окт. 13 2014

Албания (2): Дурес (Драч)

Продължаваме с албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, а днес ще продължам в Дурес, известен на български като Драч. Приятно четене:

Албания

част втора

Дурес (Драч)

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

После тръгнахме към Дурес.

Пътувахме по прекия път през вътрешността на страната. Заради ограничения във времето се лишихме от прелестите на крайбрежния път. А така ми се искаше пак да зърна Саранда, Борш, Химара и Дерми! Не спряхме дори в Берат – един град, който си заслужава да се посети поради много причини. Спряхме направо на шестия километър преди Дурес и се настанихме в хотел Долари, кажи-речи на първа линия до хубавия плаж.

Купонът тук течеше с пълна сила

Пицарията в нашия хотел беше отлична и момчето в кухнята не спираше да вие и да подхвърля разтегленото тесто над главата си. Правеше го с кеф и се радваше на одобрителните погледи на клиентите. Цените бяха повече от приемливи. За сравнение гръцката салата в Гърция струваше около 6,00 – 6,50 евро, а в албанския курорт – по-малко от 1,50 евро. Продуктите в околните магазинчета, а и напитките на плажа, си бяха направо евтини. Деца и младежи разнасяха из пясъка слънчогледови и тиквени семки, варена царевица, смокини и други плодове.

Дурес (Драч), Албания Дурес (Драч), Албания

Беше топло, успявахме да се промушим между капките на дъждовното лято вече няколко дни. Затова решихме да останем тук малко над предвиденото. Това решение струваше смятане и пресмятане на дни и часове от по-нататъшната програма, отрязване на Мостар, плюнчене на молива и ново пресмятане на рокадите. Така е, когато програмата е предварително зададена, а времето е ограничено. Но нищо, морето си заслужаваше жертвите.

Draç, Albania

На следващата сутрин ние с Емо взехме автобус до

центъра на Дурес

Додето подминем всички хотели, хотели и хотели в периферията на града, мина време. Жегата в комбинация с ужасно многото народ уморяваше. Ние се занесохме тържествено до амфитеатъра строен през втори век. Построен бил от местни майстори. Това никак не ме изненада, предвид голямата слава на албанските майстори каменоделци. Играели си с камъка, казват. Впрочем, Колю Фичето се е учил на дялане на камък в западнобългарската строителна школа в Корча. Градът е в пределите на Албания днес, а в по-далечното минало е бил северозападна граница на Епир – населен с българи, власи, гърци и албанци. Името му всъщност е било Горица (малка планина) – как ви звучи, а? Корча влиза в пределите на Санстефанска България, но после е върнат на турците. Много опълченци и български революционери произхождат от това място.

Амфитеатърът в Дурес Амфитеатърът в Дурес

Амфитеатърът в Дурес

На тукашния амфитеатър са се провеждали гладиаторски боеве до отмяната на игрите като масово забавление в началото на Vвек. Събирали се до 20 000 зрители. Когато дейността на амфитеатъра поутихнала, тук някъде се появил християнски храм (V-VIIвек). Част от мозайките му били посветени на дуреския мъченик свети Стефан. Дева Мария пък била изографисана като византийска императрица. Сред другите увековечени светли лица на Християнството били света София и света Ирина. На източната страна на храма, която служела като авариен изход за ранните християни, бил почетен свети Гавраил.

Дурес (Драч), Албания

Минахме през центъра, колкото да направим някоя и друга снимка. На византийската част и на венецианската кула не отдадохме дължимото, а за българското присъствие по тези земи ще разказвам друг път.

Дурес (Драч), Албания

Кметството

Дурес (Драч), Албания Дурес (Драч), Албания

Дурес (Драч), Албания

Дурес е град, в който старото и новото се срещат по особено драматичен начин

Дурес (Драч), Албания

Докато си завирах гагата из къщите на хората, успях да хвана едно интересно социзображение – сърп и чук – обаче не заедно, а поотделно. Красят си и до днес ъгъла на една къща в компанията на полумесец (или поне така аз го виждам). Кой знае дали тази тройна композиция не означава и нещо съвсем друго.

Дурес (Драч), АлбанияДурес (Драч), Албания

Чукът е в центъра, на лявата стена има нещо като сърп, а от дясната страна – полумесец и цвете или…?

После заснех как се пише на албански „коли под наем“, защото на английски не е разумно да се произнася такова искане. Защо ли? Тъй като „кар“ на албански означава „мъжки полов орган“. Затова се използва италианската дума „макина“. „Рент ъ макина“ или „макина ме чера“ (makinameqera) – така е най-здравословно да се пита.

Дурес (Драч), Албания

Нищо чудно това да е сборният пункт на сутеньорите или на гларусите

Пихме и по една разхладителна напитка пред някакъв фитнес център, поразгледах дамските магазини и многобройните агенции за осигуряване на билети за ферибот до Италия. После се върнахме в уютния хотел с още по-уютния ресторант. Сервитьорът беше много работливо и услужливо момче. Вършеше ни всякакви дребни услуги и угаждаше на малките ни капризите с усмивка. Намръщи се леко само веднъж – когато за пореден път ни сменяше пепелника.

– Много пиете – каза.

В този момент разбрах, че в Албания очевидно все още се казва „пия тютюн” вместо „пуша”. Не знам, но ми стана мило, защото дядо ми така се оплакваше от някои свои гости – „ного тутун пиете”…

Плаж. Мързелуване. Снимки. Наоколо си е екстра – зелени площи, бугенвилии, шарено боядисани хотелчета и светли гигантски хотели. Европейският съюз днес реши да започне преговори с Албания за членство в съюза.

Утре продължаваме към Черна гора.

Продължението:

Албания (3): Шкодер (Шкодра)

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

   Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Албания (2): Дурес (Драч)”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Ами аз не съм бил още в Албания и от много време съм се замислял дали е хубаво, но след този пътепис добих една много добра представа.Благодаря и за прекрасните снимки. Определено ми беше много интересна снимката,показваща надписа за коли под наем:)

  2. Росица каза:

    Албания е много интересна страна и си струва да бъде посетена. Три пъти съм ходила в продължение на 7 години, но има още доста за разглеждане. Лично аз предпочитам южното крайбрежие – от Ксамил и Саранда до Дерми, но плажовете около Дурес също не са зле, само дето е презастроено и я няма хубавата дивотия на юга.
    А за надписа си прав – не е лошо да се знае тази подробност, защото се изпада в неловко положение. Преди доста години делегация от България представяла в Тирана „Балканкар“ и за ужас на делегацията посетители на изложбата почти нямало. Всички хихикали и подминавали. Вие вече знаете защо се е случило това:-)

  3. Дончо каза:

    Пътеписът ми хареса.Както казваше царят „Да гледаме положителното“. И вие сте го видели. Е ,не всичко е положително.Като го прочетат хората и ще си кажат – Ми то било много хубаво в Албания.Стига с Турция и Гърция .Хайде на море в Албания.Да ама не както казва един наш журналист.
    Преди 3 години се разхождах по албанските земи.Имаше режим на тока всеки ден по няколко часа.Навсякъде имаше генератори.Като спре тока спира и водата ,защото е с помпи на много места.И по морето спираше.Водата спираше и като има ток .Тези неща и в България ги има,така ,че сме свикнали.Сега не знам има ли режим на тока,на водата сигурно има,защото са бедни на води. По плажа непрекъснато минаваха върволици от най – различни екземпляри с всякакви джунджурии.Даже и с магаре видях и с дисаги да разнасят какво ли не.
    Движението на колите е доста по-зле от България.Пътищата са също зле.Правеха тогава магистрала до Косово. От цялата обиколка видях ,че има една държава в Европа, която е по-смотана от нашата.Това не ми действа успокоително.За екскурзия става,за море са далече ,далече от Гърция,Турция,Хърватска и Черна гора(и ние сме далече). Поздрави и приятни пътувания!

  4. Росица каза:

    На режим на тока и на водата не ми се е случвал да попадам. Планини имат и реки имат, не съм чувала да са бедни на вода. Пътищата бяха зле едно време, но понеже албанският асфалт е първокачествен и понеже се организират за големи строежи не по-зле от други европейски страни, то пътища се построиха и се строят непрекъснато. Плажовете на юг са великолепни, съжалявам, че не мога да постна тук снимки от Ксамил, Саранда или Дерми.
    Ако са толкова зле „за море“, интересно защо е пълно с гърци от Саранда до Вльора?
    Въпрос на предпочитание и претенции е къде човек да си направи морето, но по никакъв начин не бих пренебрегнала Албания! Преди седем години лично аз се вдъхнових да открия ивицата Саранда-Дерми от пътеписа на две млади български момчета, които бяха описали възможностите за водни спортове и природните красоти на района. Така че…

  5. Крум Божиков каза:

    Албания наистина не е за всеки. Много хора си мислят, че е суперпропаднала държава и ако отидат, дори да са по най-красивите места ще намират кусури, само и само да не си признаят, че са сбъркали. Преди около месец бях в Албания и хората с мен не харесаха едни 7км разбит път покрай Охридското езеро и това им остана като спомен. Но не им остана като спомен, че по нататък пътя го ремонтираха и беше суперширок и хубав(много по-дълъг участък от въпросната разбита отсечка) и е въпрос на месеци и тези 7км да се оправят, като стигнат до тях. Сега обаче те казват: Не ми хареса Албания, пътищата са ужасни. Навсякъде човек може да намери нещо, което да е гадно, но в крайна сметка пътуваме за да се наслаждаваме, не да се мъчим. Така че, аз отдавна съм се научил да игнорирам нещата, които не стават и вече имам рефлекс, дори да не им обръщам внимание. И затова заради 7 км ужасен път няма да запомня страната като държавата с разбити пътища.
    Освен това защо да не става за море и да е далеч от Гърция и Турция. То някои хора могат да обичат да идат в 5звезден хотел на морето с басейн и да не излязат от него, други предпочитат да идат на някой самотен плаж, трети пък да се тупнат на някой плаж пълен с такива като тях. Така че за море си е перфектно, но зависи и кой какво разбира под перфектно море. То ако трябва да бъда честен уж и Малдивите са перфектни с водните си бунгала за море, ама като струват по 2000 на вечер, еми за мен не са перфектни 🙂
    Росица благодаря за пътеписа. Много обичам такива пътешествия с кола и с кеф ги чета, когато се появят тук. И аз съм ходил така до Черна гора през Албания и сега ме върна малко назад 🙂

  6. Росица каза:

    И аз ти благодаря, Крум! Споделям казаното от теб по темата за Албания, моретата, робуването на лоша пропаганда и клишета по адрес на някои златни дестинации. Разказването на хубавите и позитивни неща не означава, че обикаляш света с розови очила. Показва само каква ти е нагласата към света по принцип:-)

  7. […] Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, после бяхме в Дурес, а днес яе тръгнем в позока Черна гора, за да минем през […]

Leave a Reply