апр. 08 2008

Църкви и манастири из Македония

Днес ви представям едно пътуване из манастирите и църквите на Македония. Един такъв тур е най-добре да се направи с кола. Иначе до Скопие и Охрид има редовни автобусни линии, отскоро има и директен полет до Скопие (от София), влак — няма. Така че, ако не е организирана екскурзия с автобус — другият вариант е с лека кола. Най-краткият път е София-Кюстендил-Деве баир-Скопие и нататък. Жителите на Благоевградска област или пък, тези, които са на почивка в Сандански могат да ползват границата на Станке Лисичково (от Благоевград) или да минат по пътя Сандански-Петрич-Струмица и оттам да продължат към Битоля и Охрид.

Сега ви оставям да четете:

Църкви и манастири из Македония

Осоговски манастир, Скопие, Гостивар, Струга, Охрид, Битоля, Мелник

Пътувахме аз и съпругата ми Игната с приятели — с Жоро и Мариета, с колата на последната. Великотърновски номер (ВТ), който там много приличаше на битолския:)
Никой от четиримата ни не беше ходил дотогава в Република Македония. Рано сутринта минахме границата при Гюешево и се отбихме в Осоговския манастир. Още нямаше 7 часа и нито видяхме църквите отвътре, нито направихме кой знае какви снимки, но вся пак бяхме доволни.

Бързо потеглихме към

Скопие,

където се позадържахме по-дълго. Там с Игната посетихме

църквата Св. Спас и музеят на Гоце Делчев

Църквата е уникална и си струва да се види, особено иконостасът й. Музеят е смешен. Но са в един двор и няма как само храмът да се види. В този двор е и гробът на Гоце. Жената от музея беше изключително дружелюбна и с удоволствие ни показа и разказа всичко за църквата. Видяхме почти на бегом и Скопското кале, пихме кафе в старата чаршия. Минахме покрай

храм Св. Димитър —

с характерен циферблат на часовника с букви вместо цифри (има го на снимка), но не влязохме вътре.

makedonia1.jpg

Успяхме да посетим и запалим по свещичка и в новият им

столичен катедрален храм Св. Климент Охридски —

хубав, голям, кръгъл. От Скопие се отклонихме малко на юг към планината, до

езерото Матка и църквата Св. Андрей,

строена от брата на Крали Марко през 14. век. Страхотно място!

Матка, Македония

Следваше посещение на 

Тетово — един вече изцяло албански град

Най-интересното е града е Шарената джамия. Действащ християнски храм не видях.
Посетихме и Маврово — местен курорт на брега на езеро, с приятни кръчмички.

Следващата ни спирка беше в

Бигорския манастир —

между Гостивар и Дебър. Вход: 2 евро.

Тук всъщност беше първият ни сблъсък с тази

македонска действителност — да се плаща билет за вход в действаща църква или манастир

Оказа се и че не можем да пренощуваме там, въпреки че вече беше късен следобед. Иначе манастирът и църквата бяха хубави.

Потеглихме бързо към Дебър да търсим масто за преспиване, не намерихме а и видяхме че и този град, център на някога прочутата Дебърска школа вече е изцяло албански. Всъщност цяла западна Македония е населена вече преобладаващо или само с албанци. Съответно и всяко село отрупано с нови джамии.
По тъмно на 23 август пристигнахме в

Струга,

където намерихме и квартира, сравнително добра, в центъра на града, до Площада на поетите. Там си и останахме през следващите дни.
Сутринта на 24-ти се разходихме по Църни Дрин (квартирата ни беше близо до реката и устието), бяхме на литургия в една малка църквичка в Парка на поетите — Св. Николай. Обиколихме старата част на Струга, видяхме и къщата на братя Миладинови — уж музей, но затворен. Тъй като по това време се провеждаха Стружките вечери на поезията все пак успях да надникна за малко в тази къща — нищо особено няма вътре. Към обяд тръгнахме към Охрид. По пътя се спряхме да разгледаме скалната църква Св. Еразмо.

Охрид подминахме и се насочихме към другия край на езерото, към

манастира Св. Наум.

Всъщност истинското му име трябва да е Св.Архангели, но понеже е построен от българския светец масово го наричат на св.Наум. Там са и мощите му, на които се поклонихме с Игната. В този манастир също имаше такса вход, но от нас кой знае защо не взеха пари. Може би сме наистина сме приличали на поклонници, а не на туристи и са се смилили:)

makedonia2.jpg

За самият манастир е писано много — строен е през 9 век от св. Наум Охридски. Запазен е някак си здрав и до днес, поддържа се добре. Пълен е с пауни. Има добре запазени стенописи, сред които едно от най-ранните изображения на св. Седмочисленици, както и стенописът на св. княз Борис Михаил (ктитор на църквата) с избодени очи. Често казват, че очите на Покръстителя са избодени от сърбомани или македонисти, но може и да не е така — в тъмното средновековие са ползвали прах от мазилката и боята на такива стенописи за лечебни или магически действия.
Посетихме и

аязмото Св. Петка край манастира,

след което имахме късен обяд в едно от многобройните заведения край езерото в близост до Св. Наум. Видяхме и част от изворите на езерото, посетихме и манастира Св. Атанасий край тях. В късният следобед пристигнахме в Охрид. Разходихме се из центъра му, повозихме се и на лодка до Св. Иоан Канео и обратно. След което се прибрахме в Струга.
Късно вечерта с Игната присъствахме на официалното откриване на Стружките вечери на поезията.

Сутринта на 25 август посетихме отново Охрид,

този път успяхме да го разгледаме по-подробно. Бяхме в Св. Богородица Болничка, Св. Николай Болнички, Св. София (не влязохме вътре, беше затворена, но през прозорците видяхме каквото имаше да се вижда).
Отидохме до

Св. Йоан Канео и църквичката под него до сами водата — Св. Рождество Богородично (Мала Богородица).

Оттам се качихме до

Св. Климентовия манастир Св. Пантелеймон (изцяло новопостроен),

където се поклонихме на мощите на Св. Климент Охридски. В тази нова църква входът беше безплатен.

makedonia3.jpg

Посетихме и

Самуиловата крепост

— още лъхаща на цимент, но все пак внушителна. Крепостта си заслужава да се посети не толкова заради някаква нейна историческа стойност, а заради изгледът, който се открива от нея към Охрид.
След крепостта тръгнахме към

Св. Богородица Перивлепта,

пьтьом видяхме амфитеатъра, църквите Св. Димитър (14 в.) и Св. Константин и Елена. След Перивлепта (голям комплекс с музей) слизайки обратно към центъра на града видяхме Св. Николай Челница, Св. Климент и др. малки църкви. Хапнахме в едно заведение на площада на Стария чинар.
Връщайки се за Струга я подминахме и отидохме до манастира

Св. Богородица край с.Калище —

нов или поне подновен, край плажа до брега на езерото, но добре изглеждащ, истински. Над него има и скална църква.
Вечерта с Игната посетихме още една проява на Стружките вечери на поезията в

църквата Св. Георги в Струга

Между другото, тази стара църква е много хубава, възрожденска, със страхотен иконостас и стенописи и определено трябва да се посети. Съвсем в края на деня на изворите на Църни Дрин присъствахме на кубински песни и танци, гостуваше кубинската поетеса Нанси Морехон (виж репортаж).
На 26 август потеглихме обратно към България, минавайки през Галичица и покрай Преспанското езеро. Първата ни по-голяма спирка беше в Битоля, където посетихме църквата Св. Димитър — още една забележителност, която я няма в туристическите маршрути, но си заслужава да се посети. Разходихме се и из центъра на града, обядвахме и пак потеглихме. Следващата спирка беше гр. Прилеп, в който пихме кафе в една сладкарница, видяхме и един бирфест, но като цяло градът не ме впечатли с нищо. Отбихме се и в Тиквеш с идеята да си купим от прочутото тиквешко вино, но понеже беше почивен ден винзаводът и магазинът към него бяха затворени.
Вече без спирки се насочихме към границата и след чакане 2 часа на граничен пункт Златарево влязохме в България. Директно се насочихме към Мелник, където вечеряхме и пренощувахме.
Вижте още снимки от Македония.
На 27 август 2007 г. рано сутринта с Игната се разходихме из Мелник, бяхме на литургия в митрополитската църква Свети Никола, посетихме Кордопуловата къща, в която дегустирахме вино, а и купихме няколко бутилки за подаръци.
Към обяд освободихме хотела и с Жоро и Мариета отидохме в Роженския манастир. rozhen.jpgХубаво, но негостоприемно място. Костницата му е изоставена и разбита. Иначе около него се строят нови стени. Един монах обикаля като жандарм и гледа враждебно, явно посетителите на манастира не са добре желани, независимо за какво са там.
Обядвахме в една кръчмичка в Рожен и потеглихме към София.
Снимки има в Албум Мелник.

П. П. За кухнята — в Република Македония така и не опитахме македонска кухня.

Всичко там беше сръбска скара — плескавици, вешалици и подобни. Въпреки, че бяхме там по време на Богородичния пост не видяхме да се предлага постно ястие, освен „тавче гравче“ (боб яхния е). Ракията беше основно два вида — „бела“ и „жолта“. На някои места имаше и „домашна“. Истински чай никъде не намерихме (Игната пие само чай, не обича кафе), но пък кафето беше истинско турско. Като цяло всичко е малко по-евтино от България, но бирата пък, дори и местната е по-скъпа.

Истинска македонска кухня опитахме едва в Мелник и Рожен.

В повечето заведения в Македония няма менюта (може би защото и изборът не е кой знае колко голям и се знае), няма касови бележки. Иначе хората са учтиви.

Не чухме и македонски песни, преобладаваше сръбската чалга.

Езикови бариери няма, дори с албанците се разбирахме, макар и по-трудно, защото все пак за тях македонския е чужд, макар и официален език. За нас е просто диалект на българския. Разликите са предимно в големият брой сърбизми и в някои новоизковани думи, много симпатични между другото. Примерно „менувачница“ ми звучи много по-българско от нашето „чейндж“.
Но общото „благодаря“ чувах от албанците, македонците използваха сръбското „фала“ така, както ние използваме повече френското „мерси“.
Трогателни са опитите на македонците да си измислят история. Например лодкарят, който ни возеше в Охридското езеро вдъхновено ни обясни, че оная крепост горе (Самуиловата, която се строеше в момента) не само, че си е от времето на цар Самуил, но всъщност е открито, че е от времето на Филип, „тато му на Александър (Македонски)“.
Май никой не им обръща сериозно внимание, смеем им се ние, смеят им се и сърбите и гърците (имаше много такива по манастирите, много от бивша Югославия почиваха в Охрид и Струга). Самото езеро е с уникално бистра вода, но някак странна и безвкусна, странна за човек свикнал да плува предимно в морето. Иначе си е мръсно на плажовете им, съвсем като по нашето Черноморие.
Фрапиращи бяха както вече споменах таксите за вход в действащи храмове (после видях, че това не е само македонска привичка и вече това не ме шашка толкова), силното присъствие на албанци, особено в западната част на страната. Търсих през цялото време иконка на св. Седмочисленици и на свв. Кирил и Методий — не намерих. На светите Равноапостоли видях и си купих иконка едва в Битоля, при това гръцка. Иначе имаше много на Св. Наум и Св. Климент.
Отне ни време и да разберем разликата при тях между минерална и газирана вода:) Тоалетната им хартия пък е без ролка в средата. Пътищата са страхотни, нови, явно скоро оправени. То няма и как да се развалят много — страната определено е по-рядко населена, движението по пътищата е сравнително слабо. Имат хубави магистрали (някои с такса), строят се и нови.

Автор: М. Митов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:

Другата Македония


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Църкви и манастири из Македония”

  1. САРДИСАЛ каза:

    Ти го прочитав патешествието и мило ми е што ти се допаѓа Македонија. Знам дека на твојот башта ти многу повеќе му се допаѓала. Него остави тоа. Кажи ми критика за музејот на Гоце Делчев. Што не чини во музејот, што треба да се смени и на крај, зошто мислиш деака е смешен?

    Се на се ми се допадна текстот господин Митов само имам една забелешка. Настојуваш да не навлегуваме во политички води а ти на крајот на патешествието мораше да посочиш дека од македонската кујна се било “српска скара“. Скарата не е српски специјалитет а и во македонија познатите ќебапи имаат турско потекло, макар ние ги усовршивме со тоа што им додаваме свинско месо.
    Сега да те научам нешто за македонската кујна. Уште пред векови и векови македонскиот народ бил осиромашен и не можел да си дозволи месо. Само чорбаџиите правеле месни специјалитети затоа во нашата традиционална кујна таквите не се многу застапени. Она што е оригинално за жал нема да го најдеш во мнозина од рестораните низ македонија, а тоа се макалата и разните специјалитети од зеленчук и млечни продукти какви што се ајварот, лутеницата, малиџаното, пита со праз, топеница со сирење, пржени пиперки со лук и сирење, печено лепче со маст и буковец(црвен пипер) и така натаму.

    Ако навистина се залагаш за пријателство и сакаш да ја чуваш политиката како последна тема на муабет, поправи го крајот на текстот, не за друго, него скарата стварно не е исклучива српска.

    Ако разликата помеѓу македонскиот и бугарскиот јазик се србизмите тогаш што правиме со вашите франкоизми, русизми, и “англоизми“? Верувај ми се намачив додека го прочитав твојот текст, има многу зборови што не ми прават смисла макар се потрудив да ги разложам, попусто. За тебе помеѓу јазиците нема разлика затоа што си се потрудил да научиш…нели ете, ни ги читаш размислите на оваа страна! Ако се потрудам и јас можам да научам Свахили, биди убеден во тоа.

    Друго, ФАЛА не е српски збор туку е општословенски. Ако веќе настојуваме да го споредуваме тој збор во српскиот и хрватскиот јазик со истиот што се наоѓа во македонскиот јазик, ќе видиш дека фали, фалам, фалиш значи да фалиш некого, да охрабриш, да искажеш задоволство со нечиво дело. Истиот збор опишува недостаток на нешто. На пример: “На Бугарите им фалела азбука“.

    На Самоиловата тврдина се откриени предмети што датираат од пред и околу 3 век пред нашата ера. Тврдењето на професионални домашни и странски археолози не лаже, според тоа никој не измислува ништо освен ти со твоите матни намери.

    Ако те фрапираше силното присуство на Албанци не знам што мислиш за 1 милион турци што живеат исклучиво во Пиринот?

    И да ти одговорам на претходната закачка. БУЛГА на стар турски дијалект значи мешавина. Во случајот се однесува на мешавина на народи(седумте племиња) во тој дел од Европа.
    The Bulgarians, by Marshal Lang.

    п.с: во западна Монголија има град со име Булга. поздрав

    Значи едно нешто што ние не можеме да сфатиме за вас е како тоа вас ви е страм од вашето вистинско потекло?

  2. Стойчо каза:

    Здравей, и аз се радвам, че си успял да прочетеш статията.
    За град Булга в Монголия – очевидно Българската държава е много по-голяма от държавата на Ацо Великия. Да не се окаже, че си по-голям български патриот от Каракачанов (да речем)? 😉 (българи е имало и в Италия и в Бавария, ето сега – и Монголия;-)

    За македонската сръбска кухня – аз съм съгласен с автора, че кухнята, която се предлага в Република Македония е от този вид кухня, който в съвременния български език се нарича „сръбска“. Живот и здраве скоро ще ходя до Македония – ще търся специално да видя, кои блюда ще се различават от сръбската кухня:-)

    За славянските езици ще те помоля да се обърнеш към филолог (ние тук сме инженери), но понеже пък говоря 5 езика (освен БГ) мога с чиста съвест да ти кажа, че думата ФАЛА се среща само в (сори за израза) бившо-югославските езици. А иначе в сръбския е дошла от немския глагол fehlen, който значи „липсвам“, „отсъствам“.
    Но пак ти казвам – обърни се към филолог, аз съм техничар.

    За по-подробен коментар ще помоля автора да ти отговори.

    Нещо друго: заявявам, че на сайта ми цари свобода на словото (стига да няма псувни) – така че не си ти човекът, който ще дава указания какво да се трие в разказите и статиите тук. Запази съветите си за съвременния македонски интернет, вестници и телевизии.

    Трябва да призная, че радетелите на „идентитетот“ очевидно са гении – как успя да видиш политика в тази статия???

  3. Стойчо каза:

    Е, а второто значение на ФАЛА идва от ХВАЛА, ( и то и така се пише в бившо-юго-езиците – да не ги изброявам, че станаха много;-) и значи БЛАГОДАРЯ.

    Но и двете значения се срещат май само в езиците от бивша югославия. Благодаря на чешки-полски-словашки е нещо като Данкуйем, а в руските е СПАСИБО.

    Така че ФАЛА е като сръбската скара – имат общ произход;-)

    Господи! Как можаха в ТОЗИ разказ да видят ПОЛИТИКА? Идентитетот е голема работа – шъ знайш;-)

  4. САРДИСАЛ каза:

    Абе булгарчета, што убаво можеме да си живееме како пријатели, само дајте бе не давете со големобугарски илузии и оставете ја Македонија да си биде на Македонците. Не дека утре ќе ја окупирате повторно, него воошто во приватен живот, оградете се од санстефански теми и согласете се еднаш дека не сме исти народ. За атер на добрососедски односи. Поздрав до сите инжинери.

    И Србската скара ја има низ целото черноморско крајбрежје на бугарија. Тоа што е добро го има секаде, нели!

  5. ДА каза:

    Го имав читано ова поодамна и сакав да одговорам за закачките, но го загубив некаде и еве сега пак го најдов преку Стојчо.

    Незнам дали се со политичка или со цел да се привлече внимание и коментари, но закачките во текстот постојат. Нема да ги коментирам, бидејќи веќе јасно се дефинирани од првиот коментатор, само сакам да додадам дека навистина нема потреба од вакви работи. Незнам како воопшто имате време да се замарате со тоа(се однесува на бугарите, затоа што досега не сум прочитал некоја македонска провокација која би го спорела или навредувала бугарскиот народ, освен во самоодбрана).

    Сепак статијата е добра, убав опис за турнејата низ Македонија, и во секој случај би сакал да изразам благодарност поради рекламата, покрај другото.

    И само да поправам, тоалет хартијата не е без „ролка“ внатре, туку таа се прави од рециклирана хартија и е најефтината, што се вклопува со тоа што било поефтино од Бугарија, немало мени и фискални сметки(касови бележки) т.е. ве носеле по најефтините кафани (биртии) братче! 😉

  6. Стойчо каза:

    Радвам се, че ги приемаш за закачки:-)

    В момента пиша един съвсем пресен пътепис за Охрид (бях там по празниците наскоро) и в него ще има повече закачки. Но расизъм няма да има (айде да не казвам кой обикновено е расист в интернета;-)

    Между другото – търся македонски пътепис за България (а може и за друга страна) – не мога да намеря, можеш ли да помогнеш?
    Наскоро имаше някакъв инцидент с македонски тийнейджъри в софийски хотел – дали някой от тях не е написал някъде из блогерая нещо по въпроса?

  7. БББ каза:

    Се што е напишано во патеписот е вистина.Овие со коментариве погоре се навредени од констатициjата дека сите се смеат на тврдениjата дека „самуиловата крепост е од времето на Филип“
    Се смеет.И има зошто.А ние во Македониjа плачеме.
    И накраj.Во Македониjа има мнооогу Македонски Блгари.
    Еве и jас и сум Македонски Блгарин.Пукнете од /коментаторот коj сака да не нема/ jад ама многу сме.

    Поздрав

Leave a Reply


Switch to mobile version