дек. 08 2014

Сенегал (1): Сине Салум и Дакар

Калоян ще ни води в Африка – да видим в Сенегал как ще бяга от еболата 😉 Приятно четене:

Сенегал

първа част

Сине Салум и Дакар

В Сенегал пътувах от Гамбия два пъти – по земя и по въздух. Предварително си бях извадил виза от посолството им в Банджул (от Европа се вади в Париж), прави се онлайн енролмънт и се плаща 52 евро по интернет (модерна работа).

Щеше ми се да отида и до региона Казаманс, на юг от Гамбия, но поради липса на време и разубеждения заради уж размирната обстановка (и по-късно заради близостта с Гвинея, където епидемията от ебола беше вече в разгара си) така и не събрах смелост. Оказа се, че нямам и право да ходя там и трябвало да искам писмено разрешение от секюрити офисъра в Дакар, така че се отказах съвсем. Въпреки това Казаманс казват че е един от най-красивите региони на Сенегал, единствен с преобладаващо християнско население от етноса Джола. Има луксозен комплекс на Club Med в туристическия Кап Скирринг, който може да се похвали, че е един от малкото провинциални региони в Африка, който има директни редовни полети от Европа. Но не ми беше писано да стигна до там, въпреки проучванията ми. Нищо, следващия път.

Сенегал е прекрасна страна, много по-развита, със сигурност най-развитата в региона, заедно с Гана и Кот д’Ивоар, на светлинни години от Гамбия. Има много какво да предложи на туриста – всичко, което има и в Гамбия, заедно с още много.

Сине Салум

Но да започна от началото. Тръгнах петък от Банджул за региона Сине Салум, наречен така, защото тук е делтата на река Салум в Атлантическия океан, и притока и Сине. Страхотна природа, селца и градчета по притоците на реката, канали, опасани с мангрови гори, рибарски селца и сламени колибки. Регионът е част от природното наследство на ЮНЕСКО.

Senegal_bolong

Сине Салум, Сенегал

Хванах такси от Банджул до ферибота, оттам пресякох река Гамбия. На изxода хванах такси до границата при Амдалай, пресякох пеш (подпечатах си паспорта на излизане от Гамбия и влизане в Сенегал), хванах магаре до автогарата в Каранг. Оттам с кола (7 places се нарича, с форма на катафалка, вътре има 7 места + шофьорското, на три реда) до Тубакута. С такси-мотор стигнах до съседното село, откъдето взех пирога до кампа, където бях резервирал. 60 километра и 7 превозни средства по-късно бях в кампа.

Senegal_amdalai

Пресичане на границата – Добре дошли в Сенегал!

Кампът се намира на единия край на остров в Салум, на другия има малко рибарско селце. Срещу 22 000 западноафрикански франка имах нощувка, пълен пансион и 2 екскурзии.
Бях ‘изненадан’ от условията – сламена колиба с легло и мрежа за комари, баня и тоалетна навън и нищо друго. Има десетина колиби и ресторант.

Senegal_restaurant

Ресторанта на кампа

Senegal_campement

„Стаята“ ми в кампа 🙂

След като изразих опасението на едно от момчетата, че през нощта могат да влизат животни (най-вече гущери)  в колибката, той ми каза, че влизат, но това е еко-камп… Вечеря, почивка, в 20ч. беше тъмно и нямаше нищо друго за правене. Спах 12 часа непробудно под песните на птиците и шума от гущери в колибата. В просъница чух хиени в далечината.

Салум, Сенегал

На сутринта закусих и тръгнах на първата екскурзия, с кану по каналите и притоците на реката (наричат се болонг), вътре в мангровата гора. Гребането ми дойде добре за сутрешна гимнастика, въпреки че беше доста горещо.

Senegal_bolong2

Пироги по каналите на Салум

Senegal_canoe-mangrove

С кану по притоците на Салум


Senegal_pelicans

Пеликани в притоците на Салум

На връщане обядвах и направих втората екскурзия, при отлив, пешеходен преход в мангровата гора. Влажно, хлъзгаво и горещо, но изключително красиво.

Senegal_otliv

Салум при отлив

Senegal_mangrove

Пеш в мангровата гора



Въпреки че ми хареса преживяването, не исках да остана още една вечер в този безлюден остров, реших да отида в най-близкия град Тубакута. Спах в кампът на Корпуса на мира срещу 5000 франка без закуска.  До самия камп има интернет зала, занаятчийски дюкянчета и двaта луксозни хотела – Palétuvier и Кeur Saloum. Вечерях риба, намерих си гид за екскурзия на другия ден, той пък ме заведе на селската дискотека събота вечер. Беше забавно но не останах до късно.

Senegal_paletuvier

Хотел Palétuvier, Тубакута. Само вечерята струваше около 40 евро на човек, без напитки. Е, вечерях си вкусно в местно „маки“ – африкански ресторант

Senegal_keur saloum

Хотел Keur Saloum, Тубакута. Keur на уолоф означава „дом“


Senegal_deca

Деца в Тубакута

Неделя направих последната екскурзия до мидения остров. Според легендата, преди векове тук идвали местните, за да се скрият от тези, които искали да ги продадат за роби. Понеже нямало нищо за ядене, яли само миди и затова островът се е покрил с черупки. На острова има и няколко огромни баобаби.

Senegal_coquillages

Мидения остров

Тук идват момчетата за изпълняване на церемониите по обрязване от местния марабу. Трябва да се знае, че в Сенегал и в цяла Западна Африка марабутата са на много голяма почит, както и т. нар. griots- пазителите на историята и културата на Западна Африка. Те знаят историята на имената и фамилиите, могат да проследят родословието на някого, пазят културата, традициите, песните, легендите и изкуството на местните. Не можеш да станеш грио, раждаш се в семейство на грио и ставаш на свой ред пазител на сенегалската култура.

След острова се върнахме в Тубакута, и се качих на мотора, който гидът ми намери. С него пътувахме чак до границата (след няколко бири и без каска), но колко свободен се чувства човек пътувайки на мотор из Африка!! Невероятно чувство.
От границата – пак такси и пак фери до Банджул (Гамбия).

Дакар

Пристигнах в Дакар с 30 минутен полет на Гамбия бърд от Банджул. Уникален град – най-после истински град (Банджул е голямо село в сравнение с Дакар). Летището на Дакар има ужасна слава, много хора ме предупредиха да внимавам на излизане, понеже има тумба от всякакви измамници на изхода, които само чакат да излезете, за да ви обградят и да

  1. ви оберат
  2. да ви сменят пари на голяма загуба за вас
  3. да ви излъжат за такси
  4. да  ви вземат багажа против вашето желание и да го носят срещу бакшиш.

Аз си бях уредил посрещане и нищо такова не ми се случи, дори мина доста добре, но съвета е не говорете на никой, не гледайте никой, вървете право напред и изчезнете по най-бързия начин.

Senegal_dakar-landing

Кацане над Дакар

Настаних се в супер приятен хотел в елитен квартал на Дакар, Point E. Там има много заведения, ресторанти, кафенета, дискотеки и изобщо тече динамичен живот 24 часа, в близост е олимпийския басейн на Дакар, Дакарския университет и разни други учреждения. В близост е и болницата Фанн, където в този момент бе изолиран единственият случай на Ебола* в страната – гвинеец, избягал от изолатор в Конакри и дошъл в Дакар да се укрива (и да всява паника). Е, спасиха го.
* Относно еболата…. Сенегал е достатъчно развита държава, с нормално здравеопазване. За разлика от другите засегнати държави, където болестта тръгна от слаборазвитите и нискообразовани селски райони (където често bushmeat е единственият достъпен източник на протеини за населението) в Сенегал болестта беше внесена директно в столицата, което позволи много по-бързото и ефективно овладяване на проблема, изолирането на пациента и проследяването на контактите му. Сенегалските власти реагираха най-адекватно с мерките за задържане и контрол на вируса, но и с информация за населението. На 17 октомври 2014г. единственият случай в страната бе изписан здрав от болница Фанн, с което приключи „епидемията” в Сенегал.

Вечерта излязохме да хапнем вкусни бретонски палачинки и френски десерти, да пием бира, наслаждавайки се на концерт life в дакарски бар Just4You. Дакар е културна столица на Западна Африка – постоянно има фестивали, концерти, спектакли, театрални постановки, изложби и други. Много ми липсваше това в Гамбия, където дори няма кино. 

Senegal_dakar-transport

Градски транспорт, Дакар

На другия ден се разходихме в центъра на града.

