дек. 05 2014

Лондон за ден (1): Нощен Лондон

Published by at 18:55 under Лондон,Стойчо

Понякога и администраторът на сайта трябва да се отчете с пътепис – продставям ви скромния си разказ за късметлийското ми пътиване тази година 🙂 Не бийте автора, той толкова може! 😉

Приятно четене:

Лондон за ден

част първа

Нощен Лондон

(заглавието се дължи на това, че разказът започва и завършва вечерта на пристигането – денят, за който става дума в заглавието, е следващият, а сега сме на предходната вечер 😉

Лондон, Лондон… кой ще ви разказва за Лондон, освен ако не е случайно попаднал там? Да, знам че вас Лондон е центърът на просветата, голямата София, изобщо – маса познати са запленени от този град. Определено повече, отколкото от Париж. Което можеше да бъде учудващо, ако не си спомним, че масовият чужд език в страната ни е английския, а не френския.

Какво общо има езика ли? Когато учехте немски, нали си спомняте, че неусетно попивахте термините Weltzeituhr, Alexanderplatz, Brandenburger Tor? Та на учещите английски със сигурност по цял ден им набиват в главите: Big Ben, Trafalgar square, Tower bridge , или пък им разказват приказки за мечето от гара Падингтън 😉 Изобщо – разбираемо е, че има подобно предварително прехласване. Как мислите, дали не бях щастлив, когато за пръв път видях Телевизионната кула на Александерплац? 😉

Биг Бен, Лондон

Цялото това въведение беше, за да обясня, че

Лондон никога не е бил обект нито на командировките ми, нито на мечтите ми, нито на целите ми –

моят свят е по-скоро немско/латино/славяноговорящ и каквото и да ме докараше в англоговорящия, щеше да е случайно, късмет, изобщо –

изненада 🙂

Една такава изненада получих при едно телефонно обаждане от Булбанк това лято, когато разбрах, че съм спечелил безплатни билети за концерт на Il Divo в Лондон, придружени от самолетни билети и нощувки, от VISA България. Оказа се, че съм един от най-добрите им клиенти в страната (аз и фъстъци си купувам с кредитната карта – и правя обективно доста операции през нея). От Булбанк бяха много доволни, че те са ми издали картата ми и искаха разрешение да дадат данните ми на Виза, за да могат да придвижат организацията по пътуването. (Тук съм длъжен да кажа, че нито VISA, нито Unicredit Bulbank знаят, че имам сайт или че пиша пътеписи – те ми подариха пътуването, пък аз ви подарявам пътеписа 🙂

Il Divo нищо не ми говореше като име на група – дип, че има интернет, та да се образовам – а пък концерт в О2 арена? Звучеше сериозно 🙂 (беше си фамозно, но за това – по-късно)

Разбира се, когато казах в къщи, че печелим билети за двама, малката решително каза, че тя ще пътува с мене, а благоверната се съгласи – и така в петък, 31 октомви 2014, в ранния следобед с девойката се наредихме на регистрацията на България Ер на

летище София

Както казваше една пътничка на връщане „Даже имаме места!“ 😉 (не ги разбирам тия хора с лоу-коста, и това си е 😉

На летището , за всеки случай, си купих контакт за британския стандарт, бутилка вода за 4,50 лв (Банкя, изроди! Толкова струваше бутилка шампанско на летището в Берлин!). После се оказа, че в Лондон си купувахме вода в улично заведение за 12,50 лв 😉 Това не ми пречи и сега да се късам от яд, де 😉

България Ер, разбира се, закъсня с излитането, но пък в българските самолети винаги можеш да разбереш за какво служат червените мундщуци на спасителните жилетки! Колкото пъти съм летял с Турските авиолинии, където също го обясняваха това с мундщуците, така и не разбрах за какво са 😉

Закъснението беше приемливо на пръв поглед (около час), полетът – приятен, над цяла Европа беше облачно и чак преди преминаването на Ламанша, отдолу се видяха дигите около делтата на Рейн в Холандия. Гледката беше добра и използвах повода да обясня на девойката какво вижда. А тя веднага зацепи за онази приказка, в която едно момче жертва пръста си, за да спаси дигата от разрушаване (това, разбира се няма как да е фактологически вярно, но пък е хубава приказка)

Лондон

Малко по-късно вече, като немски бомбардировач

летяхме над Лондон,

разглеждайки местните забележителности отгоре 😉 По едно време, щерката пита: Каква е тази сграда като пластелинова торта с набучени клечки за зъби по нея? Мда, всъщност това беше крайната ни цел – О2 арената 😉 Виждаше се и лондонското виенско колело, и Парламента и Биг Бен, и още много „познати“ неща

Биг Бен, Лондон

На летище Хитроу

кацнахме след само две обиколки над града (в самолета твърдяха, че нормалното е 4-5 пъти да се обикаля). Терминалът, на който кацнахме, ужасно приличаше на летище Ататюрк в Истанбул и се усетих, че  предварително знам къде е багажа, къде са граничния контрол и митницата. Разликата е, че поне този  терминал (4-ти, мисля) е по-мизерен от Ататюрк – няма прозорци, опашката е по-бавна и създава известна клаустрофобичност. В това отношение софийското летище е слънце.

Граничарката имаше двусантиметрови изкуствени нокти, погледна ни и ни пусна да си търсим багажа и трансфера. Споменах ли, че ни бяха платили и трансфер до хотела?

Намерихме шофьора, оказа се унгарец, с който надълго и нашироко обсъждахме околния свят, когато … преживях първия си шок. Абе вие знаете ли какъв ужас е кръгово движение при шофиране вляво??? Брррр, още не мога да се оправя от впечатлението… 😉

Лондонси автобус

Движение в Лондон

Както казах – вляво по посока на движението. Иска се време, докато се свикне, на мене ми беше обичайно да седя на предната лява седалка, но определено ме тревожеше  липсата на волан и педали . А шофьорът вдясно мести скоростите с лявата ръка! След метрополитена в София, това е второто удобно за левичари място в Европа 😉 Само не погледнах, мигачите с дясната или лявата ръка се включват – таман ще има какво да гледам другия път 😉

Иначе

движението в града е много натоварено

и то постоянно. Центърът (там където се движехме) е със сравнително тесни улици, с по една лента в посока (имаше и по-широки, но като цяло – тесни улици, все едно шофираш по Алабинска). Натоварването не намалява практически по никое време на денонощието – втората вечер се прибирахме след полунощ и задръстването си беше същото, както и в петък вечерта от летището, както и в събота по обяд, както и рано сутринта в неделя. Много е натоварено. Без специални градоустройствени мерки, които очевидно са взети, както и без интелигентно управление на градското движение и транспорт – Лондон би бил едно непроходимо място.

Лондон

Изобщо целият център е леко клаустрофобичен – с тия големи сгради и малки улици – и е лесно да си представиш романите на Дикенс или защо англичаните толкова настоятелно колонизират и заселват Северна Америка. Просто у дома е нямало място.

Като цяло колите са големи модели, изключително и само немски, с редки включвания на Шкода Суперб, и Форд Фокус, които ужким не са немски 😉 Както каза по-късно един от групата късметлии с кредитни карти „S-класата тук я имат за Голф четворка“. Масово се карат ванове, а думата Opel местните я четат като Воксхол 😉 Видях един-единствен Ролс Ройс, но не видях нито един Ягуар, Мини, Астон Мартин, Ровер (нито Land, нито Range). Може пък туземците да ги карат на село, знам ли?

В помощ на пешеходеца

по пешеходните пътеки са изписани надписи Look right 😉 Това всички го знаете и аз даже си бях помислил „Колко са внимателни към гостите си, които се объркват от лявото движение“, докато не видях и надписа Look left на някои места. Очевидно и местните не знаят къде да гледат 😉

Не, с това ляво движение няма свикване – просто няма логика в него, а Наполеон, въвел дясното движение в Европа, заслужава паметник.

Мислите, че само движението е сбъркано? А вие виждали ли сте спирките на градския транспорт? Масово са построени … с гръб към улицата! (съжалявам, че не успях да снимам нито една, защото съм сигурен, че не ми вярвате) В Дубай правят спирки с климатик, в Москва – с парно, а тук спирките са с гръб към улицата… Сигурно идва от особеното чувство за хумор, присъщо на туземците. (Е, видях и нормални спирки – с лице към улицата, но бяха абсолютно малцинство)

Предполагам, че и пътните им знаци са в странни мерни единици, защото ограничение 30 си беше съвсем нормална градска скорост.

Лондонски полицай

Полицай

След има-няма час возене стигнахме до хотела на площад Лестър. Пише се Leicester square, и не мога да разбера, за какво изобщо ползват латиницата тия хора? С чиста съвест могат да ползват чертички и драсканици (по Черноризец Храбър), и да твърдят, че са написали „Лестър“, или „през“, или „Шекспир“ (пише се Схакеспеаре, не ли? 😉 Ами кръгът Пикадили? И не ми казвайте, че думата circus (циркус на латински) значи нещо друго! А може и „цирк“ да е, знам ли 😉 Добре, че Трафалгар се пише нормално, но то вероятно е, защото Трафалгар не се намира точно на този остров 😉 Изобщо, спокойно могат да минат на кирилица, и само като уважение към приписвания им консерватизъм, могат да започнат с 6lyokavitza

Хотел W – Leicester square

беше артистичен. Артистичността на Британските острови се изразява в следното: душ и тоалетна – в гардероба, а мивката с огледалото – в средата на стаята. В средата!!!

Добре поне, че имаше смесители, защото щеше да ми дойде в повече да имам две отделни чешми за топла и студена вода. Водата става за пиене. Всъщност имаше и бутилка с минерална вода на бар-плота, който служеше за тоалетка и поставка на мивката (в СРЕДАТА НА СТАЯТА!!!), върху която бутилка надълго и нашироко се разказваше, че не трябва да се пие бутилирана вода, а ако се пие – да не е вносна, а ако е вносна – да се отделят пари за водни проекти в бедните държави! Но това щяло да стане в бъдеще, а сега – наздраве! 😉

Вкусът от минералната вода, точно повтаряше вкуса от чешмата – съвсем лека блудкавост, но напълно питейна. (Не знам длаи съм ви казвал, но за мене вкусът на водата е много важен И даже, когато пътувам с кола в чужбина се зареждам с две големи туби вода в багажника – нищо извън България досега не е удовлетворило достатъчно вкуса ми, а в София пия вода от чешмата)

Действително W е много луксозен хотел. Понякога човек му се случва да спи и в такъв 🙂 и си признавам, че без подаръка от VISA едва ли някога щях да се престраша за такъв. (Хм, пък кой знае? 😉

Минутка за фукня: booking.com предлага този хотел на цени между 725 лева и 450 евро за двойна стая (второто е според рекламите по руските сайтове 😉 А душът ви ще е в гардероба 😉

W London - Leicester Square

W London – Leicester Square

На рецепцията, двамата рецепционисти бяха решили да се правят на туземци, и да прилагат британско чувство за хумор на дядо ви, като го попитаха: „Ааааа, България ли? За пръв път ли сте във Великобритания? Или може би сте за пръв път извън страната си?“ На което трябваше да отговоря „За пръв път съм на остров, туземецо! 😉 (това с туземеца, само си го помислих де, пък и да го бях казал младежът едва ли щеше да знае как се чете думата tousemez 😉 После се сетих, че съм го излъгал, защото все пак съм ходил на остров Тасос 😉 А и на Принцовите острови беше яко 🙂

Тук съм длъжен да направя едно уточнение – т.к.не мога да кажа, че съм видял жив англичани, мога да предположа, че съм видял британци, но и за последното не съм сигурен, защото европеидния персонал много ми прилича на източно-европейски, а туристите бяха очевидни французи и холандци  – затова избягвам думите англичанин, британец, местен жител, а ще използвам максимално неутралната туземец. И не, не мрънкайте, защото негативна конотация има в думата абориген, докато туземец е най-близо до означението си. Защо не местен? Защото не се сещам за нито един „местен“ източно-европеец, роден в Лондон 🙂

Лондон

Свети Павел в дъното (бялото, светещо кубе)

Така, в шеги и закачки, се регистрирахме и … ни останаха 20 минути, до часа за който си бяхме купили билети за виенското колело, наричано тук Лондонско око. Ако знаехме пътя, сигурно щяхме да успеем, но както правилно предположи единият от портиерите на хотела – само ще си загубим времето и ни качи на едно такси. Истинско. Черно!

Почувствах се бял човек –

шофьорът беше негър 😉 Това беше първия срещнат чернокож по време на това пътуване. (Винаги съм се притеснявал от думата чернокож – първо, не е вярна, затова щерка ми ги нарича „наистина кафяви“, второ – черен в българската традиция е Дяволът, а хората нямат само Дявола у себе си, а са носители и на Божественото и е много нечестно да наричате някого черен. Покрай глупавия английски, звучащата близко n@@@r е станала лоша дума, затова отново ще направя уточнението: ще използвам както чернокож, така и негър, а вие ще знаете, че не влагам никаква негативна емоция в тях, а просто ги използвам като обозначение на видимата раса на човека)

Казах му „Сър, трябва да бъдем на Окото преди 19:30“ и пичът се видя, че си даде зор. И имаше защо – задръстването беше убийствено: петък вечер на Хелоуин в Лондон (да, беше вечерта на Вси светии). Вече беше 19:30, когато ни стовари на стотина метра от виенското колело, наречено Лондонско око, в подножието, както видях на другия ден, на един бял лъв 😉 За двата километра задръстване (20 мин) платих 37,50 лв (вкл. 5 лева бакшиш). Пичът си ги заслужи.

Между другото – черните таксита са много удобни, отзад е широко, между пътниците и шофьора има стъклена преграда, а парите ги подаваш през един миниатюрен шубер (като на каса на Топлофикация, София 😉 Във всеки случай този простор отзад и преградата много ми напомняха на оня виц за австралиеца, който си карал овцете в Ролс Ройса 😉

Затичахме се и стигнахме на секундата. Разпоредителят (и той!) беше решил да си прави шеги с нас, като видя, че сме запъхтени, но след въпроса за острова в хотела,вече им бях свикнал, та не го набих, а само изръмжах, та момчето ми влезе в положението. Трябва да призная, че персоналът навсякъде (не само на Окото, наистина навяскъде!) беше много учтив и усмихнат, но аз самия губя всякакво чувство за хумор, когато не мога да си спазя сроковете или закъснявам. Обичам да съм точен 🙂

Лондон

Темза

Лондонското око

е едно голямо виенско колело, на брега на река Темза, точно срещу Парламента и Биг Бен. Все едно, вместо нашите депутати да ходят да пият бира в Радисън, да се возят на виенско колело в почивките 😉 А вместо жълти павета, да има река 😉

Лондонско око, Ламбет, Лондон SE1 7PB, Великобритания

Всички ме предупреждаваха да не ходя там, да не си харча парите за глупости, да ида на пъб вместо на виенско колело (я, колко е хубаво онова в Пратера!), да ходя не знам си къде още, но да не се качвам на това Око, само ще ми взамат парите и т.н. и т.н. доводи потънаха в небитието, след като щерка ми каза още в София, че иска да се вози на Лондонското око. Мдаааа, вие спорили ли сте в 12-годишна, която е правила в час по английски презентация за Биг Бен, без да го е виждала в живота си, а след това слушала презентацията на съученик за Лондонското око, без никой от презентаторите да го е виждал с очите си? Мили мои, нямате шанс, нямате доводи и, като поп влизате в сайта на Лондонското око, за да си купите билети от предишния ден, както направихме ние още от София.

Лондонско око

Съседната кабинка

Покупката по интернет на билета има няколко преимущества:

  • Знаете в колко часа трябва да сте там
  • Не чакате на километрична опашка, а влизате по бързата лента (Fast track има и на други места, вкл. и за културни мероприятия)
  • Цената е по-ниска от цената на място
  • Купуват се не по-малко от 24 часа предварително

На нас двамата: възрастен и дете, билетите по интернет ни излязоха 125 лева (общо). Стойността при покупка на място за двамата гонеше 150 лв. Поръчаният по интернет билет отпечатвате на първия удобен принтер и го носите запъхтян на служителя, който го проверява на бързата лента за влизане.

Самото колело не спира, но е достатъчно бавно, за да могат старите пътници да слязат, служителите да забършат и почистят и новите пътници да се качат. Самата обиколка е половин час, в който можете да разгледате центъра на Лондон от високо. В горната точка кабинката спира за момент (по-скоро пропуска част от движението) и започва да слиза. Кабините са големи, доста хора могат да влязат вътре, има информационни табла с указания какво виждате долу. Аз предимно снимах и гледах. Последното беше важно, защото трябваше да открия и път за връщане назад към хотела – нали не забравяте, че дойдох с такси, в град, за чиито улици нямам и бегла представа и пропуснал да си вземе карта от хотела? Беше голям тъгъдък докато стигнем до това Лондонско око. Но пък видях пътя до хотела, който светеше характерно някъде над площад Трафалгар.

Лондон

гара Ватерло

Има обаче нещо, което нито масовият, нито бутиковият турсист („не си харчи парите за колелото!“) не забелязват в Лондонското око и то е …

конструкцията му

И не, нямам предвид кабинките или огромните греди изграждащи окръжността, а пълната липса на твърди връзки (греди) между центъра на окръжността и самата окръжност. Няма нито една твърда връзка – цялото е направено с въжета! Които издържат на опън, но не и на натиск или огъване! Опънати спици в този огромен размер велосипедно колело! Респект за контруктора и монтажниците – това е чудо на съпромата, векторното смятане и инженерната мисъл!

Лондонско око

Спиците

Повозихме се, поснимахме и стана време да си ходим. Добре, че времето беше хубаво – уцелихме ясно време през целия престой, виж температурно и влажностно е много объркано: изобщо не мога да ви кажа какво е подходящя да облечете в Лондон, затова бъдете готови на всичко. Аз лично през целия престой в британската столица се потих от студ. Да, потих се от студ. Много е странно. Добре, че когато валеше беше за около десетина минути, иначе беше слънчево. Времето в Лондон? Бъдете готови за всичко, наведнъж и едновременно!

Ставаше за разходка, по улиците се вихреше Хелоуин, народът беше излязъл (после разбрах, че изобщо не се прибира ;), а ние потърсихме нещо за ядене. Близо до колелото имаше надпис

Fish&Chips

и аз реших да пробвам тази легенда на общественото хранене, още повече, че беше пълно вътре.

Нали знаете какво е МакДоналдс? Е, Fish&Chips е баба му! Ако беше в България, щеше да се казва Шкембеджийница, като имам предвид културологичния, а не толкова кулинарния аспект – защото ние обичаме шкембе-чорба, американците – хамбургери с картофи, а британците – пържена риба с пържени картофи. Разликата между МакДоналдс и другите две е качеството на тоалетнатната. И успешния бизнес модел 😉

Fish & Chips, Лондон

Ние все пак си взехме пиле, защото рибата на външен вид нещо не беше убедителна. За 20 лв получаваш две бутчета или ¼ пиле плюс огромна купа пържени картофи. Водата струваше 12,00 лв. Двамцата едвам се справихме с единичната порция – достатъчно голяма беше.

Сви Светии в Лондон

Тръгнахме да се прибираме, като веднъж нарочно, а втория път погрешка, направихме отклонения от пътя и вече съвсем гроги се прибрахме в стаята. А на площад Лестър продължаваше Хелоунската вакханалия.

Добавено на 12.декмеври: В коментарите по-долу се вижда, че читателите не ми вярват за мивката в средата на стаята. Ето и снимка:

W Hotel Leicester, Лондон

Мивка в средата на стаята

W Hotel Leicester, Лондон

Мивка в средата на стаята (отражени в стената

W Hotel Leicester, Лондон

Мивка в средата на стаята

а за особено недоверчивите:

W Hotel Leicester, Лондон

Мини-барът. А огледалната врата на „гардероб“ вдясно е вратата на тоалетната. В огледалото се вижда отно мивката в средата на стаята.

Продължението:

Лондон за ден (2): Обиколка на Лондон и концерт в О2 арена

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Лондон за ден (1): Нощен Лондон”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Ах,човеко,определено ме забавлява с този разказ.Аз трябва да ти покажа моят пътепис от Лондон ( имам го в компютъра си, ама е от 2008-а година ( можеш да го вмъкнеш към банерите за Related Posts:-искаш ли:).? И умната,когато се опитваш да снимаш каквото и да било на обществени места ( дори и с телефона),за да не те арестуват като мен ( че ти отидоха два часа за разпит и обиск…честно.).Преди да решите да снимате,огледайте се наоколо, ако има и други като вас с фотоапарати и видеокамери, няма проблем…Но я се опитайте да снимате магазините, бутиците или таблото с разписанието на влаковете на Виктория стейшън,( примерно, мързи ви да си запишете разписанието на влаковете,изваждате видеокамерата и започвате да снимате таблото….Ауууу, моментално пристигат двама униформени и се започва една…бърза процедура)…Или пък да кажем хотел Хилтън ( на арабите-срещу Green police statione…), да видите колко бързо ще се окажете задържан…И очакваме с нетърпение продължението.За среднощен Лондон…кабарета,пъбове,казина…

  2. Мария каза:

    Много ми хареса! Честно! Пак да отидеш някъде където не ти е харесва:) Много добре ти се получава:)

  3. teddy каза:

    много държа да сложиш снимка на мивката по средата в хотелската стая.
    защото нищо не разбрах от интериора на този луксозен хотел.
    за 450 евра за нощувка.
    дано има реклама на саийта, ако не си я снимал.
    г-н тъгъдък с 6lyokavitza.

  4. Владимир Георгиев каза:

    az pyk sym vijdal snimka na dvulitrova pvc butilka,izriazana po dyljina i zakrepena pod naklon,taka 4e dvete vodi,topla i sudena,da vlizat ednovremenno v butilkata i da izlizat prez gyrloto,kato ve4e smesena,topla voda…

  5. Стойчо каза:

    teddy, не ми вярваш? Специално за тебе добавих 4 снимки. А и линк към хотела съм сложил

  6. teddy каза:

    снимката доказва че не е в средата, нали, Стойчо?

  7. Стойчо каза:

    Ще приема, че се заяждаш. Вижда се даже гелът ми за бръснене.

  8. extravaganz каза:

    Трафикът е ужасен през целият ден.Факт!Причината-почти 3млн.автомобила.В България няма толкова.В Лондон който е 3-4пъти по-голям по площ от София живеят около 10млн. души/вкл. с предградията.

Leave a Reply