Продължаваме с обиколката на Калоян из Сенегал – предишния път проверихме дали има ебола в страната (нямаше), а днес ще проверим дали има джаз 🙂

Приятно четене:

 

Сенегал

втора част

Малкият бряг – Нианинг и Мбур

След Дакар се отправихме към Мбур и по-специално курортното селце Нианинг на 8 км от града. Нарочно пропуснах местния Слънчев бряг, Сали, изгубил всякаква автентичност според посетилите го, основно дестинация за секс и алкохолен туризъм и бездействие на плажа. А и в ниския сезон липсата на туристи по такива места превръща в кошмар престоя на малкото бели решили да отидат там. В Мбур не спряхме, но по пътя видяхме страшно красива джамия.

 

Нианинг беше много приятно местенце, туристическо и рибарско село, с мили  и любезни обитатели. Плажът беше само за мен, като изключим местните момчета, които къпеха агнета в морето за предстоящия Курбан Байрам, наричан Табаски по тези ширини. Агнета и овце имаше навсякъде.

Останах само една нощ в Нианиг, на другия ден отпътувах за Сен Луи със смяна на споделеното такси (7 места плюс шофьора) в Тиес. 6 часа път в тясното 7 places ми се видяха безкрайни.

Сен Луи

Пристигнах в Сен Луи късно следобяд. Градът се състои от нова част на континента,  стара част на остров в река Сенегал, както и рибарско селище от другата страна на острова, между реката и океана. Съвсем близо е до границата с Мавритания.

Новата част не е нищо особено и не се различава от останалите сенегалски градове. Старата част, за сметка на това е много красива, заради нея наричат Сен Луи африканската Венеция. Градът е основан през 1659 г. от нормандски моряци – първият град основан от Европейци в Западна Африка и няколко века е бил основен център за търговия с гума арабика, злато, слонова кост и роби. Кръстен е на крал Луи 14. По време на френската революция, жителите на Сен Луи получават френско гражданство, а до 1902 Сен Луи е столица на Френска Западна Африка, включваща Мавритания, Сенегал, днешни Мали, Буркина Фасо и Бенин, Нигер, Гвинея и Кот дИвоар. В началото на 20в. търговията с гума арабика намалява и е изместена от търговията с фъстъци, които растат в региона на Дакар и Рюфиск – в резултат столицата на ФЗА е изместена в Дакар. Градът е известен и с това, че през 1930 френският авиатор Жан Мермоз извършва първия пощенски трансатлантически полет от Сен Луи до Натал, Бразилия. В Сен Луи и до днес има хидробаза.

Изпаднал в летаргия след трансфера на столицата, Сен Луи се преоткрива и възражда благодарение на туризма и на богатия културен живот. Много от старите къщи и депа са реставрирани и превърнати в хотели и туристически атракции. В града ежегодно се провеждат редица фестивали и културни събития, като особено известен е джаз фестивалът, организиран от 1992 г.

Сент Луис, Сенегал

Джаз музиката идва в Сенегал

през Втората световна война от американски войници и се установява трайно в културната сцена на Сен Луи. Богат избор на клубове и дискотеки за любителите на нощен живот. Направиха ми впечатление местният “Jet Set”, както и скъсали синджира пияни мавританци, танцуващи на Бритни Спиърс и Бийонсе в традиционно облекло, дошли да се възползват от сладката свобода на Сенегал спрямо Мавритания, където алкохолът, музиката и проституцията са забранени от шериата. Друга основна дейност е риболовът, като рибарската общност в Сен Луи е една от най-големите в Западна Африка.

В града има голяма християнска общност, но и голяма толерантност между религиите. Всички заедно празнуват големите християнски и мюсюлмански празници, а джамията в Сен Луи е единствената в света, според Routard, разполагаща с камбана и часовник.

Последно, мостът, който свързва новия град на континента със стария град на острова е също забележителност. Погрешно се твърди, че е проектиран от Гюстав Айфел (всъщност е проектиран от конкурентна фирма) и има легенда че е бил първоначално предназначен за река Дунав и е пристигнал в Сен Луи в следствие от административна грешка.

 

3 нощувки прекарах в Сен Луи

Чрез инициативния комитет по туризма се разходих из града каручка с местен официален гид. Въпреки че хора на улицата ми предлагаха същото два пъти по-евтино, предпочетох официален гид, поне знам, че парите които ще платя ще отидат за реставрация на сгради и опазване на архитектурно-историческото наследство, а не в джоба на сульо и пульо (всеки втори който ви срещне на улицата в Сен Луи се изживява гид. Не съжалих по две причини:

1. два пъти имаше контрол от полицията по време на разходката, искаха разрешителното на гида
2. за друга екскурзия взех неофициален гид, понеже официалната беше в пъти по-скъпа –  до Langue de barbarie, тясна ивица земя между река Сенегал и Атлантическия океан.

Води се национален парк, но нищо от него не видях понеже екскурзията беше всъщност алкохолен пикник – от 11 сутринта гида, негов приятел и момиче (което се оказа после че е дошло за мен и след отказа ми го видях да отива в храстите с гида) започнаха с уискита, аз заради жегата карах на бира. Не беше лошо, понеже бях уморен от препускане и честно казано имах нужда просто от почивка. Та риба на скара с ориз и зеленчуци, бири и уискита под сянката на едно дърво и плаж беше всъщност екскурзията. Но човек получава това, за което плаща.

Исках да видя и парка Джудж, съвсем близо до Сен Луи, но е затворен от март до октомври – известен е с многото видове птици, които можете да видите там. За пустинята Ломпул пък не ми остана време. Следващия път

От Сен Луи след още 6 мъчителни часа в тясното 7 Places пристигнах в Дакар. Не правете моята грешка да се качвате на най-задните седалки, най-тесни са, особено ако до вас се настани някоя сто-килограмова африканска мама. На всяка цена се настанете отпред до шофьора или на средната редица, където има много повече място. Имах време да се насладя на бира и морска храна преди полета ми за Барселона.

Заключение

В заключение мога да кажа, че приключението ми в Западна Африка беше супер. Изключително съм щастлив от възможността да посетя Гамбия и Сенегал. Близки култури и едновременно толкова далечни (разликите между английската и френската колонизация и следствията от тях са фрапантни), всяка от двете държави има какво да предложи на туриста.

В Сенегал хората са приятелски настроени, но много бързо се усеща, че интересът към вас е единствено финансов. Уличните търговци са ужасни, нахални, понякога агресивни дори и ако решите да ги изгоните и да ви оставят на мира ви обвиняват в расизъм (!) Но това е само на определени места в Дакар, в провинцията и особено наюг хората са супер дружелюбни. Отидете заради богатия културен живот, красивата природа, безкрайните плажове и архитектурните резервати. Разходете из Дакар, за да усетите днешна Африка – динамична, хаотична, пълна с народ, развиваща се постоянно.

В Сенегал видях Африка такава каквато трябва да бъде, такава, каквато искам да я видя, Африка в движение, Африка напред, Африка извън сламените колиби, Африка на фирми, бизнесмени, студенти, Африка на средната класа, на арт-галериите, музеите и концертите, Африка в  21 век и Африка на бъдещето. Въпреки че има още предизвикателства, Сенегал е по-напред от другите държави и е една от малкото, наследили почти перфектна френска демокрация, без диктатори с истинско гражданско общество.

Препоръчвам горещо и двете държави, ако имате възможност, скачайте, приключението ще си струва. Въпреки това не препоръчвам Сенегал за първо ходене в Африка, не е лесно да се оправите индивидуално поради леко хаотичното функциониране на системата, която само сенегалци си разбират, поради риска от scam – наивните туристи са доста лесна плячка на всякакви измамници от чейндж до таксита и гидове, трудно е да се разбере на кого може да се има доверие докато не е късно. Гамбия за сметка на това е чудесно начало в Черна Африка, там не рискувате почти нищо.

 

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сенегал – на картата:

Сенегал