Китира, Антикитира и Крит (Магията на гръцките острови (9 серия – 2 част)
Продължаваме обиколката си из южните гръцки острови – минахме вече през Монемвасия и Елафонисос, а днес ще бъдем в Китира, Антикитира и ще пристигнем на Крит. Приятно четене:
Магията на гръцките острови
девета част
/Елафонисос – Монемвасия – Китира – Антикитира – Крит – Гавдос/
втора серия
Китира, Антикитира и Крит
Залез над Симос…
На другия ден – фериботът оставя диря в лазурното море на път обратно за континента :
където се върнахме отново към гр.Гитио, за да хванем ферибота за
остров Китира
Навлезли в огромното туловище на кораба –
акостираме по-късно до бреговете на острова:
Отново руини на
островчето Прасониси, непосредствено до Диакофти,
където акостират фериботите:
И отново имахме късмет да намерим райско местенце за нощувка –
Нека се гневи, колкото си ще. Не ни пука, на сушата сме 🙂
Един от най-красивите мигове на деня, когато слънцето потъва директно в ненаситната паст на морето…
Ден за опознаване на острова –
Китира 801 00, Гърция
столичката
Китира на остров Китира –
Самият град е разположен навътре, на около 2 км. от брега –
Поглед към безбрежната морска шир южно от Китира :
И тъй като фериботът за Антикитира беше чак след три дни, кръстосахме Китира надлъж и нашир –
плажовете на Агия Пелагия
откъм североизточната страна на острова са възхитителни:
В края на краищата дойде време за следващия
остров Антикитира –
малко, небрежно захвърлено островче на около 30 км. югоизточно от Китира. С две-три малко населени места, със своите около 30-40 (към 2001г.) жители; с една работеща таверна и с единствения си плаж, това островче е спряло времето по един невероятен начин…
Пристанището Потамос:
Единственият
плаж Ксиропотамо
на остров Антикитира:
Сякаш дракон е заспал в кристалните води на островчето …
Да уважим все пак единствената таверна на острова …
Хубаво, лошо – свършиха преброените дни и на това място… Идва параходът да ни върне обратно на Китира, защото от Антикитира няма подвоз директно към остров Крит
И два по-късно пристигаме тържествено на
Крит –
в западната му част, на пристанищния град Кисамос, откъдето драснахме директно на юг, към невероятните розови пясъци на
плажа Елафониси…
До островчето отсреща се ходи пеша …
Преситени от тези красоти, хукнахме
към Хора Сфакион (или Сфакя)
на южния бряг на Крит, минавайки по изключително живописен, прокаран през планините път … От Сфакя трябваше да хванем ферибота към най-интресната точка от целия маршрут –
остров Гавдос
Той е най-южният гръцки остров, като същевременно е и най-южната точка на континента Европа. И е в Либийско море. Тоест – 3 в 1…. 🙂
Пътят е изключително добре поддържан и предлага страхотни панорами, сякаш от птичи поглед..
За наша „огромна радост” се оказа, че има фериботи един път дневно само петък, събота и неделя… А беше една вторник… И морето си бушуваше както си му е реда… Не можеше да се помисли с моята лодка да пресека това разстояние в бурното Либийско море от порядъка на 38-42 км…
След яко псуване продължихме по предварително избрания маршрут – по южната сграна на Крит към столицата му
Ираклион
(на северния бряг на централен Крит). Голям град – над 130 000 жители…. Направо мегаполис за един остров… Само няколко щриха за протокола….
Повъртяхме се, отскочихме до легендарния
дворец в Кносос
Една от легендите за изчезналата Атландита твърди, че минойската цивилизация е намерила своя край при изригването на вулкана Санторини през 17-ти век преди новата ера – огромна приливна вълна е помела и унищожила всички минойски селища, разположени по северното крайбрежие на Крит…. Една легенда… А ние отпрашихме за Ретимно – третия по големина град на острова… По пътя преспахме в стара маслинова горичка с изглед към морето …
Продължението:
Магията на гръцките острови (9 – 3): Остров Гавдос – най-южната точка на Европа
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с о.Крит – на картата :
о.Крит
2 Отговори
[…] Магията на гръцките острови (9 – 2): Китира и Крит […]
[…] – бяхме Монемвасия и Елафонисос, минахме през Китира, Антикитира и пристигнхме на Крит. Днес от Крит ще стигнем до най-южната суша на Европа – […]