окт. 03 2014

Черноморието (1): От Бяла до Равда през Обзор, Иракли, Емине и Несебър

 Анжело ще ни води из българското Черноморие – от Бяла ще слезем на Юг. Приятно четене:

От Бяла до Равда през Обзор, Иракли, Емине и Несебър

част първа на

Черноморието

Решихме и ние, като „нормалните“ хора, да вземем карта за почивка. На нашенското Черноморие. Дотук добре! Но десет дни на едно място не се издържа, не и при условие, че повече от три дни не сме се задържали. Където и да е! Беше изготвен, представен, актуализиран и приет на трето четене с особено мнение строен план: сутрин от 9 до 12 – плаж, а след обед – обиколки из Бургаска област – от северния ѝ край надолу чак до турската граница. Маршрутите бяха разработени така, че да могат, с малки изключения, да бъдат покрити за половин ден. Обаче… жена ми получи обаждане от типа „докато си почиваш, булка, да опощиш лещата…“, заседна пред компютъра и добре обоснованият план отиде по дяволите. Все пак успяхме да посетим част от желаните дестинации.

Бяла – Обзор – Иракли – Емине

Бяла,

която де факто е във Варненска област, не беше в първоначалните ни планове. Посетихме я, след като в края на Обзор видяхме кафява табела „Късноантична крепост“.

Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата „Космос“ и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока – останки от каменно-дървени котви.

Селището се е намирало в близост до римската пътна станция Темплум Йовис. Районът попада в териториите на разпространение на тетрадрахми, сечени в Томи и Одесос, както и на римски монети.

За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере. От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който в момента се намира в центъра.

През 1821 г. в Гърция избухва въстание против Османската империя. То обхванало всички села и градове покрай Черноморието, които били населени с гърци. В това въстание взели участие и жители на Бяла.

По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях – гръцка или „Св. Успение Богородично“ и „Св. Параскева“. От 1925 до към 1928 г. от Бяла са се изселили около двеста семейства в Катерини, Корино, Китрос, Аспрос. В техните къщи се настаняват бежанци – македонци, а по-късно – тракийци и добруджанци.

Късноантичната крепост (IV – VII в.) на носа „Св. Атанас“

е частично разкрита, част от разкопките са укрепени. На другия ден се навършваха 30 години от обяваването на Бяла за град (5.ІХ.1984 г.), така че кипеше ентусиазиран и …леко хаотичен труд около разкопките. Както се казваше в един стар виц: „да имахме още един ден и пет лева, всичко щяхме да направим както трябва“. За жалост, наблюденията ни показват, че всички дейности, извършвани „по повод“, остават на някакъв етап на недовършеност след празника – парите привършили, хората уморени, мероприятието отчетено…

Крепост – Бяла, Варненско

Макетът на крепостта се довършва

 

Над обособените части на крепостта има издигнати покривни конструкции, поставени са достатъчно на брои и информационни двуезични табла. Добра идея са паната, даващи обща идея за живота в крепостта. За съжаление, архитектите Добрев, Добрев и Симеонов, които не са пропуснали да заявят авторските си права, са „фотошопнали“ монаси в бели, сиви и кафяви раса, дами с венециански прически и т. н., характерни за период с около 10 века по-късно и с 3000 км по на запад. Да не говорим за изображенията на иконите…

Разкопки – Бяла, Варненско

Покривна конструкция защитава разкопките, но паната не са съвсем достоверни

 

 

За празника се очакваше да има и

историческа възстановка

Свързахме се с Калина Атанасова, за да публикува информация за събитието на сайта си, но не знаем как е протекло събитието. Дано повече хора са го посетили, защото ако се чакаше само на рекламата на Общината, щеше да остане на ниво махленско събиране.

Възстановка – Бяла, Варненско

Красива патрицианка ще участва във възстановката

 

 

Ако не ви се дават 5 лв за вход, можете да пиете по едно кафе в „цъфналия“ върху разкопките хотел-ресторант и по пътечката от терасата да влезете директно в крепостта.

Бяла, Варненско

Върху руините е построен хотел

 

 

Късноантична крепост на нос „Св. Атанас“

адрес: BG-9101 Бяла

GPS: 42° 51’ 18.23”, 27° 54’ 04.58”

раб. време: 10 – 20 ч.

цена: 5/2 лв

Обзор

Обзор е едно от най-древните селища по българското Черноморие с история датираща от преди повече от 3000 години. Първи тук се установяват траките, които наричат града си Навлохос (Навлох, Наулохас, Тетранаулохас, Татранаулохас). След тях (около I-во хилядолетие пр. Хр.) се заселват гърците, които го преименуват на Хелиополис (от гр. – „Град на Слънцето“).

През I в. пр. Хр. по земите на днешен Обзор се настаняват римляните. Те кръщават града си Теополис (Град на боговете) и построяват храм на върховния си бог Юпитер, чиито останки и днес красят центъра на курорта. Заради този храм римският град бил известен още с името Темплум Йовис. Според много археолози обаче, храм на Юпитер в Обзор не е възможно да бъде открит, останките от огромна сграда, намерени в центъра на курортния град, са част от ранно християнска базилика. Изследванията сочат, че градът е бил в разцвет по време на късната античност. А тогава вече не са се строяли храмове на Юпитер, според учените. Недалеч от града, за да защитават морските търговски пътища между Константинопол и Дунав, римляните построяват и крепост.

