Завършваме обиколката си из южните гръцки острови – бяхме Монемвасия и Елафонисос,  минахме през Китира, Антикитира и пристигнхме на Крит. Днес от Крит ще стигнем до най-южната суша на Европа – остров Гавдос.

Приятно четене:

Магията на гръцките острови

девета част

/Елафонисос – Монемвасия – Китира – Антикитира – Крит – Гавдос/

трета серия

Остров Гавдос – най-южната точка на Европа

Поредният прекрасен залез…

Ретимно

има изключително живописна крайбрежна улица, фрашкана с таверни. Не си направих труда да снимам много-много – аз лично за разлика от Стоян не си падам по тези шумни, прашни, големи градове, които са като един човешки кошер… Предпочитам самотата и уединението на малкото островно градче, зареяно сред скалите и плажовете на поредния остров… Но… разни хора – разни идеали… Просто чаках с нетърпение петъка, когато и се озовахме обратно в Хора Сфакион, за да хванем най-сетне ферибота за остров Гавдос – моя заветна цел… 🙂

Отново в Сфакя…

Градче от мой тип :

И заветният ферибооооот …

за който предния ден касиерката каза „Ами ще върви …евентуално, ако вълната падне”. Щото него ден пак Либийско море се пенявеше бая обилно –

Само това липсваше – и сега да гризнем дървото. Слава богу, вълната падна през нощта и на другия ден с хитър вид бяхме първи на пристана… Втурваме се вътре в него…

Наближаваме го – заветния, последен

остров Гавдос

Отсреща, незримо, е Либия и Северна Африка. Хип-хип – урааа…

Gavdos, Гърция

На пристанището – един супермаркет, едно хотелче и една таверна – всички коли се отправят към вътрешността, към разпръснатите малки селца…

Тръгнахме пеша към „столицата” Кастри – на около 4 км. в жестокия пек…- покрай редки постройки и параклиси…

В последните минути гръцка кола спря до нас и любезно ни метна до Кастри – ето какво е Кастри – капан за време. То е спряло тотално тука … Местната кръчма с двама души в нея 🙂

Руини в селището – ми то основно това има тук …

Изглед на север от селцето към Крит –

Да не повярваш – в единия му край има модерен почивен комплекс …

Островът, въпреки че е много на юг, е много зелен…. много по-зелен от Цикладите –

Пеша обратно до пристанището…

За съжаление, краткият ни престой на острова не ни позволи да стигнем до най-южната му точка, която е и най-южната твърд на материка –

На юг – само злобни вълни, чак до Либия…. А нас ни очакваше „приятна изненада” на връщане към Крит – вълничките станаха вълни, после вълнища..

Час след тръгването си от Гавдос 60-метровия ферибот танцуваше и подскачаше като пиян казак върху вече 3-4 метровите вълни…

Стоейки отпред на носа, на над 6 метра от повърхността, на два пъти ме заляха тези „вълнички”…. Три часа и половина се тътрузихме до Крит… Не можеш да запазиш равновесие прав……

Пътуването наближава своя край… По пътя за Ханя – втория по големина град на Крит, минахме през нещо, което гърците назовават „военен германско-гръцки музей”, но на мен ми приличаше на селски сбирщайн от селоскостопанска техника, оставена без надзор под палещите лъчи на слънцето …

После минаваме през

Малеме –

там са гробовете на загиналите в десанта над Крит през 1941 година германски войници….. Комплексът е поддържан с немски средства, което е видно от образцовия му вид…

Последни мигове на остров Крит, последни мигове на това пътешествие…. Ние пътуваме, морето си бушува…. Нищо ново под слънцето. Жалко, защото не успяхме да стигнем и до остров Хриси (Гайдурониси), разположен южно под западната част на Крит… Ама до там, ако има фериботи – защото островчето е необитаемо – те ще са един път месечно сигурно. Нейсе… Ето го и него…

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Крит – на картата :

о.Крит