Галилея, Галилея (7): Археологичен парк Ципори (Израел)

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Ако и националния парк Бейт Шеарим. Днес сме в археологическия парк Ципори.

Приятно четене:

Ципори

част седма на

Галилея, Галилея

 

 

 

 

В Израел всеки пътешественик, който почита древността, придобива усещането, че е попаднал на жив учебник по история и се чувства като в свои води. Тук е възможно на практика да се сглоби всичко предварително прочетено и да намери място даже случайната информация, която съвременникът получава от различни източници.

Опитните туристи знаят, че за да опознаеш истински една страна, трябва да се откажеш от предубежденията си и да се запасиш с търпение и здрав разум. Търсейки разковничето на човешкия интерес у интелигентния турист, аз определено съм затруднена да го заведа в Ципори. Тук, както и навсякъде, историята е преплетена с изкуството, архитектурата, инженерните науки, религията и фолклора, а повечето обекти за посещение са със суперлатива за превъзходна степен – „най”.

Зареждам се с огромна доза любопитство и желание духът ми да докосне всяко кътче на това невероятно интересно място, с бликаща история и естетика, и едно от множеството национални туристически обекти – държавният

археологичен парк Ципори

археологичен парк Ципори, Израел

 

Оттук минава главният водоразделен хребет на Галилея, а проходите около него още преди векове били стратегическите трасета на Виа Марис през хълмистата долина. Там, където те се събират в скътана естествена падина, преди четири хиляди години праисторическият човек построил едно от своите убежища през ранната бронзова епоха. Нарекъл го Ханатон (ханаански град). За първи път името се среща в една от най-древните, открити до днес, хроники от ХІV век преди новата ера – египетските ръкописи „Ал ха-Марна”, писани по време на фараон Ехнатон (1398 – 1369 г. преди новата ера). Следващото споменаване е в Библията, като граничен град между земите на два от дванадесетте еврейски рода – Ашер и Завулон. Приблизително по това време – 1250 г. преди новата ера, когато Иисус Навин, приемникът на Моисей, с кръв и меч завоюва ханаанската земя, древният град се премества горе, на хълма, с еврейското име Ципори (птица). И днес е останала традицията еврейските градове да са на по-високите ветровити места, а арабските селища – в закътаното подножие на планините. Вавилонският Талмуд в свитък даже обяснява защо е дадено това име на селището: „понеже бил на върха на планината като птица”. Вероятно Ципори сменил в длъжност град Ханатон, охранявайки важния кръстопът.

По времето на Първия и на Втория Храм градът бил голям и богат – административна столица на Галилея с тридесет хиляди жители. На пазарите му идвали търговци на злато и сребро, донасяли благовонни масла и омайващи парфюми, скъпоценни камъни и ефирни златотъкани платове. Въздухът бил напоен с аромата на незнайни подправки. Суетата и глъчката не стихвали денем и нощем.

Според Йосиф Флавий, засвидетелствано в книгата му „Юдейската война” (13,338) от края на първи век, Ципори бил най-големият град на Израел и център на въстанието на Йосиф Мататияху (бъдещия историк Йосиф Флавий). Той впоследствие се предал на римляните без бой. Това обаче не умилостивило римският военачалник Вар, който разрушил града и продал в робство жителите му. Ирод Антипа (син на Ирод Велики) възстановил града и Ципори бил негова резиденция до основаването на град Тверия – на брега на Кинерет.

Според християнското поверие, съвсем в края на старата ера, в периода на разцвета и величието на Ципори, тук са живели Йоаким и Анна – родителите на Дева Мария. Вероятно тук е родена и Божията Майка.

Много по-късно, в началото на ІІІ век, тук пристига от Бейт Шеарим, Синедриона – висшата еврейска религиозна администрация, начело с Йехуда ха-Наси, живял тук през последните седемнадесет години от живота си. Не напразно до нас е достигнал разказ за това как лекарят съветвал знатния раби да живее именно в Ципори, понеже за болното му сърце тези места били лечебни – с чист планински въздух и вкусна вода, впримчена в шест водосборни кладенеца под града.

В Талмуда от ІV век Ципори многократно е споменаван като свещен традиционалистичен град, в който имало осемнадесет синагоги и работили няколко от известните религиозни школи, включително и по Кабала. Тук Синедрионът останал през целия трети век, след което окончателно се преместил в Тверия. Но даже десетилетия след това тук живеели и работили известни законоучители и синагогите развивали бурна дейност.

Но в живота е така – след всеки разцвет следва период на упадък и обратно. Горчивата съдба не отминала и Ципори. През 363 година мощно земетресение с епицентър в региона сринало до основи богатия на духовност и изкуства град. Завинаги останали под руините ненадминати по красота мозайки, сгради, улици, домове. После отново животът победил – дошло християнството през ІV век и византийците построили нов Ципори, но вече с еврейско малцинство и християнско мнозинство.

През следващия, ислямския период, градът загубил значението си. Кръстоносците през ХІІ век го съживили и построили крепост Ле Сифори, където отсядал крал Ги. Жестокото време, обаче, изпратило и тях в забвение и ето, че техният замък бил реставриран и вторично използван през ХVІІІ век от друзкия управител на Галилея Дахр ел-Омар. След християнското име на града Сепфорис дошло арабското – Сауфория. После войнстващите араби го разрушили и основали база на терористите, просъществувала до 1948 година, когато израелската армия завзела града и установила новата власт.

Представям си голямото изумление от богатите находки на първите археолози, дошли от Мичиганския университет през 1931 година, а после и щастието на първооткривателите от втората експедиция. от университетите на Южна Каролина и Ерусалим през 1983-85 г. И сега продължават разкопките в Ципори, но, като цяло, те се делят условно на три части: манастира с църквата на кръстоносците, жилищния квартал и водната система.

 

 

(((((((((())))))))))

 

 

Ето така, препускайки през историята, в началото на ХХІ век на този древен хълм в Галилея кацвам и аз, пронизана от любопитство, с карта в ръка и номериран маршрут за изпълнение.

Като добра християнка, търсеща и намираща тук, на Святата земя, мястото на своя Господ, се отправям първо към манастира „Света Анна”. Той е францискански, женски и в момента тук се помещава и религиозно училище за арабски християнски девойки. Има поверие, че монахините тук пазят като светиня ключа от църквата на кръстоносците, в която се е събрал военния съвет на паметната дата 2 юли 1187 година преди фаталния бой със Салдин в Хитин, който определил съдбата на кралството им. Тогава Салдин завзема Ерусалим, отблъсква кръстоносците на север и те се установяват в новата си столица Ако. Самата църква е зад оградата на манастира и е построена на мястото на дома на Дева Мария. Днес от нея са останали само високи колони – следи от миналото величие на кръстоносците.

Манастирът и църквата „Света Анна“ – Ципори, Израел

Манастирът и църквата „Света Анна“

 

 

С голямо любопитство продължавам разходката си из тази археологическа територия, години наред попивала интереса и труда на студенти и учени, после внимателно обследвана, за да дойде до наши дни в този разкрит вид.

Древният Ципори

имал огромна за своето време площ – бил едва ли не по-голям от столицата Ерусалим. Да се разкопае, обаче, хълмът, където наистина като кацнала птица векове наред се е белеел богатият красив град, днес е невъзможно. По време на войната за независимост било разрушено възникналото през ХІХ век арабско село – база на терористите. После проблемът бил разрешен соломоновски – била посадена гора с цел да се предотврати ново арабско заселване. Тогава още не знаели, че под съвременните руини лежи легендарен древен град. До днес в разкопките са вложени много средства, макар че най-старата част на Ципори, от времето на Първия Храм, изобщо не е разкопавана.

 

 Манастирът и църквата „Света Анна“ – Ципори, Израел

 

Движа се от манастира „Света Анна” към западната част на хълма и вървя по калдъръмената улица, която е на възраст 2150 години. Отляво и отдясно едва личат основите на домове с вътрешни дворове (атриуми) и общи стени със съседните постройки. Това е цял жилищен комплекс от времето на Втория Храм. Началото му датира от Хасмонейските времена и започва с каменоломна. После продължава да съществува до края на римското управление, а след това е преустроен през византийската епоха. Битовите удобства, съобразени с религиозните изисквания, ни показват едно много дружелюбно съжителство на хора от различни вероизповедания. Открити са множество подземни кухини-водохранилища, а изобилието на микве – ритуални къпални, 31 на брой, потвърждава, че в продължение на стотици години тук е живяло значително на брой еврейско население. Вече са намерени част от осемнадесетте синагоги, упоменати в Талмуд, една от които, явно, е главната. Археолозите я считат за една от най-впечатляващите древни синагоги, намерени в Израел. Представлява дълго, тясно здание, което не е обърнато към Ерусалим и е без разделение на мъжка и женска част. Подът е покрит с мозайка, отнесена към V век, разделена на седем дълбокосъдържателни платна, които представляват зодиакалния кръг и годишните времена, а в центъра – слънцето на колесница, впрегната в четири коня; посещението на ангелите при Авраам и Саара; жертвоприношението на Авраам; посвещението в сан на първия коен Аарон и други. И в това няма нищо учудващо – такова разпределение на мозаечни плоскости с подобен сюжет е напълно характерно за синагогите от този период. Композициите и надписите към тях, също във вид на мозайка, са на иврит, арамейски и гръцки и много добре осветляват епохата.

Жертвоприношението на Авраам – Ципори, Израел

Жертвоприношението на Авраам

 

 

 

 

Почти в средата на този квартал е една от най-значимите постройки в Ципори – театърът, датиращ от втората половина на І век. Той има полукръгла форма с диаметър 72 метра, места за 4500 зрители и чудесно очертава топографията на местността. Това е единственият открит театър в Израел, вкопан в склона на варовиковия хълм. Горната му част е напълно разрушена, а безмилостното време, метеорологичните фактори и земетресението през 363 година съвсем са заличили следите от сцената и прилежащите и помещения. Оцеляла е само долната част на стената зад сцената, предназначена за декори и ниши за статуи. Случайно оцелели са и част от каменните седалки, отнесени от недобросъвестни граждани. Нерядко археолозите ги намират при разкопки недалеч от Ципори.

Древният театър – Ципори, Израел

Древният театър

 

 

 

Впрочем всезнаещите историци са учудени от наличието на театър тук – в лоното на традиционализма. Знае се, че театралното изкуство е дошло от празника на Дионисий в Древна Гърция, а театърът, като културна институция и сграда, никога не се е ползвал в еврейската традиция. От разкопките личи, че тук даже не е границата между еврейския и нееврейския квартал, а напротив, оказва се, че евреи са живели от всички страни на театъра. Оттук, естествено, се налага изводът, че в тази епоха Ципори е бил един демократичен и интелигентен град и театърът се е възприемал добре от всички вероизповедания и слоеве на населението.

Цитаделата – Ципори, Израел

Цитаделата

 

 

Отгоре на хълма и в съседство на театъра, гордо и самотно върху бялата варовикова скала се издига Цитаделата. За строителството на крепост в Ципори пише още Йосиф Флавий в „Юдейската война”. През 37 година преди новата ера тук е отседнал със своя легион цар Ирод, попаднал внезапно в снежна буря, рядко срещано метеорологично явление по тези места. В Мишна също се говори за цитаделата в Ципори, като за място, където се е установявал всеки, който е завладявал града, използвайки я за свои цели. Оттук пълководците ръководили военните действия в околността.

Tsipori, Tsipori, Израел

В каменореда на кулата даже неспециалист може да забележи странна смесица от стилове и епохи. Това явно е крепостна кула иродианско строителство. Впоследствие са я преустройвали византийците, кръстоносците, Дахр ел-Омар през ХVІІІ век… За строителен материал при реконструкциите са използвали даже мраморни саркофази – за основи на някои от ъглите на зданието. Входът е украсен с резбована арка, а на дясната стена – с каменоделски орнаменти от отоманския период. За последен път Цитаделата е реставрирана в наши дни и тук се помещава малък, скромен музей. Фотоси, метални и глинени находки и компютърни анимации разказват за величието на древния Ципори. Стръмна каменна стълба води към покрива с панорамна площадка, прекрасен изглед и фотоуказател, обясняващ обектите, откриващи се в далечината.

 

(((((((((())))))))))

 

 

Най-после идва ред да видя и знаменитите мозайки от началото на ІІІ век – гордостта и емблемата на Ципори. Над тях сега е построена специална сграда с климатична инсталация. Всъщност те са част от разкошна римска вила недалеч от театъра и Цитаделата, но напълно разрушена от земетресението. Не знаем кой е живял в този дом – вероятно богат римлянин. Уви, няма нищо вечно под слънцето! Съдбата не е пощадила тази масивна двуетажна постройка с много стаи, вътрешен двор и красива колонада. Южната част е безвъзвратно разрушена, но в северното крило по чудо се е запазила прекрасна подова мозайка. Разположена е в просторната гостна във формата на триклиний, тоест оставени са места за три дивана с точни обозначения на основите им. Темата на мозаечното пано се разгръща в сцени от живота на бога на виното Дионисий, свързани отначало с детството му, а после с женитбата му с прекрасната Ариана – дъщерята на критския цар.

Мона Лиза от Галилея

Мона Лиза от Галилея

 

 

 

Централното пано е с условно заглавие: „Кой кого ще надпие”. Явно, почитателите на този бог не са се променили много за последните 17 – 18 века! И ето тук, на фигурната рамка, оформяща контурите на централното пано, е изобразена прекрасна жена. Коя е тя? Вероятно богиня Афродита? А вероятно домакинята на дома? И какво отношение има към тази изискана вила?… Лицето е с благородни черти и нежен светъл овал. Дългите коси падат на плещите, умните очи ви гледат загадъчно, но без усмивка. Усещаш, че внимателният поглед на непознатата е отправен в душата ти, не смееш да се откъснеш и магично си привлечен от това изящество. Да, древните римляни наистина били ценители на женската красота! Това изображение на жена днес е апогей на мозаечното изкуство, а името и е „Мона Лиза от Галилея” или „Венера от Ципори”. Според статистиката на археолозите това е най-голямата и красива мозайка, намерена в Израел досега, и един от най-големите шедьоври на световното мозаечно изкуство, отнесено при това към най-ранния му период. Мозайката е съставена от 1,5 милиона камъчета в 88 разцветки и нюанси, всички с естествен произход. Напълно е възможно в Ципори да е работила мозаечна школа, понеже този начин на подова настилка – с красиви мозаечни пана – е много разпространен и в други домове. В коридорите и стаите на тази вила са открити и други подове с геометрични рисунки. В банята пише: „хигиена”, а тоалетната даже била с течаща вода.

Последната версия е, че този дом е принадлежал на самия Йехуда ха-Наси и вероятно е подарък от Рим. А неоправданият разкош се обяснява с тесните връзки с римските императори и необходимостта да се приемат високопоставени гости.

 

Древното кардо  – Ципори, Израел

Древното кардо

 

 

 

 

Известна е специфичната планировка на градовете и кварталите, строени по римско време, с две взаимноперпендикулярни главни улици и площад в центъра. В Ципори разкопките на кардото вече са приключени. Виждам широка улица от източната страна на хълма, настелена с меки варовикови плочи, поставени особено – по диагонал. Там, при внимателно вглеждане, колкото и да е невероятно, се различава гравирана менора, личат и издълбаните коловози от колесниците и подковите на конете, препускали някога тук ежедневно.

Стъпвам на тази древна улица от ІІ – ІІІ век, увенчана с колонада от двете страни, и отново попадам в света на мозайките. Тук даже и тротоарите са украсени с многоцветни сложни плетеници и фризове. Колоните очертават един изящен, покрит с лека конструкция тротоар. Под тази надеждна сянка, скрити от палещите слънчеви лъчи, гражданите бързали по работа или за покупки, продавачите оживено търгували, животът кипял. А в празник мирните патриции се разхождали достолепно и красотата, издигната в култ, била съзвучна с красивата природа на Галилея. Сутрин слънцето изгрявало в началото на улицата и тихо подканяло любезното еврейство да посети синагогите за първа молитва.

Мозайките в Домът на Нил  – Ципори, Израел

Мозайките в Домът на Нил

 

 

Продължавам по древния булевард и спирам на друга перла от находките – „Домът на Нил”. Това вероятно била сграда с обществено значение, понеже се състояла единствено от голяма зала и няколко странични стаи. Тук мозайката е толкова красива, че не може да не се оцени по достойнство. Тя изобразява празненствата в Египет при разливането на река Нил. Виждам бог Нил, възседнал хипопотам, а трима младежи му поднасят дарове. До него е богинята, символ на самия Египет. Тя е обвита с мантия, но гръдта и е разголена, на главата – корона, а в ръцете – рогът на изобилието. До главното течение на Нил е показан прибор, измерващ нивото на водата – нилометър. Виждат се и вратите на Александрия, двете кули и фарът (чудото на света), намиращ се на малкия остров Фарос, пред пристанището. Представени са грациозни дългокраки птици, пищна блатна зеленина и разнообразен животински свят; сцени с ловни мотиви, пълни с динамика и ловна страст, и отново богатата природа край бреговете на Нил.

 

 Водоплаващи птици  – Ципори, Израел

Водоплаващи птици  – Ципори, Израел

Водоплаващи птици

 

Влизам в друг дом – шедьовър, в който щастливо е кипял животът на гръцки велможа. Тук уникален мозаечен ансамбъл изобразява моменти от Митологията – вълшебния музикант Орфей, свирещ на арфа; войнствени амазонки, стрелящи с лъкове; дълбокомислени кентаври; ловни сцени с тигри и лъвове; пируващи весели хора и няколко вида спортни състезания – предшественици на олимпийските игри. А ето и самият домакин, който посреща гостите. Всички седят около масата и той играе на домино с един от тях.

Мозайки – Ципори, Израел Мозайки – Ципори, Израел Мозайки – Ципори, Израел Мозайки – Ципори, Израел

 

 

Нямам сили да напусна този оазис на хармонията и съвършенството. По съвременни оценки тези древни мозайки са с много висока естетическа стойност. Макар и частично унищожени, те ни представят една добре развита школа на това ярко и изразително изкуство. Използваните милиони камъчета с естествени цветове и редки нюанси, великото търпение на безименните художници и особено реалистичните изображения, толкова близки до действителността, издигат в култ красотата на мозайките в Ципори и го правят един високоестетичен и желан обект за посещение.

 

 

((((((((((((((()))))))))))))

 Ципори, Израел

 

Вече е време да се разделя с тънкото мозаечно изкуство и да се пренеса в света на водата. Предстои ми да посетя третия вид археологически находки тук – знаменитата водна система на Ципори. За водата – извора на живота, инженерният гений на ІІ – ІІІ век е построил уникален резервоар в една от подземните скални цепнатини. Тя е на километър и половина от стария град и даже днес поразява с размерите си. Открита е отдавна, но реставрирана едва през последното десетилетие на ХХ век. Състои се от подземен канал с височина няколко десетки метра и дължина 200 метра. Пътешествието ми продължава по дъното му и усещането е твърде странно. Вървя по коридора на гигантска продълговата капка – скална цепнатина, широка долу и стесняваща се нагоре. Тук столетия наред се е събирала вода и е давала живот на Ципори. Дневната светлина белее високо горе, а тук и сега е влажен полумрак. Строителите са използвали този естествен геологичен разлом, като старателно са измазали стените му. Мазилката е положена върху слой от счупени парченца керамични съдове. Общият обем на тази природна цистерна се определя минимум на 10 хиляди кубически метра вода. По своята форма и размери водната система е абсолютен уникат на строителния гений от тази епоха. Водата се доставяла по два аквадукта, водещи от самите извори, както и от други дренажни канали за повърхностно събиране. На билото на този воден хълм археолозите са открили още няколко подобни водни резервоара, но с по-малък капацитет. При това голямо количество достъпна вода в Ципори, изследователите допускат, че е било добре развито селското стопанство и скотовъдството.

Това е и краят на моята екскурзия в Ципори. С огромно съжаление напускам този свят на изучена древност, където привидно всичко е ясно, но всеки следващ пласт изследвана територия носи нова информация. За мен древната история не е закостеняла и неоспорима даденост, а интересно повествование, обогатяващо се непрекъснато с находки и сведения за отдавна отминал скоротечен живот, който даже има свойството да се развива от богатството на гледища и тълкувания.

 

 

Продължението:

Галилея, Галилея (8): Мерон (Израел)

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.