окт. 27 2014

Черна гора (1): Бар и Будва

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Черна гора (вече бяхме в Гърция и Албания).

Приятно четене:

Черна гора

част първа

Бар и Будва

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Черна гора

На границата с Черна гора чакахме доста, после взехме пътя северно от Улцин към Бар. Пътят беше височко в планината, криволичещ, тесничък, но с отличен асфалт и много живописен. Не познавах това място досега. Оттук до Риека щяхме да се нагледаме на варовикови скали и всякакви скални образувания – някъде голи, другаде – покрити със средиземноморско-алпийска растителност. Нашият път беше съпроводен от втория тип пейзажи – зелени и свежи от дъждовете дървета и храсти, жълти цветя и бели варовикови израстъци. Със същата каменна белота се отличават и всички сгради по крайбрежието и това е едно от нещата, което създава впечатление за «общи черти» – толкова общи, че в един момент започваш да се объркваш къде си. На геологическия строеж на белите скали се дължи синият цвят на много от реките и езерата от Албания до Хърватия.

Черна гора

крайпътен пейзаж между Улцин и Бар

С наближаването на

Бар

откъм стръмната част на пътя се появиха огроми и свежи зокуми. Никога не съм виждала толкова големи и кичести зокуми. Имам слабост към това цвете (или храст?) от детството си. Баба и майка отглеждаха няколко в големи тенекии от сирене. Тукашните бяха твърде охранени и щяхме да ги виждаме чак до Дубровник. С едни цветове, които много радват и топлят душата. Впрочем ето тук малко документални доказателства за тази прелест:

Черна гора

Котор. Зокуми като дървета

Черна гора

Котор. Бонбонено червеният зокум ми е любим

Черна гора

Дубровник. Зокуми като жив плет пред сградите

Започнаха да се виждат също и много надписи на руски – за наемане на квартири и за купуване на къщи и хотели. Оттук чак до Дубровник. Продължаваше да е мрачно, но за наше щастие дъждецът беше рехав, а с напредването към Будва почти спря.

Черна гора

град Бар, гледан отвисоко

Спряхме за панорамни снимки при

островчето свети Стефан – сега „Aman Sveti Stefan“ –

място, където Караджорджевичите са имали лятна резиденция, а после холивудци му донесли допълнителна слава. Преди години имах възможността да се разходя из пустите улички на това привлекателно място, че даже и да надзърна в къщите на богатите – празни по време на онзи Великден през 2005 година. Сега влизането е възможно предимно за гостите на комплекса. По тази причина много туристи бяха спрели за снимки на местата с добра видимост към островчето – по едно бързо „щрак“ от мантинелата и обратно в колата.

остров Свети Стефан, Черна гора

остров Свети Стефан, Черна гора

остров Свети Стефан

С малко късмет намерихме удобен платен паркинг близо до

стария град на Будва

и веднага се бухнахме сред навалицата. Старият град е построен върху малък полуостров и изглежда като главичката на запетая, ако го гледаш отдалече.

Будва, Черна гора

Но отблизо е съвсем друго нещо. Венецианска стена, тесни улици, къщи от бял камък, църкви. Къщите са височки и изглеждат някак си плоски, въпреки отворените дървени капаци на прозорците и макар да не липсват венециански балкони тук-там. Над последния етаж, точно в средата, често е издигнато едно изцяло правоъгълно или с триъгълно покривче «допълнение» – нещо като тясно мансардно помещение, снабдено с един или повече прозорци. Венецианска архитектурна мода вероятно, няма как да е иначе.

Будва, Черна гора

къща в Будва

Пераст, Черна гора

къща в Пераст на Которския залив

Венеция

Венеция (виж мансардата на централната сграда)

Венецианската република присъства малко или повече в историята на адриатичесския бряг още от X век. Окончателен контрол над днешна Албания и Черна гора установява през 1420 година и назовава тези владения Албания Венета. Първоначално този контрол се простирал до Дурес. След завладяването на Бар, Улцин, Шкодра и Дурес от турците, южната граница на Албания Венета се преместила в Будва. Которският залив станал основният приемник на венецианците и градовете Котор, Рисан, Пераст, Тиват, Херцег нови, Будва и Сутомаре в продължение на почти 380 години били в състояние на венециалност – говорели диалекта на венецианците, почти изцяло били обърнати в католицизма или в най-добрия случай били заобиколени с църкви и манастири на всички възможни католически ордени. (В Будва и околностите има около 20 църкви и манастири). Понеже районът благоденствал в сравнение с останалите балкански земи и понеже бил относително добре защитен от турците, към тези места мигрирали доста християни от поробените Балкани. Някои от местните богати фамилии пък се разселили в днешните италиански земи, Константинопол и другаде.

Наскоро попаднах на снимките на много навити ентусиасти, които правят тематичен туризъм из

местата, където Венецианската република е оставила своя отпечатък

през вековете. И понеже сме тръгнали към Венеция, ще спомена някои от най-известните места със запазени венециански следи: полуостров Истрия, Задар (Зара), Сплит, Трогир, Албания Венета, Бутринт, Корфу, Парга (между Игуменица и Превеза), Кефалония, Закинтос, Лефкада, Итака, Китера, части от крайбрежен Пелопонес, Крит, Евбея, Наксос, Кипър и др. На картата по-долу се виждат (отбелязани с розов цвят) и търговските им бази, които на север граничат с Черно и Азовско море, на изток с днешните Сирия, Ливан и Израел, а на юг и югоизток с Тунис, Либия и Египет. И защо се е случила тази колонизация ще попита някой? Заради търговията с Леванта (днешни Сирия и Ливан) се е случила. Венецианците, както и генуезците просто са имали нужда от опорни точки по трасето от Адриатика до източното Средиземноморие, за да презаредят, да починат и да направят някоя и друга междинна сделка.

Венецианска република, карта

http://en.wikipedia.org/wiki/Republic_of_Venice#mediaviewer/File:Repubblica_di_Venezia.png

Исторически Будва и Котор се явяват периферия на православието, респективно на католицизма. Не е чудно, че по тези места има църкви, които служат и на двата християнски клона едновременно. Най-известните църкви в стария град са съвсем близо една до друга и лесно се обикалят. Сред тях само „Света Троица“ е от по-ново време, останалите са средновековни. На малките площадчета наоколо се сяда за напитка или хапване.

В резултат на добрата реклама Будва се посещава годишно от 550 000 туристи (от тях 10 – 15% са черногорци). Това значи, че гостите на града са 7 – 8 пъти повече от тези, които посещават цял Иран, и двойно повече от онези, които посещават Тадж Махал (около четвърт милион чужденци). Велико Търново приема 140 471 чужденци през 2013 г.

Продължението:

Черна гора (2): Будва

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

Черна гора
tools.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Черна гора (1): Бар и Будва”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Да, очакваме продължението,прекрасно начало, което връща спомените ми от 2011, когато и аз бях в Будва и Котор:)

  2. […] на Роси продължава из Черна гора – първоначално през Бар стигнахме Будва, а последния път разгледахме Будва. Днес сме в […]

  3. […] на Роси продължава из Черна гора – първоначално през Бар стигнахме Будва, послея разгледахме Будва, а за последно бяхме в Котор. […]

Leave a Reply