сеп. 30 2014

Галилея, Галилея (7): Археологичен парк Ципори (Израел)

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен, Пкиин, град Ако и националния парк Бейт Шеарим. Днес сме в археологическия парк Ципори.

Приятно четене:

Ципори

част седма на

Галилея, Галилея

В Израел всеки пътешественик, който почита древността, придобива усещането, че е попаднал на жив учебник по история и се чувства като в свои води. Тук е възможно на практика да се сглоби всичко предварително прочетено и да намери място даже случайната информация, която съвременникът получава от различни източници.

Опитните туристи знаят, че за да опознаеш истински една страна, трябва да се откажеш от предубежденията си и да се запасиш с търпение и здрав разум. Търсейки разковничето на човешкия интерес у интелигентния турист, аз определено съм затруднена да го заведа в Ципори. Тук, както и навсякъде, историята е преплетена с изкуството, архитектурата, инженерните науки, религията и фолклора, а повечето обекти за посещение са със суперлатива за превъзходна степен – „най”.

Зареждам се с огромна доза любопитство и желание духът ми да докосне всяко кътче на това невероятно интересно място, с бликаща история и естетика, и едно от множеството национални туристически обекти – държавният

археологичен парк Ципори

археологичен парк Ципори, Израел

Оттук минава главният водоразделен хребет на Галилея, а проходите около него още преди векове били стратегическите трасета на Виа Марис през хълмистата долина. Там, където те се събират в скътана естествена падина, преди четири хиляди години праисторическият човек построил едно от своите убежища през ранната бронзова епоха. Нарекъл го Ханатон (ханаански град). За първи път името се среща в една от най-древните, открити до днес, хроники от ХІV век преди новата ера – египетските ръкописи „Ал ха-Марна”, писани по време на фараон Ехнатон (1398 – 1369 г. преди новата ера). Следващото споменаване е в Библията, като граничен град между земите на два от дванадесетте еврейски рода – Ашер и Завулон. Приблизително по това време – 1250 г. преди новата ера, когато Иисус Навин, приемникът на Моисей, с кръв и меч завоюва ханаанската земя, древният град се премества горе, на хълма, с еврейското име Ципори (птица). И днес е останала традицията еврейските градове да са на по-високите ветровити места, а арабските селища – в закътаното подножие на планините. Вавилонският Талмуд в свитък даже обяснява защо е дадено това име на селището: „понеже бил на върха на планината като птица”. Вероятно Ципори сменил в длъжност град Ханатон, охранявайки важния кръстопът.

По времето на Първия и на Втория Храм градът бил голям и богат – административна столица на Галилея с тридесет хиляди жители. На пазарите му идвали търговци на злато и сребро, донасяли благовонни масла и омайващи парфюми, скъпоценни камъни и ефирни златотъкани платове. Въздухът бил напоен с аромата на незнайни подправки. Суетата и глъчката не стихвали денем и нощем.

Според Йосиф Флавий, засвидетелствано в книгата му „Юдейската война” (13,338) от края на първи век, Ципори бил най-големият град на Израел и център на въстанието на Йосиф Мататияху (бъдещия историк Йосиф Флавий). Той впоследствие се предал на римляните без бой. Това обаче не умилостивило римският военачалник Вар, който разрушил града и продал в робство жителите му. Ирод Антипа (син на Ирод Велики) възстановил града и Ципори бил негова резиденция до основаването на град Тверия – на брега на Кинерет.

Според християнското поверие, съвсем в края на старата ера, в периода на разцвета и величието на Ципори, тук са живели Йоаким и Анна – родителите на Дева Мария. Вероятно тук е родена и Божията Майка.

Много по-късно, в началото на ІІІ век, тук пристига от Бейт Шеарим, Синедриона – висшата еврейска религиозна администрация, начело с Йехуда ха-Наси, живял тук през последните седемнадесет години от живота си. Не напразно до нас е достигнал разказ за това как лекарят съветвал знатния раби да живее именно в Ципори, понеже за болното му сърце тези места били лечебни – с чист планински въздух и вкусна вода, впримчена в шест водосборни кладенеца под града.

