ян. 21 2015

Хърватия (3): Сплит – дворецът на Диоклециан

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Сплит – Хърватия започнахме с Дубровник и центъра му, а днес сме в Сплит за двореца на Диоклециан

Приятно четене:

Хърватия

част трета

Сплит

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

С бавна стъпка тръгнахме към колата. Малко преди да напуснем Дубровник започна да ръми. За кратко зърнахме остров Корчула – малкият Дубровник, който трябва един ден да се посети. Заредихме гориво в Босна и Херцеговина – на крачка от курортния град Неум. Отново влязохме в Хърватия и минахме покрай градче, през което тече реката Неретва. Приличаше на венециански квартал. А после се заредиха първите езера, островите и полуостровите. Пътуването до Сплит беше бавно, пътят – високо и с много завои. Ако не шофирах, сигурно щях да се изкефя на гледките двойно повече. Направихме пауза при Бачинските езера. Гледката беше хубава, купихме праскови от крайпътната будка и продължихме.

Бачинските езера, Хърватия

Бачинските езера

Времето вече ни притискаше, ставаше кристално ясно, че до Шибеник няма да стигнем по светло. Трогир го бяхме определили за програма оптимум, а Шибеник – за програма максимум.

Намирането на

Стария град в Сплит

беше… как да кажа – изнервящо. Успях някак си да паркирам на един тротоар близо до дворецовия комплекс на Диоклециан. Не бях идвала тук и бях любопитна да видя родното място на императора, по време на чието управление е строено къде ли не, но и в нашите Хисаря, Сердика, Кула (Видинско) и др. Всъщност неговият императорски дворец е бил в Никомедия – сега Измит – в най-източната част на Мраморно море в Турция. Диоклециан бил провъзгласен за император след смъртта на предшественика му в Сирия. В Рим стъпил един път в живота си, а доколкото пребивавал на «ботуша», пребивавал в Милано. Вкусовете му били формирани до голяма степен от източни образци. Въвел например специален ритуал за среща с него – коленичене, целуване на долния край на дрехата му, забрана да се повдига поглед към него докато тече срещата. В тукашния дворец построен за около десет години също били използвани източни модели или поне идеи и със сигурност материали. Той станал резиденция на Диоклециан след доброволното му оттегляне от двайсетгодишно управлевие през 305 година.

Малко ни беше трудно да се ориентираме накъде точно да тръгнем, защото там, накъдето стрелката към историческия обект сочеше, имаше сергии с дрехи и разни джуджурии, кафенета тип „каравана”, метални будки със скари и т.н. Поразпитахме и ни посочиха правилния път – през сергиите. Дали жените, които продаваха анцузи, шапки, поли и бански костюми, си даваха сметка, че най-вероятно стоят върху древни римски градежи? Колкото продавачите на мартеници пред ЦУМ си дават сметка върху какво са стъпили – същата работа. Не зная как е с другите народи, но ние определено си стъпваме върху вековни пластове история, без да ни трепне окото и без да ни пука откога са, кой ги е построил и прочие неща, които не влизат в ежедневните ни сметки. Може би защото животът днес е истинският живот, а миналото е непоправимо така или иначе, призрак е или пък черна дупка? Обаче защо тогава посещаваме гръцките, римските и всякаквите други исторически обекти на чужденците? Странна работа, ще трябва да го дообмисля.

Diocletian's Palace, 21000, Split, Хърватска

Влязохме в комплекса през една от четирите порти, наречени с имена на метали –

„Сребърната”

Останалите са съответно „Златна”, „Бронзова” и „Медна”.

 Порта арджентина /сребърната порта/ – Сплит, Хърватия Порта арджентина /сребърната порта/ – Сплит, ХърватияПорта арджентина /сребърната порта/

Високата и невероятно красива камбанария на катедралата „Свети Доминус”, или „Свети Дуйе”, както си я наричат местните – част от комплекса в сегашния му вид, първа привлече вниманието ни. Впрочем на св. Дуйе е посветена именно камбанарията, а църквата е с патрон Дева Мария. Тази катедрала била най-първата въобще християнска катедрала – от 305 година. Не знам дали това е вярно. За неоспорим се смята фактът обаче, че християнският храм се е настанил в мавзолея на императора Диоклециан, както и това, че християните изхвърлили мощите му заради гоненията, които той предприел срещу тях. Впрочем Диоклециан смятал себе си за прероден Юпитер и се нарекъл Йовий (Юпитер). В отношението си към религиите се прославил първо като душманин на манихейството и на всичко идващо от Персия. Пострадал много народ в Египет и други части на Северна Африка. Християните били другата прицелна точка. Незнайно защо пак в Египет коптите пострадали най-много. Твърди се обаче, че по-суров от самия Диоклециан бил Галерий – негов зет и съимператор (цезар). А Галерий е наше момче, той е не откъде и да е, а от околностите на Сердика (София) – тук е роден, тук и умрял. Когато се издигнал до тетрарх (при Диоклециан властта в империята е разпределена между четирима (тетрарси)), на него се паднало да управлява Египет, Балканите без Тракия и дунавските земи. Ако човек се интересува от списъка на българските светци, измъчвани и убивани по всевъзможни начини по времето на Диоклециан и Галерий, ще открие както индивидуални, така и групови мъченичества (от Марцианопол – Девня, Дуросторум – Силистра и т.н.) в една достъпна статия «Светии, просияли през римо-византийско време”. Църквата „Св. Св. Константин и Елена” в Пловдив е построена върху предполагаемото място на смъртта на 38 пловдивски мъченици, сред които Севериан и Мемнос, които били посечени пак по онова време.

Вероятно си спомняте една арка в Солун, дето всички екскурзоводи водят туристите да я снимат –

арката на Галерий

Това е арката на същото момче – по-яростен гонител на християните от тъста си Диоклециан.

Арката на Галерий – Сплит, Хърватия Арката на Галерий – Сплит, Хърватия Split_6

 

Дворцовият комплекс в Сплит от края на II и началото на III век несъмнено е бил многократно по-голям, от онова, което може да се види през XXI век. Това е напълно естествено – мястото се е променяло под влияние на икономически, военни, религиозни и природни събития цели 1700 години.

Дворецът

вероятно е изглеждал по следния начин:

Диоклециановия дворец в Сплит, Хърватия

възстановка на Диоклециановия дворец в Сплит Източник: Wikipedia

Та ние влязохме откъм „сушата” и попаднахме на площадче (перистил[1]), където някога са се пресичали две улици. Както си му е редът, този перистил беше обграден с колони. С лице към входа на двореца сме и от лявата ни страна е катедралата, която някога е била мавзолей на императора. В този комплекс е и предполагаемият храм на Юпитер. За направата на тези разкошотии е използван мек камък от близкия остров Брач, тъмен гранит от Египет и зеленикав мрамор с бели нишки от Каристос на остров Евбея. Интересно е, че император Адриан използвал същия мрамор при разширяването на Атина и за вилата си близо до Риволи. По време на Ренесанса наричали зеления мрамор «чиполино» (“cipollino”) – “лукчо”, защото разрезът показвал зелени и бели пластове, които приличали на нарязан лук. Много барокови църкви в Рим го използвали. Градът Мармарис на Евбея пази спомен за точно този скъп камък, който се е превозвал до тамошното пристанище от Каристос, за да бъде доставен в Атина, в Рим и другаде.

От Афродисиас в днешна Турция (Егейската област) били доставени скулптори за украсяване на

„Златната порта“

Загубени са безвъзвратно. От Египет пък били внесени сфинксове от як гранит. От тях за запазени три броя.

 Дворецът в Сплит, Хърватия Дворецът в Сплит, Хърватия Дворецът в Сплит, Хърватия

Входът към вестибюла, колоните и камбанарията на „св. Дуйе” е от лявата страна Дворецът в Сплит, Хърватия Дворецът в Сплит, Хърватияедин от оцелелите египетски сфинксове

Поразходихме се до вестибюла на двореца, където местни музиканти промотираха последния си диск. На площадчето беше тъпкано с хора, а по едно време се появиха и двама бутафорни «римски войници». Снимки с войниците – народът си умира да го направи… По стъпалата пред колоните се сервираха напитки – баси кафенето! От любопитство се осведомих за цените и за малко да загубя душевно равновесие. Но пък иначе си е гъзарско – седиш на «римско», пиеш нещо, снима те почти всеки втори дошъл да разходи из хърватско.

Изнизахме се през същата «Сребърна порта», през която влязохме. Не продължихме към морето и към останалите тук-там следи от комплекса. Обратно през сергиите и спирка за кафе и разхладителни напитки пред една просташка ламаринена будка. Обаче пък имаше WiFi с бърза скорост. Ние с Емо се заловихме да търсим хотел в Тригор, за да се появим там с резервация все пак, щото вече тъмното наближава, а умората вече разкапва волята…

Продължението:

Хърватия (4): Трогир

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

[1] Правоъгълен вътрешен двор (зала, площад) с околовръстна колонада при античните жилищни и обществени сгради. Известен от 4 в. пр. Хр. в древногръцката архитектура.

Други разкази свързани с Другата Хърватска – на картата:

Другата Хърватска


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Хърватия (3): Сплит – дворецът на Диоклециан”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Да, доста неща сте видели.С нетърпение очаквам продължението:)

  2. Go Go каза:

    Добре звучи, но не бива да се правят и тъпи грешки.
    Западната порта е желязна и бронзът не е метал,
    а сплав.

    73! Go Go

Leave a Reply


Switch to mobile version