ян. 08 2015

Сицилия и Стромболи (2): Катания и Стромболи

Продължаваме с пътуването на Домоседа из Сицилия – предишния път бяхме в Сиракуза и при вълкана Етна, днес ще продължаим с Катания и ще изкачим Стромболи. Приятно четене:

Сицилия и Стромболи

част втора

Катания и Стромболи

Разделихме на летището. Върнах колата и слязох с градския рейс в

Катания

Вторият по големина град в Сицилия не е единодушно харесваемо място като Сиракуза например, но като контрапункт на видяното досега на мене поне ми допада. И в Катания има барок, който е включен в списъка на Юнеско, но е … ографитен.

Катания, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

Катания, Сицилия Катания, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

От черно-бял (палаци, градени с черен вулканичен камък, намиран в изобилие след разрушило града изригване на Етна през XVII век) е станал цветен.

И градското население е цветно. Сицилия е входната точка на потоци мигранти от Африка и Азия в Европа. Къде отиват тези хора, след като в малките градчета не ги забелязахме? В по-големите, разбира се.

Скиташ си нощем по слабо осветена улица с неподдържани блокове от едната страна и саморазпадащи се постройки (с вид на не работили 100 години цехове, настанени в не работили от още 200 години по-рано работилници) от другата. От тъмните входове и от двете страни спорадично излизат, за да се скрият тихомълком в пресечките, африканци от различни етноси и религии (според видими белези от облеклото) и през вратите мяркаш помещения с още повече африканци, практикуващи типичен африкански лайфстайл (излегнало се или клекнало мълчание около къркорещо котле с вечеря) или съвсем на тъмно, или на мижаво осветление от безватова крушка. Размишляваш, че улицата сигурно няма славата на опасна, след като дами на положение се разхождат по тротоарите спокойно, без придружител. Докато не забелязваш придружителя, който продава услугите им от паркиран по улична лампа кемпър.

А на 20 метра от кемпъра свети входът на 4-звезден хотел с модно обзаведен бар, събиращ изискано облечена публика от съвсем различна каста. Сред която се чуват най-различни други езици. Български например. На езика ми беше да наругая една напориста просякиня на български, но се усетих, че може и да ме разбере. Колоездачите зад нея – група млади българи, запътили към един тренди бар на открито под платаните зад ъгъла, – със сигурност щяха. Както и двете клюкарстващи си приятелки на съседната маса в заведението, което си избрах и в което чаках на опашка (!) за маса. Да опитам от прочутото им в целия град филе от риба тон, съвсем леко запечено.

Катания, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

През деня бях установил, че любимо място за пушене на трева на местните младежи (студенти?) и за срещи на алтернативните сексуални малцинства е под арката край бенедиктинската църква с най-богато орнаментираната фасада. Двама си предложиха услугите за фотомодели, съжалили ме как с голям фотоапарат щракам вместо това скучни гипсови ангелчета.

Катания, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

В центъра на града срещу фонтана с черния слон с белия обелиск на гърба (слонът бил изработен от застинала лава още по римско време, а историята на обелиска се е позагубила сред легендите) се намира катедрала-бижу по южноиталианските разбирания на XVIII век.

Катания, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

А през няколко улици на едно възвишение намираш

„монументално грозната“ (заемка от един пътеводител) църква Св.Никола,

която била замислена като най-голяма на острова, но земетресение и пресъхнало финансиране я оставили за поколенията като ръбест тухлено-каменен ковчег с пънове от мраморни колони на входа.

Катания, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

Манастирът към нея обаче е завършен. Бил вторият по големина (да се пита Google кой е първият!) в Европа. Сега се ползва от местния университет. Можеш да провлачиш крак по коридорите или да подадеш ухо към пиановия рецитал в зала на втория етаж, предполагаемо бивш параклис. Или магерница. В Катания има и замък. Средновековен с кръгли кули. Толкова симетрично разположени, че даже да заподозреш, че не е оригинално средновековен.

Катания, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

Има и една фашистка баухаус сграда с повтарящи се гипсови изображния на мусолиноподобна глава с каска, вклинена между операта „Белини“ (родом от Катания велик композитор) и кооперацията с моята квартира. В огромен старовремски апартамент с недостижимо високи тавани и споделяхме кухнята с интимна тройка французи (всичките мъже) и един чичко индиец, който имаше вид на дългосрочен наемател–мъдрец.

Влак, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

Trenitalia! От Катания до Чефалу е пет часа с влак.

След толкова много барок и задоволителна доза антика, беше ред да се види какво е ставало междувременно на архитектурния фронт. Дошли били да окупират острова норманите и в знак на съперничество с Ватикана издигнали огромна за мястото и епохата (XII век) крепостовидна катедрала. На заливчето с най-хубавия плаж на Тиренско море. И я украсили богато с византийски стил мозайки.

Чефалу, СицилияДобре място да се освежа с парче свежа диня вместо сладолед с аромат на диня и … обратно с влака за

Милацо

A Милацо за нищо не става, освен да докажеш, че и в Италия има исторически градчета, които за нищо не стават. От туристическа гледна точка. Първо – не можеш да стигнеш пеша от гарата до центъра, а последният рейс тръгва преди да пристигне предпоследният влак. Вярно – има крепост и цели две катедрали (по-старата – по-скромна и грубиянски ограбена от времето на крепостта, а по-новата – съвсем безлична долу в центърчето), и изоставено губернаторско палацо на губернатори от най-различни колонизаторски сили през вековете, но туристическият пазар няма капацитет да покрие и това място.

Милацо, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

Предлагането на църкви и старини в Италия в пъти надвишава потенциалното търсене с векове напред. Даже и китайците да плъзнат настрани от Венеция. Горното не е вярно за търсенето и предлагането на обяд обаче. В ранния следобеден пек търсене имаше от поне един турист, а предлагане нямаше. Чичкото в траторията се смили над мене с претоплена в микровълнова печка лазаня и заключи заведението, показвайки с жест, като си тръгвам просто да си оставя чинията на масата на тротоара. А после на панинаря му свърши хлябът (!) точно пред мене, та за малко да остана и без вечеря. Без кафе и сладолед не останах.

Научен урок:

в Италия, даже и да можеш да си пазаруваш билети по интернет, за препоръчване е на гише. На ферибота клас «Комета» на връщане кондукторът повдигна вежди в недоумение (друг път не видели!), че съм си платил билет и за багажа, както се изискваше на сайта на компанията.

Милацо, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & StromboliА единствената цел на отбиването в Милацо беше, за да взема поправителен по вулкани. И да се отметна още едно перо от задължителната програма. На живота.

Стромболи!

Стромболи, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

На място разбирам, че вулканичната активност на Стромболи би могла да се наблюдава от морето от лодка за разходка или от неаполския ферибот. Но не и от милацкия.

Стромболи, Италия

Но несравнимият номер 1 е надвечер

да изкача 900-метровия конус до ръба на кратера

И да се порадвам на редовните (през десетина минути) изригвания от непосредствена близост.

Стромболи, Сицилия

Май е трябвало да потренирам фотография на китайски фойерверки.

Стромболи, Сицилия Стромболи, СицилияFrom Italy 2014: Sicily & Stromboli

В полите на вулкана има село, което се храни от вулканското евро

и от лимони и домати, гледани с вулканична тор. Никави признаци за банскалийска алчност сред туземците не забелязах. Пицарията работи до след слизането и на последния планинар късно след полунощ (за протокола, изборът ми беше Quatro Staggioni). А през деня природната забележителност са черните плажове.

Хотелчето ми „Сиренита“ (Русалка, ит., да не се бърка с мома от сирене), което било най-старото на острова, логично е разположено точно на един от тях. Черен, ама пясък. И прилично топло Тиренско море. Идеално за потапяне. Но

в селото още по-забележителна е Червената къща

Където в края на 40-те Роберто Роселини и Ингрид Бергман се любели (прелюбодействали според местните жители), докато снимали неореалистическата класика „Стромболи“. Разигравайки в реалния живот сред стромболчани точно това, за което иде дума във филма, в който участва като масовка на практика цялото село – че градска душа от Северна Европа, или даже – Северна Италия, това затънтено островче със закостенелите му нрави я задушава. Даже и без вулкан, който би могъл да погребе селото всеки момент, макар и в паметта на човечеството няма случай да го е правил. А единственият път за бягство, бременна или не, е нагоре по ръба на кратера към пристанището от обратната страна на вулкана – Джиностра. А моят беше по-лек – с влак към Рим.

С влак? Та нали Сициля е остров, а Берлускони така и не доживя на власт да и построи мост?

Д.14

Целият албум снимки: цък

Italy 2014: Sicily & Stromboli

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Сицилия – на картата:

Сицилия

PDF Printer    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply