окт. 10 2014

Черноморието (2): От Ахелой до о-в Света Анастасия през Поморие и Бургаските минерална бани

С Анжело продължавем по българското Черноморие. Започнахме от Бяла и стигнахме до Равда, а днес от Ахелой ще стигнем до остров Света Анастасия.

Приятно четене:

От Бяла до Равда през Обзор, Иракли, Емине и Несебър

част втора на

Черноморието

Ахелой – Поморие

Ахелой

Старо име на селището е гръцкото Чимос. Чимос е побългарено на Чимово през 1934 година, а през 1960 година името е сменено на съвременното Ахелой. Парадоксално: това име, което е заимствано от името на реката, е и най-древното. Произходът му най-вероятно е тракийски. Сред приблизително 240-те думи, които български лингвисти са установили в тракийския език, е и „ахел“, което означава „вода, воден“.

Голяма част от днешното българско население на Ахелой са наследници на тракийските българи, които по време на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война са принудени да напуснат домовете си в Беломорска и Одринска Тракия заради турския и гръцкия геноцод.

Стратегическото местоположение на местността е било определящо за издигането на римската крепост Чая, както и на път, част от който е бил запазен до средата на XX в. Калето се намирало на възвишението Стролата и е служело за наблюдение. Тук, край река Ахелой на 20 август 917 г. цар Симеон Велики разбива многохилядна византийска войска, предвождана от Лъв Фока, една от най-величавите битки на Средновековието. В битката участвали 60 000 българи срещу 62 000 византийци, като своята смърт намират 35 000 българи и 60 000 византийци. Летописците споменават, че дори след 40 г. по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници (местността днес се нарича „Кокалу“). Симеон I се провъзгласява за „цар и самодържец на българи и ромеи“, а българският архиепископ получава най-високата църковна титла – патриарх, която дотогава носи само главата на Константинополската църква.

Благославянето на военните части и техните бойни знамена като военен ритуал е извършен за първи път на 20 август 917 г. по заповед на цар Симеон преди битката край Ахелой. По-късно ритуалът започва да се извършва всяка година на Богоявление (Йордановден – 6 януари), а не само преди сражение. Традицията е възстановена през 1880 г. от първия военен министър след Освобождението Пьотър Паренсов. След прекъсване през 1946 г. традицията е подновена на 6 януари 1992 г.

 Ахелой

На 20.08.2007 г. вицепрезидентът Марин открива паметник-монумент по случай 1090 г. от победата на Симеон I. Паметникът е изграден по инициатива на председателя на фондация „Паметници на българската слава“ проф. Младен Григоров и със съдействието на община Поморие и Чайкафарма, по проект на професор Румен Скорчев и професор Валентин Старчев. Той е първият знак, който се поставя, за да напомня за голямата победа на българската войска (GPS: 42.64688, 27.64857, парк „Ахелой“).

Започнато е строителство на исторически комплекс „Ахелой-917“ в местността „Стролата“. Ще бъде разположен върху 8 дка. Ще включва стени, бойници и църква. Вероятно амбицията е да се повтори успеха на Цари мали град.

През 2008 г. е изграден „Ахелойският фар“ намиращ се на Латерновият нос до селище „Марина кейп“. За да започне да функционира се изчаква разрешителното за мигащия код-район Черно море. Под фара има малко заливче с тясна плажна ивица. То е почти затворено, което го предпазва от морските ветрове и течения. Плитката (до кръста) и топла вода, лесния надзор над децата, както и сравнително малкото „природонаселение“ са едни от критериите, които ни повлияха обикновено тук да идваме на плаж, когато почиваме в района. Липсата на заведения, плажни атракции и „забавления“ само затвърждават решението ни.

Река Ахелой все още гъмжи от риба (най-вече каракуда и червенопера), което позволява докато женската част от фамилията се препича като скумрия на скара, мъжката (без малко да напиша по-умната и красива) да се занимава с нещо смислено.

Поморие

Градът е разположен на тесен скалист полуостров (издаден на 3.5 км в Черно море). Основан е през IV пр. н. е. близо до солено езеро, наречено от древните траки „свещено“ заради лечебните му свойства. Според някои източници името на града Анхиало идва от гръцки и означава „край плитко море“, а според други е свързано с името на древното градче Ахело, близо до малоазийския град Милет. Първите колонизатори по черноморските брегове идвали от Милет и е твърде възможно да са кръстили новата колония на родния си град – често срещана практика в Древността.

Руините на античния град

Улпия Анхиалеон Палеокастро

(известен още като Анхиалос или Улпия Нона) все още не са напълно разкрити и лежат под не голям слой от пръст и камъни в региона „Палеокастро“ в близост до град Поморие.

Той става римска провинция през 45 г., но получава автономия по време на царуването на римския император Траян (98-117), който го прави (под името Улпия Нона) самостоятелно населено място заедно с градовете Nicopolis ad Nestum, Nicopolis ad Istrum, Ulpia Serdika, Topir (близо до устието на р. Места), Ulpia Eskus, Ulpia Aureya (Златица) и Ulpia Pautalia. Към името на повечето от тях е добавено императорското – Ulpia и от V до X век името на града е Улпия Анхиалеон Палеокастро.

Посетителски център „Поморийско езеро“

представя специфичен растителен и животински свят. Разположението на Поморийското езеро по големия миграционен път на птиците Via Pontica определя голямото им разнообразие в района – 269 вида. В центъра се предлага: постоянна експозиция за биоразнообразието в езерото, Интерактивно обарзователно табло, оборудване за наблюдения на птици (далекоглед и бинокли), организиране на орнитологични турове в района на езерото, семинари и обучения, различни природозащитни кампании, акции и консервационни бригади, прожекции на филми на екологична тематика. Поморийското езеро е защитена местност от 2001 г., а високата му природна стойност е оценена и на международно ниво с включването му в Списъка на влажните зони с международно значение.

Тук можете да си направите и безплатни кални бани.

 Кални бани, Поморие

Посетителски център „Поморийско езеро“

адрес: BG-8200 Поморие (до санаториума на Mинистерството на здравеопазването)

GPS: 42° 33’ 55.24”, 27° 37’ 59.64”

раб. време: 10 – 12 и 16 – 20

Музеят на солта

е единственият специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода в Източна Европа. Според твърденията на наши историци, солниците съществуват още от V в. пр. Хр. В миналото солта е била много скъпа и ценна придобивка, защото се е намирала рядко, а и добивът й не бил лесен.

Музеят е открит през 2002 година с финансовата подкрепа на Европейския съюз и представя старата технология за производството на сол, чрез слънчевите изпарения на морската вода. Музеят дава уникалната възможност на своите посетители на живо да се запознаят с процеса на добиването на поморийската сол.

Той представлява изложбена зала и работещи солници, разположени на площ от двадесет и пет декара. В експозиционната зала са изложени единствените по рода си снимки от миналия век, разказващи за историята на солодобива по тези земи. Тук са показани уникална колекция от снимки, стари топографски карти, автентични макети, инструменти и съоръжения на соларите от миналото.

На входа на музея може да се закупи сувенирна монета.

Музей на солта

адрес: BG-8200 Поморие (до Посетителски център „Поморийско езеро“)

GPS: 42° 33’ 55.24”, 27° 37’ 59.64”

тел.: +359 596 253 44

моб.: +359 882 420 097, +359 882 420 061

web: http://saltmuseum.bg

email: salt_museum@abv.bg

раб. време: 08 – 18 (по – пт), 10 – 18 (сб – нд)

цена: 3/2 лв

100 НТО: №6а

Поморийският манастир „Св. Георги Победоносец“ е бил основан около VII в. от гръцки заселници. Най-вероятно, много преди това, мястото е било използвано за светилище от траките, за което свидетелства откритият мраморен релеф на Тракийски конник.

Християнството се появило сравнително рано в Анхиало, донесено през 52 г. лично от св. Андрей Първозвани, един от 12-те апостоли. Още от II в. в града била учредена епископия, като се споменава името на епископ Сотас, което е с явен тракийски произход. От V – VI в. селището станало седалище на автокефална архиепископия – роля, която запазил дори по време на турското робство. В тези условия било съвсем естествено в града да има манастир. През 812 г. хан Крум завзел града и той станал част от България. След приемането на християнството за официална държавна религия през 864 г. Анхиало останал архиепископия, но вече с български архиепископ. Известното Анхиалско евангелие от 1337 г. – ръкопис с четирите евангелия, излязло изпод перото на анхиалския книжовник Методий Гемист, е доказателство за активната книжовна дейност в града.

Манастирът бил разрушен при опожаряването на Анхиало от венецианските рицари на граф Амедей IV Савойски през 1366 г., или около век по-късно, през 1453 г., когато градът окончателно паднал под властта на Османската империя. От тези времена е останала само една обгорена икона на свети Георги, датирана към 1607 г.

Към края на XVIII в. в Анхиало се заселил Селим бей. Той бил много богат, но се разболял от неизлечима болест. Ратаят му Нено сънувал, че в двора на чифлика тече извор с лековита вода. Селянинът отишъл и тайно разкопал посоченото място. Открил мраморен барелеф на св. Георги (сега вграден над портата на храма) и когато го вдигнал, отдолу бликнал извор. Селим бей наистина се изцелил и в знак на благодарност той и цялото му семейство приели християнската вяра, до извора построили малък храм, а самият Селим станал първият игумен на манастира. През 1856 г. била построена новата църква и много скоро светата обител се превърнала в духовен център на околността. През 1945 г. е разширена чрез построяването на два странични престола, единият на св. Николай Мириклийски, а другият – на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. В църквата се съхраняват ценни икони от XVII и XIX век.

 Св.Георги, Поморие

В наши дни „Свети Георги“ е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България. Музеят в приземието вляво от входа показва църковна утвар, книги и предмети от живота на монасите. В момента на нашето посещение в него беше презентирана изложбата „Християнската култура по Южнобългарското Черноморие“. Дамите не могат да влизат в храма с голи рамене и колене, и с открити деколтета. За да бъдат улеснени, на входа му има панер с шалове, с които могат да се закрият. Монасите традиционно произвеждат мед, вино и ракия. Бутилка 0.5 л от манастирската ракия струва 6 лв, 0.7 л – 10 лв, а бутилка вино (0.7 л) – 7 лв. На входа на манастира има автомат за сувенирни монети, от който може да се купи такава с лика на св. Георги.

Манастир „Свети Георги“

адрес: BG-8200 Поморие, ул. „Цар Борис I“

GPS: 42° 34’ 01.53”, 27° 37’ 04.47”

тел.: +359 596 320 17

web: http://www.pomoriemonastery.org

email: ierotey_13@abv.bg

Античната куполна гробница

се намира в местността „Кухата могила”, северно от къмпинг „Диана”, на изхода от гр. Поморие (посока Бургас). Тракийският некропол е строен през II – IV век. Гробницата е тракийска, но за нейната направа са използвани римски строителни техники, предполага се, че тя е на богата фамилия, играла е ролята на мавзолей и там са се извършвали редица религиозни тракийски ритуали. Комплексът обединява дромост, гробна камера и допълнителни помещения. От частично разрушения вход на гробницата се влиза в сводест коридор, дълъг 22 метра, от двете му страни има четириъгълни помещения. Той води до кръглата гробна камера с диаметър 11,50 м, изградена от тухли, камъни и хоросан, като през средата на камерата минава куха колона, висока 5,50 м и с диаметър 3,30 м. Колоната в горната си част се разширява и се слива с купола, през горната ѝ част прозира естествена светлина. В гробницата са оформени пет ниши, височината ѝ е 8 м, а диаметъра – 60 м. Античната куполна гробница в гр. Поморие е реставрирана през 1959 г., обявена е за паметник на културата с национално и световно значение и е отворена за посещения.

Табелата на малка отбивка на пътя сочи към земеделска опитна станция. След 600 м през територията на станцията стигате до паркинга и касата на могилата.

Антична куполна гробница, Поморие

Антична куполна гробница

адрес: BG-8200 Поморие

GPS: 42° 34’ 02.07”, 27° 35’ 45.41”

тел.: +359 596 220 08

цена: 3/2 лв

снимки: 3 лв

беседа: 5 лв

Бургас – Бургаски минерални бани

Бургас

В античността Бургас е бил малък римски град, който носел името Деултум. През Средновековието тук била издигната малка крепост (Пиргос), която била използвана за наблюдателница, и едва през XVII век градът получил сегашното си име. Най-много за неговото развитие допринася удобното му пристанище, както и съществуването на трите езера – Атанасовско, Бургаско и Мандренско.

Тур до остров „Св. Анастасия“

от тази година е нова атракция за жителите и гостите на град Бургас. Островът се намира на 6.5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия, и в миналото е известен като остров „Болшевик“.

На ден се предлагат няколко тура, които стартират от Бургаския мост. В зависимост от сезона часовете на тръгване се променят. През септември корабчетата тръгват като турските фериботи – когато се напълнят. Ние се качихме в 10:40 на корабче, което трябваше да тръгне в 10:00.

Oстров Света Анастасия за първи път е нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век.

Манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови “Свети Иван”, „Свети Кирик и Юлита” и на остров “Свети Тома”, но сега от тях има само археологически останки.

Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати.

Манастирската църква, носеща името „Възнесение Господне“ е малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Между него и по-късното разширение на манастирската църква е разположен забележителният дървен иконостас от 1802 г. За строителство в края на XVIII в. говори новоткритият при консервационна дейност надпис, който свидетелства за построяването на каменна сграда през 1772 г. В началото на XIX век този надпис е бил вграден в новопостроения метох. Църквата е реконструирана, като са запазени част от стенописите и портите.

Около 1923 -1925 г. островът е служил за политически затвор.

За желаещите да усетят напълно атмосферата е създадена хотелска част с килии (40 до 70 лв) и ресторант.

Освен манастира туристите могат да посетят манастирската лекарна, работеща като (доста скъп) снекбар, както и музей, представящ историята на острова и култа към св. Анастасия. Тук можете да получите и безплатен сертификат за „Островитянин“, който ви задължава с усмивка да разказвате за посещението си на острова.

Света Анастасия, България

Житие на Света Анастасия

Св. Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква.

Св. Анастасия е родена в Рим в благородническо семейство. Баща й Претестат бил сенатор, а майка й Фавста изповядвала християнството. Неин учител бил Хрисогон – също християнин, впоследствие канонизиран. След смъртта на майка й, Анастасия била насила омъжена за сенатора Помплий. За да запази девството си, тя се престорила на неизличимо болна и не допуснала близост със съпруга си. Помплий подложил съпругата си на унижения и обиди. Но той скоро загинал – по време на една буря корабът му потънал. Така св. Анастасия останала вдовица и започнала да използва богатството си за облекчаване на страданията на затворените в тъмниците християни. Тя започнала да пътува от град на град и навсякъде утешавала затворените си единоверци, лекувала ги, осигурявала им храна, а когато можела – и заплащала богато на тъмничарите за освобождаването им. Постепенно тя изучила до най-големи тънкости лекарския занаят и станала легендарна лечителка. Затова била наречена „Фармаколитрия” – от гръцки „избавителка от страданията”.

През тези години император Диоклециан подложил християните на най-голямото гонение в историята на църквата. По това време Анастасия била в провинция Илирик, в гр. Сирмиум. Една сутрин тя отишла както винаги в затвора и го заварила празен – предната нощ всички християни били избити. Тя се разплакала и така за всички станало ясно, че е християнка. Незабавно я арестували и въпреки увещанията лично на императора, Анастасия не се отрекла от християнската вяра и била хвърлена в затвора. В продължение на 60 дни била оставена без храна, но въпреки всичко останала жива. Затова, заедно с още 121 затворници, тя била натоварена на кораб, който бил умишлено пробит. Благодарение на молитвите на св. Анастасия корабът не потънал и затворниците успели да го докарат до най-близкия бряг. Когато разбрал за поредния неуспешен опит да бъде убита, управителят на Илирик разпоредил Анастасия да бъде разпъната между четири стълба и да бъде изгорена жива.

На 22 декември 304 г. заповедта била изпълнена. Според църковното предание св. Анастасия загинала, но тялото й останало неповредено от огъня. Паметта на светицата се почита на 22 декември – в деня на мъченическата й смърт.

Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г. Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той е запален за пръв път на 13 юни 1914 г. Достъпът до него е забранен (военна зона).

 Остров Света Анастасия, Бургас

Легенда

Пирати нападнали острова. Монасите се затворили в църквата и се помолили на св. Анастасия да им помогне и да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която разцепила пиратския кораб. И до днес останките на кораба са вкаменени в скала, която може да се види от всеки посетител на острова. Вярва се, че причината за пиратските набези е заровено на острова златно съкровище, пазено от призрака на загинал пират.

Остров Света Анастасия, Бургас

Вкаменените останки на пиратския кораб

За да стигнете до Моста (GPS:42° 29’ 43.8”, 27° 29’ 12.8”) в Бургас, откъдето тръгват корабчетата, трябва да паркирате около Морската градина. Зоната е платена (1 лв/ч) и е добре да предплатите за 4 часа. По принцип, след престоя на острова, се връщате с корабчето, с което сте отишли. Ние бяхме платили за 3 часа и се наложи да молим да се върнем с по-предно корабче, за да не ни глобят. Вероятно в разгара на сезона това няма да е възможно. Билети се продават в началото на моста или на самото корабче. На входа на градината можете да закупите сувенирна монета с изображение на Морското казино.

Тур до остров „Св. Анастасия“

адрес: BG-8000 Бургас

GPS: 42° 28’ 01.66”, 27° 33’ 8.91”

раб. време: 10:00, 13:30 и 17:30 (!)

web: anastasia-island.com

цена: 9/6 лв (двупосочен билет за корабчето); 6/0 лв (музей)

Бургаски минерални бани,

Aquae Calidae, в превод „при горещите води“,

е историческа пътна станция и град на територията на град Бургас, в землищата на кварталите Ветрен и Банево. Най-ранното му споменаване е под името Аквис Калидис в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало и Кабиле. През Средновековиeто той е споменат с имената Терма и Термополис. Негов наследник са днешните Бургаски минерални бани и Банево. Доказано е, че минералните бани са посещавани от Филип II Македонски, византийските императори Юстиниан I и Константин IV Погонат, българския хан Тервел и султан Сюлейман Великолепни.

Археологически находки показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ – V хилядолетие пр. Хр. Траките превърнали извора в средата на І хил. пр. Христа в най-почитаното „светилище на Трите нимфи“, което продължило да съществува през римската епоха. То носело името Анхиалските нимфи, а баните – Анхиалски поради близостта на селището до административния център. По времето на император Септимий Север, там три години се провеждали специални тържества и спортни игри наричани „Северия Нимфеа“.

През 1206 година Хенри Фландърски завзема Термополис. Жофроа дьо Вилардуен пише за Термополис, които нарича „Ла Ферме“: Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане — най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка“.

Турският султан Сюлейман I лекувал през 1562 подагра в баните и заповядал изграждането на нова баня върху полуразрушените римски басейни. Султанския хамам е запазен и до днес. Селището, което се запазило до баните, било е преименувано на Лъджа (от турски Ълъджа/ılıca – горещ минерален извор). В османски документ от 1502 е записано, че днешен Бургас е в землището на Лъджа, в Айтоската нахия. През 16 век Лъджа е част от чифлика на Юсуф баше и в него живеят 16 християнски семейства, през 1666 година – 26 християнски семейства, а по-късно баните стават известни като Лъджите.

След Освобождението баните са известни като Айтоски бани, тъй като са в пределите на Айтоската околия. В следващите години в землището на античния Aquae Calidae се заселват предимно бежанци от Одринска Тракия. През 1934 година Лъджа приема името Баня, а през 1950 – Банево. През 1900 баните преминават към Бургас, но запазват името си до към средата края на 1980-те, когато окончателно са преименувани на Бургаски минерални бани, а през февруари 2009 година Банево е присъединено към град Бургас.

При проучванията са открити седем златни монети от времето на Константин IV Погонат и сина му Юстиниан II, както и 2 мъжки пръстена – позлатен и сребърен от същия период. Намерено е и помещение, за което се предполага, че е било свързано с присъствието на лекар, който е бил и аптекар, и зъболекар – инструменти от кост и метал, лъжички за мерене на прахове, стъкленици, бръсначи и други.

За съжаление все още баните не са готови да бъдат представени на широката общественост. Един голям трап, пълен с жаби и водни змии, не покрива представата ни за туристическа забележителност. Мнението ни на неспециалисти е, че бетонът, който се излива за укрепването на хамама на Сюлейман, повече вреди, отколкото помага за връщането блясъка на Aquae Calidae.

Пред разкопките има белокаменна чешма с девет чучура, от които тече гореща минерална вода. Свидетели сме на „керваните“ от коли и хората, пълнещи туби и бутилки. Вероятно целебните свойства на водата не са се променили през вековете. Информационната табела на български отдавна е избеляла и е нечетима, но на гърба ѝ (на английски) можете да получите необходимата ви информация.

Aquae Calidae

адрес: BG-8125 Банево

GPS: 42.6125 27.39416

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:

Бяла (2014-09-03 Антична крепост)

Обзор (2014-09-03)

Иракли (2014-09-03)

Емона (2014-09-03)

Несебър (2014-08-30 & 09-05)

Ахелой (2014-09-04)

Поморие (2014-09-04 Музей на солта)

Поморие (2014-09-04 манастир „Св. Георги“)

Поморие (2014-09-04 Тракийска гробница)

Бургас (2014-09-09 Св. Анастасия)

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply