сеп. 26 2014
Армения (3): Манастир Гегхард – поглед отвън
Продължаваме с пътуване на Цвета до Армения. В първата част от Ереван стигнахме до манастира Гегхард, после разгледахме пещерите в самия манастир, а днес ще го погледнем и отвън.
Приятно четене:
Армения
част трета
Манастир Гегхард
поглед отвън
Главната църква Катогике е построена в 1215 г. под покровителството на братята Закаре и Иван Закарян,арменски генерали на служба при грузинската царица Тамара.Вероятно църквата е посветена на победата над турците – селджуци и след освобождението на Арменската столица Ани.
Тимпанът над южната врата е украсен с преплетени клонки на нарове и лози с гроздове.Отгоре са кацнали два гълъб , които обикновено се пускат на свобода при обряда матах (Մատաղ). Това е традиция запазена от Арменската и Грузинската църкви.Преди матаха свещеникът дава сол на мъжкото животно и така го благославя преди да го заколи.Свареното месо (курбанът) трябва да се раздаде и изяде от бедните в този ден.
Над вратата е сцената в която лъвът символизиращ княжеската мощ – напада и принася в жертва бик.Бикът се раздава на 40 дома, агнето в 7 дома, петелът в 3 дома , а гълъбите се пускат в небето на свобода.
Може да се раздават и плодове, като нарове и грозде. Главната мисъл при матаха е проявата на милосърдие към нуждаещите се.
Тази подобна сцена е от Мардин,Турция. Остава загадка за националистите: Кой е първообразът: арменски или на турците–селджуки? 🙂
Източната (олтарна) фасада на Катогике.
Geghard Monastery, АрменияСтълбата към Пещерния параклис на Просветителя (7) е заета от туристи.
Входът към Пещерният параклис на Просветителя.
Килии и
параклиси в скалата.
Многобройните каменни кръстове –хачкари са издълбани в скалата с богати орнаменти и са поставени в памет на мъртвите или като празничен дар от поклонници.
Напръскахме се и пихме светена вода от фонтанчето пред храма и се снимахме за спомен от поклонението ни в манастира Гегхард.
Чардакът на дядо игумен.
На сянка в нозете на св.Григорий Просветител и апостол Тадей.
Новата каменна чешма е също дар в арменски стил.
Лудвиг бе седнал на камъка и се беше замечтал от мелодията на дудуците (кавалите). Той ни чакаше за да ни върне обратно в Гарни.
Нямаше как да не се спрем и да опитаме от сладкия обреден хляб.
Спасибо! Шнорхакал ем!
текст: инж. Цветан Димитровян, Аствацацин 15 август, 2014
снимки: Цветан Димитров
Продължението:
Армения (4): Гарни и храмът на Митра
Други разкази свързани с Армения – на картата:
Армения
No responses yet