Ное. 13 2014

Черна гора (3): Котор

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава из Черна гора – първоначално през Бар стигнахме Будва, а последния път разгледахме Будва. Днес сме в Котор.

Приятно четене:

Черна гора

част трета

Котор

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Котор

Напуснахме хаоса на нова Будва и след преодоляване на доволно изнервящи задръствания тръгнахме да се настаняваме в Тиват – градче, разположено в южната част на которския залив. Къщата-хотел се намираше малко преди градската част сред хубава природа. Апартаментът беше евтин, просторен, с обзаведена кухня и всички необходими удобства.

Тръгнахме да разглеждаме Тиват, но не намерихме място за паркиране цели двайсетина минути и се отказахме. Затова пък отпрашихме към Котор, където поне има (платен) паркинг.

Котор

Беше приятно, там винаги е така. Крепостта ми се видя още по-яка от предишния път.

Котор, Черна гора

Венецианският лъв на стената преди парадната врата подсказваше кой тук е бил господарят. Византийска Венеция е имала за покровител св. Теодор от Амасра (днес в Турция, на Черно море). Когато Републиката набира скорост, за нов покровител е избран св. Марко, чийто мощи са задигнати от Александрия (Египет) още през IX век. На гранитните колони, докарани от Леванта, които се извисяват близо до църквата „Свети Марко” във Венеция, се поставят статуите на стария светец – св. Теодор, и символът на св. Марко – лъвът. Оригиналният лъв бил сходен с образци на асирийско-персийското монументално изкуство, а крилете и дългата опашка се смятат за по-късни допълнения. Именно този крилат лъв пазеше входа на Котор.

Венеция

Лъвът – символ на св. Марко, и св. Теодор във Венеция

Котор, Черна гора

Венецианският лъв на крепостната стена на Котор

Още на централния площад с позорния стълб и часовниковата кула се усещаш хванат в мрежите на Котор. Остава ти само да следваш множеството и да въртиш главата колкото може по-гъвкаво, за да не пропуснеш нещо. Църквите и богатските къщи розовееха на фона на планината, която тъмнееше и подсказваше скорошния залез на слънцето.

Котор, Черна гора

Часовниковата кула и позорният стълб. Кулата е започната през 1605 г. и е достроявана чак до 1979 г., когато второ голямо земетресение (след това през 17 век) я поврежда

Которското общество било доволно заможно и благородно. Децата на благородниците завършвали граматическото училище в града и тръгвали към Падуа да изучават по-висши науки. Със сигурност такъв е бил случаят с един от наследниците на

фамилията Пима, чийто палат се намира на «Брашнения площад» (Flour square)

Котор, Черна гора

Фамилията била мощна от XIV до XVIII век и дала на света двама поети и един професор, доктор на юридическите науки в Падуа.

Котор, Черна гора

Палатът на фамилията Пима – ренесансово и бароково изпълнение от 17 век. (Сградата от лявата страна с красивите балкони и зелените капаци на прозорците)

Котор, Черна гора

Палатът в едър план

Между централния и «Брашнения» площад пък е

палатът «Бескуча» (Beskuca palace)

Смята се, че елементи от готическата декорация на портала са принадлежали първоначално на друга благородническа постройка – тази на Бизанти (Bizanti palace), която е строена още през XIV век, но след земетресение от 1667 година била модернизирана. Интересно ми става, защото сицилианският барок избуява след унищожително земетресение през 1693 година. Същото земетресение поразява и Малта, което води до сходни процеси в архитектурните решения на острова.

Котор, Черна гора

Beskuca Palace (дясната страна на улицата), средата на XVIII век.

От лявата страна на православната църква „Свети Лука” се намира

Ломбардския палат (Lombardic palace)

Котор, Черна гора

Църквата «Свети Лука» от 1195 г. На фасадата е записано «Српска православна црква, храм Свети Лука». От лявата страна се вижда частичка от Ломбардския палат.

Католическата катедрала «Свети Трипун» (Св. Трифон)

е сред най-внушителните църкви в града. В първоначалния си вид е изглеждала значително по-различно. След всяко земетресение била обновявана и разширявана. През 1331 била зографисана от гръцки «фрескосликари”, както отбелязано на сръбски език. През 2002 година е отличена като най-добре сеизмично осигурената катедрала на източния адриатически бряг.

Котор, Черна гора

Катедралата «Свети Трипон» от 809 година. След превземането на Котор цар Самуил пренася мощите на покровителя на Котор – св. Трифон, в България. Върнати са на града от византийския император през 1018 година.

Съвсем наблизо до тази катедрала е седалището на католическия епископ.

Котор, Черна гора

Котор, Черна гора

Най-хубавите венециански прозорци в Котор

Името на града някога е било Акрувиум, но историята си избрала да го запомни като Котор (Катаро) – по името на богомилите. Ако не покровителствани, те били най-малкото необезпокоявани от цар Самуил и наследниците му в тази тогавашна периферия на Българската държава. (Към края на X век цар Самуил превзема днешната Черна гора). Изгонени от България, богомилите поемат своя път на запад и оставяйки следи в Далмация, достигнат до Италия и Франция. През XIII век католическата църква изпратила в Котор съгледвачи – представители на поне два монашески ордена. Трябвало да се получи пълно уверение, че богомилите (катарите) са окончателно изгонени от града.

Продължението:

Черна гора (4): Пераст

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

Черна гора

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Черна гора (3): Котор”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Prekrasen pytepis.I v kraia mu vijdam link kym moiata Vylshebna Hyrvatska prikazka….Ha ,ha, radvam se, 4e i moite pytepisi se pokazvat v poleto za srodni i podobni marshruti:)

Leave a Reply


Switch to mobile version