ное. 26 2014

Чарът на Йонийските острови (1): Митикас и Превеза

Влади ще ни води отново (всъщност това е хронологически първото за годината му пътуване) до Гърция. Отиваме на Йонийско море. Приятно четене:

Чарът на Йонийските острови

част първа

Митикас и Превеза

Влади в Гърция ще ви заведе. А ако слушате и бъдете търпеливи, ще ви заведа два пъти. (поради разсеяността на редакцията, второто пътуване, което обещава Влади вече е публикувано, което съвсем не значи, че може да сте непослушни! – бел.Ст.)

И така, отново е септември, лятото е към края си, а с това отлитат и последните дни за море в близките балкански страни…… или острови.

Този път ще ви покажа

Чара на Йонийските острови

И така да тръгваме.

Ден първи.

Ранна дъждовна утрин на 3.09.2014. Влакът от провинцията пристига на гара София с 10 минутно закъснение (за разлика от другите влакове, които закъсняват с часове). Поех голям риск да пътувам с нощен влак, за да икономисам една нощувка в големия град. Имам време да изпия една кола, да си подсладя с една вафла и да се кача на автобуса на известен туроператор.

Тръгваме в 7 ч, сутринта. По пътя за Кулата спираме на няколко места, за да качим останалите пътници. Автобусите бяха три – единият заминаваше за Острова на нимфите (Корфу), другият за остров Лефкада, с настаняване около Нидри, а този, в който бях аз имаше крайна точка – хотел Канали (Hotel Kanali – ****) – недалеч от Превеза – на 12 км, преди този град. Почти нищо не знаех за местоположението на хотела. На картата в интернет изглеждаше доста кокетно хотелче с много атракции в и около него.

Пътуваме цял ден, с няколко почивки. Спираме и точно преди границата за почивка и кафе. Оказа се, че тук кафето е много скъпо – 1,70 лева, за малко кафе, което на обикновена кафе машина струва 0,30 – 0,40 лв, а вкуса и вида по нищо не се различават. На следващата почивка нищо не си купих, а на последната похапнах сладолед. Пътуваме по магитрала Егнатиа Одос, известната магистрала с тунелите. Почти през целият ден с малки почивки вали проливен дъжд. Прави впечатление, че дъжда не влиза в тунелите – някак си се оттича преди тях.

Пристигаме около 19 ч. Последен завой. Пред нас е морето, а малко по-натам по магистралата за Превеза, вляво е и нашият хотел. И около него нищо. НИЩО. Оказа се, че няма къде да си похарча парите…

Настаняват ни. Хотелът е на три етажа, всички стаи са с изглед към морето и залеза на Слънцето. Слънцето залязва в 20:01 ч – първият ден (часовете на залеза съм си ги извадил от интернет за всичките вечери, през които ще съм там). Оставям си багажа в стаята.

Парга, Гърция

по пустите плажове

Парга, Гърция

пред хотела

Излизам да видя морето. То е на 200 метра от хотела. През пътя, покрай една малка горичка, през една поляна, по един черен път. Хората направили тунел под магистралалата, за да не пресичат туристите през пътя. Плажа беше пуст. Имаше бар на плажа, но там нямаше никой. Наоколо имаше 2 – 3 каравани. Върнах се в стаята. В стаята няма климатик. Но има тежки и плътни плъзгащи се врати на терасата. Празен хладилник, в който си сложих минералната вода. Телевизор с плосък екран и перфектна картина. Сейф. Телефон. Две легла едно до друго за възрастни и две – едно над друго, по-малки за деца.

Почивам си малко, пуша една цигара на терасата, гледайки залеза. Прекрасен залез в морето. За първи път го гледам от тераса на стая в хотел. Вечерта слушам, две лелки си говорят и едната казва – Ние мислехме да гледаме залеза, а то Слънцето изведнъж реши да залезе… Ми викам си аз, то слънцето си има час на залез, не залязва, когато си реши.

Парга, Гърция

Залез над морето

Парга, Гърция

Залез над морето

Отивам на вечеря. Тук тя е на блок маса в лятната градина (откритата част на ресторанта за вечеря). Имаше доматена салата, краставици, лук, марули, сирене, кашкавал на кубчета, пиле, пържени картофи, биренки, ориз, макаронена салата, спагети, диня и желеподобен десерт. Похапнах си доста добре. Изморен се прибирам в стаята.

Решавам да поровя из шкафове и чекмеджета в стаята, да видя какво ще си намеря. Не можах да се справя със сейфа, опитах се да го затворя и да генерирам някакъв код, но после си го отворих, а би трябвало да ми поиска кода, да, ама не. Празни чекмеджета. Докато стигнах в банята. И там има етажерка с чекмеджета. Отворих едно и видях едни оставени, забравени или захвърлени наакани детски бански… Камериерката забравила да ги изхвърли. Пуснах ги в кошчето. На другият ден ги нямаше. Стаята се почиства всеки ден.

Правя си планове за следващият ден и се мотам в безжичният интернет с лаптопа в стаята. Нагласям си алармата на телефона да ме събуди за следващата шведска маса за закуска. Заспивам.

Ден втори.

Парга, Гърция

сутрешна дъга

Ранно утро. Ставам, обличам се, отварям вратата на терасата, да видя как е времето навън и… виждам дъга над морето. Изумително — дъга в ранно утро. Правя набързо няколко снимки, обличам се и

слизам на закуска

От континентален тип – едни малки черни хлебчета, кафе на пясък (за което се чака поне 10 минути, докато стане), два вида салами, кашкавал, мюсли, няколко вида домашни курабии, кекс, едни малки кроасанчета, мляко, сок, кафе. И аз нали обичам от всичко да си похапвам, пропуснах само домашните курабии, кекса и млякото, но пък си похапнах от всичко останало по много. Две кафета и чаша натурален сок – чудесен край за това утро.

Днес групата заминава за Игуменица, а от там за о-в Корфу. Това е целодневен круиз с разглеждане на Керкира, двореца, крепостта и т. н. И аз понеже вече съм бил там, оставам в хотела да

си правя сам програмата за деня

Разходка по плажа и отиване

до Превеза

А как ли – ми както намерих за добре… В 8:50 ч, бях готов. Минах покрай рецепцията и попитах кога има автобус за Превеза… Ми чак в 12 ч на обед, спирал пред хотела… А до Превеза били 12 км… Че аз до 12 часа, пеша ще ида. А защо не?

Тръгвам – през тунелчето под магистралата, през поляната и на плажа завивам на ляво. Пред няколкото каравани имаше две кучета, които се втурнаха да ме лаят. Обикновенно, когато са на плажа, се справям с тях, като им ритам с двата крака бързо пясък в очите – така те нищо не виждат… Но тук нямаше пясък, все още бях на поляната… Полаяха малко погониха ме, пък се спряха. Продължих.

Недалеч от тук над хълма е следващият курорт – Mitikas. Аз следвах извивките на плажа. Пусто е. Само пясък. Тръгнал съм с пълно оборудване (без видеокамера, за остане всичко спомен само в моята глава) … Но пък за сметка на това имах информация за курортите наоколо, таблет с нужната навигация, която във всеки момент ми показва точно къде съм… Дори на кой завой от пътя… Стигам до пристанището (рибарското) на Митикас. Отварям таблета и гледам – стрелката е точно на пристанището…

Митикас, Гърция

към Митикас

Такааа, много добре. Имам също телефон, за снимки, бинокъл, за да гледам в далечината, вилите и къщите по баирите… Изкачвам се по хълма и

влизам в Митикас

Разглеждам хотелите там, прекрасни малки хотели, кактуси с плодчета по тях, много заленина и чудесни цветя. Стигам до един супермаркет, вземам си един сладолед. Поглеждам, имало безжичен интернет – вземам паролата от бара и сядам с таблета да видя с другото приложение за навигация, докъде съм стигнал… Задавам му, че искам да отида на Превеза. Тръгвам.

Митикас, Гърция

кактус с плод

Интернетът има обхват няколко метра наоколо. И един глас ми казва – завийте наляво… Защото направо е пешеходна зона, а пътя наляво я заобикаля… Излизам на магистралата, заръмява дъжд. Поглеждам небето, преценявам, че няма да завали сериозно. На магистралата има светофари.

Mitikas, Гърция

Пътят до Превеза е надясно и е около 9 км. Тръгвам по магистралата – пеша… След около час виждам табелка с отбивка наляво. Тръгвам натам.

Митикас, Гърция

къща в Митикас

Вървя и разглеждам – оранжерии с домати, кокетни къщички с големи тераси, палми и зеленина. Къщите са навътре в дворовете, няма как да се провиквам от пътя, за да питам тази ли е посоката за Превеза и колко имам да вървя или как се казва едно или друго селище, през което минавам.

И така,

към 12:30 ч бях на Превеза. Пеша.

Попитах накъде е автогарата – била много далеч. Но аз трябва да я намеря, за да мога да се върна, след като разгледам града.

Превеза с нищо не ме впечатли – мотори насам – натам, хора по тротоарите, заведения тук – там. Може би чара на малкият град се разкрива след залез слънце. Вървя безцелно – през кръстовищата, покрай заведенията и на всяка пряка питах. Така се озовах до един залив. Поглеждам таблета – стрелката е на ръба на залива… Много добре.

Реших, че няма да мога да намеря автогарата и ще се наложи да се върна с такси…  Дали? Седнах на едно заведение да пия бира и да разгледам навигацията. Пак попитах, човека ми каза да вървя нагоре по баира, горе на края на баира да завия надясно… Някъде там… И понеже не си допих бирата, налях си я в една чаша, която предвидливо си нося и поех нагоре.

Минах покрай една спирка. Горе на края на баира имаше магазинче – питах и там… Жената любезно се опита да ми обясни, че трябва да ида на спирката, покрай която съм минал преди малко, защото след половин час от там ще мине автобус. Върнах се на спирката. Дойде автобуса. Поисках си билет до Канали, където е хотела. Вземаха ми едно евро… Не след дълго стигнахме една автогара. Шофьора ми каза да слезя тук. Слязох. Влязох в автогарата и разгледах разписанието на един монитор… За Парга има автобус в 14:15 ч. – т. е. след 10 минути, Купувам си билет – 1,60 Евро. Качвам се и казвам да ми спрат пред хотела. След половин час бях там…

Много добре – 15 ч, е, имам време да обиколя плажа и по другият фланг. Минах през

селото Kanali,

което е на километър и половина от там. Излязох пак на магистралата, пресякох я и бях на плажа. Завих надясно. Вървях около час. Минах покрай няколко редици със шезлонги. След тях пак пуст плаж. Вървях. Стигнах до една умряла костенурка на плажа. Приличаше на Карета – Карета. Огромна. Месото под черупката беше полуразложено. Беше обезглавена. Главата й, или това, което беше останало от нея беше на една педя от тялото и гледаше на другата страна. Един зловещ поглед. Снимах я с телефона. И зловещият поглед.

Митикас, Гърция Митикас, Гърция Митикас, Гърция

умрялата костенурка на плажа

Продължих. Стигнах до един бар на плажа. Седнах. Изпих една бира. Гледах морето и слушах музиката, която свиреше. После тръгнах.

И тогава видях на пясъка една много интересна фигурка – два – три продълговати камъка сложени един върху друг. Отгоре един малко по-голям. Върху него – шапка – лятна капела. На мястото на устата – затъкната лула, направена от гаечен ключ и един гумен накрайник. Снимка. И обратно към хотела.

Митикас, Гърция

фигурката с лула

По пътя на обратно вървях бавно и разглеждах близките хотели и далечните вили наоколо. После реших да се върна пак на плажа, да се попека малко на слънце. И аз като Валя и Моро си бях вземал хавлията от банята на хотела, за да си я ползвам на плажа. Без много да я цапам, разбира се. Минах по една пътека през полето. И точно преди да излезя на плажа, пътеката прави едно изкачване – като бабуна. И зад тази бабуна, откъм поляната по тревата бяха пръснати няколко презерватива…

Митикас, Гърция

бар на плажа от дървени палета

Постоях малко на плажа, подремнах малко и пак тръгнах. Минах и покрай няколко кокетни заведения на брега на морето. Наоколо хотели. Реших след вечеря да се върна там. Прибирам се в хотела. Следва залеза. Вечеря.

След вечеря отивам към заведенията на брега. Вземам си едно фенерче и таблета. Минавам по магистралата 50 – 60 метра,, завивам наляво, малко тъмен участък и излизам на брега на морето. Там също има път. Осветен с една редица лампи. Вървя около половин час. Без да бързам. Избирам си заведението, има Wi Fi. Вземам си една бира, носят ми и купичка чипс. Попитах за паролата за интернет. Получих я… Много добре. И така полека с биричката, чипс от време на време и интернет с таблета. Прекрасен завършек за този ден. Обратно в хотела. Заспивам.

Продължението:

Чарът на Йонийските острови (2): Лефкада и Парга

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:

Йонийско море

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Чарът на Йонийските острови (1): Митикас и Превеза”

  1. […] разказа на Влади за Йонийско море. Миналия път бяхме в Митикас и Превеза, а днес сме на Лефкада и Парга. Приятно […]

Leave a Reply