ян. 26 2015

На ски в Ливиньо, Италия

Като има Банско и Слънчев бряг – как да не ви прати човек, да четете за ски-ваканции в Алпите? 😉 (Не знам, дали с този разказ не ставаме „контрабандисти“, които с нищо не помагат за развитите на детските градини в страната 😉 Иначе Димитър ще ни води до Ливиньо, за да ни разкаже как са прекарали ски-ваканцията си там.

Приятно четене:

На ски в Ливиньо

Италиански Алпи

10.01.2014г.-19.01.2014г.

И така, тъй като времето си лети и спомените избледняват, най-накрая решихме да запишем този пътепис, така че хубавите преживявания да ни топлят в месеците без пътешествия и ски.След дълго планиране още от лятото на 2013г., резервация на апартаменти, бус под наем и нощувки, три приятелски семейства с по едно дете на 10г. се отправихме на това пътешествие в нощта на 10.01.2014г.

Livigno_DSC_0087Пътят до Ливиньо – ски курорт в италианските Алпи на границата с Швейцария и Австрия е 1690 км и се взима средно за около 20ч.

ski_livigno
Ние пътувахме 9 души в бус Опел Виваро(взет под наем), чисто нов на 9000 км, като тръгнахме около 19 часа на 10.01.2014г и пристигнахме в Ливиньо в 15.30 часа на следващия ден.На другата сутрин след непрекъснато каране от 3-ма шофьори към 10 часа бяхме във Верона и спряхме за почивка, кафе и кратка разходка из Арена Ди Верона.Верона ни посрещна с облачно, но сравнително топло време около 8-10 градуса, много спокойно като за събота сутрин, кафенетата и магазинчетата около Арена Ди Верона тъкмо се пробуждаха и започваха работа.Livigno_2014-01-11-10.02.00

След разходката из Арена Ди Верона и уличките наоколо пихме кафе и се отправихме към Тренто и от там към Ливиньо. В изхода на Верона леко се объркахме и вместо да хванем магистралата към Тренто, тръгнахме по високоскоростния но безплатен път, който много прилича на нашите магистрали, само дето няма аварийна лента и не може да се кара с повече от 90 км/час. След около час и половина бяхме в Тренто и от там хванахме магистралата за Болцано. Магистралата от Тренто до Болцано минава през една долина, като от лявата страна са Алпите, а от дясно Доломитите.Италианците са кръстили тази магистрала с нежното име La Strada del Vino, тъй като долината от 2-те страни на магистралата е засята с лозя в продължение на стотина километра. Всъщност тази област се нарича Трентино-Алто Адидже, известна с добрите си лозя (друг въпрос е качеството на италианските вина), красиви спиращи дъха гледки от завой на завой, високи върхове и урви, първокласния ски курорт Доломити Супер ски, както и Алпите от ляво в края на магистралата.Магистралата свършва в Болцано и ние поехме на север към Мерано.

След Мерано пътят минава доста високо в планината към границата с Швейцария и се нарича   La Strada del passo dello Stelvio SS38. Минава се през десетина алпийски тип села и малки градчета, с китни подредени къщи, улици и малки площадчета. Границата с Швейцария се пресича при Мюнстер, има КПП, швейцарски митничари, които не ни спряха, но стояха чинно на пост и оглеждаха преминаващия трафик. След 20-на километра шофиране в Швейцария стигнахме до тунела към Ливиньо като в началото на тунела има пак КПП, швейцарски митничари и пункт за заплащане на тол такса, която е 33 евро отиване и връщане, плаща се веднъж, дават ти 2 билета, като трябва да пазиш този за обратно.

Тунелът се нарича Munt la Schera, с еднопосочно движение, дълъг е 3394 метра и свързва долината Енгадин през швейцарския град Зернез с езерото Ливинъо под върха Munt la Schera.Зимно време представлява може би единствения път за Ливиньо, като се има пред вид че прохода Стелвио е затворен.Тунелът е широк, колкото да мине едно превозно средство и посоката на движение се контролира от светофари на всеки 15 минути. Цената за преминаване в събота и неделя е по висока – 38 евро за лек автомобил или бус до места.