По-късно тук се е намирала лятна резиденция на византийските императори.

Обзор, България

 

През Средновековието, привлечени именно от мощното укрепление, едни след други тук се заселват византийците, савойците, добруджанският деспот Добротица (който преименува крепостта на Козяк) и османците, които окончателно превземат властта в средата на XV в. Те кръщават селището Гьозикен (Обзор на турски) – име, което носи до 1936 г., когато приема българското си съответствие, известно до днес.

 

През 1890 г. в Обзор е открито първото училище – в сградата на бившия конак. През 1922 г. от начално то се разраства в гимназия. Три години по-късно е основана първата селска вечерна прогимназия. През 1930 г. започва строежа и на официална училищна сграда, която посреща първите си ученици през есента на 1933 г. под името „Св. Св. Кирил и Методий“. По това време Обзор започва да се развива и в сферата на туризма. Разраства се строителството, оформят се комплекси, заведения и тревни площи, а близките природни красоти се използват като допълнително предимство за привличане на посетители. На 09 септември 1984 г. Обзор получава статута на град.

Обзор е курортът с най-дълга плажна ивица по българското Черноморие

Близо 10 км фин златист пясък плавно следва извивките на живописен залив и свързва двата скални носа в краищата му, давайки възможност за установяване на всевъзможни плажни атракции и почивни бази. В северния си край заливът се „заключва“ от нос Свети Атанас, а в южния – от нос Емине, където се издига един от шестте фара по родното Черноморие. Всъщност претенции за „собствеността“ на този плаж има и намиращия се на 7 км северно гр. Бяла.

Православният храм „Св. Йоан Предтеча“

е построен през 1904 и изцяло реставриран през 2004 година. Намерен е шестораменен патриаршески кръст, т. нар. древноегипетски символ на живота Анх (с експертиза от Британския музей), който е най-старият открит християнски символ в цяла Европа и тухла със стилизирано изображение на риба (до средата на ІV в. рибата е символ на християнството) (GPS: 42° 49′ 11″,   27° 52′ 52″). Всяка година на 24 юни – Еньовден, храмът се превръща в основна сцена на действие в чест на рождението на неговия патрон и празника на града.

 храм „Св. Йоан Предтеча“, Обзор

 

В центъра се намира площадът с

Часовниковата кула и фонтана,

които са любимо място за вечерни сбирки на местните и на туристите. 12-метровата кула е построена във възрожденски стил от 3 сегмента, като на най-горния са разположени 4 часовника с кръгли циферблати. Емблематичната за града конструкция е завършена от покрив с медна ламарина.

 Часовниковата кула и фонтана, Обзор

 

В град Обзор може да видите още

Крайморския парк

или както го наричат местните „Паркът с палмите“. Площта от около 20 дка се простира от двете страни на една от главните улици на града и е устроена на 2 етапа. Първо е оформена половината откъм морския бряг, където ви очакват стотина студоустойчиви палми и десетки пъстри цветя, пръснати покрай алеите и освежавани от автоматична оросителна система, детска площадка и дървени мостчета над разположено в средата езеро. Малко по-късно паркът се разраства от другата страна на улицата и към съоръженията са добавени още няколко детски къта, два великолепни фонтана, лятно кино и лятна сцена, на която почти винаги се случва нещо (Международен фестивал на църковната музика „Пасхалия“ (през месец май), Международен фестивал „Северна Венеция Обзор“, Международен фестивал „Обзор на звездите“ и Международен фестивал „Българска асамблея“ (през месец юни), Нептунови празници през юли, Международен детски фестивал за песни и танци „Обзор пее и танцува” през август и много други). В него се намират колони и останки от статуи от предполагаемия храм на Юпитер и други древни фрагменти.

 Обзор

 

Наблизо, на крайбрежната улица, се намира и

градският музей

със странното работно време 18 – 22 ч. (вход 4/2 лв).

Средновековна крепост „Козяк“ се намира на около 3 километра от град Обзор на запад, в местността „Калето“. Развалините на крепостта са на източния от двата ръта, които се спущат от връх „Янку тепе“ към долината на р. Двойница. Според братята Шкорпил, крепостта се е състояла от две части. Предната, като по-достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула. „Козяк“ несъмнено се е използвал като пристан (въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти), защото през ХVІ в. е съществувал „Закон за пристанището на Гьозке“, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Крепостта пострадала тежко от рицарите на граф Амедей Савойски по време на морския поход срещу българското Черноморие през есента на 1366 г. При неизвестни обстоятелства по-късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в., когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.

Посещението на тази крепост беше първоначалната и основна цел на пътуването ни. След като не я намерихме, като истински (български) инженери прочетохме упътването, т. е. отидохме до Информационния център. Любезно девойче ни обясни, че нямаме никакъв шанс да стигнем до крепостта, защото Общината току-що е взела решение да се изгради еко-пътека, която да води от т. нар. Първомайска поляна (стига се по последната улица на града вляво, посока Бяла) до „Козяк“. В противен случай трябва да си търсим добре информиран местен водач. За другия сезон всичко трябвало да е готово. А дано!

Крепост „Козяк“

адрес: BG-8250 Обзор

GPS: 42° 49′ 28″, 27°51’30“

Защитена местност „Иракли“

от 1994 г. е резерват за запазване на редките и застрашените растителни видове и птици. Плажът на Иракли (наречен така от преселници гърци, в памет на местността, от която идват – Ераклеа в днешна Гърция) е един от малкото останали девствени плажове, който беше нашумял напоследък с проблемите около решенията за застрояване на района. Плажната ивица е дълга около 3 км и достига до нос Емине. Иракли е разделен от река Вая, вливаща се в морето, оформяйки широк лиман, разделяща условно плажовете на плаж „Иракли“ („натюр“) и плаж „Вая“ (облагороден). Тъй като е далеч от големите курорти, а и няма никаква инфраструктура, Иракли се посещава предимно от млади хора, които пренебрегват липсата на условия за сметка на общуването с дивата природа.

Плажът „Вая“

Плажът „Вая“

 

 

Иракли

адрес: BG-8239 с. Баня

GPS: 42° 45′ 03″, 27° 53′ 19″

Емине (Емона)

Нос „Св. Никола“ е едно от местата, които задължително трябва да бъдат посетени. Това е точката, където Стара планина опира морето. След него следва и централният старопланински нос, наречен „Емине“, където се счита, че свършва Балканът.

Нос „Емине“ („Емона“) е висок цели 60 метра и е вдаден навътре в морето. На носа могат да се видят останки от църква и средновековната крепост „Емона“, известна и като „Аемон“, а местността около нея се нарича „Палеокастро“ (Старата крепост). Всъщност за нея се разбира при строежа на фара на нос „Емине“. През 1278 г. е била завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на „Аемон“ се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта вече е във владение на деспот Добротица. През 1388-1389 г. е завладяна за първи път от турците, а окончателно – през март 1453 г.

Носът е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия океан и Черно море. Българската част от машрута Е-3 е по-популярнa като Ком – Емине. На нос Емине се намира Емонския фар. Той е един от шестте фара на българското черноморско крайбрежие. Кулата му се издига 9,4 метра. Фарът съществува от 1880 година и се вижда от 30 мили в морето, но днес, във времето на спътниковата навигация, ролята му за корабоплаването е почти символична.

Легенда

Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и невероятно красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк-корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, хвърлила се в морската бездна и вълните станали пурпурночервени. И днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за излъганата любов на девойката.

Емине

Тук свършва Балканът

 

Село Емона е разположено в северозападната част на нос Емине. Според Омировата Илиада тракийския цар Рез, участник в Троянската война и убит от Одисей и Диомед, е бил роден тук.

Селцето е изключително мъничко и в него живеят двадесетина души. Видът на къщите говори, че това са по-скоро виладжии, а не постоянни жители.

Пътят от Иракли е около 6 км и в изключително лошо състояние. Явно държавата си „отмъщава“ на еколозите и е допуснала той да се върне към вида, предполагащ най-много волски впрягове и/или катъри. Пред входа на някакво военно поделение (по табела) той се отклонява вдясно към селото, а направо – на около 2 км – е носът.

Несебър – Равда

Несебър

е толкова известен и посещаван, че няма какво да се добави. Освен, може би, че и в края на сезона лудницата и кичът не отстъпват позициите си в това райско някога място.

 Несебър

 

Положителни емоции – за n-ти път посещение на еко-кафене „При Mайкъл“, където можете да се радвате на прохладата на водни стени сред щъкащи водни костенурки, както и две сувенирни монети – с църквата „Христос Пантократор“ и „Несебърска панорама“.

Еко-бар „При Майкъл“

адрес: ул. „Хан Аспарух“ № 7а, BG-8231 Несебър

GPS: 42.6597, 27.73776

тел.: +359 554 455 31

моб.: +359 888 705 874

web: http://www.bar.bg/ekobarnessebar

email: ekobar@mail.ru

раб. време: 12 -23 ч.

Равда

Малкото село Равда е разположено между град Несебър и град Ахелой и вече трудно може да се определи като самостоятелно селище, а по скоро е част от „мегаполиса“ Равда – Несебър – Слънчев бряг – Св. Влас. След 1924 година в Равда се заселват бежанци от Егейска Македония. По времето на социализма бе известно главно с ученическите лагери, пионерски и средношколски, изградени в него. Сега голямата атракция е аквапарк, предлагащ забавление на децата и, в по-малка степен, на родителите им.
А, и някога учехме, че старото му име било Месембрия, а сега на много места пише Месамбрия…

Продължението:

Черноморието (2): От Ахелой до о-в Света Анастасия през Поморие и Бургаските минерална бани

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:

Бяла (2014-09-03 Антична крепост)

Обзор (2014-09-03)

Иракли (2014-09-03)

Емона (2014-09-03)

Несебър (2014-08-30 & 09-05)

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply