Продължаваме с разказа на Влади за Йонийско море. Миналия път бяхме в Митикас и Превеза, а днес сме на Лефкада и Парга. Приятно четене:

Лефкада и Парга

част втора на

Чарът на Йонийските острови

Ден трети.

Закуска. Днес имаме целодневен круиз –

Отиваме до остров Лефкада,

от там вземаме корабчето MAKEDONIA PALACE и поемаме на обиколка на острова. Със спирки на плажа Егремни, във градчето Фискардо на остров Кефалония, на остров Итака и в залива до островите на гръцкият корабен магнат Аристотелис Онасис. С включен обяд на корабчето.

Минаваме по същият път, по който предният ден ходих пеша до Превеза. Малко след като съм се отклонил от магистралата, пътя продължава няколко километра и минава през тунел. А тунела е под морето. Тунела е дълъг около 1570 метра. малко след него следва едно военно поделение и военно летище. Пътя минава покрай пистата. Следват едни плантации, едни малки островчета, покрити с трева. Минаваме по подвижният мост, след това по още един и сме

на Лефкада

Острова започва много интересно. Насочваме се направо към

Нидри

Голям курорт, известен с многото таверни по брега на морето и заведения, в които вечер до късно масово се напива днешната младеж. По чар и забавления, Нидри много прилича на курорта Кавос на остров Корфу.

Спираме на пристанището. Слизаме. Раздават ни едни карти, които после трябва да покажем на бара, за да ни дадат обяда, който ни влиза в цената.

Корабът е с три палуби, на който са се качили поне 400 души (повече са били, защото на слизане аз броих до 350, а по горните палуби имаше още доста туристи). Имаше италианци, румънци, гърци, англичани и още няколко нации. Тръгваме.

Нидри изглежда много дълъг и кокетен курорт откъм морето. Наоколо по баирите са пръснати много вили, до които водят тесни планински пътища. Разглеждах ги с бинокъла. Брегът е много скалист. Зеленина има чак до върховете на планината.

<-фарът на върха на острова — върха на острова->

След час и нещо, минаваме покрай един плаж, покрай един залив и спираме на

плажа Егремни

Имаме около 40 минути време. Слизам и тръгвам по брега. Събирам си камъчета. Тук има и малки и големи камъчета, идеално гладки. Има и едни дребни, като лещени зрънца. Можете да си вземете няколко от дребните камъчета, да си ги измиете, изсушите и с подходящо лепило да си ги залепите върху дървена гривна – чудесен сувенир, който няма да ви струва нищо. Аз се насочвам към стълбата, по която се слиза на плажа. Доста стръмна изглежда и хората се изчакват, върви се в колона по един. До стълбата има един кокетен бар на плажа.

<-стълбата на плажа Егремни — Егремни->

Времето наполовина е минало и се връщам към кораба. Като идея, може да се слезе там и да се приберете по пътя вечерта… Ако ви е наблизо хотела… Или ако въобще имате хотел. Не съм гледал картата в детайли, но предполагам, че наоколо ще има някакво селище, в което да може да се спи. И тъкмо се приближавам до кораба и поглеждам дали е пълен… Почти пълен беше. И един човек от персонала тъкмо буташе стълбата нещо… . Оле, викам, замина кораба, остави ме… И като се забързах… Заболяха ме краката.

А той – човекът – намествал стълбата на пясъка. Качвам се. Един друг човек, полива с маркуч по краката всеки, за да не се разнася пясъка из кораба. Вече съм се качил. И решавам да побързам да си взема обяда, докато не са се качили всички и да стане опашка. Имаше само петима на опашката. Докато всички са били в морето на откритата част на кораба бяха запалили огън, който се разгаряше поне половин час, преди това. Отгоре скара, а върху скарата наредени свинските шишчета – сувлаки…

<-скарата на кораба за обяд — часовника на кораба- в 14:50, обратно на борда->

И като се вдига пушек и влиза в затворената част. Затвориха вратите, да не мирише из целият салон. Минаваше се през страничните. Вземах си обяда, по две шишчета с малко салата, малко хляб и бутилка минерална вода. След мен опашката стигна до другият край на салона… Похапвам си и си плавам. До следващата спирка – градчето Фискардо на остров Кефалония. И тук оставаме около час. Слизам. Пред корабчето сложили часовник, дървен на три крачета. Със син циферблат. И на него показали часа – 14:50, със стрелките. Времето, когато всички трябва да са обратно на борда. И минава едно малко дете и бута голямата стрелка на 14:55… Пляс едно леко шамарче от майката… Що пипаш, дето не ти е работа… Горкото дете… Напълниха му се очите със сълзи.

Слизам и се разхождам. Цветя, зеленина, кокетни таверни и магазинчета за сувенири. Намирам едно заведение с безжична връзка и сядам… По една биричка и в интернет да се похваля на някой приятел, как я карам. Следва още малко разходка наоколо, малко снимки и обратно на корабчето. Още час и нещо и следваща спирка – остров Итака. Там сладолед. Страхотен. Похапнах си. Времето беше малко. Продължаваме.

Към островите на Аристотелис Онасис

Разглеждаме ги отдалеч. Спираме на един залив. Още половин час за къпане. Аз не влизам във водата. Гледам другите, как скачат от всички палуби. Тръгваме. И се прибираме в Нидри. Никакво свободно време там, защото стана много късно, имаме път около час до хотела в Канали, а и вечеря ни чака. Тръгваме. Един прекрасен ден, една прекрасна разходка, едни спомени, които дълго ще се помнят. Прибираме се в хотела и от автобуса, директно в столовата – с раниците… Похапваме си много добре. Имам повече време и изяждам две чинии с куп, и диня за десерт.

Ден четвърти

Днес групата заминава за Парга, а от там имат целодневен круиз до островите Паксос и Антипаксос. И понеже аз съм го правил това, само че от остров Корфу, решавам да отида с групата до

Парга,

да ми покажат къде е автогарата и цял ден да се мотая там и вечерта да се прибера с местен транспорт (или ако искам с групата чак в 18 ч.). Пътуваме около 50 минути. Пътя минава по магистралата, с малки отклонения от брега на морето.

Párga, Гърция

Вече сме в Парга, отиваме до пристанището, групата се качва на корабчето, а на мен обясняват на къде е автогарата – някъде към хълма по баира. Отивам натам, за да съм сигурен, че правилно съм разбрал. Намирам я. Автобус към Превеза има към 11 на обед и чак в 16 следобед. Разглеждам и разписанието за другите градове – има връзка за Игуменица, Солун (пристига на автогара Македония в Солун), Лариса, Атина, Превеза. А от Превеза и за остров Лефкада. Та ето как мога да отида и сам… Решавам да го взема в 16 ч.

Парга

<-крепостта в Парга — къщички в Парга->

Връщам се към пристанището и се ориентирам накъде да тръгна. Качвам се на крепостта, която е на хълма над града. Много красива крепост. Стъпала водят нагоре. Камъчетата, които покриват пътеката са излъскани до блясък от хилядите ходещи крака. Хлъзгат се. Хлъзгавоста се засилва и от накапалите сухи борови иглички. Върви се внимателно. Крепостта е обрасла с бурени, които още повече подсилват усещането за безвремие и отдавна минали времена. Стигам до една тераса, на която има едно голямо, оставено от времето оръдие. От тук се разкрива панорама към целият град, залива, морето и съседните малки островчета.

<-по тесните улици на Парга — оръдието на крепостта->

<-пристанището на Парга —галерията на крепостта с прозорче->

По нагоре има и малки прозорчета и помещения, като тунели… Може би там на времето за затваряли арестуваните пирати или непослушните моми, докато богатите аристократи са се препичали долу на плажа в подножието на крепостта. Някъде по средата има една постройка, в която може да се влезе. По стените има някакви картини, като изложба, а по-навътре сигурно има заведение или магазинче за сувенири – не съм влизал по-навътре. Само ползвах тоалетна на бързо. По пътя надолу си намирам бутилка минерална вода… Разглеждам я – пълна бутилка, литър и половина, фабрично затворена… Може би някой го е домързяло да я носи или прекалено много се е стоплила или пък я забравил докато си почивал. Прибирам си я… Нося си я до хотела, отварям я, за да се убедя, че е фабрично затворена и си я прибирам в хладилника – тъкмо ми стигна до края на пътуването. Та и за минерална вода не съм давал пари…

Та да продължим разходката тук. След крепостта, слизам долу на плажа в подножието. Доста дълъг. Стигнах до другият му край. От там нагоре тръгва черен път, който след няколко метра минава покрай един манастир или църква, ама беше затворена. Таблета ми показва, че пътя заобикаля малко и излиза пак до морето. Но по пътя нагоре, от едно запустяло дворче залая куче. Отвързано. Помислих си да не би да има дупка в оградата и реших да се върна. Погледнах тук там менютата по заведенията. Доста скъпо ми се видя за спагети, продавани на килограм по 65 евро…

Връщам се към пристанището. Небето е покрито с дъждовни облаци. Качвам се по тесните улички нагоре, по едни стъпала, покрай магазини за сувенири и кокетни ресторантчета. Рано е за обед. Купувам си една баклава. Супер много ми хареса. По пътя надолу попаднах на едно много интересно място. За първи път виждам подобни места. Аквариум. В него плуват дребни рибки. Отгоре е отворен. Разположен е така, че малко над него има седалка за сядане. На седалката седнала една лелка, с боси крака, потопила си краката в аквариума и рибките наобиколили ходилата й. През това време тя си чете някаква книга…

Оказа се, че това било

Спа процедура с рибки…

Рибките се хранели с мъртвата кожа на ходилата и така ги почиствала… По-нататък седнах да пия нещо газирано, защото от баклавата ми стана много сладко. И наблюдавам минувачите. Много красиво е в Парга. Продължих да се разхождам. И изведнъж почна да вали. И аз нямам чадър. Дъжд за днес не беше предвиден. И нито натам, нито насам – нито към автобуса ни, нито към автогарата. Спрях се под едни тенти, но дъжда се усили, започна да пръска и под тентите и се преместих в близкият бижутериен магазин… Очаквах да ме изгонят… Но не, останах там докато престана да вали и разглеждах пръстените по витрината…

<- плажа Валтос в подножието на крепостта — из Парга ->

Имах почти два часа до автобуса. Харесах си още едно място, където седнах да пия бира. И да ползвам безжичният интернет с таблета. Много добра гръцка музика се носеше наоколо. Слънцето отново напече. Бях супер изненадан, когато заедно с бирата ми донесоха и една чинийка, в средата на която имаше 2 – 3 лъжички варени картофи (нещо като гювеч), а около тях една франзелка, нарязана на филийки и всяка филийка на половина. И наредени със средата, обърната към картофите. Много добре направено. Та си и похапнах… На съседната маса беше седнал един пиян мъж, който не спря да вика и да се кара през цялото време… Времето ми свършва, отивам на автогарата, купувам си билет до Канали (за 5,80 евро), идва автобуса и се качвам. Казвам на шофьора да ми спре на хотел Канали и сядам. Тръгваме.

<- по тесните улички — котвата на пристанището в Парга ->

Бях много изнедадан, когато на магистралата, вместо да завие надясно, откъдето дойдохме, автобуса зави наляво… . Веднага отворих таблета да видя какво става. И след още няколко отклонения разбрах, че този автобус ще мине през селата, по пътищата през планината и едва при хотела ще излезе на магистралата. И като се заредиха едни пътища, едни завои, по едни чукари, през планината, през едни села, пасища, овце по поляните, оранжерии със зеленчуци. През някои по-големи села с едни големи къщи, с още по-големи тераси, малки магазинчета. В един момент се оказах по-близо до облаците, отколкото до морето…

След час и половина стигнахме

селото Канали

Спира ми пред хотела, слизам. Пиша съобщение от лаптопа си на екскурзовода, че съм се прибрал и се приготвям за вечеря. Последна вечеря, да си похапнем повечко а… След вечеря се прибирам в стаята и си събирам багажа за прибиране. На сутринта следва и последна закуска и товарене на багажа. И по същият път, през същите тунели, на същите места спираме за почивка и така до България. В Гърция хората пътуват с коли, модерни, бързи. Минаваме границата.

Вече сме в България – настигаме каруци по пътя, бедняци с велосипеди, тесни пътища, лудешко каране… Рисковани изпреварвания.

Хотел Канали, в селището Канали изглежда ето така:

http://www.booking.com/hotel/gr/kanali.bg.html

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата:

Йонийски острови