Продължаваме с Рибния манастир в Истанбул – в началото Цветан ни разказа историята на Живоносния източник в манастира, а днес ще разгледаме самия манастир. Приятно четене:

Манастир Балъклъ (Рибният манастир)

в Истанбул

Султан Мурад II използва извора Живоносен източник като команден пункт по време на обсадата на Костантинопол през 1422г. Византийците отговаряйки на въпросите на агресивните турски ,,туристи“ накъде е града сочели към Цариград: Стан полис! („Към града“ или „Истанбул!“)

 Монументалната ,,Панорама 1453г.“ или завземането на Константинопол е недалеч от Живоносния източник.Вход – 10 лири.

Най-известната легенда за това свято място гласи, че на 30 май 1453г. в деня на падането на Константинопол край извора седял един старец, който пържел риба.

Към него дотичал послушник, който съобщил, че града е превзет. Старецът не повярвал. Той казал,че поскоро рибките които пържи ще оживят отколкото Константинопол да бъде завладян от турците.

В този момент тигана се обърнал и рибите попаднали в извора и оживели.

Необикновенните златни рибки и досега живеят в водоема и от там идва турското име на манастира ,,Баликли“ – Рибно място. Много от тях имат на страните си кафяви петна като, че ли са ги запържили.

Въстановяването на манастира започнало през ХVIII век, когато от митрополит Никодим била изровена иконата ,,Живоносен източник“. Но за това място претенции изявили и арменците, които се сбили с гърците и отишли да се жалват на султан Махмуд II.

Спорът, кой прав, кой крив бил решен след като султана назначил двубой между два петела. Нашият петел показал по-добри бойни умения и излязъл победител над арменският. Лудогорец, както каза един нашенец с двойно гражданство. Така гърците получили аязмото, което заградили с висок дувар, а турците събирали парсата (входна такса). Днес за Рибния манастир не се плаща вход.

До него арменците издигнали черква ,,Balikli Ermeni Mezarligi” с висок жълт връх, който се забелязва отдалече и служи за ориентир сред околните гробища.

Обесването на Григорий V

По време на Гръцкото въстание за независимост 1821г. патриарха Григорий V е обесен от разярените яничари на портата на Вселенската патриаршия, а параклисът е разрушен и извора е засипан.

Чак през 1833г. на патриарх Констанций било разрешено да въстанови храма, който бил осветен на 2 февруари 1835г.Тогава бил издигнат и съществуващия до днес параклис.

За последен път манастирът е пострадал през Истанбулския погром в 1955г. когато е убит игумена, а саркофазите на починалите Вселенски патриарси били отворни и осквернени. Манастиркият комплекс е заобиколен от арменско и гръцко гробище и до тях са съответно арменската и гръцка болници. Но болшинството цариградски арменци и гърци вече са емигрирали след погрома. Затова въстановеният манастир днес се обгрижва от румънски монахини.

 Зад високата ограда цари тишина. Дворът е настлан със стари надгробни плочи.

 Днес крачейки по хладната мраморна настилка можем да открием и български надгробни плочи, като тази на Тодор от Дебърско.

Срещат се и редки надгробни плочи с надписи на караманли или на турски с гръцки букви – на турците християни (гагаузи).

Днешната църква, в построяването на която дейно участие са взели и цариградските българи е ориентирана изток –запад и има правоъгълна форма. В северозападния ѝ ъгъл се издига метална камбанария.

Тишината се нарушава от тропота на група гръцки поклоници, която бързо се насочва към параклиса зад чинара. Влизат през дясната му врата, над която има кръст. След малко ги виждаме как излизат радостни от другата лява врата с бутили пълни със светена вода. Изчакваме ги и пристъпваме плахо към входа на аязмото.

Спускаме надолу по стълбата, която води към

аязмото

Атмосферата и архитектурата в днешният параклис ни пренасят в подземието на древния храм, който е описан от Никифор Калист: ,,Базиликата е украсена със стенописи и увенчана с блестящ купол от чисто злато. Светлината, идваща отвън се концентрира върху източника в приземието, към който водят две стълби с по 25 стъпала разделени с мраморни перила и увенчани с мраморна аркада. От чашата с чучури изтича вода в мраморен квадратен водоем.“

Иконата ,,Живоносен източник“е над водоема.

Измихме си лицето и си наляхме светена вода и усамотени се помолихме.

Приседнахме в трикорабната църква. Тук има някаква удивителна аура, която не открих в нашите храмове. Тиха неземна благодат изпълни душите ни без капка притворство. Може би защото се намирахме на православен остров в ислямското море и тя идваше от чудния извор бликащ в храма.

Застанали пред богато извезаната олтарната завеса можем да се запитаме дали да вярваме в чудеса или не. Но самото съществуване на Живоносният източник, който е надживял Цариград и непрестанното поклоничество към него повече от 1500 години свидетелствуват за това. Нека поне веднъж всеки да посети Живоносния източник отколкото хиляди пъти да чуе за него. Пожелавам не само именниците Живко, Живка и Зоя а и всички православни братя да да се поклонят на това свято място в Истанбул, в квартал Зейтинбурну срещу Силиври капия.

На тръгване ето и адреса и телефона на манастира:

 и Господ да Ви помага да не се изгубите сред Истанбулските сокаци и молове!

текст: инж. Цветан Димитров, 16 август или Чудото с Лев I, 2009-2014

снимки: Цветан Димитров

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Related posts:

Живоносният извор в Истанбул (Рибният манастир) Истанбул за българи и патриоти Манастир Трескавец в пламъци Най-старият манастир в Европа (с.Златна ливада, Чирпанско) Пoклонение в етрополския манастир „Света Троица” Света гора Атон (3): Манастир Пантократор Истанбул – споделящият и увличащ (фотопътепис) Преблажената Богородица от квартал Сряда в Истанбул Манастир Дечани, Косово Армения (3): Манастир Гегхард – поглед отвън С влак от София до Истанбул Истанбул с мотор (5): Музей на техниката „Рахми М. Коч“

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: азямо, извор, Истанбул, Манастир Балъклъ, погром, риби, Рибният манастир, църква