Мъгливият Албион ни зове – една млада дама ще ни разкаже за Лондон, каляските и Хайд парк. Приятно четене:

Лондон, бейби!

Тази фраза стана най-често използвания израз по време на престоя ми в Лондон 🙂

Преди Лондон обаче трябваше да стигнем до Айндхофен.

Няколко часа с влак и си направихме разходка из града. Типичен Холандски град. Може би малко по-оживен от обикновено. Та пътуването от единия до другия край на Холандия беше 3 часа с влак 🙂

И сега, тръгвайки да разглеждам снимките видях, че единствената ми снимка от там е на един писоар. Такива писоари има по улиците из цяла Холандия. Блазе им на мъжете.

След самолета хванахме автобус до Лондон.

Да ви предупредя, че най-евтиния, който намерихме беше 14 паунда за двупосочен. И след това метрото, за да стигнем до хостела.. За разлика от Брюксел беше много чист. Но пък и за сметка на това бяхме 10 човека в стая… Но пък беше 21 паунда за 2 нощи…

А сега е време да спомена и хората, с които пътувах: французин, двама литвийци, испанец, финландец и общо с мен 4 българки. Бяхме добра група, забавлявахме се заедно, оставяхме си време и да разгледаме нещата, които ни интересуват индивидуално (ходихме по групички) и като цяло се забавлявахме много.

Общо взето понеделник си беше вечер за почивка. Не излизахме никъде, а си пихме спокойно в хостела и обсъждахме плановете за следващия ден, който се очакваше да е натоварен.

Ден 2: Ако искате да хванете автобуса, който развежда из

по-важните забележителности из Лондон

ще трябва да платите 22 паунда за билет, важащ 48 часа. Както се досеждате, ние, 9-те студента решихме да потърсим друг начин. И намерихме. Имаше доброволци, лондончанки, които правеха безплатни турове из града. Три часа и половина вървене – най-важните неща. Ще кача по-късно снимки във фейсбук и ще сложа линковете тук. Разходката си заслужаваше.

Стигайки до

Бъкингамския дворец

екскурзоводката ни каза, че сме големи късметлии, тъй като днес става смяната на часовоите. После погледна към знамето и каза: ама вие сте наистина големи късметлии… кралицата е в двореца. И след 5 минути две каляски излязоха от двореца с мнооого много охрана.

В една от каляските имаше мъж и жена, а в другата – възрастна жена със светло синя шапка. Секунди след това завеската беше дръпната, така че дали съм или не съм видяла кралицата е все още под въпрос. Но ми се иска да вярвам, че е минала на метър от мен 🙂

По-късно минахме покрай двореца на принц Чарлз и отново видяхме каляските, но този път в първата имаше две 30-40 годишни жени, а във втората жена и трима мъже.

Други неща които посетих на 17-ти са Хайд Парк (снимах бъдещата си къща.. планът е да живея там до макс 10 години 🙂 )  още два замъка,

Трафалгъл скуеър

Биг Бен

Уестминстърското абатство (опашката за там беше 2 часа) Интересен факт за Англия е, че музеите са безплатни, а за църквите се плаща..  ->

Kак снимат реклама ->

London Eye (Лондонското око)

Струва 15,5 паунда, но гледката си заслужава. Най-популярната атракция в Англия с приблизително 3,5 милиона посетители годишно. ->

…и няколко скулптури на Салвадор Дали …

и още и още…

Крачкомерът ми показа 13 извървяни километра, а тези с автобус и метро изобщо не искам да знам колко са. А броят на снимките – 300 🙂

Вечерта беше отново в хостела, като този път бяхме не само нашата компания, а и други интересни личности.

Ден 3 – 18-ти февруари

Това е Банкси (Banksy)

Предполагам любителите на графити (а и не само те) знаят кой е. Има десетки произведения в Лондон, а ние (благодаря ти гугъл мапс) успяхме да намерим един тунел с 5-6 от неговите неща.

Иначе минахме през Tower Bridge, London Tower, London Bridge, St. Pauls Cathedral ->

…Лондонското сити – London City (5000 човека население и 300 000 работещи там през деня), Бритиш музея – British Museum (бягахме през него, за да се поберем в двата часа, които имахме на разположение, но имам снимка с розетския камък), National Gallery (Не даваха да се снима)

Ако пък не ви се дават пари за London Eye можете да отидете и на

The Monument

Висок 61 метра, а ако искачите 311-те стъпала ще имате подобна гледка – целият град. А и като слезете ще ви наградят с грамота, че сте били там. Висок е точно 61 метра, защото на точно такова растояние от него е избухнал големият Лондонски пожар през 1666.

Пикадили – Piccadilly circus

беше една от последните ни спирки за вечерта

след което седнахме на заслужена почивка на по чаша бира в пъб Червеният лъв – Red Lion(за край на вечерта и престоя ни в Лондон).

От ден 3 имам към 16 километра, а общия брой на снимките стана 606. А споменах ли, че през цялото време аз и съквартирантката ми бяхме на токчета? 🙂

Има прекалено много за описване, но като цяло това беше по-важното. Посетихме още много много места, имаме много снимки, а времето беше уникално.

И сега съм вече в края на пролетната ваканция и чакам с нетърпение пътуването си до Испания след 2 седмици (този път задължителна програма от университета).

Автор: Надди

Снимки: авторът