ян. 14 2015

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (3): Назарет

Пътешествието на Галина из Израел продължаваме с родния град на Исус – Назарет (бележка за незнаещите: първо се е появил градът Назарет, а групата Назарет се е появила много по-късно! ;). Обиколката ни в района на Кинерет в Израел започна с Армагедон и продължи през Бет Алфа и Бет Шеан – днес сме на важно за християните място – Назарет.

Приятно четене:

Назарет

част трета от

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус

Ден втори


 

„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов: а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът и отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий”.

Лука (1:26-35).

Назарет, Израел

Назарет – общ изглед

Ден втори от пътуването ми – знаменателен и мистичен, наситен с много духовност и история. Това е моята първа близка среща с Иисус Христос. Сега съм в родината Му – в Южна Галилея, и трептя от желание и любопитство да видя с очите си, да усетя с всички гънки на съзнанието си, да почувствам, да проумея, да разбера и попия всичко, свързано с Него – моят духовен баща, личност, била досега твърде необяснима за мен.

 Богородица и младенеца

И така, влизаме в

град Назарет,

скъп на всяка християнска душа с това, че според Библията тук Дева Мария е получила благата вест за зачеването от Господа на бъдещия Иисус Христос. Тук е живяло Светото Семейство и години по-късно именно оттук Спасителят бил изгонен, когато започнал проповедническата Си дейност. Много често в Библията Иисус е наричан Иисус Назарянина. Това е така, понеже според еврейската религия не само националността се предава по майчина линия, но и детето е оттам, откъдето е майката. А и реално детството и юношеството Си, след завръщането от бягството на семейството в Египет, Христос е прекарал тук. Така се предполага, понеже в нито едно от четирите Евангелия – на Матей, Марк, Лука и Йоан – не се е запазил летопис за тези години.

Назарет, Израел

Историята на Назарет,

ако не беше център на вълнуващото събитие, не е с нищо по-различна от тази на околните селища. До І век тук е имало малко еврейско село. Почти цялото население било унищожено по време на антиримското въстание (132 – 135г.) и едва впоследствие, с налагането на християнството като религия, броят на християните се увеличил. Назарет става частично християнски град с помощта на първите араби християни, появили се именно тук. С идването на византийците през ІV век започва строителството на църкви, свързани с името на Иисус и Дева Мария. Но общо взето до ХІ век Назарет е наполовина мюсюлмански. След падането в железните ръце на кръстоносците градът се възражда. Те го обявяват за свят град, християнизират го и крал Танкред пренася тук столицата си. Но само за век и половина – после мамелюците, след тях арабите мюсюлмани и турците ислямизират града и оставят по милост незначителен брой монаси и християнско гражданство. През ХVІІ век друзкият властелин на Галилея, Баха ел-Дин доброжелателно разрешава на францисканската католическа мисия да се установи в града и построи множество църкви и манастири. Започва се интензивно строителство в местата, упоменати в Евангелието. Назарет е вече бяла, красива столица на Долна Галилея. Наполеон Бонапарт преди неуспешната си египетска кампания, идва да се помоли в Каза Нова – бъдещата Църква на Благовещението. От началото на ХІХ век тук започва ерата на активното посещение на туристи и богомолци от цял свят.

Сега в Назарет съжителства мирно смесено население от християни, мюсюлмани и евреи. Християните принадлежат основно към двете най-влиятелни църковни общности – гръцката православна общност и римокатолическата, но има също маронитска (сирийска), англиканска, коптска, арменска, баптистка и др. В града и околностите има 24 църкви и манастири (мъжки и женски), приюти за бедни, болници и религиозни училища, съществуващи благодарение на средствата от различни благотворителни организации, частни лица и християнски фондации от цял свят.

Назарет е градът на Благовещението и тук е най-голямата в Близкия Изток

„Църква на Благата вест”

Тя е петата подред все на това място след: първата, построена от светите равноапостолни Константин и Елена; втората – от византийския период; третата, започната да се строи от кръстоносците, но завършена от францисканците; четвъртата, завършена през 1877г. Петата е съвременна, построена по проект на италиански архитекти от францисканския орден и осветена през 1969 година. Тя е разкошна монументална базилика. Облицована е отвън с нежнокремав варовик и е богато украсена с колони, статуи, барелефи, арки, сводове, пиали и каменни фризове с фини орнаменти – ярки елементи на католическата архитектура. Покривът е с шатров купол във формата на лилия – символ на непорочността на Дева Мария.

