ное. 10 2014

Галилея, Галилея (9): Цфат (Сафед, Израел)

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Ако, националния парк Бейт Шеарим  в археологическия парк Ципори и планината Мерон. Днес наред е град Цфат, по-известен в България и по света като Сафед – център на Кабала и… роден град на палестинския президент Абас 😉

Приятно четене:

Цфат (Сафед)

част девета на

Галилея, Галилея

 

 

Всеки турист знае, че за да се вникне по-добре в живота на една страна, трябва да се познават не само географските особености, но и историческите събития, маркирали пътя и през вековете. Трябва внимателно да се вгледаш в настоящето, да се вживееш в епохите, очертали миналите величия и падения, и тогава неусетно, с течение на времето, от страничен наблюдател ти започваш да съпреживяваш и вникваш в битието. Точно това се случи и с мен при няколкократните ми пътувания до Цфат (Сафед). Затова и много искам да разкажа за този наистина необикновен град и неговата Кабала.

Пътувам към Цфат (Сафед) и Галилея се раздипля от двете страни на шосето с хълмове, пълни с мрежа от пътеки и пътища – древни и съвременни. По тях някога са препускали железни рицари в доспехи, крачили са замислено монаси в тъмни роби и кръст в ръце, настъпвали са тежки мамелюци с ятагани, бродили са „благородни” разбойници, обиращи само богатите пътници. Всичко тук пази следите от бурните събития на минали времена, затова и да се пътешества по тази земя е екзотично и познавателно. Нищо не е нарочно спиращо дъха от възхищение и учудване. Природата е много първична – като недокосната и затова красива, а самото човешко присъствие – естествено и незабележимо.

Сафед, Израел

Цфат (Сафед) на фона на планината Мирон

 

 

Достатъчен е един единствен панорамен поглед към старинния Цфат (Сафед) и те обзема усещането, че вече си бил тук и всичко ти е познато. Това е така, защото по принцип всички стари градове си приличат, а и всички градове точно в Галилея също си приличат. Същите, сякаш поникнали на склона къщи, същите маслинови дървета и вечно цъфнали чаровни храсти, бугонвилии и зукуми. Но вгледаш ли се внимателно, разбираш, че това съвсем не е така.

Струва си да знаеш даже малка част от историята на Цфат (Сафед), за да си убеден, че, изкачвайки се по шосето, водещо към града, ти правиш пътешествие не само в пространството, но и във времето назад. Цфат (Сафед) е останал някъде в ХVІ век и животът след това като че ли не го е засегнал. Но той гостоприемно те поема в обятията си и те омагьосва от пръв поглед. Такава очарователна аура няма даже и в Ерусалим! Тя изпълва душата ти със светлина и радост. Цфат (Сафед) е нещо качествено различно от всичко, което си видял в Израел досега, и непрекъснато ти се струва, че даже не си в съвременния Израел.

Тук и в ясен, слънчев ден атмосферата е пропита от тайнственост и мистика. Вървиш по старинните улици и сякаш очакваш зад някой ъгъл да излезе достопочтенният Йосиф Каро, внушаващият страхопочитание у учениците си раби Алкавец или многоуважаемият раби Ари Ашкенази. Блуждаят сенките на ярки личности, оставили философски трактати върху Тора. И над всичко грее ореолът на Кабала – мистичното еврейско учение, преживяло вечното време, разкрило се в цялата си мъдрост само на посветените и получило максимална популярност едва сред нас – хората от днешното силно информационно поколение.

За този град туристическите пътеводители преувеличават много събития, други съвсем игнорират, но като цяло издържат проверката за достоверност.

 

 

(((((((((())))))))))

 

 

Цфат (Сафед)

е разположен в горна Галилея, на върха на висок хълм, срещу планината Мирон, а на юг проблясват водите на Кинерет. На север от центъра му е хълмът Ханаан, който явно се асоциира с библейското название на израелската земя и с народа, който е живял тук. Според легендата, именно по названието на хълма праотецът Авраам е нарекъл тази земя. Та нали той е дошъл от североизток, от Персия. Тоест именно от страната на хълма и е напълно възможно точно тук да се е изкачил, за да огледа земята, предложена му от Всевишния за него и цялото му потомство.

Сафед, Израел

Впрочем съществуват няколко версии за произхода на името Цфат (Сафед). Например от ивритската дума „наблюдавам”, тоест градът е „наблюдаващ Кинерет”. Надморската му височина е 900 метра, тоест 1100 метра над нивото на езерото и изгледът, откриващ се оттук към красивите брегове, е несравним. Според друга версия, даваща кабалистично тълкуване, Цфат (Сафед) е абревиатура – в превод на „красота, великолепие и слава”. И наистина още от древността Цфат (Сафед) е един от четирите свещени еврейски града, наред с Ерусалим, Хеврон и Тверия, поради огромното му значение за развитието на философията и мистиката.

В Танах Цфат (Сафед) не се упоменава, но съгласно Ерусалимския Талмуд, по времето на Втория Храм тук запалвали сигналните огньове за оповестяване началото на новия месец. Така Синедрионът – висшият равински съд в Ерусалим, признавал града като важен духовен и административен център на долината.

Вероятно именно за Цфат (Сафед), за града на Своята любима Галилея, е говорил Иисус Христос, показвайки огньовете му: „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина”- Матей (5:14).

Пръв Йосиф Флавий описва Цфат (Сафед). Бидейки един от ръководителите на антиримското въстание по време на юдейската война (67 – 70г.), той укрепил града и го направил свое седалище, но впоследствие се предал и отстъпил на римляните своите укрепления. Изгодното стратегическо положение на Цфат (Сафед) обезпечавало контрол над преминаващите наблизо пътища. След разрушаването на Втория Храм и разпиляването на еврейството в града се стичат много бежанци – коени и левити от Ерусалим, учени – философи и тълкуватели на Тора, известни равини, много от авторите на Мишна и Гемара.

Впоследствие през цялата римско-византийска епоха и ислямското владичество до ХІ век населението било подложено на поголовно унищожение, но в Цфат (Сафед), даже и в най-тежките години на погром, еврейската община съществувала и поддържала огъня на свещената Тора.

През 1140 година кръстоносците победно се разположили тук и направили града важно звено в системата укрепления на Ерусалимското царство. На днешния централен хълм на Цфат (Сафед), върху развалините от минали епохи, те построили мощна военна крепост с отбранителни укрепления – Мецуда. Оттук темплиерите командвали цялата провинция, включваща Галилея и част от Ливан, контролирали пътя за столицата Ако в едната посока и за Дамаск в другата.

Всъщност този замък – каменно гнездо, е една от най-големите рицарски крепости на територията на Израел понастоящем. Строена е от Фулк д,Анжу и е била предназначена за гарнизон от 50 рицари и 2200 войници. Даже години след падането на Първото кръстоносно царство Мецуда съществувала благополучно и независимо, като оставала най-голямата кръстоносна твърдина на Близкия Изток. Завзета била от султан Байберс през 1267 година и това падане на Цфат (Сафед) под ятагана на мамелюците предшествало окончателната ликвидация на кръстоносната държава. Долу, от центъра на Цфат (Сафед), се открива прекрасен изглед и само въображението може да подскаже приказната картина отпреди седем века: мощен, непристъпен замък, надвесил се над града.

Днес между частично реставрираните крепостни стени е построен чаровен парк – музей на открито. Да не се посети паркът е просто невъзможно – вървиш по пешеходна алея през зелена гора в компанията на пеещи невидими птици и след четвърт час си горе. Високи борове, кедри и кипариси скриват жежкото лятно слънце. Наоколо пътечки, алеи, скамейки, терариуми, кътчета за отдих и много цветя пред високия обелиск на мраморен постамент. Обелискът е в чест на падналите за освобождението на града войници от Палмах – нелегалната революционна организация, извоювала Цфат (Сафед) през 1948 година. Тук, накъдето и да обърнеш очи, се открива спокоен зелен пейзаж. И все пак най-голямото богатство на този град си остават малките, разчертани като тетрадка на квадратчета улички, на които се кипрят къщи с дълги балкони и галерии – истински природен театър под открито небе.

Въстанията, войните, честото преминаване на властта от едни ръце в други, по време на които хората се замервали не с рози, а с напълно реални гранати, не са отминали и Цфат (Сафед). Въпреки това сега той е все така привлекателен, гостоприемен и ласкав, както през тези времена, за които разказват приказките и легендите.

Да, сега, от дистанцията на вековете, историците мислят, че ако не беше мюсюлманското нашествие, щеше да бъде по-добре зад щита на рицарите кръстоносци…Но, не! Така, както историята не признава условното наклонение, а природата – повелителното, животът е такъв, какъвто го е създал Всевишният. Независимо от упоритите старания на homo sapiens, ландшафтът в този прекрасен парк е като недокоснат. Иска ти се да бродиш, без да бързаш и само настроението, което създават тези изправени като свещи кипариси стражници, да не е блажено и разслабено, а напротив – съзерцателно и вглъбено.

След толкова много красота душата иска да си почине и да се приюти в едно от семейните ресторантчета долу. Там кафето и леката закуска сред чистия въздух са необходими като спасителен компромис пред огромните порции по обедно и вечерно време.

 

 

((((((((())))))))))

 

Периодично владетелите и религиите се сменяли. Пътешественици разказват, че в Цфат (Сафед) мирно са съжителствали еврейска и самарийска общини, а градът е бил център на провинцията. В началото на ХVІ век миналото величие на града се възвръща и мистичната светлина на древното учение Кабала отново изплува от пепелта. Започва 150-годишният период на разцвет на града, завършил печално с три земетресения и четири погрома.

Тук историята прави крачка напред с негативния тласък – гоненията на евреите по Цяла Европа в жестокото време на средновековна схоластика, преследване и изгаряне на клади на всички нехристияни и инакомислещи, и с позитивния – осъществяването на въжделената мечта за връщане към корените на народа. Придошлите свежи идеи и интелект подобрили значително икономическото положение на интересния красив град. Жителите му отглеждали подправки и билки, пресовали маслините от многобройните плантации и правили зехтин; обработвали вълна и изкусно добивали багрила; отглеждали черничеви дървета и тъкали фина коприна; копаели лозя и наливали вкусни вина, а също с огромен интерес изучавали древните свети книги. Братя Ашкенази открили печатница на иврит – първата в Близкия Изток. Цфат (Сафед) бързо се разраснал и станал известен финансов, търговски и религиозен център, привличащ богомолци от Европа, Северна Африка и Азия. Наброявал 18 хиляди души – повече, отколкото по това време живеели в Ерусалим.

Религиозният живот кипял с пълна сила и съвсем естествено, потопен в духовната атмосфера на разсъждения, мистика, разговори и спорове за познатите и непознатите страни на живота, тайнството на смъртта и догадките за задгробните пътища на душата, човекът търсил храна за мисълта си. Търсили се отговори на милионите въпроси за тайните на вселената, взаимоотношенията Бог – човек, за природата на Божественото, за сътворението на света, произхода на живота, същността на душата, ролята на човека и неговото предназначение на земята. И така постепенно мислителите започнали разработката на Кабала. Била осмислена, оформена и записана първата и книга – откровението „Зохар” (Сияние). Макар че авторството и било колективно, официално за автор се счита видният кабалист Шимон Бар-Йохай. Впрочем Даниел Метт, специалист в областта на изследванията на юдаизма във Висшия теологичен съюз, казва: „Част от „Зохар” вероятно била написана на принципа на автоматичното писане… Отделни откъси са анонимни и изглеждат като послания, дошли от небесата”.#

В старата, разкъсвана от предразсъдъци Средновековна Европа, далеч преди Галилео Галилей и плеядата астрономи и алхимици, някой е написал в Кабала: „Цялата земя е обитаема и се върти подобно на кръг. Едни жители се намират отгоре, а други – отдолу. През времето, когато в едни райони на земята е нощ, в други е ден.” Сам Коперник в предисловието към своите трудове признава, че за движението на земята е узнал от древните книги…

Този безпрецедентен разцвет на духовния живот, съчетан с високо и стабилно икономическо положение,

превърнал Цфат (Сафед) в световен център на Кабала

Пърл Ъпщейн пише: „Цфат е наистина обител на мистиците…неземен град, който с успех би могъл да бъде малък тибетски анклав или седалище при уединен манастир в подножието на Хималаите – еврейската Шангри-Ла“. ##

Нито една от еврейските общини в страната през този период не е играла толкова сериозна роля в еволюцията на еврейската мисъл, както Цфат (Сафед). Големият авторитет на мъдреците от града по въпросите на Талмуд и Кабала бил признат от най-значимите еврейски центрове на Европа и Близкия Изток. Както равините, така и обикновените хора се обръщали към тях за решаване на трудни житейски или религиозни въпроси. В многочислените училища – ешива се стичали жадни за знания ученици от Европа и Африка.

Любопитна подробност е, че по принцип ешивата се издържала за сметка на общината на града и това ограничавало броя на учениците и преподавателите. Цфат (Сафед), обаче, бил център не само на духовния, но и на икономическия живот и с лека ръка „осъвременил” финансирането за сметка на общините от диаспората, откъдето били подопечните.

 

 

((((((((())))))))))

 

 

Потвърдена истина е, че след период на успехи винаги идва спад и криза. В края на ХVІІ век положението в Османската империя рязко се влошило и търговските пътища през Средиземно море и Близкия Изток бързо загубили своето значение. Отслабнала властта в Галилея и войнствените бедуински племена увеличили разбойническите набези по пътищата. Отряди друзи и араби нападали и опустошавали части от богатия красив град и скоро от миналото величие на Цфат (Сафед) не останала и следа. Ако прибавим продължителната суша, унищожените реколти от скакалци, многократните епидемии и последвалия глад, ще разберем защо еврейското население започнало да напуска града, а богатите търговци се преселили в Ерусалим, Хеврон и Дамаск. Оцелелите равини и специалисти по Кабала се отправили в близката и далечна чужбина, за да събират пожертвования. Като допълнение, през 1759 и 1837 години Цфат (Сафед) бил разрушаван от силни земетресения и огънчето на живота тлеело едва.

В края на ХVІІІ век икономическото положение в Галилея започнало да се стабилизира и в града се заселили хасиди, начело с Менахем Мендел от Витебск – една от най-ярките фигури в ортодоксалния юдаизъм. След тях дошли емигранти от Русия с водач Елияху бен Шломо Залман (Виленския гаон), създател на друг крайно религиозен клон на еврейството.

Съдбата периодично ту награждавала Цфат (Сафед) с умни управници, издигнали го като виден търговски и духовен център, ту безжалостно го хвърляла в чумни епидемии, жестоки земетресения и невиждани дотогава грабежи, пожари и погроми.

През 1918 година, след Първата световна война, бил установен британски контрол до самия край на Втората световна война. След войната за независимост и признаването на държавата Израел през 1948 година гостоприемният, слънчев и благодатен град за пореден път отворил врати за нова, мощна емигрантска вълна от Европа. Постепенно временният лагер за емигранти в гънките на Мирон се превърнал в нов, модерен и интензивно застрояващ се град, а запазилият се стар еврейски квартал бил реставриран. Там сега е кварталът на художниците с постоянни изложби и художествени галерии, ателиета, многобройни студия и музеи. На постоянно местожителство тук – в тази дълбока провинция, хората на изкуството са привлечени от свойствените само за Цфат (Сафед) атмосфера на духовен шик и творчески подем.

Понастоящем на герба на града са изобразени свитък на Тора и палитра, като неотменно указание за наличието на утвърден център за изкуство. Днес Цфат (Сафед) е известен като град на художниците и съвременните кабалисти. А освен това се твърди, че от столетия насам тук винаги са живели евреи и връзката между поколенията никога не е прекъсвана.

Сафед, Израел

Известно е, че за да опознаеш живота на хората в една страна, най-добре е да наблюдаваш, седейки в кафене на тротоара…И аз наблюдавах, водена от мисълта, че за туриста няма нищо по-привлекателно от разнообразието на несвойствени за него обичаи и религии. В този невероятен град, където осезателно се чувства дъха на древната история, местната „мода” има с какво да те удиви. Попаднал на единствената централна улица, човек отчита предимно две породи хора – ортодоксални евреи и туристи. Първите, бързащи за своите делнични задължения: мъже с пълната „униформа” на хасидите – черен костюм, бяла риза и черна широкопола шапка или кипа; жени – и в жаркото лято плътно облечени с дълга пола и дреха с ръкави, а омъжените и с шапка или забрадка. Туристите са с „цивилно”, тоест свободно облекло. Бавно разхождайки се, те вдишват чистия планински въздух и артистичната атмосфера на стария град.

Сафед, Израел

На пазар в Цфат (Сафед)

 

 

 

Продължим ли нататък, ще се окажем в истински средновековен град с изкачващи се по хълма тесни криви улички, където от сутрин до вечер звучи реч от всички краища на света. Нищо овехтяло, никакви развалини – всичко е съхранено с любов, или щателно възстановено. Тук весело съжителства с древността едно уникално явление, наречено „Художествен пазар”. Той съвсем не прилича на останалите пазари в страната. Почти всяка къща от главната улица е галерия-магазин, в който лично майсторите на юдаиката живеят, работят, а след това продават своите произведения. Освен главната художествена галерия, на „Площада на изкуствата” в творчески безпорядък следват: картинни и фотогалерии; студия по керамика и дърворезба; каменоделска работилница и тъкачница на художествен текстил; цех за метални отливки – свещници и статуетки; леярни за свещи и скулптури от восък; ателиета за бижута. В края на този изобилен рог на изкуствата, където нищо не е пропуснато – колоритен частен музей на куклите. А най-неочакваното е, че във всички магазини с религиозни сувенири е признат даже такъв съвременен начин на плащане като кредитната карта.

 Балкански мотиви в музея на куклите

Балкански мотиви в музея на куклите

Балкански мотиви в музея на куклите

 

 

 

 

 

За да се почувства, обаче, истинската връзка на ХХІ век със здравите корени на еврейската традиция, трябва да се дойде в Цфат (Сафед) в петък. От сутринта тук цари обичайната търговска суета. Екскурзианти обикалят из квартала на художниците, почиват си в малките стилни кафенета, търсят подходящата картина или оригинален спомен. Немалка част от живописните творби са откровен кич на национална тема, но купувачи винаги се намират. Така делово протича денят до около петнадесет-шестнадесет часа, след което животът в Цфат (Сафед) буквално замира. Жителите, верни на максимата „моят дом е моята крепост”, се затварят в своя свят и с много сакралност и вълнение се подготвят за посрещането на свещения шабат (съботата) – деня за размисъл, молитва и общуване с Всевишния.

Днес тесните, криви улички с надвесени балкони и строги белокаменни домове носят много екзотика, полъх на добре съхранена древност и особено настроение. Тук легендите извират зад всеки ъгъл. Например недалеч от дома, където е живял Ари Ашкенази, има тясна, стръмна стъпаловидна улица, съединяваща две успоредни пресечки. Името и е: „Изкачването на Месията”. В началото на миналия век гражданите забелязали, че всяка сутрин на най-горното стъпало се появявала чаша вода, покрита с резен хляб. Започнали да следят, за да разберат откъде идва тайнственото подаяние. Разбрало се, че една стара жена, живееща в къщата отсреща, всяка сутрин поставяла там водата и хляба. Когато я попитали защо прави това, отговорът бил следният: „Когато дойде Месията, ще му бъде трудно да се изкачи дотук, ще се измори и ще поиска да пие. Ето за Него аз оставям водата и хляба.” Когато след години жената починала, повече никой вече не оставял там нищо. Тази уличка и до днес се нарича „Изкачването на Месията”.

 Как се чете ТОРА

Как се чете ТОРА

Как се чете ТОРА

 

 

Понастоящем, както и преди столетия, спиралата на историята отново се е завъртяла на поредния си оборот и Цфат (Сафед) отново е силно ортодоксален град. В тези планини живеят две от най-изявените разклонения на юдаизма – любавичевските хасиди и брацлавските хасиди, които даже имат отделни квартали. В града има предимно религиозни училища и ешива. Провеждат се семинари, свързани с хасидизма и Кабала, на които се стичат курсисти от различни краища на Израел и чужбина.

В Цфат (Сафед) има много старинни, реставрирани синагоги

с богата история. Например на Йосе ха-Баная с гробницата му от ІІІ век и древен свитък Тора, който ежегодно, на пролетния празник Лаг ба Омер, бива изнасян и със специална процесия доставян на върха на планината Мирон за освещаване на молебена. Прозвището на този светец е „белият праведник”, тъй като в Деня на Прошката, когато човек измолва от Всевишния опрощаване на греховете си, той винаги успявал в процеса на специалния обряд да „превърне” жертвената черна кокошка в бяла. За сина на раби Банай има любопитно повествование: Веднъж той заповядал на една смокиня да нахрани работниците му и тя веднага пуснала плодове. Но преди това той я заплашил: „Гледай да не обидиш Господа, както преди време го направи, за да не те отсекат предварително!” През същата нощ той починал. В легендата явно личи добрата информираност по отношение на Новия Завет, според който наистина Иисус Христос видял край пътя една смоковница, отишъл при нея и като не намерил нищо на нея освен едни листа, казал и: „занапред да няма вече плод от тебе вовеки”. И смоковницата веднага изсъхнала. (Евангелие от Матея, 21:19)

Синагогата на Исак Лурия

Синагогата на Исак Лурия

 

 

 

На стената в моята хотелска стая висеше литография от края на ХІХ век – ашкеназката синагога на видния кабалист Исаак Лурия – Ари. И ето, разхождайки се из града, аз неочаквано се натъкнах на сграда със същата декорация, но не черно-бяла, а цветна и жива. Същите високи прозорци с цветни витражи и строги бели стени, същите палми в двора и цъфнали храсти. В тази синагога най-голям интерес представлява необичайното външно оформление на свещения шкаф със свитъка на Тора, украсен с изображението на лъв с човешко лице. Легендата разказва, че зографът, който е рисувал отвътре храма, много искал да изобрази Месията. Според еврейската традиция, обаче, появата на човешко лице в молитвения дом е светотатство. Жителите на Цфат (Сафед) се опитали да спрат художника. Тогава той разбрал, че прави нещо нередно, изплашил се от вече нарисуваното лице и добавил тяло на лъв. Та нали патронът на синагогата е Ари, а името на иврит означава „лъв”-„арие”. Затова и сега на вратите на свещения шкаф има изображение на два лъва – един с човешко и един с лъвско лице. По време на войната за независимост тук поставили картечно гнездо. При едно от сраженията влетял снаряд тъкмо по време на молитва, когато храмът бил пълен с хора, но никой не пострадал – снарядът не избухнал. На стената и до днес има следи от попадението, и случилото се е едно от чудесата на Цфат (Сафед).

 Сафед, Израел

 

 

Попаднах в Цфат (Сафед) по време на международния

фестивал на клезмерската музика

А клезмерите – това са народните музиканти, душата на еврейството от Източна Европа, от Украйна, Полша, Литва и Русия. Тихият религиозен град бързо – бързо изплува от летаргията си и затрептя на импровизирани сцени из всички квартали с ритъма на огнените, закачливи частушки, на трогателнотъжните балади и веселите младежки припеви. Плачат и се смеят традиционните народни инструменти – цигулката, китарата и кларинета, потапят града в света на вечната еврейска музика, а жизнерадостните танци и високите децибели продължават до зори.

 

 

(((((((((((((((((()))))))))))))))

 

 

В Цфат (Сафед) нощта се спуска много бавно и много красиво! Струва ти се, че целият град е пропит от меланхолия и тайнственост. Надвечер, в края на дългия летен екскурзионен ден, слънцето вече е ниско и аз успях да се полюбувам на залеза. Сякаш живописец е обрисувал розовото небе със сиви, цикламени и тъмно-виолетови пера. Накрая светилото се гмурна зад планините и лек полумрак покри всичко наоколо. Облаци и планини се сляха, разтваряйки се едни в други. Вечерта настъпи пипнешком и отражението на лъчите се проектираше на юг във водите на Кинерет. Езерото долу блестеше като разтопено сребро. Градът е нависоко и линията на хоризонта се приближи до отсрещните хълмове. Затова, и когато слънцето залезе, още дълго сиянието му огряваше облаците. Свикнала съм в Тел Авив да го съзерцавам как омагьосано потъва в морето, но тук, в Цфат (Сафед) е друго. Тук в романтичната вечер ти се иска да пееш или да лееш поезия. Витае във въздуха необикновената, проникваща в душата атмосфера на святост. Приятно ти е да дишаш още дълго съвсем чистия планински въздух и да обхващаш с поглед потъналите във вечерната мъгла цветове на хоризонта. Нетленното минало и бурното настояще те карат да измерваш делника с други ценности. Иска ти се да вярваш в доброто, да обичаш, да си припомняш близките, останали далеч, далеч, и да мислиш за бъдещето.

 

 

(((((((((((((()))))))))))))

 

 

 

 

В буквален превод

„КАБАЛА” означава „наследство”,

„предание” или „предадени учения”, разпространявани устно от поколение на поколение в продължение на хилядолетия.

Тя била замислена като учение, обясняващо теорията за големия взрив във Вселената: за мистериите на Бога, способни да помагат на човека, като разкрепостят съзнанието му и разкрият духовните му сили – силите, с които сам Всевишният го е надарил още с раждането.

Сега ни е трудно да си представим доколко голяма роля е играла Кабала в живота през Средновековието и Ренесанса. В тъмните и безпросветни векове по степен на влияние тя се приближавала до Талмуд. Между тези две направления в юдаизма – талмудическото и кабалистическото – се наблюдавало съперничество. В резултат на това по-конкретната талмудическа наука, изпълнена с определящи бита на хората закони, изместила възбуждащия въображението и полета на мисълта кабализъм – учение по-високодуховно и затова по-трудно за усвояване. Постигнат бил следният консенсус: Кабала била забранена за изучаване от тези, които не са достигнали пълното усвояване на премъдростите на Тора и Талмуд.

Кабала – това е самата сърцевина на юдаизма, която, според последователите си, дава генетичния код на мъдростта. А мъдростта – това е свързващият елемент, който се възприема от мозъка във вид на мисъл, от сърцето като чувство и от тялото като движение и усещане за сродяване с единствения Бог. Тази стройна система на еврейското вероизповедание е много родствена с будизма, понеже също въздейства на енергетичните канали на организма, като призовава на помощ не само сляпата вяра, но и мисълта.

Кабала е една езотерична традиция с невероятно старинен произход, която, според някои от привържениците си, идва от Адам, част е от автентичното Откровение и се предава само между посветените.

Според днешното ортодоксално еврейство Кабала била дадена на Моисей на планината Синай заедно с Тора, но била предназначена не за целия народ, а само за малкото избраници на Господа.

Историческата наука, обаче, е убедена, че юдеите за пръв път са се запознали с мистичните учения на халдеите, древни азиатски племена, по време на Вавилонския плен през VІ век преди новата ера. След освобождаването си от плен те се завърнали в Израел, прибавили своите виждания по въпроса и създали ново мистично учение, основано на две много ярки части от Тора: първа глава от Петокнижието – Битие (1:1) „В началото Бог сътвори небето и земята”, и „Книгата на пророк Иезекия”. Тя е известна в литературата на мистицизма под названието „литература на колесницата” или „литература на чертозите”. Описва виденията на мистиците, чиято душа се възнася към Божия престол, визуалните аспекти, свързани със самия Бог, препускащ на свещената колесница, както и благоговейния трепет пред величието Му.

Мистичните настроения на тази епоха са захранени и от някои откъси на Талмуд с елементи на космогония и теософия. Това е така наречената апокалиптична литература, в която важна роля играе образът на ангелите и цялото небесно войнство, охраняващо пътя към престола на Славата.

Други източници на Кабала са невероятно фантастичните книги, достигнали и до наши дни, съдържащи екзалтирани химни заклинания, отразяващи представата за магията и свързаните с нея ангели и демони, носители на заобикалящите ни негативни и позитивни сили. Голям дял представляват разсъжденията и указанията за постите, покаянията и очистителните обреди, които предшестват екзалтираните видения. Тук намира място езотеричното учение за особените херувими, проповядващи аскетизъм, равнодушие към земните блага и огромно смирение, както и своеобразната душевна настройка за молитва и медитация.

Ангелската тема особено подробно е разработена от кабалистите, които по техен патент въвели даже количествен показател за небесното войнство – 301 655 722. Как се е получила тази цифра, това е тяхна загадка.

Кабала, това е светът на еврейския мистицизъм, включващ в себе си, освен всичко друго, тълкуване на мистичното значение на числата, както и магическия смисъл на всичките 22 букви, а също и звукосъчетанията в иврит и принадлежащите им числови значения. Съществува оригинален метод, чрез който се изследват думите, изразите и фразите, имащи една и съща числена стойност, за да се установят скритите взаимовръзки на закодираните послания. Този метод се нарича „гематрия”. Има дълъг списък от ключови свещени думи, оказващи въздействие на съответните чувства и помисли. Затова и се твърди, че Кабала има пряко отношение към мисленето и думите, като най-директният път е система от молитвени ритуали с цел личен контакт с Бога.

Всъщност общата платформа, на която са основани всички световни религии, това е мистицизът. Целта е непосредственото запознаване с Бога. И съвсем не е важно къде ще бъде търсен Той – в синагогата, в джамията или в църквата. По-важно е да го намерим в собственото си сърце.

Кабала не се явява съвършено оригинално учение, а сбор от много елементи, заимствани от еврейски и нееврейски източници, изменени до неузнаваемост или получили нова интерпретация. В съответствие с традиционната представа за юдаизма Кабала възприема света като най-добрия от всички възможни светове, а самия факт за неговото сътворяване, като висше проявление на Божествената доброта.

Най-важното програмно произведение, станало за кабалистите една от свещените книги на юдаизма, наред с Тора и Талмуд, това е книгата „Зохар”. По традиция се счита, че неин автор е Шимон бар Йохай, но отдавна се е наложило мнението, че това е много добре логически свързана компилация между произведения от по-ранен период.

Според тълковния речник на кабалистическите термини в „Зохар” в иносказателна форма се описва устройството на света, тайната на буквите, кръговратът на душите и бъдещето на човечеството.

От литературна гледна точка „Зохар” представлява множество притчи, легенди и предания, обединени от обща фабула. Героите му са самият бар Йохай, синът му Елиезер и учениците му. Те странстват и по време на пътешествията разказват помежду си или на срещналите ги на пътя хора (най-често старци и деца) тези кратки разкази с мистично съдържание. Основна тема е познанието на Божиите тайнства. Много често разказите са съпроводени от кабалистично тълкуване. В Кабалата на „Зохар” всеки стих носи в себе си мит, всяка дума – символ, зад който се крие тайна. Тук библейското повествование не бива да се разбира нито в буквален, нито в алегоричен смисъл – то не е нищо повече от символично описание на процесите, произтичащи в света на десетте Божи еманации – десетте сфери. Една от базовите постановки на „Зохар” е обяснението на неописуемата, непознаваема и непостижима безкрайност, наречена Бог. За по-голяма нагледност средновековните мистици схематично изобразили качествата на Бога във вид на таблица, състояща се условно от десет сфери, и я нарекли „Дървото на живота”. Тези сфери – канали – енергийни потоци определят безкрайната и неограничена същност на Божествената субстанция и еманацията, необходима за нейното разбиране. С тяхна помощ в едната посока Той изпраща на земята лъчи от светлина и сили за живот, а в обратна посока чрез тях Той контролира и управлява хората. Независимо че Божествеността е непознаваема, едни кабалисти я наричат „изначална воля” или „най-висша воля”, а други – „чиста мисъл” или „мисъл, нямаща начало и край”. Убедени са, че Бог е до такава степен неизразим и несравним с никое земно понятие, че още преди да създаде (според първото изречение на Библията) небето и земята, Той трябвало да ограничи Собствената Си безпределност, да се вмести в определени условности, като създаде нива и степени на самия Себе Си, и едва след това да пристъпи към сътворяването на нашия свят. „Зохар” подробно описва и как тези нематериални, духовноенергийни същности се намират в постоянно и динамично взаимодействие и фактически ръководят целия материален свят. Всички те са в зависимост от реалния живот на всеки индивид и степента му на праведност в дадения момент. Затова се казва, че човекът е активен сътрудник на Бога и съучастник в творческия Му процес. Или, както е казано в поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне Господ”.

В настоящото изложение не са необходими по-задълбочени обяснения, схеми на десетте сфери на Божествената еманация и съответните им изводи. Но е любопитно да се знае, че „Зохар” пръв уточнява причината за нарушената хармония между Бога и човека в грехопадението на Адам и Ева и появата оттогава на смъртта и злото. А след смъртта душите се подлагат на съд, изпращат се в Рая или в Ада, или се прераждат с цел допълнително усъвършенстване. След появата на „Зохар” учението за преселението на душите станало една от основните доктрини на Кабала.

Каква е допирната точка на Кабала с християнството? Тя е в концепцията за единството на десетте сфери, аналогична на християнското понятие за Светата Троица. Троицата, това са трите ипостаси на Бога – Отец, Син и Светия дух – равни, вечни и неделими. Светата Троица е единосъщна и неразделна. Учението за тях също е едно от тайнствата на християнската религия. А сферите в Кабала, това са същите тези не три, а десет проявления на безкрайната божествена индивидуалност, но разгледани в юдаизма от по-различен ъгъл. Както при кабалистите десетицата е единица плюс нула, тоест абсолютна единица – символ на единственост, начало и неделимост, така и при християнството Троицата е трите лица на единствения главен двигател на света – Бога.

 

(((((((((())))))))))

 

 

 

Дълги векове Кабала била обвита в тайна и се считала учение, достойно само за посветените. Право да изучават Кабала се давало само на женените мъже със стабилна професия и на възраст над четиридесет години. И днес е препоръчително „тайната мъдрост” да се изучава от хора на средна възраст, според индивида и под ръководството на посветен учител, а не самостоятелно. Защо? Проникването в дебрите на Кабала е опасно за този, който не е асимилирал добре езотерическото съдържание на Откровението, което се отнася до Бога, вселената, човека и спасението му. А това са базови знания, валидни и задължителни за всички. Ръководен от умел кабалист, всеки сериозен, вглъбен човек може да открехне вратата, водеща към Дървото на живота и да получи достъп до тези сили, които можем да използваме и днес като съвременни мистици. За човек с нежна душа и нестабилна нервна система тези знания могат да бъдат опасни и да доведат до душевни растройства. Незнаещият правилната магическа методика може да се заблуди, уплаши или да пристъпи към погрешни контакти с отвъдните сили. Така, вместо да разсее негативната енергия, да отключи и разгадае определен проблем, той може да постигне обратен резултат.

В наши дни много позиции са изменени. Кабала изучават хора от различни възрасти – не само мъже, но и жени и даже не само евреи. Курсовете и семинарите в Цфат (Сафед), Тел Авив или Ерусалим са обявени в Интернет. Има на руски език телевизионен канал с лекции за начинаещи, виртуални уроци, ежедневни сутрешни занимания, веднъж седмично се транслира среща в пряк ефир с изявени кабалисти от Русия за видеоконференция. Два пъти месечно излиза на иврит и на руски език весник „Кабала днес”.

В индивидуален план се счита, че Кабала активизира позитивната енергия на човека и по този начин не само му дава положителен заряд за живот, но и забавя процеса на стареене. Съвременните миротворци считат, че с помощта на Кабала може да се победят злите сили в света и мирът да възтържествува. А това вече си струва усилията!

 

Очаквайте продължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

 

# Daniel Chanan Matt, trans. „ Zohar. The Book of Enlightenment”, Ramsey, N.Y.: Paulist Press 1983, p.p. ХV, 5.

## Perle Epstein „Kabalah. The Waj of the Jewich Mystic”. Garden City, N.Y. Doubleday and Company, 1978 p.10.

 

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел
   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply