Продължаваме с пътуване на Цвета до Армения. В първата част от Ереван стигнахме до манастира Гегхард, после разгледахме пещерите в самия манастир, а днес ще го погледнем и отвън.

Приятно четене:

Армения

част трета

Манастир Гегхард

поглед отвън

Главната църква Катогике

Главната църква Катогике  е построена в 1215 г. под покровителството на братята Закаре и Иван Закарян,арменски генерали на служба при грузинската царица Тамара.Вероятно църквата е посветена на победата над турците – селджуци и след освобождението на Арменската столица Ани.

Царица Тамара

Тимпанът над южната врата е украсен с преплетени клонки на нарове и лози с гроздове.Отгоре са кацнали два гълъб , които обикновено се пускат на свобода при обряда матах (Մատաղ). Това е традиция запазена от Арменската и Грузинската църкви.Преди матаха свещеникът дава сол на мъжкото животно и така го благославя преди да го заколи.Свареното месо (курбанът) трябва да се раздаде и изяде от бедните в този ден.

Лъв и бик

Над вратата е сцената в която лъвът символизиращ княжеската мощ – напада и принася в жертва бик.Бикът се раздава на 40 дома, агнето в 7 дома, петелът в 3 дома , а гълъбите се пускат в небето на свобода.

Може да се раздават и плодове, като нарове и грозде. Главната мисъл при матаха е проявата на милосърдие към нуждаещите се.

Тази подобна сцена е от Мардин,Турция. Остава загадка за националистите: Кой е първообразът: арменски или на турците–селджуки? 🙂

 Източната (олтарна) фасада на Катогике.

Стълбата към Пещерния параклис на Просветителя (7) е заета от туристи.

Входът към Пещерният параклис на Просветителя.

 Килии и

параклиси в скалата.

Многобройните каменни кръстове –хачкари са издълбани в скалата с богати орнаменти и са поставени в памет на мъртвите или като празничен дар от поклонници.

Напръскахме се и пихме светена вода от фонтанчето пред храма и се снимахме за спомен от поклонението ни в манастира Гегхард.

Чардакът на дядо игумен.

На сянка в нозете на св.Григорий Просветител и апостол Тадей.

 Новата каменна чешма е също дар в арменски стил.

 Лудвиг бе седнал на камъка и се беше замечтал от мелодията на дудуците (кавалите). Той ни чакаше за да ни върне обратно в Гарни.

Нямаше как да не се спрем и да опитаме от сладкия обреден хляб.

Спасибо! Шнорхакал ем!

текст: инж. Цветан Димитровян, Аствацацин 15 август, 2014

 снимки: Цветан Димитров

 Продължението:

Армения (4): Гарни и храмът на Митра

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения

Related posts:

Армения (2): Манастирът Гегхард Армения (1): Към манастира Гегхард, през Ереван и Гарни Из Армения с Опел (1): Дебед, Алаверди, Санаин, Одзун, Ванадзор, Гюмри Из Армения с Опел (4): Каньона на река Воротан, манастира Татев, Горис, Капан, Каджаран и Мегхри Из Армения с Опел (2): Крепостта Амберд, планината Арагац, езерото Кари лич и столицата Ереван Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (3): Отново Грузия Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (2): Армения Манастир Балъклъ (Рибният манастир) в Истанбул Армения (4): Гарни и храмът на Митра Грузия и Армения: Съвети за пътуване и визи Манастир Дечани, Косово Сараево – един различен (от моя) поглед

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Армения, арменска църква, Гегхард, манастир, манастир Гегхард, църква