Продължаваме пътуването през Австралия заедно с Боряна – вече стигнахме Алис Спрингс, а днес през Сидни и Залтния бряг, ще идем даже до Нова Зеландия.

Приятно четене:

Австралия през ноември

и как не видях нито едно кенгуру.

част втора

От Златния бряг през Сидни към Нова Зеландия

Водопадите Миу-Миу

Едвам намерихме свободни места за тази екскурзия. От хостела ни взе Сидни – поредният гид-шофьор и потеглихме на югозапад. Водопади, кратерни езера, дъждовна гора, даже видяхме една птицечовка. Много приятна екскурзия.

 

Куранда

До Куранда отидохме с влак, а се върнахме с лифт. Влакът лъкатуши през дъждовната гора и спира специално на Байрон фолс – водопад, който не пада съвсем отвесно, а се спуска по стръмна сива скала. През дъждовния сезон атракцията е страхотна, но сега си беше едно кротко водопадче. Самата Куранда е курортно градче с много магазини. Още ме е яд, че не си взех оттам някое опалче. Имаше голяма разнообразие, а бяха и по-евтини…

Фрейзър айлънд и Харви бей

(Остров Фрейзър и плаж Харви)

Пътуването до там с автобус – 23 часа беше една от грешките. Автобусът беше препълнен, много неудобен, а когато слезнахме в града се оказа, че ми го няма багажа. През нощта някой го беше свалил на междинна спирка и си беше останал там. А в него бяха всички резервации и дебелите ми дрехи за Нова Зеландия. Побеснях. Шофьорът каза, че това е станало при колегата му -/шофьорите се сменяха на 8 часа и този беше третият/. Отказа да ми даде телефона си, за да се свържа с агенцията –превозвач, голям тъпанар, а и предишният явно беше такъв. Бях си изхарчила минутите в роуминг заради колата в Алис спрингс и едно момче ми услужи. Обещаха багажът да пристигне с автобусът на следващата сутрин, когато и ние продължавахме на юг. И така се оказах на Фрейзър айлънд без бански.

Фрейзър, Куинсленд, Австралия

Фрейзър айлънд

е най-големият пясъчен остров. И от изток вълните продължават да трупат пясък. Целият остров е обрасъл с дъждовна гора. От кея ни поеха автобуси и гидът каза, че сме късметлии – предишния ден беше валял дъжд, а пътищата бяха направо в пясъка. Във вътрешността на острова има прекрасни езера – сладководни, с изключително чиста вода и оттях към брега текат рекички – абсолютно безшумно и тихо, защото няма камъни, които да спират водата. Райско място. Хостелът също не беше лош, но доста отдалечен от града – на 8 км. Бях го избрала, защото другите хостели бяха на 4-5 км, а за този не пишеше нищо…

На една от нощните спирки си бяхме взели ананас – пишеше, че са местно производство и бяха по 3$. По вкусен плод не съм яла. Като го нарязахме в кухнята се разнесе такова ухание, че една австралийка не издържа и дойде да си изпроси едно парче. А на другата сутрин кухнята се оказа заключена , а анасът беше в храдилника… И си остана там. Оставих една бележка на вратата – че може да бъде изяден.

Голд коуст (Златният бряг) – най-бързо развиващата се агломерация в Австралия

Още една грешка. Този съвременен курорт с високо строителство не ми хареса, нито пък срещнах някого, на когото да е харесал. На всичкото отгоре се оказа , че сме там в събота и неделя и от близкия Брисбейн и по-далечния Сидни бяха дошли тълпи от младежи – имало някакъв праздник и беше лудница. Не и на брега обаче. Въпросният СЪРФЪРС ПАРАДАЙЗ беше една права брегова ивица, много ветровита, а вълните идваха без всякаква последователност. По плажа, както и навсякъде в Австралия няма чадъри, шезлонги, а къпането е разрешено само на определени места. И можеш да влезеш горе-долу до кръста. В тези вълни и това е много. Следобед се появи и майсторския клас и разбрах за какъв точно сърф става дума – кайт сърфинг -сърфираха с тези банани:

А в града, успоредно на брега тече река Наранг – няма вятър, водата топла, отвреме-навреме минават каякари. И аз реших да поплувам между бреговете. И точно бях направила две дължини, от един каяк се провикват, че тук има акули. В РЕКАТА!!! Не можех да повярвам! Ами ако? Така или иначе , излезнах. После разбрах, че акули били виждани на 8 км. от брега.

