Ное. 14 2014

Хаваи – вече и наяве!

Днес Руми ще ни води на круиз из Хаваите. Който не слуша, ще го заточим на остров Мауи!  Приятно четене:

Хаваи

вече и наяве!

15-23 август 2014

Хавай е последният – 50-ти щат на САЩ, едва от 1959 г., а също и най-северната островна група в Полинезия, насред Тихия Океан.

Тук, в Хавай, се отнасят по-уважително към останалите щати, наричат ги „the mainland“ (континента, голямата земя :), не като в Аляска, с пренебрежителното „долните 48“ 🙂

15 август 2014

Оукланд – Хонолулу

Летим към Хавай-ай-ай! Вече не само насън, а и наяве! Като в песента: …за кой ли път броя до пет, очи отварям… и все още сме в самолета за Хонолулу! Летим от Калифорния (Bay Area), където вчера сме прегръщали чудесните гигантски червени секвои, но за това – друг път… Сега – към Хавай!

В самолета вече се усеща веселяшкото настроение – раздават безплатни коктейли Май-Тай! Йей!

Летим с Alaska Airlines (?!)Ухиленият  инуит на опашката на самолета май е объркал пътя… или е решил да мигрира на по-топло… По снежните върхове на Аляска вече охкахме и ахкахме миналото лято, сега е ред на топлите морета!

Аляска еърлайнс в Хонолулу, Хаваи

Раздават ни да попълним декларации, че не внасяме никакви животни и растения. Сещаме се, че дълбоко в раницата имаме един залутан банан… ами сега! Налага се да проведем спешна акция по изяждане на нарушителя.

Кацаме на летището в Хонолулу

по обед, след пет и половина часа полет (и три часа разлика с Калифорнийското време, един от които заради това, че в Хавай няма лятно часово време). Имаме резервация за Hawaiian Monarch Hotel, в квартала Уайкики! Таксиджията, който ни откарва дотам, е безумно словоохотлив виетнамец, уверява ни на не особено разбираемия си английски колко е прекрасно и безопасно на Хавай. Ще проверим.

За настаняване в хотела е още рано, оставяме си багажа и се понасяме с хавайския вятър (разбирай – с автобуса) към това, дето го има в изобилие там – вулкани! Кратера Diamond Head! Е, изригнал преди 200 хил. години и неактивен от 150 хил. години, ама все си е вулкан! Катерим се нагоре-нагоре, до самия ръб на кратера Le’ahi, по стръмна пътека, после по още по-стръмни стъпала, ама пък каква гледка се открива отгоре! Фар, вълни и безкрайна синьо-синя шир!

Хаваи

Хонолулу, Хаваи Хонолулу, Хаваи

На връщане към хотела се отбиваме прежаднели в едно АВС-магазинче (магазинчета за всичко, има ги на всяка крачка в Хавай) и си купуваме сокове от разни хавайски плодове – папая, портокали и манго, ммм! божествен вкус! Сигурно сме били доста изгладнели, щото си купуваме и промишлено количество сандвичи, които след това дълги дни прехвърляме от хладилника в торбата и обратно…

Хонолулу, Хаваи Хонолулу, Хаваи Hawaii_9021_Honolulu

Междувременно се кани да се мръква – време е за

разходка из Уайкики

Някъде пише, че ще има фойерверки наблизо! Хавайски танци, огньове, чудеса… Съвсем по мръкнало, след фойерверките, стигаме и до плажа. Народът все още си се плацика, лодки със светлини отдолу – много ефектни!, всякакви други светкащи, мигащи и бляскащи щуротии… лайф. Прибираме се съвсем посреднощ да си допием соковете.

16 август 2014

Хонолулу, Оаху

Корабът ни тръгва днес надвечер, товаренето започва по обед, така че има време за още разходки из

острова Оаху

Мятаме се на друг автобус към Ханаума бей. Съвсем малко кръгличко заливче в източния край на острова, ама съвсем райско! Закътано сред баирите малко плажче, бял пясък сред палми, лазурно синьо море, съвсем като снимка в туристическа диплянка!

Ханаума бей, Хаваи

В горичката наоколо щъкат изобилие от птици – странни червеноглави кардинали (Red-Crested Cardinal, Paroaria coronata), с главички като малки червени пламъчета, дългокраки бели чапли (Common Egret, Cattle Egret), жълтоклюни майни (ми… така се казват – Common Myna, даже се твърди, че се научавали да говорят, като папагалите), малки шарени гълъбчета (Zebra Dove) и изобилие от кокошки! Дребни, шарени диви кокошчици! В следващите дни че ги срещаме под път и над път навсякъде из островите, също както и майните. Една такава кокошчица се е покачила на съседното дърво и яростно кудкудячи, проточила врат… впоследствие се оказва, че всъщност май било петле… освен ако не са били гей-кокошки :). При по-внимателно вглеждане се вижда, че до нея на дървото има друга кокошчица – черна, лежаща в нещо като гнездо. Из храстите край брега се промъква мишкоподобна мангуста.

Птици, Хаваи Птици, Хаваи

Птици, Хаваи

Птици, Хаваи

Наблизо се вижда кратерът на друг вулкан – Koko Head. Този е по-млад – изригвал преди само 10 хил. години.

Koko Head, Хаваи

Следвайки маршрута на автобусите, се озоваваме и на още един плаж, малко по на север – Makapu’U Beach – и той чудесен, пълен с цветя – преди да се отправим към пристанището, където вече ни чака „Pride of America“.

Мауи, Хаваи

„Pride of America“ е круизен кораб на фирмата Norwegian,

който целогодишно прави едноседмични обиколки по Хавайските острови.

Круиз край Хаваи

Качването е съпроводено с всичките му салтанати – венци от орхидеи и гердани от мидички и охлюви на вратовете, жасмин в косите, снимки с хавайци, снимки без хавайци и изобилие от „Алоха!“ и „Махало!“.

Круиз край Хаваи

Следващите часове са за опознаване на кораба – бюфета/столова (!), каютата, палубите, джакузито (още с качването – бух! вътре) – ммм, добре! Следва отплаването, тъкмо по залез слънце, когато цяло Хонолулу е златно!

Хонолулу, Хаваи

Вечерта в театъра на кораба – welcome представяне, отново с обилие от „Алоха!“ и „Махало!“, плюс капитана в ролята на Captain America. …А през нощта пада голямо бродене по палубите, под едрите звезди на Пасифика!

17 август 2014

Мауи

По изгрев слънце на хоризонта е остров Мауи. Първите слънчеви лъчи боядисват в розово облаците над баирите на Халеакала. Гледка за милиони!

Мауи, Хаваи

Акостираме в пристанището на Кахулуи. Имаме резервация в Thrifty за рент-а-кар за следващите два дни. Бусче ни откарва до летището, откъдето се вземат колите – така се обзавеждаме с един червеничък Форд Фокус.

Една от основните забележителности на острова е

Пътят към Хана (Road to Hana)

Хана е малко градче в източната част на острова, прочуло се главно заради пътя, по който се стига до него, по североизточния бряг на острова. Тесен, стотина километра дълъг, изключително живописен, с безброй завои и тесни мостчета, пътят криволичи покрай брега на океана, ту се издига нагоре по склона, ту слиза съвсем до брега, през тропически дъждовни гори, евкалипти с кори в цветовете на дъгата (Rainbow Eucalyptus), покрай поточета, водопади, вирове, зеленина и цветя, цветя, цветя! Райско място (и ад за шофьорите)! Макар и само стотина километра, Пътят към Хана отнема 5-6 часа – кара се бавно, а и има много места за спиране и ахкане!

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Hawaii_9768_Maui

Hawaii_9805_Maui

Hawaii_9892_Maui

Hawaii_9910_Maui

Hawaii_9912_Maui

Малко след като сме задминали Хана, вече по южния бряг на острова, пейзажът се променя рязко – тропическата зеленина изчезва, баирите са голи, преобладават сиво-жълтеникавите тонове. Пътят става все по-лош, асфалтът е силно изровен, после съвсем изчезва. По туристическите пътеводители съветите са противоречиви – някъде пише, че пътят в тази част е почти непроходим, другаде – че си е наред, най-обикновен черен път. Решаваме да повярваме на вторите и продължаваме напред. Макар и доста пустинен и съвсем див, пейзажът е по своему красив. Отляво е океанът, а отдясно – склоновете на кратера Халеакала.

Постепенно се отдалечаваме от брега на север, зеленината се завръща, пътят е отново асфалтиран, макар и тесничък, с едно платно за двете посоки, колите едва се разминават. Имаме още време и решаваме да продължим на югоизток към върха на кратера, където е

Националният парк Халеакала

Пътят се катери стръмно-стръмно нагоре, издигаме се високо над облаците! Ръбът на кратера е на над 3000 метра височина (3055 м. пише на табелката горе). Гледката е изумителна! Лунен пейзаж, червеникава пустош, с няколко вулканични кратера. Халеакала е изригвал за последен път през 1790 г., оттогава е „спящ вулкан“, най-големият спящ вулкан в света.

Мауи, Хаваи Мауи, Хаваи

На върха е и

обсерваторията Халеакала,

първата астрономическа обсерватория в Хавай. Разположена на височина над една трета от земната атмосфера, тя е едно от местата с най-добра астрономическа видимост в света. Ползува се съвместно от Университета на Хаваи и Военновъздушните сили.

Мауи, Хаваи

Дребни кеклици (Chukar partridge) щъкат наоколо

Табели край пътя ни предупреждават пък, че „Nēnē Crossing“. Nēnē е хавайска дива патица (среща се само там), щатската птица на щата Хавай. Роднина е на Канадските гъски, дето крякат из Охайо. Много рядка птица – по някое време са били почти на изчезване – през 1952 г. са били преброени едва 30 nēnē-та, но успели да ги спасят и сега популацията им е стабилна. Все пак по пътя многократно ни предупреждават да внимаваме да не ги газим. Внимавахме, нито една не сгазихме!

Друга рядка „птица“ тук е растението ʻĀhinahina (Haleakalā Silversword) – като голям сребрист таралеж с дълги остри бодли, а цветовете му – огромни шишарки, забучени в земята. То също било заплашено от изчезване, но май също спасило кожата засега.

[geo_mahup_map]

Мауи, Хавай, Съединени щати

Бррр, духа леден вятър, студено е, макар че сме нахлузили якетата. Тръгваме надолу по дългия криволичещ път. Успяваме да се доберем до кораба тъкмо като се мръква. Близкият паркинг вече се е напълнил, налага се да паркираме на по-далечния. Не е беда.

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи Мауи, Хаваи

18 август 2014

Мауи

Сутринта – ритуално посрещане на слънцето на палубата на кораба. Чудна и странна дъга пламти в небето. Двата баира отсреща са с пухкави облачни шапки.

Мауи, Хаваи

Hawaii_0327_Maui

Първият ни обект рано сутринта е

долината Йао (Iao Valley)

– тъкмо там, между двата баира, под сутрешните облаци, обвита в утринна мъгла. Всред зелените баири стрърчи Иглата, Kuka‘emoku (‘Iao Needle) – остра висока скала, издига се почти 400 м над долината! Счита се за представяща Бога на океана Каналоа. Тук, в долината Йао, през 1790 г. се е провела битката, при която вождът Камехамеха побеждава армията на Мауи и впоследствие обединява островите. Мястото се счита за свещено от местните.

