ян. 06 2015

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (2): Бет Алфа и Бет Шеан

Продължаваме с пътуването на Галина в района на Кинерет в Израел. Започнахме с Армагедон, днес сме в Бет Алфа. Приятно четене:

Бет Алфа и Бет Шеан

част втора от

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус

Израелската долина /Израелон/

Израелската долина /Израелон/

Дългият ми туристически ден продължава в

един от най-чаровните кибуци в Галилея – Бет Алфа

Тук даже в средата на деня не е оживено. Всеки е на работното си място – във фермата, на полето, в градините, в училището, в общата столова или пералня. А единиците срещнати кибуцници ни се усмихваха толкова мило и така дружески приветстваха с „добре дошли” непознатите си гости, че бяхме наистина трогнати. Така вероятно е било установено още от времето на първите заселници, основали селото през двадесетте години на миналия век.

Тук тишината и спокойствието са се разлели мирно и ни канят на любопитна разходка. Край къщите няма автомобили, понеже няма улици и целият кибуц изглежда като голямо вилно селище. От двете страни на тесните алеи са разположени къщите без огради, отделени една от друга с добре поддържани полянки или скрити зад храсти бугонвилии, зукуми, бананови дървета и туфи бодливи кактуси. Пешеходните пътеки лъкатушат между грижливо терасирани цветни градинки. Ето, зад ниска декоративна ограда, върху естествена площадка, обкръжена с цъфтящи храсти, се виждат ниска масичка с диван и столове. Явно, през безвалежните седем-осем месеца на годината, в топлите вечери тук се събират семейството и гостите му. Наблизо е малката пещ. Сладките разговори продължават до полунощ. В друг чаровен двор грижливо резбованата ограда на ниската тераса на къщата слиза направо под гъстата зеленина на високи борове и кипариси, посадени ако не от дедите, то поне от родителите на стопаните.

„Добре дошли в рая”-

приканва табелка на входа на друг двор. Правиш крачка навътре и се озоваваш в усойно царство на зеленина и прохлада. Бръшляновата беседка в дъното на двора изглежда неподдържана, но вгледаш ли се, разбираш замисъла на декоратора. Птичи песни сред листата, хладина, изворче с питейна вода – нима това не е натурално кътче от земния рай! Редом с него – строгото великолепие на кактусови грамади с високи шестоъгълни стволове. Те са като часовои, застанали на границата между домовете и скриващи ги от странични погледи. Гроздове зреещи фурми под короните на финикови палми горят в златото на слънцето и блестят с елмазните капки на вече изсъхващата поливка. Става все по-горещо и по-горещо. Зелените сводове на разперилите се нашироко дървета вече не се преборват с ленивата горещина, стичаща се от голите планински склонове.

Продължаваме шествието си из улиците алеи на Бет Алфа. Изкачваме се на най-горната тераса и изведнъж с голямо учудване попадаме в прекрасно поддържана японска градина. Зелената ливада е прорязана от ручей, който води началото си от съвсем не естествен водопад. Той „извира” от няколко каменни грамади и се влива в миниатюрно езеро с разноцветни рибки. Идилията е абсолютна, а планировката – великолепна. От едната страна на езерцето – ниско склонена над водата плачеща върба, а встрани зеленеят младите филизи на бамбукови храсти. Няколко настелени с необработен камък пътечки криволичат сред доста внушителни по размери скали, напомнящи на градините в стил „Рандзи”, в които от всяка точка трябва да се виждат само четиринадесет камъка. Тази градина е единствената оригинална японска градина в Израел и е предназначена за членовете на

японската еврейска секта „Макуйа”,

основана от Авраам Икуро Тишима през май 1948 г. Нейните привърженици са убедени, че основаването на държавата Израел и обединението на Ерусалим са двете най-големи чудеса на ХХ век. Членовете на сектата наричат децата си с еврейски имена и ги изпращат тук, в Израел. В съседния кибуц Хефциба младите японски сектанти се учат да живеят натурално – да пасат овце, да доят крави, да пекат хляб и да пеят песни от времето на първите пионери на страната.

Кибуц, Израел

Отпочиваме си в сенчестата беседка в края на боровата гора, наслаждаваме се на покоя, пълен с аромата на напечена от слънцето смола и с жужене на пчели. Спускаме се към Хефциба, а там вече е крайният обект на нашата разходка –

националният парк Бет Алфа

Национален парк Бет Алфа, Израел

Всъщност целият парк представлява разерват, хранилище на синагога от VІ век, поместена в сграда павилион, покриващ разкопките. Синагогата е открита случайно през 1928 година по време на строителни работи, а след това е изследвана и регистрирана като уникат от професор Сукеник, посветил и много години археологичен труд.

Установено е, че тя е била сред жилищен квартал, имала е правоъгълна форма и е представлявала просторна сграда с коридор, вътрешен двор и балкон за жените. Залата била разделена с два реда колони, а в стената, която е обърната към Ерусалим, има полукръгла издатина – абсида, очевидно за шкафа със свещените свитъци Тора. Там, за късмет на археолозите, бил открит тайник с византийски бронзови монети от ІV – VІ век. Но това, което прави толкова известни тези руини, е цялостно запазилият се в добър вид мозаичен под – един от най-красивите в страната.

Рисунъкът на тази толкова свежа и изразителна цветна мозайка представя отначало различните символи на юдаизма: ковчега на Тора с лъвове от двете страни; седемсвещник (менора); два ханукални деветсвещника; шофар (ритуален рог); символите на празника Сукот – плода етрог, лист от финикова палма, мирта, върба и много птици, животни, плодове, геометрични фигури. И ето тук вече се срещаме с най-нестандартната и интересна част от мозайката – данък на елинската традиция и езичеството. Цялата централна част на синагогата представлява колелото на зодиака, разделено по месеци със съответните изображения и надписи на иврит и арамейски. В центъра – богът на слънцето Хелиос на колесница, впрегната в четири коня. В ъглите – четири жени, годишните времена. В долната част на мозайката виждаме изобразен Авраам и жертвоприношението на Ицхак, Сара, жертвеното агне и Божията десница, която спира предания праотец от детеубийството. Тематиката е от най-популярната част на Тора и тази древна мозайка е единствената, където виждаме сцената, пресъздадена в синагога.

Национален парк Бет Алфа, Израел

Синагога

Според законите на юдаизма това е голямо нарушение и противоречи на каноните, забраняващи изобразяването на човешко лице. Философията не е трудна за обяснение: еврейството, като монотеистична религия, почита само един единствен Господ, който е чиста духовност и няма визуално изображение. Не бива да се забравя твърдението в началото на Петокнижието, че Бог е сътворил човека по свой образ и подобие. От това следва, че никакви човешки изображения не бива да се допускат в украсата на Божия дом, защото наподобяват Господа, а това вече е светотатство.

Beit Alfa Synagogue, Heftziba, Израел

Впрочем професор Сукеник дава достойно обяснение на противоречието: в мозайката на Бет Алфа изобразяването на хора е под влияние на византийската култура, властваща по това време в тези земи. А зодиакът е нищо повече от екзотична украса. Дали изкусните майстори на мозайката от онези далечни векове са вярвали в мистичните предсказания на зодиите, не ни е съдено да знаем. Остава само възхищението от изяществото, вкуса и въображението на изпълнителите. А може би авторите не са били невежи, а са мечтаели да разчупят твърдите догми и създадат усещане за разнообразие и жизнерадост в еврейския молитвен дом.

Прекрасната сграда просъществувала около век, после била срината от земетресение и повече не е възстановена.

Днес, за да бъде показано на човечеството това красиво изкуство на древните, зданието е частично реставрирано и се помещава в павилион с климатична инсталация. За охрана и удобство на посетителите встрани от мозайката е издигнат подиум с перила на височина един метър. Общо и локално осветление съсредоточава вниманието върху отделните мотиви. При по-продължително съзерцание във въображението ни изникват картини от реалния живот на хората от век с техните смешно наивни, добродушни и сърдечни представи за нещата от живота. Прожектира се десетминутно научнопопулярно филмче и много ни се иска това вълшебство скоро да не свърши.

((((((((((((((()))))))))))))))

Национален парк Бет Шеан, Израел

Туристът затова е турист – по своята природа той е човек неудържим в стремежа си да се потопи колкото се може по-дълбоко в страната, природата и историята и, за която е чувал много. За мен отново колелото на историята се завърта с няколко оборота назад, а за автобуса ни това са само десетина километра напред и всички попадаме в най-обширния по площ археологически обект в центъра на страната –

Бет Шеан (дом на слънцето)

Национален парк Бет Шеан, Израел

За първи път той е споменат в един от най-древните, познати досега, египетски папируси „Ал ха-Марна”. В Талмуд дословно е написано: „Ако рая се намира в израелската земя, то Бет Шеан е вратата за него.” Тази символична врата всъщност е била важен търговски и военностратегически пункт в ханаанската земя, контролиращ друго от трасетата на Виа Марис, свързващо изтока със запада по Израелската долина.

Национален парк Бет Шеан, Израел

И така, стъпваме в столицата на бившата египетска провинция Бет Шеан. Цели триста години, от ХV до ХІІ век преди новата ера, тук е било столица на единствения египетски административен център вън от територията на Египет по времето на фараон Тутмос ІІІ. Сред най-важните находки от тази епоха са: надгробни плочи, много култови принадлежности и няколко колони с йероглифи, пазени сега в музея на Рокфелер в Ерусалим.

Тук археолозите са открили двадесет последователни културни слоя, от които последните пет са напълно унищожени от първите разкопки през миналия век. Човешко поселение в тези територии е имало още от 50-ти век преди новата ера – халколитната епоха (преди бронзовата и желязната). Известен е разказът от Танах, как в Бет Шеан филистимците донесли телата на първия еврейски цар Саул и синовете му, паднали в битката на Гилбоа, и ги изложили на градските стени за всеобщо назидание. Малко по-късно цар Давид завзел Бет Шеан. Градът бил разрушен през 732 година преди новата ера от асирийския цар Тиглатпасалар, който завоювал северната част на страната и отвел във вавилонско робство елита на еврейския народ.

След векове, вече в елинската епоха, новият град бил наречен Ниса – Скифополис, в чест на скитските войници, воюващи в гръцката армия. Но най-впечатляващият от всички периоди, оставили трайни следи в Бет Шеан, е римският период. Тогава градът е бил част от декаполиса – конфедерацията на десет елински града, и се превърнал в главен град на римската провинция Палестина Секунда. Пропускам изключително важното му значение по времето на цар Давид, после при сина му Соломон, в Хасмонейския период и по времето на Втория Храм. През византийските векове населението му било максимално и достигало няколко десетки хиляди души – езичници, християни, евреи, самарийци. Имал е статут на град държава и даже тук са секли собствени монети, а широките му улици, с разкошни домове и статуи, изглеждат внушително и сега, когато е в руини. След арабското нашествие, обаче, градът загубил миналото си величие. После, през VІІІ век, най-силното земетресение за епохата, седмо по ред по библейското летоброене, през 749 година сринало този прекрасен град до основи. Всички следващи завоеватели – и от ислямския период, и кръстоносците, и мамелюците, и турците, и от времето на британския мандат са се опитвали да възстановят миналата му слава, но неуспешно. В наши дни разкопките на тази колосална по площ територия са започнали още през 20-те години на миналия век от английски археолози. До днес те почти не са прекъсвани. Разкопана и реставрирана е огромна територия, представляваща, по предположенията на учените, едва 10% от всички древности, строени и обитавани на земята на Бейт Шеан, която е около 1500 акра площ (~607 хектара – бел.Ст.)

Национален парк Бет Шеан, Израел Национален парк Бет Шеан, Израел

Гмурвам се в стария град

и потъвам във ІІ век. По принцип строителството в римско – византийската епоха се извършвало по класически (по днешните стандарти) образци. Това знаем от запазилите се трудове на антични автори, като Витрувий например, написал десеттомен трактат по архитектура и строителство. Но поради това, че градът е в близост до хълм, планът му не могъл да бъде напълно стандартен, както в останалите римски градове. Началото на бурното му строителство е положено през ІІ век, а е обновен и преустроен през V век. Строителният материал е базалт, облицован с варовикови плоскости и понякога с мрамор. А мраморът за снежнобелите красиви колони, тежащи 25 тона всяка, бил докарван от Мала Азия – лукс, доста скъп за своето време.

Ако бяхме се оказали тук преди 18 века, пак щяхме да тръгнем по главната улица „Паладиус”, наречена така по името на управителя на провинцията. Дължината и е 150 метра. Платното на тази и на другата, разположена перпендикулярно главна улица „Силванус”, е направено под наклон от центъра към периферията, за да може да се стича дъждовната вода в канавките и оттам – в основния канал под нивото на улицата. Запазилите се автентични базалтови плочи на настилката са гладки и положени диагонално, за да не се заклещват колелата на колесниците и да не се плъзгат подковите на конете. Отстрани красива колонада отделя платното на улицата от покрития източен тротоар, който е значително по-широк (та нали тогава е имало предимно пешеходци). Тук били магазините и подът на тази галерия бил настелен с мраморни плочи. Погледът гали белите мраморни колони с прекрасни, богато фризовани капители – нежна каменна дантела с дълбоко прорязани фигури. Това е то – оригиналната технология от края на ІІ век за изключително красивите йонийски капители, образец и в наши дни на елегантно, творческо, много трудоемко и труднопостижимо каменоделство.

Национален парк Бет Шеан, Израел Национален парк Бет Шеан, Израел

От западна страна на улицата, зад стройната колонада, с изненада се натъкваме на фундамент на сграда с формата на сигма. Това явно е бил градският търговски център с двуетажни магазини, разположени в полукръг. В един от тях била намерена красива мозайка, монтирана в огромен цветен медальон. Представлява хубава млада жена в богато облекло, която държи рога на изобилието. От надписа личи, че това е

богинята на охраната и пазачите – Тихо

Тук съдбата си е направила поредната шега: след откриването и идентифицирането на мозайката един от работниците араби се опитал да я открадне с цел препродажба, но богинята сама опазила себе си и престъпникът бил разобличен. Сега оригиналът се намира в Държавния музей, а богинята Тихо е призната за покровителка на града. Със смесено любопитство крачим като гиганти из едва показващите се от земята основи на различните помещения. Тук, в сигмата, съществува предположение, че се е намирал и

градският публичен дом,

поради множеството надписи с еротично съдържание.

Национален парк Бет Шеан, Израел

Бродим из законсервираните старини и пред удивените ни очи се нижат частни домове и обществени сгради, култови средища и промишлени зони. Така в края на улица „Паладиус”, точно срещу античния театър се намира банята – твърде обемна, важна и отговорна за своето време сграда. Архитектурната археология отчита, че тук е една от най-сложните конструкции на римски терми, запазили се в Израел – типично СПА в древен вариант. Имало е пет горещи помещения, парилки – „хипокауст” и осем студени басейна, покрити с куполи и арки. Парилките представлявали стаи с двоен под и всяка съвременна сауна може да им завиди. От северната страна на сградата имало пещи, от които горещата пара се подавала под пода, а след това излизала нагоре по керамични тръби, вградени в стената. Подът бил настелен с мозайка на фигури и цветя, а стените – изрисувани. От останалите три страни зданието било украсено с алеи и фонтани. Удивително добре са се запазили отделни елементи от дизайна, както и мозаечни надписи. Банята служила не само за хигиена, но и като културен и спортен център, а също и място за почивка, масаж и релакс, срещи и общуване. И в гръцките и в римските традиции, грижата за тялото се считала за най-важна. Затова спортната площадка отпред, така наречения „гимнастикум”, в по-късни времена била превърната в площад за разходки и дискусии.

(((((((((((((()))))))))))))))

Летят столетията на историята – кървава и сантиментална, но винаги пълна както с труд, така и с много духовност. Отсреща – в самия край на улица „Паладиус” е знаменитият театър на Бейт Шеан. Цели пет века – от началото на ІІ до самия край на VІ век, той е бил всепризнат културен център. Музите на комедията и драмата са шествали тук победно, предизвиквали са интелекта, издигали са културното ниво на десетки поколения, учили са на мъдрост и доброта; внушавали са представи за аристократизъм и благородство, подлост и коварство, алчност и възмездие, предателство и взаимопомощ, сърдечност и безразличие, любов и страст, война и мир, трагедия и смърт, възход и падение… Трудно е да си представим как цели пет века на тази сцена са се разигравали всички значими общочовешки теми, които писателите, откакто свят светува, са разнищвали в творчеството си. Магията на театъра с кадифени ръкавици е направлявала живота на патриции и плебеи и всеки театрал е мечтаел за нови и нови постановки. Сигурна съм, че древният зрител не по-малко от съвременния горещо си е пожелавал театърът, този празник на душата и интелекта, да няма край.

Национален парк Бет Шеан, Израел

В съпоставителен план, колосът не е голям – само със седем хиляди места. Постройката е типично римска – в гръцките театри не е имало сцена, а само арена. Сцената, задсценичното пространство и кулисите са чисто римски изобретения. Цяло щастие е, че при унищожителното земетресение най-долният сектор е бил буквално погребан под развалините и така се е съхранил, докато средният, който се е извисявал над земята и е бил изграден от дялани камъни, бил тотално разграбен през следващите епохи. От най-горния сектор също не е останала и следа. Имало е осем централни покрити входа и два странични. Сцената и оркестърът били настелени с прекрасни мраморни плочи, донесени отдалече. Но най-голямо впечатление създавала стената зад сцената, декорирана с цял комплекс от редуващи се колони от черен и червен гранит, статуи в нишите и прекрасни каменоделски орнаменти.

Отвън театърът бил също величествен – с разкошна фасада, украсен с мозайки, скулптури, колони и барелефи.

След частична реконструкция този летен театър под открито небе, се използва отново и днес. Изнасят се представления и се събира многочислена публика. В ход е вече проектът за пълната му реставрация. Наблюдавахме как работници и студенти педантично вършеха работата си, за разлика от нас – екскурзиантите безделници, стараещи се единствено да не пропуснат нещо интересно.

Впрочем за сравнение после бяхме и в елегантния амфитеатър в новия град – отново от ІІ век и пак типичен образец на римска конструкция. Но той е бил използван основно за гладиаторски боеве, в това число и с диви зверове, а понякога и като хиподрум. Там сцената беше значително по-ниска от дванадесетте зрителски реда и имаше специални проходи към подземните помещения – галерии за животните. Този амфитеатър през ІV век постепенно престанал да се използва, после бил сринат от земетресението, а кръстоносците през ХІІ век го преобразували в строителен материал за крепостта си.

Национален парк Бет Шеан, Израел

В съответствие с основната планировка на всеки римски град, в който главните улици са две и са перпендикулярни, и тук, в Бейт Шеан, няма изключения. Тръгваме по другата главна улица „Силванус” с продължение „Хагай”. Тя била значително по-дълга от „Паладиус” и пресичала целия град. Широка била 24 метра и от двете страни била увенчана с покрити колонади. Тук от двете страни имало магазини и много красив „нимфеон” – двуетажен полукръгъл фонтан, украсен със скулптури. Водата от него продължавала по своеобразна каскада в разположения по-надолу по улицата тесен декоративен басейн, облицован с разноцветен мрамор и увенчан отново със стройни, снежнобели колони. Този широк, живописен булевард служил за разходки на гражданите. Тук били и канторите на търговците. Наблизо имало друга баня и се е запазило интересното здание на обществена тоалетна със столчета седалки, вградени в стената. А в краката на ползвателите в специална канавка течала вода и хигиената за времето си била на висота.

В съседство виждаме семпъл, скромен храм, посветен на богиня Персефона. Храмът е обкръжен от фонтанчета, колони и има жертвеник – най-характерния атрибут на езичеството. За да се избегне наводнението на града през пролетните разливи на реката, под цялата улица бил прокаран тунел – изкуственото русло на ручея Харод.

И така, бродим по улиците на древния град със смесени чувства в душата. От една страна, възхищение пред архитектурния и строителния гений на Римско-византийската епоха, а от друга – възхищение от ерудицията и търпението на археолозите да изкопаят, изследват и сглобят за броени десетилетия това, което столетията щедро са разпилели.

Продължаваме потапянето си в тази невероятно далечна от нас древност и достигаме най-после пресечната точка на „Силванус” и „Паладиус”. Там е, както се полага, градският площад с прекрасния храм, отнасящ се отново към римско-византийския ІІ век, но разрушен през Византийската епоха. Храмът не само че бил издигнат над улицата на стъпала, но и бил много висока постройка за своето време – 15 метрова, което отговаря на 4 – 5 етажна сграда. Затова пък нямал голяма площ и се състоял от едно единствено помещение – залата със статуята на божеството. Само свещенослужителите имали право да влизат в храма. Около входа му е намерена табелката на разрушен пиедестал, от която се разбира, че там е била статуята на император Марк Аврелий. Явно, храмът бил посветен на Дионисий или Бакхус (според римската митология), митът за когото е пряко свързан с Бейт Шеан.

(((((((((((()))))))))))

Впрочем – стоп! За да навлезем в блатото на езическите богове и по-точно на римско-византийските, или, иначе казано, сред всеизвестните старогръцки легенди и митове, трябва да знаем, че те имат много общо с живия живот. Главните им герои са царят на всички богове и бог на бурите и мълниите Зевс и свадливата, ревнива сплетница Хера – неговата съпруга. Почти всички останали божества са подчинени на техните променливи семейни взаимоотношения. С този принцип на семейственост Зевс, респективно жена му, командват цялото поднебесно войнство от богове и богини – техни по-близки или по-далечни роднини. Най-често свръхестествените си качества те използват не за доброто на човечеството, а за да докажат своите дребнави, егоистични и често необмислени постъпки, величаейки сами себе си.

Така, според легендата, похотливият Зевс, се влюбил в дъщерята на местния цар – земната девойка Семела, и тя заченала. Но бдителната Хера разбрала това и решила да я погуби. Предложила и да помоли Зевс да се яви пред нея в божествен вид. Семела се хванала за тази уловка и когато Зевс, без да му мисли много, разразил мълниите си, тя изгоряла, като преди смъртта си родила недоносеното дете Дионисий. За да оживее детето, Зевс го прилепил за бедрото си и от там то се родило втори път – вече като божество. За да го спаси от гнева на Хера, Зевс скрил детето в дома на богинята Ниса – неговата бъдеща бавачка и възпитателка. Рим напълно възприел тази легенда, а и преди години, при разкопки, тук е открито скулптурно изображение на главата на Дионисий, погребан, според преданието, по тези места. Според друга версия храмът бил посветен на местната богиня Ниса, тъй като главният голям храм на Зевс бил на върха на хълма (по-късно на негово място била построена църква).

Тук историята потъва в задънена улица, но вероятно не задълго. В Бейт Шеан непрекъснато се работи – разкопават се нови и нови площи и пъзелът на древната мозайка се попълва.

Национален парк Бет Шеан, Израел

А в този благополучен и красив град имало всичко – водна система – връх на инженерния гений за епохата, форум, съвършен в архитектурно отношение; изящен театър; амфитеатър за зрелища; обществени бани; търговски център; стадион с плувен басейн и даже нещо подобно на бар, където мирните жители можели да пийнат и побъбрят. Във вилите с мозаечни подове, зад стените, украсени с фрески, кипял щастлив и пълен с доволство живот.

((((((((((((((()))))))))))))

И всичко това било прекъснато изведнъж, внезапно и без предупреждение. Смъртта се втурнала в нищо неподозиращия град със земетресението на 15 януари 749 година. Сложила черен печат на живота, разцвета, настоящето и бъдещето му и така го погребала за стотици години занапред.

Но ние знаем, че всяко зло си има две страни. За радост на археолозите всичките 200 колони, увенчани с прекрасни йонийски капители, и стените на всички постройки се съборили и паднали в една посока – по направление на труса, напълно запазвайки структурата си. При падането си те пробили платното на улиците. При разкриването на земните пластове всички повреди са се запазили така, като че ли това се е случило вчера. Много често природните катастрофи работят в полза на археологията!

През последните години тук е извършена огромна по обем реставрационна и реконструкционна работа. Тук е единствената в страната работилница за „лечение” на колоните. Днес реставрацията представлява отделна наука с нови принципи и инструменти, получили максимално развитие именно тук. Възстановяването нарочно се прави така, че новият материал да прилича на стария, но видимо да се различава от него. Освен това свръзките на местата на старите счупвания на колоните специално се правят относително слаби, за да може в случай на ново земетресение и падане на колоната, тя да се счупи на същото място, а не на ново, докато по-рано се е реставрирало така, че ремонтираната част била по-здрава от старата.

Изобщо работата в Бет Шеан е рутинна и обемна и по най-скромни преценки, за да се разкопае обектът напълно, са необходими не по-малко от още тридесет години.

Днес на хълма на северозапад от центъра, който през всички епохи е бил част от града, самотно се издига изсъхнало, разклонено дърво. То не е така автентично, както древните разкопки. Оставено е от холивудските кинематографи при заснемането на филма „Иисус Христос – Суперстар”. До върха на хълма води удобна стълба от масивна желязна конструкция с дървени стъпала. Горе екскурзиантите отдъхват под елегантен сенник с чешма и скамейки, разглеждат бронзов модел на стария Бет Шеан и слушат лекция от електронен екскурзовод. После разглеждат руините на древен, древен египетски град, който е единственият вън от територията на Египет и е основан от фараон Тутмос ІІІ по време на знаменитата му кампания Мегидо. Надпис за това събитие четем на колона. В източния край на хълма до днес се е запазила кула от ХІ век преди новата ера, реставрирана многократно. Възможно тя да е същата, на която били изложени телата на цар Саул и синовете му, убити от филистимците.

(((((((((())))))))))

Колоси и монументи – древни свидетелства за минало величие! Колкото и да се старая да ги съхраня в паметта си, зная, че с течение на времето те ще избледнеят. Но остава завинаги в мен ярък спомен и неповторимо усещане за нетленната материалност на историята, преплувала през епохите. Така е било…Така и ще бъде!

А аз, ето – в началото на ХХІ век съм тук, съзерцавайки тези прекрасни старини. Заснемам, опознавам, възхищавам се и уви, зная, че никога повече няма да се върна тук. Древният, постоянно реставриран Бет Шеан и грамадите му ще продължават да се извисяват и да удивяват – вече не мен, а някого другиго, много подобен на мен. И така – до края на света!

(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))

Време е пътешествието ми през този първи ден да спре за отдих в

Сахне (Ган ха-Шлоша – Градината на тримата)

Тук аз и моите спътници можем да отпочинем и се насладим на пищната природа, приятно топлата вода (28 градуса през цялата година), на хубавия плаж върху зелена трева и под рехавите сенки на рожкови дървета, на вкусната скара, приготвена на мангал с дървени въглища. Абсолютна идилия!

Сахне, Израел

Невъзможно е да се удържи човек да не изпита всички удоволствия на речното къпане. Тук, над вира, за смелчаците се издига скала, откъдето те се хвърлят в дълбочините. На плувците обширното езеро позволява да сноват от бряг до бряг, а за търсачите на силни усещания бучи и пръска струи водопад, от който със смях и възгласи се скача долу. А там – зад стената от вода и пръски – се откриват невероятно нежни папрати и водни растения…

До вечерта като деца дълго се люляхме на въжения мост над реката и разказвахме анекдоти, излегнали се на топлата трева край брега. Посрещахме една след друга звездите на небето и вече късно уютните бунгала ни приютиха за сън. Релаксация, удоволствие, разпущане, аромат на олеандри и неповторимо преживяване – пълно безвремие!!!

Сахне, ИзраелСахне, Израел

Продължанието:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (3): Назарет

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (2): Бет Алфа и Бет Шеан”

  1. […] Кинерет в Израел започна с Армагедон и продължи през Бет Алфа и Бет Шеан – днес сме на важно за християните място – […]

  2. […] Мъртво море – започна с Армагедон , продължи през Бет Алфа и Бет Шеан и Назарет, бяхме в Капернаум и околността, посетихме […]

Leave a Reply