мар 24 2006

Виена

Виена, Австрия, Хофбург, Шонбрунн

От пролетта до есента на 2004 ми се наложи често да пътувам до Австрия. Първите си впечатления от Виена се опитах да представя в едно разказче (Ще ти хареса – прилича на София:-) – една командировка до Виена). Оттогава обаче се натрупаха нови или може би не толкова нови, колкото станаха просто повече и сега ще се опитам да разкажа малко повече за пътуването, за града и за хората в него.

Пътуване до Виена:

Това поне е лесно, стига човек да има пари разбира се. От София до Виена има 4 до 5 полета дневно, като по-голямата част от тях се изпълняват от Австрийските авиолинии. Летят също Виаджо и България Еър. Полетът на Виаджо е най-евтин (200 евро), а полетът на България – най-ранен (6:00 сутринта), така че човек спокойно може да иде за един цял работен ден, да си свърши работата и да се върне вечерта в къщи. Е, за мен беше прекалено рано, а и моите командировки дотам обикновено бяха за по две седмици, така че се качвах на самолета в 8:30. По моето скромно мнение – обслужването е като хората, стюардесите са усмихнати и приветливи (доста повече отколкото да речем колегите им в Луфтханза), самолетите са чисто нови – обикновено е Аеробус 319 – по-малка модификация на А320, създадена специално за полети до Източна Европа. През цялото време на полета на малки екрани се излъчва информация за полета, къде се намирате, колко високо и т.н. Пускат и филмчета от типа на “скрита камера” (дето ги пускат по bTV в петък вечер – само дето водещата я няма, за щастие;-) При полет от/до София – дават и нещо за хапване. На полета Белград- Виена (веднъж и така летях) – нищо не дават! Т.е. сандвичите ги продават! Така че има смисъл понякога човек да е по на Изток;-) (От началото на 2005а и до София полетът е „гладен“ вече:(
Други начини на пътуване: с автобус и с влак. Най-добри отзиви се чуват за пътуване с Еър Кона , но се надявам, че вече всички фирми са достатъчно добри в обслужването – все пак вече не сме началото на 90те….
Един съвет за пътуващите с автобус и влак – вземете си вода за пиене и не забравяйте да я пиете! Опасността от обезводняване е реална!
Ще ми се да направя и едно пътуване с кола, но де да знам кога ще ми се удаде…..

Правилата за движение по пътищата в Австрия

са подобни на българските, разликата е че се спазват;-). Даже не се опитвайте да не спрете на пешеходна пътека, когато към нея приближава пешеходец! В момента, в който си ПОМИСЛИХ, че искам да премина – целият поток спря! Как го правят – не знам. Даже се стигна веднъж до там, че намирайки се на тротоара и размишлявайки накъде да тръгна (мотках се из града) – неволно се обърнах с лице към платното, всички спряха, а на мен ми стана неудобно, че са спрели, махнах има да вървят и се обърнах настрани на платното – че то иначе ще стане задръстване.

От друга страна – драги пешеходци във Виена! И вие даже не си помисляйте да минавате на червено! Специално ще даде някой газ да ви подгони! Изобщо – умната! В немско-говорещия свят писаните правила трябва да се спазват. Друга особеност по магистралите: ако се случи да попаднете в задръстване и сте в лявата лента, отбийте още по-наляво, ако сте в дясната – още по-вдясно, за да може между двете ленти да се образува коридор, по който да минават линейките или полицейските коли. Така също не правете опити да минавате по най-дясната (аварийната лента), стойте си спокойно на мястото. По аварийната лента минават само тези, които се отклоняват вдясно на следващия разклон. Въпросът е, че “следващ” разклон е разклонът, който се намира в непосредствена близост (да не давам точна дефиниция, но мисля че в следващия 1 километър). И пак е рисковано да го правите, защото някой ТИР специално ще се отклони рязко вдясно, за да ви засече. Така, че стойте си спокойно – задръстванията общо взето бързо се изтеглят. Сега пък да не си помислите, че правилникът абсолютно се спазва? Не, не е така – и скоростта се превишава, когато може да мине номера, и на червено се минава(пешеходците,де) – когато не те подгони някой. Имайте само пред вид, че първо – санкциите са високи, и второ – местните жители по-добре от нас знаят кога могат да си позволят волности. Иначе скоростните ограничения за леките коли са 50, 90, 130. Има негласен толеранс от 10 км отгоре. В жилищните райони често ограничението пада до 40 и даже 30км/ч. Магистралите са платени, като системите за плащане е такава, каквато ще се въвежда в България от 01 януари 2005. Винетките се продават на всяка бензиностанция или от т.н. TABAK/TRAFIK. Това последното са будките, в които се продават билети за градския транспорт, винетки за магистралите и цигарите – намират се почти на всяка спирка из града. Най-евтината и най-краткотрайна винетка е за 10 дена.

Градът Виена.

За него е писано толкова много, че едва ли ще кажа нещо ново. Ще се опитам все пак да ви опиша нещата които си заслужават да се видят. Виена е разположена в средното течение на Дунава, като самата река преминава през него – като допирателна към центъра. Т.е.центърът се намира от западната страна на реката (ако спазваме наученото от часовете по география – десния бряг по течението (благодаря ти Грегъри :-)!!!)) , от източната (левия бряг) се намира също голяма, но все пак по-малката част от града. За пореден път не мога да покажа карта;-), затова ще се опитам с думи: представете си две концентрични окръжности, като към вътрешната от дясната й страна е прекарана допирателна, която е по-скоро вертикална с известен наклон наляво – разбрахте ли сега? Вътрешната окръжност е центъра, допирателната е реката, а външната окръжност – външната граница на града. (Бележка: хубава карта на града има на сайта на Мишлен - благодаря на Абра от форума на all.bg)
Реката изкуствено е разделена на две части – за борба с наводненията е изграден т.н. Дунавски канал, който започва горе-долу, там където реката влиза в града, част от водата, регулирана с шлюзове, минава по него, и вече при излизане от града отново се влива в основното течение. Дунавският канал минава съвсем през центъра (на около 500 метра от катедралата Св.Стефан), като в най-близката точка се намира Шведенплатц.
Запомнете това място, то ще ни служи като отправна точка в разходката из Виена малко по-надолу.
На левия бряг течението също е променено (изправено) изкуствено и се е получил един ръкав, който се нарича Стария Дунав. На територията между Стари и “нормален” Дунав се намира UNO-City-то и Донаутурма (кула “Дунав” – т.е. градската ТВ кула). С помощта на тези канали течението е усмирено и реката изглежда съвсем “европейски”. Ширината на Дунава при Виена не е малка, но все пак визуално е два пъти по-тясна отколкото при Белград да речем, а сигурно още по-тясна в сравнение с Видин или Русе – обаче не ми се е случвало да прекарвам дълго време в последните два града, така че базата за сравнение ми е Белград. Иначе във Виена са построени много мостове, като има автомобилни, ЖП, а и за метрото има мостове.
В северната част на града има едно възвишение, което се ползва събота и неделя за разходки сред природата. Така да се каже Виена е равнинен речен град, далеч от каквито е и да е Алпи или нещо поне малко наподобяващо Витоша. (В мен се показа шопът;-). Всъщност възвишението се нарича Виенската гора, а върхът му – Леополдсберг. До горе се качва автобус 38А, така че си представете колко е високо;-) Ако някой гледа австрийските версии на ТВ – програмите ПРО7, САТ1 и т.н. – рекламните блокове започват често със снимка на Леополдсберг. Ако изключим София кой друг голям град в Европа не е на река, езеро или море?

Шведенплатц

– или Шведският площад ще бъде нашата отправна точка: Намира се Дунавския канал и се явява възлова станция за няколко линии на метрото. Според пътеводителите и според екскурзоводите е купонджийското място на града, не разбрах точно защо, но трябва да се отбележи, че има няколко заведения, най-кроткото от които е една ирландска кръчма, така че правете си сметката. От другата страна на канала се намира сградата на ОПЕК (вечно я показват по телевизията, виждали сте я). Интересното в случая е, че за виенчани тази сграда не говори нищо, даже не всички знаят че седалището на организацията се намира в града им. За сметката на това съседната офис-сграда е доста известна (офиси на IBM), абсолютно незабележимо (в смисъл с нищо не отличаващo се от околните) високо офис-здание, но…. ОПЕК на тях нищо не им говори, докато IBM е популярно място. Ако знаете обаче какви коли спират пред ОПЕК – свят ще ви се завие! Да се върнем на Шведенплатц. Точно на кея до него има малко пристанище, от което тръгват корабите за туристическите обиколки. Така и не можах да намеря време и да го направя, но обезателно ще го направя. Обикновената обиколка е около 10-14 евро (в зависимост дали се слиза на мястото , от което сте тръгнали или не). Организират се също така и обиколки из околностите на Виена. В обратна на реката посока по една сравнително тясна улица от Шведенплатц, се стига до Щефансдом.


Щефансдом (Катедралата Св.Стефан)

– това е баш центъра на града. Катедралата е огромна, строена някъде през 12-13 век, в готически стил, като едната кула е много по-ниска от другата (не им стигнали парите през 13-и век, а и разни чуми, Реформации, а в последно време имигранти им пречат да я достроят ;-). Тази година (2004) от външната страна се правеше реставрация, или най-малкото се прави опит за почистване от хилядолетните замърсявания. На участъците, където се готови, се вижда, че е доста светъл камъкът, с който е правена Катедралата. Месите се водят на литературен немски, не се изисква платен вход за влизане, но богомолците са отделени от туристите. Пред църквата има просяци, улични музиканти и от онези дето се правят на статуи. Точно пред входа на църквата има и станция на метрото.
Това вече е пешеходната зона на центъра. (Ще се повторя, но защо в София не можем да имаме такава зона????)
Ако продължим по направлението, от което дойдохме до Катедралата, то улицата преминава в

Кернтнер-щрасе

Перпендикулярната се нарича Грабен.

По нея е пълно с улични кафенета, музиканти, магазини от всякакъв калибър. Там си заслужава, човек да поседне, да пие по една бира на открит въздух и да утрепе един час в зяпане на навалицата. На тази и на съседните улици се организират често улични празници. Имах късмета да бъда на 1.май.2004 във Виена. Целият център беше пълен с народ по повод на празника и навсякъде имаше сцени, на които пееха и свиреха доволно добри групи, оркестри, артисти, от всички страни на новоприетите държави. За тези, които не знаят – това беше денят, в който 10-те кандидатки от Източна Европа влязоха в Европейския съюз! Празнуването на пролетарския празник беше на друго място. Надявам се да успея да ви разкажа за този ден малко по-надолу.
На Грабен се намира и прословутата колона на чумата.
Грабен завършва отведнъж. Ако тръгнете наляво ще стигнете до Хофбург, а вдясно по няколко тесни улички се минава през два площада и при Шоттентор (Шотладската порта) се излиза на Ринга.

Връщам се засега на пресечката на Кернтнер-щрасе и Грабен (площадът пред Катедралата) и продължаваме по Кернтнерщрасе. Това се води за най-гъзарската улица във Виена. Пешеходна зона, пълна с магазини, в които ще вляза, ама друг път….:) Там съвсем спокойно можете да срещнете някоя световна знаменитост. Не че не е пълно и с нормални хора! Да ви кажа един секрет: разходете се и по двете улици, помоткайте се, влезте в някое кафене, пийте по кафе или по бира – това е животът! И след толкова ходене до Виена и сега ми е приятно да го правя!

Магазините за сувенири по Грабен и по Кернтнерщрасе имат по-дълго от обикновеното работно време и са отворени и през почивните дни, така че ако ви трябват картички или “Топките на Моцарт” – ще си намерите. Вярно, че на по-високи цени, отколкото в нормалните магазини, ама нали са ви отворили и в извънработно време;-). Кернтнер-щрасе завършва при Виенската държавна опера, а самата тя (т.е.главния вход) се намира на Ринга. Рингът е улицата, която се обикаля целия център. Районът заключен в нея е това, което в София бихме нарекли идеален Идеален център;-) Шведенплатц се намира на Ринга, Операта – също, но от двете му противоположни страни. Повечето известни места във Виена са или на Ринга или са вътре в него.


Операта във Виена

е строена през 19-и век, тази година я реставрираха, като резултатът беше великолепен. Докато траеха строителните работи, скелето беше покрито с мрежа върху която беше снимана или нарисувана фасадата, като би изглеждала след ремонта. След ремонта наистина стана много хубаво. Вечерно време около операта можете да добре облечени хора, отиващи на представление, на касата за правостоящи всеки ден има опашка (билетите падат до около 2 евро, нормалните билети започват от 15 до ……много евро). Така и не отидох – надявам се да е било заради липсата на време, а не заради друго ;-)

От площада пред Операта тръгват туристическите автобуси

за обиколките на града. Организира ги туристическата организация на Виена, в делнични дни тръгват на всеки час, а в почивни – на половин. Имат разписание и спирки като градския транспорт и ако напр. си купите едночасовата екскурзия и решите да слезете някъде по пътя (напр. да разгледате по подробно Катедралата), можете да го направите, като знаете, че след известно време ще мине друг автобус да ви вземе). Разписанието и маршрутите са описани на мястото за тръгване, а и в подлеза пред Операта има туристическо бюро, в което също ще помогнат. Освен това на мястото, от където тръгват рейсовете има един чичко-викач, който продава билетите и обяснява кога и закъде заминават автобусите. Най-евтината е едночасовата обиколка, обикаля се по Ринга, като се навлиза и малко навътре до Катедралата. На седалките има слушалки и вие си избирате на какъв език (поне 6 езика са) да ви разказват: няма български, но руски и японски има. Струва 12 евро на човек. Има и по-дълги – до целодневни обиколки, цените стигат до около 100 евро. Ако сте във Виена за ден или два, това е първото, което трябва да направите.

Ако след Операта свиете вдясно по Ринга (по посоката на движение на автомобилите – улицата е еднопосочна) след малко отдясно ще видите малък парк , а веднага след него е

дворецът Хофбург

Това е официалната резиденция на австрийския кайзер преди Първата световна; сега една част е отделена за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, а другата – е седалището на австрийския президент. То и той с правомощия колкото нашия, ама това е друга тема (толкова са заслужили ;-).
Дворецът е ограден с висока ограда и вътре се намира “Площадът на героите”, обграден от два бронзови конника. Знаех, но не мога да се сетя кои бяха изобразени там – единият май е Принц Ойген, за другия съвсем никакъв спомен не ми е останал. Принц Ойген е един от забележителните пълководци на Австрия.
Този площад, който както казах се намира вътре в оградата на Хофбург, е едно от най-официалните места на Виена. Там се организират парадите повод на националния празник, там беше финалът на Виенския маратон и изобщо…. На поляната са издигнати знамената на страните от ОССЕ. Там файтоните с туристите правят специална обиколка, а туристическите автобуси спират обезателно. Ами така де – Соломон Паси е наблизо;-)

Когато беше националния празник (есента, не знам коя дата – никакъв спомен) стана малка историйка: Една вечер късно (9 часа да е било) се разхождам след работа из центъра и минавам през Хофбург, а на Площада на героите стационирана бронева и комуникационна техника, опънати палатки, а едни момченца с униформи и барети провесили едни автомати (и едни черпаци за провесените им м…. – хайде да не ставам вулгарен, всички, които са носили автомат знаят какво имам пред вид;-). Изобщо – направили си хората лагер баш на центъра на политическия живот. Ха сега де – то ясно че щях да разбера дали не е станала издънка нещо, ама парен каша духа. На другия ден питах колегата си какво е било това. И той пита, ама къде ги видя, викам на Площада на героите насред Хофбург, да няма нещо превратче нещо? Той се засмя и ми каза, че два дена след това ще има парад по повод националния празник. И ми каза “В Австрия не се случват такива неща”, на което трябваше да му разкажа моя опит от казармата (на 10 ноември 1989 бях точно там) и съм виждал как става. После с австриеца си говорихме, че човек ей-така през живота си без да иска участва в какви ли не събития и че не бива да се изключва нещо априори….. За тези които им е интересно: танковете бяха Леопард, автоматите са американски, камионите с комуникационна техника са по-малки от нашите, джиповете са Мерцедес-Пух (т.е. G-класа;-). Това, което обединява българската и австрийска армии е погледът на австрийските войници – изразява същото, каквото и на нашите: какво правя аз тук?…. И по същия начин заглеждат мацките по улицата;-)…

От другата страна на Ринга, срещу входа на Хофбург се намират

Музеят за история на изкуството и Природонаучния музей на Виена

между тях е разположен паметникът на Мария-Тереза. Любимо място за снимки на туристите, мястото се ползва за начална точка на чуждестранните туристи, посещаващи Виена с автобус. И двата музея са много интересни и ако сте за 3-4 дена във Виена, отделете малко време и за тях. В колекцията на Музея за история на изкуството има Бройгел, Тициан, малките холандци (а и големите също са представени), древно египетско изкуство (за пръв път видях египетско изкуство там), прабългарското съкровище от Наги-Сент-Миклош също се намира там.
Никога не съм могъл да съчетавам цветове, изобщо от природните таланти по-скоро притежавам музикалност, отколкото чувство за художественост, но картините гледани на живо ми въздействат. В музея може да си вземете аудио-гид, с който като наберете номера на картината, която гледате, ще чуете (пак на няколко езика) кратка история на картината или изобщо нещо интересно за нея. Наистина е забележително да се видят неща на живо, които си виждал само като снимки в учебниците и книгите по история на изкуството. Билетите са около 10 евро – заслужават си.

Природонаучният музей отсреща е по скоро за непораснали момичета и момчета (и наша милост също): колекция с динозаври (костите им), много интересна минералогическа сбирка, препарирани животни. Най-интересното за мен беше историята на човечеството: започва от праисторическите хора и завършва с ранното Средновековие, по-точно момента в който завършва Великото преселение на народите и е представена карта на Европа към този период: 4 държави, едната е империята на Карл Велики, Византия, третата не помня коя беше, но познайте коя е четвъртата държава? …..Bulgarisches Reich. Съвсем условно я нарекох четвърта – на картата изглеждат всичките съизмерими като големина. Враг съм на патриотизма тип “bTV в 22:30”: нашите мъже, най-добрите е…., а нашите програмисти – най-добри хакери, но също така очевидно не сме и без потенциал – иска се просто постоянно усилие.

Зад гърба на Мария-Тереза, от другата на страна на улицата се намира т.н.

Museumsquartier,

няколко музея събрани съвесем близо един до друг, единият от които е музеят за модерно изкуство MuMoK, има детски музей и още няколко по-малки. Един ден минавах оттам и се случи да попадна на празника на детския музей, бяха инсталирали машина за изкуствен сняг, познайте какъв бой със снежни топки падаше; имаше няколко сергии, в които се представяше дейността на музея, разни занимания за деца – изобщо джангър! Австрийците знаят да си правят купон на обществено място! Зад Museumsquartier започва Мария-Хилферщрасе, мястото за покупки във Виена.

Да се върнем на Ринга между Хофбург и двата големи музея. Ако продължим в посоката, по която тръгнахме, отдясно, веднага след Хофбург, се намира Бурггартен (малък парк, с постройка в древногръцки стил в нея), а до градината е Бургтетър, а от лявата страна на Ринга остават

Парламента и виенската община (Rathaus).

Парламентът им хич не ми хареса. Голяма сграда в древногръцки стил с 4 еднакви фасади (паметникът на Мария-Тереза също има 4 лица), малко е дезориентиращо накъде иска да върви страната. Строен е през XIX век в този стил с цел да напомня на кайзера за демокрацията. Ама това, че абсолютно не пасва на околния пейзаж никой не се е интересувал. XIX-и век, какво да ги правиш;-).

Общината обаче е нещо съвсем друго – в немско-говорещите страни една от най-важните институции е общината. Работил съм с хора идващи от немското Долно нанагорнище и първото, с което представят града си, когато си говорим на тази тема, обикновено е “А знаеш ли каква хубава община имаме?” Та и виенската община е забележителна сграда – не мога да кажа в какъв стил е, нещо готическо ли, нещо друго ли е , не мога да кажа, но определено е една от най-красивите сгради, които съм виждал. Пред нея обикновено се организират митингите на левите партии в Австрия(празнуването на пролетарския 1-и май беше там), а така също зимно време се прави ледена пързалка, лятото има често бирени празници, състезания със скейт-бордове, изобщо мястото се ползва активно.
Срещу общината, от другата страна на Ринга, има хубаво кафене с места навън. В него през 1886г. представителите на българското Народно събрание са предложили на Фердинанд von Sachsen-Coburg-Gotha да стане княз на Княжество България.

Ако продължим още малко по Ринга ще стигнем до

Schottenkirche (Шотландската църква) и Schottentor (Шотландската порта)

– портата така и не открих, а църквата е голяма готическа. От това място тръгват много трамваи в посока север. С трамвай 38 може да стигнете до

Гринцинг – бивше село,

а сега част от града, на чийто жители е разрешено да продават домашното си вино и по този повод там е пълно с кръчми в австрийки стил (българските туристически агенции го наричат “традиционно заведение” ;-). Ако ви се случи да идете до Виена – идете и до там, преживяването се запомня. Ако обаче не сте фен на празнуващи немци, по-добре недейте. Според мен обаче начинът, по който един народ празнува е също толкова показателен за характера му, както и начинът, по който работи или как общува с околните.. Предлага се разнообразно домашно вино, предимно сладки и плодови (от какво ли не), интересни като вкус. Естествено, че има и бира и ядене. От Гринцинг тръгва и автобус 38А, който стига до върха на Виенската гора.

Обратно към Шоттентор: Ако продължите по Ринга, стигате до Дунавския канал и след като свиете вдясно по трамвайната линия ще се озовете на Шведенплатц. От Шоттентор можете и да свиете вдясно към центъра и след кратка разходка ще излезете на Грабен. Така приключва обзорната ни обиколка из центъра.
Има и една друга възможност да обиколите центъра: по Ринга се движат трамваи 1 и 2. Те обикалят по Ringstrasse, единият в едната , другия в другата посока, качвате се на единия от тях и виждате всичко, което ще видите и с туристическия автобус (е, няма да имате аудио-гид;-). С трамвая ще видите и неща, които не съм ви описал, вече вие сте на ход да пишете….
На едно място на Ринга ще видите магазин на Ферари – витрина и в нея едни червени коли ;-) – и австрийците се лепят на витрината като невидели. А те едни двуместни коли, дето един куфар не можеш да качиш в тях ;-). Между другото, точно зад този магазин се вижда дворецът на рода Sachsen-Coburg-Gotha.

Ако сте във Виена повече от един ден

можете да се разходите до Шонбрун, Хундертвасерхаус, Донау-турма или до двореца Белведере. Е, и Пратера е добре да видите. Има и още много места за посещение, но за почти година редовно пътуване до Виена, видях само толкова;-)

Шонбрунн (Schönnbrunn)

– лятната резиденция на кайзера – обезателно трябва да я посетите, ако сте два дена във Виена. До двореца се стига с метро U4 – намира се между станциите Schönnbrunn и Zoo. Това е лятната резиденция на кайзера (Хофбург е зимната). Дворецът разполага с прекрасен парк, който в задната (по-голямата) част се изкачва на един хълм, от който гледката е wunderschoen. В парка на двореца има и няколко павилиона със специални градини (напр.Японска), а и зоологическата градина на Виена е там. Билетите в двореца са 10-12 евро в зависимост от броя зали, които искате да посетите (вземете си с повечето зали). Към билета се полага и аудио-гид, който ще ви разкаже какво има да се види в отделните зали. Изборът на езици е богат , но за съжаление без български – но защо не пробвате да си поискате? Когато разберат, че идват и много българи, ще се светнат да пуснат и на български…. В двореца се намира и голяма бална зала, която съм сигурен, че всички са виждали или в учебника по история или някъде другаде, но поне за мен тази зала е асоциацията за бална зала в дворец – сега само я видях на живо.

Хундертвасерхаус – (Къщата на Хундертвасер)

– те всъщност са две, но едната все още е общинска жилищна сграда, а другата е музей. Обикновено се ходи до тази, която все още е жилищна. С две думи: живял някога един архитект със славянското име Стоводи, много отдавна се преселил в Австрия, превели името му на Хундертвасер. По повод на този възродителен процес, човекът не можел да спи, въртял се в леглото и когато общината на Виена решила малко да разведри сивите фасади на общинските жилища, му се обадили, той решил да им го върне за преименуването и им спретнал едни такива фасади, дето няма една права линия в тях;-).
До къщата се стига с трамвай N на четвъртата – петата спирка от Шведенплатц. Спирката се каза Хундертвасерхаус – слезте там където слизат повечето хора с фотоапарати;-). А! И влезте в кафенето на терасата! Стоводи е правил и други неща във Виена – ако видите един мнооооого странен комин в северната част на града – да знаете, че е негово творение (коминът е на градското сметище).

Дворецът Белведере

– намира се съвсем близо до Ринга, зад паметника на съветската армия на Шварценбергплатц. Може да се стигне с трамвай D от Рингщрасе. От задната страна на двореца се намира Южната гара, на чийто паркинг спират автобусите от и за България. Дворецът напомня на Версайл като архитектура и също има голям парк към него, но в сравнение в Шонбрун не е нищо особено (само в сравнение с него – сега да не си помислите, че не си струва да се ходи??? Само заради Белведере си струва да се иде до Виена, но най-напред идете в Белведере, а после в Шонбрун) В момента дворецът е художествена галерия.

Донау-турм (Кула Дунав)

– не фунционира като ТВ кула, а си е чиста туристическа атракция. Намира се зад UNO-City-то (комплекса на ООН във Виена), първата спирка на метро U1 след реката в посока Кагран. Горе има въртящо се кафене с хубава панорама. Лятно време в парка наоколо е пълно с всякакви атракции.

Пратер:

намира се до гара Север (Nordbahnhof) и предствлява нещо като София-ленд, но всяка от атракциите е отделна (няма платен общ вход) и се заплаща отделно. Там се намира ВиенскоТО колело. То е и една от най-скъпите атракции (7 или 8 евро за едно завъртане), но все пак е Виенското колело. Другите атракции са средно за около 2 – 2,50 евро, влакчето е за 5, а има и бънджи за 15. Карах картинг там за пръв път в живота си: който не е карал – да кара! И да се повози на влакчето!

Настаняване: За съжаление това е темата за която съм най-малко подготвен, т.к. за около година редовно пътуване до Виена съм бил само в два хотела, но ще се опитам на тяхна база да ви създам някаква представа.
Единият хотел беше Кайзер Франц-Йосиф(4*), намира се близо до спирка Обердьоблинг на градската железница. Много приятен съвременен, но не ултрамодерен , 4 етажен хотел. Стаите бяха оборудвани с всичко необходимо, вкл. и мини-кухня с котлони, хладилник и т.н. Цените на стаите са от порядъка на 100-140 евро, зависи от сезон, кога правите резервация т.н. По принцип по-евтино излиза през агенция. Сметките се уреждат при напускане. Един път само са ми искали паспорта при регистрация (в другия хотел и това не направиха). Иначе гостът си попълва сам регистрационната карта и както казах, по принцип не гледат паспорта. Хотелът се намира в много приятен жилищен квартал с големи къщи. Съвсем наблизо се намира и квартал Гринциг, когото всички пътеводители посочват като мястото с най-много кръчми. Събота и неделя хотелът се запълваше с туристи – баби и дядовци от Германия, Италия или Америка. През седмицата си личеше че повечето хора са командировани. През уикендите цените падат – това го забелязах и при хотел Ласал, като може да паднат и до 50 евро за стая. Предполагам, че така правят и много други хотели, така че човек ако е решил да спести и има време да проверява по телефони и по интернет, може да уцели някое намаление.
Хотел Ласал(4*) – намира се съвсем близо до площад Мексико – спирката (Форгартенщрасе) на метрото U1 преди да мине от другата страна на реката. Също много приличен хотел, но не толкова уютен, а и гледката от едната страна беше към някаква индустриална сграда – от другата беше наред. Този хотел е по-близо до центъра – на три спирки от Шведенплатц и на четири – от Катедралата Св.Стефан, а на съседната спирка се слиза за Пратера. Цените в Ласал са по-високи 120-160 евро, но и тук има всякакви промоции. И двата хотела имат подземен паркинг, който струва около 12-13 евро на денонощие. Ако сте с кола – си заслужава, защото паркирането на улицата е доста по скъпо, а и Ласал се намира в т.н.Зона за кратко паркиране (Kurzparkzone)(казано на софийски: Синя зона), където е паркирането е позволено за не повече от час и половина през деня и се заплаща, като се купуват талони(малко по-късно ще се опитам да обясня и тази система). И от двата хотела не мога да се оплача, като все пак Кайзер Франц Йосиф ми беше по-уютен, но Ласал е по-близо до центъра. Изобщо по центъра е пълно с хотели, като тези, които се намират на Рингщрасе изглеждат най-скъпи. Като видиш какви коли спират отпред…
Препоръка: ако си търсите хотел във Виена, ползвайте агенция – цените по принцип трябва да са по-ниски от цените на рецепция. Така също пробвайте какво ще изплюе интернета. Не е задължително да ви искат кредитна карта, а на вас ви трябва резервация само, плащането може да го извършите на място. Във Виена има и поне един хотел от веригата Етап – намира се до магистралата от летището към града. (за тези, които не знаят: това е верига евтини хотели, в които се предлага възможния минимум услуги, като изискването за самостоятелна баня и тоалетна е изпълнено).

Градският транспорт на Виена – една истинска приказка!

Това е наистина нещо умно, работещо и точно. Няма никакъв смисъл да използвате колата си докато сте във Виена (освен ако няма някоя специална причина за това). По мнение на мои колеги-немци, градския транспорт във Виена е по-добър от който и да е аналог в Германия. А какво ли трябва да кажа аз, редовен участник в изборите за Столична голяма община (участник в смисъл, че ходя да гласувам)???? Нали не трябва да ви обяснявам, че можеш да си сверяваш часовника по движението на метрото, градската железница или трамвая? Но така също, ако го изпускаш – рядко ще ти отворят отново вратата. Трамваите са като широките трамваи в София, автобусите също са като по-новите автобуси в София. На спирките има разписание, не видях електронни табла. Метрото може да е по-чисто от това,което видях – не е мръсно, но не мога да кажа, че е чисто.
Градската железница е много добра измишльотина – това е нещо, което може да се въведе и в София и ще върши добра работа. Разписанията на всичките видове транспорт са така регулирани (и по-важното – така се спазват), че ако имаш прекачване – слизаш, отиваш до другото превозно средство (то вече е дошло), качваш се и продължаваш. Така също може да разчиташ, че когато тръгваш – ще дойде точно навреме. Разбира се, че се случват и аварийни ситуации, но сега говорим за обичайния случай.
Карти и билети се купуват от павилионите Tabak/Traffik – намират се почти на всяка спирка, достатъчно добре са обозначени, така че няма да ги изпуснете. Между другото само тези павилиони продават карти и билети. Продават също цигари, списания, вестници. Но да не се подлъгвате – вестници се продават не само в Tabak/Traffik! Цените се движат по следния начин: еднократно пътуване 1,5 евро (на някои линии има и къси участъци, в които е 1 евро), карта за целия ден(от 8 до 20 часа) – 4 евро. Като влезете в трамвая или в автобуса, а на спирките на метрото или на градската железница – на входа на станцията, има “перфоратори” които бият печат върху билета ,с часа и датата на компостирането. Билетът се мушка в тях с една от страните си (коя точно – ще се ориентирате по самия билет, нямa да сбъркате). Съществуват и по-дългосрочно карти: Виена-карт има 8 лентички, като всяка от тях след “перфориране” важи цял ден за един човек, т.е. ако сте двама, компостирате две лентички и се возите цял ден. Този билет дава и някакви минимални отстъпки при посещение в музеите. Цената е 24 евро (3 евро на човек на ден). Хубавото е че може да важи за произволни дни – ако от предишно посещение на Виена ви е останала неизползвана част – спокойно може да си я употребите. Има и подобни 72 часови билети, ама те са точно като за туристи и цената им е 16,50. По-евтино е с единични дневни карти…. Най-евтино е със седмична карта (Wochenkarte) – тя важи за календарна седмица, струва 12,50, важи за целия град, без ограничение във времето(еднодневната важи от 8 до 20 часа!!!), така че- това излиза най-изгодно. Ако сте от четвъртък до неделя във Виена е по-изгодно със седмична, която наполовина е изтекла, отколкото с всеки от другите варианти.

Хората: и те са част от забележителностите на Виена, нали?;-) Австрийците са симпатични, учтиви и сърдечни хора, които може да се сторят на някого скучни. Но това последното е от непознаване или от робуване на предразсъдъци.

Този разказ беше публикуван най-напред в старата ми лична страница и във форума на посока. Статиите от старата ми страница постепенно ще кача тук, а така също всичко ново ще се появява само тук на блогспота. Настоящият разказ може да се прочете и на руски на сайта трипадвайзор (и там ме публикуват понякога:-)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Fax Online    Изпрати пътеписа като PDF   


2 responses so far

2 Responses to “Виена”

  1. […] съм разказвал вече за Виена и за да не ми е скучно да разказвам за същото, ще ви […]

  2. […] като град Май съм разказвал вече за Виена и за да не ми е скучно да разказвам за същото, ще ви […]

Leave a Reply


Switch to mobile version