Livigno_20140111_145340livigno_tunnel

След като преминахме през тунела и покрай

езерото Ливиньо

(зимно време е замръзнало и покрито със сняг) стигнахме до центъра и сложихме адреса на къщата в GPS-а.

Ливиньо

След като се завъртяхме 3 пъти в кръг по един и същи маршрут и не ни заведе до къщата, решихме да се обадим по телефона. Жената, която вдигна успя да обясни единствено, че не говори английски  и затвори.

23030 Livigno Sudovest, Италия

След като се обадихме още 1-2 пъти, явно се сети че може да са наемателите за следващата седмица и след малко ни звънна друга жена знаеща английски, попита къде сме и каза да седим там. След около 10 минути, хазяйката пристигна с един джип, каза карайте след мен и след 2 преки бяхме пред къщата.Настанихме се в 2 апартамента , единия с една спалня, другия с 2 спални, 2 бани и хол, който служеше за нашите Apre ski партитата всяка вечер в продължение на 1 седмица.

house_livigno

Къщата в Ливиньо, в която живяхме 1 седмица

Къщата бе чисто нова или най-много на 2-3 години, построена със съвременни технологии, с топъл гараж където се намираше и ски гардероба. Имаше уникално подово отопление, което ако се пуснеше на максимум, пода в банята започваше да пари и бос трудно се влизаше.

house_inside

Част от интериора

След като се настанихме, тримата мъже тръгнахме на разходка из Ливиньо с опознавателна цел.

razhodka_1razhodka2razhodka_3razhodka_4Красота,сняг и очарователна зимна белота струят от всички страни.

А опознаването на Ливиньо не би било пълно, ако не влезем в един от многото пъбове по пътя и не се насладим на чаша тъмна бира Гинес.

Livigno_2014-01-12-19.13.44

И тъй като сме в Ливиньо да разкажем малко и за самото градче.

Ливиньо е италиански ски курорт,

разположен от слънчевата страна на ломбардските Алпи с надморска височинна 1816 метра, недалеч от Сент Мориц и в близост до границите с Швейцария и Австрия. Това е най-високият според надморската височина курорт в Европа и предлага много сняг и слънце  през целия ски сезон, който тук е от ноември до края на април.

Кварталът Трепале (1 900-2 250 м)

пък е най-високото, постоянно заселено място в Европа. В района на Ливиньо преобладават традиционните дървени къщи, а разположението по южните склонове на Алпите осигурява на долината много слънчеви часове. Дължината на   пистите  е 150 км., а лифтовете са 34 с  капацитет  46 000 човека на час. Няколко от лифтовете достигат до 3000 м.надморска височина. А ако ски пистите са недостатъчни  – можете да си купите комбиниран ски пас, който вкл. всички писти на долината Valtellina , така както направи нашия приятел Чавдар със семейството си и караха по легендарната писта Стелвио в курорта Бормио. Купувайки седмичен ски пас от Ливньо, Ви се дава възможност 1 от дните да карате с 50% отстъпка в световно известния курорт Сейнт Мориц в Швейцарските Алпи на 40 км от Ливиньо, от което всички се възползвахме. Самото градче е много красиво с подредени къщи, хотели, магазинчета и заведения. Цените са що-годе прилични. Същевременно преди е било много западнало село и властите са го направили безмитна зона, няма ДДС. Поради тази причина литър бензин/дизел е 1 евро, алкохола е доста евтин (малко по-евтин от България), парфюми, очила и други луксозни стоки са изключително изгодни.След като се поразходихме, купихме ски пасове за 6 дни, напазарувахме вода, салата и други необходими неща и много доволни от видяното се прибрахме в къщата, където нашите съпруги бяха приготвили вкусна вечеря. Пихме по 1-2 welcome drinks, хапнахме, начертахме планове за следващия ден и заспахме уморени от дългия път и хубавите преживявания.

1 ден:

Въпреки няколкото питиета от предната вечер, станахме рано и бяхме свежи като репички.

Ливиньо се намира на близо 1800 м. н.в.

и наспиването става бързо. Нарамихме ските и се запътихме към близката спирка на градския транспорт. В Ливиньо има 4 линии, които са безплатни и за удобство са обозначени с цветове: червена, синя, жълта и кафява, които обикалят в кръг малкото градче по различни маршрути и свързват различните писти и ски зони. Рейсчетата са с интервал 8- 14 мин., като разписанията са написани на всяка спирка и се спазват до минутата.

В Ливиньо има 2 ски зони – Мотолиньо и Каросело

Като цяло те са с почти еднаква степен на трудност на пистите, но като че ли една идея по стръмни са пистите по Мотолиньо.  След дълги дискусии предния ден решихме да започнем карането на Мотолиньо, водени от единствената логика, че сутринта тази ски зона се огрява от слънцето и пистите няма да бъдат толкова замръзнали. Livigno_IMG_2306Рейсчето дойде навреме и след минути се озовахме на лифта Teola. Свикнали с опашките на Пампорово и Банско беше ни много странно, че нямаше нито един човек на лифта и без никакво чакане се след 3 мин. се озовахме на горната станция. Всички отворихме уста при вида на километри безбрежни и добре обработени писти, като широчината беше между 100 и 200 метра.  След малко спускане по не особена лека пистичка, се качихме на лифта за Monte Neve и след няколко минути се озовахме на най-високия връх на Мотолиньо. От върха тръгват най-стръмната писта в ски зоната, както и най-лесната писта по билото на планината.Livigno_IMG_2308Времето беше слънчево , пистите отлично обработени, на „вафлички”, така че неусетно стана обед и коремите ни напомниха, че трябва да починем.

piste1Livigno_restorantСпуснахме приятна и много широка писта към Трепале /най-високото населено място в Европа/, много разнообразни писти в средата на Мотолиньо, които преливаха една в друга и по който и маршрут да поемеш, все пистите са хубави и стигат до началото на някои от лифтовете. И така неусетно стана 4 часа и приятно уморени се запътихме към базата ни.

Livigno_IMG_2326Ден 2-ри

Ски картата за Ливиньо ни даваше възможността да караме ски в световно известния швейцарски курорт, зимното Монако, шлифования диамант на Алпите – Сейнт Мориц, на половин цена. Предложение, на което не можеш да устоиш, а да си признаем и не трябва.Защото името Сейнт Мориц на всички езици означава стил, престиж и класа…. много класа.Разстоянието между световноизвестния курорт и Ливиньо е около 40 километра или на „един тунел разстояние”. Като минем същия тунел, през който влезнахме в Ливиньо и се озоваваме на един от най-живописните пътища в света: Давос – Стелвио. Алпийски върхове, окъпани от слънцето, китни селца, брилянтно изчистен път и след 40 минути сме в най-снобарския ски курорт, там където са проведени вторите зимни олимпийски игри през 1928 г. /след Шамони 1924 г./, там където, с какъв ски екип си е по-важно, отколкото какъв ти е стила на каране.

Livigno_IMG_2542Организацията в градчето е като смазан швейцарски часовник, всичко е така, както трябва да бъде. Паркираме на закрит паркинг, който е неприлично нисък и неприлично скъп и след минутка сме на спирката на „зъбчатката”. Купуваме си ски пас с 50% намаление, който струва „само” 50 евро на човек  и след след 15 мин. изкачване със зъбчатото влакче (фуникулур)  сме в центъра на ски зоната, Corvilla, 2500 м. н.в. или “Top of the world”.Livigno_IMG_2540Livigno_2014-01-13-10.05.23Безбожно красиво е и тръпката е голяма. Разгряваме с кратко спускане до втория ски център Margunse и се изкачваме нагоре към върховете, там където има и сини и червени и черни писти.st.moritzst.moritz1На лифта се качваме с една дама с убийствено готин ски екип, мадамата беше със стойка на младо момиче и единствено брадичката и издаваше преклонната и възраст. След разговор с нея разбрахме, че е на 71 години. Дай, Боже всекиму да кара ски на 71 години. Зашеметяващо красиво е, всичко е бяло и когато е слънчево е разкошно, но когато се заоблачи губиш представа за посока, губиш ориентация къде е надолу и къде е нагоре. Затова са поставени двуметрови цветни колове, за да те водят по пистата.Не бих искал да съм сред върховете в лошо време.

