Янина (Йоанина) (2)

 Продължаваме с обиколката на Роси из Янина, която започнахме преди седмица. Приятно четене:

Янина

втора част

Бяхме единствените посетители в най-голямото заведение на площада. После тръгнахме към музея на Али паша – близо до малък манастир имал павилион за срещи. Там бил прострелян и обезглавен от пратениците на Високата порта.

Янина (Йоанина)

действащата църква на Ниси

Янина (Йоанина)

манастирът, близо до който е бил убит Али Паша (музеят не се вижда от храстите)

 

 

Още малко разходки и обратно в Янина. Минаретата на двете джамии се виждаха отдалече. Обилна зеленина скриваше стената и имах чувството, че пътувам към девствен горист полуостров. После започнах да различавам хора, автомобили и кафенета. В далечния край на променадата янинските младежи се подготвяха за вечерното здраво езерно парти с музика и дрога.

Янина (Йоанина)

връщане към града

 

 

Бяхме се настанили в

квартал Перама –

кротко и живописно бившо село или махала на града, откъдето се отваря хубава гледка към езерото. На петдесет метра от хотела бе пещерата Перама – една от атракциите на града.

Докато си почивахме с напитка, седнали пред временния ни дом, към нас учтиво се приближи мъж от отсрещното ресторантче, за да ни покани да хапнем при него и да ни снабди с ксерокопирано меню. Тъкмо до нас пък имаше магазин със сребърни изделия – такива, дето ми бъркат в здравето всеки път, когато ги видя. Янинските сребърни изделия – от накити до предмети за бита, обкови за бутилки и разни кутии, имат съперници единствено в лицето на албанските филиграни. Да не говорим, че янинската традиционна бижутерия вписва по много елегантен начин седеф и разни камъни в тялото на накита.

Йоанина, Гърция

 

В Янина ще откриете и сувенир против уроки на дома – малки нарчета, които се поставят на видимо място в къщата или се подаряват, когато някой започне да прави нещо ново. Изделия от месинг, овчарски криваци (намек, че в района процъфтява животновъдството и сиренето е яко и луксозно), пушки, пищаци и наргилета. Баклави и всякакви сиропирани сладкиши. Но и врати на сгради, които ще видиш в ренесансова Италия.

Специална е Янина, атмосферата ѝ е такава, че не можеш да я оприличиш на останалото гръцко, дето си виждал по всякаквите крайбрежия на страната. Странен хибрид от култури и хора, дааа. Ако човек иска да види докъде са се простирали влиянията на Венеция, които ще вижда все по-ясно и все по-често по адриатическия бряг на север, ако иска да научи повече за драматичния сблъсък на основните религии и техните разклонения в Европа – струва си да започне обиколката именно от Янина.

 Янина (Йоанина) Янина (Йоанина)

Традиционни янински изделия от сребро бронз

Янина (Йоанина)

нар – талисман за късмет

Янина (Йоанина)

традиционни обкови за бутилки

 

През очите и реакциите на двамата ни млади спътници, които за първи път посещаваха Гърция, преоткривахме разни дребни неща, дето при нас ги няма – като да ти сервират кафето с чаша или бутилка вода или да ти дадат нещо да гризкаш с бирата.

 

Един ден отделихме за

разходка до манастирите Метеора,

които двамата с Емо познавахме относително добре. Времето беше ведро и благосклонно, а планинският път – романтичен. На отиване изнесох на младежите лекция за връзкарството и посредствеността, на връщане – за ползата от уредените и социално равностойните бракове, за отсъствието на ритуали в нашата култура, които да отбелязват края на детството и влизането в света на възрастните, за сватбите и прочие. Православие, католицизъм, ислям. Граници и прекрояване на територии в името на „идеални” цели. И още такива неща. Ще трябва и друг път да пътувам по този път – явно ми действа добре на ораторските способности. Ще ми се да се лъжа, но си мисля, че именно след тези мои лекции, младежите започнаха да си задават въпроса дали са в правилната компания. Ееее, това е положението.

А в

манастира „Света Варвара”,

свързан с имената на янински монаси, изпаднах в размисъл за истинския смисъл на оттеглянето от света, за причините, за смелостта или принудата. Доколкото е личен избор, дали е средният път между самоубийството и емиграцията? Не ми е за първи път да мисля по тези въпроси, но тук и в този момент разбрах, че ще обикалям още много свети обители и ще търся някои отговори на мои си въпроси… Дадох си дума също да науча повече за образците на македонската и на силно експресивната критска живописна или иконописна школа (XV-XVIIвек), която съчетава поствизантийски и венециански традиции.

манастирът „Света Варвара” („Русану”)

манастирът „Света Варвара” („Русану”)

 

 

Работата в Янина приключи и седнахме край езерото на залез слънце. Интересно, но заобиколеното от планини езеро ми изглеждаше някак си обозримо и подредено, ясно и добре формулирано. Това полека-лека ме накара да усещам собствените си мисли ясни и добре формулирани, бистри и облечени в подходящите думи. Да мисля по такъв начин ми е трудно, когато съм на морския бряг например. Безкрайността и хоризонтът множат и уголемяват мислите и мечтите ми, а после ги отдалечават от мен, поглъщат ги, разпиляват ги или ми ги връщат неузнаваеми. Тъжно ми е, когато съм пред голямата вода, чувствам се изгубена и непредвидима. Но тук, на брега на янинското езеро, цялата ми личност беше като в кутийка – събрана и подредена.

 

Автор: Росица Йосифова

 

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

 

 

Континентална Гърция

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Валентина Николова каза:

    Вече съм фен на авторката. Харесвам хора, при които културата не е стегната в мундир, а волно се излива в сладкодумна реч. Извинявам се за въпроса, но с какво се занимава авторката, очевидно е отличен познавач на балканската култура.

  2. Росица каза:

    Валентина, по професия съм логопед, доктор съп по социална психология. В историята започнах да навлизам плахо заради пътуванията – винаги се налага да се направи някоя и друга по-задълбочена справка. Постепенно ми стана навик, дори ми е приятно. Така се стигна до книгата ми с пътеписи от средиземноморието, а сега продължавам с нов проект, но все още е рано да го оповестявам. Благодаря за подкрепата! Поздрави!

  3. Росица М каза:

    Дааа.. Дано този пътепис с продължение е маята на нова книга.
    Роси, винаги разказваш с атмосфера. Този разказ е доказателство. Чакаме с нетърпение продължението

  4. Валентина Николова каза:

    Благодаря за отговора (тъкмо вече си мислех, че изнахалствах с този въпрос). Знаех си, че зад янинските пътеписи се крие наточено перо на човек, шлифован, но и свободен в писането. Пожелавам успех на новия проект!

  5. Natalia каза:

    Много занимателен пътепис. Четенето му е удоволствие!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.