Църквата на Благовещението, Назарет

Църквата на Благовещението, Назарет

Църквата на Благовещението

Това модерно съоръжение се състои от две, разположени една над друга, църкви: долната крипта е всъщност Свещеният дом на Благовещението, който е на нивото на древните църкви и стария град от времето на Христос. Горното ниво е самата катедрала. Красивата мозайка в централната зала на храма е направена с пожертвованията на католическите общини от целия свят. Домът, в който е живяла Дева Мария, е представен като малка правоъгълна стая, изсечена във варовиковата скала. Счита се, че двете гранитни колони, намиращи се в центъра, притежават свръхестествена сила. Те показват точките, където, според преданието, са стояли Архангелът и Мария. Точно тук Светата Дева е известена за голямото събитие в Своя живот, дало отражение впоследствие върху живота на цялата планета.

Вътре, на различни нива и в кътове, прекрасни статуи, мозайки, фрески, барелефи, цитати от Библията в мрамор и позлата потвърждават темата. Изумително красиви, ярки стенописи очертават главния олтар, ориентиран на изток, а встрани от входа изящна японска мозайка изобразява Дева Мария с Младенеца. Там дрехата и ръцете и са обсипани със скъпоценни камъни. Богати плетеници от ковано желязо очертават различни Свети кътове. Изразителни многоцветни витражи покриват всички прозорци. Нежната светлина се допълва от директно осветление, а просторната основна зала, при тържествена меса, побира стотици поклонници.

 Църквата на Благовещението, Назарет

Покой, размисъл и святост внушават стенните пана с библейски образи. Модернизъм, елегантност и простота личат в изчистените форми на всички елементи от вътрешната украса. И цялата тази грандиозност предизвиква дълбока почит и уважение. Звучи прочувствено орган и магията на въображението проглежда назад във вековете сантиментална сцена: Според легендата бедната девойка Мария е сгодена за Йосиф – дърводелеца, човек с престижна професия. Тя прочувствено се моли и вижда пред себе Си светъл Ангел, който И обяснява, че е обикната от Господа така силно, както и Тя Го почита. И като награда за взаимността, Той ще посее в Нея Своя бъдещ Син – Иисус. Мария е изненадана, обезпокоена и, без да има време да се зарадва, пита логично как ще се случи това, след като тя още не е познала мъж. Отговарят И, че Господ е любов, а любовта е във всичко и че тя е избрана измежду всички. Този отговор напълно я удовлетворява, тя се радва и е много щастлива…

 Църквата на Благовещението, Назарет Църквата на Благовещението, Назарет Църквата на Благовещението, Назарет

Отвън, в двора на катедралата, в изящен каменен павилион е събрана уникална колекция от над 30 мозаечни пана. Те изобразяват едно и също: Дева Мария с Младенеца на ръце. Но…о, чудно! Пристигнали от различни краища на света, паната носят белезите на национална и расова принадлежност. Например: Мадоната от Индия изглежда като мургава черноока индийка; от Китай – като жълтокожа скромност; от Украйна – като пищна рускиня. Виждаме Дева Мария като шоколадова негърка или мулатка, или тайнствена азиатка с влажен поглед. Единствено гръцката Мадона се приближава до нашите представи от източноправославната църква. За правото да бъдат поместени паната икони там християнските общини от целия свят са платили баснословни суми.

Църквата на Благовещението, НазаретЦърквата на Благовещението, Назарет Църквата на Благовещението, Назарет  Църквата на Благовещението, Назарет Църквата на Благовещението, Назарет

В двора на катедралата е и знаменитият параклис „Свети Йосиф”, построен на мястото, където, според друго предание, се е намирала дърводелската работилница на Йосиф и където е бил домът на Светото Семейство. Някои църковни общности считат Йосиф – обручникът на Мария за първия християнин, понеже пръв е повярвал в чудото на непорочното зачатие. Точно този момент според тях се явява точката на отчитането и на началото на новата ера – нейното първо чудо. Затова и Благовещението е много важен момент за цялата християнска традиция. Този параклис е издигнат на руините на стара византийска обител, а над нея има друга църква от кръстоносните векове. В сърцето му има свещена пещера дом, огряна от пурпурночервена светлина. Тук по-слабите духом посетители изпадат в умиление и екстаз, искрено вярвайки, че точно тук са се заселили Мария, Йосиф и Христос след връщането Си от Египет. В Евангелието на Лука (2:39-40) се уточнява: „И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.”

църква „Свети Архангел Гавраил” или „Църквата на извора”. Ще назова още един обект, любим на екскурзоводи и православни християни. Това е ниската,

вкопана в земята църква „Свети Архангел Гавраил” или „Църквата на извора”

Съгласно един от вариантите, описващи Благовещението, Архангелът за пръв път се явил на Мария не в дома и, не в синагогата, където ежедневно се молила, а когато е била на извора за вода. За миг Тя се изплашила от Божия пратеник, върнала се в дома Си и там чула от него Благата вест. Кръстоносците издигнали на това място църква през ХІІ век, а съвременният храм бил идеално ремонтиран от гръцката православна общност още през ХVІІІ век.

Ниската врата заставя всеки богомолец да преклони суетната си глава и влезе. А там приветливо те посрещат грейнали свещници и екзотичен аромат на тамян. От иконите ни гледат Иисус и Мария и, разбира се, този, на когото е посветена църквата – Архангел Гавраил. Скромният иконостас, двете хубави икони, куполът за кръщение, кованите свещници и няколко дърворезбовани кръста били дарени от Руското Палестинско дружество още през ХVІІІ век. Има надписи на староруски език и атмосферата е типично източноправославна. Умиротворение и упокой навяват отблясъците от златните икони, пари ръцете ми восъкът на свещите и съвсем неусетно шептя молитва пред достолепния, черен мраморен кръст, оставен от Архангела, пред който Мария се е молила през цялото време на бременността Си. Няма съмнение, че тук е точно този извор, от който е черпила вода и Мария, понеже в цялата история на Назарет това е единственият естествен воден източник. Сега част от скромната църква е параклис с кладенец, където все така бурно пулсира изворът, а шумът му се чува още преди да се приближим. В наши дни тази изворна вода се доставя по тръбопровод директно в украсения с орнаменти съвременен фонтан, който е недалеч от църквата.

 Назарет

Тук с изненада попаднах на павилион за сувенири, който и продаваше, и подаряваше книги. С удоволствие получих подаръка си от Назарет – Библия на руски език, а в добавка и художествено издание за деца – малка Библия с разкази, въпроси и илюстрации.

 Свети Георги

На стената на съседната сграда отвън изразително мозаечно пано „Свети Георги убива змея” украсява двора. Осъзнах, че по-подходяща украса не можеше и да има. Георги Победоносец е най-почитаният светец от цялото източно православно християнство. Той е доблестен пазител на живота и честта на семейството, а в глобален план самият Назарет е символ и огнище на семействеността и на нейния най-щастлив момент – зачеването на детето.

Много по-късно, когато след година попаднах в Лод – приветливо южно градче, недалеч от Тел Авив Яфо, видях и научих още любопитни подробности за този светец.

Георги Победоносец е реално историческо лице

Роден е в края на ІІІ век в християнско семейство от Лод. Воювал е за утвърждаване на новата религия и е извършил редица подвизи, а после с достойнство е приел мъченическата си смърт, на която го обрекли римляните и по-конкретно император Диоклетиан. В християнството той е канонизиран за светец и изобразяван на иконите на бял кон, пронизващ с копието си дракон. Разбира се, църквата признава, че свети Георги никакъв змей не е убивал. Това е алегория, илюстрираща силите на езичеството. Обикновено в заден план на иконите е изобразена млада девойка на фона на църква. Тя е символ на новата религия – християнството, заради която той се сражава. На иконата присъства и друг атрибут – вода или река, символ на Светия Дух.

Съществуват различни версии за смъртта на този народен закрилник, а първата църква в негова чест построява император Константин, който пренася тленните му останки в родния му град Лод. Макар, че в житието на Свети Георги е посочена за родно място областта Кападокия, днешният нов храм в малкото градче се намира над преустроената кръстоносна обител и принадлежи на Гръцката православна църква. В криптата в специално кофчеже се съхраняват светите мощи. Главата на светеца обаче, вече няколко века почива в Рим – в едноименната му катедрала.