В парка са събрани цяла колекция от оригинално хавайски растения, някои заплашени от изчезване след установяването на контактите с останалата част на света.

Тук събират водите си четири потока, мястото е известно като „четирите води“ и долината е много плодородна. Наоколо е чудна градина, с изумителни цветя, тропическа зеленина, палми, банани, ромолящи ручеи.

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Пресичаме острова в най-тясната му част и сме на

северозападното крайбрежие, известно с хубавите си плажове – около Лахаина

Тук е и единственото място на острова, където виждаме високи сгради, хотели, курорти. Навсякъде другаде природата е запазена дива и прекрасна.

Пътят тук е различен от тези в източната част на острова – широк, тук-там даже с четири платна. Не за дълго… Подминаваме курортната част и отново навлизаме в съвсем диви (и дивно красиви!) места, в най-северната част на острова. Ако за пътя след Хана мненията в туристическите справочници бяха противоречиви, за този тук съветите са съвсем единодушни – не ходете! Ама ние не можем да се доверяваме току-така, трябва да проверим какво му е пък чак толкоз на тоя път…

И наистина отначало си е просто кофти път… но в един момент, без никакво предупреждение, тъкмо след 42-рата миля – бам! – пътят става ужасно тесен, тъкмо колкото за една кола, и отстрани е пропаст! Ако си сам на пътя – как да е, но зададе ли се отсреща някой друг откачалник, настава беда – единият от двамата трябва да дава заден ход (понякога доста дълго…), докато се стигне някое маааалко по-широчко местенце, та да се разминете… а откачалници не липсват… повтаряме упражнението със задния ход няколко пъти и решаваме да потвърдим мнението на пътеводителите – не ходете! Обръщаме на единственото възможно място, пред нас и след нас и други изнервено изпълняват същата маневра.

Мауи, Хаваи

Hawaii_0762_Maui

Мауи, Хаваи

Връщаме се към белите плажове, подминаваме лъскавата част и се настаняваме на едно диво плажче – крайно време е да се топнем в океана! Ееех, чудо! Пред краката ни – вълните, над нас – дръвче пази шарена сянка, наоколо щъкат дребни раци – оглеждат ни с черните си очета и се шмугват в дупките си в пясъка. До нас цяло ято жълтоклюни майни (Common Myna) цвърчат и подскачат от клон на клон. Край брега се търкалят корали. Водата е вълшебно топла, малки рибки се щурат насам-натам.

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Мауи, Хаваи

Твърди се, че през зимата точно тук, в този залив, домували много китове, тук раждали и отглеждали малките си. Сега ги няма обаче.

Вземаме си сбогом с Мауи, връщаме червения Форд и се връщаме на кораба да изпратим слънцето.

19 август 2014

Хило, остров Хавай (Големият остров)

През нощта сме доплавали до следващия, най-южен остров, Хавай, известен като Големият остров (по-голям от всичките, даже взети заедно…). Пак – чуден изгрев над океана, пак обвити в облаци планини. На най-високия баир, високо-високо над облаците, стърчат някакви сгради – там, на 4200 м. височина, е обсерваторията Mauna Kea, с едни от най-големите телескопи в света – 10-метровите Keck I и II.

Хило, остров Хавай (Големият остров)

Пак рент-а-кар, пак Форд Фокус, само че този път – бял.

Най-забележителното на тоя остров са, разбира се,

вулканите,

три от които активни (единствените активни на Хавайския архипелаг) – Kīlauea, един от най-активните вулкани в света; Mauna Loa, най-масивния вулкан в света (над 9 хил. метра висок, мерено от океанското дъно – по-висок от Еверест; от тях 4170 м. са над водата); и Hualalai. Запътваме се към активиста Kīlauea, където е и туристическият център на Националният парк Hawaiʻi Volcanoes. Накратко – мрачна гледка – талази черна лава докъдето ти стига погледът…

Това, което се вижда тук, на този остров, дава представа за произхода на Хавайските острови изобщо. Те са всъщност върховете на голяма подводна планинска верига (Hawaiian-Emperor seamount chain), възникнала в резултат на вулканична дейност. Първи са възникнали най-северозападните, а остров Хавай (най-югоизточният) е най-младият. Те всички са били ей-такава черна лава, каквато виждаме наоколо, после вятърът, океанът и птиците са донесли тук живот и… се получил рай!

А вулканът Kīlauea не се шегува –

изригва си регулярно от 1983 г. насам. Лавата продължава бавно да се стича и е още топла. Твъди се, че нощем, в тъмното, се вижда жаравата отдолу да тлее и свети…

Вулкани – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Отначало се движим по ръба на калдерата, покрай пушещи дупки – отдушници на вулкана. После поемаме по 30-километровия път „Верига от кратери“ (Chain of Craters) на юг, към морския бряг. Навсякъде наоколо – черна лава. А близо до брега се вижда и как лавата е заляла шосето през 2003 г. – така се е получил „End of the Road“.

Хило – остров Хавай (Големият остров)

На връщане спираме при някои от кратерите – Мауна Улу, Килауеа Ики, влизаме и в лавова тръба (lava tube), образувана при стичане на лавата след изригване. Край нея вече е успяла да се оформи чудна дъждовна гора със зеленина, папрати, цветя и птици. ‘Ōhi’a Lehua, храстите, които първи се „заселват“ по лавата, вече са отворили червените си, прилични на игленик, цветове.

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

Хило – остров Хавай (Големият остров)

На петнайсетина мили на север от Хило е

водопадът Акака

Пътят от паркинга до водопада минава през друга дъждовна гора, с още по-прекрасни цветя и дървета. А самият водопад е черешката на тортата – 130 метра висок, най-високият на Хаваите, страхотен! И най-странното – имало някакви щури риби – Oopu alamoo, които минавали нагоре по водопада, по всичките тия 130 метра, за да си хвърлят хайвера горе (имали някакви смукателни дискове на корема, с които се захващали за скалите под водопада, катерейки се нагоре срещу течението)! Луди риби!

водопадът Акака – остров Хавай (Големият остров)

Растения – остров Хавай (Големият остров)

Растения – остров Хавай (Големият остров)

Още един водопад – Rainbow Falls –

и бегом обратно на кораба, че довечера отплаваме!

Водопад – остров Хавай (Големият остров)

20 август 2014

Кона, остров Хавай (Големият остров)

През нощта сме обиколили острова от юг и пристигаме до западния бряг, в Кона. Тук корабът не пристава, а стои на рейд в морето. Извозват ни до Кона с лодки. Отиваме на екскурзия по историческите места!

Движим се с автобус на юг от Кона, покрай брега на океана. Първа спирка – музей и мелница за кафе Royal Kona Museum and Coffee Mill. Тук за пръв път изобщо видях кафеено растение – до сега кафето го бях виждала само на зърна, в пакети, в супермаркета, или – най-често – в чашата си. Даже си нямах идея що за растение е. А то е тропическо растение, храст или малко дръвче, по клоните на което растат плодове – „черешки“ – отначало зелени, после червени до виолетови, а кафеените зърна са семената на тоя плод.

Кафе Кона, остров Хавай (Големият остров)

Малко лирическо отклонение за кафето Кона: отглежда се само тук, в малка област около градчето Кона, по западните склонове на вулканите Хуалалаи и Мауна Лоа, между 250 и 600 метра надморска височина. Благоприятните климатични условия – слънчеви утрини, дъждовни следобеди, меки топли нощи, в комбинация с богатата на минерали вулканична почва, са причина за уникалния вкус на

кафето Кона – едно от най-скъпите в света

Наистина страхотен вкус! В музея имаше възможност да се пробва неограничено – е, поне си отпих на великолепно кафе! А още по-по-най е кафето от „peaberry“. Нормално кафеените плодове („черешките“) съдържат две семенца, плоски от едната страна – там, където са се допирали едни в друго. Но в около 5% от плодовете семенцето е само едно, по-голямо, кръгличко – peaberry. Съдържа по-високо количество мазнини и изключителен букет от минерали. И кафето от него има неземен вкус!

От музея на кафето има чудесен изглед към заливчето Kealakekua. Отсреща, в далечината, съвсем на брега, се вижда малък бял обелиск – паметника на капитан Кук. Капитан Кук е този, който открива Хавайските острови за европейците. Предполага се, че и преди него испански пътешественици са посещавали Хавай, но първото документирано посещение е на Джеймс Кук от 1778 г. Кук кръщава островите Сандвичеви, в чест на спонсора си, Граф Сандвич. Посещава островите отново през 1779 г., когато културни недоразумения между европейските моряци и местното население завършват фатално за капитан Кук (Висоцки имаше своя версия по въпроса – „…хотели кушать и съели Кука“ :).

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Продължаваме на юг, към

Националния Исторически Парк Pu`uhonua O Hōnaunau (ха сега де!)

Мястото е било убежище на хората, престъпили законите „kapu“ – комплект от свещени забрани на местните. Така, обикновените хора не можели да гледат или доближават висшата прослойка на управляващите (ali’i), да позволяват сянката им да падне на палата на вожда, да стъпват в стъпките на вожда, да докосват вещите му. Сезоните за риболов, лов на животни и събиране на дървен материал били строго контролирани от свещените закони. Нарушилите тези закони били наказвани със смърт – в противен случай боговете биха се разгневили и изпратили зли нещастия – вулканични изригвания, наводнения, глад, земетресения… Единствено спасение за нарушителите на „kapu“ било да успеят да се доберат до свещеното убежище – puʻuhonua. Там свещеници-магьосници-заклинатели (kahuna, the wise men) изпълнявали специален ритуал-церемония по опрощение на греховете и грешниците можели да се завърнат у дома, без опасност да предизвикат божия гняв. Тук били заравяни и костите на вождовете, носещи допълнителна свещена защита.

Мястото е много интересно. Навсякъде наоколо – дървени статуи на богове, чудно красиви! В залива плуват големи водни костенурки и пъстри рибки, по палмите пълзят гущерчета геко – зеленички, съвсем като нарисувани, като играчки!

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Малко история: първите заселници на Хавайските острови идват от южния Пасифик, от Маркизките острови, между 300 и 800 г., последвани от втора вълна заселници от Таити през 11-ти век. Полинезийските заселници достигнали Хавай на своите канута, те били опитни мореплаватели. В своите пътешествия през хиляди мили открито море между малките обитаеми острови, те се ориентирали по звездите, движението на птиците, посоката, размера и скоростта на океанските вълни, цвета на морето и небето, формата и движението на облаците.

Продължаваме обиколката на острова. Наоколо растат разнообразни местни растения, много от които, също както и кафето, бях виждала само на рафтовете в магазина: бананови дръвчета, кокосови палми, захарна тръстика, авокадо, манго, странни безформени белезникави плодове „noni“ – роднина на нашенските черници. И много, много прекрасни тропически цветя – хибискуси, гардении, орхидеи, бугенвилии, олеандри и много други, на които не знам имената! Особено красиво е дървото с едри ярко червени цветове – African Tulip Tree!

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Последна по маршрута ни е

Изрисуваната Църква – католическа църква „Свети Бенедикт“,

която, противно на католическите обичаи, е изрисувана с библейски сцени, за да могат местните, които не отбирали много-много от библейските притчи и сказания, да бъдат заинтригувани и привлечени към правата вяра.

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Hawaii_2730_Kona

Връщаме се в Кона в ранния следобед. Време е за разходка из градчето. Тук е

Hulihee Palace – може би единственият бивш кралски палат на територията на Щатите

Тук е и първата католическа църква на Хавай – Свети Архангел Михаил, построена през 1840, след като вождът Камехамеха III обявява религиозна свобода и толерантност.

Жълтички канарчета подскачат в тревата, улични певци дрънкат на китара, весело градче! А залезът беше толкова красив, че всички на палубата на кораба го изпратиха с ръколяскане и възгласи!

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Hawaii_2808_Kona

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

Кона, остров Хавай (Големият остров)

21 август 2014

Кауай

Тази нощ сме изминали най-голямото разстояние досега (е, има-няма 300 мили) – от най-югоизточния (Хавай) до най-северозападния остров – Кауай – островът-градина, най-старият геологически в целия архипелаг (затова и почвата тук не е черна, като на Големия остров, а вече е успяла да стане червеникава). Акостираме в пристанището Nawiliwili, до град Līhuʻe. Преместили сме се едва два градуса по на север (от приблизително 19,4° до 21,6°), но промяната се чувства – в Кона беше доста жежко, а тук е по-прохладно и приятно. Въздухът е кристален, а фарът на пристанището изглежда като нарисуван.

Кауай, Хаваи

Този път сменяме марката на колата и сме с Нисан Верса. Караме първо на север от Лихуе, покрай брега на океана. Бели чапли крачат по пясъка. Пътьом си набелязваме плажове.

Кауай, Хаваи

Фарът на Kilauea Point

е чудесен. От височините преди Hanalei Bay се открива чудна гледка към долината в залива, изумително зелена. А отвъд залива се очертават остри планински зъбери. Продължаваме до парка Haena, тук пътят свършва. Северният бряг на острова – небезизвестният Nā Pali coast – е достъпен само по вода. И пеша. Тук започва известната пътека Kalalau Trail – един от особено трудните пешеходни трейлове в света. Дълъг е 11 мили (18 км), но тъй като свършва в нищото (до долината Kalalau, където е краят на пътеката, няма път), се налага и да се върнеш обратно, така че са общо 36 км, по остри и стръмни зъбери и камънаци, през потоци, вирове и водопади, покрай стръмни скалисти брегове. Твърди се, че дори и най-тренираните спортисти доста се озорват да го минат за един ден, а за по-простосмъртните дори и два дни трудно стигат… Ама пък гледките, които се откриват отгоре, ти спират дъха, и за дълго… Пробвах, изходих една миля по трейла – трудно е, да, но си струва всяка глътка въздух, ей богу!

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Точно преди началото на трейла е чудното плажче Keʻe Beach – сгушено в гънките на планината, между палми и тропическа зеленина, покрай безумно синьото море. …Само дето няма къде да се паркира – всяко възможно (и даже невъзможно) местенце наоколо е вече заето. Спираме малко по на изток, на един от следващите плажове – Wainiha Beach. Тук имаме близки срещи с друг десѐн раци – по-едри, зеленикави, но все така бързо търчащи по пясъка!

Кауай, Хаваи

Поемаме обратно, към югозападната част на острова. Тук е Waimea Canyon – Големият Каньон на Пасифика. Наистина наподобява Големия Каньон – същите червени скали, макар и не толкова дълбок, широк и дълъг. Но също така много красив и внушителен. Долу тече река Waimea. Отсреща се вижда водопадът Waipo’o – водата пада по червените скали, на няколко каскади, от общо 250 метра височина.

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

От един от баирите (Pu’u Hinahina Lookout) пък се вижда съседният

остров – Niʻihau,

на 17 мили на югозапад от Кауай. Частен остров, собственост на фамилията Робинсън! През 1864 г. Елизабет Синклер го купува от тогавашния вожд Камехамеха V за 10 хил. златни долара. През 1915 г. внукът ѝ Обри Робинсън го затваря за посетители – дори роднините на обитателите му имат нужда от специално разрешение, за да стъпят там. На острова понастоящем живеят 130 души, етнически хавайци, официален език е хавайският. Няма телефони, автомобили и пътища. Електричество се осигурява само от слънчеви батерии. Няма водопровод. Многократните оферти на американското правителство да откупи острова (последно за 1 милиард долара) са отхвърляни от фамилията Робинсън.

Близо до каньона Waimea е паркът Kōkeʻe,

едно от местата с най-много валежи на земното кълбо! Ние го улучихме без дъжд, обаче!

На връщане от каньона спираме до останките на руския „Форт Елизаветы“, построен в началото на 19-ти век от руско-американска търговска компания, след алианс с вожда Kaumualiʻi. Понастоящем там ленива котка с тигърска окраска осъществяваше мирно съвместно съществуване с тайфа шарени кокошки, които се разхождаха почти по главата ѝ, под ярко червени хибискуси.

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

22 август 2014

Кауай

Днес предстои да оплаваме в ранния следобед (в 2 ч.), така че времето за разходка не е дълго – тъкмо като за два водопада и един плаж.

Първи е водопадът ‘Opaeka’a, на реката Wailua, близо до източния бряг на острова. Тъкмо при последния завой преди водопада пред очите ни блясва ослепителна дъга, най-красивата на света! Ярка, близка, ръка да протегнеш – ще я достигнеш!

Малко по-нагоре, на един от притоците на река Wailua пък е

водопадът Wailua –

и той чудесен.

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Следва прощален плаж на Kaelia Beach, всред шарени кокошки.

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Отплаваме рано, защото корабът ще направи заход към северния бряг на острова – прословутия Nā Pali coast, та да можем да го видим. Ехаа! Брегът е дълбоко нарязан, зъберите изглеждат остри като ножове, червени скали се редуват с тучно-зелени поляни, абсолютно дива природа, прекрасна! Целият кораб е събран на палубата, гледката е изумителна под захождащото слънце.

Кауай, Хаваи

Кауай, Хаваи

Вечерта – прощално представление в театъра, сбогуване с екипажа.

23 август 2014

Хонолулу – Сан Хозе (Калифорния)

През нощта доплаваме обратно до Хонолулу. Посрещаме изгрева на слънцето над града.

От самолета (отново с оня заблуден инуит на опашката) хвърляме последен поглед към Хавай – ето го кораба „Pride of America“ в пристанището, товарещ следващата партида пасажери, ето го Уайкики с плажовете и вълните, по-нататък е кратерът Diamond Head, после другият кратер – Koko Head, вълшебното заливче Hanauma Bay…

Хонолулу, Хаваи

Хонолулу, Хаваи

Хонолулу от самолет

Хонолулу, Хаваи

Aloha Хавай, а също така и Mahalo!

Hawaii_patepis

Край

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Хавайски о-ви – на картата:

 

 

Хавайски о-ви


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Хаваи – вече и наяве!”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Ей,страхотен пътепис и много красиви растения и животни сте снимали,прекрасна панорама, вулкани и плажове.А знаете ли защо в хавайските думи има толкова много гласни една до друга- ами просто защото хавайската азбука се състои от 6 гласни- a,o,u,e,i,y .Към тях са добавени няколко съгласни, но не много- пак 5-6 и това е цялата азбука.Благодаря за чудесната разходка.

  2. Дончо каза:

    Най-обичам баровци леко и приятно да ми разказват за баровски места. И снимките са …..мани,мани. Много благодаря!

  3. s каза:

    И нито ред за снимките на любимият „Lost“? А сетне и „Out of the map“ , „Last resort“ ..да не изброявам.. Аз съм разочарована…

  4. georgi каза:

    Чудесно написано с много хубави снимки!Благодаря!

  5. цвета янева каза:

    Прекрасен пътепис, прекрасни снимки! Сърдечно благодаря!

Leave a Reply


Switch to mobile version