сеп. 05 2014

Моето голямо родопско разочарование

Published by at 9:00 under Ван 13,Родопи

Това лято имаше доста възхитени отзиви от Родопите – днес ще видим едно съвсем друго мнение.

Приятно четене:

Моето голямо родопско разочарование

Да , правилно сте прочели ! Никога не съм си и помислял , че мога да напиша думите „Родопи“ и „разочарование“ в едно изречение , но човек никога не трябва да казва „никога“.

Беше понеделник , слънчев и обещаващ добри емоции в планината. Идеята беше

разходка до Буйновското ждрело и село Ягодина

Всичко беше прекрасно, трафикът нормален като за делничен ден , времето слънчево , дупките по пътя нормални , като за България …. Стигнахме до язовир Тешел и се отбихме към Ягодина и Буйново . Който е минавал по този път знае красотите на реката и скалите .
Наближаваме разклона за Ягодина и виждаме табели рекламиращи хотели и хотелчета , ресторанти и заведения. Големи , шарени , доста кичозни и никак не се вписват в околните красоти , но какво пък . Рекламата продава продукта . Казваме си: и тук е стигнала модерната реклама. След стотина метра ни очаква нова изненада – знак за платен паркинг с пояснение , че е дълъг 3000м , цели три километра . И една строга табела – паркирай в дясно. Излиза , че път от националната пътна мрежа , за който си купуваме винетки и се поддържа от нашите данъци някой тарикат чиновник е превърнал в източник на приходи. Заприлича ми на сините зони в градовете , но пък точно сега нямаше да влизаме в Ягодинската пещера , така , че нямаше да се ползваме от благата на това чудо паркингопът , за който дори не бяха се погрижили поне да му повдигнат банкета , че да е по-удобно паркирането.

Карам си кротко край паркирани автомобили и наближавам входа на пещерата , пред който има двадесетина човека , чакащи вероятно да влязат. Освен тях обаче в средата на тесния път стои смело една дама. 25 – 30 годишна , със зелена светлоотразителна жилетка, с димяща цигара между зъбите, телефон на ухото , затиснат с рамото и стискаща здраво с две ръце мобилен касов апарат. Приближавам , тя не помръзва. Спирам на половин метър от нея , пак не реагира. Продължава си телефонния разговор по средата на тесния път. Изчаквам минута, после втора и натискам кратко клаксона. И има реакция. Дамата казва високо в телефона „ чаай малко“ и се приближава до вратата на колата , но плътно , така че не мога да продължа напред без да я закача . Казвам „може ли да се дръпнете , за да продължа“ И получавам най-неочаквания отговор

„Не може , докато не си платиШ“

Трябват ми няколко секунди за реакция. Имам винетка , платил съм си данъците … и питам „ От кога в България има платени участъци от пътища“ и нова изненада „Докато не пратиш, няма да минеш“ и вече набира нещо на касовия апарат. Нов опит от моя страна „ Значи за да отида до Буйново трябва да плащам???“ И поредния бисер „Ма ти до Буйново ли шъ ходиш ? Аре изчезвай.“ Прави крачка в страни и продължава важния телефонен разговор , подръпвайки от цигарата , която през цялото време на интересния ни диалог не е извадила от устата. Побеснявам , но броя до десет и поглеждам към баджа с името , който виси на врата на особата . Прочитам само първото име – Стефка – преди да се врътне на пети и да скрие надписа . Слизам от колата и питам за името, тя се обръща и го прочитам цялото – Стефка Шапакова . И получавам нова изненада

„Аре махай съ бе“

Качвам се и потеглям , след като съм записал името , за да не го забравя.

Подминавам изхода на Ягодинската пещера и след стотина метра нова изненада . Асфалтът свършва като отрязан с нож и пътят става на дупки , чакъл и пръст. От последното ни ходене до прекрасното село Буйново , нищо не се е променило. Всъщност има промяна , пътят е станал по-лош. Продължавам още стотина метра до първото по-широко място и с няколко маневри обръщам. Поемаме обратно с идея да се качим до

Ягодина –

все нещо хубаво да ни се случи – красиво село , хубави хора … по спомени от преди няколко години. Обаче на човек като му тръгне…

Стигаме селото и спирам на площада. Оглеждаме се за кафе. Избор има. В сграда тип смесен магазин от зрелия соц. Има две заведения , но предпочитаме трето – близкия хотел „Ягодина“. От вън изглежда обещаващо добре. В двора е още по-добре. Ново , чисто , поддържано. Сядаме под навес , а над главите ни висят китки от билки и ухае на чубрица и риган и още други билки , на които не знаем имената , но е невероятно ароматно.

