окт. 31 2014

USA 2014 (1): Сьомговата река и Сиатъл

 Днешният пътепис ще ни води до Америка – и без друго всички мрънкате, че празнувате американски празници днес 😉 Домоседа ще ни покаже тазгодишната Америка, Като за начало тръгваме по Сьомговата река, за да стигнем до поредния паметник на Ленин (който има шансовете да остане последния в света 😉

С последната снимка в настоящата част искам да поздравя Асен Генов с оправдателната присъда 🙂

Приятно четене:

USA 2014

първа част

Сьомговата река и Сиатъл

Айдахо, САЩFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

По Средния Приток на Сьомгова река

– Извинете, сър, бихте ли искали да ви хвърлим въже и да ви спасим?
– Да, благодаря.
– Моля, заповядайте.
Преминаваме към действие, пускам шалтето, хващам въжето през рамо и се оставям да ме изтеглят на брега.

От моя гледна точка, тонът на диалога е една идея по-абсурден, отколкото ситуацията предполага. Чувствам се като Леонардо Дикаприо в края на филма „Титаник“. Лежа на ненадежден и напълно ненавигируем плаващ предмет сред осезаемо изсмукваща телесната ми температура студена водна маса, само че за разлика от неговата моята водна маса се движи. Бързо и еднопосочно! Но скороста при плаване не сгрява, както евентуално би сгрявала при плуване. А и, разбира се, точно в тоя момент не нося спасителна жилетка, защото реката не се беше преполагало, че ще е хладна и ще тече, още по-малко – бързо.

От тяхна гледна точка, културният диалог е задължителен, първо, защото така са възпитани, и второ, защото вероятно съм им заприличал повече на Том Ханкс, нежели на Леонардо Дикаприо. Някакъв добре облечен джентълмен (код на облеклото „елегантно-небрежен“ с червена тениска и дълги сини панталони) се спуска по дива планинска река на надуваемо шалте.
Това би могло да е личният му проект за прекосяване на Съединените Щати. Float, Forest, Float!

Така – с летящ старт – се печели конкурсът за Легенда 2014 на Средния Приток на Сьомгова река, Айдахо!

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Всичко беше почнало от идеята на Джей Пи, скипера на надуваемия рафт, който я е минавал тая река поне стотина пъти, да пусне 9-годишната Селина да си играе с шалтето в едно привидно закътано заливче. А аз бях издоброволствал да проверя «за всеки случай» дали все пак няма риск да я подхване течението. Случи се такъв случай. Но също случих да налетя на хора с въже на не повече от миля от неволния старт на упражнението.

Middle Fork Salmon River, Адайхо, Съединени щати

Предишния ден се бяхме спуснали поне 25 мили, без да видим жива душа. А за още по-голямо удобство лагернците вече бяха закусили и боравеха нещо около лодките си, където въжето им беше под ръка. Иначе бих си продължил на шалте още 70-тина мили по Средния приток до слива със Сьомгова река и после още неколкостотин до Змийска, оттам до Кълъмбия и оттам, до Тихия океан на границата на щатите Вашингтон и Орегон. Теоретично бих могъл да си сбъдна мечтата да стигна и до Хаваите.

Нашата собствена група беше изостанала с няколко часа, залъгвайки се да лови риба. И предвид че всичко по реката се движи със скоростта на реката, надали имаха шанс да ме настигнат, а още по-малко – изпреварят. Физически закон, който се сгромоляса със страшна сила, когато час по-късно настигнахме осиротялото шалте. И си го прибрахме, но не преди да си поиграе малко на котка и видра. Спира на някое подаващо се водорасло и точно, като го наближим, потегля пак до следващия сиит. И така – дор’ три пъти.

See-It – мярка за речна дължина, въведена от Джей Пи, равна на видимия участък до следващия завой. Много удобна! Къде ще лагеруваме ? След седем сиита. Точно и ясно.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Джей Пи е на 52 и има бизнес освен с рибарски екскурзии и с коледни елхички. Гледат ги в Орегон и ги карат на пазара в Сакраменто. Не бил креационист и вместо на творец се прекланял пред природата като креатура. И не поставя по съмнение клетвата на бай Еди кой си, който 70 години пускал лодки по реката и един път на завоя на пътя видял йети. Самият Джей Пи бил виждал всички видове елени и мечки по много, а вълци – по-малко. Аз пък видях ена раирана катеричка.

Бурундук (земна катерица) – АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Цялото спускане по реката все пак излиза по-кръгло в мили. 100. Отне шест дни. Има някакви регулации, колко хора може да има по течението във всеки един момент и местата за лагеруване се разервират предварително. Даже, ако нямаш комерсиален лиценз, играеш на някаква лотария като за зелени карти, че да те пуснат да влезеш. После от тебе си зависи дали ще можеш и да излезеш, стига да не оставяш никаква следа от бивакуване. Има регулации и колко рибата трябва да има в реката във всеки един момент и, особен ако си рибар, трябва да внимаваш броят и да остане непроменен. Вадиш я от водата, целувка, селфи и … обратно. А ако искаш и да ядеш риба, си носиш от рибарницата.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Пейзажът се сменя всеки ден – от обли хълмове с поразена от пожар гора, през рехаво залесени с борове, до навлизане в скалист 25-милен каньон без авариен изход освен надолу по течението.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Много малко от земята наоколо е частна собственост. Преброих две (2) ранча, покрай които се въртяха разни ковбойци на коне. Индианци не видяхме. Предполага, че са ги депортирали за дребно хулиганство. Проблемът не е толкова, че са надраскали скалите с графити, а че не може да се разбере какво са нарисували. Лос или елен.

Индиански рисункиFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Възникна голям спор, който си остана неразрешен, защото вниманието на различни участници беше отвлечено от живи мечки, сърнички и гърмящи змии.

Гърмяща змия

А на ковбойците не им е работата да гледат крави, ами да се грижат за няколкото струващи милиони частни бунгала да не ги погълне горски пожар. И да продават колекционерски тениски и сладолед.

Една вечер пристигнахме толкова рано до лагера, че тръгнах нагоре по баирите да проуча за изненади. Първата беше една сърничка, която ме допусна по-близо до себе си, отколкото очаквах. Втората беше една чесна, която се бе притаила в дървена барака, край заравнена поляна, достатъчно дълга, че да излети. И гориво имаше в туби. Да бях я пробвал. Нали съм гледал как се карат тия неща. А после срещнах и образа Брус. Сезонен рейнджър-доброволец, който може часове наред да те занимава със сладкодумни истории за порове, ракуни и чипмънкове*, докато чорбицата му от прахчета къркори на печката.

 Каубои, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

На някои от лагерите, които се предполага, че през вековете са били ползвани и от доевропейските туземци, можело да се намерят върхове от стрели. Чарли (12) си намери. Дали я остави пак там, че да я намери и друг някой след него, не съм сигурен. Ако беше частен комерсиален терен, да заподозреш, че чорбаджията подхвърля тия стрели. Но това е щатски резерват, поддържан с добрата воля на минаващите през него да му се радват. Водата е студена, но чиста и за по-кратки плувания или излежавания на вързано шалте ставаше. Отделно, че поне на три места спирахме на топли минерални извори, някои оформени като басейнчета за потапяне, а други направо като душ.

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Не всички лодките бяха такива, каквито си мислех. За рибарите бяха по-подходящи двуместни (плюс шкипер) лодки от твърда материя. Това е явно стандартът по старата школа. Бил ги изобретил дядото на тартора на групата Джеф още през първата половина на XX век. Младата конкуренция все още се придържа към архаичната за останлия англоезичен свят дума outfitters за име на занаята, но твърдо е минала на надуваеми съдове. Били те и катамарани. В нашия outfit имаше и огромен товарен надуваем сал-катамаран. Който в никакъв случай не трябваше да потъва!

Сьомгова река, АйдахоFrom USA 2014: Middle Fork Salmon River, ID

Оказва се, че без да искам, ми се е паднала най-добрата дата за сезона. Първата седмица на юли. След това нивото спада и се тръгва от цял ден път по-ниско. А по-рано не можело да се стигне до входната точка, защото снегът не бил отворил пътя. А най-важната дата през първара седмица на юли е Четвърти, денят преди тръгването по реката.

4-ти юли в Стенли, Айдахо

Четвърти юли, АйдахоFrom USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

В Стенли почуствах синдрома на правилното място в правилното време.

Имам предвид точност до секунди, а не до дата. Промъкнахме с пикапа последни по главната (шосето) през центъра към 17:30 преди шерифът (шкембест като от сапунен сериал, субсидиран от интерщатска компания за понички) да завие откъм пресечката и да блокира шосето, за да пусне манифестацията. Малко планинско градче, по-точно – кръстопът с няколко дървени хижи около него, играещи ролята на мотелчета, барове и магазини за непромокаеми якета и спални чували. И пожарна. Която се опитваше да играе главна роля в четвъртоюлската манифестация. Но не и достигаше смелост (топки, англ.) да пусне и водна струя срещу зяпачите. За разлика от всички открити пикапи с тийнейджъри, на които им стигаше. Съвсем като на сонгкран на Ко Панган, Тайланд, но това е тема за отделна сводка.

А вечерта се откри паркетът (мегданът) за „вихрени“ танци за всички възрасти, точно пред верандата на заведението Redd с градско меню, съдържащо пера като „агнешко сувлаки с хумус и сушени на слънце доматчета“ и „салата от спанак и рукола с круша и козе сирене“, което никой самоуважаващ се местен каубой не ми препоръча. Пуснаха и фойерверки. Една по една. Всеки пет минути. Докъм полунощ вероятно. Недочаках да свършат и се прибрах в мотелската стая, задоволен от качеството на местния блед ейл.

Четвърти юли, АйдахоFrom USA 2014: 4th July @ Stanley, ID

SMN-BOI-SLC-SEA

Тук следва един илюстриран със снимки през прозореца въздушен епизод – от Самън (SMN) до Сиатъл (SEA) през Бойси (BOI) и Солт Лейк Сити (SLC).
Самолети: Cessna-206, Airbus-319, Boeing-737.

Скалистите планиниFrom USA 2014: Bird’s Eye View

B29 @ BOI

А и така се получи, че кацнахме с чесната в Бойси десетина минути след исторически бомбардировач B29, последният останал в движение, правещ турнета из Щатите за събиране на средства за поддържка чрез туризъм. Уважих идеята от любопитство и срещу $10 го огледах и отвътре. Нямаше атомна бомба в търбуха, но по-интересен ми се стори не самият търбух, а тръбата за пълзене на екипажа от носа към кърмата и обратно над него. Този модел имал алиби, че не е бил изпращан на мисии в Европа, респективно – над София.

 Б29, B29 бомбардировачFrom US 2014: B29 @ BOI

Музей на Полета, Сиатъл

В Сиатъл се озовах на каучсърфинг у един Джиг, 40+, който ако се беше родил в Южна Африка, най-вероятно би бил забранен да съществува (баща – бял, майка – тайландка, наемрили се в Тайланд по Виетнамската война), но веднъж роден, би бил вкаран в средно обезпривилегированата категория „other Asian“. Освен ако баща му не е бил достатъчно високопоставен или чужденец, че да го прокарат за бял. Точно тия неща обсъдихме на бирена дегустация в градинските барове на неговата махала първата вечер.

Музей на Полета, СиатълFrom US 2014: Museum Of Flight

Та той ми пусна мухата да ме заведял в авиационния музей, за който имал членска карта с право да вкара гост. И да му напазарува от магазинчето за сувенири („Exit through the gift shop!“ Банкси).

Музеят е частен,

но е пряко или непряко субсидиран от Боинг и е на територията на Боинг, като в средата на кампуса е оригиналната червена дървена работилница, от която са тръгнали преди 98 години. Но не е само за Боинг. Ербус е големият отсъстващ от съвременните играчи, но иначе историята на аиацията, бойна и гражданска, и космонавтиката, руска и американска, са разказани сравнително пълно и безпристрастно.

И аз, както цяла вечер се бях изповядвал в крайна русофобия по съвременни геополитически теми, с носталгия се залепих точно за руските витрини – МиГ-17, МиГ-21, Як-9, Покришкин, Кожедуб, Циолковски, Корольов, спутник, Гагарин (GДGДRIN), Терешкова, Луноход – все едно се върнах в Дома на Руската Пропаганда на Шипка 34 в София през 70-те.

Отдадено е заслуженото и на немските асове през войната, и на проекта Фау-2, по-малко на японците, французите и италианците. Проследена е космическата надпревара от 60-те и 70-те, има совалка, има паркиран конкорд на British Airways (G-BOAG; аз съм летял с брат му G-BOAC), първият Air Force 1 от серията Boeing 707, на който даже Хрушчов бил обикалял Америка, преди да го декомисионизират от президентски и връчат на Кисинджър. Има го първият изобщо Boeing 747 и едно Кони (Lokheed Super Constellation) в канадска премяна. И много други неща! От по-неизвестните за мене, запомням ерата на първите проектирани за плащащи пътници самолети от 20-те, огромните хидроплани за връзка с Хаваите и Куба от 30-те, първите витлови джъмбота, мобилизирани и за военно-транспортни през войните.

Сиатъл

Кулата в СиатълFrom US 2014: Seattle, WA

Оттам, пак по съвет на Джиг, се качих да видя панорамата от последния 73-ти етаж на най-вискота сграда на западното крайбрежия – Калъмбия Тауър. Бившата забелижтелонст в това отношение – космическата игла от панаира 1962-ра изглежда като детска играчка отгоре. В центъра представители на субкултурата на пънкареещите се псевдобездомници се надпреварваха да ми предлагат марихуана посред бял ден и никак не се свеняха да я пушат край фонтанчетата, около които се забавляват малки деца, а възрастни чичковци играят шах. Впоследствие ми се обясни, че точно миналата семица я били легализирали, та затова тоя ентусиазъм. А Starbucks-ът при входа на централния пазар бил оригиналният Starbucks.
– А Ленин?
– Кой Ленин?
Един паметник, за който начаса пуснах в социалните мрежи куиз къде се намира и получих гласове и за Донецк, и за Каракас. А се намира в квартал Фримонт, където закусвахме с курабийки и капучино. Проучих го в интернет. Оказва се, че е пенсиониран словашки провинциален паметник на Ленин в паметна революционна поза, изваян от словашкия българин Емил Венков по поръчка чак в самия край на соца през 80-те и впоследствие харесан и закупен от бунището на идеологическото изкуство от богат сиатълец. Сега го ползват освен да му се радват колко не е на място и за разни санкционирани и несанкционирани проекти с боядисвания и пребоядисвания като паметника на съветската армия в София.

Ленин в Сиатъл

Ленин в Сеатле, а не в Польше 😉

From US 2014: Seattle, WA

Продължението:

USA 2014 (2): Левънуърт и Лас Вегас

*Миещи мечки и земни катерици – бел.Ст.

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “USA 2014 (1): Сьомговата река и Сиатъл”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Да, хареса ми началото.Има места, които никога няма да посетя, защото струват много пари.Но поне като чета пътеписи тук и гледам снимки, малко или много се докосвам до природните красоти и човешките творения.

Leave a Reply


Switch to mobile version