ное. 04 2014

Галилея, Галилея (8): Мерон (Израел)

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Ако, националния парк Бейт Шеарим и в археологическия парк Ципори. Днес на ред е планината Мерон.

Приятно четене:

Мерон

част осма на

Галилея, Галилея

 

 

 

 

Продължавам по пътищата на Галилея… Километрите се нижат бързо, пейзажът, също. Хълмовете сменят хълмове, планините – планини и изведнъж попадам в гъста дъбова гора – най-характерният признак, че съм на Мерон.

Планината Мерон

е най-високата точка на Израел от западната страна на Йорданската долина – 1208 метра надморско равнище. Арабското и название е Джермак. От векове наред тя е покрита с естествени дъбови гори. И вероятно, защото дъбът е свещено дърво в еврейските предания, и вероятно, защото той покрива по необикновено красив начин планината – с особена блага, светла, къдрава, нежна зеленина, изобщо нехарактерна за Израел, планината Мерон е светилище от незапомнени времена. На иврит дъб е „алон”, а това е същият корен, от който е образувана думата Бог – „ель” – „елохим”.

Предполага се, че почитта към това дърво води началото си от елинистичния период – ІV век преди новата ера, понеже и в древна Гърция дъбът също бил обожествяван. А на стария континент той е много по-разпространен, отколкото тук, на юг.

Сега планината Мерон е особено почитана в Израел не само защото е резерват за съхранение на полезното красиво дърво, но и понеже е гъсто осеяна с гробници на известни философи и мислители – светци на юдаизма. В началото на ХІХ век тук се заселил първият репатриант от Русия, ционистът раби Исраел Бак от Бердичев. С групата, която довел, той основал обединено еврейско–арабско село. До 1837 година те водили мирно съвместно съществуване, но след земетресението евреите напуснали разрушените си домове и тук останало само арабското село Джермак.

Днес Мерон е обект за масово поклонение на ултраортодоксалните евреи – както от либералното течение на юдаизма („кипа сруга” – мъжете носят бяла плетена кипа), така и на хасидите (с черни широкополи шапки). Главната причина е, че тук е гробът на един от най-известните мъченици на вярата, преследван от римляните – раби Шимон Бар-Йохай. Той бил изявен философ и автор на книгата „Зохар”, считана за основополагаща в Кабала – най-мистичната част на еврейското учение. Бил в числото и на любимите пет ученика на самия раби Акива – известния праведник и един от водачите на върховния равински съд – Синедрион. А трябва да се знае, че учениците на мъдрия раби Акива се славили като най-безупречните и подробни тълкуватели на Светото Писание. От планината Мерон тръгва и забуленото в мистика и тайнство учение в юдаизма, наречено Кабала, достойно само за най-посветените.

 Планината Мерон, Израел

Историята разказва как, за да се спаси от гоненията на римляните, Шимон Бар-Йохай, заедно със синът си Елиезер, тринадесет години се крил в горите на Галилея. Живял в пещера и се хранил с диви плодове. Там, вглъбявайки се все повече и повече в Тора, той бил многократно посещаван от духа на пророк Илияху (Илия), който му открил дълбоките тайни на Божественото учение. През тези дълги години учениците на знаменития раби в негово отсъствие продължили да изучават Тора, но не забравяли и учителя си. Всяка година на

празника Лаг Баомер

те се отправяли към Галилея, за да навестят наставника си и да чуят неговите вълнуващи проповеди. Пещерата, в която се е крил раби Шимон, е недалеч от село Мерон. Преданието твърди, че великият праведник починал точно на този ден – Лаг Баомер. Преди смъртта си той предал на учениците си най-съкровените тайни на Тора. Затова всяка година хиляди поклонници идват в този ден на планината Мерон, за да почетат праха му. В делник около гробницата на светеца в голямата синагога също се стичат богомолци.

Напливът, обаче, е най-голям по време на пролетния празник Лаг Баомер, когато най-ревностните от тях устройват палаткови лагери в дъбовите гори. Цяла нощ пеят и танцуват около голям огън, разказват си страховити мистични явления, случки и лични преживявания и обменят опит в тълкуването на необяснимите паранормални явления.

В този ден учениците в Израел не ходят на училище, а устройват весели пикници и екскурзии сред природата; палят огньове; стрелят със саморъчно направени лъкове и стрели; прескачат огън и така символично отдават почит на бойното минало.

Историята на този свеж юнски празник е интересна. „Омер” значи „сноп” на иврит. Но тъй като всички 22 букви в тази древна азбука имат и числово значение, лаг – л+г = 33, а „Лаг Баомер” в превод означава „тридесет и третия от снопа”, тоест тридесет и третия ден от началото на жетвата. За началото на събирането на урожая се е смятал най-големият еврейски празник Песах (почти съвпадащ по време с Великден). Тогава, празнувайки денят на освобождението си от египетско робство, трудолюбивите земеделци от цялата страна се стичали в Ерусалим – в Храма – и носели на Бога скъп дар – първия сноп жито. На този ден те прекъсвали жетвата, спирали да си починат и се повеселят на воля из цъфналата свежа природа.

Мерон

Лаг Баомер е обвеян и с много предания. Едно от най-известните е свързано с учениците на раби Акива и антиримското въстание на Бар Кохба през 135 година. Известният мъдрец подкрепил и благословил въстаниците и много негови ученици се влели в техните редове. Но силите били неравни. Римската армия била по това време най-голямата и най-силната в света. Въстанието било кърваво потушено, а Юдея – изтрита от картата на света. Освен това сред въстаниците се разразила зловеща епидемия, от която ежедневно умирали десетки. Неочаквано на тридесет и третия ден от Песах болестта секнала. От тогава тридесет и третият „ден на снопа” се счита за благодатен и щастлив ден – ден за сватби, празненства, танци и веселие.

 Ортодоксални евреи

 

 

Днес, след векове, тленните останки на великите кабалисти, заедно с гробовете на много известни равини, са обект на масово поклонение. Част от тях са на старото градско гробище в Цфат, а повечето – в пещери и гробници по хълмовете на Мерон. Богомолците знаят отклоненията от главното шосе, отбелязани на картата като туристически маршрути, и пеша или на джипове кръстосват гъстите гори на свещената планина.

Всъщност традицията за поклонение пред гробовете, даже и на светилата на еврейската мисъл, не се поощрява от класическия юдаизъм. Според „ортодоксите” е недопустимо да бъде тревожен духът на праведника, отдал целия си живот на вярата, а и всяко гробище само по себе си е място, напоено с негативната енергия на смъртта. А това вече е в противоречие с жизнерадостното начало, заложено в основите на еврейската религия – поради безграничната радост от общуването с Бога.

Въпреки това традицията на поклонничеството съществува ту затихвайки, ту усилвайки се през различните периоди от историята. По принцип вехтозаветният мъдрец, равин, праведник, канонизиран в народното съзнание, днес се възприема като посредник между страдащия и Всевишния. Традицията да се посещават гробовете на светци е с единственото желание на вярващите да придобият умиротворение в душата, вяра във вездесъщия Господ и надежда за късмет и щастие – ценности, толкова трудно постижими в днешния комплициран свят.

Традицията да се ходи на гроба на Шимон Бар-Йохай, например, датира от ХІІ век. През ХVІ век особено се засилва влечението към поклонение на гробовете на мъчениците праведници от Галилея. Силно предпочитани от богомолците са околностите на планината Мерон – около град Цфат. Тук плътността на погребенията е максимална. До ХІХ век поклонничеството било местен обичай, тоест идвали само евреи, живеещи в региона, но впоследствие се превърнало в световна традиция. Сега тук идват богомолци от цял свят. Днес, в ерата на масовия туризъм, е много модерно вярващите да пътуват по света и да посещават лобните места на почитаните от тях праведници. Даже понастоящем поклонничеството е отделен клон на туризма и показва на стотици екскурзианти, независимо от вероизповеданието, гробовете на светците по целия свят.

(((((((((())))))))))

 

 

Синагогата тук, на лобното място на светеца, е просторна, светла, с много книги Тора и молитвеници. Разделена е, както всички синагоги, на мъжка и женска част. Влизам предпазливо в „моята” половина и си мисля, че на челото ми е написано, че съм християнка и очаквам всяка секунда да ме линчуват и някой да ме покани да напусна еврейския Божи храм, но нищо подобно не се случва. Тук, в лоното на вярата, тайнството на поклонението за всекиго е индивидуално и никой не навлиза в периметъра на другия с наставления, защото знае, че Господ е един за всички. Наблюдавам как болшинството жени с молитвеник в ръце четат задълбочено, а други – с унесен поглед шептят на староеврейски трудно разбираеми молитви и се клатят напред-назад. Трети се редят на опашка, за да докоснат каменния саркофаг гроб на раби Шимон Бар –Йохай. В името на равноправието половината саркофаг е в мъжката част, а другата половина, в женската. Тежка, черна, кадифена, бродирана със злато и сребро разделителна завеса дели на две залата на синагогата, мощите на праведника и втория каменен саркофаг на сина му Елиезер. Макар че Стената на плача в Ерусалим е много далече, традицията да се пишат писъмца с молби и да се пъхат в цепнатините на капака или да се оставят върху самия каменен саркофаг е пренесена и тук. Е, аз също не направих изключение и украсих това кътче на вярата с моите писмени излияния и надежди.

След тази много лична религиозна церемония се разходих навън. Съседното на синагогата помещение се оказа трапезария. Тук по празници специално упълномощени равини колят овце за трапезите на хилядите богомолци. След това те освещават месото с кратък обряд – подходящи за случая молитви – и така го превръщат в „кашерно” (осветено) месо, тоест достойно за консумиране и от най-религиозните евреи.

 Ортодоксални евреи

 

Денят беше обикновен, далеч от всякакви празници, но вниманието ми привлече религиозна група младежи, които пееха ритмична, жизнерадостна песен, подкрепяни не с друго, а с натурални бутилки местна минерална вода. Впоследствие разбрах, че репертоара е от традиционните песни за празника Лаг Баомер. Това бяха учащите се от местната

ешива – религиозно училище

с общежитие на движението „Бней Акива“ („Синовете на Акива“).

Ако трябва да уточня що е то ешива, трябва да нагазя дълбоко в странностите и религиозния начин на живот на съвременното ултраортодоксално еврейство. Това е тема обширна и мътна даже и за голяма част от силно поляризираното светско общество в съвременен Израел.         Всъщност знае се, че началото е във Вавилонската диаспора. За да запази етническата си идентичност далеч от родината, еврейското мнозинство там устройвало „ешивот”- събрания за изучаване на Тора и обсъждане на позициите в Законника. Така с течение на десетилетията се оформила една голяма и ерудирана школа, която разработила най-обширното изследване на Тора – така наречения Вавилонски Талмуд.

Как станало това?

Разрушаването на Втория Храм през 70-тата година и разпиляването на еврейството по целия свят било причина ешивата да се превърне в духовен център на цялото еврейство. Започнал етап на обединение и систематизиране на теоретичните основи на законодателството, опиращо се на принципите на Тора. Провеждали се разгорещени дебати по канонизацията на отделни книги от Библията и се полагали основите на Мишна – записаното устно творчество. Освен това според създалото се ново положение – разрушаването на Храма, били променени традициите за съблюдаването на религиозните празници.

Обучението в първия период – на таннаите – се водило в устна форма и се състояло в безкрайно повтаряне, наизустяване и пеене на псалмите. В помощ на обучението се ползвали малки книжки или се пишело на стената. „Танна” било названието на равина, който отговарял за запазването и предаването в устна форма на формулировките от закона и чиято памет служела като библиотека. Обучението в този период – ІІ век – имало чисто механичен характер.

Следващата епоха – на амораите – носила вече по-цивилизован характер. Главата на ешивата се избирал измежду постоянните и членове и критерият за кандидатите била способността им да предложат неопровержимо законово доказателство. Тук цел на обучението вече бил спорът, подчинен на стремежа към най-точно обяснение на отделните формулировки на законите. На лекциите учениците трябвало в съвършенство да владеят устния закон, да дискутират и даже били задължени да изказват възражения в случай на несъгласие с мнението на учителя. /Било абсолютна говорилня/ За по-интензивна подготовка младежите често се прехвърляли от една ешива в друга. Често се провеждали и публични дебати, на които се стичали хиляди слушатели и се обсъждал трактат, изучаван в предшестващите месеци. Там се съобщавал и материалът за самостоятелна подготовка през следващия период. Предмет на изучаване била предимно Мишна.

Мненията на таннаите и всички дебати и тълкувания на амораите накрая получили названието „Гемара” (завършек). Заедно с Мишна, Гемара представлява завършекът на Ерусалимския и Вавилонския Талмуд. Така с общи усилия в края на V век била съставена и кодифицирана свещената книга Талмуд.

Следващата епоха е на гаонитеVІІ–ІХ век. По това време, заради масивните гонения на евреите в Палестина, духовната хегемония се прехвърлила във Вавилон. Почти единствен предмет за изучаване в многобройните ешива там било наследството, оставено от амораите. Една от главните им заслуги била да се утвърди Вавилонският Талмуд, като единствен и общоприет източник на Галаха. А Галаха или така наречените „галахически закони”- това е нормативната част от юдаизма, регламентираща религиозния, семеен и граждански живот на евреите. Векове наред съдържанието и било съдържание на целия духовен живот на народа. Гаоните били главните тълкуватели на всеки спорен трактат. Тяхното решение било общозадължително и неоспоримо от никого. Йерархията включвала, освен главата на ешивата – гаона, неговия заместник, още седем глави на събранията и трима помощници – учени с висша степен. Последните десет били членовете на специална научна колегия и при дебати сядали на първите места. Това бил съставът и на великия Синедрион – общо 70 човека вещи законодатели. На по-задните редове сядали учените и накрая – учениците. Този строг ред в йерархията се спазвал и при участието в дебатите, и при предлагането на решенията. В този порядък се обсъждали стотиците молби за съдийско решение, а се пишели и архиви, където се съхранявали отговорите и постановленията, изнесени в продължение на целия период на съществуване на Вавилонския Синедрион.

След ХІ век ешива се формирали и зад пределите на Палестина и Вавилон. След завладяването на Ерусалим от селджуците през 1071 година и рязкото ограничаване на еврейския духовен живот, ешива възникнали в околните страни и цяла Европа. Просъществували до началото на гоненията на евреите, които започват във всяка страна по различно време.

В Германия, например, изучаването на Талмуд се състояло предимно от представянето на религиозни казуси и обсъждането им. В Прага и най-много в Моравия, освен Талмуд, се изучавали Библията, еврейската граматика и някои светски дисциплини. В Полша и Литва ешивата получила през ХVІ век кралски привилегии и се наричала „гимназия”, начело с ректор, избиран измежду равините след гласуване. В Полша, обаче, предпочитали да се занимават с търсене на минимални различия в мненията на тълкувателите и се стараели да ги съгласуват и изгладят според правилата на логиката. Това довело до безплодна схоластика и пустословие. Затова и работата на тези ешива била рязко критикувана от водещите талмудисти.

В стара Европа лекциите започвали с изложение на поредната тема от Гемара с коментар и допълнение към коментара. Лекторът отговарял на въпросите на студентите, подготвени от тях по време на предварителния преглед на изучавания материал, и разяснявал проблемите, възникнали в хода на работата с текста или при сравнение с прочетеното в други източници. Главната заслуга на лектора била в умението да открие нови начини за обяснение. Това с течение на времето довело до прекалено развитие на едно от главните качества на равина – острота и категоричност, за сметка на друго, не по-малко важно качество – ерудицията. Библията и граматиката на езика иврит почти не се изучавали за разлика от испанските ешива. В Испания (Сфарад) учащите се подробно записвали практическите изисквания, преподадени им от учителите, а гимназистите даже пишели статии по галахически въпроси.

Изучаването на Кабала придобило популярност през Средните векове, но не се включвало в програмата на ашкеназките ешива, а било застъпено само в Италия и Палестина. Учебната година се деляла на два семестъра. Ваканциите, отначало кратки, а с течение на времето по-продължителни, били през есента.Тогава учителите и учениците от полските ешива посещавали пазарите, където ставали своеобразните конгреси на учените. Там се обсъждали както въпроси по тълкуването на закона, така и проблеми от живота на общината.

От средата на ХІХ век, с разпространяването на светското образование сред евреите в Централна Европа, ешивата започнала да губи значението си. Правителствата задължавали равините да преподават само след получаване на официално звание „учител” или научна степен и да включват общообразователни предмети в учебната програма. При това престижът на ешивата вече не зависел от авторитета на главния равин, както преди. В края на ХІХ век в Санкт Петербург действително въвели преподаване и на други учебни предмети, но само в І клас, в отделно здание и под строгия надзор на главния учител.

В САЩ, където по време на ІІ световна война емигрирали много ешива заедно с учениците си, обединението с програмите за университетско образование минало леко. Получил се идеал за ешива–университет, тоест достигнало се до синтез на западната научна мисъл с традиционните ценности на юдаизма в учебно заведение с официален статут на колеж. Днес в този вид университети наред с ортодоксалните еврейски теологични семинари, даващи на своите випускници званието „равин”, се готвят специалисти в областта на точните, естествените и хуманитарните науки.

Ортодоксални евреи

Религиозен баща обучава дъщерите си

 

 

 

Понастоящем в Израел Министерството на отбраната освобождава с отсрочка от военна служба учащите се в ешива. Съществуват обаче и религиозни училища от нов тип – демократични. Там само половината време е заето с това, което учат ортодоксалните младежи, а другата половина – с общообразователните предмети от светските гимназии. Младежите ходят в казарма и даже са по-дисциплинирани, сдържани и изпълнителни, но това са качества, които, разбира се, не само религията може да възпита у младото поколение.

Обучението в ешива не е ограничено със срок. Процесът на изучаване дълбините на Галаха и същността на етичните и теологични учения в юдаизма може да продължи цял живот. Ортодоксалните евреи получават всички полагащи се социални помощи, а също и средства, изпращани от еврейските общини в САЩ, и по принцип не упражняват светски професии. Основното си предназначение те приемат като тежко призвание – да спазват стриктно изискванията на вярата и да се молят три пъти на ден горещо за спасението на Израел. Женят се млади и непрекъснато имат деца – средно 10 – 12 на семейство, като по този начин изпълняват буквално Божията заповед: „…плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над…” (Първа книга Моисеева-Битие, 1:28). Впрочем през последните години най-демократичните ешива от университета в Ерусалим приемат не само младежи, но и девойки – кандидати за степен „равин”, като освен духовна професия, те получават и нормално светско образование.

От дълбока древност в народа се е вкоренил образът на учения, /опитния тълкувател на Тора/, който играел водеща роля в живота на еврейската община, а идеалът за изучаване на Тора винаги е бил висша ценност и израз на благоговейно отношение към Учението и Книгата. Това е оставило неизгладим отпечатък върху народопсихологията на евреите по целия свят. Връх на тази традиция се явява представата за „небесна ешива”, където праведниците и мъдреците продължават своите занятия с участието на висшите ангели и даже на самия Бог…

 

 

 

Продължението:

Галилея, Галилея (9): Цфат (Сафед, Израел)

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Галилея, Галилея (8): Мерон (Израел)”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Такова приятно четиво за сутрешното кафе,благодарности на автора.Но как сте събрали цялата тази информация?В интерес на истината само първите пет-шест реда описват географското местоположение и релеф на района.Останалото или е било взето от някъде като информация, или е било преведено от местни туристически информационни източници.Но тук определено е много добре подредено и поднесено:).Очакваме продължението.И ако може повече снимки от местността, селищата и релефа на планините:).

Leave a Reply