Черните писти са убийствени,

малко са кратички, но почти никой не кара там и в 12 часа все още се кара по „вафлички”. Кеф на квадрат, даже на куб. След яко каране и обиколка на почти всички писти, се качваме на „гондолата” до Piz Nair /3057 м./, където е построен шикозен ресторант с невероятна панорамна тераса, от която може да се види много трихилядници, както и един от най-красивите алпийски върхове, приличащ на игла – Матернхорн /4478 м./.Livigno_2014-01-13-14.20.23Livigno_IMG_2638 Livigno_2014-01-13-14.13.53Livigno_2014-01-13-14.12.14Под нас остана величествената долина Енгадин, в швейцарския кантон Graubünden. Името на тази най-високо населена долина в Европа (1000м. в най-ниската си част достигаща до 1800м. във високата) идва от Engadin, което на местния език романш означава “Градините на хана”.На фона на безкрайната скъпотия не сме впечатлени от цените в  ресторанта, пийваме биричка, хапваме спагети и правим безумно красиви снимки.Livigno_2014-01-13-15.42.49Livigno_2014-01-13-15.42.10Livigno_DSC03043Livigno_IMG_2696По-уморената част от компанията хваща „гондолата” обратно, а другата част поема предизвикателния маршрут от Piz Nair /3057 м./  до Сейнт Мориц / 1846 м./, само по убийствено красиви черни и червени писти, който и в края на деня са в перфектно състояние.IMG_2609След края на ски преживяванията се насочваме да разгледаме градчето.

Livigno_IMG_2609Магазините на всички скъпарски и известни марки са представени там, за цените не ми се говори, нещата са само за гледане.Livigno_DSC03049Livigno_IMG_2546Livigno_IMG_1851Livigno_IMG_1847Минаваме през магазините за шоколад и не може да устоим, влизаме и пазаруваме за безкрайно удоволствие за децата. Трудно можеш да си представиш по вкусен шоколад и се сещам как на времето ни казваха, че швейцарците са богати, защото произвеждат шоколад, мляко и часовници. Явно има и искрица истина в това твърдение. Уморени и изпълнени със страхотни емоции минаваме през тунела за Ливиньо и се отдаваме на хедонистични усещания – вратни пържоли с червено вино, Мерло на Мезек.

3-ти ден.

Вали сняг. Ама много вали. Валя цяла нощ и цял ден. Сложи нов 1 метър.Не става за ски, но в края на деня Чавдар все пак реши че ще опита да кара в 1.5 м пресен сняг.Сутринта направихме кратка разходка, бой със снежни топки с децата.

Livigno_2014-01-14-10.48.23Livigno_2014-01-14-09.26.54След обед, една част от компанията отиде на СПА. В Ливиньо се намира най-големия спа център в Европа- AQUAGRANDA – http://www.aquagrandalivigno.com/. Действително е огромен, с множество басейни, сауни, спа зони, термални извори, приключенски душове и парни бани, ледени басейни….толкова голям, че трудно се обикаля за 1 следобед.

4-ти ден.

Времето е утихнало, слънцето се показва, пистите са перфектно обработени и ни очаква другия ски център на Ливиньо – Каросело.

Livigno_CaroseloПистите на Каросело са една идея по-лесни, има доста черни и няколко сини като номер 31, която ние много харесахме и карахме почти цял ден там.

Livigno_2014-01-15-11.17.02Livigno_2014-01-15-10.56.29На върха има превъзходен ресторант с разумни цени, много място за препичане на слънце и прекрасни гледки към градчето и към Швейцария. Постоянно ехти техномузика с диджей и партито е на ниво Тук е мястото, където можеш да хапнеш вкусна пица или да пийнеш от местното Bombardino /гореща смес от местно бренди, яйчен ликьор и бита сметана.Livigno_Caroselo4Livigno_Caroselo2Livigno_caroselo1След няколко изморителни спускания по пистите на Costaccia и Blesaccia, в края на деня децата бяха изключително горди, че превзеха трудните червени и черни писти на Каросело и със ските директно влязоха  в апартаментите.

Livigno_Caroslelo5Вечерта имаше нови хедонистични усещания –

посещение и дегустация в специализиран магазин за вино.

Магазинът беше зареден с множество бутилки с цени от 12 до 100 евро. Ние си взехме някакво комбинирано меню, което включваше дегустация на 3 вида вина, плюс съответни мезета – сирене, хляб, маслинки със зехтин.Мнението на всички за италианските вина, е че са леко разочароващи в сравнение с нашите – кисели, миришещи на чорапи и безбожно скъпи. Не може да се отрече обаче, че магазина беше перфектно подреден, собственика ни обърна достатъчно внимание, погрижи се за нас и показа че обича и уважава клиентите си!

Livigno_2014-01-15-18.21.51Livigno_2014-01-15-18.31.02На петия ден компанията се раздели на две. Чавдар и семейството му сутринта рано се качиха на буса и потеглиха към Бормио, а останалата част от компанията започна да превзема пистите на Мотолиньо.

5-ти ден –

Бормио

Купихме си ски пас, валиден за цялата скизона Алта Валтелина, обхващаща Ливиньо , Бормио, Санта Катерина и Валдидентро, и не можехме да се въздържим да не покараме в Бормио. Там където се проведоха Световните първенства по ски през 1985 г. и 2005 г. на които бях свидетел, благодарение на преките предавания на БНТ. През 1985 г. битките бяха с главни действащи лица  швейцареца Пирмин Цюрбриген и легендарния Ингемар Стемарк /кой ли не му беше фен тогава…./, в конкуренция с звезди от ранга на  Боян Крижей, Марк Жирардели, спускачите Франц Крамер и Петер Мюлер, Маркус Вайсмайер. Еххх, спомени……..

Как да няма тръпка да се спускаш по пистите, свидетели на тези епични битки.Отделно, както има традиция първия старт на „белия керван” да е на ледника над Зьолден, така и традицията повелява стартовете за Световната купа по ски между Коледа и Нова Година да е в Бормио, на легендарната писта Стелвио. Особено предизвикателство за мен беше да карам по тази световно известна писта, която се слави, като една от най-стръмните и една от най-бързите не само в Европа.Та с такива мисли и спомени тръгваме рано за Бормио, защото искаме да хванем „вафличките” на прочутия курорт. Макар че наскоро имаше обилен снеговалеж, пътя е обработен страхотно, въпреки, че се издига на над 2 300 м. н.в. и температурата е около -10 градуса. Изкачваме се до

най-високото населено място в Европа – селото Трепале

/намира се отвъд Мотолиньо/ и след него ни спира финансова полиция, за да ни проверява, дали не изнасяме в промишлени количества акцизни стоки. Ливиньо е „данъчен рай” за луксозните стоки и митничарите строго следят, дали не се спекулира с тази привилегия. Определено не сме съмнителни и само ни помахват за поздрав. След това пътя е подобен на пътя: Давос-Стелвио – убийствени гледки, величествени върхове, стръмни падини и всичко с много натрупан сняг. След 40 минути зърваме пистите на прочутия курорт.

Livigno_IMG_2924Livigno_IMG_2923Паркираме в топлия паркинг под лифта, водещ към ски зоната за символичната цена от 2 евро /еххх, къде са мутрите в нашите курорти да ти вземат за място на гола поляна 5 или 10 кинта/ и от паркинга се качваме на асансьор, който ни оставя точно пред кабинката на лифта. Опашка на лифта няма и след секунда пътуваме за горе за ски център Бормио 2000, а целта е Бормио 3000. След това се качваме на гондолата, която събира над 50 човека и  за около  10 минути сме на 3053 м. н.в. и гледките са смайващи.

Livigno_IMG_2943Livigno_IMG_2942На където и да погледнеш – красота!

Livigno_IMG_2954Livigno_IMG_2953 Livigno_IMG_2950Livigno_IMG_2948Чак не ни се тръгва, но меракът да превземем легендарната писта Стелвио е голям. Безкрайни писти, обработени превъзходно, спираме от време на време за да се снимаме, защото гледките са омайни.Livigno_IMG_3070Livigno_IMG_2969Livigno_IMG_2961Livigno_IMG_2956Стръмничко е, има няколко падове, подобни на горната част на Стената на Пампорово, който са обезопасени с предупредителни табели. В най-долната част започват да ти треперят краката, защото натоварването е голямо / денивелацията е почти 1800 метра/. Отдаваме се на удоволствието да се ободрим с чаша ароматно италианско кафе / 1 евро ,както на 3000 м. над.в., така и долу на 1200 м. над. в./

Livigno_IMG_2984-1Livigno_IMG_2996И пак потегляме нагоре към върха. На обед сядаме в прекрасните ресторантчета на Бормио 2000 за по бира и пица.Цените са сходни с цените на пистите в Банско, дори една идея по-ниски. Кеф, отмора и пак тръгваме нагоре и после пак по перфектните писти на Бормио.
Тогава осъзнаваме, че да караш на Бормио се искат краченца, здрави краченца и добра предварителна подготовка във фитнеса.  За това си тръгваме от Бормио към 3 часа с обещанието да се върнем пак, и то ако може скоро. В Ливиньо ни чакат нашите приятели и ни посрещат с „welcome drink” Бушмилс и добре мариновани вратни пържолки с картофки соте.

6-ти ден

Вали отново и то много.Но нали е последен ден, сърце юнашко не трае и всички решават че ще карат ски. Отидохме до Мотолиньо, Чавдар пробва и се отказа. Трудно се кара в 1.5 метра нов необработен сняг. Видимостта беше няколко метра. В такива условия стават най-големите травми.После като си тръгнахме видяхме в долната станция на лифта как изнасяха един младеж на носилка, явно се беше направил на безсмъртен. Livigno_DSC03093 Livigno_DSC03094Livigno_DSC03096Livigno_DSC03101Поиграхме с децата на снежни топки, пихме по едно вино, върнахме картите за лифта и слязохме в селото, където направихме много приятна разходка.

Livigno_DSC03103Livigno_2014-01-17-13.23.11Livigno_2014-01-17-14.02.21Вечерта се разходихме за последно из изключителното красивото и романтично Ливиньо. Напазарувахме си парфюми, 12-годишно сингъл малц усики, сувенири и други неща и се подготвихме за тръгване на следващия ден.

Livigno_DSC03079Livigno_DSC030827-ми ден

Сутринта рано към 8ч. тръгнахме за Венеция.

Първоначалния вариант беше да минем по обратния път до Болцано и Тренто през Швейцария и КПП при Мюнстер. Планът беше да пристигнем рано – около обяд 13ч. във Венеция (Местре), да се настаним в хотела и да направим една полудневна разходка из лагуната.

На тунела към Швейцария Munt la Schera и по точно на КПП-то, швейцарските митничари тъкмо разглобяваха един сръбски мерцедес, бяха извадили целия багаж и ги проверяваха най-обстойно, когато един от тях реши да спре и нас. Изтръпнах…всеки си беше взел по 2-3 бутилки уиски и други неща и имаше реалния шанс да ни ги вземат или да трябва да ги изпием на място. За щастие попита дали сме семейство, дали носим цигари и алкохол и като му отговорихме, че дори не пушим ни пусна по-живо по-здраво.След като минахме 15 километра по трудния планински път, ни спря една швейцарска полицейска кола, и полицаят ни попитаха на къде сме тръгнали. Казахме им към Италия и по-точно към Венеция. Полицаят обаче ни каза да се връщаме, защото пътят бил непроходим, нямало да можем да пресечем границата, а да хванем маршрута Зернез- Давос, границата с Австрия, пак Италия, Болцано и обратно. И тъй като тази обиколка, напълно проваляше плановете ни за Венеция, никой не повярва на полицая освен мен, и всички поискаха да минем все пак по този път да видим какво ще стане. И какво стана, 1-2 км преди границата с Италия при Мюнстер вече имаше ограждания и нови полицаи, които казаха назад, била паднала скала и пътят е непроходим. Междувременно валеше здрав сняг. Спряхме на една бензиностанция да си починем и 1 час слагахме вериги, уплашени от снеговалежа.Тъкмо ги сложихме, снегът спря мина една машина, напръска  с някакъв химикал и след 20 мин нямаше и следа от снега.Свалихме веригите.

Тръгнахме на обратно до Ливиньо, Зернез, през Давос към границата с Австрия.

Оказа се че този път е обявен за най-красивия планински маршрут в Европа. Гледките са спиращи дъха.

Livigno_2014-01-18-10.42.49Livigno_2014-01-18-10.42.59

Livigno_2014-01-18-12.08.50Livigno_2014-01-18-12.03.12

Границата Швейцария-Австрия преминахме при Nauders,

и след 10 км на Австрийска територия влезнахме в Италия при Lago Di Resia, което да си призная беше изключително красиво, замръзнало и покрито със сняг. В центъра на езерото има църква, а по самото езеро карат кайт на ски… Имаше много хора дошли специално за това, вдигнати нависоко с парашутите (кайтовете), като от време на време допираха земята със ските. Изключителна красота.

Livigno_2014-01-18-13.00.34Livigno_2014-01-18-13.01.03

Пристигнахме към 19ч. в

Местре

Настанихме се в хотела и все пак по тъмно отидохме до Венеция.Направихме една пешеходна разходка от гарата на Венеция до площад „Сан Марко“ – гостната на Европа, снимахме се на моста „Риалто“ и се върнахме отново на гарата с Vaporetto.Livigno_DSC03131 Livigno_DSC03132 Livigno_DSC03134 Livigno_DSC03141

Прибрахме се в хотела. Едвам намерихме работещ ресторант да вечеряме и с легнахме уморени след тежкия ден изпълнен с премеждия и сладки приключения.На другия ден след 15 часа път се прибрахме по-живо, по-здраво в Пловдив.

Автори:Димитър Токмаков и Чавдар Марев

С любезната компания и съдействие на Иван Митов и семейство.

Снимки: авторите

Други разкази, свързани с Алпи – на картата:


Алпи

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “На ски в Ливиньо, Италия”

  1. Victor каза:

    Samo da Vi kaga che Matterhorn e na 400 \ chetristotin \ kilometra ot tam i NIAMA KAK DA GO VIDITE DORI S BINOKAL!

    Nishto lichno ! Patepisa stava

  2. georgi каза:

    Много добре, даже отлично!Радвам се и ви завиждам, дано да го направим с моето сем.догодина.

  3. Vlad каза:

    Samo da po pitam ot koi site si zapazihte kushta tam? Mersi.

  4. Georgi Georgiev каза:

    Току-що се връщаме от Ливиньо . Чудесен пътепис, който ползвахме за инфо, за което благодаря ! Да добавя,че ние бяхме две семейства и ползвахме вила в края на Ливиньо, зад пистата за ектремно каране на Субару 4Х4. Не е евтинко но за 70 Евро караш 40 мин. екстремно. Вилата се казва Baita Stebline и си я букнах през tripadvisor – http://www.tripadvisor.com/VacationRentalReview-g194799-d8374643-Baita_Stebline_tipico_chalet_di_montagna_a_Livigno
    Livigno_Province_of_Sondrio_Lombard.html ,
    За 7 нощувки излиза много изгодно . Имам леки коментари към собствениците, които са описани в ревюто към къщата. Иначе беше супер.
    Ливиньо е прекрасен курорт и не може въобще да се сравнява с нашите . Перфектно е всичко и както се вика : 7 дни ядохме,пихме и се пързаляхме на воля, а вечерите се веселихме. Да добавя,че ние карахме с преспиване в Словения и спахме в чудесно хотелче на 25 км от Любляна за 40 евро на стая с включена закуска( Hotel Bistra) . Останахме много доволни от ресторанта, стаите, мястото и персонала. Супер удобства и разглеждане на Любляна( горещо препоръчвам) Ето и инфо -http://www.booking.com/hotel/si/guesthouse-bistra.bg.html?aid=357023;label=gog235jc-city_guesthouse-bg-it-udine-unspec-bg-com-L%3Abg-O%3Aunk-B%3Aunk-N%3AXX-S%3Abo-U%3Ac;sid=970bb41698837158ec8e130def34f73e;dcid=1;age=14;checkin=2015-12-19;checkout=2015-12-20;dist=0;group_adults=1;group_adults=2;group_adults=2;group_adults=2;group_children=0;group_children=0;group_children=0;group_children=1;no_rooms=4;req_adults=7;req_age=14;req_children=1;room1=A%2C14;room2=A%2CA;room3=A%2CA;room4=A%2CA;sb_price_type=total;srfid=aa131f4aebeb1cce684f30d1487988f90df8482cX6;type=total;ucfs=1&#tab-reviews ,
    Ако имате по конкретни питания пишете на : zhega@mail.bg

Leave a Reply