Абе какво да говорим, крокодили , които влизат в морето, акули, които навлизат в реките, отровни медузи…

Сидни

Много красив град. Температурата беше 25 градуса, все пак се отдалечавахме от екватора. Разгледахме Операта, Харбър бридж, ботаническата градина, разходихме се из града, по-точно из ситито. Австралийците живеят в едноетажни или двуетажни къщи, ширнали се на голяма площ. В центъра високите сгради са предимно административти или обществени места. И Сидни се е сейнал около залива докъдето ти стига погледа.

Нова Зеландия

и как не видях нито един маори

Знаех за строгите новозеландски закони, че не можеш да внасяш храна и медикаменти, обаче на другата сутрин тръгвахме рано на юг и нямаше време да търсим супермаркет. И в картата, която ми дадоха писах, че внасям храна. Накараха ме да я покажа – хляб, сирене, кетчуп и един банан. И ми взеха банана!

Южният остров

Южният остров не е толково слабонаселен, колкото си мислех. Животновъдство и лозарство са основиня поминък. Освен ембелматичните овце отглеждат говеда и сърни. Отглеждането на сърни се субсидира от държавата и е много доходно, но в супермаркетите сърнешко месо не се предлагаше. Казаха , че било само за хотелските вериги.

Крайстчърч – едно безкрайно предградие

Дорсет хаус беше чудесно място, наистина дом за гости. Едва не изпуснахме автобуса за Куинстаун, защото ни насочиха към спирката на градските автобуси вместо към Couch-a. Пътят минаваше по крайбражието, градчетата се редуваха едно след друго – едноетажно строителство. Много ми харесаха широките навеси пред магазините – издадени над улицата по 3 – 4 метра напред и ти позволяват да се движиш сух и да не те пече слънце. Магазините са семпла работа – сувенири, спортни стоки, дрехи като от армията на спасението . И мохерни пуловери от по 350 $. От обяд нататък заваля дъжд. И след като в Австралия се измъчихме в жегата, тук изобщо не можахме да се стоплим. Валя сняг, валя градушка, а дъждът почти не спря. Мислех, че времето през ноември в южното полукълбо съответства на май , обаче то си съответстваше на ноември у нас.

Куинстаун

Много приятно курорнто градче, разположено на езеро и оградено от високи планини – по високите им части имаше сняг и създава впечатление на високопланински курорт, въпреки, че не е толкова високо.

Милфорд Саунд

Един от гвоздеите на програмата и най- посещавано място в Нова Зеландия. Рано сутринта грееше слънце и пътят мина през поне десет дъги. Към 10 часа заваля и валя през цялото време докато бяхме във фиорда. И нищо чудно. Това е една от най-валежните области на земята – 8000 мм. годишно!!! А на връщане се оказа, че по пътя е станала тежка катастрофа. Леките коли и караваните се изнесоха по пътя на юг, по който километрите бяха с 300 повече, а кочовете, след като чакаха 2 часа, също минаха оттам, след като им съобщиха, че пътят ще остане затворен през цялата нощ. И се върнахме след полунощ.

Маунт Кук (Планина Кук)

От Куинстаун на север, през вътрешността на острова потеглихме обратното къв Крайстчърч. Пътят минава покрай високопланински езера и снежни планите. Туристическият център в подножието на Маунт Кук е горе –долу в средата на пътя. Тук има и нещо като музей, посветен на Новозеландските алпинисти и особено на Едмънд Хилари, доколкото разбрах, той е финансирал създаването на този център. И тук валя.

Уелингтън

Пътят Крайстчърч – Уелингтън не беше нещо особено. Накрая на южния остров е гр.Пиктън, откъдето се продължава с ферибот. И понеже имахме няколко часа, качихме се на малко корабче, което обикаляше фиорда. Беше събота, а по бреговете на залива има много кейчета, някои частни, други – с хотели и ресторанти, по-точно хотелчета и ресторантчета. И до тях се стига само по вода или пътека. Няма шосе.

Уелингтън

Уелингтън – столицата на Нова Зеландия се оказа сив и ветровит град, в който срещнахме единствените българи за цялото пътуване. Мъж и жена, казаха, че от 20 год. живеят в САЩ. Жената беше възмутена: при пристигането им в НЗ им обърнали багажа с хастара наопаки заради една хранителна добавка, която ги усъмнила за наркотици. Те взели кола под наем, но явно са ги следили, в един момент ги спрели, казали, че жената не знае да кара и трябва да оставят колата на близкия паркинг и да продължат с обществения транспорт.

Роторуа

Роторуа намери място в програмата в последния момент на мястото на ез.Таупо. И това беше едно попадение. В Таупо беше студено и ветровито, а Роторуа, също на езеро топла и тиха. Самото езеро е с температура около 30 градуса, а по някои улици има знак за гейзери, асфалтът е горещ, отвсякъде дими и пуши. В езерото плуваха черни лебеди и патици, а на брега имаше надпис „не хранете птиците”. А те определено очакваха да бъдат нахранени. Тук направихме две екскурзии – към Уай-о- тапу и Уай-томо.

Първото място е известно като гейзерланд, а второто е една долина, цялата в гейзери. Ако знаех, че е толкова хубаво, щяхме да дойдем тук един ден по-рано, вместо да ни вали в Крайстчърч.

И хостелът беше страхотен, със самостоятелни стаи за по един човек и със спа в градината. Това са естествени цветове, няма фотошоп.

Окланд

Хубав град, много прилича на Сидни. Сейнал се е по околните заливи. И тук имат скай тауер, по времето, когато са я строили е била най-високата в южното полукълбо. На тази в Сидни не се качихме, защото следобеда заваля дъжд, но тук се качихме късно следобяд и дочакахме залеза. А самото изкачване с открит асансьор е голяма емоция.

Но най-голямата емоция беше прибирането към Сингапур

Винаги преди полет получавах писмо на мейла да се чекираме онлайн. Този път нямаше писмо. Опитах се да се чекирам с номера на резервацията, дава ми невалидна резервация, опитвам се де се свържа с Джетстар, не мога през мобилния. Влизам в разписанието на самолетите на летище Окланд – няма такъв полет!

И първото нещо в Окланд беше да се намери офис , където продават самолетни билети. Обаче там казаха, че могат да ни помогнат, само ако сме направили резервацията при тях. От компютър в хостела / най-отвратителния в цялата екскурзия/ успяхме да се свържем с Джетстар и се оказа, че те имат общи полети с Куантас и ще летим със самолет на Куантас. Виждате ли полета на Кантас, номер еди-кой-си? И него го няма в разписанието на летището. Не се безпокойте, полетът ще се състои, бъдете там /полетът беше в 6:55 сутринта/.

Друг проблем ми създаде моят паспорт. Шестте месеца до края на валидността бяха изтекли на 24 ноември, а вече беше декември. За Индонезия знаех, че имат изискване паспортът да има валидност повече от 6 месеца, но не знаех, че такова има и в Сингапур. И на летището се започна: не можете да се качите, разговори по телефона, качвам се.

На Мелбърн

имаме прекачване и продължаваме с Джетстар. И там същото – не можете на отидете в Сингапур, не можете ли да излетите оттам още същия ден, /обяснявам, че полетът на Катар еъруейз е веднъж седмично/, разговори по телефона, ще останете на летището в хотел за транзитни пътници, ОК, няма проблем, качвам се.

А в Сингапур – царят дава, пъдарят не дава – подпечатаха ми визата и само ме предупредиха, че паспортът ми изтича.

Край

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Австралия – на картата:

Австралия