Ное. 11 2014

Филипи, Гърция: По следите на българите и тракийците

Днес ще отскочим съвсем близо да границите на страната – Цветан ще ни води до Филипи в Егейска Гърция по следите на предците ни. Приятно четне:

Филипи, Гърция

Тракийски и български следи

Брут и Цезар

И ти ли, Бруте!

„И ти ли Бруте?“ Et tu, Brute? – според Шекспир са последните думи на диктатора Юлий Цезар към неговия убиец и предател Брут. Заговорниците Брут и Касий бягат от Италия в Македония и се укрепват във Филипи. Защо там?

Миналата година пътувайки по магистралата „Виа Егнация“ забелязах край пътя след отклонението към Света Гора забучени черни знамена, които мрачно се вееха. Защо там? Отговорът е един и същ и на двата въпроса: Златото на Филипи.

Филипи, Гърция

Филипи

е старо тракийско селище Датос. През 360 г. пр. Хр. гърците от Тасос го колонизират заедно околните златни рудници и го наричат Кринидес (Извори). Но траките не се примиряват с гръцката окупация и атакуват. Тогава гръцките колониалисти викат през 356 г. пр. Хр. на помощ македонския цар Филип II. Виждайки стратегическото положение на града и богатите сребърни и златни рудници Филип слага ръка на това богатство и разширява града и го нарича на свое име. Днес Филипи е нa 12 км от Неапол или днешна Кавала в Северна Гърция. Ако не внимавате ще пропуснете кафявия знак на магистралата след Кавала в посока за Солун. Ако пък вкарате в GPS –Philippi ще се озовте в едно селце. То е на 2 км от развалините на античния град „Archeological Area Filippi“ с вход 3 евро. Този град да не се бърка с Филипопол (Пловдив), който носи също името на своя завоевател Филип II Македонски. Подобна традиция на преименуване на градовете бе жива доскоро: виж Сталин (Варна и Донецк) и Сталинград (Волгоград) (То и други фараонско-мумийски традиции бяха живи до скоро – бел.Ст.)

Филипи 640 03, Гърция

Диодор Сицилийски описва в „Историческа библиотека“ как Филип II е разширил добива на злато. То му носи годишен приход от хиляди таланта (милиарди долара по днешен курс!) с които изгражда мощна и модерна македонска „фаланга“.

Филипи, Гърция

Фаланга

В нея постъпват много гърци и траки, опитни наемници предали своята родина за пари. Дори Филип II дава амнистия на всеки престъпник, който доведе друг престъпник да служи в армията!

А черните знамена бяха забити като протест срещу решението на гръцкото правителство да даде земята на концесия на американска компания, която да извлече останалото злато чрез цианкалий. Въпреки международния натиск към Гърция да плати дълговете си, народът успя да защити своята природа и отказа концесията за добив на злато за разлика от нас българите!

Златната история на Филипи е белязана от битката между привържениците и убийците на римския император Юлий Цезар.

Брут, монета

Брут, монета

Златна монета на Брут. Бившите републикански съзаклятници бързо се самозабравят и се обявават за императори. Те поставят под свой контрол златните мини и започват да секат свои монети.

 цар Раскупорис

Към тях се присъединява с 3000 конника и нашия тракийски цар Раскупорис , корумпиран съюзник на Брут и покорител на бесите.

Тракийски воин

Тракийските воини на Раскос, брат на Раскупорис пък ще участват в Римската гражданска война на страната на легионите на Октавиан Август и Марк Антоний.

 Битката край Филипи

Арена на битката между двете армии е равнината западно от Филипи. Битката е през октомври 42г. пр. Хр. и е в две части с над 100 000 участника. Вижте отбелязаните на картата долу блата(marsh), където се сблъкват армиите на Антоний и Касий. Днес те са пресушени.

Битката край Филипи

На 3 октомври Брут побеждава Октавиан и превзема лагера му. Касий обаче е разбит от Марк Антоний. Касий, без да знае за победата на Брут, приема всичко за загубено и заповядва на освободения роб Пиндар да го убие. Той е оплакан от Брут като „последния римлянин републиканец“ и е погребан на остров Тасос. Брут събира останалите войски на Касий и двете страни решават да дадат команда за отстъпление до техните лагери. Второто сражение се провежда на 23 октомври и тогава е разбита останалата войска на Брут, след което той се самоубива. Преди решаващата втората битка обаче Раскупорис преминава на другата страна и накланя везните на победата към Антоний и Октавиан. Благодарение на посредничеството на своя брат Раскупорис получава прошка от победителите, а тракийското Одриско царство става васално на Римската република. Историята сякаш се повтаря и с Царство България което става васално на СССР през 1944г. !

Марк Антоний и Октавиан

Марк Антоний и Октавиан

Победителите Марк Антоний и Октавиан разбира се отсичат нови златни монети. Триумвиратът (или Тройката както му казват днесJ) се се разплащат с верните легионери и раздават гражданство и земя на колониалистите във Филипи.

Филипи, Гърция

Варненската поклоническа група на път за Света гора на сцената на амфитеатъра на Филип, който се използва и днес за оперни и театрални фестивали. Местта на трибуните бяха пусти, сякаш вчера беше катастрофалната загуба на столичаните от „Рома“ срещу баварците в Шампионска лига 🙂

 Филипи, Гърция

Не открих гроба на Брут, но открих римските публични тоалетни! Течащата вода от Изворите беше спряла. Май гражданите не бяха си платили сметките към ВИК? Освободеният роб Вулгарис, който избърсваше нежно с морска гъба задниците на гражданите бе напуснал поста си. Може би той е сред гражданите на Форума и крещи за оставката на наместника, увеличил двойно данъка за тоалетни, въведен още при император Веспасиан 😉

Филипи, Гърция

Задуха и аз долавям познати слова под свода на арката:

Родна демокрация ли?Ама тук е пълна анархия! На кого ни остави Цезаре? По добре да дойде някой нов с твърда воля и решимост, който да въведе ред и спокойствие в тази провинция, а ние ще му издигнем триумфална арка!“ 😉

 Филипи, Гърция

В памет на тази кървава битка амфитеатърът бил преустроен от новите господари римляните в арена за гладиаторски битки. Повече хляб и зрелища на Арена „Армеец“ за да кротува народа! 🙂

Филипи, Гърция

Освен със златните премии победителите традиционно се увенчавали с лаврови венци.

 Филипи, Гърция

Пресичаме широката 6 м антична павирана магистрала „Виа Егнация“ свързваща Константинопол и Рим. Днес тя е асфалтирана в този участък с пари на ЕС, ББ 😉  Така попадаме в Римския форум, където студенти са се събрали около гръцкия гид.

Филипи, Гърция

Внимание! Вижте центриращия отвор на съборената колона вдясно

Надавам ухо в момента, когато гидът съобщава, че варварите българи превзели през 837 г. и разрушили Филипи по времето на хан Пресиян (бащата на св. цар Борис I Покръстител) за е запазен надпис в музея. Неочаквано аз се изпъчвам до него и заявявам също на английки: „Да ние българите сме превзели Филипи и сме оставили шест надписа от които до днес са оцеляли само два, защото останалите са изчегъртени от гърците! Защо ли?“

Филипи, Гърция

После свалям шапка и се покланям пред недоумяващите погледи.

Липсата в трезорите на златни монети сечени от Първото Българско Царство потвърждава още веднъж връщането на Филипи към Византия през 850г.

Тези мраморни плочи са открити от французина отец Браконие през 1707 г. Един добър за нас БракониерJ. Византийците са ги използвали като строителен материал за основа на колоните на голямата християнска базилика. Вижте центриращите отвори пробити в плочите по късно за целта. Днес те са изложени пред музея, така че са лесно достъпни.

Родолюбивите български студенти в Сорбоната в търсене на своите корени след Освобождението, прочели краткият очерк на Браконие и се организирали (как ли без Фейсбук J) за да открият заровените плочи. Така през 1923 г. , 6-те плочи били намерени но много странно, цели 4 от тях са били с изтрити букви, и по тях днес има само единични букви, като в нерешена кръстословица! Очевидно, някой неизвестен българофоб, се е постарал никога да не научим цялото съдържание на тези надписи. Преводът от гръцки на оцелялите надписи е без коментар:

Филипи, Гърция

„На многото българи от Бога Архонтът Персиан изпрати Кавхан Исбул като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и Кавханът срещу Смоляните. . . “

 Филипи, Гърция

„Който търси истината, бог вижда и който лъже бог вижда. На христианите българите направиха много добрини и християните забравиха, но бог вижда. “

По нататък нека да продъжим по следите на благата вест в Европа носена от бившия римския офицер Саул. . .

текст: инж. Цветан Димитров, Димитровден, 2014

снимки: Цветан Димитров

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

Континентална Гърция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Филипи, Гърция: По следите на българите и тракийците”

  1. vladimir1974m2 каза:

    И защо трябваше да разваляш стила, с който си започнал с фрази, взети от днешната действителност, като „Местта на трибуните бяха пусти, сякаш вчера беше катастрофалната загуба на столичаните от „Рома“ срещу баварците в Шампионска лига „;- „Течащата вода от Изворите беше спряла. Май гражданите не бяха си платили сметките към ВИК? Освободеният роб Вулгарис, който избърсваше нежно с морска гъба задниците на гражданите бе напуснал поста си….“…“Повече хляб и зрелища на Арена „Армеец“ за да кротува народа!“…????????

  2. На мен разказът ми се видя разкъсан и някак не можах да усетя мястото.

  3. Цветан Димитров каза:

    Емоционално ние не сме се променили .
    Вижте жестокостта на войната тогава и днес в Украйна:
    Battle of Philippi
    http://www.youtube.com/watch?v=exI45AnLBRc

Leave a Reply


Switch to mobile version