окт. 21 2014

Албания (3): Шкодер (Шкодра)

Завършваме  албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, после бяхме в Дурес, а днес яе тръгнем в позока Черна гора, за да минем през Шкодра. Приятно четене:

Албания

част трета

Шкодер (Шкодра)

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Напускаме Албания

Шести ден от пътуването. Сутринта станах рано и отидох на брега на морето да подишам свободно и да си вкарам мислите в ред. За разлика от предишните няколко дни, сутринта беше мрачна, а цветът на морето напомняше износен и лекьосан сив шлифер.

Шкодра, Албания

Страхувах се да не заплющи нечовешкият дъжд, заради който на два пъти през последните месеци изпадах в дълбок потрес. Първо, оказахме се в «окото на бурята» по време на голямото белградско наводнение на 15 май, когато на косъм и магия успях да премина от околовръстното шосе на Белград на магистралата, а само на два метра от нашата кола видях да плуват под вода тирове. На 18 юни пък влязохме в софийското торнадо на връщане от Трявна и за първи път чух Емо да казва, че подобно нещо през живота си не е виждал.

Та се притеснявах аз на брега на морето, притеснявах се и си мислех как природните стихии и курортното размазване на плажа в последните дни започват подмолно да подкопават дисциплината в групата, да моделират настроенията и да променят откривателския замисъл на пътуването, за което така съвестно се бях подготвила. Осъзнавах също така, че «престолонаследникът», както се шегуваме с брат ми – моят племенник, който пътуваше с нас заедно с приятелката си, е на такава невинна и романтична възраст, на която заветните точки на пътуването – Венеция и Верона, означават буквално Венеция и Верона. Всъщност на тази възраст е почти подозрително, ако се интересуваш от въпросите «откъде» и «как» са дошли богатствата на романтичната и бляскава Венеция, защо са имали колонии и търговски депа по адриатическите земи и прочие въпроси за причини и следствия. Дебелият културно-исторически пътеводител, дето бях спретнала за това пътуване, рискуваше да си остане на дъното на раницата ми непрочетен.

Но нека преди да напуснем Дурес (Драч) да кажа все пак няколко думи за миналото на

адриатическия бряг,

по който предстоеше да пътуваме. Защото само на някакви си 20-30 километра навътре в сушатата са протичали малко по-различни събития.

От северна Албания (от река Дрин) до полуостров Истрия в Хърватия се е простирала

древната Илирия,

която след идването на римляните се наричала провинция Илириум със столица днешен Сплит. После тази провинция се разцепила на Панония и Далмация и тази стара Далмация обхващала южните (предимно крайморски) земи, включени в днешните Албания, Черна гора, Хърватия , Босна и Херцеговина и части от Сърбия. По времето на Юстиниян провинцията била присъединена към Византия. Тези факти, както и завладяването на южна Далмация и на Албания от Венецианската република в периода 1420 – 1797 година, са широко известни за пътешествениците – предлагат ги туристическите сайтове, брошурите, уикитравъл. Следи от илири, гърци, римляни и славяни могат да бъдат открити в повечето от южните адриатически градове – това казват в един глас всички, пишещи за масовия турист. Ни думичка обаче чуждият масов турист няма да чуе или да научи за присъствието на българите по тези земи. Всъщност той и от нашите пътеписи няма да научи повече – просто никога няма да ги прочете. А в политиката на местния (адриатически) маркетинг българските следи очевидно не влизат.

Денят така или иначе започна с дъжд. Гъсти капки смола от иначе красивия бор пред хотела, под който си бяхме паркирали колата, бяха оплескали предното стъкло и не помръдваха нито от дъжда, нито от течността за чистачките. Спряхме да ги почистят на една бензиностанция. За една бройка да кажа на момчето да пръсне от препарата и върху лепкавото петно на панталона ми, с което незнайно как успях да се сдобия, но реших, че ще е прекалено и си замълчах. После, поради очевидни мерки за сигурност, Емо реши, че е настъпил моментът да си купим две нови гуми. Пазари се нещо със собственика на една гумаджийница и получи две швейцарски гуми втора употреба в отлично състояние срещу добри пари. Заради мрачното време пътят изглеждаше по-труден, отколкото всъщост бе. В калните локви около новостроящо се кръстовище по трасето колата нещо поиздрънча, но подминахме, без да спираме.

Идеята беше малко преди Шкодра да направим отбивка към

селцето Shiroke

Представено беше в гидовете като фотогенично и симпатично място, откъдето да се изкефиш на Шкодренското езеро. Пътят, по който отбихме, не беше добър. Минахме през ромския (очевидно мюсюлмански или мюсюлманизиран) квартал на града, после запъплихме между дупките по шосето.

Шкодра, Албания

отбивката към Широка

 

В Широка беше пусто. Нямаше други посетители. Няколко ресторанта – на вид много уютни – предлагаха хапване. Лежерно, без натрапване.

Шкодренското езеро , Албания Шкодренското езеро , Албания

Шкодренското езеро , Албания

Шкодренското езеро при село Широка

 

 

Нашите младежи решиха да не слизат от колата заради дъжда. Вече им се искаше да сме в Италия или поне някъде по на север от дъждовна Албания. На мен пък ми се искаше да увековеча това езеро – най-голямото на Балканите, и тръгнах да търся подходящо място за снимане.

Shiroka, Албания

 

Една недовършена сграда, стърчаща насред водата, отговаряше най-добре на скапващото ми се настроение, та затова снимах предимно нея. Не обичам недовършените къщи. Почти винаги говорят за някаква трагедия, за нещо форсмажорно.

Шкодра, Албания Шкодра, Албания

Постоях близо да водата минутка-две. Мина ми през ума, че ако човек се зарови в историята на подобни недостроени и изоставени сгради, като нищо ще изкара един социално ангажиран с елементи на драма роман. Прогоних творческите мисли и побързах да се прибера в колата.

– До следващия път – казах на езерото и запретнах шофьорски ръкави.

Следващият път, ако е здраве и живот, ще направим по-голямо проучване на шкодренския район. Планинарите подхващат оттук маршрути към албанските Алпи. А съвсем близо до отбивката, където завихме на запад, на около два километра от града, се намира крепостта Розафа, за която се носят легенди. Била построена първоначално от илирите, после се превърнала в супер значим пункт за венецианците, а най-накрая я достроили и турците.

Бункер, Албания

един албански бункер за довиждане

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

 
Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Албания (3): Шкодер (Шкодра)”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Да, много добър финал за този прекрасен пътепис.Винаги съм отхвърлял предложения за пътуване до Албания, но да ви кажа честно, започва да ми харесва идеята:)

Leave a Reply