4835 Ягодина, България

Казваме си „Това е МЯСТОТО“ и забравяме всичко отрицателно от деня. Но… Щастието не трае дълго. Около 20 минути. Толкова време седяхме под уханния навес. Единствените клиенти. А през 4 маси от нас седят 7-8 жени , явно от персонала , защото на доста висок глас коментираха минали и предстоящи смени , работно ежедневие и други подробности от хотелско – ресторантското ежедневие. По облеклото можеше да се разпознаят камериерки, сервитьорки, администраторка. През цялото това време дори не погледнаха към нас. За тях ние не бяхме там. Въпреки красивото място и уханието на билки разбрахме , че тук кафе няма на пием. Не и днес.

Станахме и излязохме на улицата без дори да бъдем удостоени поне с поглед. Тръгнахме обратно към площада и пред нас отново имаше избор. Две заведения в стария соц. Абе соц., соц., ама може пък да ни обслужат. Приближавайки четем рекламите на едното : Национална кухня , Родопски специалитети , Скара на жар , Кафе … Решаваме – това ще е. Пък и обяд наближава , може и да хапнем освен кафето. Качвайки се по стъпалата към откритата тераса ентусиазмът ни се изпарява с всяка измината крачка. Носи се една чалга . Ама от най-мазните. А малкото посетители си пият кротко ракията и явно им харесва. Връщаме се от средата на стълбите. Все пак в сърцето на Родопите с родопски специалитети и национална кухня очаквахме „Руфинка“ и „Делю хайдутин“.

Вземаме кафе от третото заведение , най-невзрачното. Пием го набързо и потегляме. С горчив вкус в устата и мисълта скоро до не се върнем по тези места. Жалко! А толкова ни харесваше там преди време.

За наша радост следващите няколко дни в Родопите , но на други места ни върнаха добрите чувства към тази чудна планина с красива природа и прекрасни хора.

Моят съвет е:

не ходете в близките няколко години в село Ягодина и Ягодиската пещера. Има много други места в Родопа планина които заслужават. Да , планината навсякъде е еднакво красива , но хората са различни. Вече! Ако искате да видите ждрелото, отидете и вижте невероятните природни образувания, скалите , реката и горите. Като стигнете разклона за Ягодина – там е по-широко – обърнете колата и се върнете. Спестете си нашето разочарование!

Автор: Ван 13

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Моето голямо родопско разочарование”

  1. Иван каза:

    Лошо, пази боже сляпо да прогледне беше казал някой.

    Предлагам смяна на заглавието – Моето голямо Ягодинско разочерование.

  2. Валентина Николова каза:

    Бях по тези места в началото на април. След посещението в пещерата с едни хора от Бургас наехме офроуд джип и се качихме но Орлово око, на площадката над пропастта на връх св. Илия. Човекът беше много любезен. Като си тръгвахме, видях една жена с жилетка, която събираше пари за паркинг, но ние бяхме дошли па-рано .и минахме гратис, нямаше как да ни вземе пари на тръгване, не че нямаше да си платя, ако на идване беше вече там. После бяхме в Дяволското гърло и обядвахме в една хижа по-нагоре: прекрасна пъстърва.
    Винаги можеш да се натъкнеш на подобни неприятни ситуации, човек ни бива да го приема прекалено чувствително. На мен и в София ми се е случвало да изляза от заведението, защото нещо ме е подразнило. А и нали съм си устата, не цепя басма никому. Хем на онова пътуване в Родопите бях сама с детето. Спахме в Широка лъка в хотела на центъра. Отначало неадекватното поведение на сервитьора, който ни и настани, ме подразни, но все пак реших да останем. Беше чисто, топло, а на сутринта много приятен и възпитан мъж ни сервира кафето и закуската – катми с боровинково сладко. Идеята ми е, че трябва да го даваме по-лежерно и да не се връзваме прекалено. Често пътуваме и изповядвам тази философия.

  3. Венцислав Узунов каза:

    Прочетох коментара на Валентина Николова и се засрамих от собствените си разбирания за живота, но смятам, че помиярите трабва да се ориентират, без оглед на жертвите, които даваме. Така мисля и не се извинявам за нищо!

    П. П. Не пътувам често, но ми доставя удоволствие.
    Трудно си изкарвам парите и когато плащам … искам!

  4. Natalia каза:

    Ето за това не живея в Бг, изкушавала съм се да си мисля, че трябва да съм над тези неща, но при всяко връщане – дразнят и оставят един неприятен вкус….
    Прав е господина коментирал по-горе, че не може да си безразличен как харчиш парите си. Не е редно да се примиряваш с лошо обслужване и да гледаш „лижерно“…
    Благодаря за информиращия пътепис, така е правилно-да се описва споделен опит. Със сигурност при следващото си пребиваване в Бг ще заобиколим това място. Не си заслужава трошенето на нерви! А ние със сигурност пътуваме и то много!
    Хората от описания регион не се ли научат на адекватно и любезно отношение ще преживяват ден за ден и ще мърморят как нищо виждате ли не върви, макар огромния потенциал на планината, природата и уникалната спицифика на региона.
    Накрая един призив, давайте още добри и лоши отзиви за посетени от вас места! Струва си да се описват тези впечатления!!!

  5. svetlozar каза:

    Няма причина да се смесват впечатления и заключения от поведението на измислени ресторантьори и самозабравили се печалбари с уникалното излъчване на Родопа планина – и като природа, и като природни феномени, и като историко-културни познавателни възможности. Разбира се няма универсална рецепта за добро прекарване – освен може би повишеното внимание към стандартните туристически забележителности. Знам, че тази планина има чара да е интересна и красива едновременно! Рискувайте, свърнете от големия път – така се стига до места и ситуации, от които няма да се разочаровате!

  6. Добре, аз само ще запитам: Малко преди тази публикация имаше още няколко, сред които и моя, за този регион, които бяха позитивни. Защо приемате за по-меродавно отрицателното мнение? Защо вместо да кажете – ще заобикаляме това място, не кажете, ще отида, но няма да се съглася с тези и тези неща. Те от само себе си няма да се променят в лицеприятна насока. Например, господинът от горния пътепис би могъл да внесе официално оплакване от държанието на жената на паркинга. И също така, би могъл да изиска да бъде обслужен в хубавия двор под билките.
    Нямам желание всичко да звучи и да се описва като цветя и рози, но силно искам, когато има причина за недоволството ни да и противодействаме. Промени нещо около себе си и с това започва промяната на целия свят, беше казал поетът.

  7. wan 13 каза:

    Госпожо , /или госпожице / как точно човек трябва да „изиска“ да бъде обслужен в заведение за хранене и кафе ??? Когато сме единствени клиенти , когато на няколко метра от нас е може би половината персонал какво да направя ? Да ги набия ? Да направя скандал ? Само ще си разваля още повече почивните дни . В подобни случаи аз просто отивам другаде и си давам парите другиму , който ги заслужава !!! Когато аз работя никой не „изисква“ от мен да си върша работата . Колкото до „официалното оплакване “ – опитах , но в кметството нямаше никого. Между другото , този пътепис го публикувах в страницата на „Село Ягодина“ но след 15 минути беше изтрит от администратора. Това е моят начин на протест. Там където не ми хареса , не ходя вече и се опитвам да предпазя приятелите от моите проблеми. А Родопа планина е прекрасна !!! Прекарвам голяма част от свободното си време в нея , но районът на Ягодина за дълго е изключен от списъка ми с посещаваните райони.

  8. Стойчо каза:

    Усещам нагорещяване на страстите, затова искам да ви похваля, че се придържате към правилата на коментиране, без да преминавате към лични квалификации (все още)!

  9. Ще почерпя за предположението „госпожица“ 🙂 И Стойчо, благодарим за похвалата, нямам никакво желание да се драча.
    Колкото до обслужването – един прост въпрос „Ще ни обслужите ли?“ Би могъл да бъде ефективен. Но не за това е думата. Чудесно е, че споделяте недоволството си от „паркинга“ и другите неща тук – Пътепис.ком е популярна платформа за много потребители-пътешественици. Замислих се дали да не изпратя линк към този материал на туристическото дружество, отговорно пещерата, но мисля че правото е Ваше. Благодаря за мнението Ви, за мен също е важно да видя и Вашето преживяване. И очевидно правите нещо, за да дадете гласност на мнението си.
    Не искам да звуча укорително и моля за извинение, ако не съм уцелила изказа. Твърдо смятам, че пасивното посрещане на негативите не е добър начин те да се променят. Още повече, че туристическият ни бранш има нужда от добри практики и добри посетители.

  10. Стойчо каза:

    Пращането на линкове от сайта е свободно, лицензът (Creative Commons 2.5) важи за възпроизвеждането на текста и/или снимките, но линковете са напълно свободни

Leave a Reply