В Талмуда от ІV век Ципори многократно е споменаван като свещен традиционалистичен град, в който имало осемнадесет синагоги и работили няколко от известните религиозни школи, включително и по Кабала. Тук Синедрионът останал през целия трети век, след което окончателно се преместил в Тверия. Но даже десетилетия след това тук живеели и работили известни законоучители и синагогите развивали бурна дейност.

Но в живота е така – след всеки разцвет следва период на упадък и обратно. Горчивата съдба не отминала и Ципори. През 363 година мощно земетресение с епицентър в региона сринало до основи богатия на духовност и изкуства град. Завинаги останали под руините ненадминати по красота мозайки, сгради, улици, домове. После отново животът победил – дошло християнството през ІV век и византийците построили нов Ципори, но вече с еврейско малцинство и християнско мнозинство.

През следващия, ислямския период, градът загубил значението си. Кръстоносците през ХІІ век го съживили и построили крепост Ле Сифори, където отсядал крал Ги. Жестокото време, обаче, изпратило и тях в забвение и ето, че техният замък бил реставриран и вторично използван през ХVІІІ век от друзкия управител на Галилея Дахр ел-Омар. След християнското име на града Сепфорис дошло арабското – Сауфория. После войнстващите араби го разрушили и основали база на терористите, просъществувала до 1948 година, когато израелската армия завзела града и установила новата власт.

Представям си голямото изумление от богатите находки на първите археолози, дошли от Мичиганския университет през 1931 година, а после и щастието на първооткривателите от втората експедиция. от университетите на Южна Каролина и Ерусалим през 1983-85 г. И сега продължават разкопките в Ципори, но, като цяло, те се делят условно на три части: манастира с църквата на кръстоносците, жилищния квартал и водната система.

(((((((((())))))))))

Ето така, препускайки през историята, в началото на ХХІ век на този древен хълм в Галилея кацвам и аз, пронизана от любопитство, с карта в ръка и номериран маршрут за изпълнение.

Като добра християнка, търсеща и намираща тук, на Святата земя, мястото на своя Господ, се отправям първо към манастира „Света Анна”. Той е францискански, женски и в момента тук се помещава и религиозно училище за арабски християнски девойки. Има поверие, че монахините тук пазят като светиня ключа от църквата на кръстоносците, в която се е събрал военния съвет на паметната дата 2 юли 1187 година преди фаталния бой със Салдин в Хитин, който определил съдбата на кралството им. Тогава Салдин завзема Ерусалим, отблъсква кръстоносците на север и те се установяват в новата си столица Ако. Самата църква е зад оградата на манастира и е построена на мястото на дома на Дева Мария. Днес от нея са останали само високи колони – следи от миналото величие на кръстоносците.

Манастирът и църквата „Света Анна“ – Ципори, Израел

Манастирът и църквата „Света Анна“

С голямо любопитство продължавам разходката си из тази археологическа територия, години наред попивала интереса и труда на студенти и учени, после внимателно обследвана, за да дойде до наши дни в този разкрит вид.

Древният Ципори

имал огромна за своето време площ – бил едва ли не по-голям от столицата Ерусалим. Да се разкопае, обаче, хълмът, където наистина като кацнала птица векове наред се е белеел богатият красив град, днес е невъзможно. По време на войната за независимост било разрушено възникналото през ХІХ век арабско село – база на терористите. После проблемът бил разрешен соломоновски – била посадена гора с цел да се предотврати ново арабско заселване. Тогава още не знаели, че под съвременните руини лежи легендарен древен град. До днес в разкопките са вложени много средства, макар че най-старата част на Ципори, от времето на Първия Храм, изобщо не е разкопавана.

 Манастирът и църквата „Света Анна“ – Ципори, Израел

Движа се от манастира „Света Анна” към западната част на хълма и вървя по калдъръмената улица, която е на възраст 2150 години. Отляво и отдясно едва личат основите на домове с вътрешни дворове (атриуми) и общи стени със съседните постройки. Това е цял жилищен комплекс от времето на Втория Храм. Началото му датира от Хасмонейските времена и започва с каменоломна. После продължава да съществува до края на римското управление, а след това е преустроен през византийската епоха. Битовите удобства, съобразени с религиозните изисквания, ни показват едно много дружелюбно съжителство на хора от различни вероизповедания. Открити са множество подземни кухини-водохранилища, а изобилието на микве – ритуални къпални, 31 на брой, потвърждава, че в продължение на стотици години тук е живяло значително на брой еврейско население. Вече са намерени част от осемнадесетте синагоги, упоменати в Талмуд, една от които, явно, е главната. Археолозите я считат за една от най-впечатляващите древни синагоги, намерени в Израел. Представлява дълго, тясно здание, което не е обърнато към Ерусалим и е без разделение на мъжка и женска част. Подът е покрит с мозайка, отнесена към V век, разделена на седем дълбокосъдържателни платна, които представляват зодиакалния кръг и годишните времена, а в центъра – слънцето на колесница, впрегната в четири коня; посещението на ангелите при Авраам и Саара; жертвоприношението на Авраам; посвещението в сан на първия коен Аарон и други. И в това няма нищо учудващо – такова разпределение на мозаечни плоскости с подобен сюжет е напълно характерно за синагогите от този период. Композициите и надписите към тях, също във вид на мозайка, са на иврит, арамейски и гръцки и много добре осветляват епохата.

Жертвоприношението на Авраам – Ципори, Израел

Жертвоприношението на Авраам

Почти в средата на този квартал е една от най-значимите постройки в Ципори – театърът, датиращ от втората половина на І век. Той има полукръгла форма с диаметър 72 метра, места за 4500 зрители и чудесно очертава топографията на местността. Това е единственият открит театър в Израел, вкопан в склона на варовиковия хълм. Горната му част е напълно разрушена, а безмилостното време, метеорологичните фактори и земетресението през 363 година съвсем са заличили следите от сцената и прилежащите и помещения. Оцеляла е само долната част на стената зад сцената, предназначена за декори и ниши за статуи. Случайно оцелели са и част от каменните седалки, отнесени от недобросъвестни граждани. Нерядко археолозите ги намират при разкопки недалеч от Ципори.

Древният театър – Ципори, Израел

Древният театър

Впрочем всезнаещите историци са учудени от наличието на театър тук – в лоното на традиционализма. Знае се, че театралното изкуство е дошло от празника на Дионисий в Древна Гърция, а театърът, като културна институция и сграда, никога не се е ползвал в еврейската традиция. От разкопките личи, че тук даже не е границата между еврейския и нееврейския квартал, а напротив, оказва се, че евреи са живели от всички страни на театъра. Оттук, естествено, се налага изводът, че в тази епоха Ципори е бил един демократичен и интелигентен град и театърът се е възприемал добре от всички вероизповедания и слоеве на населението.

Цитаделата – Ципори, Израел

Цитаделата

Отгоре на хълма и в съседство на театъра, гордо и самотно върху бялата варовикова скала се издига Цитаделата. За строителството на крепост в Ципори пише още Йосиф Флавий в „Юдейската война”. През 37 година преди новата ера тук е отседнал със своя легион цар Ирод, попаднал внезапно в снежна буря, рядко срещано метеорологично явление по тези места. В Мишна също се говори за цитаделата в Ципори, като за място, където се е установявал всеки, който е завладявал града, използвайки я за свои цели. Оттук пълководците ръководили военните действия в околността.

Tsipori, Tsipori, Израел

В каменореда на кулата даже неспециалист може да забележи странна смесица от стилове и епохи. Това явно е крепостна кула иродианско строителство. Впоследствие са я преустройвали византийците, кръстоносците, Дахр ел-Омар през ХVІІІ век… За строителен материал при реконструкциите са използвали даже мраморни саркофази – за основи на някои от ъглите на зданието. Входът е украсен с резбована арка, а на дясната стена – с каменоделски орнаменти от отоманския период. За последен път Цитаделата е реставрирана в наши дни и тук се помещава малък, скромен музей. Фотоси, метални и глинени находки и компютърни анимации разказват за величието на древния Ципори. Стръмна каменна стълба води към покрива с панорамна площадка, прекрасен изглед и фотоуказател, обясняващ обектите, откриващи се в далечината.

(((((((((())))))))))

Най-после идва ред да видя и знаменитите мозайки от началото на ІІІ век – гордостта и емблемата на Ципори. Над тях сега е построена специална сграда с климатична инсталация. Всъщност те са част от разкошна римска вила недалеч от театъра и Цитаделата, но напълно разрушена от земетресението. Не знаем кой е живял в този дом – вероятно богат римлянин. Уви, няма нищо вечно под слънцето! Съдбата не е пощадила тази масивна двуетажна постройка с много стаи, вътрешен двор и красива колонада. Южната част е безвъзвратно разрушена, но в северното крило по чудо се е запазила прекрасна подова мозайка. Разположена е в просторната гостна във формата на триклиний, тоест оставени са места за три дивана с точни обозначения на основите им. Темата на мозаечното пано се разгръща в сцени от живота на бога на виното Дионисий, свързани отначало с детството му, а после с женитбата му с прекрасната Ариана – дъщерята на критския цар.

Мона Лиза от Галилея

Мона Лиза от Галилея

Централното пано е с условно заглавие: „Кой кого ще надпие”. Явно, почитателите на този бог не са се променили много за последните 17 – 18 века! И ето тук, на фигурната рамка, оформяща контурите на централното пано, е изобразена прекрасна жена. Коя е тя? Вероятно богиня Афродита? А вероятно домакинята на дома? И какво отношение има към тази изискана вила?… Лицето е с благородни черти и нежен светъл овал. Дългите коси падат на плещите, умните очи ви гледат загадъчно, но без усмивка. Усещаш, че внимателният поглед на непознатата е отправен в душата ти, не смееш да се откъснеш и магично си привлечен от това изящество. Да, древните римляни наистина били ценители на женската красота! Това изображение на жена днес е апогей на мозаечното изкуство, а името и е „Мона Лиза от Галилея” или „Венера от Ципори”. Според статистиката на археолозите това е най-голямата и красива мозайка, намерена в Израел досега, и един от най-големите шедьоври на световното мозаечно изкуство, отнесено при това към най-ранния му период. Мозайката е съставена от 1,5 милиона камъчета в 88 разцветки и нюанси, всички с естествен произход. Напълно е възможно в Ципори да е работила мозаечна школа, понеже този начин на подова настилка – с красиви мозаечни пана – е много разпространен и в други домове. В коридорите и стаите на тази вила са открити и други подове с геометрични рисунки. В банята пише: „хигиена”, а тоалетната даже била с течаща вода.

Последната версия е, че този дом е принадлежал на самия Йехуда ха-Наси и вероятно е подарък от Рим. А неоправданият разкош се обяснява с тесните връзки с римските императори и необходимостта да се приемат високопоставени гости.

Древното кардо  – Ципори, Израел

Древното кардо

Известна е специфичната планировка на градовете и кварталите, строени по римско време, с две взаимноперпендикулярни главни улици и площад в центъра. В Ципори разкопките на кардото вече са приключени. Виждам широка улица от източната страна на хълма, настелена с меки варовикови плочи, поставени особено – по диагонал. Там, при внимателно вглеждане, колкото и да е невероятно, се различава гравирана менора, личат и издълбаните коловози от колесниците и подковите на конете, препускали някога тук ежедневно.

Стъпвам на тази древна улица от ІІ – ІІІ век, увенчана с колонада от двете страни, и отново попадам в света на мозайките. Тук даже и тротоарите са украсени с многоцветни сложни плетеници и фризове. Колоните очертават един изящен, покрит с лека конструкция тротоар. Под тази надеждна сянка, скрити от палещите слънчеви лъчи, гражданите бързали по работа или за покупки, продавачите оживено търгували, животът кипял. А в празник мирните патриции се разхождали достолепно и красотата, издигната в култ, била съзвучна с красивата природа на Галилея. Сутрин слънцето изгрявало в началото на улицата и тихо подканяло любезното еврейство да посети синагогите за първа молитва.

Мозайките в Домът на Нил  – Ципори, Израел

Мозайките в Домът на Нил

Продължавам по древния булевард и спирам на друга перла от находките – „Домът на Нил”. Това вероятно била сграда с обществено значение, понеже се състояла единствено от голяма зала и няколко странични стаи. Тук мозайката е толкова красива, че не може да не се оцени по достойнство. Тя изобразява празненствата в Египет при разливането на река Нил. Виждам бог Нил, възседнал хипопотам, а трима младежи му поднасят дарове. До него е богинята, символ на самия Египет. Тя е обвита с мантия, но гръдта и е разголена, на главата – корона, а в ръцете – рогът на изобилието. До главното течение на Нил е показан прибор, измерващ нивото на водата – нилометър. Виждат се и вратите на Александрия, двете кули и фарът (чудото на света), намиращ се на малкия остров Фарос, пред пристанището. Представени са грациозни дългокраки птици, пищна блатна зеленина и разнообразен животински свят; сцени с ловни мотиви, пълни с динамика и ловна страст, и отново богатата природа край бреговете на Нил.

 Водоплаващи птици  – Ципори, Израел

Водоплаващи птици  – Ципори, Израел

Водоплаващи птици

Влизам в друг дом – шедьовър, в който щастливо е кипял животът на гръцки велможа. Тук уникален мозаечен ансамбъл изобразява моменти от Митологията – вълшебния музикант Орфей, свирещ на арфа; войнствени амазонки, стрелящи с лъкове; дълбокомислени кентаври; ловни сцени с тигри и лъвове; пируващи весели хора и няколко вида спортни състезания – предшественици на олимпийските игри. А ето и самият домакин, който посреща гостите. Всички седят около масата и той играе на домино с един от тях.

Мозайки – Ципори, Израел Мозайки – Ципори, Израел Мозайки – Ципори, Израел Мозайки – Ципори, Израел

Нямам сили да напусна този оазис на хармонията и съвършенството. По съвременни оценки тези древни мозайки са с много висока естетическа стойност. Макар и частично унищожени, те ни представят една добре развита школа на това ярко и изразително изкуство. Използваните милиони камъчета с естествени цветове и редки нюанси, великото търпение на безименните художници и особено реалистичните изображения, толкова близки до действителността, издигат в култ красотата на мозайките в Ципори и го правят един високоестетичен и желан обект за посещение.

((((((((((((((()))))))))))))

 Ципори, Израел

Вече е време да се разделя с тънкото мозаечно изкуство и да се пренеса в света на водата. Предстои ми да посетя третия вид археологически находки тук – знаменитата водна система на Ципори. За водата – извора на живота, инженерният гений на ІІ – ІІІ век е построил уникален резервоар в една от подземните скални цепнатини. Тя е на километър и половина от стария град и даже днес поразява с размерите си. Открита е отдавна, но реставрирана едва през последното десетилетие на ХХ век. Състои се от подземен канал с височина няколко десетки метра и дължина 200 метра. Пътешествието ми продължава по дъното му и усещането е твърде странно. Вървя по коридора на гигантска продълговата капка – скална цепнатина, широка долу и стесняваща се нагоре. Тук столетия наред се е събирала вода и е давала живот на Ципори. Дневната светлина белее високо горе, а тук и сега е влажен полумрак. Строителите са използвали този естествен геологичен разлом, като старателно са измазали стените му. Мазилката е положена върху слой от счупени парченца керамични съдове. Общият обем на тази природна цистерна се определя минимум на 10 хиляди кубически метра вода. По своята форма и размери водната система е абсолютен уникат на строителния гений от тази епоха. Водата се доставяла по два аквадукта, водещи от самите извори, както и от други дренажни канали за повърхностно събиране. На билото на този воден хълм археолозите са открили още няколко подобни водни резервоара, но с по-малък капацитет. При това голямо количество достъпна вода в Ципори, изследователите допускат, че е било добре развито селското стопанство и скотовъдството.

Това е и краят на моята екскурзия в Ципори. С огромно съжаление напускам този свят на изучена древност, където привидно всичко е ясно, но всеки следващ пласт изследвана територия носи нова информация. За мен древната история не е закостеняла и неоспорима даденост, а интересно повествование, обогатяващо се непрекъснато с находки и сведения за отдавна отминал скоротечен живот, който даже има свойството да се развива от богатството на гледища и тълкувания.

Продължението:

Галилея, Галилея (8): Мерон (Израел)

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply