ян. 12 2015

Австралия през ноември и как не видях нито едно кенгуру (1): През Бали към Алис Спрингс

Заминаваме за Австралия, и то – както ми се струва – за пръв път като посетители, а не като местни. Приятно четене:

Австралия през ноември

и как не видях нито едно кенгуру.

част първа

През о.Бали към Алис Спрингс

Как се прави Австралия и Нова зеландия ли? С пътеводител в едната ръка и кредитна карта пред компютъра. Резултатът: резервации на 11 полета, 11 нощувки , 10 автобуса /вкл. Екскурзии/ и един влак. За един месец.

Докато правех резервациите научих толкова неща, че понякога си мислех, че вече съм се върнала оттам.

Естествено нищо не може да те подготви за изненади. Някои резервации се оказаха попадение в десятката, други – пълен боклук.

Авиопревозвачите

КАТАР еъруейз – перфектно 5-звездно обслужване. Директен полет София –Доха и Доха – Сингапур. По-късно откриха и директен полет до Бали, но бяхме си купили билетите вече. Летището в Доха обслужва изключително собствените си авиолинии и е с много удобно местонахождение, което му позволява да лети от една страна към Европа и от друга – към Азия. Освен това в Катар не стачкуват.

ДЖЕТСТАР – нискотарифната авиокомпания на Азия – без никакви екстри, много сигурни, обаче в рамките на няколкото месеца от закупуването на билетите си промениха разписанието на почти всички полети.

КАНТАС – добро обслужване.

ВЪРДЖИН – не бях разбрала, че и те са нискотарифни. Най-лошия полет.

Сингапур – не тигърче, а драконче

Сингапур е на 197 км северно от екватора.

Когато пристигнахме в града валеше проливен дъжд, който престана в ранния следобед. На летище Чанги търсихме безплатния автобус, който е осигурен от летището за транзитните пътници. Оказа се, че трябвало да се запишем преди излизането от визовата контрола, така, че го пропуснахме. Но това беше за добро, защото от нивото на улицата нещата са много по-впечатляващи. Един младеж ни купи билети за метрото и ни обясни как да слезем на Орчард роуд. И беше абсолютно прав – Орчард роуд е визитната картичка на Сингапур. Днес от овощната градина / Орчард/ е останало толкова, колкото от военопленическия лагер в Чанги. Орчард роуд е изключително скъпа улица, може би най-скъпата на която съм попадала. От двете страни се редуваха магазини и хотели на най-скъпите световни марки- Гучи, Живанши, Хюго бос и мн. др., а хората по улиците носеха потници и джапанки. И смартфони. Улицата извежда към крайбрежието, където е Виенското колело, второ по височина след лондонското, а оттам по мост се стига до Скай тауер – прочутия хотел, състоящ се от три отделни корпуса, над които е изградена обща тераса на която има ресторант и плувен басейн. /само да гости на хотела/. Гледката е зашеметяваща: на изток е океана с толкова много кораби, колкото не съм виждала общо през живота си. На запад е градът. Сингапур е мултинационален и мултирелигиозен град. Има Малката Индия, Чайнатаун, Арабски квартал със съответните храмове, джамии, пагоди, църкви. За тези квартали е характерно ниско двуетажно строителство. Почти непрекъснато можеш да се движиш под сводовете над улицата и така да останеш почти сух. По по-главните улици се редуват ресторантчета в които можеш да се нахраниш за 1,5$/ и магазинчета с типичните за квартала стоки/. В голямата Пагода попаднахме на религиозна церемония. Когато се събрахме повече чужденци уредникът тни посочи как да се качим на последния етаж. Там имаше екзотична градина с един молитвен барабан в средата и изображенията на 10000 буди около него. Всичко беше аранжирано по такъв начин, че ако не знаеш, че си в град, няма и да разбереш.

Сентоса

Това е островче –място за отдих, южно от Сингапур с който го свързва половин километров мост. В най високата част на острова властва MERLION морският лъв, символ на острова. На Сентоса са изградени скъпи хотели от които нищо не се вижда, защото вървиш през майсторски създаден парк, който всъщност те ограничава да се движиш в посока север-юг и те отвежда на плажа. Има малки екскурзионни влакчета, които се движат успоредно на брега и са безплатни. Самият плаж е с изкуствено създадени островчета и полуостровчета, меджу които над водата има два баража- до първия можеш да плуваш, а след втория за закотвени стотици кораби. Плажът слабо посетен, а във водата, която е около 30 градуса няма почти никой. За чистотата на водата с този милионен град на север и пристанище на юг , няма да коментирам.

 

Бали – земя на богове и хора

Бали го нямаше в първоначалния план.

Обаче една приятелка каза –„Я виж колко ти е на път”- и готово. Докато правех проучване за осрова, разбрах, че има 3 начина да го разгледаме: да се запишем на екскурзия от хотела – 40$, да наемем кола – 25$ и да наемем кола с шофьор – 40$ много ясно, че спечели третият вариарт. На терен това се оказа най-правилното решение – на Бали няма обществен транспорт – който няма кола, кара скутер. Да не говорим за задръстванията и за това, че нито една улича нямаше табела с името и за лявото движение. Нашият гид и шофьор – Каюн ни чакаше на летището в 5:30 сутринта. Метнахме си багажа в хотела и потеглехме към Убуд.

Официалната религия на Индонезия е ислямът, обаче в Бали цари индуизъм

Убуд

Убуд се намира във вътрешността на острова и е изключително живописен. Каюн каза, че иска да обядва , а ние да се разходим до близкия храм в края на улицата- храмът на птиците, който ми хареса най-много. Когато тръгнахме по въпросната улица видяхме, че храмове има и от двете и страни. Но когато влизахме вътре, се оказваше, че това са дворове на къщи, а вътре е издигнат храм на семейното божество. Никъде другаде не видях подобно нещо, но Каюн редовно идваше с пъпка от някакво цвете, затъкната зад ухото и казваше, че това е от сутешната семейна церемония пред техния семеен бог. В Убуд видяхме и храма на маймуните.

Храм на птиците, Бали

Храмът на птиците

Оказа се, че не можем да отидем в храма Агунг,, защото беше пълнолуние, и бил затворен за чужденци. И наистина, навсякъде пред къщите бяха изнесени малки подноси с цветя – дар за боговете, които освен, че създаваха работа на цветарските магазини добавяха и тонове боклук. Така, че посетихме храма Батур, който също се оказа затворен. Под него се ширеше езеро Батур и аз погрешно си помислих, че и долу има храм. Слезнахме по много тесен път – лента и половина, а в обратна посова попаднахме на задръстване. Направи ми впечатление, че по пътя има много и големички камъни – ей така – на самото шосе. Попитах Каюн и той отговори, че с тези камъни запират колелата на малките претоварени камиончета с които местните извозват нагоре пясък , когато започнат да боксуват по нанагорнището. Тук опитах и кокосово мляко – направо от ореха, не мога да кажа, че е кой знае какво. В 15 часа Каюн каза, че вече е работил 8 часа и ни върна в хотела, като се разбрахме да направим двудневна обиколка на острова.

Кута

Към 16 часа отидохме на плажа. Ето това е истинският рай за сърфистите. Една дълга плажна ивица, към която вълните идваха в строен ред и дълги от единия до другия край в определена последователност, примерно 5 високи и 3 по-ниски. И ако успееш да се пребориш с последните и минеш прибоя, нататък морето е спокойно. По-късно вълните се смалиха и второто влизане беше без проблем. Обаче на другата сутрин, преди да дойде Каюн изобщо не беше възможно да се влезе. След като ме отъркаляха на два пъти се отказах. Освободихме хотела и потеглихме на запад по южния бряг.

Танах лот, Бали

Това е храмът Танах лот

 

С отдалечаването ни от Кута трафикът намаля и без проблеми стигнахме до Гилиманук – откъдето имаше ферибот към съседния остров Ява.

Остров Бали Остров Бали

Северният бряг се оказа по-слабо натоварен с транспорт. На юг се виждаха скалисти върхове и пожълтели горички. Въпреки, че е остров и е близо до екватора, сега, в края на сухия сезон, Бали с нетърпение чакаше дъждовете, а те се бавеха. Каюн мислеше да останем в градчето Сингараджа и непрекъснато ни убеждаваше, че за 2 дни не може да се обиколи острова. А ние настоявахме, че имаме резервиран полет за следобеда на следващия ден. В Сингараджа заваля дъжд и това реши въпроса – продължихме. В един момент Кьюн зави наляво по едно почти незабележимо пътче и навлязохме в

DIVERS PARADISE – рая на гмуркачите

Намерихме едно хотелче, наистина райско място , между шосето и брега. Още го няма в интернет. Вече се сдрачаваше и аз реших да поплувам набързо, докато ни приготвят вечерята. Вечерята беше от традиционният орис с пиле и по една бира. А на другата сутрин, когато реших пак да поплувам, видях, че има отлив и по брега е пълно с камъни. Каква беше изненадата ми , когато откри, че това са корали. На самия бряг. И мога да кажа, че изобщо не отстъпват на австралийските.

Остров Бали

На другата сутрин Каюн реши да ни заведе в два водни парка и много се подразни когато не пожелахме да влезнем във втория. Обясних му, че обичам да гледам исторически места, а този парк беше направен преди две години. Какво да му гледам?

Остров Бали

Каюн в първия парк

След това отидохме на плажа в Санур, за който бях чувала, че е по-добър от Кута. Поне е по-спокоен. На брега имаше изкуствено създадени полуостровчета с беседка, от която бдеше спасител. Реших да поплувам до близкото корабче и така открих, защо са тези полуостровчета. Имаше толкова силно течение, че ако не плуваш само в заливите, като нищо ще те завлече до източния остров Ломбок.

Последното място, което видяхме беше храмът Улумату /близо до летището.

Австралия

/и как не видях нито едно кенгору/

Влакът Гхан

Влакът Гхан е национална гордост на австралийците. Когато през 2004 е пусната линията Аделаида- Дарвин влакът се състои от 46 вагона и е дълъг над 600 метра. А местата в него са резервирани за месеци напред. Влакът кара три вида вагони: платинени, златни и червени. Имената говорят сами за себе си и още ме е яд, че не помолих някой шафнер да надникна в първите два. Днес влакът кара 31 вагона, а по мное мнение бяха пълни не повече от 3 – 4.

Автобусите

Не можеш да си купиш билет на самата спирка. В повечето случаи на спирката няма нищо, освен знак за спирка на COUCH – така си наричат автобусите. Всичко става през интернет или през агенция. Шофьорът пристига с една компютърна разпечатка и знае кой къде слиза и откъде се качва. Той е и гидът. И ако искаш да се качиш от някоя междинна спирка, директно те подминава.

  1. Дарвин

Пристигаме в 22.00 часа. Температурата – 30 градуса. Добрата новина – в Дарвин, както и във всички други градове, които посетихме, /с изключение на Окланд/ на летището има бус-совалка. Качваш се, казваш в кой хотел си настанен и бусът те кара право там. Не е като да търсиш адрес в непознат град. В хостела нямаше нощен рецепционист и се бяхме разбрали да получим достъп и ключове в специална кутия пред входа , която се отваря с код. Набираме кода, кутията се отваря и… ядец. Вътре няма нищо. Звъним по интеркома и ни отваря полузаспала малайка. Били забравили.

Дарвин, Австралия

На другата сутрин ставам рано-рано и излизам в градината. Вратата зад мен прави „щрак” и ме заключва отвън. И понеже има още 2 часа до работното им време, следва вариант Б – прескачане през оградата. /малайката беше пропуснала да ми каже , че с магнитната карта в ръцете ми мога да отключа и тази врата/. Брегът на Дарвин е висок и оформен като парк. И понеже Дарвин е на северния бряг, очаквам слънцето да се появи отдясно, а то изгрява отляво! Не мога да повярвам. По-късно на картата виждам, че полуостровът, на който е града е извит като въпросителна, така, че брегът се пада на юг. По същия начин, когато бяхме на ферибота от южния към северния остров на Нова зеландия слънцето ни грееше отдясно, а беше късен следобед. Картите на двата острова се дават на отделни страници, затова е необходима карта на света, за да се види , че от Пиктън за Уелингтън , след като излезе от фиорда, фериботът плава всъщност на ЮГ-ЮГОИЗТОК. Както и в Панамския канал от Атлантическия океан се влиза от ЗАПАД!

Плажът на Дарвин е прекрасен – ситен пясък и нито една вълничка. И нито един човек! На входа табелки предупреждават за крокодили , акули и отровни медузи. Този надпис срещахме и по цялото източно крайбрежие на Австралия. Отношението на австралийците към океана е не като към солена вода а като към солна киселина. И са много горди със своите отровни животни. Имат си и специална песничка – Ела в Австралия да те изяде крокодил, да ти откъсне крак акула и пр. Ако си позволиш да изкажеш съмнение те засипват с конкретни случки.

И наистина, като се върнах по NAT-GEO WILD вървеше поредица за 72 най- отровни и опасни животни в Австралия. Въпросната медуза, наричана МОРСКА ОСА има отрова с която може да убие 60 човека!

Дарвин е малък град, според мен – не повече от 20 хил. души. А според тях – над 100 хил. Може да са броили и туристите. Дарвин е входна врата на страната на север и е пълен с хотели, хостели, ресторанти. През 50-те години там е имало само един военен гарнизон. Така, че градът определено расте.

В басейна на хотела по едно време се появи висок тъмнокож мъж, не мога да кажа, дали беше абориген. Когато му казах, че сме от България, той възкликна: „а, София” и това беше почти единствения човек, чувал за тази страна.

В Дарвин трябваше да напазаруваме. И падна голямо търсене на супермаркет. В Австралия и Нова зеландия няма отделни магазини за хляб, мляко, зеленчуци. За всичко се ходи в супера и има един-два за целия град. Виж, където има китайски или арабски квартал картината е различна. Те си имат техни магазини. В арабските всичко беше в насипно състояние – сипваш си се една гребка колкото ти трябва. А в китайските въобще не разбрах кое какво е. Само една паста от чесън и джинджър, и то защото беше надписана. Изобщо не мога да си представя за какво се използва подобна смрадлива комбинация. Цените като цифри са като българските, но в долари, естествено. Само плодовете са по-скъпи. За техния стандарт това си е направо без пари.

Аборигените

Днес Австралия си пише историята. Континетът се е отделил от Пангея много отдавна и затова на него няма маймуни. Интересно е да се пофантазира, какви ли щяха да бъдат , ако имаше? И започват с аборигените. Тяхното изкуство, скална живопис, танци и др. Има следи от съществуването им от преди 50 хил. години. През което време главно са оцелявали. В Дарвин има музей, посветен на аборигенското изкуство. И е най-богатия и автентичен от всичко, което видяхме нататък. Отношението обаче е двойнствено, от една страна ги превъзнасят, от друга в автобусите, на мястото за багаж пише: Вие оставяте багажа си тук на Ваша отговорност. Правителството подпомага аборигение, а някои от тях злоупотребяват. Срещнах клошари, прошляци, имаше и работещи. Но това е в Серевната територия. На изток въпросът не е на дневен ред, нито пък срещахме аборигени.

Национален парк Какаду

Екскурзията в НАЦИОНАЛЕН ПАРК КАКАДУ беше много скъпа и много разочароваща. Първо ни заведоха да видим скалната живопис. Владетели на животниския свят тук са не крокодилите, папагалите или каквото се сетите, а мухите. В безумни колечества и много нахални. Хората се движеха със специални шапки с воали отвсякъде. И аз се купих една. После се качихме на корабче и ни повозиха в yellow water billabong да видим крокодилите – 3бр. И животинския свят – предимно водни птици, какаду нямаше. И това беше. Бях чела и за други обекти, но те явно бяха включени в по-дългите им екскурзии.

Национален парк Какаду, Австралия Национален парк Какаду, Австралия

Катерина и влакът Гхан

На другия ден ВЛАКЪТ ГХАН потегли за Алис спрингс. Влакът минава през рехави горички, в никой случай не през пустиня, а покрай линията като изложба на съвременното абстрактно изкуство се бяха подредили хиляди термитници. След 3 часа спряхме в Катерина – 5 часов престой.

Австралия Австралия

От София се чудех, как да посетим

Национален парк Катерина гордж,

даже писах до сайта им и те отговориха, че от влака ще ни предложат екскурзия. И така стана. Заговорих се с един риж англичанин, който пътешестваше сам. Той каза , че екскурзията до Катерина гордж му е скъпа /110$/ и отиде да разглежда града. Автобусите ни чакаха на гарата. От златните и платинени вагони, / на които тази екскурзия им влиза в цената на билета/, слезна доста народ – средна възраст – 82 години, хора с проходилки, с инвалидни колички и потеглихме. В автобуса се заговорих с една канадка. Жената беше на 90 години – колкото майка ми, която отдавна вече не излиза от къщи. Жената каза, че пътува с приятелка . Била е в Улуру през 1959 година. С велосипеди! Ето това е истински сървайвър! Тогава там не е имало буквално нищо!

А КАТЕРИНА ГОРДЖ наистина си заслужава. Реката беше плавателна до няколко километра, където я прекъсваха по-високи прагове и натам пак имаше вода. / Бяхме в края на сухия сезон, и въпреки това по целия път на влака имаше малки езерца, не знам как са оцелели/. Температура – 42 градуса. Там видяхме и две уалаби – единствените двуутробни, които срещнах.

Национален парк Катерина гордж, Австралия

Алис Спрингс

На другата сутрин се събудихме в Алис спрингс. На място имаше много изгодни оферти за екскурзии до Улуру, но първо бяхме букнали кола, второ , на третия ден в 17.20 ни тръгваше самолетът до Кернс и въпреки техните уверения, че ще ни закарат до 16.30 на летището ни се струваше рисковано. Оказа се, че колата която сме резервирали няма да ни свърши работа. И се започна набутването. Пътят ни минаваше през една 200 км. отсечка, която беше неасфалтирана и се налагаше да доплатим за 4х4. Дадоха ни един стар боен кон – Тойота, бивша полицейска кола. Дадоха ни техните телефони, тези на пътна помощ и потеглихме. От влака бяхме видели в брошурите за Червеното сърце на континента, че някои обекти не могат да се посещават при температура над 36 градуса. По тази причина обърнахме целия маршрут: /първоначалната идея беше да пътуваме сутрин и да гледаме следобед/ и се отправихме директно към УЛУРУ по Стюарт хайуей. Цените на бензина, които в Дарвин бяха 1.50$ за литър станаха 2.40 при Улуру. Стюарт хайуей не е никаква магистрала, а обикновен двулентов път и това е достатъчно, защото движение почти няма. На около 80 км. колата започна да криви наляво. Оказа се , че сме спукали гума. /не че имаше от какво да се спука на този път/. Звъня аз на пътната им помощ и установявам, че мобилния няма покритие. Побеснях. Първата кола, която спряхме – минибус ни подмина, но после обърна и се върна. Слезнаха две момчета, извадиха крик и се хванаха за работа. По-точно единия , а другия се почесваше. Всичко вървеше добре до петия винт, който отказа да се развие. Оказа се, че в цялата територия до Улуру няма мобилна връзка. Иначе директно щях да поискам Трифти да дойдат да си вдигат колата както могат и да ми докарат друга. Най-накрая винът се счупи и гумата беше сменена. Но при тези обстоятелства – да карам без мобилна връзка, аз вече бях в стрес. Ами тези 200 км. неасфалтирани? Както и да е, продължихме. Пътят беше толкова прав и еднообразен, че разбрах, как някои водачи заспиват на волана. Констатирах и друго – жената от Трифти ме увери, че един резервоар дизел стига за 700 км. А той стигна за 450 км.

В Юлара – това е хотелски комплекс, доста скъп /използван като изходна точка за Улуру и Ката-тюта/, имаше представителство на Трифти. Служителката ми каза , къде има автосервиз /страхувах се да карам без резервна гума, а доста по-късно открих, че има и още една резервна отгоре на колата, но беше късно/, и че аз трябва да платя гумата. Не можех да повярвам! От Трифти първо казаха, че тази кола няма застрахавка, после, че аз нямам застраховка. В Европа, като взимам кола под наем, застраховката е включена в договора за наем и изобщо не попитах, а и те не казаха нищо. А би трябвало да предложат застраховка, ако такива са им договорите. Освен това се оказа, че за включването на тази клауза в договора не се плаща допълнително. Още един-двама балъка като мен – и ето ти нова кола. А в сервиза майсторът каза, че тази гума не е сменяна от сътворението на колата, сигурно заради винта и е напълно изгнила. Вътре беше станала на пясък.

Привечев се заоблачи. Мястото за спане се оказа трудна работа – хотелите бяха много скъпи, в резорта нямаше места, на в къмпинга ни предложиха да си спим в колата срещу 37$. Че аз в колата мога да спя и без да ги плащам тези пари. Паркирахме на един паркинг в Юлара и спахме без никакъв проблем.

Улуру

Улуру не е най-голямата скала в света. Това е Маунт Аугустус , която също се намира в Австралия, но далеч не е толкова впечатляваща и общо взето е световно неизвестна.

Улуру (Айерс рок), Австралия

На друтата сутрин рано-рано автобусите потеглиха. Изгревът и залезът се смятат за много ценни гледки. Даже от информационния център ти казват в кой ден откъде да ходиш да гледаш – има специални места. На този ден обаче изгревът не се състоя, както предишния ден не се състоя и залезът – имаше облаци. А когато стигнахме Улуру вече валеше и то – силно. Убедих се, че Улуру винаги е различен. В това дъждовно утро скалата беше като сребърна. По-късно дъждът поспря и имахме възможност да я обиколим. Австралийците много се грижат да се оводняваш и на няколко места имаше цистерни с питейна вода. На самата скала вече никой не се качва, това е отдавна забравено минало. Даже на някои места се заобикаля отдалеч, защото били свещени за аборигените. А един рейнджър ни каза да приберем и фотоапаратите.

Улуру (Айерс рок), Австралия

Улуру наистина впечатлява с размера си. Издига се от съвсем равна земя като някакво праисторическо чудовище излизащо от друг свят. И самото му излъчване е страховито.

Съвсем различна е Ката- Тюта. Улуро е монолит, Ката-Тюта е конгломерат, въпреки, че отдалеч изглеждат еднакво червени. Ката-тюта е много по-достъпна и мека като излъчване. Докато пътувахме към нея отново заваля силно, но когато стигнахме там – спря. Температурата беше 29 градуса, съвсем поносимо.

Uluṟu NT 0872, Австралия

Следобед се отправихме към

Кингс каньон

Ако знаех, колко е мижаво всъщност това каньонче с царствено име! Заради него взехме тази кола, а то не си струваше изобщо.

В мотела до каньона се заговорихме с един австралиец , който идваше от север – от въпросният неасфалтилан път. Той ме успокои, че ще минем. Било малко pumpy, но имало и други коли. Обаче шубето е голям страх. Ами ако закъсаме там?

И така, на другия ден се върнахме малко по пътя за Улуру и оттам пак по един неасфалтиран път, който обаче беше „само” 100 км. излезнахме на Стюарт хайуей. Пътят си беше маркиран с всякакви пътни днаци, просто не си бяха дали зор да го покрият. И понеже от 3 дни валеше си имаше поразкаляни участъци. След като се набутах в първия от тях се научих да ги различавам и после успешно ги избягвах. А от двете страни на пътя беше пълно със захвърлени автомобилни гуми… И не срещнахме нито една кола…

От Ст.Хайуей в дясно имаше разклонение за Рейнбоу вали 27 км– пак непокрит път. Затова продължихме към Алис спрингс. На изток и на запад от града се простира планината Макдонел. По-интересна е западната част, която беше запланувана за първия ден.

Макдонел маунтин – най-живописното място в Австралия

От Алис спрингс тръгнахме на запад по Лапаринта драйв /в Австралия всички пътища са обозначени с табели, което наистина е голямо улеснение/. След 20-тина километра Лапаринта драйв минава южно от планината, а в дясно се отделя Намаюра драйв, която лъкатуши между две планински вериги. Австралийците строят пътищата си по най-простия начин – прави, с много качване и слизане. Ниските места са означени с FLOOD и на някои места има водомери от които се вижда, че водата може да стигне до 2 метра. Всички обекти за посещение са към северната страна на пътя. Това са малки езерца в подножието на скалите или тесен проход в планитата, много живописни. След 130 км на много стратегическо място е Глен Хелън лодж. Мястото е от южната страна на пътя под висока червена скала от която го отделя неголяма река, обрасла с тръстика. На картата имаше обозначена пещера, но когато попитах как се стига до нея, ми обясниха, че първо трябва да преплувам близкото езеро… Нататък пътят прави широк завой на юг и се отправя към Кингс кениън – това беше въпросната 200 км. непокрита отсечка.

Кралски каньон, Австралия Кралски каньон, Австралия

На другата сутрин тръгнахме към последния обект – Редбанк гордж, но пътят отново беше непокрит, а котато стигнахме до един 45 градусов наклон се върнахме. Може би старият боен кон щеше да се справи, но следобед ни чакаше полет до Кернс… Преди Алис спрингс видяхме отклонение за зоопарк , оказа се, че входът е 40$ и решихме да пропуснем.

Кернс

Кернс, Австралия Кернс, Австралия

Обратно в жегата. Хостелът беше на главната улица и когато пристигнахме късно вечерта във фоайето имаше поне 30 души – седнали един върху друг или лежащи на пода – помислих, че съм попаднала на хипарско сборище, после разбрах причината – там wi-fi връзката беше безплатна, а в стаите – платена. В хостела беше пълно с млади хора- средна възраст – 22г., повечето – жени, котито пътешестваха като нас. Много от тях пътуваха сами. Някои бяха студенти, дошли на обменни начала за един или два семестъра. Голямото мнозинство от тях се озъртаха и за работа. В Австралия заплащането е МНОГО ВИСОКО. Може би в самия град Кернс може да се прави нещо интересно, но аз не разбрах какво е то.

Големият бариерен риф

Ако бях попаднала на това място когато бях на 22г., сигурно щях да стана водолаз. Нищо не може да се сравни с гмуркането при рифа, нито аквариум, нито океанариум, нищо!

Продължението:

Австралия през ноември и как не видях нито едно кенгуру (2): От Златния бряг през Сидни към Нова Зеландия

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Австралия – на картата:

Австралия
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Австралия през ноември и как не видях нито едно кенгуру (1): През Бали към Алис Спрингс”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Ами да попитам ( докато чета)- това-„Скай тауер – прочутия хотел, състоящ се от три отделни корпуса, над които е изградена обща тераса на която има ресторант и плувен басейн….“ не е ли известният хотел- http://www.marinabaysands.com/index.html

    Или става дума за нещо друго?

    https://www.google.bg/search?q=marinabaysands.&biw=1024&bih=475&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=yO60VIiuOYbvUtKrgagO&ved=0CAYQ_AUoAQ#imgdii=_&imgrc=nBXiXyy4gmPRkM%253A%3BCKJWxxZU-YewtM%3Bhttp%253A%252F%252Fupload.wikimedia.org%252Fwikipedia%252Fcommons%252Ff%252Ff9%252FMarina_Bay_Sands_in_the_evening_-_20101120.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fen.wikipedia.org%252Fwiki%252FMarina_Bay_Sands%3B3700%3B2467

  2. […] пътуването през Австралия заедно с Боряна – вече стигнахме Алис Спрингс, а днес през Сидни и Залтния бряг, ще идем даже до Нова […]

Leave a Reply