сеп. 15 2014

Към връх Кебнекайсе (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (1))

Започваме една обиколка из Скандинавия заедно с Любо и както обикновено ще катерим най-високия местен връх зад Полярния кръг. Приятно четене:

Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг

или

По шосе до най-северната точка на Европа – Нордкап

част първа

Към връх Кебнекайсе

през Дания и Швеция

След едномесечно отлагане след завръщането от това пътуване най-накрая намерих време да седна и да понапиша това-онова. И така като много други пътувания и това беше планирано преди години, често се подмятаха планове и идеи в главите на всички ни, но ето, че момента настъпи и в ранната вечер на 11 юли, натъпкани с багаж в купето, на покрива и в багажника на колата, поехме с ведро настроение към КПП Калотина.

Около това пътуване чух много коментари от рода на – „Вие сте луди“, „Толкова път за какво ще биете“ и „Е, защо не си купиш нещо материално да ти остане“ и т.н. Отказах се да обяснявам, че не сме луди, колко много си заслужава да бием толкова път и, че в крайна сметка ще ми остане много повече отколкото, ако си купя някоя материална дрънкулка.

Но да се върна към Калотина. За щастие, гастарбайтерите бяха в другата посока и не чакахме много на границата. Сякаш всички бяхме все още на работа, от която си бяхме тръгнали само преди час-два, но все пак малко по малко започвахме да мислим за предстояящото пътуване и очакващият ни маршрут, а именно –

София – Копенхаген – Стокхолм – Кебнекайсе (най-високия връх в Швеция, който се намира зад полярния кръг) – Лофотен (островна група с множество красиви фьорди) – Тромсьо – Нордкап (най-северната точка на Европа) – Езерото Инари и Рованиеми(във Финландия) – Трелеборг – Дрезден – София.

Трябваше да се впишем в 16 дни + една вечер, а като километри колко излезе… е, четете и ще видите.

Въпросния петък, когато потеглихме успяхме да минем 500 км и опънахме палатката до едно ОМВ близо до границата с Унгария. Времето беше облачно и валеше, но все пак ставаше за палатка. По малките часове разпънахме палатката и заспахме, че на другия ден трябвашв да стигнем около Хамбург.

Ден 1
Денят премина в път. Първо се изниза Унгария, после набързо Словакия, Чехия някак по-бавно и накрая влязохме в Германия. Там както повечето знаят се кара бързичко и понаваксахме изоставането от плана. Преди мръкване си намерихме хубаво местенце до едни ветро-генератори малко преди Хамбург и разпънахме трапезата и палатката.

Ден 2
Денят започна с не много ранно ставане, за разлика от плана. Набързо прибрахме лагера, хапнахме и потеглихме. Неусетно Германия се изниза под колелата на колата и се появи табелата за влизане в

Дания

До Копенхаген имаше още няколко часа път и минаване по емблематичен, над 10 километров мост при град Одензе. Действително си беше бая мост. Наближавайки

Копенхаген

ни посрещна дъжд, който ту валеше, ту спираше през целия ден. В столицата на Дания се настанихме в къмпинг и тръгнахме на опознавателна обиколка из града. Хубав град, но изглеждаше някак прекалено стерилен. Повече от немските градчета.

За щастие времето се пооправи за обиколката из града. Една от най-популярните точки за туристите тук е статуята на „Малката русалка“ край брега, от едноименната приказка на Андерсен.

Копенхаген, Дания

И сега имаше опашка от чакащи да се снимат с нея. Непосредствено до нея има хубав парк, който си заслужава да се посети.

Копенхаген, Дания

Копенхаген, Дания

Копенхаген, Дания

За любителите на пазаруването, но не и за нас е търговската улица Строгет. Ние като цяло решихме да усетим атмосферата в града с по една местна бира на най-хубавото място в Копенхаген според мен, а именно Nyhaven.

Копенхаген, Дания

Това е местенцето, което завършва с глух канал и покрай него са накацали множество разноцветни къщички в местна архитектура. Много приятно местенце, но разбира се и пренаселено. На никой не му се тръгваше, но ни се искаше да хванем поне второто полувреме на финала от световното между Германия и Аржентина. За целта в къмпинга бяха сложили телевизор под голяма шатра. Имаше и шепа германци в къмпинга, които напрегнато следяха играта. След развръзката на двубоя се напъхахме в палатката в очакването на утрешния ден и на първата среща с Швеция

Ден 3
Денят беше мрачен от сутринта. Не знам как изчака да приберем палатката и заваля. Поехме към Oresund Bridge между Копенхаген и шведския Малмьо. За разнообразие заваля още по-силно и видимостта беше нищожна. Успяхме да добием само представа за грандиозността на моста, но не и да го видим в цялата му прелест. Влязохме в

Швеция

За да не остане по-назад Швеция се напъваше да вали още по-силно и вече почти не се виждаше пътя. Добро посрещане. Ще ни върви по вода. До

Стокхолм

бяха около 600 и няколко километра предимно по магистрала. За щастие след около 20 км дъжда се измори да вали и реши да поспре. В сухо и ясно време пътуването по шведските пътища се оказа удоволствие. В Стокхолм се настанихме в страхотен, добре уреден къмпинг в близост до метрото, с което до центъра се стига за 15-20 минути. Тръгнахме към центъра и се изсипа порой. Добре ни понакваси, ама хайде това да е проблема. В крайна сметка няма да ръждясаме. За щастие в центъра не валеше. Абе,

много е странен климата тук,

но за местните хора това е ежедневие и на някои от тях изобщо не им прави впечатление, че са подгизнали. Вече в центъра, Стокхолм се оказа страхотен град.

Стокхолм, Швеция

Стокхолм, Швеция

Стокхолм, Швеция

Архитектурата, мащаба и цялата тази вода, в която се къпе града му придават неповторим облик и атмосфера.

Стокхолм, Швеция

Малките улички в центъра, наречен “Gamla Stan“, гледката от хълмовете над града по залез слънце и чистотата наоколо, допълват усещането, че си в един уникален град.

Стокхолм, Швеция

Стокхолм, Швеция

С бира на хълма и вперен поглед в залеза завърши този ден. На следващия предстоеше още от Стокхолм.

Ден 4
В Стокхолм е хубаво да поостанеш няколко дена, а защо не и седмица, но за нас това си беше лукс, заради ограниченото време, затова трябваше да избираме какво да видим. Спряхме се на

“Skansen” или „Швеция в миниатюра“,

както още го наричат. Това е нещо като нашия Етър, но с много по-големи мащаби и по-разгърнато откъм архитектурни паметници, етно мотиви, занаяти и т.н. Имаше и животински видове изиграли съществена роля в бита на шведите. От всичко мен най-много ме впечатлиха многобройните най-различни видове къщи, които са се срещали в страната през вековете, а някои от тях продължават да се срещат. Най-уникални са тези, облечени в жива растителност, които приличат на тролски колиби.


Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция

Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция

Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция Стокхолм, Швеция

Много са живописни. Друга много съществена част в живота на шведите са изиграли елените. Имаше ги в два варианта – “Elk – Лос” и “Raindeer – типичния северен елен с мъх по рогата”. В момента само коренното лапландско население, т.н. Sami могат да отглеждат и да се разполагат с елени. За останалите е забранено. Иначе въпросните елени са много често срещани по пътищата из цяла скандинавия и човек трябва да е нащрек, защото обичат да се крият в тунелите или зад завой, а също така са големи непукисти и инати, но за това по-натам. А сега да се върна на Скансен. Тук прекарахме почти целия ден и пак беше малко. Имах чувството, че се върнах векове назад и така се потопих в атмосферата, че като излязох навън сякаш бях като телепортиран в огромния космополитен Стокхолм.

На връщане от Скансен взехме корабче, за което важаха картите за градския транспорт. Доста удобно, а и по-бързо. После с метрото в къмпинга, събрахме си багажа и беше време да

потегляме на север

До планината, където щяхме да се качваме бяха около 1200 км и беше добре да поотметнем малко път днес. Успяхме да минем 500 км и се завряхме в една горичка да опънем палатката. Беше посред нощ, а все още беше светло. Това се оказа първата от поредицата „Бели нощи“, които ни съпътстваха през следващите осем дена. Интересно явление е това. За всички това беше първа среща с 24-часовата светлина.

Тук е момента да вметна

нещо за Скандинавия като цяло. Нещо лошо.

Това са комарите. Направо са ужасни и са истинска напаст. Оказа се, че репелентът от България им е като следобеден коктейл и въобще не се впечатляват от него. Като размери и видове комарите са всякакви. С един удар убиваш около 5, а 4 от тях са различни – сив, кафяв, на раета тип „зебра“, гигантски. Имаше всякакви, но ги обединяваше едно – бяха много свирепи и твърдо решени да ни разкъсат. Спасение имаше – опаковаш се с всички дрехи все едно е -15ºС, а не +15º и остава само малка част от лицето. Тогава остава само да си браниш устата, докато се храниш да не се завират вътре. Е, все трябва да има и нещо лошо за Скандинавия. Останалото всичко е хубаво.

Ден 5
По-голямата част от деня мина в изминаването на останалите 700 км до

град Кируна

и началото на пътеката към връх Kebnekaise – най-висок в Швеция. По пътя се състоя и първата ни среща с не безизвестните северни елени. Беше загладен млад екземпляр и тичаше жизнено до пътя. Направихме му една стабилна фото сесия и го оставихме на мира. Направи ми впечатление, че всички камиони бяха с монтирана допълнително масивна решетка отпред. Можете да си представите с каква цел е, съдейки по популацията на северни елени тичащи по пътя и изскачащи зад всеки завой. Горките животни. На 4060-тия километър от България пресякохме линията на

Полярния кръг

Имаше табела с обяснения какво точно представлява полярния кръг, откъде минава и разни интересни факти. Направихме няколко снимки и продължихме. Нямаше тълпи от хора, магазини и други белези на комерсиализма.

Кебнекайсе, Швеция Кебнекайсе, Швеция

Стигнахме до изходния пункт за планината и заваля. Започнахме да стягаме раниците за следващите 2 дена в планината. Предстоеше преход пеша около 65 км и трябваше да се запасим с провизии. Тръгнахме нагоре към 20:00 ч с чистото съзнание да минем първоначалните 19 км и да разпънем лагера там.

Кебнекайсе, Швеция

Хубаво е да знаеш, че не зависиш от падането на нощта. Особено, когато става въпрос за планински преходи. Много по-гъвкаво можеш да разполагаш с времето и това ти дава свобода. Оказа се, че не сме единствените, които се шляят по пътеките в тези часове.

Първоначално маршрута е равнинен и лесен за ходене. Направо щях да кажа, че е лежерно и приятно, но уви ордите от комари нямат почивен ден и атаката им е несломима особено във влажно и безветрено време. Да не говорим, че тукашните са приспособени и се срещат и на по голяма надморска височина. Спасение от тях нямаше, но поне като вървиш постоянно без да спираш са по-малко. Спреш ли за момент и веднага цял облак от тях те обгръща. Не бях виждал досега такива легиони от тези гадни твари. Около 2:30 ч през нощта благополучно разпънахме лагера и след бърза вечеря се напъхахме в палатката. Светлината на слънцето, което беше някъде там зад околните върхове обагряше небето в розово-сивкаво и заедно с мъглата придаваха мистичен вид на пейзажа.

Ден 6
След няколко часа спане потеглихме

към върха Kebnekaise

Времето изглеждаше обещаващо и имаше гледки.

Кебнекайсе, Швеция

Пътеката вървеше лека-полека нагоре и се появи първото препятствие. Леден поток за пресичане. Време беше за джапане. Да ви призная бая студен беше. В един момент се чудиш дали караката ти са още там. Изтръпват точно за 5 секунди и стъпвайки на някой студен камък извън потока ти се струва сякаш е горещ. Наложи се да пресечем 2 такива. После следваше стръмен участък със сипей.

Кебнекайсе, Швеция

Кебнекайсе, Швеция

Накрая се наложи да се изкачат 800-900 м денивелация, да се слезе 700 надолу и после чак дойде финалното изкачване към Kebnekaise, който със своите 2111 м (ориентировъчна височина, защото самия връх е ледник, който варира спред метеорологичните условия) не е кай знае колко висок но се тръгва от надморска височина 60 м, а не като нашите планини от 1000 нагоре. Затова бъхтането си е бая и като разстояние и като време. В началото на ледника сложихме котките. До върха оттм бяха още 10-15 мин и ето че стъпихме успешно на най-високата точка на Швеция.


Кебнекайсе, Швеция Кебнекайсе, Швеция Кебнекайсе, Швеция

Върхът

беше доста тесен, а наоколо се спускаха пропасти. Имаше много панорамна гледка и изминатия път се виждаше като на длан чак до паркинга, където оставихме колата. Красота!

Кебнекайсе, 981 99 Kiruna, Швеция

На върха се запознахме с американеца Джеси, който само на 23 години можеше да се похвали с доста постижения като преход с колело от Германия до Естония и 1000 км пеша по планините на Калифорния. Интересна личност. Истински авантюрист. Черпихме го с някои български гозби и започнахме слизането по така добре познатия път. Времето малко се поскапа, падна мъгла и видимостта намаля доста. Хубаво е, че пътеката е добре маркирана с червени знаци и това улесни нещата. Вече наближаваше късна вечер, а все още имаше хора качващи се нагоре, които бяха решили да прекарат нощта на върха. Ето това е предимството на 24-часовата светлина и свободата, която дава тя. Вече не помня в колко часа се върнахме в палатката, но беше около 13 часа след като бяхме тръгнали. Има си ходене няма да ви лъжа. Ако няой се запъти натам да е подготвен.

Ден 7

Кебнекайсе, Швеция Кебнекайсе, Швеция Кебнекайсе, Швеция
На този ден слязохме обратно до колата и

потеглихме в посока Норвегия

Границата не беше далеч. Преди нея обаче потърсихме бензиностанция, за да заредим до горе, че в Норвегия било още по-скъпо. В последствие разликата не се оказа толкова голяма и от очакваните 4 лв за литър бензин, истината беше 3,50 лв срещу около 3,30 в Швеция. Бензиностанцията, която намерихме беше на самообслужване, работеше само с кредитни карти и не можеш да заредиш повече от 30л. Доста малоумно решение според мен.

Веднага след границата с Норвегия от дясната страна на пътя седеше огромен грозен трол с откъсната бреза в ръката. Хубаво е, че беше само статуя, че иначе страната на фиордите нямаше да е толкова привлекателна дестианция.

Подминахме град Нарвик, който беше разположен на много живописно място и не след дълго минахме по моста, който свързва островната група Лофотен с континентална Европа. Часът наближаваше 2:00 през нощта, а ние търсехме къмпинг с душ, за да отмием следите от последните няколко дни в планината. За щастие тук къмпинги има много и намирането не закъсня. Душ, вечеря, палатка и светът вече изглеждаше по-розов.

Продължението:

Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (2): Норвегия: Лофотен и Трьомсьо

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швеция – на картата:

Швеция

   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Към връх Кебнекайсе (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (1))”

  1. georgi каза:

    Браво невероятно пътешествие!Очаквам продължението.Миналата година посетихме организирано Скандинавието така че,ми навява мили спомени.

  2. iva каза:

    И ние очакваме продължението с нетърпение!Много интересно!Благодаря

  3. Deniz каза:

    Страхотно! С нетърпение чакам продължението!

  4. Rumiana каза:

    Хех, чудесно! Напомня ми за чудното пътешествие на Нилс Холгерсон с дивите гъски от ятото на Акка от Кебнекайсе 🙂 🙂 🙂

  5. […] с пътуването на Любо из Скандинавия. Вече минахме през Дания и Швеция, минахме през Норвегия, а днес – след Нордкап ще […]

  6. […] с пътуването на Любо из Скандинавия. Вече минахме през Дания и Швеция, а днес вече сме в […]

Leave a Reply