ное. 07 2014

USA 2014 (2): Левънуърт и Лас Вегас

Завъшваме американската 2014-а на Домосед – започнахме със Сьомговата река, днес сме към Левънуърт и Лас Вегас. Приятно четене:

USA 2014

част втора

Левънуърт и Лас Вегас

Левънуърт

С Бърнаблийски нарочно бяхме избрали да се видим в преструващото се на баварско градче Левънуърт и да викаме за немците на финала на световното. Но взехме, че попаднахме в единственото латиноамериканско заведение там. Но пък ни беше вкусно. Мезихме тако-чипс с гуакамоле, колумбийско севиче, пълнени джалапеньоси, скаридени шишчета. И бира от местната пивоварна Icicle Brewery в края на улицата. Първо – светъл пилзнер, после – кехлибарен ейл. На бара се беше събрала проаржентинската агитка. От масите викахме за Германия. И спечелихме!

Левънуърт, ВашингтонFrom USA 2014: Leavenworth, WA

Левънуърт било най-обикновено западащо железничарско градче, докато на един туземец – визионер не му хрумнало да предложи да го обърнат на тематичен баварски курорт. Такава визия обаче сработва само, ако всички я „купят“. Купили я. Построили хотели и страноприемници в алпийски стил, изрисували ги с мечки, рицари, замъци и бременски музиканти, развели синьо-бели карирани флагове, научили се да правят кисело зеле и да пекат наденички и бретцели.

И взело, че потръгнало.

Станало quaint и привлича гости от няколко щата, включително придвижващи се електромобили от марката на Елон Мъск Tesla. За първи път виждам (и пипам) такъв наживо. Освен бирариите, музея на лещникотрошачките, магазинчетата за безделушки и сергиите за хотдози с полски наденици, край градчето минва река, в която можеш или да се къпеш, или да се пускаш с тракторов плондир по бързеите, или да ловиш риба, а ако си дете под 15, може да я ловиш рибата и в нарочно заградено и добре зарибено странично вирче-езерце. И най-важното – има спирка на влака Сиатъл-Монтана, който гонех.

Бира – Левънуърт, ВашингтонFrom USA 2014: Leavenworth, WA

Национален парк Глейшър, Монтана

Вчера се разтапяхме от 35-градусова жега (такова по тия краища се случвало на три години за три дни) на терасата на Gustav’s в щата Вашингтон, а днес газя сняг в Монтана! От Логанов проход, който се пада точно на континенталния вододел, нагоре по пътеката за гледката към Скрито езеро. Снегът се е разтопил точно толкова, колкото да я отвори и за по джапанки, но да остане да играе решителна роля за качеството на пейзажната фотография.

Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

Долу в ниското около гарата за последно тоя сезон сняг било натрупало в средата на юни. На практика отлагайки целия и без това кратичък туристически сезон с поне половин месец. А аз се разминах за една нощ с гръмотевична буря и проливен дъжд. Влакът ме стовари на мокър перон пред дървена бивша гара с напълно закърнели гарови функции, обърната на депо-книжарница на парковата служба и лесничейството. Срещу бензостанция и мотел. В който за късмет бях успял да си направя резервация, макар и скъпа за предлагания стандарт. Но точно тук точно през юли търсенето надделява на предлагането. Входната точка на парка е на три мили и трябва да ги вземеш пеш.

 Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

Ако се усетиш да хванеш велосипедната пътека още от началото, ще заобиколиш и КПП-то, където прибират паркова такса от шофьорите. Ако минеш по пътя пеша, теоретично можеш да заобиколиш самата будка, но би изглеждало грозно. А и ти вземат само $12, необложени с щатски данък. За цяла седмица. Много по-малко, отколкото на американец в Крюгер парк, Южна Африка, за същото време. В 12-те долара са включени (без да ти ги проверява някой) безплатни рейсчета, през 15 минути щъкащи нагоре-надолу по Пътя към Слънцето – до Логанов проход и от източната (езерото Сейнт Мери), и от западната страна (езерото МакДоналд).

Западната половина е напълно достатъчна да уплътни един ден, включително със срещи с бели планински козички, муфлони, мармоти и Мирослави. Мирослава е на лятна студентска бригада с още няколко българи и трижди повече румънци. Разкрих я по акцента. Е, и получих потвърждение от тагчето с името на униформената и риза. Поддържат магазинчето, манипулират еспресо машината, мерят сладоледа (точно като Багамери), оправят се с цените на пръскалото срещу комари (Deet!), което още не е вкарано в компютъра. И дават съвет къде от опит знаят, че може да те срещне мечка. На същата велосипедна алея, по която бях дошъл пеша и по която щях да се прибирам в мотела.

Вечерях с бизонски бургер в ресторантчето към мотелчето. Потвърди се мъдростта, че ако хванеш някоя американска бира да ти хареса, придържай се към този избор. В случая – Going to the Sun IPA (на името на пътя през парка) от пивоварната в съседното по-голямо градче Уайтфиш. Опитът да сменя с Grizzly Ale от конкурентна монтанска пивоварна се оказа печален.

Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

Я! Гризли! Я! Раян!

Чудя се коя от срещите на втория ден от туристическия преход на палатки да обявя за по-вълнуваща.
Кога друг път съм се къпал във високопланинско езеро, на брега на което мирно си пасе мечка гризли. Голяма! Съдейки по белите косми и не особено надеждно мащабиране спрямо храстчето през обектив с 135 мм фокусно разстояние при необходими поне 400.

Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

А кога друг път, излизайки от кенефа на затънтен къмпинг в Скалистите планини в Северна Америка с капацитет 7 души, ще се сблъскам с познат! Човек, с когото последно сме се срещали край гнездо на горили насред джунглата по склоновете на вулканите на Конго и Руанда в Африка.

Национален парк Глейшър, Монтана

За другите около мене случайната ми среща с Раян твърдо ще остане историйката от екскурзията. Някакъв българин, който ги баламосва нещо с истории от земи, за които (също като и за България) не са чували, среща познат американец, с когото се знаят от още по нечувано място. Нирагонго. А за мене най-веселото беше системата за прехвърляне на въже с карабинер през неколкометровата висилка за окачване на храна. Очевидно така се опазват храна и паста за зъби от мечки в Северна Америка. Увисваш ги на високо и разчиташ, че мечката е проста и ще дърпа въжето надолу, вместо да го откачи от куката или махне запиращия корк, както ще направиш ти на сутринта. Павианите в Африка ще ги заболят коремите от кикот за такива предпазни мерки.

Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

Походът не беше особено амбициозен като километраж (по около 10 км на ден) и денивелация (100 м първия ден, 300 – втория и то без раници) и, ако бяхме видели само гледките от първия ден, бих останал разочарован. Прибавяйки ефекта от зверски настроените спрямо хората легиони комари край Атлантическия поток. Но природата компенсира с истински скалисти планини втория ден. В циркуса около езерото Зорница, където лагерувахме. Точно, каквото си представях, че ще видя.

Triple Divide Peak, Glacier National Park, Монтана 59434, Съединени щати

Първия ден видяхме

Върха на Тройния Вододел

На запад, водата се стича към Тихия Океан, на североизток – към залива Хъдсън, а на югоизток – към Мисисипи и Мексиканския залив.

Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

Източната граница на националния парк е точно към едно такова място. Земята на Черните Крака. Където най-голямата сграда е един лодж, строен още през 20-те или 30-те и на чиято морава гордо се вее националния флаг на Черните Крака над едно добре поддържано индианско типи, излязло като от класически усетърн. Празно. И нито един индианец в имота. За цяр! Нито мениджър, нито камериер, нито турист. Точно както си представям, че са изглеждали националните паркове насред племенните земи в Старата Южна Африка.

Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

Amtrak

След дегустация на три монтански ейла ме хвърлиха край гарата Уест Глейшър да си чакам влака и продължавам пътя по живо по здраво.

Национален парк Глейшър, МонтанаFrom USA 2014: Glacier National Park, MT

‘баси (с извинение) хобито съм си избрал! Да кисна на пуст открит перон до 5 часА сутринта да чакам закъсняващи с по 7 чAса влакове. Бетер Бангладеш (това е дълга история за отделна сводка). Добре, че си носех спален чувал, че да се увия на една пейка и подремна. До колкото ме оставяха на мира, преминаващите транзит 100+ вагонни товарни и цистернни влакове.

Цялата работа идвала от откриването на нефт в Северна Дакота, което натоварило до неузнаваемост съществуващата железопътна линия поради липса на каквато и да било друга транспортна инфраструктура с нужния капацитет. Ами да поканят руснаците да им построят един северозападен поток, че да оставят нас на мира. За разлика от Бангладеш, в Америка поне можеш да си правиш справки в интернет за моментното разположението на влака в пространството и очакваното време за пристигане. Стига да имаш итернет. А в паланката Уест Глейшър интернет има само около фотографското магазинче между бара и канадския информационен център (паркът е трансграничен). Доброволна безплатна услуга за обществеността.

Но там на пейката ми издържа търпението да кисна само докъм 2 сутринта, когато се цитираше очаквано време за потегляне на влака около 4. А на съседната пейкомаса румънски студент бригадир се изповядваше надълго по скайпа на майка си в Тимишоара. Добре поне, че се случи топла за местността и сезона лятна нощ с преобладаване на молци и безобидни буболечки сред хвърковатата чета около лампата за четене над пейката на верандата, нежели кмомари. Все още бях на гарата, когато почнаха да се събират пътниците за обратния влак от Портланд/Сиатъл, който закъснявал … с 1 минута. Да поръсим със сол раната!

Портланд

Портланд, Орегон From US 2014: Portland, OR

С един приятел, математик, се разминахме за няколко дни в Портланд, Орегон. Щял да ходи точно там на математическа конференция. В моята версия на Портланд математици липсват. Най-малкото – нямат опознавателни знаци, също като рашистка милиция в Луганска област. Иначе би могло да се пусне куиз по снимките ми – разпознай хипстър-математика на инди-фестивала под моста на ул. Медисън (виж филм на Клинт Ийстууд с Мерил Стрийп по темата), но няма как да се определи победителят.

Портланд, ОрегонFrom US 2014: Portland, OR

Значителна заслуга да попадна пак в точното време (надвечер) под тоя мост има ятачката ми по каучсърфърска линия Амарет. Паркираният пред къщата и кемпър Beaver също се дава за квартира, но беше зает вече от две кебеклийки, та на мене се падна кушетката между велосипедите. Само в общите помещения на къщата преброих седем. Подозирам, че в спалнята на съквартиранта и битуват още (велосипеди, а може и кебеклийки). Амарет е от Калифорния, а произходът на русата Наташа, която се присъедини към закуската ни в пекарна-кафене Fressen*, представена ми за украинка, се уточни като „етнически прочистена сръбкиня от Хърватия“. Със самата Амарeт след закуска си целунахме довиждане и се разбрахме, че няма повече да се видим, макар и да ми остава още една нощ да преспя у тях. Целият квартал, предполагам, е бил наясно, че ключът за къщата е под саксията на верандата. Още със стъпването на Портландска земя ми еше съобщено (разбирай – проглушени ушите) за знаменитите Voodoo Doughnuts.

Портланд, ОрегонFrom US 2014: Portland, OR

А като видях опашката, се сетих за любимия си хит на Green Day: – American Idiot. Няма какво друго да си, ако се редиш на тълповидна опашка за понички при положение, че околните улици са рог на изобилието от кухните на народите в обединение с рога на изобилието на орегонски бирени продукти.

 Американска бираFrom US 2014: Portland, OR

Бейрутското мезе беше напълно прилично. Както и IPA на Rogue Brewery. Не знам за поничките, но пивоварните и продуктите са главна отличителна черта на Портланд. Райско място за всеки напреднал любител на бирените сафарита. Стори ми се, че присъствието на испанския език на поддържани от администрацията места е непропорционално по-голямо спрямо броя на същинските испанофони в града. Като шведски в Хелзинки или африкаанз в Дърбан. Но моите наблюдения от един уикенд в никакъв случай не са емпирични. Възможно е латиносите да не се мешат с хипстърите-стрийтболисти под виадуктите или еко-пазаруващите на съботния пазар в най-старата част на града, на който силния му ден е … неделя. Недалече от паметника на извращенията на Федералните власти срещу японоамериканците през втората световна.

На централния площад, където се случих, точно когато рушаха пясъчни кули и други животни, латиноси имаше, но не преобладаваха в сравнение с индийците, включително такива от мохамеданското вероизповедание. Един бял младеж със зелена тениска си кротуваше мирно на една пейка в парка по-нагоре, докато не мина чичко източноевропеец с фотоапарат. В изблик на силно неамериканско поведение той се обърна към мене със запитване дали бих го снимал с моя (!) фотоапарат, ако се качи горе на статуята при Теди (Теодор Рузвелт, б.д.т.). И дали би нарушил някакви градски или паркови устави и регулации в процеса. Отговорих, че 100% нарушава нещо такова, но на кой му пука и – ето – снимка. Мисля, че освен с него и с бироналивача, не съм влизал в разговор с никой друг от фотомоделите си.

Красива американкаFrom US 2014: Portland, OR

*Fressen e oпит за тренди-остроумно-креативна търговска марка с немски привкус germanize(fresh+eating), което на математически жаргон е върнало немски глагол, който се превежда „плюскам свински“.

Amtrak 2

Продължавам с влак за Лас Вегас, където … Amtrak не стига. Но има шосейни алтернативи.

Лас Вегас

В Лас Вегас пристигнах с комбинация от влакове и рейсове по залез, застигнах се с приятелите си в мотела и още същата вечер излязохме да търсим Елвис. Елвис можеш да го видиш на много места в Лас Вегас, даже можеш да се ожениш за него. Лас Вегас според мене си изглежда точно така, какъвто сме го виждали на снимка и какъвто излиза и на нашите снимки. И във всички филми, снимани там.

Лас Вегас

Това, което не личи, е температурата на въздуха. През юли. Не падаше под 40 (Целзий) на сянка през деня. А точно през лятото е високият туристически сезон. Вечер се освежаваше докъм 30.

Друго, което не съм снимал, са хората по улиците (улицаТА, тя е само една, която има значение – Las Vegas Blvd „The Strip“) – туристи, летовници или наградени с командировка служещи от цяла Америка и тук-там някой чуждоезичен европеец, китаец или индиец. Това, което на място се потвърждава, е че видимата страна на

Лас Вегас не е някакво мафиотско гнездо на порока, хазарта и разврата, ами си е най-обикновен семеен курорт, само че голям

Аз даже преразгледах стереотипното си предубеждение, че всичко наоколо е кич в най-наситена и кондензирана форма. Вече си мисля, че не е точно кич. Защото не е евтина имитация, а театрален декор. Ако в някаква събърбия, си построиш къща за живене, имитираща двореца на дожите във Венеция, е кич. Но да си направиш лунапарк, в който да ползваш същия дворец за павилион, би казал, че е тематичен декор. Същото като да сложиш монголфиер на сцената на операта в някоя опера за френската революция (примерно „Андре Шение“). Лас Вегас е нещо такова.

Освен това, даже и някои екстериорни и интериорни решения да взети със спорно добър вкус, шоубизнесът предлага продукти от глобално най-висока класа, в която спор за лош вкус няма никаква място. Ние гледахме Mystère на Cirque de Soleil. Олимпийските гимнастици и акробати не могат да се мерят с Cirque-овите. А циркът, който винаги съм го възприемал като панаирджийски занят с изтекъл през средновековието срок на годност, се оказва, че ставал и за гледане, и за слушане, стига да го сътвориш с правилната визия. И музика. И да се измунизираш срещу страх от високото. А знаем ли какво е тайко? Не знаех. Система японски ритуални ударни инструменти заедно с ритуала по използването им.

Лас Вегас

Разбира се, в Лас Вегас дават шоута за всякакви вкусове (казах за Елвис, също Майкъл Джексън). Има и развлечения на най-различни други нива, включително и буквално (rooftop pool nightclubs), които не опитахме с оправданието, че сме с деца.

Тоест – с едно дете на 12. Няма я на снимкАта, на която с баща и се прегръщаме на улицата с мацки по бикини и финтифлюшки (срещу $5 всяка), защото нейна задача беше да я щракне. Бяха пристигнали с баща си да играят във Вегас. Бридж! Тя представяше Канада на някакво световно за младежи, в което са участвали също и Съединените щати. Световното се е провело в хотел без казино! Не, че в казината няма деца. На теория не би трябвало да се увъртат около ротативките и рулетките, но никой не си играе на пъдар да ги гони.

В казината е разрешено да се пуши, но не и в кръчмите (където пък се пие), а помещенията са в повечето случаи общи. Ние намерихме една австралийска, цялата декорирана с кенгура, разбира се, в която балансът между пушене, хазарт и бира беше отместен твърдо в полза на бирата.

Лас ВегасFrom USA 2014: Las Vegas, NV

Извън зоната на Стрипа,

Лас Вегас си е най-обикновен американски град

с преобладаваща квадратност. Има си център (Downtown, амер.), администрация, квартали с дървени къщи за живеене. Average stuff.

Пред съдебната палата попаднах на произраелска демонстрация, на която изпотих охраната с непринадлежащия си към общността външен вид. Те бяха всичките видимо/слушаемо израелци, облечени или с бели фанелки със синя звезда на Давид, или с черни костюми и бомбета, с висящи пискюли. А аз бях брадясал след седмица по планини и нощни влакове с три(!) съмнителни раници с различни размери на раменете си, препасани около кръста.

След кратък разпит от евреин с черен костюм ми беше разрешено да остана да зяпам, стига да не правя резки движения.

Лас ВегасFrom USA 2014: Las Vegas, NV

Д.’14

Заглавията на разделите на сводката са линковете към албумите със снимки. А всички албуми заедно могат да се намерят и тук (сред много други):

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “USA 2014 (2): Левънуърт и Лас Вегас”

  1. vladimir1974m2 каза:

    prekrasen pytepis, ako moje s pove4e snimki.Blagodaria

Leave a Reply