сеп. 26 2014

До Мордор* и назад (До София през Сърбия)

Представям ви кратките впечатления на Аделина от едно нейно пътуване с кола до София. Авторката живее в Загреб и има интересен поглед върху китната ни родина. Преди да ви пожелая приятно четене, искам да припомня, че правилото да се коментира е, че се коментира разказа, а не личността на автора, другите коментиращи или редакцията! А сега:

Приятно четене:

До Мордор* и назад

До София през Сърбия

Първо един дисклеймър**, провокиран от, за мен необяснимата, логика на мнозина в България да обожават вътре в страната да се оплакват, да плюят и да описват отвратителната ситуация, но в мига, когато това направи някой, който е напуснал родината, започват обвиненията в предателство, непатриотизъм, на какво основание, как така, нямаш право, спомни си откъде си тръгнала и пр.

Та, всичките ми критики, споделяния на впечатления (мои и чужди), както и тази бележка не са предназначени да обиждат националната гордост, а да провокират към размисъл какво може да се направи по-добре и какво ужасно не е наред. Погледът отвън е винаги доста по-обективен (аксиома). Всеки от вас си избира сам дали да се включи към групата на тези, за които се отнася или да каже „това не е за мен, аз съм различен, затова не обобщавай“.

По-малко от 2 седмици след ходенето ми до София се наложи за 24 часа да отида пак по работа. Този път обаче водехме с нас двама хървати. Млади момчета, които ни вдъхновиха още по време на първата ни среща – с отношението им към работата, ангажиментите, непушачите, абеее цяла

палитра от „ценности“, които мнозинството в България не разбират и не уважават

Те тръгнаха по-късно от нас от Загреб. Ние ги изчаквахме в София, за да вечеряме заедно и да се подготвим за срещата, за която отивахме. Още веднага след Белград обаче започнаха да ни звънят да ги напътстваме да не объркат накъде точно трябва да се движат.

Btw, точно в Белград с половинката се сменяме и той поема шофирането, защото аз отказвам да шофирам в тази част на света – шофьорската и техническа култура са сведени до pure survivalism, уважението към правила е напълно неразбираемо по тези ширини, а желанието да натриеш носа на някой тъпак, който се придържа към правилата е неустоимо. Та, чухме се на няколко пъти, за да ги упътим.

Трябва да кажа още в самото начало, че

винаги се старая да не говоря с лошо за България

Не от някаква носталгична любов по родината, а защото на хората им е трудно да разберат защо човек може да е толкова отвратен и толкова силно да си мрази родното място. Не говори добре за мен, един вид 🙂 Избирам обикновено извинителния ъгъл – комунизма, беднотията, влиянието на Русия и т.н. С хърватчетата досега сме обсъждали България единствено в контекста на това къде условията за бизнес са по-добри и като цяло България печели чисто номинално. Обяснявала съм им, че Хърватия е прекрасно място и че не разбирам какво не им харесва в Загреб, както и че трябва да са щастливи къде живеят, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес-среда. Като се видяхме на вечеря, едното момче започна с думите „Сега разбирам какво имахте предвид. Загреб е наистина прекрасно място“.

Първият им културен шок

настъпва още след слизането от магистралата при Ниш, но се задълбочава с влизането в България – страна-членка на ЕС от 2007-а година (не че това значи нещо, но у хората създава очаквания, че предстои нещо поне малко приближаващо се до Германия).

В България ги поразява тоталният мрак, пустошта, неадекватната маркировка и знаци

Липсата на достатъчно упътващи табели. Бяха озадачени, че не са видели нито една табела на хотела, който им намерихме в центъра на София (доста симпатичен впрочем). На следващия ден тези дребни за широкоскроената българска душа, която вика и крещи с пълно гърло „Е, какво толкова?“, неща се превърнаха в абсолютен шок и неразбиране, след като момчетата се сблъскаха с шофьорската и изобщо всякаква култура в София. Недоумяваха как така има толкова скъпи автомобили при положение, че беднотията е очеизвадна.

Защо хората са толкова агресивни?


Свършихме си работата и плановете бяха те да си тръгнат веднага, а ние имахме да свършим още 1-2 нещица преди да си тръгнем на обратно. Те обаче поискаха да си тръгнем заедно, за да не губят време, ако се загубят в търсене на пътя за Калотина. На няколко пъти се губехме в

тежкия софийски трафик

в 6 часа вечерта на Тодор Александров, защото неудържимата българска природа постоянно се опитваше да ги стъпче, прескочи, избута, изобщо да ги накара да изчезнат от пътя. Всичко това съчетано с постоянно друс-друс, изгубване на ориентация дали си в правилната лента, защото маркировка почти няма или е нелогична, странното устройство на движението, което оставя цяла една лента свободна за завой надясно например, но от която масово коли продължават направо, избутвайки останалите, защото няма място напред за тях. Предреждане, клаксони, зли погледи, жестикулации, пълен хаос, шум, прах, смрад. На няколко пъти бяха останали с впечатление, че или нас ще ни ударят, или тях.

булевард „Тодор Александров“, София, България

Криво-ляво се добрахме до границата,

но оттам до Ниш ситуацията само се влошаваше със залеза на слънцето (на всички ни желанието беше да успеем да стигнем до магистралата преди да се стъмни, но, уви, не успяхме). Изпреварвания на забранени участъци, нелогични и резки ограничения на скоростта; докато изпреварваш, изпреварваният дава газ, масово каране на дълги или с нерегулирани фарове, странни превозни средства от началото на автомобилната индустрия, които будят недоумение как изобщо са в движение …

На първата бензиностанция OMV след Ниш спряхме за почивка и вечеря. Очите им бяха широко отворени и не им се приказваше. Имаше само няколко възгласа, които започваха с: „Абе видяхте ли го това/този/онова …“ и не завършваха.

До Белград,

където се сменихме с моя партньор, ми беше свит стомахът от огромния стрес. Изпреварвам белградско беемве, защото се движи по-бавно от мен, но той започва да дава газ и така до 180 км/ч. Накрая успявам да го изпреваря, след мен успяват и хърватите, но тогава той светва дългите и ни изпреварва нас. Или пък изпреварва те някакъв автомобил, като ти почва от задния калник, фичва се отпред и рязко натиска спирачки, защото всъщност е дошъл неговият изход от магистралата. Или пък изпреварваш малко фиатче, което, естествено дава газ, но зад теб се появява поредния сърбин, който ти светка, докато ти се стараеш да останеш на пътя в остър завой със сбъркан вираж и асфалт от Титово време. Очите ти сълзят и смъдят от отсрещните фарове на дълги или тези, които зад теб карат с включени светлини за мъгла, единия фар ти изгаря ретината, а другият не свети.

Влизането в Хърватия ми донесе успокоение

Почувствах се у дома. Изведнъж магистралата стана „скучна“, информационно наситена и сигурна. Шофьорската култура рязко се промени и нещата станаха предвидими. Чухме се с нашите хърватски спътници на няколко пъти до Загреб, за да се уверим едни други, че сме добре и че сме щастливи, че сме си у дома. За пореден път се изненадах, че изобщо им пука. Те се прибраха в къщи с вече ясното съзнание, че живеят в европейска държава. Мислех си да ги заплаша, че ако още веднъж чуя лоша дума за страната им, ще ги върна в Мордор, но знам, че няма нужда. Това са първите хървати от новите ни познанства, които вече разбират добре защо сме решили да емигрираме в тяхната страна.

Сигурна съм, че много от вас, ако сте стигнали дотук в четенето, ще си кажат, че това са някакви префърцунени и претенциозни лигльовци, които се правят на интересни. Какво толкова, че няма осветление, нали асфалтът е добър! И как така не могат да се ориентират накъде да карат?! Трябва да си тъп да не може да стигнеш до София без напътствие. Къде-къде по-важни неща има от такива дреболии. Само че отношението към детайлите показва мисъл за последиците, за другите, за логиката на нещата, показва отношение към хората и тяхната сигурност.

Е, точно това липсва в България и в Сърбия, впрочем. Сигурна съм, че тази бележка няма да е от най-четените, заради различията ни в разбирането за Онези цици***, за това защо е хубаво да се спазват правилата и купища други неща.

За сметка на това обаче получих още едно доказателство, че човек трябва да живее там, където схващанията му не го правят малцинство, а са преобладаващи. Там, където се изненадваш от това, че в опърпана и раздърпана София има ужасяващо скъпи коли.

И там, където човекът е важен, а не колата, ханцунга, обувките или очилата.

София, България

Тази снимка казва много

*Това име наложи у мен (и не само) Георги 🙂 – бел.автора

**Отказ от отговорност – бел.Ст.

*** Предполагам, че става думи за циците на учителката на първи клас тази година – бел.Ст.



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


15 коментара

15 коментара to “До Мордор* и назад (До София през Сърбия)”

  1. Крум Божиков каза:

    Така, напълно ясно е защо Стойчо е казал още в самото начало да се внимава с коментарите и авторката също се е презастраховала. Та относно коментара ми към разказа. Според мен това е един разказ, в който авторката ни казва вие, които още живеете в България сте много зле. До тук добре нека ние сме зле, но все пак по европейски ще си замълчим какво пък е нашето(или поне моето) мнение. Освен това има и някои непонятни за мен неща. Как така тези цивилизовани хървати тръгнали без GPS към Мордор. Аз по принцип като пътувам в чужбина си нося. Това сигурно е защото ние тукашните българи сме много зле и ни трябва помощ, а истинските европейци се справят сами в уредените им държави. Също ми стана непонятно как така техният хотел е нямал ни една табела в София. Напълно подкрепям мнението, че на влизане в София трябва да има табели за всеки един хотел, тъй като все пак в този Мордор адресите не са като в европейските страни и е хубаво да има табели на всякъде и за всичко. Относно разказа на авторката как я било срам да казва, че мрази родното си място, бих я посъветвал да казва смело. Те и без това хората си нямат ни най-малка представа къде е България, надали ще се изненадат.
    Надявам се авторката да не види нещо обидно в думите ми. Наистина всеки си има право на мнение и е много хубаво че е споделила този разказ, за да си знаем колко сме зле.
    А да и съм обиколил половин Европа, не съм краен националист не съм и от тия дето си пият ракията по цял ден и псуват колко сме зле. Да не стане някакво объркване 🙂

  2. Иван Стоянов каза:

    Ще си позволя да изразя частично несъгласие с авторката. Не съм от тези хора, които псуват колко е зле България, но от друга страна считам, че мога да гледам реално на ситуацията тук. Редица неща, които се споменават в разказа са верни – тъмните шосета, ръждясалите мантинели, лошата сигнализация, въобще лошата поддръжка на пътищата, градската среда и т.н. От друга страна твърденията, че едва ли не в България (в частност София) и в Сърбия шофирането е, цитирам „pure survalism“ са меко казано пресилени. Шофирам активно по български пътища от 6 години, обиколил съм половин Европа с кола и въобще не мисля, че българските шофьори са толкова диви и нетолерантни. За 60 000 км в България не съм имал ПТП-та, сменям си лентите за движение без проблем и то даже без да ме псуват и да ми натискат клаксони.
    Уважам мнението на авторката и се съгласявам с нея за много от нещата. Сериозните проблеми на държавата няма да коментирам, но специално тези „по-дребни“ неуредици от градската среда биха могли с малко повече усилия от страна на отговорните институции и обществото да се коригират и тогава впечатлението от българските пътища, градове и села ще е много по-хубаво.
    Като заключение ще кажа, че България сигурно не е мечтаното място за живеене, но този разказ внушава, че тук едва ли не живеят само орки или просто хора със сериозни поведенчески проблеми, с което аз не съм съгласен.

  3. Сашо каза:

    Аз също частично ще се съглася с авторката относно натовареното и зле организирано движение в София. Има какво още да се желае, но нека не забравяме , че все пак градът не е бил и не е пригоден за толкова много хора и коли. И на мен като шофьор тези неща ми правят впечатление,но винаги се старая да шофирам културно. Дотук добре. Само не разбирам откъде тази трагичност. След Белград не смеела да шофира, културен шок след Ниш и т.н. Да, пътят не е магистрала – нормален двупосочен път с хубав асфалт от Ниш до София. Има достатъчно табели за да може човек да се ориентира. Не знам дали сте минавали… Държанието на авторката ми прилича на това на човек, израснал в центъра на Париж, или на това на английски сноб, който трябва да изостави уредения си като по шаблон живот в Лондон и да отиде принудително в тъмна Индия (въпреки, че дори и хора от тези среди едва ли биха се държали така). Все пак и тук живеят хора, не падат бомби от небето. Нямам нищо против Хърватия, смятам, че е хубава държава, но явно авторката не е стигала по-далеч от Загреб-Белград-София. Има и по-подредени държави с по-добри магистрали и шофьори, както има и по-лоши (бил съм и в двете крайности), но човек трябва да види, за да има база за сравнение. Нека не забравяме и историческото развитие на Хърватия, Сърбия и България (Австро-Унгарска и Османска) империя, това също оказва влияние върху много неща. Все пак , съжалявам , че авторката е запомнила само лошите пътища и шофьори и мръсотия и беднотия по време на пътуването си до Третия свят и се надявам, че следващия път ще се намери някой смелчага, който да я замести и да се престраши да дойде насам вместо нея, пък тя да си остане в люлката на цивилизацията (Хърватия).

  4. Крум Божиков каза:

    Аз на прима виста се сетих за два примера точно за хора като авторката. Единият е от миналата седмица. Возих се в едно такси и стана разговор за метрото в София. Та шофьорът, който явно като авторката не харесваше България, започна да говори как нашето метро било ужасно гадно, защото той бил пътувал в чужбина, видиш ли в някакво, което имало пътека по средата и по 4 седалки от двете страни. После изтъкна с гордост че се е возил в цели 2 други града в чужбина в метро и нашето било ужасно. Аз си замълчах, че съм бил в над 15 други метра и нашето е едно от най-хубавите(защото е по-ново де, не защото сме много развита държава). Та така ако не харесваш България, винаги ще намериш повод да я наречеш Мордор. Другият пример е как веднъж с една приятелка се разхождахме в центъра зимата и дойде неин познат. Та той започна да казва как можело пред Шератон да има мраморни плочки, които се пързаляли от снега и как видиш ли в Европа никъде не правели така. Аз и него го питах къде е бил в Европа, той спомена Солун, без дори да е наясно, че там сняг пада веднъж на няколко години сигурно. Ама пак така да се изтъкне колко сме зле. Та има такива хора, които не си харесват държавата и гледат да го натякват. Аз нито бих ги съдил, че не са патриоти, а пък и в крайна сметка аз не ги разбирам, но и те такива „балъчета“ като нас не разбират. Това го казвам за да не изглежда пак, че нападам авторката относно възгледите ѝ. Само едно не ми е ясно относно този разказ. Защо е решила да го публикува и да го напише под предтекст, че видиш ли тя като вижда нещата отвън и да ни обясни на нас невежите кое как е. Според мен този разказ го е написала, за да се похвали как се е измъкнала от блатото и да ни се присмива от нейната си позиция. Малко ситуацията напомня точно на тия мутри със скъпите коли, дето те гледат от тях и си мислят, гледай ги тия мизерници. Обаче интересно най-щастливите хора били от някакво племе в Африка и разполагали с по един долар месечно и съм сигурен че нямат табели по пътищата, а и пътища нямат. Явно щастието не за всички се крие в парите и уредените държави 🙂
    И още ми става смешно като се сетя за това че нямало табела за хотела. Мисля да го разкажа на всичките си познати, които се занимават с туризъм, тъкмо да почнат да привличат повече хърватски туристи. Даже се вдъхновявам от разказа да предложа на големите хотелски вериги да сложат табели от Загреб още, за да са леснооткриваеми.

  5. Стойчо каза:

    Круме, избягвай изрази „като авторката“, споменах за правилото, нали?
    Сашо, отнася се и за тебе – НЕ обсъждаме автора, другите коментиращи или редакцията!

  6. Крум Божиков каза:

    Ок, извинявам се. Това сравнение го направих по-скоро като асоциация на нейния разказ с други случки, не като обида. Иначе както казах аз не мога да съдя Аделина за мнението ѝ. Не я познавам лично, за да давам оценки каква е или каква не е. Тя сама каза че не си харесва родната държава и аз отбелязах, че има и други хора, които не я харесват. Та този израз беше просто да сравня нейното мнение с други на хора, които съм срещал. Тя може би ще се зарадва, че има и други хора, които се възмущават от София. Аз ако взимах лично отношение за това кой какво харесва, половината ми ученици, които не са от моя отбор, щяха да са с двойки 🙂 Така че най-искрено казвам че не харесвам начина по който е оплюта България в този разказ, но наистина не ме интересува кой го е писал и не искам да давам каквито и да е оценки за личността на Аделина.

  7. vladimir1974m2 каза:

    Да, и аз го прочетох.И аз съм бил в Загреб.И там съм се возил гратис в градският транспорт.Но там градският транспорт ми харесва как функционира.Може да се каже,че е уреден и с няколко кратки питания може да се стигне без проблем от периферията към центъра.И по централните градски улици има народ до късно през нощтта.И в техните кръчми има много повече неща за пиене, отколкото в нашите.Но там не видях пияници по пътя.И те си имат достатъчно табели и реклами, но те не са одраскани като нашите.И хората по улиците не са затворени в себе си и намусени.Когато ги попиташ нещо, ти отговарят с усмивка, а не ти обръщат мълчаливо гръб.

  8. Крум Божиков каза:

    Последно, че много наспамих тук. Бих се радвал авторката на въпросния пътепис да напише нещо и за сегашната ѝ родина Хърватия, която аз много харесвам. Ако може да опише някои красиви места, които обаче остават далеч от туристическите най-известни като Плитвички езера и Дубровник. То пак не е по темата това ама все пак 😉

  9. s каза:

    Да се качиш на Слеме и да се търкулнеш надолу, та кат си очукаш главата, белким ти навее малко повече оптимистичен разум!

    *
    Стойчо, как ти даде душа да го публикуваш тоз пасквил бре?!!!!

  10. Стойчо каза:

    Даже аз помолих автора да ми го даде за публикуване 🙂 Вижда ми се интересен 🙂

  11. EEEE, хубава работа сега!
    Авторът е представил своя гледна точка като човек с външен поглед. И с един и същи успех може да не е българка, а хърватка или англичанка, или скандинавка.
    Никой не отрича лошото състояние на пътищата, нали?
    Имаме и хубави неща, но имаме и лоши, които по неразбираеми причини са лоши, които не би трябвало да са лоши. И да, има културни шофьори в България. Но да, пътищата са зле, а има и некултурни шофьори, които май са повече.
    Някой последно да е излизал през Свиленград? Или през Лесово? какви са пътищата преди и след граница?
    И нека да не подхващаме шопския призив Я не сакам на мене да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле.

  12. Мартин каза:

    Невероятно необективен пътепис. Аз например съм обиколил доста страни, и не виждам с какво точно движението в София е по – лошо , хайде да не преувеличаваме толкова. Има градове в които като стъпиш на пешеходна пътека, шофьорите дават газ, вместо да спрат и София със сигурност не е от тях. Това че в България не се карат трошки като в люлката на цивилизацията Хърватия (опс мислех, че е Македония, ама те са подобни явно) не мисля , че е лошо, дори и от гледна точка на безопасността, ама на авторката явно да кара между 40годишни Застави явно й носи успокоение. Ако отиде в Германия съвсем ще се отчае, там карат с 250 по магистралите и колите са им по-скъпи от нашите. А и между другото в Хърватия е много известна шопската салата (за нищо не става) , която естествено е чисто Хърватска.

  13. Дончо каза:

    Живея в Мордор от доста години.Преди 30 години исках да измисля подобно подходящо име ,но не бях чувал за „Властелинът на пръстените“ ,а филмът знаете излезе доста по-късно.Преди повече от 1000 години Велика България е била една от трите империи в Европа.Въпросът е каква е ползата от това днес и какви са перспективите.Хърватска не може да се похвали с подобна история ,но мисля ,че перспективите пред тях са по-добри.Причината за това са самите хървати.
    Като не ти харесва Мордор защо не замина другаде ще кажете вие.Преди 23 години се появи възможност да замина за държава където сигурно и сега не знаят къде е моята Родина.Сам се отказах защото явно съм обикновен глупак.Надявах се ,че за максимум 10 години политически и икономически положението ще се стабилизира и ще има положителни перспективи пред хората.Това ,че и много други се оказаха глупаци като мен не ме радва въобще.
    Преди около 2 години прочетох кандидат -студентска работа по история.Тя завършва според мен съвсем точно – „България е като Египет и Монголия ,с велико и славно минало ,но уви никакво бъдеще“.

  14. Peter каза:

    Аз няма да се впускам в коментари на мнението на авторката за страната ни, само ще кажа, че от опита ми с карането в Хърватска (не бих казал, че е малък) никак няма да се съглася, че там шофьорите са ангели, спазващи всички правила. Почти винаги минавайки по магистралите им (много добри), когато се наложи да карам с позволената скорост от 140 км/ч, зад мен се лепва някоя кола и почва да присветва с фаровете като пернишки голф. И не, не е пернишки – обикновено е от Загреб. Помня като минавах двата дълги тунела по магистралата за Дубровник и движението беше двупосочно в едната тръба и с ограничение 80 км/ч. Е, мисля, че само аз карах с позволената скорост, зад мен се събра цяла колона хърватски „голфове“, които мигаха с фарове, че даже накрая и клаксони почнаха да използват. А иначе навсякъде в тунела имаше светещи знаци „80“, но камери нямаше и всеки караше както си иска. Така че нека да сме малко по-умерени в обобщенията. Не мисля, че манталитета на сърби и хървати се различава драстично, не мисля, че и последните нямат своята вина за кръвопролитията в бивша Югославия. И определено (от видяното) смятам, че там има национализъм (да не кажа шовинизъм), който се ползва с държавна протекция. И ако ще търсим кусури, бензиностанциите по магистралата (на май все още държавната INA) са на нивото на Петрол от 70-те години. Но понеже хората, държавите и въобще живота не са само черни и бели, ще кажа, че според мен Хърватска има прекрасна природа, много добри пътища, добри хотели и обслужване, добра кухня и хубави вина.

  15. Асен каза:

    Интересен страничен поглед от вътрешен човек:) Сравнението между България и Хърватия не е в полза на България, за съжаление. Личи си къде е била границата между различните империи. Навремето – 1998 година, когато попаднах в Словения и Хърватско за първи път, доста се удивихме от уредеността на тези държави, особено на Словения.
    Просто не очаквахме такова нещо!
    Хърватия тогава не беше толкова добре изглеждаща, колкото Словения, но моментът беше съвсем скоро след войната и оттогава върви все напред. Сравнение на София със Загреб не може да се прави, тоест може, но няма да е в полза на София:(
    Хърватите имат и едно друго голямо предимство – хървати са и почти нямат примеси на малцинствени групи, както в България.

Leave a Reply


Switch to mobile version