата „Изгубената Сирия“, као заедно с Цветан посетим църквата Св.Апостол Павел в Дамаск. Четете – за съжаление, скоро няма да ви се случи да го видите на живо

Дамаск

девета част от

Изгубената Сирия

В далечната 2008г. след поклонението в православните манастири в Маалюла и Сайдная продължаваме с маршрутка спокойно пътешествието си към Дамаск в компанията от симпатични християнки.

За разлика от днес, където по пътя към Дамаск се прокрадват джихадистите от Ислямска държава, решени да изстребят християните.

Със същата цел преди векове е вървял по пътя към Дамаск и римския офицер Савел или апостол Павел .

Автогарата в Дамаск

Бусчето спря в един непознат мюсюлмански квартал. А сега как да стигнем до стария град? Градските автобуси спират и отминават покрай нас, а табелите са само на арабски. Ние не знаем арабски, а сирийците не знаят английски. От пътеводителя ,,Let,s go” намирам името на една от от седемте порти на стария град, която по-лесно се произнася и води към стария Дамаск – Баб Кисан (Bab Kisan). Това е знаменито място, където водят всички гости и делегации.

Баб Кисан, йес! – отвръща едно момче на спирката, махва с ръка и ние се качваме заедно с него в автобуса.

С евтини билетчета (6 стотинки) сядаме в градския автобус. Нашият ангел закрилник разпитва нещо останалите пътници, после ни показва с ръце, че скоро трябва да слезе, а после сочи към друго момче с което да продължим до седмата спирка (показва с пръсти), където трябва да слезем и да се прехвърлим на друг автобус за още две спирки. След половин час друсане, някой ме потупва плахо по рамото. Време е, усмихваме се всички и слизаме и се прехвърляме в друг автобус.

– Баб Кисан! – протегна ръка на дамите нашият гид на последната ни спирка.

– Шукран! – благодарим хорово на любезното момче.

Църквата Св.Павел или Мар Булюс

включва портата Баб Кисан.   Тя е разположена в югозападната част на крепостната стена ограждаща стария град. През 1939г. портата е затворена и превърната в църква.

Конната статуя е на св.Павел в момента на ослепяването му по пътя към Дамаск.

Този момент е запечатан и на Ватиканското евро в юбилейната на св.Павел 2008 година.

Интериорът на църквата е украсен богато със стенописи и с надписи на руски! Браво! Най-после и ние можем да прочетем нещо, което е неразбираемо за другите туристи 😉

На стенописите са запечатани приключенията на апостол Павел.

,,Духовният прелом на св.Павел“

,,Бягството на св.Павел“, ,,Наклеветяването на св.Павел от юдеите“

,,Проповед в Дамаск“

,,Чудесното освобождение от тъмницата“, ,,Пребиването на апостолите Сила и Павел“ и ,,Изцелението на прорицателката“ – все сцени разиграли се във Филипи, Гърция при второто мисионерско пътешествие на Павел.

Зад олтара е изходът на портата, която някога е била затворена за да не избяга св.Павел.

На гипсовия релеф е изобразено сензационното бягство на св.Павел, промъкнал се през тесен прозорец на кулата и спуснат в кош от крепостната стена през нощта от неговите приятели християни.

Плетеният кош е достатъчно голям, за да мога и аз да се вмъкна в него и ако стане напечено да избягам от Дамаск 😉

Заедно с богобоязливите американци пред портата Баб Кисан.

Съгласно легендата по време на бягството на Павел на пост е бил стражникът (охранителят) Георгий, който се направил на ни чул ни видял. За съчуствието си към беглеца, той заплатил с живота си.

Наблизо е гробът му и над него се издига скромен параклис в чест на св.Георги Победоносец.

Тук се отбиват много вярващи и ние също запалихме по свещичка. След разказа за драматичното бягство на апостол Павел, на нас ни стана любопитно да научим повече за началото на неговите приключения започнали в Дамаск и тръгнахме по следите му. Старият Дамаск още пазеше ориенталското очарование на старите къщи и улички (подобно на нашият Пловдив) с многобройните дюкянчета и кафенета, където се сервира алкохол и се пуши наргиле.

Из сокаците на християнският квартал Баб Тумба могат да се срещнат и ретро автомобили..

Пред параклиса на кьошето се запознахме с две весели девойки, които ни упътиха по стъпките на апостол Павел на улица Права.

текст:инж.Цветан Димитров, Игнажден, 2008-2014

снимки:Цветан Димитров

източници:

1. Лука, Деяния на апостолите.
2. Апостол Павел, Първо послание до Тимотея.
3. Апостол Павел, Второ послание до коринтяни.
4. Nicholas Heide, The Road to Damascus: My Conversion Experience.
5. Георгий Орлов, Церковь Христова, Святой апостол Павел.

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия

Related posts:

Изгубената Сирия (10): Правата улица на Дамаск Изгубената Палмира (Тадмор, Сирия) Йордания през Сирия (1): Палмира, Дамаск, Мъртво море и Аман Изгубената Сирия (8): Манастирът Св.Сергий и Вакх в Маалюла Изгубената Сирия(7): Манастирът Св.Текла в Маалюла Изгубената Сирия (5): Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра” Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица Изгубената Сирия (2): Хама – Нориите и двореца на Азем паша Изгубената Сирия – Великден в Алепо и манастира на Свети Симеон До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира До Сирия и назад

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: автогара, Дамаск, Павел, параклис, Св.Апостол Павел, Св.Георги, Сирия, църква