мар. 20 2006

Пътуване до Барселона

Този път авторът съм аз 😉 всъщност това е един от първите пътеписи в сайта, така че много се надявам това начало да ви провокира да продължите с четенето и писането на пътеписи. Приятно четене:

Пътуване до Барселона

Саграда Фамилия, БарселонаМоята любима става тази година на кръгли ….сет години. И за да не се измъчвам с мислене какво да й подаря, решихме двамата да идем до Барселона. Париж също беше възможен вариант, но дотам щеше да е добре да заминем заедно с щерка ни (Дисниленд!), а тя още е малка и затова оставихме това пътуване за по-нататък. А Барселона беше изобщо първото място, което изникна като идея, когато казах в къщи, че имам право на два безплатни самолетни билета за Европа (много добър клиент съм на авиокомпаниите от Star Alliance ;-)).
Билетите бяха резервирани, резервациите за хотела направени, а ваучерите платени и в четвъртък 19-и май отлетяхме през Франкфурт за Барселона. Франкфурт е едно чудовищно огромно летище, в което обаче не можеш да се изгубиш. Прекачването мина безпроблемно, минаването на Шенгенската граница – без нито един въпрос (когато съм в командировка обикновено ме разкатават от питане, но този път – само удари печатите и това беше).
От Франкфурт летяхме с Боинг 737, времето беше прекрасно, минахме над Женева, а след Марсилия вече се лети над Средиземно море: ама е толкова синьо, толкова синьо…. Цветът на морето (съжалявам за баналния израз) е неописуемо синьо! Когато започне да каца, самолетът лети успоредно на брега, виждаха села, курорти, кораби малки и големи и едно безкрайно синьо (да не кажа лазурно) море. Точно над Барселона се виждат и по-големи кораби, влизащи и излизащи от пристанището.

Летището

се намира южно от града, има три големи терминала и визуално е по-голямо от бъдещето софийско летище. Ако кацате на Барселона имайте пред вид следната особеност – багажите от различните терминали се дават на различни места, т.е. ако трябва да слезете на Терминал В, багажът ще ви го извадят на багажната лента на Терминал В – въпросът е дали знаете, че слизате на Терминал В ;-). А и като излезете от самолета можете да стигнете и до трите терминала. С нас точно така се и случи, слязохме, нямаме представа къде сме и по указателите за багаж тръгнахме на някъде, излязохме от зоната за сигурност и попаднахме на багажната лента и гледаме, дали има надпис за самолета от Франкфурт, ама не би….Оглеждаме се, и се оказва, че на Луфтханза багажите се дават в другия терминал.

Те ти булка Спасовден, ние вече сме излезли от зоната за сигурност и не можем да се върнем!

Лекото ми притеснение, беше омекотено от мисълта, че не всичко в Европейския съюз е уредено като в Германия, т.е. и за нас българите има място в него;-). Наистина не мога да си представя подобна ситуация във Федералната република. Там даже и да не знаеш немски и да не искаш, ще излезеш през нужния изход, вземайки точно твоя багаж. Но и следното няма как да се случи по между Рейн и Одер: отидохме на информация да питаме какво да правим, девойката се засмя, от половин дума разбра в каква ситуация сме (май не сме първите 😉 и ни каза просто да идем на другия терминал, да кажем, че багажите са ни вътре и …. полицаите ни пуснаха обратно! (това също не може да се случи в Германия !) Багажът си беше там и с бодра крачка излизаме навън: Синьо, безоблачно небе и палми,палми, палми! После се оказа, че има и други видове дървета, но първото впечатление си е първо впечатление:-)

Барселона

е един от най-важните в стопанско отношение градове на Испания. В момента наброява 1,6 милиона жители, като с околните селища достига 3 милиона жители. Разположен е на брега на Средиземно море, на последните разклонения на Пиренеите. Барселона е главен град на

Каталония – историческа област

в съвременна Испания, обединена по времето на Изабела Кастилска в края на XV и век или с други думи малко преди откриването на Америка. Преди това Каталония е била част от Арагонското кралство. Каталонците не се считат за испанци, а за отделен народ с отделен език. Нормативният каталонски е от края на XIX век. По мое скромно мнение езикът е нещо средно между испански и френски (простете, ако говоря непроверени неща, но както казах: по мое скромно мнение….), навсякъде надписите са двуезични. На летището първо е каталонски, по средата – английски, испанският е най-отдолу. Сега пък да не си помислите нещо: испанският и каталонският са с еднакви размери, а английските надписи са направо ситни. Градът възниква върху древно-гръцка колония, която пък от своя страна е направила пристанището. То се намира на същото място, на което е и днешното и може да се каже, че градът се е развивал около него. Римляните превземат този град и дълго време е важно пристанище на Римската империя. През средните векове Барселона е част от Арагонското кралство. След Конкистата градът започва да набира стопанска мощ и към XIX век е един от най-добре икономически развитите градове на Испания. Началото на гражданската война в Испания, освен с всичко друго, е отбелязано и с обявяване на независима Каталонска република (освен Мадридската). Съвременна Испания е преодоляла този антагонизъм и може да се приеме, че не съществува значителен проблем в това отношение.

От летището на Барселона до града

може да се стигне и с автобус и с влак, но ние си взехме такси – те се редят на опашка за клиенти, а и клиентите се редят на опашка за таксита и общо взето става бързо. Колите са с еднаква оранжево-черна окраска, оборудвани са с навигационна система и цените не ми се видяха нещо Бо-зна-що: от летището до центъра е около 20-25 евро. Върти по таксиметъра, но началната такса, я начисляват накрая. Движението (беше привечер към 7 часа) беше много интензивно, но! както веднага се забелязва: спират на пешеходните пътеки и изобщо няма засичания и други познати нам поведения на пътя! Очаквах, че ще карат по-лудо, но никакви такива: всички бяха с колани, на пешеходна пътека спират като заковани, никакви клаксони или проява на нетърпение спрямо пешеходците. Изобщо не ми се правят сравнения с България, защото понякога и аз се опитвам да карам така в София, нооооо……горките пешеходци се чудят какво да правят като им дам път, а след мен започват клаксони и всякаква ненормативна лексика.

Хотелът се намираше в центъра на града на булевард Диагонал – ами какво да правиш, като градът е с идеални перпендикулярни улици и единствената, която е малко по на кестерме се нарича Диагонал. Всъщност това е най-дългият (14 км) и най-важен булевард на града. Има и една друга улица (т.е другия диагонал), но тя се нарича Меридиан. Тя пък е с посока Север-Юг. Е, както можете да се досетите хотелът ми беше на нещо като Пето авеню в Ню-Йорк – на централната улица, свързваща основните части на града, което беше много удобно за хора тръгнали да се разхождат из непознат град. При регистрацията в хотела усетих, че мога да се чувствам като у дома си: девойката на рецепцията произнесе малкото ми име абсолютно вярно и без грешка! Извън триъгълника София-Охрид-Белград това не ми се е случвало! Дълго време немските ми колеги даже смятаха, че Стойчо е фамилното ми, а не малкото ми име, а как го произнасяха в началото, не е истина! А в Барселона момичето на рецепцията ясно произнесе “Стойчо” при регистрацията. Естествено, че много се зарадвах, и й го казах, а тя спомена, че някога са имали футболист в местния клуб с подобно име;-) Е, този футболист за мен не е пример в живота, но съм му благодарен за това 🙂

Следващите три дена бяха посветени на обиколки и посещения по забележителности, музеи, стадиони и какво ли още не.

Барселона е идеално организиран за туристи град.

От площад Каталония (централният площад и така да се каже сърцето на града) тръгват туристически автобуси, които обикалят забележителностите на града по три маршрута: червен, син и зелен. По тях от 8 сутрин до 8 вечер обикалят двуетажни автобуси през няколко минути, спират на специални спирки (отбелязани с едно стилизирано око). В автобуса местните екскурзоводи обясняват на испански и някой друг (англо-френски-немски) език от къде се минава и къде ще бъде следващата спирка. Човек може да слезе, да разгледа Саграда фамилия например и да се върне на спирката, за да се качи на някой от следващите автобуси. Подобна система съществува и във Виена, с разликата, че разказът за забележителностите се слуша на запис и на доста повече езици. Но пък в Барселона човек може да си вземе билет за два дни за Bus turistik и за това време да обиколи всичко. Цената е 17 евро за един или 21 за два дена (във Виена е на час).

Съвет: направо си взимайте за два дена – за един ден ще имате време само да се повозите на автобуса, без да можете да посетите нещо по маршрута.

Към билета се полага и книжка с описание на маршрутите, всички спирки и забележителностите покрай тях с основната информация (това вече на 6-7 езика и достатъчно подробно). За всички спирки е отбелязано и в кои обекти (музеи, ресторанти и т.н.), около тях можете да ползвате отстъпки от цената. Аха, като покажете билета за Bus turistik, можете да ползвате и отстъпки (между 10 и 30%) от цената на посещаваните музеи или други обекти (вкл.и ресторанти).
Къща на Гауди, БарселонаИма и още една причина да си вземете за два дена билет за туристическия автобус: маршрутите обикалят почти целия град, и идеално стават за заместител на градския транспорт:-) Билетите могат да се купят в самия автобус или в туристическата информация на пл.Каталония. Тази система трябва да се въведе и в София. Това е едно от нещата, които от един пристанищен град с немного! реални забележителности са направили град, който обезателно трябва да бъде посетен, т.е. се нарежда в една редица с Виена, Париж, Амстердам и Ню-Йорк. Съществува още една фирма, която прави такива туристически обиколки (с оранжеви автобуси), но по незнайни тогава за мен причини, в тях се виждаха по-малко хора, отколкото в шарените двуетажни автобуси на Туристическата организация на Барселона. Странното беше, че в тези, които ние се возехме, има повече хора, въпреки, че оранжевите автобуси бяха с аудиогидове на 6 езика, а в шарените – предимно на испански и някой друг език(какъвто знае екскурзовода;-), а и те не говореха кой знае колко много. Като се върнах в България, се позарових в интернет и разбрах защо: цената е с 1 евро по-висока, обикалят по трите маршрута наведнъж (т.е. не са три отделни линии, а една голяма), но най-важното: не предлагат отстъпки за музеите. Е, всеки може сам да си прецени – предполагам, че ако човек има само един ден в Барселона, ще предпочете оранжевите автобуси, за да огледа всичко наведнъж, а и там все пак обясняват на повече езици.

Двете основни забележителности на Барселона, които трява да бъдат видени са свързани с

архитекта Гауди (ударението е на последната сричка).

Това са строящата се катедрала Светото семейство (Sagrada familia) и паркът Гюел. Гауди е живял втората половина на XIX и началото на XX век, като е проектирал доста сгради. Стилът им е доста модернистичен, но както и фасадите на Хундертвасер са красиви по особен начин. Сега да не си помислите, че разбирам кой знае колко от изкуство? Наистина са приятни.

Катедралата Саграда Фамилиа

е делото на живота му, като строежът е започнат от него, през Гражданската война проектите са изгубени, после са възстановени по някакъв начин и сега стрителството продължава. При това – с пълна пара! Над кулите са опнати 4 (четири!) огромни кулокрана, като влезете вътре хора с каски разнасят тухли, вар, цимент, връзва се арматура, отлива се бетон, …глъчката не спира нито за миг. Посетителите (т.е. туристите) могат да влязат вътре и да преминат по една оградена и обезопасена пътека от единия до другия край на катедралата – извън тази пътека си е чиста строителна площадка със скелета и строителен шум.
Саграда Фамилия, БарселонаОт вътрешната част на катедралата се виждат по-лесно флоралните мотиви, които изпълват цялото вътрешно и външно пространство. Гауди е използвал орнаменти, наподобяващи растения (поддържащите колони са като дървета) и цялата постройка е в този стил. Кръстовете, горе на кулите, по-скоро са цветя, приличащи на кръстове. Наистина е красива и през 2035г (когато трябва да бъде завършена) катедралата ще бъде наистина нещо забележително. В криптата има малък музей на Гауди, там могат да се видят и сегашните скулптори, които изработават елементи за строежа.

Другото произведение на Гауди, а именно паркът Гюел,

според мен е по-интересната забележителност на Барселона. До него, както и до катедралата, може да се стигне с червената линия на Bus turistik. Паркът не е много голям. Бил е градина на граф Гюел, по чиято поръчка Гауди се заема с устройството му. Получила се е една фантазия от нива, преходи, мостове, фонтани, скулптури! В парка е пълно с посетители, входът е свободен, има едно-две кафенета и изобщо е много приятно място. Ние докато бяхме, беше пълно с деца, които очевидно ги бяха завели за час по рисуване. Имаше и групи, които явно бяха на екскурзия. Детайл: всички ученици и деца от детските градини са с униформи. През 30-те години на ХХ-и век графът дарява парка на града.

