дек. 10 2014

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (1): Армагедон

Сигурен съм, че не можете да предполижите къде ще ходим днес? На Армагедон в Израел, разбира се 😉

 

Приятно четене и помнете, че човечеството не се променя 🙂

 

Израел, около Кинерет

 

По стъпките на Исус Христос

 част първа

Армагедон

 

 

 

Нищо не бяга така бързо, както времето, прекарано в пътувания, приключения и удоволствия!

По каква причина хората се отправят на пътешествие, какво ги движи? Вероятно живеещото във всеки човек любопитство към света и огромното желание да се издигнеш над делника. Та нали смисълът на пътуването не е преместване от точка А в точка Б, а търсене на нови възприятия, които ти поднася съдбата. Пътят действително може през цялото време да подхвърля нови и нови изненади. Приятно свежо е например чувството, че си номад. А номадът, това е вече особен зов и път на душата. Човекът с такова вътрешно устройство е роден пътешественик и преди всичко е много свободолюбива личност. Той с лекота става и тръгва без дълги увещания, не се уморява лесно и винаги е готов за среща с различни изпитания. Хората авантюристи, обхванати от намерение за промяна, дълго преди пътуването изпитват светло усещане за щастие, предвкусвайки неизменни приключения. Впоследствие те несъзнателно ги предизвикват и накрая най-често получават своето.

 

Всичко това чувствах и аз всеки път, когато се отправях на екскурзия, за да опозная тази наистина невероятна страна Израел и нейните хора. А после, с душа пълна с впечатления и широка гама от попита информация за многоликия и различен живот, бивах завладявана от непреодолимо желание да излея на белите листи себе си. Всичко, което видях, почувствах, запомних и прекарах през деликатната призма на сърцето си, се превърна в моите най-ярки спомени от живота ми там през последните години.

 

 

((((((((((((((()))))))))))))))

 

 

 

Човешкият род, поне оттогава, откогато се е научил да мисли, да оценява себе си и своето място под слънцето, резултатите от своя труд и силата на талантите си, глобално се дели на вярващи и атеисти. И откакто свят светува, винаги едните са се противопоставяли на другите, като вторите по правило преследвали, потискали и се стремели да унижат първите. Вярващите искрено вярвали в Бога, във висшия разум, в скорошното раждане на новия човек, във възможността за построяване на по-добрия ред, в тържеството на свободния труд. Атеистите, даже и да признавали идеализма им, ги възприемали само ако е за лична изгода. Така, още след зараждането си, първите християни били унижавани и избивани от потъналите в разкош римски патриции, нежелаещи да споделят с никого плодовете на своето господство.

Но християнството било жизнено и хиляди пъти възкръсвало от кладата, на която го подлагали неговите врагове. А и необходимостта от духовна подкрепа по тежкия път на живота винаги е съпътствала хората. Христос – тази най-харизматична личност от две хиляди години насам, освен в моралната помощ за бедните и онеправданите, наистина бил твърд и в Своята последователност да разобличи лицемерието, подкупността и бездушието на света. Залагайки в съзнанието на своите последователи изначалните признаци на чистата и свята вяра в Господа, Той казва: „Нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека…Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.” Марк (7:15-23) Така основоположникът на християнството показва на света най-гибелните човешки пороци и ни завещава пътя към съвършенството и духовното извисяване.

Но… светът е голям, а историята дълга и трактувана от всекиго по своему.

Абсолютно споделям Неговите максими – закони, изразени в Завета му към човечеството. Споделям, но не се стремя да ги изпълнявам стриктно – цветовата им гама е твърде идеалистична, светла и позитивна, а аз обичам сенките и полутоновете. Обичам на везните на равновесието да има всичко. Обичам разнообразието в пълната гама на противоположностите му. Така считам живота си по-интензивен и пълнокръвен. Разбира се и съдбата не ме жали за това, но… това е моят път. И вървя напред с твърдата вяра, че животът, освен неимоверен труд и стремеж към финансово обезпечаване, е и празник на любовта. И самодоволно ме топли усещането, че съм успяла да се изградя като добър човек и движението ми е в правилната посока напред.

Затова и заредена с оптимизъм тръгнах на тази петдневна екскурзия, за да утоля стремежа си към знания за живота и дейността на Иисус Христос – човекът идеал и Бог за нас, многомилионното християнско воинство по света.

 Исус Христос

 

 

 

Ден първи

 

 

В хубав, ветровит летен ден поемам по пътищата на Израел в посока към историческата Израелска долина, съседна на Галилея, към библейската река Йордан и любимото на всеки езеро-море Кинерет.

Автобусът ми се носи с пълна скорост край Вади Ара, голямо арабско село, известно с джамиите си – съвременни произведения на източното изкуство, разположени на 500 метра една от друга. Покачили се по околните хълмове, къщите са бели палати с плоски покриви. През дългите летни месеци, надвечер, по хладина на огромната тераса се събира многочленното семейство – бистри се политика, приемат се гости, гледа се телевизия…Този патриархален стил на живот, създаден преди векове в пълна степен важи и днес. Ерата на комуникациите и разкрепостеният начин на живот твърде малко са го засегнали.

По шосето с име „квиш асаргел” (право шосе) минаваме край отклонението за град Дженин – център на Палестинската автономия. Там е затворено за евреи и туристи.

Бързо – бързо навлизаме в южния край на прекрасната вечнозелена и плодородна

Израелска долина (Израелон),

най-голямата в страната. Според едни изследователи долината е получила названието си заради своето плодородие (от „зера” – зърно). Според други то идва от „изреэль” – Господ посява.

Долината e вклинена между Галилея и Самария и условно дели страната на две. От древни времена та до днес тук протича една от най-важните транспортни артерии за Азия. Именно оттук е преминавало едно от трасетата на Виа Марис – на царския път, съединяващ Египет и Месопотамия. В наши дни това е шосе № 65. През далечните тъмни векове оттук са минавали керваните със стоки, а във военни години – армиите. Долината е с първостепенна стратегическа важност и съединява крайморската и Йорданска долини. Затова и непрекъснато са водени кървави сражения за доминиране над този маршрут. Древният път се виел сред вълнообразни хълмове до самия бряг на Средиземно море на запад, а на изток завършвал в Асиро-Вавилония.

Земята по тези места винаги е била много плодородна и днес също е житницата на страната. До преди век тук е имало непроходими участъци, пълни с маларийни блата. Първите заселници от Европа и тук както в Галилея, упорито се заели с пресушаването им и засаждането на евкалиптови и цитрусови дървета. Едва тогава долината станала благоприятна за земеделие, плодородна и благодатна земя.

 

 

(((((((((())))))))))

 

 

 

Изкачваме се на

Тел Мегидо /Армагедон/

Това е огромен хълм, спущащ се към планинската верига Менаше в това място, където тя плавно преминава в Израелската долина. Този, който заемал позиции на този хълм, не само контролирал всички подходи към тесния проход, но и можел (впрочем може и сега) да наблюдава голяма част от самата долина. Мегидо е бил един от най-важните и от историческа, и от общокултурна гледна точка укрепени градове държави. Той е едно от най-древните селища в света и с него са свързани множество исторически разкази. Тук е мястото на действието на значителни библейски събития както за юдаизма, така и за християнството. На хълмът Мегидо археолозите са намерили остатъци от 26 културни слоя, разположени един над друг. Най-старият от тях датира от преди шест хиляди години (шестдесет века), тоест от късния неолит и началото на епохата на халколита.

 

 Тел Мегидо /Армагедон/

 

 

 

 

 

 

Моят разказ започва с двадесет века по-късно. През около ХХ век преди новата ера тук вече се е намирал добре укрепен ханаански град, чиито стени са се запазили учудващо добре поради своите размери – 8 метра дебелина. Явно е, че е бил основан като град – крепост, за да контролира керванния път, но е превзет от египетския фараон Тутмос ІІІ през 1479 година преди новата ера. Тази трудна победа е упомената в древноегипетския „Папирус на Анастасиас”. Оттам научаваме и

името на града – Армагедон

Поразително е, че на една от стените на египетски храм в областта Карнаке, в долината на пирамидите в Египет, има подробно описание на тази война – цяла епопея, започнала със спорове за военната тактика, необходима за атакуването на Мегидо, и завършила със списък на трофеите. По-късно друг фараон – Аменхотеп, прави града египетска военна база.

 Армагедон, Израел Армагедон, Израел

 

 

Разкопките от 1903 година на немска компания за изучаване на Близкия Изток, осъществени под ръководството на Шумахер, доказали, че древният Мегидо се намирал на мястото на още по-древния Тел ат-Мутсалим (Хълм на командващия). А следващите много по-подробни изследвания били направени от експедиция на Чикагския университет, субсидирана от Рокфелер през периода 1925 – 1939 годинa.

От онези години е останал натурален спомен. Тогава разкопките се водели ръчно. Жените носили изкопаната пръст в големи кошници на главите си и я изсипвали в подножието на хълма. И днес може да се види този нов хълм на североизток, плътно обрасъл с висока палмова гора. Участниците в разкопките се хранили с фурми, хвърляли на земята костилките, а те поникнали в рохкавата почва и така неочаквано бил залесен целият хълм.

Много владетели са се домогвали да се изкачат и погледнат света от този знаменателен хълм. Много силни сърца, разбити човешки съдби, надежди и воля са погребани под вековните развалини. Дълъг е списъкът на войните, водили се все под това небе. А „Откровението на свети Йоан Богослов” обобщава по невероятно мистичен начин: „това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат на война в онзи велик ден на Бога Всесъдържителя… И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон”(16:14-16)

Tel Megido, Израел

През ІV век преди новата ера Армагедон отначало е превзет от Иисус Навин (на иврит Еошуа бин-Нун) – приемник на Моисей, който води дванадесетте еврейски рода към определената им, според Библията, от Господ Ханаанска земя. В следващите векове периодите на възход и падение на града зависели от състоянието на световната икономика през съответния период, тоест от увеличеното или намаленото ползване на търговския път Египет – Месопотамия.

За цар Соломон Мегидо бил любимо място и той даже наложил данък на цялата страна за неговото застрояване и издигане в ранг на централен областен град (І книга „Царства”, глава 9). Освен дворец и мощно укрепление, Соломон построил обширни армейски конюшни с много колесници. След разделянето на страната на Израел и Юдея, Мегидо е важен център на Израелското царство, но само до 930 година преди новата ера, когато фараон Шишак го завзема, опустошил преди това съкровищата на Ерусалимския храм. Градът е отново построен от царете Омри и Ахав през съответното време на царуването им. По време на асирийските нашествия на Тиглатпасалар ІІІ – 733 година преди новата ера го постига нова разруха, а след поредното му възстановяване е превърнат в столица на провинцията. След разрушаването на Първия Храм – Соломоновият, градът потънал в период на постепенен упадък, а в следващата елиниска епоха тук останало само малко градче, което в римските времена се оформило като база на един от легионите. След падането на Втория Храм в долината възникнал важен еврейски духовен център, който бил унищожен след арабското нашествие през VІІ век. След дълги векове на забвение, по време на І световна война, недалеч от Мегидо станал решителният бой между британските войски и турците. След бляскава победа приключило отоманското владичество в Палестина и започнало английското, а генерал Аленби получил титлата „лорд Мегидо”.

 

 Армагедон, Израел

 

            Хълмът с разкопките днес е превърнат в национален парк

Трудно е да се оцени количеството и качеството на находките и тяхната важност за световната археология. Местният музей е интересен с механичния модел на Мегидо, където по електронен път се преместват различни участъци от разкопките, разкриващи един или друг културен слой. Даже и най-миниатюрните находки, сред които има уникати, са предадени в „Музея на Рокфелер” в Ерусалим, а тук са техните копия и снимки.

 Разкопки – Армагедон, Израел

Нагледен урок по жива история са откритите древни култови съоръжения – езически олтари и храмове от различни епохи; остатъци от двореца и конюшните на цар Соломон, зърнохранилища и водни системи, поразяващи със своята грандиозност. От всички строителни съоръжения в Мегидо най-голямо впечатление прави древната система за водоснабдяване от ІХ век преди новата ера. Това е тунел след дълбока шахта с изкопани в скалата стъпала, който преграждал пътя на враговете към подземния извор, снабдяващ селището с вода. Той се намирал вътре, в самата крепостна стена, но покрит с камъни и пръст. Този таен тунел, правел достъпна водата от извора дори по време на обсада.

Разкопки – Армагедон, Израел

<-Стълби от Соломоново време  – Езически олтар->

Армагедон, Израел

Водният тунел

Армагедон, Израел

Водният тунел

 

 

 

Но това, което прави днес Мегидо доста посещаван обект от туристи, са

двете пикантни библейски истории,

свързани с това място.

Първата се отнася към периода на разделянето на царствата и управлението на цар Ахав, воюващ с асирийците и имащ огромна войска (само бойните му колесници били над 2000). Той бил женен за дъщерятя на Сидонския цар – езичницата Иезевель. Омъжвайки се, тя приела юдаизма, но само формално и продължавала да се покланя на своите идоли. Освен това активно спомагала за разпространението на идолопоклонничеството по цял Израел и дори повлияла на своя съпруг. В тези размирни времена по Божии промисъл, тук живял пророк Илия (Елияху). В противовес на разгула и безверието, духовната цел на живота му била възвръщането на народа към религията на прадедите им. Той непрекъснато обвинявал цар Ахав и царица Иезевель във вероотстъпничество и измяна на традициите.

Веднъж царицата решила да купи лозето на Навутей до крепостната стена. Той обаче и отказал с довода, че земята му е наследствена и е спомен от прадедите. Тогава тя заповядала да убият Навутей и взела лозето му. Илия предрекъл, че за този грях Ахав и Иезевель ще загинат точно в това лозе и „кучета ще лижат кръвта им” (Трета книга „Царства” – 21). Точно така и станало.

Втората история е почерпена от най-ранните известни досега еврейски източници – есейските ръкописи от Кумран. В единствения свитък, написан на меден лист, което говори за неговата нетленна важност, озаглавен „Войната на синовете на светлината против синовете на тъмнината”, точно Мегидо се обявява за мястото на последната битка на силите на доброто със силите на злото. Векове по-късно християнската теология възприела тази забулена в тайни и мистика легенда. Йоан Богослов в своето „Откровение” също споменава Армагедон като място за последния бой между доброто и злото, тоест между силите на ада и рая, след който ще настъпи Съдният ден.

Дали наистина, както твърдят крайните теолози, космическите сили и геомагнетичните полета в региона на Мегидо са в състояние да влияят на съдбините на човечеството? Това никой не знае. Можем само да тънем в неми догадки, неубедителни доказателства и сковаваща мистика. Но едно е ясно – край Мегидо наистина в далечните отминали векове са се водили кървави сражения, загивали са смели мъже, силни пълководци са побеждавали или губили, но винаги сражението е било последно.

Армагедон е бил финалът, крайната точка на войната.

Отдавна мъдрите са казали, че краят на света ще дойде щом приключи и последната война. А дотогава – войните, епидемиите, катастрофите, природните бедствия са верните признаци за края на света. Такива признаци винаги е имало, откакто свят светува, както и емблематични изказвания на тази тема. Например: „Имам чувството, че светът преживява последните си дни. Всички живеят като за последно – навсякъде царят корупция и подкупи, лъжа и измама”. Приблизително такъв надпис със съвременно звучене археолозите са прочели на асирийска глинена плочка с датировка 2800 години преди новата ера. Явно, откакто свят светува, всяко поколение е имало усещането, че на него са се паднали най-много нещастия. Затова и във всеки век има по няколко дати за края на света. За щастие, нито една не се е сбъднала!

 

 

(((((((((())))))))))         (((((((((())))))))))

 

 

Сега тук, от двете страни на шосето, са се ширнали памукови полета, които дават по две реколти годишно. Животът тече бързо напред, автобусът се носи стремглаво на изток и картините се сменят като на филм. Историята отново се смесва с Библията и персонажите чинно се редят един след друг, оцветявайки пътуването ми с богата гама от събития и личности. Няма скука за интелекта и почти физически усещам, че съм на гребена на вълната.

Недалече са хълмовете на планината Гилбоа, където Давид се е борил с Голиат и го е победил с хитрост. Стрелял го с прашка, уцелил го в окото и така, с камък в главата, великанът Голиат паднал убит, а Давид станал цар на израелския народ. Той царства 40 години и този период се счита за най-голям разцвет на държавата. Обединява народа в нация, води завоевателни войни, пише томове поезия и строи за столица белия Ерусалим. Давид събира също огромно количество строителни материали, метали, злато и скъпоценни камъни за построяването на Първия Храм – този, който после синът му Соломон издига в Ерусалим – величествен и могъщ, за възхвала и почит на Господа.

 

 

 

((((((((((((((()))))))))))))

 

 

 

 

Гилбоа е чудно красиво място!

Планинската грамада не е висока, но подпира долините Бейт Шеан и Еин Харод, а западните и склонове плавно се спускат към Израелската долина. На изток, в подножието, бликат множество извори и целогодишно оросяват това райско кътче.

Тучната долина до Гилбоа, съгласно Библията, преди три хиляди години станала арена на едно от най-кървавите (по старо правило последно за епохата си) сражения с филистимците – днешните палестинци. Тук загинал и първият израелски цар Саул със своите синове. Първа книга „Царства” (31:1-4) разказва така: „А филистимци воюваха с израилтяните, и мъжете израилски побягнаха от филистимци и паднаха поразени на планина Гелвуя…Тогава Саул взе меча си и падна върху него.” Когато разбрал това, младият му съперник за трона – Давид, възкликнал с пълно от мъка сърце и произнесъл най-страшното си проклятие: „Твоята красота, о, Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!…Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан”. Втора книга „Царства”(1:19-21).

И действително, през лятото тази част от планинската грамада, която е обърната към Израелската долина, е почти обезлесена. Само през зимата и пролетта склоновете се покриват с треви и цветя. Голяма част от Гилбоа днес представлява национален резерват, чието залесяване се финансира от Еврейския национален фонд. Тук в естествени условия са се запазили като по чудо уникални растителни видове. Първенството е на „ириса на Гилбоа”. Всяка година през март – април това удивително цвете с мечообразни листа цъфти с виолетови, синкави или пепелносиви цветове. Това нежно чудо на ботаниката привлича хиляди любители. В близкото минало, обаче, необичайната му красота била сериозно застрашена от изчезване. Всеки турист се считал задължен да отнесе оттук букет очарователни ириси. После Дружеството за охрана на природата години наред провеждало разяснителни кампании сред населението и санкционирало нарушителите. Тези строги мерки наистина променили отношението на иначе родолюбивите израелци и сега даже децата знаят, че полските и горските цветя не бива да се късат, а само да им се възхищават отдалеч. А ирисът на Гилбоа днес е символ на националното дружество за охрана на природата. Тази организация непрекъснато полага грижи за благоустрояване на склоновете на планината – прокарва пешеходни пътеки, като ги настила с естествени плочи от слюден камък, оборудва места за отдих с барбекюта, скамейки и беседки, провежда увлекателни екскурзии за ученици и възрастни.

 Гилбоа, Израел Гилбоа, Израел

 

 

Още много героични истории знае Гилбоа!

Една от най-известните научих на Маян Харод – най-източният от всички извори. Водата е вкусна и чиста за пиене, особено около пещерата, откъдето извира ручеят Харод. Точно тук, според Стария Завет, Гидон (Гедеон) спечелил по най-невероятен начин войната с медианите (Книгата на съдиите израилеви, глава 7).

През първите десетилетия от пристигането на евреите в Обетованата земя битките с местното население за място под слънцето били често явление. Гидон от рода Менаше събрал 32000 войни и се установил на лагер тук, очаквайки врага си. И както често се случвало в тези времена, Господ не останал безучастен към тъжбите и надеждите на Своите любимци. Явил се на техния военачалник и най-изненадващо му внушил, че войниците му са твърде много. Предупредил го, че има намерение да му помогне в спечелването на битката и му препоръчал да освободи част от тях, като си остави минимум доверени отлични бойци. Верен на смелия си и авантюристичен характер, Гидон въодушевено предложил на всички, които се страхуват от смъртта, да се върнат по домовете си, където вероятно ще бъдат по-полезни. Така 22000 войници напуснали лагера. Към останалите 10000 той приложил твърде нестандартен подход. Заповядал им да пият вода от извора и внимателно наблюдавал кой как пие. Голяма част коленичили и пили с наслада, а само 300 души поемали първо в шепите си водата и след това я поднасяли към устата си. Този по-човешки маниер на пиене се харесал на Гидон и той освободил останалите 9700 войници. Тази елитна част от войската, която издържала успешно своеобразния изпит, той разделил на три групи по 100 човека. Въоръжил ги с факли и шофари (рогове за свирене) и заповядал цяла нощ да тичат около лагера на враговете и създават шум и паника. На сутринта, в резултат на така добре подготвената психологическа война, 12000 армия на медианите се предала доброволно. Така Гидон с хитрост победил многочисления враг. И всичко това станало точно тук – в това красиво място с име Маян Харод.

 Гилбоа, Израел

Сега животът е различен – деца весело се плискат в синия басейн, а възрастните отпочиват на зелената трева. Вещи гастрономи пекат на скара ароматни вкуснотии. Тук е национален парк и е пълно с маслинови дървета. Скоро ще започне беритбата им, но ето, че подранили гости на парка вече откриват сезона на бракониерството – комбинират полезното с приятното. Усмихват ми се дружелюбно и подробно ми обясняват как се приготвя националният деликатес – мариновани маслини.

 Гилбоа, Израел

В израелските паркове, където природата е резерват, навсякъде има указателни знаци за какво ли не, но никъде няма да видите табелка: „Не ходете по тревата!, макар че тя в болшинството случаи си е добре поддържана и поливана.

Не само в Маян Харод, но и във всички национални паркове на Израел има алеи с цветя, терариуми, ботанически кътове, поляни с нежна трева, условия за пикник, дървени маси и скамейки. А израелците много обичат да ходят на пикник. Паленето на огън на земята, обаче, е забранено и затова има бетонирани в земята мангали с проста и удобна конструкция: скара в метална кутия на високи крака, с чекмедже за пепелта и множество кошчета за отпадъци наоколо. Всеки знае, че е върховно удоволствие топлият обяд на пикника да се приготви сред природата, но да се пази чистота е абсолютно задължително. Тук никой не идва без пакет дървени въглища в багажника. Веселата компания се разполага на сенчестата поляна, а хладилните чанти са няколко и правилно разпределени: с месо, различни салати и с напитки. Носят се домашно приготвени или „магазински” шишчета, кебапчета, пържоли от пилешко и телешко месо (никога свинско) или риба за печене. Мероприятието се „полива“ с чиста водица или безалкохолни напитки. Най-алкохолното питие е чешка или немска бира, но нищо по-силно. С вино само се накисва телешкото за вкус. В този горещ климат алкохолът е противопоказен и почти няма любители.

Впрочем това не се отнася за двумилионната северна емиграция, увеличила значително населението на страната през последния четвърт век. Общо взето пиенето на „извънредни количества” алкохол е приоритет само на рускоезичното еврейство, донесло навиците си отдалеч. За техните прояви в това „нетипично” за Израел състояние се носят легенди.

Продължението:

Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (2): Бет Алфа и Бет Шеан

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

   Изпрати пътеписа като PDF   


14 коментара

14 коментара to “Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (1): Армагедон”

  1. Аз каза:

    “ вярващи и атеисти. И откакто свят светува, винаги едните са се противопоставяли на другите, като вторите по правило преследвали, потискали и се стремели да унижат първите.“ – Що за глупост? Сигурно атеистите са направили Светата инквизиция?

  2. Стойчо каза:

    Искаш да мерим броя жертви на Инквизицията с броя жертви на ГУЛАГ ли?

  3. Антония каза:

    Да кажеш, че атеистите са виновни за ГУЛАГ е същото като да хвърлиш вината за Втората световна война върху любителите на немски овчарки. За разлика от изключително пряката връзка на християнските религиозници със средновековните мъчения и кладите. Стойчо, нимой с демагогията така 🙂

  4. Много се радвам на тази серия пътеписи, но религиозните тълкувания не ми допадат. Хубаво е, когато някой прави пътуване в името на вярата си и го опише – имаше преди време един пътепис за Лурд, интересни са разказите, емоцията на хората – нали за това се пише от първо лице. Обаче тълкуванията…

  5. Стойчо каза:

    Между ГУЛАГ и атеистите има напълно пряка връзка 🙂 Хайде да прочетем Солженицин още веднъж, щом на мене нямаш вяра 😉

    И все пак, да правим ли сравнение между броя жертви?

  6. Стойчо каза:

    Добре, хайде да бъдем политически коректни: не всички атеисти са виновни за ГУЛАГ, но за ГУЛАГ точно атеисти за виновни. Същото може да твърдите и за Инквизицията и вярващите, а така също и за шериата и вярващите
    И вече съвсем между другото – за Втората световна война също атеисти са виновни, просто са от друг клон на атеизма, а има версии, че и от същия клон

  7. Стойчо каза:

    Виж, за Първата световна са виновни вярващи, тук не споря

  8. Антония каза:

    Значи да обобщим: атеистите (а не садистични властолюбиви (анти-)утописти, с лошо образование и увредена от робия психика) създали ГУЛАГ, за да пращат там само и единствено вярващи (а не просто хора, които не пасват в калъпа без значение дали вярват или не)?

    И атеистите (а не лакоми маниакални властимащи с имперски уклон и желание за преразпределяне на колонии) инициирали Втората световна, за да унищожат вярващите (а не ОТНОВО просто различните)?

    Да не споменавам дори за смешното поставяне на равенство между вярващи и християни. Нито пък ще коментирам факта, че в концлагерите са били предимно нехристияни все пак, нали. И да, може да са пращали и по религиозност в ГУЛАГ, но не това е била водещата причина, Стойчо. Колкото и да четем Солженицин.

    Докато основна задача на Инквизицията е била да преследва именно невярващите в нейните митове и легенди.

    Почнах да пиша като войнстващ атеист, а всъщност съм от надсмиващия се тип 😉 Дето задава въпроси от сорта на „А ако срещнеш човек, който вярва в римски божества или приема нордическата митология за единствена и света истина – как би реагирал? С насмешка, нали?“ И допълва: „Е, аз така гледам на всички религии“.

  9. Стойчо каза:

    Това са езичници 😉 Водещата причина за Инквизицията е същата каквато и за ГУЛАГ, просто вторите са по-добри професионалисти. Все пак – помни Солжениц

  10. Стойчо каза:

    Аз пък не се присмивам на вярващите, че няма Бог 🙂 Друго е 😉

  11. […] на Галина в района на Кинерет в Израел. Започнахме с Армагедон, днес сме в Бет Алфа. Приятно […]

  12. […] ;). Обиколката ни в района на Кинерет в Израел започна с Армагедон и продължи през Бет Алфа и Бет Шеан – днес сме на важно […]

  13. […] Обиколката ни в района на Кинерет в Израел започна с Армагедон и продължи през Бет Алфа и Бет Шеан , за последно бяхме […]

  14. […] обиколката на Галина около Кинерет – започнахме с Армагедон , продължи през Бет Алфа и Бет Шеан и Назарет, бяхме в […]

Leave a Reply