дек. 03 2014

Хърватия (1): Дубровник

След Гърция, Албания и Черна гора, средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Хърватия – днес сме в Дубровник.

Приятно четене:

Хърватия

част първа

Дубровник

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

 

Дубровник

 

 

Сутринта на седмия ден от пътуването беше обещаващо ведра, а пътуването с ферибота от Лепетане до Каменари – кратко. С Которския залив се сбогувахме дружелюбно. Още преди да отплуваме към отсрещния бряг забелязах една пътничка да напада торбите с домашно приготвените сандвичи, пред които всички купешки мега бургери просто капитулират. Започна трескаво разгъване на блестящото домакинско фолио. Нямам нищо против попътните сандвичи, ние също си подготвяхме по два пакета храна. Думата ми е, че пътуването по някакъв начин провокира хората да ядат. При това много и при всеки удобен момент. Защо ли е така? Дали от страх, че може нещо да се случи и да останем гладни за цял живот – път е, неизвестност е, знае ли човек?

Лепетане, Которски залив

Лепетане, Которски залив

От ранни зори изпитвах вълнение. Предстоеше ми да откривам непознати места. Албания, Черна гора и Дубровник познавах донякъде от предишни посещения, но по-нататък от Дубровник в посока към Венеция не бях стъпвала. Същото се отнасяше и за останалите членове на нашата група. Очертаваше се днешният ден да е твърде авантюристичен, дори не знаехме къде точно ще сварим да спим вечерта. Обикновено буквахме хотелите ден за ден, но не и за днес. Не знаехме докъде ще ни стигнат силите и къде ще ни завари залезът. Нещата обаче се получиха добре. Пътувахме цял ден по високия крайморски път и се наслаждавахме на природата и на построеното от хората. Бели карстови хребети, бели къщи, бели църкви. Камбанариите на църквите ставаха все по-красиви и все по-впечатляващи, за да кулминират в Сплит и в Трогир. Както казах, пътуването беше основното ни занимание, а спирките бяха кратки и обзорни, без навлизане в големи детайли. Едно беше сигурно – вече се движехме из (предимно) католически земи.

Влизането в Хърватия

отвори приказка за войната ѝ за независимост от 1991-1995 година. Нямах представа дали нашите младежи знаят нещо за тази война и въобще за събитията, последвали разпада на Югославия. Та те тогава още не са били родени! Обаче знаеха отлично кои сегашни държави са били югославски републики. Това добреее. Разбрахме се на връщане към България да ни кажат къде според тях свършват Балканите и откъде започва «западът».

Когато

Дубровник

се появи в ниското, предприех детински импулсивен ход. Успях да спра колата близо до един завой и много рисково изтичах до отсрещната мантинела, за да снимам панорамно. Също толкова малоумно изтичах обратно, избягвайки за секунди връхлитаща от завоя кола. Съжалих за причинените тревоги у спътниците ми – особено у Емо. «Няма повече да правя така» – обещах не на шега.

Дубровник

Паркирахме високо над стария град, защото електронните табели за налични места на централните паркинги светеха в минусово червено. Заслизахме към дубровнишките яки крепости. Имах един гадничък спомен отпреди десетина години. Бяхме седнали за по бира в бистро с чуден изглед към дубровнишкия

Лазарет –

май някъде около старото пристанище.

Lazareti, 20000, Dubrovnik, Хърватска

Момата сервитьорка ни попита с презрение дали ще можем да си платим сметката, а после така ни тръсна чашите на масата, че половината съдържание се разля по масите – нещо като хърватско «Наздраве!» за прошляците от източните Балкани. А в Лазарета, за който споменах, изолирали пристигащите в града по море, за да не разпространят евентуална зараза сред местните. Изолирането на остров или извън градовете се практикувало широко от развитите морски сили. Само че

Дубровник се смята за първенец във въвеждането на морската карантина

през 1377 година. Изолацията там продължавала 30, а не 40 дни, а самата сграда, която днес е известен и посещаван обект, датира от 1627 година. Венеция, която отворила постоянен лазарет за болните през XV век, нарекла периода на изолация «40 дни» (quaranta giorni), откъдето и думата «карантина». Името «лазарет» пък е свързано с библейския Лазар – дали със старозаветния бедняк и просяк или със съживения от Христос с думите «Лазаре, излез вън!» – това не разбрах.

Чумата

се разпространила в Константинопол през 1443, а в Европа през 1346-1453 година. Заразата била прихваната в Крим, по-точно в град Феодосия, откъдето 12 генуезки галери се отправили със стоки към Месина в Сицилия. Пламнали последователно, Венеция, Генуа, Пиза, Марсилия, а после Испания, Португалия, Англия…, та чак до Скандинавия и Русия. На Крим пък болестта била прихваната най-вероятно по време на войната с монголите или пък чрез пътуващите търговци по пътя на коприната, идващи от Китай и Централна Азия. Така или иначе, смята се, че жертвите на тази пандемия в Европа и Азия през XV век били между 70 и 350 милиона – почти половината от тогавашното население!

Странно защо тази чумна асоциация изплува на повърхостта на сивото ми вещество. Дали от спомена за изпитата бира срещу Лазарета? Или заради еболата, дето мори хора в момента? Или просто защото съдбата на големите пристанищни градове в повечето случаи била тежка – смесването на всякакъв народ не водело само до обмен на идеи, стоки и някой и друг романтичен сифилис – то често довеждало и до катастрофални последствия. Или защото въпросният Лазарет е точно под пътя, по който слизахме към укрепения стар град?

Дубровник Дубровник

 

Дубровник респектира

Опитвам се да си представя как би изглеждал без туристите, магазините и цветята. Прилагам умствено фотошопиране и изчиствам тези детайли от гледката. Получава се свръхукрепено и свръхзащитено каменно бяло място, където не би ти се искало да попаднеш като затворник. Но така – с яки стени и със затворени порти, са се пазели богатствата на Република Рагуза (Дубровник), богатства толкова големи, че само Венеция можела да им съперничи. Влизаме в стария град през портата Ploce, крепостта Ревелин и градската стена.

 

Портата Ploce, Дубровник

Портата Ploce

 

Входът през градската стена, Дубровник

Входът през градската стена

Дубровник

Внушително и… смазващо!

Дубровник

Доминиканският манастир

е сред първите сгради, на които се натъкваме, той е буквално слят със стената, имал е и защитни функции. Строен е през XIII век, дострояван и украсяван е и в по-късни времена от майстори от Милано и от Флоренция. Всъщност Дубровнишкият сенат постоянно е канел архитекти и скулптори от разни италиански градове – от Флоренция, Милано, Венеция, Анкона, Генуа, Трамонте. Доста от знаковите за града сгради имат прототипи във Венеция, Сиена и другаде. Местните талантливи изпълнители, тези от близката Корчула и други далматинци били търсени пък в италианските градове заради уменията им да боравят с мек варовиков камък.

Доминиканският манастир

Доминиканският манастир

Доминиканският манастир

Готическата арка над вратата на доминиканския манастир е дело на флорентинския майстор Бониамо през 1419 година

 

Доминиканците са инквизиторите на католическата църква. Дори манастирите им внушават страх. В Дубровник присъстват и Францисканците и Йезуитите, т.е. повечето от основните католически ордени. Разпространена практика била вторите или третите синове на богатите фамилии да постъпват в манастир. Богатството се наследявало от първородния, вторият се давал на държавата, т.е. ставал войник, а третият се давал на бога, т.е. се замонашавал. Нещо подобно (без войниклъка) се случвало и с момичетата, тъй като зестра не се предвиждала за всички дъщери. Впрочем подобни семейно-икономически ходове не са запазена марка само на Дубровник. Такива решения са били твърде популярни и на запад, и на изток от този град.

Продължението:

Хърватия (2): Центърът на Дубровник

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Дубровник – на картата:

Дубровник
   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Хърватия (1): Дубровник”

  1. […] пътешествие на Роси продължава към Хърватия – пристигнахме вече в Дубровник, а днес ще разгледаме центъра […]

  2. […] продължава към Трогир. Хърватската част от пътуването започнахме с Дубровник и центъра му, продължихме със Сплит, а  днес сме в […]

  3. […] пътешествие на Роси продължава към Сплит – Хърватия започнахме с Дубровник и центъра му, а днес сме в Сплит за двореца на […]

Leave a Reply