Любопитен е фактът, че твърде подобно на Свети Георги изображение се отнася до една много по-древна епоха и напомня египетския мит за Гор – син на Озирис, бога на слънцето. Гор също е изобразяван с копие, убиващ дракон. Впрочем Свети Георги е известен светец и в ислямското вероизповедание, но под името Аль Хадра (зелен) и се почита като чудотворец, лекуващ предимно нервни заболявания. Затова и в много мюсюлмански домове изображението му е на почетно място.

 Богородица

Връщам се към темата на екскурзията си в Назарет с уговорката, че днес е невъзможно да се установи точно мястото на самото Благовещение – явяването на Архангел Гавраил, както и мястото на жилището на Светото Семейство. Всичко е премесено с толкова мистика и комерсиалност, че е почти невъзможно да се коментира каквото и да било. Различните църковни общности правят различни тълкувания както на текстовете от Светото писание, така и на части от животоописанието на Христос и по този начин маркират границите на различията помежду си. Богомолските обекти предимно се стараят да не повтарят тематиката, макар че често има и дублирания. Основно финикийските знаци и бизнесът са в центъра на интереса на тази толкова експлоатирана тема от векове насам.

А моята малка българска група, впуснала се и потънала неволно в процеса на разнищването на живота на Иисус Христос, пристъпва към третата тема на екскурзиантския обход в Назарет – изгонването Му от града.

Кога, къде, как и защо?

 Исус

Коренът е много философски и се базира на основните разлики в теологията на юдаизма и християнството. Но…нека се постараем да влезем в душата на хората от преди две хиляди години. Ето с такива смесени чувства пристъпвам в църквата, построена на мястото на древна синагога и намираща се сега в двора на францисканския мъжки манастир. В Евангелието точно се указва синагогата, където Иисус е проповядвал учението Си на Своите съграждани, но не само че не предизвикал ентусиазъм и разбиране, но и Си навлякъл омразата им. За тях Той бил евреин вероотстъпник, човек, осквернил с думите Си Божия храм. Лука (4:16-30) разказва: „И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете…“Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените…“ И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте… Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум. И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си… Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост; и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. Но Той премина посред тях и Си отиде…”.

Впрочем тази версия се възприема само от католическата църква, а съгласно местното предание, Иисус се е спасил като е скочил от планината. Доказателство, че народът е повярвал в това, получаваме от пътеписа на богомолец от ХVІІ век, който разказва как при странстването си по светите места, на две мили от Назарет той се натъкнал на стръмен склон в края на планината, който местното население и предишните пътешественици наричали „Пропастта на Господа”. Сега това място се нарича „Хълм на изгонването” или „Хълм на скока”.

 Исус

Но какво толкова светотатствено е говорил Иисус, че е разгневил съгражданите Си? Откъде е почерпил идеите, тематиката и от там различията, станали толкова непоносими, за да Го линчуват? Историята мълчи и само няколко апокрифни Евангелия хвърлят светлина към юношеството Му. От тях става ясно, че в годините, когато всеки млад човек оформя мирогледа си и поема пътя си в живота, младият Иисус отива да се учи. Той неясно усеща в Себе Си Божието присъствие и Своето човешко предназначение. Иска да си обясни напиращите в душата Му въпроси, да опознае в дълбочина Своя духовен баща – Господа. Иска да знае защо на света има толкова мъка, лъжа, измама; защо след като десетте заповеди на Всевишния са толкова ясни и конкретни, хората не ги изпълняват стриктно, а все се стараят да клинчат и устройват живота си по свои правила. Впрочем религиозни училища и ешива към по-големите синагоги винаги е имало, но Той се усеща по-различен от всички. Заминава на юг, по долината на река Йордан, към Мъртво море и Юдейската пустиня, където във високите непристъпни планини на Кумран живеят есеите. Това била най-чистата монотеистична еврейска секта, проповядваща святост и въздържание от всичко плътско и грешно, общо притежание на имуществото и абсолютна вяра в идването на Месията. Начело там стоял така нареченият „учител по праведност”, с когото, както се предполага, Христос се е отъждествявал. Така надъхан с праволинейния и чист живот на отшелниците есеи, Той е трансформирал идеите им съобразно Своя мироглед. В Него е избликнала огромна обич към дребнавите, малки, грешни човеци и неистово желание да им помогне, за да станат по-добри. Старателно е обмислил всичко научено, оформил е Свое становище, символ верую, път в живота и така е тръгнал сред хората – упорит и горд, сигурен в Себе Си, трептящ от умиление и желание да помага.

Именно така – с отворена душа и горящо от обич към хората сърце – Христос първо се връща в града на Своето юношество, където най-скъпият за Него човек – майка Му Мария Го очаква. В синагогата, обаче, съгражданите Му Го посрещат с неприязън и страх от строгостта и прекалено възвишените духовни идеали, които Той проповядва. Уплашени от непостижимо високите цели, които Той им поставя, те решават да потушат в зародиш смелите идеи – изгонват Го от молитвения дом и с намерението да Го хвърлят от планината. Тук вече Божествената Му същност е провокирана да излезе наяве и Той се спасява.

Това са моите мисли и предположения, вълнувайки се от този момент.

(((((((((())))))))))

 Исус

Не след дълго добрият шанс Му предоставя първата възможност да докаже Себе Си. В съседния град Кфар Кана или Кана Галилейска Христос и Майка Му са поканени на сватба. Йоан (2:1-2) пише: „На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.”

Именно там Той извършва първото Си чудо. Свършва се виното и Иисус поръчва да напълнят с вода шестте каменни делви, използвани за ритуално измиване. Когато това било изпълнено, се оказало, че водата по вълшебен начин се е превърнала в хубаво вино. Не разбрал какво става, „старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино…, той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино до сега”. Йоан (2:9-10). Накрая Евангелистът обобщава (2:11): „Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.”

Сега в това малко градче има пет различни християнски църкви, от които най-представителните са гръцката православна и баптистката. Влизаме в параклиса на гръцката. Шестте каменни делви там се считат за автентични. Името и е „Сътворението на чудото в Кана”. Обстановката е типично нашенска – православна: със светла дърворезба около иконите, с красив иконостас, меден котел за кръщенета и мили, усмихнати образи на светците, рисувани като че ли от български зографи, с мелодична камбана и сенчеста лозница на калдъръмения двор.

 Назарет Назарет Назарет

Именно оглушителният звън на камбанарията ни прикова отвън. То беше странна, на нищо неоприличаваща се, но свежа, ритмична мелодия – игра на камбаните и камбанките, пълна със скрита ирония и всепобеждаваща жизненост. Отначало бавна, а с течение на секундите все по-разгаряща се, динамична и удивително съвпадаща с движението на сърцето. Иска ти се да тактуваш с ръце и тяло, а после да превърнеш в танц този жизнерадостен гръцки ритъм и да се усмихваш щастливо от свободния полет на духа. Обсебен си изцяло от древния такт и те поглъща любовта към Бога – любовта без начало и край! Е, наистина, това беше само запис, но какъв запис! В мелодичния звън се вплиташе и пеенето на птиците, които май се надпяваха с камбаните. А по манастирския двор гордо се разхождаха напълно опитомени герести петленца и позираха на разноплеменните богомолци.

За сравнение влязохме и в баптистката християнска обител, наречена „Църква на първото чудо”. Там обаче…нямаше нищо. Просторна, бяла, светла зала с огромен черен кръст, амвон и скамейки. На тавана – греди като в плевня…И нищо повече. Уви, досега не бях попадала на толкова безлична християнска територия.

Тук, в Кана, археолозите с изненада са се натъкнали на руините на древна църква-синагога, отнасяща се явно към първата еврейско-християнска община, възникнала през ІІІ век. Надписите са на арамейски – езикът, на който е говорил и самият Христос. На арамейски е и плочата в памет на някой си Йосиф, построил типично християнския олтар. В мозаечния под се е съхранил текстът на молитва, възможно на една от първите еврейско-християнски секти.

(((((((((((((()))))))))))))

Продължанието:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (4): Капернаум

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (3): Назарет”

  1. […] Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (3): Назарет […]

  2. […] с Армагедон , продължи през Бет Алфа и Бет Шеан и Назарет, бяхме в Капернаум и околността, посетихме долината […]

Leave a Reply


Switch to mobile version