Хубава гледка към града се открива от

увеселителния парк Тибидабо.

Намира се на най-високата точка край града. Дотам се стига с едно синьо трамвайче, което се катери по една стръмна улица като във филм за Сан Франциско. Когато свърши трамвая, се прекачвате на фуникульора, който пък се катери почти вертикално, докато стигне на върха. Там, освен увеселителния парк Тибидабо, се намира и една катедрала, която се вижда от всяка точка на града. Великолепна гледка!

Следващото, което посетихме първия ден беше и

стадион Ноу Камп

Билетът за входа в музея включва и посещение на трибуните. На такъв стадион даже аз бих отишъл на мач!
Камп Ноу, БарселонаВ музея има изложена и една от фланелките на Стоичков.Е, не само неговата – да не си мислите, че това е музей на Стоичков? Имаше и на Марадона и на още няколко, чийто имена нищо не ми говорят, но мисля разбирате, че не се интересувам много-много от футбол. Човек може да се снима с една от купите (убийте ме, ама не знам, дали е от Шампионска лига или УЕФА – трябва да е много популярна купа, защото фотографката работеше непрекъснато). Голяма част от експозицията е посветена на баскетболния и волейболния отбор на Барселона.

За да излезете от магазина трябва да минете през магазина за сувенири. И в Sagrada familia е същата организация 😉

Camp Nou, C. Aristides Maillol, 12, 08028 Barcelona, Barcelona, Испания

Червеният маршрут преминава и през няколко живописни квартала на Барселона. Ние слязохме в

Саррия – все едно попадаш в испански филм:

едни тесни улици, кафенета, небрежно разхождащи се хора, жега. Там се усеща това, което аз поне си представям при думата Испания.

Следващият ден беше посветен на посещения на няколко музея и на пристанището. За целта ползвахме синия маршрут на туристическия автобус.

Музей за история на каталонското изкуство:

влезте, заслужава си. Намира се на възвишението

Монтжуик.

Наоколо са Олимпийския стадион (помните ли как запалиха огъня през 1992-а?) и още един-два музея. В

музея за История на каталонското изкуство

са представени основните епохи, като се почне с романско (т.е.ранно-средновековно) изкуство, готическо, Ренесанс, има зали с барок, и по-новите импресионизъм, съвременна фотография и скулптура. Има произведения на Веласкес и Рубенс, може би не много известни неща. Да си призная най ми харесаха романското изкуство и фотографията. Музеят заслужава по-дълго посещение. И не си мислете, че хората около вас разбират това, което виждат: хората са рисували картини, не за да ги разбира някой, а за да ви въздействат! Гледайте, вижте, нещо ще ви хареса, друго – няма, но бъдете сигурни, че има едно –две неща, които ще ви развълнуват!

Другият музей в този ден беше намиращата се наблизо

експозиция на фондацията Хуан Миро

(местното население го произнася Жоан или Жан Миро). Е, това вече е истинско модерно изкуство.

Ако се опитам да ви разкажа какви са произведенията му ще изпадна в ситуацията на човек, опитващ се да обясни на немец какво представлява шкембе-чорбата или таратора (разредено кисело мляко с краставици и чесън….немецът в този момент изпада в потрес: как може да се яде такова нещо!). Е, сами знаете, че и двете неща са едни от най-вкусните неща на българската кухня.

След тази морална подготовка ще съм в състояние да ви опиша някои картини: има една, която е 3 на 4 метра (на око, да не съм го мерил ;-)) и от горе до долу в лявата половина има прекарана една крива с приблизителна ширина от 1 мм. Това е.

Друга картина (отново голяма) е едно бяло платно, което очевидно е замеряно с кофи с черна боя. А, да, има и три червени мазки с пръст. Другите са малко по-разбираеми в смисъл, че три-четири цветни петна (ярки) се преплитат едно в друго.

А сега на доверие ще приемете, че картините са въздействащи и заслужават парите за вход. Направо са си страхотни! Ако пътувате към пристанището след Фондацията Хуан Миро, бъдете готови с фотоапаратите, защото след като излезете от тунела (пътят минава оттам) ще се озовете над

пристанището на Браселона

и то частта на пътническия терминал: големи бели кораби, пълни с хора, пътуващи за къде ли не! И така стигнахме до пристанището. Барселона е направила от нейното (казва се “Велт”)приятно място за разходки, в което освен корабите, могат да се видят един-два музея (История на Каталония, Морския), има мултиплекс с тримерно кино, Аквариум (за когото веднага след като се прибрах в София ме попитаха дали съм посетил), в който по един подводен тунел се минава като по дъно на море, а над главата ти акулите папат другите рибки;-), ресторанти.

По пристанището гъмжи от хора, а колко яхти има! Нали сте гледали Формула 1 в Монте-Карло? В Барселона са повече! Оттам тръгват и фериботите за Майорка, Менорка, Тенерифе, Мароко, Рим, Генуа…. Само като гледах указателните табели ме заболяваше сърцето (“И онзи див копнеж по Филипините/и едрите звезди на Фамагуста…”)

След пристанището “Велт” се намира Олимпийското пристанище

(построено специално за целта) и бившето олимпийско село (жилищата са продадени после на частни лица). А по-нататък се намира вече модерната част на Барселона, и градските плажове. И навсякъде яхти, яхти, яхти и палми, палми, палми! Там попаднахме на сватба, а на една открита сцена имаше фолклорен (местен) концерт – та видях и фламенкоJ А може и да не е било, но на мен ми приличаше на фламенко;-)

От пристанището към центъра (пл.Каталония) може да се стигне по

La Rambla – пешеходната улица на града

По нея – навалица, капанчета, цветя, магазини, щандове със стоки за туристи (лаещо куче с пружинаJ), “тука-има-тука-нема”на английски. А има специални плакати, също на английски: “This is not a game!” като предупреждение. Но народът се тълпи около тия мошеници…

Малко встрани се намира и готическия квартал. Там са остатъците от римската крепостна стена и големи сгради от ранното Средновековие, с тесни улици, музиканти (истински, не някакви свирчовци). На един площад продаваха рози – само рози и по целия площад. Там попаднахме и на нещо като площад “Славейков”.

Третият ни ден в Барселона беше посветен на ей-такива пешеходни мероприятия. Но дойде понеделник и трябваше да си тръгваме. Полетът на връщане беше през Мюнхен, така че успяхме да видим и Марсилия, Ница, Кан, Монако;-) – самолетът лети успоредно на брега и чак над Милано прави ляв завой, за да пресече Алпите. Мюнхен ни посрещна с едно мръчкаво небе, но пък в София после беше слънчево. На излизане от летище София, там където се пресича улицата, за да се иде на паркинга – две! коли се опитаха да ме блъснат.

Някои общи наблюдения и изводи и съвети при пътуване до Барселона:

1. Барселона трябва да се посети

2. Испания заслужава по-дълго посещение и поне една голяма обиколка – има дълга история с много различни културни влияния. Освен това е добър пример как нормална страна (т.е.южняшка) може да бъде част от Европейския съюз.

3. Искам да науча испански

4. Магазините вкл.хранителните са отворени и в почивни дни

5. Цените в магазините са като българските, ако вместо лв.напишеш евро. Яденето в ресторант е по-скъпо отколкото в Германия (15 евро е абсолютен минимум, докато в Германия мога и за 10-12). Може сравнението да не е много коректно, защото в Германия съм предимно по селата, докато Барселона е голям и туристически град. Цените в менюто са без включено ДДС, така че го имайте пред вид. Цените в кафенетата са два пъти по-ниски от Германия, където кафе за по-малко от 2 евро май няма, а в Барселона – даже на летището беше по 1 евро. Такситата са около евро на километър. Началната такса я начисляват на края, преди да платите. Цените по музеите са между 6 и 8 евро. Аквариумът е 14 – затова го пропуснах и отидох в История на Каталония – той е 2 евро, но пък е един от най-интересните музеи в града.

6. Кухнята е хубава, бирата също, сангрия не пробвах, защото не ми хареса визуално (погледнах на съседните маси;-)) – слагат някакви плодове, а на тая жега и тия сладки алкохоли – не рискувах. Кафето също е добро като се дели на еспресо и американо (филтърно)

7. Испанците са много симпатични и отзивчиви. С езиците са зле (и според мен не са длъжни), но са готови да помогнат винаги – докато се моткахме из града и отворихме картата дойдоха да ни помогнат без да сме молили някого. Той говореше на испански, ние на български (беше безсмислено на английски или немски – пробвахме се) – и се разбрахме.

8. Много културни шофьори са: вече споменах, че очаквах лудо каране, но само пешеходците пресичат на червено (и то масово), но качат ли се на кола – колан, спиране на пешеходна пътека и изобщо – както трябва да бъде.

9. По палмите по улиците живеят и папагали.

10. След обяд (между 1 и 4 часа) се скрийте в някой музей или заведение с климатик. Докато бяхме там температурата не се е вдигала повече от 26 градуса, но следобедното слънце напича. По това време и движенито на коли по улицата намалява. Пиковият час за сметка на това е към 8 вечерта.

11. Плановият бюджетът беше по 100 евро на ден – похарчихме си го точно без да се притесняваме или ограничаваме, но и без изхвърляния.

12. Минутка за реклама: летяхме с Луфтханза, хотелът си резервирахме и платихме през софийската фирма Калини, хотелът се казваше Ковадонга*** (тогава – 138 евро двойната стая на нощ с включена закуска)

Връзки:

За пръв път този разказа бях публикувал на старата ми личната страница и във форума на посока. Постепенно ще качвам и останлите ми разказчета тук. Всичко ново ще бъде публикувано само тук – старата страница стигна до предела на възможностите си

Още Барселона – на картата:

Барселона


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Пътуване до Барселона”

  1. Denica каза:

    Много интересен и подробен разказ. Сега ни предстои пътуване до Барселона и ще разберем доколко е бил и полезен. 😉

  2. Стойчо каза:

    Надявам се да е полезен:-) Ние пътувахме май месец 2005г – предполагам, че няма големи промени:Ноу Камп ще си е на мястото, а и Саграда – също:-)

    Лек път и да разкажеш 🙂

  3. Доника каза:

    Много полезна инфо за автобусчетата,
    ще пътуваме до барселона в началото на ноември, за 4 дни с малко дете, но не знам дали времето ще е добро.

  4. Anonymous каза:

    Sangria е типичното испанско питие за лятото, вино, плодове и gasera ( gaseosa )което е сладка газирана вода. Другото е една clara, това е бира с разредител обикновено пак gaseosa.
    Предполагам има и различия както в приготвянето така и в имената.
    Има и clara с фанта лимон…
    Това е както с кафетата, там е почти цяло изкуство,:) вида и каква чаша искаш.
    Една обширна тема 🙂

  5. Стойчо каза:

    Много благодаря за поясненията!
    А можеш ли да ни светнеш повече за кафетата?

  6. Anonymous каза:

    Не съм много съгласна, че магазините работят в почивните дни. Може би имаш предвид типичните магазини за туристи. Живея в Испания от доста време и това е голям проблем, когато нямаш време през седмицата да пазаруваш. Или го правиш в събота сутрин, или….чакаш до понеделник. Освен това, магазините затварят между 2 и 5 ако решите да пазарувате тогава.

  7. Стойчо каза:

    Ами ние си напазарувахме от (според мен) картална бакалница, далеч от всякакви туристически улици. Това се случи в късен неделен следобед

  8. Anonymous каза:

    Много леко си загатнал Гауди…… БАРСЕЛОНА това е Гауди – изтъкана от неговите идеи и изградена в синхрон с идеите му …….просто приказка….. Съветва Ви : Вземете по едно капучино и два сандвича и се потопете в парка ГЮЕЛ – Страната на приказките.

  9. Стойчо каза:

    Общо взето си прав(а), че само съм го загатнал Гауди – приеми, че е умишлено, защото като идеш всичко се върти около Гауди, и все някой друг ще напише за него (виж другите разкази за Барселона в този сайт). По принцип се старая да избягвам очевидните теми – а и Гауди ми беше яко омръзнал, докато бях там 🙂

  10. Pippilota Mentolka каза:

    Страшно благодаря за пътеписа Стойчо! Ако не беше той кой знае колко време щях да загубя на летището! 🙂 Много добра работа ми свърши, но ще гледам и аз да нащракам сега един, че на не остана по-назад 😉

  11. Стойчо каза:

    Ееее, най-сетне някой да има полза от сайта:-) Доволен съм, и чакам пътеписа ти:-)

  12. […] малко информация, включително и пътепис на Стойчо, който ми свърши най-голяма работа. С тях се забавлявах […]

  13. […] по въпроса на различни езици. Досега съм ги ползвал в Барселона, Виена и Мюнхен и трябва да ви кажа, че са много добро […]

Leave a Reply


Switch to mobile version