сеп. 08 2014

Галилея, Галилея (5): Ако (Израел)

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен и Пкиин, а днес сме в град Ако или Акра.

Приятно четене:

Ако (Акра)

част пета на

Галилея, Галилея

Продължавам пътешествието си в Галилейската долина и попадам в морската ѝ столица Ако. Отдавна, още с пристигането си в Израел, исках да дойда в Ако. Бях чела в туристическите справочници много за него и си го представях слънчев, романтичен, старинен азиатски град, пълен с любопитни екскурзианти от цял свят. Оказа се точно такъв.

Ако (Акра), Израел

Ако – пристанището

Ако е известен като

градът на кръстоносците

И до днес тук витае източният арабски колорит. Чаровни са тесните, вити улички на стария град с пазар и пристанище, макар че днес има повече елегантни яхти, отколкото рибарски лодки. Градът има необикновена история, породила рядко срещащо се сливане на изтока и запада и изобилие на нетленни знаци от отдавна отминали времена и епохи. Уникално място е, където се срещат изкуствата и религиите на различни култури и народности. Всичко това прави Ако град музей и един от най-важните исторически паметници на стария свят под защитата на ЮНЕСКО.

Ако (Акра), Израел

Ако – туристическа визитка

Внушителните кули и крепостните стени с тежки средновековни оръдия, охраняващи Ако откъм сушата и морето; църквите; джамиите и комплекса Ел Джазар; цитаделата на ордена Свети Йоан; подземният град на кръстоносците; ханът Ел Умдан; турските бани, които днес са градски музей; необичайният аквадукт; приказните Бахайски градини и всички други старинни здания разказват историите на многочислените владетели на града, сражавали се за него, разрушавали, а после строили и извайвали. Най-известните забележителности на Ако са зданията от елинската и римската епохи, от времето на кръстоносците и отоманската империя. Много народи и техните религии са отпечатали тук следите от своето присъствие. Владели са го хананеите, гърците, римляните, византийците, персите, кръстоносците, мамелюците, до турците и англичаните.

За мен отиването в този град е едно увлекателно пътешествие в миналото и време пълно с незабравими впечатления от настоящето, изплувало от бездната на вековете, поднесено с много финес и екзотика. Колоритен е днес пазарът на стария град, притеглят плажовете, базите за воден спорт, риболовното пристанище и вълноломите, уютните ресторантчета, наргиле кафенетата, хотелите и младежките туристически бази на фона на най-вечните от всички природни измерения – слънцето, вятъра и морето, съчетани в един древен, древен град с история над 5000 години!

(((((((((())))))))

Изумително е през какви перипетии е преминало това място. От Библията е извесно, че древният Аккра се паднал на рода на Ашер, след като Иисус Навин, приемникът на Моисей, завладял и разделил Ханаанската земя между дванадесетте израилеви рода. Това се случило през ХVІІІ век преди новата ера. А още преди това в древноегипетски папирус се упоменава, че Ако е укрепен град и най-южното процъфтяващо пристанище на Финикия. Този разцвет продължил столетия. Колко крупен търговски център бил градът, личи от факта, че, когато през 333 година преди новата ера Александър Македонски го завзел без бой, разрешил в него да се секат монети. Нарекъл града Птолемаис и прокарал гръцко влияние. На страниците на Новия Завет Свети апостол Павел, най-ревностният проповедник Христов, разказва за мисията си там и за срещите с братята християни. После римляните обявяват града за колония на Рим, а по времето на Нерон го наричат „колонията на Клавдий Птоломей”.

През последвалата византийска епоха градът е преименуван в Самаритики. Персите го завладяват през І век и го назовават с комплимента „държавата Ако”, а кръстоносците му дават френското име Сен Жан д,Акр – Ако на Свети Йоан.

На Ако е съдено да бъде един от първите градове, завладени от кръстоносците, и последният, от който те завинаги напускат тези географски ширини. Впрочем през 1099 година градът издържал успешно първия сблъсък с тях. Кръстоносците бързали на юг да завладеят светия град Ерусалим. Едва година след превземането му, през 1100 година, те се връщат тук, хвърлят огромни военни сили, продължително обсаждат Ако, но безуспешно. Здравите крепостни стени откъм сушата бранили добре града. Станало ясно, че Ако е практически непревземаем без сериозни атаки откъм морето. Но кръстоносците нямали свой флот. По това време в Средиземно море властвали италианските търговски комуни на градовете държави Генуа, Венеция и Пиза. Балдуин І се обърнал за помощ към тях, а те издигнали условия: след победата да им принадлежи една трета от града, а също и правото на безмитна търговия.

Така да бъде! И действително, през следващите двеста години кръстоносно царство Ако е раздробен. Кварталите на генуезките, венецианските и пизанските търговци съседствали със замъците на рицарите от военно-монашеските ордени на госпиталиерите и темплиерите. Най-главен от тях бил орденът „Свети Йоан”, чиято цитадела и днес се издига над сградите в стария град. Основно достойнство били заливът и пристанището, неотменно принадлежащи на кралския двор, както и събирането на такси от новопристигащите кораби – изключително право на държавата.

Предполага се, че градът от това време в целия му блясък е видял и великият еврейски мислител и лекар Рамбам (Маймонитес) през 1165 г., и английският крал Ричард Лъвското сърце през 1191 г., и венецианският търговец и околосветски пътешественик Марко Поло през 1271 г. За това как е изглеждал Ако през тази епоха можем да прочетем в „Описание на Святата земя” от немския свещеник Людолф фон Зухем. Той пише: „Славният град Акра се намира на брега на морето. Построен е от квадратни дялани камъни…с високи и изключително здрави кули… Кули се издигат и от двете страни на градските врати. Улиците вътре в града са удивително чисти, всички къщи са с еднаква височина и построени от един и същи дялан камък, чудесно украсени със стъклени прозорци и стенописи. Улиците…отгоре са покрити с копринени платове или други красиви навеси, за да бъдат защитени от слънцето. Знатните жители ходят облечени с царска пищност, със златни корони на главата, като чели всеки е крал, със своите рицари, свита, наемници и слуги. Дрехите и бойните им коне са украсени със злато и сребро и всеки се старае да надмине другия по красота и богатство. Всички се обличат с голямо изящество и финес.

В Акра живеят също и най-богатите търговци. Дошли са от различни страни – има пизанци, генуезци, ломбардци… Те са донесли тук ценни стоки от целия свят – всичко най-красиво и оригинално, което може да съществува, защото тук живеят знатни хора и принцове.”

(((((((((())))))))))

От 1972 година старият град Ако има статус на територия под егидата на ЮНЕСКО и стриктно се наблюдава, възстановява, почиства, охранява и поддържа в привлекателен за гостите му вид.

Първият пункт на туристическата обиколка е

Цитаделата на рицарския замък

Ако (Акра), Израел

Цитаделата на рицарския замък

На входа на вътрешния двор ни посрещат прохладен водоскок, скамейки и мини джунгла – огромни дървета със светлосива кора и въздушни корени, преплетени с храсти и лиани, готови като чели всеки момент да се разтворят и от тях да изскочи железен рицар на кон.

На касата получаваме аудиофон. Това е местният автоматичен екскурзовод. После всичко е лесно – движим се по ред на номерата на обектите, набираме номера на скалата и езика, на който искаме да чуем коментара, и екскурзовод с мелодичен глас ни води и просвещава непрекъснато. Така е по-добре, отколкото да обикаляме обектите по познатия ни стаден начин – с група, водена от пресипнал и отегчен екскурзовод. Тук човек може да се заслуша, да остане насаме с историята, да бърза или да се забави край саркофаг, колона, капител или просто да приседне със затворени очи и въображението му да рисува древни сцени.

Вече сме в града на кръстоносците и веднага се пренасяме в рицарските времена. Влизаме в огромни церемониални зали с мощни готически сводове. Тук 200 години е звучала музика с танци, устройвали са се тържествени приеми и празненства. Според легендата тук е бил и тронът на Ричард Лъвското Сърце, а сега ние, съвременните хора, потръпваме от хлад, но не и от страхопочитание. Под високите сводове на тези зали са се решавали съдбите на поколения невинни жертви на фанатизма на кръстоносците, които педантично прочиствали завзетите с огън и меч територии от евреи, мюсюлмани и православни християни, издигайки в култ католическото християнство.

Възхитено разглеждаме тези уникални произведения на готическата архитектура – съразмерните форми на арките, плавните извивки на сводовете в тронната зала и библиотеката, масивните цилиндрични колони и двуетажни високи прозорци… Неволно забравяме историческата причина за появяването на кръстоносците, свързана с най-тъмния период от историята на средновековна Европа. Днес нивото на града е по-високо и каменните зали са на десет метра под земята, поради което акустиката им е великолепна. Затова ежегодният национален фестивал на камерните театри, както и честите музикални изяви в Ако, се провеждат именно тук.

Ако (Акра), Израел

Цитаделата на кръстоносците

Всъщност цитаделата продължава да се разкопава и реставрира и сега – от студентски бригади, водени от археолози, и предимно с волните пожертвования на американски дарители.

Общият план представлява стандартна квадратна крепост, „castrum” с открит двор в средата. Страничните здания, образуващи квадрата, се състоят от ред дълги и тесни зали, на брой 12 от всяка страна, ориентирани перпендикулярно на външната стена. Това били кралски покои, будоари, жилищни помещения, кухненски и продоволствени складове, болнични стаи, конюшни, мрачни тъмници, подземни ходове-лабиринти, водоеми. Открита е предполагаемата крипта, съхранявала тленните останки на Свети Йоан Ерусалимски (в православието известен като Йоан Кръстител), патронът на ордена, който е построил цитаделата. Нейни строители и владетели били кръстоносците йонити, наречени по-късно „рицари монаси от остров Малта”. Наред с всички предназначения, част от залите били и „hospitale” – болница за лекуване и възстановяване на ранените в битките рицари, а също и за болните пътешественици – авантюристи и богомолци, тръгнали от Европа за Божи Гроб. Затова съществува и друго название – „хоспиталиери”, заради подобните каструми – болници, които те периодически и в течение на дълги години (в зависимост от парите и работната ръка, с която разполагали) строили и на други места .

Съдейки по масивните основи, зданието било четириетажно, за времето си огромно съоръжение – типичен образец на ранната готика. Точно тук, в Ако, и точно в процеса на изграждане на монументалните постройки на кръстоносците – църкви, дворци, крепостни стени и жилищни сгради, строени от здрав камък и с масивни зидове, се доразвива стилът „готика”. Целта била да се възвеличи Христовото учение като господстваща религия на земята. „И нека преходността на времето не помръдне нетленния камък, тъй както е вечна и могъща Христовата вяра!”- гласял заветът към поколенията.

(((((((((())))))))))

Но нека останем още малко насаме с историята и се запознаем със съдбата на така често споменаваните в хрониките рицари монаси от остров Малта. За щастие не всички хоспиталиери били постигнати от жестоката участ на столичните си събратя след нападението на султан Малек. Част от тях успели да се спасят, като отплават, и после дълги години скитали по Средиземно море, защитавайки поруганата чест на ордена в морски сражения с турските фрегати.

Едва през 1535 година, с указ на испанския крал Карл V, рицарите от ордена на Свети Йоан акостирали на остров Малта. Нещастните жители на острова били измъчени до смърт от постоянните набези на турци, корсари и морски пирати, а рицарите, от своя страна, били уморени от безкрайните си странствания. Затова те без дълги уговорки се съгласили на условията на Карл V да възстановят в кратки срокове мира на острова и го превърнат в сериозна преграда по пътя на турците към Европа. За този кралски жест рицарите се задължили да плащат всяка година символичен данък във вид на един дресиран ловен сокол.

Цялата следваща история на острова така или иначе е свързана с този орден, който оттогава започнал да се нарича Малтийски. През 1565 година се състояла легендарната битка с турците. От четиридесетхилядната армия на Сюлейман Великолепни останала една четвърт. В памет на тази блестяща победа столицата на острова била наречена Валета – по името на великия магистър на ордена Жан Паризо де Валета. От тогава и до днес града красят строгият и непристъпен Сент Елмо, възстановените крепостни стени и отбранителни съоръжения. Укрепена била и католическата вяра, като днес в столицата църквите и параклисите са 32, а на целия остров – 365

По време на египетската си кампания тук акостирал Наполеон Бонапарт. Рицарите се предали без бой и той гордо влязъл във Валета, където царствал точно седем дни. За това време успял да въведе закон за начално образование, да отмени инквизицията и робството и да организира издаването на местен вестник. Французите скоро били изгонени от Малта, но същата съдба сполетяла и рицарите. След позорното предаване на острова те също били принудени да напуснат. Така управлението на ордена „Свети Йоан“, което продължило в Малта 268 години, завършило безславно.

Оттогава орденът станал международен -със седалища в много страни. Любопитно е да се знае, че руският император Павел І, който бил известно време магистър на ордена, замислял даже да присъедини Малта към Руската империя.

(((((((((())))))))))

Възхитени и замаяни от монументалната цитадела, отиваме във втория обект – тунелът на темплиерите.

Ако (Акра), Израел

Тунелът на темплиерите

Както вече споменах, и в древността, и в рицарските времена Ако бил със статут на град държава. Бидейки столица на кръстоносците през вторите сто години от царстването им, градът бил разделен на квартали, понякога даже враждуващи помежду си. Своя територия в югозападната част на града застроил и орденът на темплиерите. Те били воини пазачи на Гроба Господен, изпратени лично от римския папа. Отначало се помещавали единствено в Ерусалим, откъдето дошло названието им (пазачи на Храма – „temple”). След завземането на Ерусалим от египетския управник Салдин през 1187 година и изгонването на всички кръстоносци оттам, темплиерите се приютили в Ако и издигнали своя мощна крепост. Тя била красива, разположена на самия бряг на морето, с два позлатени лъва на кулите и бастионите. Тук се намирала и единствената богомолска банка, прототип на съвременните. Исползвана била предимно от търговските пътници и богомолците, за да не носят със себе си големи суми, подлагайки се на опасности, докато пътуват из Святата Земя.

Сега там, на носа, романтичен фар осветява нощите на Ако. Днес от изящния дворец на темплиерите са останали само маркираните подводни основи и един тайнствен тунел – стратегически подземен проход, съединяващ замъка с пристанището. И наистина, точно оттук са напуснали Ако последните кръстоносци, отплували завинаги през 1291 година. Общата дължина на тунела сега е 350 метра, но разчистването и подготовката му за посещение на туристи – от хана Ел Омдан до пристанището – продължава. Долната част на прохода е вдълбана в скалата, а горната е построена от изсечени камъни и има свод с полукръгла форма. Вървим по дъсчена алея, издигната над пода, с потопени във водата осветителни тела, и се възхищаваме за пореден път на строителния гений на древните майстори, строящи масивно и стабилно – от векове за векове.

(((((((((())))))))))

Кратка историческа справка за кръстоносците:

Поводите за осемте кръстоносни похода, оставили тежки следи в живота на поколения поданици на кръста и завършвали безславно именно в тези свещени земи, са няколко:

–       Шокът от разрушаването на Храма на Гроба Господен в Ерусалим от египетския управител Ел Хаким и мълвата, че това свещено място е попаднало в ръцете на неверниците.

–       Тоталното разочарование от несъстоялото се Второ Пришествие през хилядната година, предричано от гадатели и прорицатели.

–       Традиционната омраза към евреите, съчетана с традиционното обвинение, че са виновни за разпъването на Иисус Христос, а също и социално-икономическите причини – лихварството и банкерството, като предимно еврейски занаят.

–       Силно желание за победа на християнството, особено над новата религия – исляма, и възвеличаване на католицизма. Известно е, че на всемирния църковен събор през 1054 година става разкол в християнството и църквата се разделя на източноправославна – с център Византия и Константинопол, и католическа – с център Рим.

Десет века след звездата на Христос в Западна Европа се надига вълната на безчинствата на кръстоносците с амбицията да подчинят на католическите канони живота на човечеството. През 1096 година мощна войска, начело с френския херцог Готфрид Булонски, заклел се да отмъсти за кръвта на Иисус, започва масово избиване на евреите – отначало във Франция, после в Германия, Чехия и Унгария. Повечето свещеници защитават и крият евреите, но погромът е неминуем. Край на мракобесието в Централна Европа слагат унгарците, побеждавайки основните сили на кръстоносците и насочвайки ги на югоизток.

Започват призиви за освобождаване на Светите места и активна подготовка за кръстоносни походи. А и истина е, че всяко завоюване на нови земи носи нови търговски възможности и печалби. Решаващата година е 1099, когато тръгва първият поход. Тежка армия от кръстоносци, добре обучени и идеално въоръжени за времето си, с железни доспехи и знамена, тръгват от Европа. Сякаш носени от див боен дух, рицарите католици шестват из Палестина победоносно. Наричат себе си „хора на Господа”, а евреите – „убийци на Христос”. По това време духовният водач на католическа Европа, римският папа Инокентий ІІІ, изрича знаменитата си присъда. На въпроса как да се различат православните християни от евреите и мюсюлманите, той отговаря: „Убивайте всички, Господ ще отдели своите”. Негова е и идеята да освободи участниците във втория кръстоносен поход (1147 – 1149г.) от плащане на лихвите от дълговете им на кредиторите евреи. Под негово влияние някои държавници даже съвсем освобождавали участниците в похода от връщане на дължимото. За разлика от първия поход, сега контролът на светските и църковните власти за ограничаване на насилията бил по-строг.

Мнозинството кръстоносци били испански и френски благородници, италиански рицари, предимно от търговските републики Генуа и Венеция, и незначителна част – немски велможи. Те прегазват Византийската империя, побеждават турците и завземат Ерусалим. Готфрид Булонски се обявява за крал на Ерусалим, а през 1115 година кръстоносното царство е вече голямо – обхваща цяла Палестина и значителна част от днешна Йордания и Сирия. С името на Христос на уста са подложени на поголовна сеч десетки хиляди мюсюлмани, евреи и византийски християни. Отчасти поради тази тяхна фанатична жестокост, Ватикана днес се отрича от кръстоносните походи, като не ги счита за богоугодно дело.

Новообразуваната кръстоносна държава има феодален характер, но няма достатъчно сили, за да контролира цялата си подвластна територия. Затова започват да се строят мощни защитни съоръжения и крепости на всяко стратегическо място, предимно на фундаментите на по-древни крепости – византийски или римски. А за да поддържат скоростно факелно предаване на информацията, замъците се строят с пряка визуална връзка помежду им. Огромното по обем строителство на кръстоносците включва възстановяване на всички църкви по Светите места, които били разрушени от времето и от мюсюлманите, както и строеж на нови храмове и манастири.

Така преминали първите сто години на рицарското царство по тези земи, свързано с времето на І и ІІ кръстоносни походи.

През това време, обаче, в Египет – главният претендент за Ханаанската земя, властта се сменя. Салдин внезапно напада, побеждава кръстоносците и отнема не само Ерусалим, но и почти всички техни завоевания. Веднага в Европа се сформира третият кръстоносен поход (1189 – 1192г.) начело с двама крале – английския Ричард Лъвското Сърце и германския император Фридрих Барбароса. В Германия императорът пресякъл всички опити за насилие над евреите. Убийството се наказвало със смъртно наказание, а раняването – с отсичане на ръка. Епископите заплашили погромниците с отлъчване от църквата и забрана да участват в похода. За своето спасение този път евреите трябвало да се откупят, като платят на властите крупни суми. Във Франция и особено в Англия, обаче, в погромите участвали не само рицарите, но и бедното и средно гражданство, задлъжняло на евреите лихвари.

При този трети поход кръстоносците не успели да си възвърнат Ерусалим и установили столицата си в Ако. От това време са и мощните цитадели в Кесария и цяла Галилея. Сега основните сили били от ордена на госпиталиерите и темплиерите. Орденът на тевтонците възникнал значително по-късно и бил по-малочислен, затова и немското участие в кръстоносните походи било по-малко. Години след това раздорите между ордените принудили тевтонците да напуснат Ако и да направят своя столица замъка Монфор, наречен от тях Старкенбург.

Любопитно е, че именно от този период в устава на рицарите влязло изискването да се мият и бръснат ежедневно, което за Европа било необичайно. Впрочем впоследствие те донесли на стария континент не само този навик, но и умението да строят от камък здрави дворци и крепостни стени.

Четвъртият кръстоносен поход (1201 – 1204г.) завършил с разграбването на Константинопол. Вследствие оскверняването на иконите и църквите и свалянето на Патриарха взаимоотношенията между православната и католическата църква окончателно се влошили.

Петият поход (1217 – 1221г.) бил разгромен от египтяните. И едва след шестия поход (1228 – 1229г.), възглавен от Фридрих Втори Гогенщауфен, ерусалимското царство възвърнало предишните си граници, но не с помощта на оръжие, а в резултат на дипломатически преговори с египетските владетели.

Скоро след това между християнските барони, градове и ордени възникнали разпри и това отслабило силата и авторитета им. Малко по-късно, през 1270 година, кръстоносната държава се състояла само от град Ако и околностите му.

На 5 април 1291 година към стените на Ако се приближили ордите на фанатичния поданик на Аллаха – египетския султан Малек Ал Ашраф. Според характеристиката, дадена за него в древните хроники, той бил „царят на царете, повелителят на повелителите, могъщото страшилище, злобният отмъстител на метежниците, победителят на франките, татарите и арменците”. Неговата армия наброявала 60 хиляди кавалеристи и 160 хиляди пехотинци. В същото време в обсадения град имало не повече от 14 хиляди пехотинци и 800 рицари, а жителите на Ако били около 35 хиляди. Неравните сили предвещавали жесток край на цъфтящия богат град и цялото кръстоносно царство.

Четвърт век по-късно хронистът Жерар де Монреал описва баталните сцени от битката за Ако така: „Султанът заповяда да се поставят палатките и шатрите така, че цялата долина, докъдето виждат очите, да бъде покрита, а шатрата на самия султан да бъде на хълма – край красивата кула, градините и лозята на темплиерите… Сарацините разположиха своите въоръжени конници от всички страни на града и всеки от тях държеше на конската шия дебело дърво… След това те се приближиха до крепостния ров, и прикривайки се с щитовете, нахвърлиха в него дърветата. Образува се плътна купчина, която го запълни, и никой нищо не можеше да направи против това. От страна на кулата, наречена по-късно „кула на сарацинския крал”, те нахвърлиха малки, пълни с пясък чували, които ездачите донасяха на конския гръб. Натрупаха ги там, а после, под прикритието на нощта, ги разхвърлиха и изравниха мястото като широк булевард. На следващия ден те атакуваха и превзеха кулата, след което влязоха в града. Колко страшно беше да се гледа паниката на дамите, монахините и гражданките, суетящи се и с деца в ръце бягащи в отчаяние към морето, за да се спасят, но падащи под ятагана на сарацините. Жестоките врагове запалиха града и като че ли пламтеше цялата земя. Темплиерите се задържаха още десет дни в замъка и султанът заповяда да им бъде предадено, че тези, които пожелаят да се предадат, ще бъдат безпрепятствено освободени да заминат където искат. Направил им този подарък, той изпрати при тях емира с четири хиляди конници. Маршалът на темплиерите, макар че беше умен франк, повярва на султана и излезе навън с всички рицари. В кулата останаха само ранените братя на ордена. Но щом видя отвън бляскавите рицари, султанът заповяда да обезглавят всички.”

Това се случило на 18 май 1291 година. Така била срината и тази последна опора на кръстоносците. Завършила царстването си кръстоносната държава, просъществувала почти 200 години в земите на Палестина.

(((((((((()))))

Третият обект за посещение са

турските бани

За нас, българите, понятието „турска баня” не е чуждо и общо взето знаем за какво става дума. Но какво беше учудването и възхищението ми от таланта на реставраторите „от нищо да направят нещо” – нещо наистина пикантно и различно.

Турската баня „Хамам ел-баша” е доста по-нов строеж от замъка на кръстоносците. Била е построена през 70-те – 80-те години на ХVІІІ век от Ел Джазар и по-точно от неговия управител Сюлейман паша (евреин, приел исляма). След нападението на османците, които поголовно избили населението и жестоко разрушили всичко построено, с амбицията да не оставят камък върху камък, Ако се превръща от столица в малко мюсюлманско градче.

Сега там, близо до голямата и представителна джамия „Ел Джазар”, се кипри и банята. Буквално още с влизането се пренасям в Ако по време на Османската империя. Започва демонстрацията на специално създадено увлекателно и весело свето-звуково представление, разказващо за живота на династията банаджии – управители на банята. Пресъздадена остроумно и хумористично от името на „очевидец”, историята на банята е пикантна. Та нали обществената баня била не само място за хигиена. Тя била и център, където кипял бурен обществен живот. Хората идвали тук, за да си починат, да се поразвлекат, да прекарат приятно времето. Тук се срещали лекари и знахари; политици и финансисти; занаятчии и търговци. Тук било любимото място и за богатите аристократи, и за простолюдието. Водили се приятни разговори; „бистрила“ се политика; сплетничели; смеели се; разказвали се последните пиперливи анекдоти; философствали; рецитирали се най-новите стихове; спорили на всички възможни теми. Било интересно!

 Ако (Акра), Израел

Наблюдавайки отблизо жизнените перипетии на типично семейство банаджии, аз узнавам историята на град Ако от османския период, започвайки със строителството на самата баня, та до днес. Представлението се състои от разнообразни визуални и звукови илюстрации. Оригинални воали – рисувани пана в интериора на самата баня – разказват за ежедневието там. Оживлението допълват компютърни адаптации върху голям екран и скулптури в естествен ръст на къпещи се, събеседващи, отпочиващи хора. Без да бързат, теляци работят, масажисти облекчават болките, момчета разнасят кафе и ледена вода, носи се нежен аромат на лавандула, мента и пенлив сапун. И всичко това на фона на много красивата централна зала с кубе, надупчено от отвори за вентилиране на въздуха, с фонтан и сепарета – стаи за обличане и колоритни лежанки за релаксиране след банята. Реставрирани са сто процента прекрасната керамика и курните с чешми за топла и студена вода, изумителната мозайка на пода и стените със свежи арабски плетеници и геометрични орнаменти. Варират светлината и полусянката. И накрая – на баня, като на баня – всички сме поръсени с ароматен спрей розова вода.

Излизаме засмени, освежени и даже отпочинали от това незабравимо впечатление.

Впрочем тази баня, която е била действаща доскоро, има отношение и към най-новата история на града. През 1947 година, в края на английския мандат, еврейската революционна организация ЕЦЕЛЬ провела бойна акция за освобождаване на затворниците от съседната сграда затвор. Взривили стената на втория етаж и пленниците били извадени направо през банята, в която в момента, като че ли нарочно, се къпели жени. В уплахата и суматохата бегълците успешно се скрили.

(((((((((((())))))))))))

Ако (Акра), Израел

Джамията „Ел Джазар“

Приказката за Ако продължава с четвъртия обект от туристическата програма. Това е действуващата джамия „Ел Джазар”, построена през 1781 година. Част от основите на главната църква на кръстоносците „Свети Йоан” станали жертва на епохата и били претрансформирани в тази джамия. В дълбоките подземия, останали от кръстоносни времена, жестокият Ахмед паша държал затворниците си, а непокорните заравял живи в земята или обесвал на крепостните стени. Затова бил наречен „месарят” – „ел-джазар”. Но той бил същевременно добър архитект и добър градоначалник на Ако. Освен знаменитата баня и джамията, носеща неговото име, той прекарал добре разклонена водопроводна мрежа с вода от извора Кабри; увеличил площта на града; за оживената морска търговия построил хана сарай „Ел Умдан”, възстановил градските стени. Той така мощно укрепил града, че през 1799 година Ако успешно издържал двумесечната обсада на Наполеоновата армия. Английският флот оказал на Ахмет Ел-Джазар неоценима помощ откъм морето и той тотално разбил Наполеон. Именно тук, край Ако, неотразимият Бонапарт завинаги погребал суперидеята си да завладее Индия. Бил принуден да бяга от Близкия Изток, като изоставил стотиците си ранени войници в манастира на кармелитите в Хайфа, на хълма Стела Марис. Впоследствие Ел Джазар убил и тях.

Да, кървави времена! Силни военачалници са се били за Ако и са го завладявали, а после губили; строили са го с много любов, а после със злоба са го разрушавали. Често убивали без повод и по различни причини – териториални, верски или просто така, да докажат себе си и влязат в историята. Но животът побеждава – народ винаги е оставал да живее в това мило, слънчево, морско градче и да пълни улиците му с музика, усмивки и чар.

А ние с ненаситно туристическо любопитство влизаме в голямата и красива джамия Ел Джазар. Тя е умалено копие на Айя София в Истанбул. Украсена е с колонада от прекрасен мрамор, донесен от разрушените вече по това време Кесария, Ашкелон и Тир. Цветът на купола и минарето е светло зелен, както е зелено знамето на пророка. Зеленото е мистичният цвят на Мохамед. В средата на просторния двор има мраморен фонтан за ритуално измиване на богомолците на пет места: челото, очите, устата, ръцете и краката. От високото минаре пет пъти на ден мюезин призовава мюсюлманите към молитва. Стените вътре са изрисувани, подовете са покрити с разкошни персийски килими. Богомолците влизат задължително боси.

Централната огромна зала е само за мъже, а за жените е отделен малък балкон горе под купола. Там, в стенната библиотека, видях множество книги – текстове от Корана с молитви, подходящи за всички поводи и ситуации. По тази си структура джамията и синагогата си приличат, но синагогата е с чисто бели стени. А тук е дадена воля на фантазията на стенописците. В четирите ъгли са имената на четирите халифи, стоящи по величие след Мохамед: Бобакер, Омор, Алат, Осман. Наоколо, сред нежни плетеници от абстрактни форми във всички цветове на дъгата, се четат сури от Корана, написани с по-едър или по-дребен шрифт, които покриват каменните стени и тавани. Етажираните прозорци пропускат светлината през цветна стъклопис. А най-отгоре дивни ориенталски орнаменти в свежи цветове като фина дантела привличат погледа. Там, на купола, смайваща паяжина от изкусни гравюри покрива всеки сантиметър с богата и многоцветна, симетрична композиция.

Джамията „Ел Джазар” е известна и с това, че тук, според местното поверие, се пазят три косъма от брадата на пророка Мохамед*. Редом е гробницата на самия Ел Джазар и на Сюлейман паша – неговия военачалник. В градината „Бустан ел-Баша” старинен беломраморен слънчев часовник с арабски йероглифи отмерва вечността и така, до незнайни времена.

(((((((((()))))))

Ако (Акра), Израел

Часовниковата кула на ханът „Ел Умдан“

Ако (Акра), Израел

Ханът „Ел Умдан“

Как са битували преди два века гостите на града узнаваме от единствения най-голям и най-добре запазил се от османската епоха хан „Ел Умдан”. Бурен търговски живот е кипял тук! И по суша, и по море Ако е бил център на „алъш вериша“. В пристанището акостирали кораби от цялото Средиземноморие. Били пълни със стоки от Европа и отнасяли за там източни благовония и подправки, бисерни миди, златни и сребърни накити и дивно- красиви златотъкани платове за царски одежди. В обширната двуетажна странноприемница, построена във формата на квадрат, с красиви сводести галерии, поддържани от колони, донесени от Кесария, и просторен вътрешен двор, даже не стигало мястото за многочислените търговци и камилите им. В средата мраморен фонтан утолявал жаждата. Това е традиционният стил на строеж на всеки хан – с атриум, затворен вътрешен двор с единствен вход/изход, за да не може крадецът или непочтеният платец да се измъкне безнаказано от сделката. Но за да бъде ханът още по-прекрасен, точно преди един век му била построена и часовникова кула с интересен герб. Сега тя все още е внушителна и елегантна и е символ на града. На върха и остър зелен лъч осветява нощите на Ако и ги прави загадъчни и романтични.

Сега животът си е същият както и преди. Прилив е. Весели мургави момчета се къпят в морето – хвърлят се в крайбрежните вирове сред подаващите се над водата остатъци от руините на замъка на темплиерите. Преди седем века той е красял брега на Ако и е служил за ориентир в морето на корабите, акостиращи в пристанището.

Крепостните стени са все така отвесни и масивни, като че ли готови всеки момент да издържат поредната обсада. В бурни дни морето яростно бушува и бие твърдия камък, но скоро отстъпва в пръски бяла пяна, защото е мъдро и знае, че камъкът е едно от вечните неща на света. Съвсем други са обаче стените, заграждащи полуострова на стария Ако откъм вътрешността на страната. Те са двойни, панорамни, украсени с екзотични чугунени топове от Наполеоново време и служат днес за разходка на туристите. Високи са около тридесет метра, трапецовидни, а в основата с още тридесет метра разстояние помежду си. По средата били заливани с вода, изпомпвана от морето. Точно тяхната невероятна стабилност спряла напъните на Бонапарт преди два века и спасила китния град от поредно плячкосване.

Ако (Акра), Израел

Топовете срещу Наполеон

(((((((((())))))))))

Истински подарък от съдбата е спокойната разходка из стария Ако! Времето е спряло своя бяг, вековете са отлетели, но са оставили тук следи. Чаровна е изпъстрената с цветя средновековна тясна централна улица с три-четириетажни каменни домове, с биеща на очи чистота – не толкова често срещано явление в старите части на Ерусалим и Тел Авив. Цари азиатска спокойна леност, украсена с ведри усмивки и неподправена дружелюбност. Днес тук живеят предимно араби. Къщите са отдавна нереставрирани, много нагъсто, без дворове и с много хигиенни неудобства – малки стаи за многочислените семейства и единствен санитарен възел за цялата къща. Строени са преди 100-150 години от здрав камък, когато канализацията и водоснабдяването не са били толкова необходими и възможни както сега. Днес евреите са се изнесли да живеят в новата част на града или в крайградските вилни зони на брега на морето в елегантни и добре озеленени домове, образци на съвременния комфорт.

Пазарът на Ако

Пазарят на Ако

Продължавам импровизираната си екскурзия, изминавам буквално няколко крачки, а в исторически смисъл – столетия и завивам зад ъгъла, където потъвам в

знаменития пазар на Ако

Той е един от най-изобилните и богати пазари в страната. В годините на възход и падение винаги е бил притегателен център за граждани и гости, място за срещи и сделки. Магазинчетата са претъпкани със сувенири и религиозни предмети на трите най-разпространени религии, съседстващи си веротърпимо: християнски православни икони, тройни свещници, миро, тамян, кръстове и кръстчета, божигробски броеници, католически статуетки на Дева Мария с Младенеца в стотици варианти; миниатюрни копия на Микеланджеловия Моисей, еврейски кипа и ханукални деветсвещници, шофар (рог) и шестлъчната звезда на Маген Давид; богати колекции чибуци, фесове и наргилета, чалми и макети на джамията Ел Джазар, светилничета за масло, религиозни и художествени свещи; златни и сребърни бижута, огърлици, гривни и пръстени от полускъпоценни камъни, а също и най-важните за трите религии книги – Танах, Библия и Коран – с различни подвързии и дебелина. Болшинството сувенири са без особена художествена стойност, но са мили, наивни и вероятно, за търсещите оригинален спомен туристи, представляват интерес.

И все пак, пазара на стария Ако заслужава по-обстойно внимание даже и за това, че е жив образец на натурална азиатска екзотика – не нарочно инсценирана заради туристите и затова любопитна и привлекателна.

Пазарът на Ако

Феллахи

Пазарът на Ако

В продоволствената част на пазара, откакто свят светува, се търгува с риба, пшеница, плодове и зеленчуци, памук и лен, пикантни подправки и благовония. Търгува се на открити щандове и търговците са различни: тъмнолики, гръмогласни арабски феллахи с черни ръце; мустакати друзи с достойнство разположили плодовете на труда на семейството си; дебели арабки в черни, но с позлатени шевици дълги рокли с кошници на здравите си плещи, които дерат гърло към купувачите; мургави момчета, които щъкат и разнасят на удобни подноси кафе в малки чашки и чай от листа мента в димящи, стъклени водни чаши. Младежи с яки мускули са готови всеки миг да утолят жаждата ти, като изстискат с ръчна преса сок от нар, портокал, моркови, манго, банани, гуява, фиджоя и още, и още плодове от асортимента на познати и непознати плодове и зеленчуци.

Редят се наргилекафенета, пивници и барчета мекичарници, китайски и марокански ресторантчета, в които сервират, но не и за изнежени стомаси, проста и евтина средиземноморска храна. Гастрономическият профил на Ако заслужава отделен разговор, но не мога да се въздържа да не спомена многобройните рибни блюда, вкусната шварма, кебапа, печената на жар риба и пилешките шницели, пържените в пикантен сос букетчета цветно зеле, готвените патладжани, домати или патата (сладък картоф); зимните салати от всички видове туршии и пресен зеленчук или сухите гарнитури от ориз, фасул, лахут, леща; топящия се в устата чипс плюс хумус и тхина, както и кебапчетата на грил, украсени с кориандър и съпроводени от чешка или немска маркова бира.

Особено почитани от жените са висококалоричните източни сладкиши, от които „най-невинните” са богатата гама от халви, сиропирани баклави, тулумбички, еклери и разноцветни локуми, желирани фигурки и сушени плодове, както и безбройните видове ядки в съседство с макови, сусамови, какаови, шоколадови, фъстъчени, орехови, халвени и спаначени кифлички и гевречета. Особено примамлив е не само тайнственият им вкус, но и названията: бурфи, кхир, пера, ляду…

(((((((((((())))))))))))

Той – любимият пъстър шекел, само три-четири пъти по-малък от стилния зелен долар, за деветдесет и девет процента от евреите е не само средство за съществуване, но и смисъл на живота. Натрупването му, а после не безцелното му употребяване е една от най-любимите теми за разговор между стари и млади. Всички дават безплатни съвети как може да се харчи възможно най-разумно и едновременно с това да се пести. В най-доброто управление на финикийските знаци ни уверяват рекламите и само привидно непрекъснатите намаления на цените – винаги и по всякакви поводи. Клиентът е на пиедестал, докато си плати и бъде сърдечно уверен, че е най-желаният приятел на магазина.

В действителност къде другаде, ако не на пазара може да се види образецът на класическата търговия – пазарлъкът. Продавачът красиво ще ви опише достойнствата на стоката си, макар и мними. И описанията му са истинска поезия! Мошениците и джебчиите са почти равен процент, а да се лъжат красиво доверчивите и обезпечени туристи си е истинско удоволствие. Впрочем що е то азиатски пазар и може ли изобщо скромният европеец да се измъкне оттам без покупка в ръцете, това вече е отделна тема. Там и само там, на пазара, той има редкия шанс да се запознае с истинския образ на търговеца – артист на малката сцена на своето магазинче.

Първи кадър – любопитният турист, дошъл от хиляди километри и свикнал да шества от магазин на магазин, се появява на вратата и с блуждаещ поглед разглежда, като в музей, пълните със стока щандове. Търговецът, приветлив и общителен, тънък психолог по природа, за секунда сглобява сценария и тръгва в атака с усет на професионалист. Започва се древната и вечна игра на „алъш вериша“. Продавачът е водещата фигура и посреща човека с широка, гостоприемна усмивка – предвкусва удоволствието от сладката приказка и печалбата. Диалогът се води най-често на развален английски език.

Втори кадър – за начало търговецът разприказва туриста, за да разбере вкуса и предпочитанията му. После започва, отначало пестеливо, а след това подробно, да го информира за безценните достойнства на стоката си и невероятно ниската и цена. Междувременно продължава да го наблюдава внимателно. И щом забележи макар и малък интерес към определен артикул, той поема инициативата в ръцете си и се започва едно безкрайно надлъгване. Гостът на магазина се превръща в център на вселената и неусетно, приятно и леко попада в мрежата на търговеца. А той е в апогея на изпълнението си – обгражда с внимание, предразполага, ухажва, разсмива, фамилиарничи, демонстрира с удоволствие, поверително информира и непрекъснато убеждава туриста в жизнено важната необходимост да притежава неговата стока. Предлага едва ли не безценните съкровища на света!

Трети кадър – сцената е класическа. От случаен посетител на магазина нашият любопитен турист вече е клиент, поставен на пиедестал. Така показаното уважение и безкрайната любезност разколебават първоначалното му безразличие – той вече е омагьосан. В края на краищата гъвкавата преценка и тънкият подход на професионалиста търговец се увенчават с успех. Заветната покупка е направена! Нищо, че портфейлът на туриста е олекнал, той е доволен – освежен, разсмян от сърце, почерпен с кафе и огрян от любвеобилната усмивка на добрия търговец. А пък самият той, с пот на челото, също е доволен – заситена е страстта му за „алъш вериш“ и сладка приказка с човек, различен от него. Търговията му също е провървяла, отново съдбата му се е усмихнала, отново той е на ниво и добрият Господ леко му е намигнал.

(((((((((())))))))))

Денят неумолимо преваля и краката натежават. Даже за туристи с желязно здраве и неизчерпаемо любопитство такава екскурзия е уморителна.

В един от лабиринтите на стария град аз и моята компания намерихме, като че ли скрито от времето, едно чудесно наргиле кафене. Блажено се излегнахме на полукръглия миндер сепаре, постлан с персийско килимче на вити арабски плетеници и пълен с удобни, пухкави възглавнички, домашно бродирани с пъстри цветя. Много се умилих, когато получих менюто от едногодишното момиченце на собственика. То с усилие щапаше на несигурните си крачета и размахвайки като флагче листа, упорито се стремеше към мен, за да ми го връчи с блестяща беззъба усмивка. Как да откажа?

После мургаво момче ни донесе запаленото наргиле, което не бяхме поръчали, но ни се полагаше. И така, потънали в ароматна синкава завеса, релаксирахме блажено. Добавка към екзотичното удоволствие беше горчивото турско кафе с чаша вода и ванилов сладолед в огромно количество, сервиран в шарени гювечета. Самото кафене беше в чаровна прастара сграда, с купол и изрисувани горе облаци и небе. Стените – украсени с небрежно метнати покривчици на разноцветни берберски мотиви, с гравирани ятагани, саби, ножници и музейни пищови. Мътни резбовани светилници смущаваха полумрака. Звучеше протяжна арабска песен – балсам за уморената душа. Отсреща двойка шумно играеше табла. Група младежи, събрала всички табуретки отоманки, безгрижно си подаваше от време на време дългия маркуч на наргилето и разказваше смешни анекдоти.

Азиатска леност, съжаление за безвъзвратно изтеклия ден и омаен сладникав аромат на плодов тютюн; есенна топлина с прозорци и портали, които никога не се затварят. Удоволствие, нега и пълна релаксация! Това е всичко, от което се нуждае доволният турист в края на морния ден. Накрая, за спомен от екзотиката, даже си купихме наргиле и комплект тютюни с различни аромати.

Привечер е. Слънцето неумолимо се спуска към хоризонта, променяйки цветовете си до кървавочервено. То допира нежно линията, в която се срещат морето и небето, и плавно потъва надолу, гасейки тихо пожара си от дългия ден. Разхождам се по крайбрежната улица и го изпращам с възхищение. Успях да попия само частица от чара на този старинен град, но … утре отново е ден, вечното светило отново ще ме вдъхновява да шествам из Галилея и да я описвам възхитено.

 

Продължението:

Галилея, Галилея (6): Бейт Шеарим (Израел)

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

 *В интерес на истината по света „косъм от брадата на Мохамед“  има колкото за трите известни глави на Йоан Кръстител –  бележка от редакцията

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version