Започваме една обиколка из Скандинавия заедно с Любо и както обикновено ще катерим най-високия местен връх зад Полярния кръг. Приятно четене:

Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг

или

По шосе до най-северната точка на Европа – Нордкап

част първа

Към връх Кебнекайсе

през Дания и Швеция

След едномесечно отлагане след завръщането от това пътуване най-накрая намерих време да седна и да понапиша това-онова. И така като много други пътувания и това беше планирано преди години, често се подмятаха планове и идеи в главите на всички ни, но ето, че момента настъпи и в ранната вечер на 11 юли, натъпкани с багаж в купето, на покрива и в багажника на колата, поехме с ведро настроение към КПП Калотина.

Около това пътуване чух много коментари от рода на – „Вие сте луди“, „Толкова път за какво ще биете“ и „Е, защо не си купиш нещо материално да ти остане“ и т.н. Отказах се да обяснявам, че не сме луди, колко много си заслужава да бием толкова път и, че в крайна сметка ще ми остане много повече отколкото, ако си купя някоя материална дрънкулка.

Но да се върна към Калотина. За щастие, гастарбайтерите бяха в другата посока и не чакахме много на границата. Сякаш всички бяхме все още на работа, от която си бяхме тръгнали само преди час-два, но все пак малко по малко започвахме да мислим за предстояящото пътуване и очакващият ни маршрут, а именно –

София – Копенхаген – Стокхолм – Кебнекайсе (най-високия връх в Швеция, който се намира зад полярния кръг) – Лофотен (островна група с множество красиви фьорди) – Тромсьо – Нордкап (най-северната точка на Европа) – Езерото Инари и Рованиеми(във Финландия) – Трелеборг – Дрезден – София.

Трябваше да се впишем в 16 дни + една вечер, а като километри колко излезе… е, четете и ще видите.

Въпросния петък, когато потеглихме успяхме да минем 500 км и опънахме палатката до едно ОМВ близо до границата с Унгария. Времето беше облачно и валеше, но все пак ставаше за палатка. По малките часове разпънахме палатката и заспахме, че на другия ден трябвашв да стигнем около Хамбург.

Ден 1
Денят премина в път. Първо се изниза Унгария, после набързо Словакия, Чехия някак по-бавно и накрая влязохме в Германия. Там както повечето знаят се кара бързичко и понаваксахме изоставането от плана. Преди мръкване си намерихме хубаво местенце до едни ветро-генератори малко преди Хамбург и разпънахме трапезата и палатката.

Ден 2
Денят започна с не много ранно ставане, за разлика от плана. Набързо прибрахме лагера, хапнахме и потеглихме. Неусетно Германия се изниза под колелата на колата и се появи табелата за влизане в

Дания

До Копенхаген имаше още няколко часа път и минаване по емблематичен, над 10 километров мост при град Одензе. Действително си беше бая мост. Наближавайки

Копенхаген

ни посрещна дъжд, който ту валеше, ту спираше през целия ден. В столицата на Дания се настанихме в къмпинг и тръгнахме на опознавателна обиколка из града. Хубав град, но изглеждаше някак прекалено стерилен. Повече от немските градчета.

За щастие времето се пооправи за обиколката из града. Една от най-популярните точки за туристите тук е статуята на „Малката русалка“ край брега, от едноименната приказка на Андерсен.

И сега имаше опашка от чакащи да се снимат с нея. Непосредствено до нея има хубав парк, който си заслужава да се посети.

За любителите на пазаруването, но не и за нас е търговската улица Строгет. Ние като цяло решихме да усетим атмосферата в града с по една местна бира на най-хубавото място в Копенхаген според мен, а именно Nyhaven.

Това е местенцето, което завършва с глух канал и покрай него са накацали множество разноцветни къщички в местна архитектура. Много приятно местенце, но разбира се и пренаселено. На никой не му се тръгваше, но ни се искаше да хванем поне второто полувреме на финала от световното между Германия и Аржентина. За целта в къмпинга бяха сложили телевизор под голяма шатра. Имаше и шепа германци в къмпинга, които напрегнато следяха играта. След развръзката на двубоя се напъхахме в палатката в очакването на утрешния ден и на първата среща с Швеция

Ден 3
Денят беше мрачен от сутринта. Не знам как изчака да приберем палатката и заваля. Поехме към Oresund Bridge между Копенхаген и шведския Малмьо. За разнообразие заваля още по-силно и видимостта беше нищожна. Успяхме да добием само представа за грандиозността на моста, но не и да го видим в цялата му прелест. Влязохме в

Швеция

За да не остане по-назад Швеция се напъваше да вали още по-силно и вече почти не се виждаше пътя. Добро посрещане. Ще ни върви по вода. До

Стокхолм

бяха около 600 и няколко километра предимно по магистрала. За щастие след около 20 км дъжда се измори да вали и реши да поспре. В сухо и ясно време пътуването по шведските пътища се оказа удоволствие. В Стокхолм се настанихме в страхотен, добре уреден къмпинг в близост до метрото, с което до центъра се стига за 15-20 минути. Тръгнахме към центъра и се изсипа порой. Добре ни понакваси, ама хайде това да е проблема. В крайна сметка няма да ръждясаме. За щастие в центъра не валеше. Абе,

много е странен климата тук,

но за местните хора това е ежедневие и на някои от тях изобщо не им прави впечатление, че са подгизнали. Вече в центъра, Стокхолм се оказа страхотен град.

Архитектурата, мащаба и цялата тази вода, в която се къпе града му придават неповторим облик и атмосфера.

Малките улички в центъра, наречен “Gamla Stan“, гледката от хълмовете над града по залез слънце и чистотата наоколо, допълват усещането, че си в един уникален град.

С бира на хълма и вперен поглед в залеза завърши този ден. На следващия предстоеше още от Стокхолм.

Ден 4
В Стокхолм е хубаво да поостанеш няколко дена, а защо не и седмица, но за нас това си беше лукс, заради ограниченото време, затова трябваше да избираме какво да видим. Спряхме се на

“Skansen” или „Швеция в миниатюра“,

както още го наричат. Това е нещо като нашия Етър, но с много по-големи мащаби и по-разгърнато откъм архитектурни паметници, етно мотиви, занаяти и т.н. Имаше и животински видове изиграли съществена роля в бита на шведите. От всичко мен най-много ме впечатлиха многобройните най-различни видове къщи, които са се срещали в страната през вековете, а някои от тях продължават да се срещат. Най-уникални са тези, облечени в жива растителност, които приличат на тролски колиби.

Много са живописни. Друга много съществена част в живота на шведите са изиграли елените. Имаше ги в два варианта – “Elk – Лос” и “Raindeer – типичния северен елен с мъх по рогата”. В момента само коренното лапландско население, т.н. Sami могат да отглеждат и да се разполагат с елени. За останалите е забранено. Иначе въпросните елени са много често срещани по пътищата из цяла скандинавия и човек трябва да е нащрек, защото обичат да се крият в тунелите или зад завой, а също така са големи непукисти и инати, но за това по-натам. А сега да се върна на Скансен. Тук прекарахме почти целия ден и пак беше малко. Имах чувството, че се върнах векове назад и така се потопих в атмосферата, че като излязох навън сякаш бях като телепортиран в огромния космополитен Стокхолм.

На връщане от Скансен взехме корабче, за което важаха картите за градския транспорт. Доста удобно, а и по-бързо. После с метрото в къмпинга, събрахме си багажа и беше време да

потегляме на север

До планината, където щяхме да се качваме бяха около 1200 км и беше добре да поотметнем малко път днес. Успяхме да минем 500 км и се завряхме в една горичка да опънем палатката. Беше посред нощ, а все още беше светло. Това се оказа първата от поредицата „Бели нощи“, които ни съпътстваха през следващите осем дена. Интересно явление е това. За всички това беше първа среща с 24-часовата светлина.

Тук е момента да вметна

нещо за Скандинавия като цяло. Нещо лошо.

Това са комарите. Направо са ужасни и са истинска напаст. Оказа се, че репелентът от България им е като следобеден коктейл и въобще не се впечатляват от него. Като размери и видове комарите са всякакви. С един удар убиваш около 5, а 4 от тях са различни – сив, кафяв, на раета тип „зебра“, гигантски. Имаше всякакви, но ги обединяваше едно – бяха много свирепи и твърдо решени да ни разкъсат. Спасение имаше – опаковаш се с всички дрехи все едно е -15ºС, а не +15º и остава само малка част от лицето. Тогава остава само да си браниш устата, докато се храниш да не се завират вътре. Е, все трябва да има и нещо лошо за Скандинавия. Останалото всичко е хубаво.

Ден 5
По-голямата част от деня мина в изминаването на останалите 700 км до

град Кируна

и началото на пътеката към връх Kebnekaise – най-висок в Швеция. По пътя се състоя и първата ни среща с не безизвестните северни елени. Беше загладен млад екземпляр и тичаше жизнено до пътя. Направихме му една стабилна фото сесия и го оставихме на мира. Направи ми впечатление, че всички камиони бяха с монтирана допълнително масивна решетка отпред. Можете да си представите с каква цел е, съдейки по популацията на северни елени тичащи по пътя и изскачащи зад всеки завой. Горките животни. На 4060-тия километър от България пресякохме линията на

Полярния кръг

Имаше табела с обяснения какво точно представлява полярния кръг, откъде минава и разни интересни факти. Направихме няколко снимки и продължихме. Нямаше тълпи от хора, магазини и други белези на комерсиализма.

Стигнахме до изходния пункт за планината и заваля. Започнахме да стягаме раниците за следващите 2 дена в планината. Предстоеше преход пеша около 65 км и трябваше да се запасим с провизии. Тръгнахме нагоре към 20:00 ч с чистото съзнание да минем първоначалните 19 км и да разпънем лагера там.

Хубаво е да знаеш, че не зависиш от падането на нощта. Особено, когато става въпрос за планински преходи. Много по-гъвкаво можеш да разполагаш с времето и това ти дава свобода. Оказа се, че не сме единствените, които се шляят по пътеките в тези часове.

Първоначално маршрута е равнинен и лесен за ходене. Направо щях да кажа, че е лежерно и приятно, но уви ордите от комари нямат почивен ден и атаката им е несломима особено във влажно и безветрено време. Да не говорим, че тукашните са приспособени и се срещат и на по голяма надморска височина. Спасение от тях нямаше, но поне като вървиш постоянно без да спираш са по-малко. Спреш ли за момент и веднага цял облак от тях те обгръща. Не бях виждал досега такива легиони от тези гадни твари. Около 2:30 ч през нощта благополучно разпънахме лагера и след бърза вечеря се напъхахме в палатката. Светлината на слънцето, което беше някъде там зад околните върхове обагряше небето в розово-сивкаво и заедно с мъглата придаваха мистичен вид на пейзажа.

Ден 6
След няколко часа спане потеглихме

към върха Kebnekaise

Времето изглеждаше обещаващо и имаше гледки.

Пътеката вървеше лека-полека нагоре и се появи първото препятствие. Леден поток за пресичане. Време беше за джапане. Да ви призная бая студен беше. В един момент се чудиш дали караката ти са още там. Изтръпват точно за 5 секунди и стъпвайки на някой студен камък извън потока ти се струва сякаш е горещ. Наложи се да пресечем 2 такива. После следваше стръмен участък със сипей.

Накрая се наложи да се изкачат 800-900 м денивелация, да се слезе 700 надолу и после чак дойде финалното изкачване към Kebnekaise, който със своите 2111 м (ориентировъчна височина, защото самия връх е ледник, който варира спред метеорологичните условия) не е кай знае колко висок но се тръгва от надморска височина 60 м, а не като нашите планини от 1000 нагоре. Затова бъхтането си е бая и като разстояние и като време. В началото на ледника сложихме котките. До върха оттм бяха още 10-15 мин и ето че стъпихме успешно на най-високата точка на Швеция.

Върхът

беше доста тесен, а наоколо се спускаха пропасти. Имаше много панорамна гледка и изминатия път се виждаше като на длан чак до паркинга, където оставихме колата. Красота!

На върха се запознахме с американеца Джеси, който само на 23 години можеше да се похвали с доста постижения като преход с колело от Германия до Естония и 1000 км пеша по планините на Калифорния. Интересна личност. Истински авантюрист. Черпихме го с някои български гозби и започнахме слизането по така добре познатия път. Времето малко се поскапа, падна мъгла и видимостта намаля доста. Хубаво е, че пътеката е добре маркирана с червени знаци и това улесни нещата. Вече наближаваше късна вечер, а все още имаше хора качващи се нагоре, които бяха решили да прекарат нощта на върха. Ето това е предимството на 24-часовата светлина и свободата, която дава тя. Вече не помня в колко часа се върнахме в палатката, но беше около 13 часа след като бяхме тръгнали. Има си ходене няма да ви лъжа. Ако няой се запъти натам да е подготвен.

Ден 7

На този ден слязохме обратно до колата и

потеглихме в посока Норвегия

Границата не беше далеч. Преди нея обаче потърсихме бензиностанция, за да заредим до горе, че в Норвегия било още по-скъпо. В последствие разликата не се оказа толкова голяма и от очакваните 4 лв за литър бензин, истината беше 3,50 лв срещу около 3,30 в Швеция. Бензиностанцията, която намерихме беше на самообслужване, работеше само с кредитни карти и не можеш да заредиш повече от 30л. Доста малоумно решение според мен.

Веднага след границата с Норвегия от дясната страна на пътя седеше огромен грозен трол с откъсната бреза в ръката. Хубаво е, че беше само статуя, че иначе страната на фиордите нямаше да е толкова привлекателна дестианция.

Подминахме град Нарвик, който беше разположен на много живописно място и не след дълго минахме по моста, който свързва островната група Лофотен с континентална Европа. Часът наближаваше 2:00 през нощта, а ние търсехме къмпинг с душ, за да отмием следите от последните няколко дни в планината. За щастие тук къмпинги има много и намирането не закъсня. Душ, вечеря, палатка и светът вече изглеждаше по-розов.

Продължението:

Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (2): Норвегия: Лофотен и Трьомсьо

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швеция – на картата:

Швеция

Related posts:

Плевенчани отвъд Полярния кръг (6): Малмьо и Дания Европа преди Коледа (3): Копенхаген, Малмьо и Хамбург Стокхолм (1): Да се влюбиш в него Плевенчани отвъд Полярния кръг (5): Нордкап, Рованиеми и Стокхолм Стокхолм (4 част на Екскурзия из Скандинавия) Плевенчани отвъд Полярния кръг (2): Дрезден, Берлин и Гьотеборг Два дни в Стокхолм – столицата на Швеция Тройка по шведски 5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (2): Елсинор – Гиллелейе – Хилерьод – Хелзингборг Стокхолм (2): Да се влюбиш в него Разходка до Швеция (До Дания и назад(5)) Тиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция (16 част на През Източна Европа с джип)

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: връх Кебнекайсе, Дания, Копенхаген, Стокхолм, Швеция