мар. 16 2006

Някои наблюдения върху сърбите

Published by at 9:51 under Народи,Стойчо,Сърбия

Това е последнта част на разказа ми за Белград. Тази част заменя частта: За хората, поради промяна URL-а.

Предишната част е тук: За кръчмите в Белград, а началото – тук: Белград и малко от Сърбия – пътуване до Белград

Някои наблюдения върху сърбите

За сърбите като хора и като народ

Сърбите са около 10 милионен народ от южно-славянскта група. На историческата сцена се появяват доста по-късно от българите, но нямат такива скокове и провали като нашите в историческото си развитие. Във всеки случай от началото на 19-и век до края на 20-и век сърбите се развиват доволно постоянно напред. Освобождават се от турско владичество без военни действия, през Балканските войни и през Първата световна война са на странта на победителите. През Втората световна първоначално са на страната на Германия, след което правят преврат, сменят правителството и застават на страната на Съюзниците. Това става повод за окупацията на Югославия от Германия през 1940 г. Но поради този факт Югославия след Втората световна е на страната на победителите и се ползва със симпатиите на Запада, като едновременно с това е комунистическа страна.

Това им позволява да водят живот като в приказките – социалистически трудови навици и почти западняшки доходи с възможността за пътуване по цял свят. Поколението над 30 разказва, че никъде по света не се е жувяло толкова хубаво, колкото в Титова Югославия. Това непрекъснато развитие напред в продължение на почти 150 години, несъпроводено от почти никакви провали, довежда до едно сериозно високомерие у хората, особено на възраст над 30 години. Това високомерие, премесено със сериозна доза национализъм и показна религиозност, им изяжда главите в края на 20-и век. Интересното е, че подобно поведение се наблюдава във всички жители на бивша Югославия, не само на сърбите. При това положение изобщо ми е чудно как гражданската война стана едва в края на 20 век, а не преди това. Очевидно в Титова Югославия се е живеело действително добре – с малко труд, големи заплати, което все пак е позволявало на държавата да държи нещата под контрол. Пак ще се повторя – в момента, когато това стана невъзможно, Югославия замина в историята.

Бомбардираният Генерален щаб – Хърватското посолство е точно зад гърба на снимащия

Сърбите първоначално възприемат това болезнено – все още в CV-тата за постъпване на работа често пишат националност: югославянин. Но истината е друга и те започват да гледат с неприязън към тази идея – даже се наблюдава отрицателно отношение към черногорците и към статуквото за някакви федерации със тях.
В цялата тази смес се добавят и трудовите навици, останали от това време. Не искам да кажа, че са мързеливи, но трудовата им мотивация куца. В България идването на западните инвеститори беше съпроводено с промяна и на социалистическото отношение към труда. Не мога за съжаление да твърдя същото за Сърбия все още.
Сред мъжете особено се забелязва едно общо усещане от типа “какъв пич бях, каква п..а станах”.

Част от експозицията на Военно-историческия музей на Калемегдан

Жените общо взето не страдат от такива комплекси, красиви са, но се обличат като фолк-звезди. Може би прекалявам с тази оценка, но има един такъв стремеж към подобен облик.
Нещо друго, което се забелязва и в други страни, в които има австрийско влияние – отдава се по-голямо значение на йерархията, отколкото да речем в България.
По-младите обаче са съвсем в час и имат шанс да оправят страната си.

Иначе сърбите са сърдечни хора, с тях човек може да се разбере. Първоначално се отнасят с българите доста презрително, но сравнително бързо разбират грешката, в която изпадат. Имат представи за България отпреди петнайсет-двайсет години. Когато видят, че работя повече от тях или че личната ми кола е по-хубава от техните (карам 10 годишна Астра-комби – тя си е луксозна лимузина на останалия фон), започват да се замислят. А когато дойдат в България – започват съвсем да си променят мнението.

Край

Снимки: Митака


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Някои наблюдения върху сърбите”

  1. […] Пътуване до Белград Градът Белград Още за Белград и Сърбия Заведения, ресторанти и кръчми в Белград Някои наблюдения върху сърбите […]

  2. […] Последна част – Някои наблюдения върху сърбите Снимки: Митака […]

  3. Мишо каза:

    Стойчу ли си Йовчо ли си много скапани описания праиш бе. Мога да ти кажа че освен наш най-близък народ сърбите са пичове и са много печени. Не са като нас путьов.и а са народ. А ти си боклук и предател.

  4. Стойчо каза:

    Мишо, предупредих те и на друг разказ. В момента нарушаваш три от правилата за коментиране.

  5. […] англичани, французи, американци, руснаци и … сърби […]

Leave a Reply


Switch to mobile version