Plateau е един от най-европейски изглеждащите квартали,

където са концентрирани голяма част от забележителностите и институциите, а именно старата гара, известна с линията Дакар – Бамако, спряна заради дерайлиране преди няколко години ; площад Независимост, кметството, търговската камара, президенсткия дворец, банки, фирми и търговски центрове, посолства и министерства, големи пазари. Улиците носят имената на бележити французи – Жюл Фери, Феликс Фор, Гамбета, Клебер, Зола, Виктор Юго, Помпиду и др. Впрочем, много квартали на Дакар също носят френски имена – Mermoz, Sacré Coeur, Patte d’Oie, Bel Air, Liberté и др. Не случайно наричат Дакар малкия Париж.

Senegal_dakar-gare

Дакар – гара

Senegal_Dakar - hotel de ville

Дакар, кметство

Senegal_dakar-plateau1

Дакар, център

Senegal_Dakar-plateau

Центъра на Дакар, кв. Плато – търговска камара

Oт центъра на града се хваща корабче, наречено Кумба Кастел за

остров Горé:

островът е символ на търговията с роби по бреговете на Западна Африка. Днес се знае, че ролята на Горé е незначителна в сравнение с други места, особено в Гана, Бенин и Того, но пък е останал символ на тези мрачни времена и задължителна спирка при посещение в Дакар.
Открит от португалците през 1444 г., островът е последователно окупиран от Португалия, Холандия, Англия и Франция, като търговията и развитието му просперират до създаването на Дакар през 19 век. Днес Горé фигурира в Списъка на ЮНЕСКО и разполага с много музеи, галерии, кафенета. Атмосферата на острова е неповторима.

Senegal_goree-artiste

Артист, осров Горе. Всички картини са рисувани с пясъци в различни цветове. Техниката е смайваща.

Senegal_goree3

Остров Горе

Senegal_goree2

Остров Горе, Плаж

Senegal_goree0

Остров Горе, Сенегал

Senegal_goree1

Паметник за края на робството и трафика на роби към Америка, подарен от френския остров Гуаделуп на Сенегал. Остров Горе.

Следва

Паметникът на Африканското възраждане (Monument de la Renaissance Africaine)

открит през 2010 г. в чест на 50-годишнината от независимостта на Сенегал. Паметникът, най-висок в Африка, представя африканското семейство, „Африка излиза от земята, напуска обскурантизма и се обръща към светлината“. Проектиран от румънски архитект и построен от Севернокорейска фирма, той е доста критикуван заради естетически, религиозни и етични причини: сталинисткият стил, разголеността на жената (в 95 процента мюсюлманска страна), както и за високата му цена  – между 15 и 23 милиона евро – на фона на бедността и безработицата в страната.

Най-интересното е, че Сенегал никога не е била комунстическа държава, за разлика от много други в региона е с многопартийна система, с ефективно разделение на властите и е една от малкото в Африка, която никога не е имала държавен преврат. Изборите са демократични и прозрачни, често се сменят леви и десни в правителството и парламента, медиите са свободни и независими. Страната е постоянно сочена за пример за стабилност и демокрация в Африка заедно с Южна Африка. Именно за това сталинисткият паметник е втрещил при откриването си международната общност. Явно севернокорейците са извадили най-изгодната оферта…

Senegal_dakar-monument

Киев? Не, Дакар! Паметник на Африканското възраждане – най-високият паметник в Африка

След Паметника тръгнахме към

остров Нгор –

приятно място за разходка, позволяващо да се откъсне човек от лудницата на големия град. До там се стига през плаж Нгор, откъдето се хваща претъпкана пирога за 400 метра.

Senegal_ngor4

Остров Нгор, Дакар

Senegal_ngor-plage

Плажът Нгор, на континента. Отсреща е острова.

Senegal_ngor1

Остров Нгор, Дакар

Senegal_ngor3

Остров Нгор

В близост е

луксозния квартал на Дакар, Алмади,

където и вечеряхме.Имаше доста приятни вили и апартаменти, големи коли спряли отпред, хотели, ресторанти, казина и дискотеки – сенегалският Бевърли Хилс.

Senegal_almadies1

Луксозният квартал Алмади, Дакар

Senegal_almadies2

Вили в Алмади, Дакар

Продължанието:

Сенегал (2) – „Малкият бряг“ и Сен Луи

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сенегал – на картата:

Сенегал
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Сенегал (1): Сине Салум и Дакар”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Прекрасен пътепис, на фона на днешните мрачни и дъждовни дни.Много добре подреден,стегнат, без излишни исторически и скучни подробности.Благодарности на автора, за прекрасните снимки.Сигурно е готино да си на плаж, някъде много далеч и около теб да щъкат сополиви хлапета:),да живееш в сламена колиба и да се возиш на магаре…

Leave a Reply