Пътешествието на Галина из Израел продължаваме с родния град на Исус – Назарет (бележка за незнаещите: първо се е появил градът Назарет, а групата Назарет се е появила много по-късно! ;). Обиколката ни в района на Кинерет в Израел започна с Армагедон и продължи през Бет Алфа и Бет Шеан – днес сме на важно за християните място – Назарет.

Приятно четене:

Назарет

част трета от

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус

Ден втори

„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов: а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът и отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий”.

Лука (1:26-35).

Назарет – общ изглед

Ден втори от пътуването ми – знаменателен и мистичен, наситен с много духовност и история. Това е моята първа близка среща с Иисус Христос. Сега съм в родината Му – в Южна Галилея, и трептя от желание и любопитство да видя с очите си, да усетя с всички гънки на съзнанието си, да почувствам, да проумея, да разбера и попия всичко, свързано с Него – моят духовен баща, личност, била досега твърде необяснима за мен.

И така, влизаме в

град Назарет,

скъп на всяка християнска душа с това, че според Библията тук Дева Мария е получила благата вест за зачеването от Господа на бъдещия Иисус Христос. Тук е живяло Светото Семейство и години по-късно именно оттук Спасителят бил изгонен, когато започнал проповедническата Си дейност. Много често в Библията Иисус е наричан Иисус Назарянина. Това е така, понеже според еврейската религия не само националността се предава по майчина линия, но и детето е оттам, откъдето е майката. А и реално детството и юношеството Си, след завръщането от бягството на семейството в Египет, Христос е прекарал тук. Така се предполага, понеже в нито едно от четирите Евангелия – на Матей, Марк, Лука и Йоан – не се е запазил летопис за тези години.

Историята на Назарет,

ако не беше център на вълнуващото събитие, не е с нищо по-различна от тази на околните селища. До І век тук е имало малко еврейско село. Почти цялото население било унищожено по време на антиримското въстание (132 – 135г.) и едва впоследствие, с налагането на християнството като религия, броят на християните се увеличил. Назарет става частично християнски град с помощта на първите араби християни, появили се именно тук. С идването на византийците през ІV век започва строителството на църкви, свързани с името на Иисус и Дева Мария. Но общо взето до ХІ век Назарет е наполовина мюсюлмански. След падането в железните ръце на кръстоносците градът се възражда. Те го обявяват за свят град, християнизират го и крал Танкред пренася тук столицата си. Но само за век и половина – после мамелюците, след тях арабите мюсюлмани и турците ислямизират града и оставят по милост незначителен брой монаси и християнско гражданство. През ХVІІ век друзкият властелин на Галилея, Баха ел-Дин доброжелателно разрешава на францисканската католическа мисия да се установи в града и построи множество църкви и манастири. Започва се интензивно строителство в местата, упоменати в Евангелието. Назарет е вече бяла, красива столица на Долна Галилея. Наполеон Бонапарт преди неуспешната си египетска кампания, идва да се помоли в Каза Нова – бъдещата Църква на Благовещението. От началото на ХІХ век тук започва ерата на активното посещение на туристи и богомолци от цял свят.

Сега в Назарет съжителства мирно смесено население от християни, мюсюлмани и евреи. Християните принадлежат основно към двете най-влиятелни църковни общности – гръцката православна общност и римокатолическата, но има също маронитска (сирийска), англиканска, коптска, арменска, баптистка и др. В града и околностите има 24 църкви и манастири (мъжки и женски), приюти за бедни, болници и религиозни училища, съществуващи благодарение на средствата от различни благотворителни организации, частни лица и християнски фондации от цял свят.

Назарет е градът на Благовещението и тук е най-голямата в Близкия Изток

„Църква на Благата вест”

Тя е петата подред все на това място след: първата, построена от светите равноапостолни Константин и Елена; втората – от византийския период; третата, започната да се строи от кръстоносците, но завършена от францисканците; четвъртата, завършена през 1877г. Петата е съвременна, построена по проект на италиански архитекти от францисканския орден и осветена през 1969 година. Тя е разкошна монументална базилика. Облицована е отвън с нежнокремав варовик и е богато украсена с колони, статуи, барелефи, арки, сводове, пиали и каменни фризове с фини орнаменти – ярки елементи на католическата архитектура. Покривът е с шатров купол във формата на лилия – символ на непорочността на Дева Мария.

Църквата на Благовещението

Това модерно съоръжение се състои от две, разположени една над друга, църкви: долната крипта е всъщност Свещеният дом на Благовещението, който е на нивото на древните църкви и стария град от времето на Христос. Горното ниво е самата катедрала. Красивата мозайка в централната зала на храма е направена с пожертвованията на католическите общини от целия свят. Домът, в който е живяла Дева Мария, е представен като малка правоъгълна стая, изсечена във варовиковата скала. Счита се, че двете гранитни колони, намиращи се в центъра, притежават свръхестествена сила. Те показват точките, където, според преданието, са стояли Архангелът и Мария. Точно тук Светата Дева е известена за голямото събитие в Своя живот, дало отражение впоследствие върху живота на цялата планета.

Вътре, на различни нива и в кътове, прекрасни статуи, мозайки, фрески, барелефи, цитати от Библията в мрамор и позлата потвърждават темата. Изумително красиви, ярки стенописи очертават главния олтар, ориентиран на изток, а встрани от входа изящна японска мозайка изобразява Дева Мария с Младенеца. Там дрехата и ръцете и са обсипани със скъпоценни камъни. Богати плетеници от ковано желязо очертават различни Свети кътове. Изразителни многоцветни витражи покриват всички прозорци. Нежната светлина се допълва от директно осветление, а просторната основна зала, при тържествена меса, побира стотици поклонници.

Покой, размисъл и святост внушават стенните пана с библейски образи. Модернизъм, елегантност и простота личат в изчистените форми на всички елементи от вътрешната украса. И цялата тази грандиозност предизвиква дълбока почит и уважение. Звучи прочувствено орган и магията на въображението проглежда назад във вековете сантиментална сцена: Според легендата бедната девойка Мария е сгодена за Йосиф – дърводелеца, човек с престижна професия. Тя прочувствено се моли и вижда пред себе Си светъл Ангел, който И обяснява, че е обикната от Господа така силно, както и Тя Го почита. И като награда за взаимността, Той ще посее в Нея Своя бъдещ Син – Иисус. Мария е изненадана, обезпокоена и, без да има време да се зарадва, пита логично как ще се случи това, след като тя още не е познала мъж. Отговарят И, че Господ е любов, а любовта е във всичко и че тя е избрана измежду всички. Този отговор напълно я удовлетворява, тя се радва и е много щастлива…

Отвън, в двора на катедралата, в изящен каменен павилион е събрана уникална колекция от над 30 мозаечни пана. Те изобразяват едно и също: Дева Мария с Младенеца на ръце. Но…о, чудно! Пристигнали от различни краища на света, паната носят белезите на национална и расова принадлежност. Например: Мадоната от Индия изглежда като мургава черноока индийка; от Китай – като жълтокожа скромност; от Украйна – като пищна рускиня. Виждаме Дева Мария като шоколадова негърка или мулатка, или тайнствена азиатка с влажен поглед. Единствено гръцката Мадона се приближава до нашите представи от източноправославната църква. За правото да бъдат поместени паната икони там християнските общини от целия свят са платили баснословни суми.

В двора на катедралата е и знаменитият параклис „Свети Йосиф”, построен на мястото, където, според друго предание, се е намирала дърводелската работилница на Йосиф и където е бил домът на Светото Семейство. Някои църковни общности считат Йосиф – обручникът на Мария за първия християнин, понеже пръв е повярвал в чудото на непорочното зачатие. Точно този момент според тях се явява точката на отчитането и на началото на новата ера – нейното първо чудо. Затова и Благовещението е много важен момент за цялата християнска традиция. Този параклис е издигнат на руините на стара византийска обител, а над нея има друга църква от кръстоносните векове. В сърцето му има свещена пещера дом, огряна от пурпурночервена светлина. Тук по-слабите духом посетители изпадат в умиление и екстаз, искрено вярвайки, че точно тук са се заселили Мария, Йосиф и Христос след връщането Си от Египет. В Евангелието на Лука (2:39-40) се уточнява: „И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.”

Ще назова още един обект, любим на екскурзоводи и православни християни. Това е ниската,

вкопана в земята църква „Свети Архангел Гавраил” или „Църквата на извора”

Съгласно един от вариантите, описващи Благовещението, Архангелът за пръв път се явил на Мария не в дома и, не в синагогата, където ежедневно се молила, а когато е била на извора за вода. За миг Тя се изплашила от Божия пратеник, върнала се в дома Си и там чула от него Благата вест. Кръстоносците издигнали на това място църква през ХІІ век, а съвременният храм бил идеално ремонтиран от гръцката православна общност още през ХVІІІ век.

Ниската врата заставя всеки богомолец да преклони суетната си глава и влезе. А там приветливо те посрещат грейнали свещници и екзотичен аромат на тамян. От иконите ни гледат Иисус и Мария и, разбира се, този, на когото е посветена църквата – Архангел Гавраил. Скромният иконостас, двете хубави икони, куполът за кръщение, кованите свещници и няколко дърворезбовани кръста били дарени от Руското Палестинско дружество още през ХVІІІ век. Има надписи на староруски език и атмосферата е типично източноправославна. Умиротворение и упокой навяват отблясъците от златните икони, пари ръцете ми восъкът на свещите и съвсем неусетно шептя молитва пред достолепния, черен мраморен кръст, оставен от Архангела, пред който Мария се е молила през цялото време на бременността Си. Няма съмнение, че тук е точно този извор, от който е черпила вода и Мария, понеже в цялата история на Назарет това е единственият естествен воден източник. Сега част от скромната църква е параклис с кладенец, където все така бурно пулсира изворът, а шумът му се чува още преди да се приближим. В наши дни тази изворна вода се доставя по тръбопровод директно в украсения с орнаменти съвременен фонтан, който е недалеч от църквата.

Тук с изненада попаднах на павилион за сувенири, който и продаваше, и подаряваше книги. С удоволствие получих подаръка си от Назарет – Библия на руски език, а в добавка и художествено издание за деца – малка Библия с разкази, въпроси и илюстрации.

На стената на съседната сграда отвън изразително мозаечно пано „Свети Георги убива змея” украсява двора. Осъзнах, че по-подходяща украса не можеше и да има. Георги Победоносец е най-почитаният светец от цялото източно православно християнство. Той е доблестен пазител на живота и честта на семейството, а в глобален план самият Назарет е символ и огнище на семействеността и на нейния най-щастлив момент – зачеването на детето.

Много по-късно, когато след година попаднах в Лод – приветливо южно градче, недалеч от Тел Авив Яфо, видях и научих още любопитни подробности за този светец.

Георги Победоносец е реално историческо лице

Роден е в края на ІІІ век в християнско семейство от Лод. Воювал е за утвърждаване на новата религия и е извършил редица подвизи, а после с достойнство е приел мъченическата си смърт, на която го обрекли римляните и по-конкретно император Диоклетиан. В християнството той е канонизиран за светец и изобразяван на иконите на бял кон, пронизващ с копието си дракон. Разбира се, църквата признава, че свети Георги никакъв змей не е убивал. Това е алегория, илюстрираща силите на езичеството. Обикновено в заден план на иконите е изобразена млада девойка на фона на църква. Тя е символ на новата религия – християнството, заради която той се сражава. На иконата присъства и друг атрибут – вода или река, символ на Светия Дух.

Съществуват различни версии за смъртта на този народен закрилник, а първата църква в негова чест построява император Константин, който пренася тленните му останки в родния му град Лод. Макар, че в житието на Свети Георги е посочена за родно място областта Кападокия, днешният нов храм в малкото градче се намира над преустроената кръстоносна обител и принадлежи на Гръцката православна църква. В криптата в специално кофчеже се съхраняват светите мощи. Главата на светеца обаче, вече няколко века почива в Рим – в едноименната му катедрала.

Любопитен е фактът, че твърде подобно на Свети Георги изображение се отнася до една много по-древна епоха и напомня египетския мит за Гор – син на Озирис, бога на слънцето. Гор също е изобразяван с копие, убиващ дракон. Впрочем Свети Георги е известен светец и в ислямското вероизповедание, но под името Аль Хадра (зелен) и се почита като чудотворец, лекуващ предимно нервни заболявания. Затова и в много мюсюлмански домове изображението му е на почетно място.

Връщам се към темата на екскурзията си в Назарет с уговорката, че днес е невъзможно да се установи точно мястото на самото Благовещение – явяването на Архангел Гавраил, както и мястото на жилището на Светото Семейство. Всичко е премесено с толкова мистика и комерсиалност, че е почти невъзможно да се коментира каквото и да било. Различните църковни общности правят различни тълкувания както на текстовете от Светото писание, така и на части от животоописанието на Христос и по този начин маркират границите на различията помежду си. Богомолските обекти предимно се стараят да не повтарят тематиката, макар че често има и дублирания. Основно финикийските знаци и бизнесът са в центъра на интереса на тази толкова експлоатирана тема от векове насам.

А моята малка българска група, впуснала се и потънала неволно в процеса на разнищването на живота на Иисус Христос, пристъпва към третата тема на екскурзиантския обход в Назарет – изгонването Му от града.

Кога, къде, как и защо?

Коренът е много философски и се базира на основните разлики в теологията на юдаизма и християнството. Но…нека се постараем да влезем в душата на хората от преди две хиляди години. Ето с такива смесени чувства пристъпвам в църквата, построена на мястото на древна синагога и намираща се сега в двора на францисканския мъжки манастир. В Евангелието точно се указва синагогата, където Иисус е проповядвал учението Си на Своите съграждани, но не само че не предизвикал ентусиазъм и разбиране, но и Си навлякъл омразата им. За тях Той бил евреин вероотстъпник, човек, осквернил с думите Си Божия храм. Лука (4:16-30) разказва: „И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете…“Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените…“ И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте… Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум. И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си… Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост; и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. Но Той премина посред тях и Си отиде…”.

Впрочем тази версия се възприема само от католическата църква, а съгласно местното предание, Иисус се е спасил като е скочил от планината. Доказателство, че народът е повярвал в това, получаваме от пътеписа на богомолец от ХVІІ век, който разказва как при странстването си по светите места, на две мили от Назарет той се натъкнал на стръмен склон в края на планината, който местното население и предишните пътешественици наричали „Пропастта на Господа”. Сега това място се нарича „Хълм на изгонването” или „Хълм на скока”.

Но какво толкова светотатствено е говорил Иисус, че е разгневил съгражданите Си? Откъде е почерпил идеите, тематиката и от там различията, станали толкова непоносими, за да Го линчуват? Историята мълчи и само няколко апокрифни Евангелия хвърлят светлина към юношеството Му. От тях става ясно, че в годините, когато всеки млад човек оформя мирогледа си и поема пътя си в живота, младият Иисус отива да се учи. Той неясно усеща в Себе Си Божието присъствие и Своето човешко предназначение. Иска да си обясни напиращите в душата Му въпроси, да опознае в дълбочина Своя духовен баща – Господа. Иска да знае защо на света има толкова мъка, лъжа, измама; защо след като десетте заповеди на Всевишния са толкова ясни и конкретни, хората не ги изпълняват стриктно, а все се стараят да клинчат и устройват живота си по свои правила. Впрочем религиозни училища и ешива към по-големите синагоги винаги е имало, но Той се усеща по-различен от всички. Заминава на юг, по долината на река Йордан, към Мъртво море и Юдейската пустиня, където във високите непристъпни планини на Кумран живеят есеите. Това била най-чистата монотеистична еврейска секта, проповядваща святост и въздържание от всичко плътско и грешно, общо притежание на имуществото и абсолютна вяра в идването на Месията. Начело там стоял така нареченият „учител по праведност”, с когото, както се предполага, Христос се е отъждествявал. Така надъхан с праволинейния и чист живот на отшелниците есеи, Той е трансформирал идеите им съобразно Своя мироглед. В Него е избликнала огромна обич към дребнавите, малки, грешни човеци и неистово желание да им помогне, за да станат по-добри. Старателно е обмислил всичко научено, оформил е Свое становище, символ верую, път в живота и така е тръгнал сред хората – упорит и горд, сигурен в Себе Си, трептящ от умиление и желание да помага.

Именно така – с отворена душа и горящо от обич към хората сърце – Христос първо се връща в града на Своето юношество, където най-скъпият за Него човек – майка Му Мария Го очаква. В синагогата, обаче, съгражданите Му Го посрещат с неприязън и страх от строгостта и прекалено възвишените духовни идеали, които Той проповядва. Уплашени от непостижимо високите цели, които Той им поставя, те решават да потушат в зародиш смелите идеи – изгонват Го от молитвения дом и с намерението да Го хвърлят от планината. Тук вече Божествената Му същност е провокирана да излезе наяве и Той се спасява.

Това са моите мисли и предположения, вълнувайки се от този момент.

(((((((((())))))))))

Не след дълго добрият шанс Му предоставя първата възможност да докаже Себе Си. В съседния град Кфар Кана или Кана Галилейска Христос и Майка Му са поканени на сватба. Йоан (2:1-2) пише: „На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.”

Именно там Той извършва първото Си чудо. Свършва се виното и Иисус поръчва да напълнят с вода шестте каменни делви, използвани за ритуално измиване. Когато това било изпълнено, се оказало, че водата по вълшебен начин се е превърнала в хубаво вино. Не разбрал какво става, „старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино…, той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино до сега”. Йоан (2:9-10). Накрая Евангелистът обобщава (2:11): „Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.”

Сега в това малко градче има пет различни християнски църкви, от които най-представителните са гръцката православна и баптистката. Влизаме в параклиса на гръцката. Шестте каменни делви там се считат за автентични. Името и е „Сътворението на чудото в Кана”. Обстановката е типично нашенска – православна: със светла дърворезба около иконите, с красив иконостас, меден котел за кръщенета и мили, усмихнати образи на светците, рисувани като че ли от български зографи, с мелодична камбана и сенчеста лозница на калдъръмения двор.

Именно оглушителният звън на камбанарията ни прикова отвън. То беше странна, на нищо неоприличаваща се, но свежа, ритмична мелодия – игра на камбаните и камбанките, пълна със скрита ирония и всепобеждаваща жизненост. Отначало бавна, а с течение на секундите все по-разгаряща се, динамична и удивително съвпадаща с движението на сърцето. Иска ти се да тактуваш с ръце и тяло, а после да превърнеш в танц този жизнерадостен гръцки ритъм и да се усмихваш щастливо от свободния полет на духа. Обсебен си изцяло от древния такт и те поглъща любовта към Бога – любовта без начало и край! Е, наистина, това беше само запис, но какъв запис! В мелодичния звън се вплиташе и пеенето на птиците, които май се надпяваха с камбаните. А по манастирския двор гордо се разхождаха напълно опитомени герести петленца и позираха на разноплеменните богомолци.

За сравнение влязохме и в баптистката християнска обител, наречена „Църква на първото чудо”. Там обаче…нямаше нищо. Просторна, бяла, светла зала с огромен черен кръст, амвон и скамейки. На тавана – греди като в плевня…И нищо повече. Уви, досега не бях попадала на толкова безлична християнска територия.

Тук, в Кана, археолозите с изненада са се натъкнали на руините на древна църква-синагога, отнасяща се явно към първата еврейско-християнска община, възникнала през ІІІ век. Надписите са на арамейски – езикът, на който е говорил и самият Христос. На арамейски е и плочата в памет на някой си Йосиф, построил типично християнския олтар. В мозаечния под се е съхранил текстът на молитва, възможно на една от първите еврейско-християнски секти.

(((((((((((((()))))))))))))

Продължанието:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (4): Капернаум

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Related posts:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (4): Капернаум Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (6): Река Йордан и Ярденит Пътят към Голгота (край): Старият Йерусалим – Третият Храм Гетсиманската градина и Кедрон Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (5): Голанските възвишения В Юдея, край соленото море (Израел) (1): Голямото слизане към Мъртво море Галилея, Галилея (9): Цфат (Сафед, Израел) Галилея, Галилея (6): Бейт Шеарим (Израел) Галилея, Галилея (5): Ако (Израел) Галилея, Галилея (4): Пкиин В Юдея, край соленото море (Израел) (5): Вода и пустиня заедно (Нахал Давид) Из Светите земи (2): Кесария – Хайфа – Акра – Назарет – Кана – Тиберия

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Богородица, Израел, Исус, Назарет, Христос